Новини

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Ловеч забавя ръста си. Бедността намалява, но продължава да е сравнително висока. Пазарът на труда в областта още повече се влошава от нарастващата безработица и намаляването на заетостта. Бизнес и инвестиционната активност нарастват, но остават сравнително слаби. Усвояването на европейски средства е близо до средното за страната. Качеството на пътната настилка се запазва високо. Местните данъци в областта са едни от най-ниските в страната. Прозрачността в работата на органите на местното самоуправление се оценява добре.

Заради силно отрицателния естествен прираст Ловеч е сред областите с високо ниво на застаряване. Резултатите на учениците са сравнително ниски, а професионалното образование не отговаря на търсенето в икономиката. Броят на общопрактикуващите лекари остава по-висок от средния за страната. Леглата в многопрофилните болници продължават да са малко. Разкриваемостта на престъпленията е сравнително висока. Обемът на образуваните битови отпадъци не е значителен, но делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци остава изключително малък. Културният живот не е особено интензивен.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

След голям скок през 2021 г. нарастването на брутния вътрешен продукт на човек от населението в област Ловеч през 2022 г. се забавя значително и оставя областта в средата на класацията по този показател. Заплатите и пенсиите също се увеличават сравнително бавно. Средната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 15,7 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Средната месечна пенсия през 2023 г. пък е 709 лв. (при 784 лв. в страната).

Бедността в областта намалява, но остава сравнително висока. През 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 26,9% (при 20,6% в страната). Подоходното неравенство обаче е относително ниско и коефициентът на Джини се свива до 30,9 (при 37,2 в страната).  

• Пазар на труда

Делът на населението в трудоспособна възраст продължава да намалява, достигайки 54,7% (при 58,5% в страната) през 2023 година. Същевременно пазарът на труда в областта още повече се влошава от нарастващата безработица и намаляването на заетостта. Коефициентът на заетост се свива до 70,4% (при 76,2% в страната), а този на безработицата се повишава до 9,6% (при 5,3% в страната).

Сравнително висок дял от населението на възраст 25–64 години в областта е със средно образование (69% при 55% в страната), като и висшистите, и тези с основно и по-ниско образование са с по-малки от средните за страната дялове – съответно 18% (при 31% в страната) и 14% (при 15% в страната).

• Инвестиции и бизнес

Бизнес и инвестиционната активност в областта нарастват през 2022 г., но остават сравнително слаби. Броят на предприятията достига 53 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните и външните инвестиции се повишават значително. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението достигат 2,1 хил. лв. (при 4,3 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – до 1,2 хил. евро на човек (при 4,5 хил. евро на човек в страната). Стойността на произведената продукция в областта се увеличава до 82,1 хил. лв. на нает (при 122,4 хил. лв. в страната). Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби обаче намалява и също остава под средния – 22% (при 29% в страната).

Усвояването на европейски средства е близо до средното за страната спрямо населението. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 3151 лв. на човек от населението (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в общините Априлци, Троян и Ябланица – над 3,5 хил. лв. на човек.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност се увеличават и са над тези в повечето области – 74 лв. на човек от населението.

• Инфраструктура

Гъстотата на железопътната мрежа в областта остава под средната и през 2023 година. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока, макар и с малко, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е сравнително ограничен (16% при 19% в страната). Качеството на пътната настилка в областта продължава да се увеличава и трайно е над средното в страната (49% при 40% в страната).

Достъпът на домакинствата до интернет намалява и е под средния за страната. По-нисък от средния е и достъпът на населението до обществената канализация, както и до такава, свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води. 

• Местни данъци

Усредненото ниво на местните данъци в общините от област Ловеч продължава да е ниско и областта се подрежда на второ място в тази категория (само след област Монтана).  Изключение прави размерът на данъчната ставка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица. В област Ловеч тя е средно 2,20‰ при 2,15‰ в страната. Значително по-ниски от средните данъци пък са ставките върху превозните средства – 1,28 лв./kW (при 1,56 лв./kW в страната) и върху прехвърлянето на собственост – 2,35% (при 2,82% в страната).

В рамките на областта най-ниски са усреднените данъци в община Летница, а най-високи – в община Априлци.

• Администрация

Самооценките на местните администрации в областта през 2024 г. за развитието на електронното управление са съизмерими със средните за страната, а за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ се задържат над средните, въпреки че леко намаляват.

Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление остава по-висока от средната за страната – 73,6% в областта при 69,3% в страната.

Делът на собствените от общите приходи на общините от областта намалява и остава относително нисък – 18% (при 27% в страната). Покритието на общинските разходи с местни приходи също се свива до 61% (при 74% в страната), което показва сравнително силна зависимост спрямо трансфери от държавния бюджет.  

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Коефициентът на естествен прираст в област Ловеч през 2023 г. е –11,8‰ и остава значително под средната стойност за страната (–6,8‰). Коефициентът на механичен прираст пък се повишава и вече е положителен, макар и сравнително нисък (1,7‰).

Тези процеси предопределят задълбочаването на тенденцията на застаряване на населението, което се вижда ясно от възрастовата структура на жителите на областта. Делът на децата до 4-годишна възраст е 4,2% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 28,0% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението е сравнително ниска – 757 души на кв. км в урбанизираните територии при 1221 души на кв. км в страната през 2023 година.

• Образование

Представянето на Ловеч в сферата на образованието е незадоволително и областта за поредна година се нарежда на предпоследното място в тази категория (само преди област Сливен).

Делът на децата в детските градини се повишава, но остава под средния за страната през 2023 година. Нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас леко се увеличава (до 87%), но също е под средния (90%) през 2023 година. Делът на второгодниците продължава да е значително над средните нива.

Ловеч е и областта с най-ниско съответствие между професионалното образование и профила на икономиката, което основно се дължи на това, че се отличава с най-висок дял на обучаващите се за сектора на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) и същевременно със сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност.

Резултатите на учениците в областта са ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 34,9 т. (при 42,9 т. в страната). Средната оценка на матурата по български език и литература пък е „Добър“ 4,10 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е 10,1% (при 8,7% в страната).

Броят на студентите остава изключително нисък и през 2023 г. при наличието само на Техническия колеж – Ловеч, който е филиал на Техническия университет – Габрово, на територията на областта.

• Здравеопазване

Средната продължителност на живота в област Ловеч се повишава, но остава по-ниска от средната за страната.

Броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението остава по-висок от средния за страната и през 2023 година. Лекарите специалисти обаче са сравнително малко. Делът на здравноосигурените се запазва около средния. Относителният брой на аптеките е близък, но под средния за страната.  

Броят на леглата в многопрофилните болници остава сравнително нисък с 4,5 легла на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта им обаче е сред най-ниските в страната (40% при 56% в страната) заедно с тази в област Перник, което вероятно се дължи на близостта на областите до такива с традиционно силно здравеопазване – съответно столицата и Плевен.

• Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в Окръжния съд в Ловеч остава сравнително ниска, но на тези в Административния съд е над средната за страната. Това предопределя и относително бавното правораздаване по отношение на административните дела, докато наказателни и гражданските дела, приключили в 3-месечен срок, са над средните – съответно 93% (при 91% в страната) и 86% (65% в страната) през 2023 година.

През 2023 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта намалява леко, но остава сравнително висок – 11,8 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта на престъпленията обаче е над средната – 57% (при 53% в страната). По-голям от средния е и относителният брой на полицаите в областта – 4,8 на хиляда души (при 4,2 на хиляда души в страната).

• Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци е сравнително нисък (434 кг на човек годишно при 488 кг на човек в страната), но делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци остава изключително малък – 12% (при 76% в страната) през 2022 година.

И през 2023 г. делът на горската територия в областта е близък до средния за страната, а нарушената територия е сравнително ограничена.

Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението са над средните за страната, като за последната година те нарастват тройно. Нуждата от охлаждане в областта е сравнително ниска. Относително ограничено е и потреблението на питейна вода от домакинствата.

• Култура

Културният живот в област Ловеч не е особено интензивен и през 2023 година. Единствено посещенията на местните музеи спрямо населението са повече от средния им брой в страната – 1125 на хиляда души в областта при 770 на хиляда души в страната. Относителният брой на посещенията на кината, театрите и библиотеките остава значително под средните за страната стойности.

Броят на леглата в местата за настаняване се повишава до 43 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки нарастват до 2720 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната). Увеличение се вижда и при броя на нощувките през онлайн платформите на споделената икономика.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кюстендил нараства, но значително по-бавно от средния. Пазарът на труда се развива добре. Заетостта се увеличава, а безработицата намалява. Инвестиционната активност в област Кюстендил е сред най-слабите в страната. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава висока. Усредненият размер на местните данъци в общините от област Кюстендил е близък до средния. Оценката за прозрачността в работата на местните администрации се повишава, но остава ниска.  

Кюстендил е сред областите с най-застаряващо население. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика остава ниско, а резултатите на учениците са незадоволителни. Здравната система в областта е сред тези с най-висок брой на общопрактикуващите лекари. Престъпленията са малко, а разкриваемостта им – висока. Обемът на образуваните битови отпадъци в областта е нисък, но предадените за третиране и рециклиране отпадъци са малко. Културният живот и туризмът в област Кюстендил остават слабо интензивни.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кюстендил нараства значително по-бавно от средния, достигайки 13,6 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната) през 2022 година.

Заплатите и пенсиите също се увеличават сравнително бавно. През 2022 г. средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 14,0 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната) и отново е втората най-ниска в страната (след тази в област Благоевград). Средната месечна пенсия за 2023 г. пък достига 821 лв. (при 784 лв. в страната).

Коефициентът на Джини, измерващ подоходното неравенство, намалява и остава по-нисък от средния за страната. Намаляващо и ниско продължава да е и нивото на бедност в областта. През 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 16,1% (при 20,6% в страната).

• Пазар на труда

През 2023 г. пазарът на труда в областта се развива сравнително добре. Заетостта нараства значително, а безработицата намалява. Коефициентът на заетост достига 78,9% и за трета поредна година се задържа на по-високо от средното ниво (76,2% в страната). Коефициентът на безработица пък се свива до 7,7%, макар че остава над средния (5,3% в страната).

Образователната структура на работната сила също се подобрява. Кюстендил е сред областите с най-висок дял на работната сила със средно образование (70% при 55% в страната), което отговаря на индустриалния профил на областта. Населението на възраст 25–64 години с висше образование нараства до 26% (при 31% в страната), а делът на тези с основно и по-ниско образование е един от най-ниските в страната.

Предизвикателство пред пазара на труда остава застаряването на населението. Делът на населението в трудоспособна възраст се свива до 55,6% (при 58,5% в страната).

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната активност в област Кюстендил е сред най-слабите в страната и през 2022 година. Броят на нефинансовите предприятия е 64 на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната). Наблюдава се повишение на инвестициите, както и на обема на произведената продукция, но относителният им обем остава нисък. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението достигат 2,1 хил. лв. (при 4,3 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – до 423 евро (при 4,5 хил. евро в страната). Стойността на произведената продукция в областта нараства до 77,3 хил. лв. на нает (при 122,4 хил. лв. в страната). Същевременно делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби е сравнително висок – 35% (при 29% в страната).

Усвояването на европейски средства също изостава. Към 30 юни 2024 г. изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в областта са 2127 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Рила.

• Инфраструктура

Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в областта остава по-висока от средната в страната и през 2023 година. По-висок е и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 21% (при 19% в страната), както и този на пътната настилка в добро състояние – 56% (при 40% в страната).

Делът на домакинствата с достъп до интернет в областта през 2023 г. намалява до 83% и е по-нисък от средния за страната (89%).  

Дяловете на населението с достъп до обществена канализация и до такава, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води, са близки, макар и по-ниски, от средните за страната – съответно 70% (при 75% в страната) и 62% (при 67% в страната) през 2022 година.

• Местни данъци

Усредненият размер на местните данъци в общините от област Кюстендил е близък до средния за страната през 2024 година. Размерът на ставките обаче е разнопосочен. Докато местните данъци върху прехвърлянето на собственост и търговията са сравнително ниски, тези върху превозните средства и недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица са по-високи от средните.

Размерът на местните данъци върху търговията на дребно в общините от областта е средно 10,14 лв. на кв. м (при 13,08 лв. на кв. м в страната).

В рамките на областта най-ниски като цяло са данъците в община Трекляно, а най-високи – в община Кочериново.

• Администрация

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на услуги на „едно гише“ се задържат над средните за страната през 2024 година. Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление нараства и вече не е най-ниската в страната, макар да остава сравнително ниска – 58,7% (при 69,3% в страната).

Делът на собствените от общите приходи в общините от областта е 20% (при 27% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи – 67% (при 74% в страната) през 2023 година. Това е показател за високата зависимост на местните финанси от трансфери от държавния бюджет.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Коефициентът на естествен прираст продължава да е значително под средния за страната със стойност от –13,8‰ в областта при –6,8‰ в страната през 2023 година. Коефициентът на механичен прираст обаче е положителен (4,3‰), макар че не може да компенсира бързото намаляване на населението. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,7% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 28,5% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението е сравнително ниска – 1048 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната) през 2023 година.

• Образование

Делът на децата в детските градини в областта се повишава и се изравнява със средния за страната – 88% през 2023 година.

Нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас в областта се увеличава през 2023 г. до 91% и е малко над средния за страната (91%). Делът на второгодниците обаче също се повишава и се изравнява със средния (1,2%). Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е изключително ниско най-вече заради раздутия прием в специалности, осигуряващи кадри за ИКТ сектора, и сравнително свития прием за сектора на транспорта.

Резултатите на учениците остават сравнително ниски и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика е 35,8 точки (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература пък е „Добър“ 4,20 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки – 8,9% (при 8,7% в страната).

Кюстендил е сред малкото области, в които няма университет или филиал на такъв.

• Здравеопазване

Делът на здравноосигурените традиционно е висок и през 2023 г. на практика обхваща цялото население на областта (при 95% в страната). Броят на леглата в местните многопрофилни болници е около, но под средния за страната. Използваемостта им обаче остава ниска – 44% (при 56% в страната). Относителният брой на аптеките е по-малък от средния за страната.

Кюстендил е сред областите с най-висок брой на общопрактикуващите лекари (един лекар на 1443 души население при 1701 души в страната), но при специалистите има относителен недостиг.

Коефициентът на детска смъртност остава нисък, но продължителността на живота е под средната за страната.  

• Ред и сигурност

През 2023 г. натовареността на наказателните съдии в областта остава под средната, което обаче не се отразява в голяма степен на бързината на правораздаването. Един съдия в Окръжния съд разглежда средно по 12,4 дела месечно (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния съд – 12,5 (при 14,8 в страната).

В 3-месечен срок са приключили 92% от наказателните дела (при 91% в страната) и 75% от административните (при 72% в страната). Кюстендил е областта с най-нисък дял на гражданските дела, приключили в 3-месечен срок – 45% (при 65% в страната).

Относителният брой на регистрираните престъпления в областта леко се повишава, но остава под средния за страната през 2023 година. Същевременно разкриваемостта им се увеличава до 57% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението в областта е по-висок от средния. 

• Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта остава сред сравнително ниските, но се повишава бързо през последните години. През 2022 г. той е 372 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната). Същевременно обаче предадените за третиране и рециклиране отпадъци са малко над половината – 51% (при 76% в страната).

Делът на горската територия е сравнително висок (42% при 33% в страната), но и делът на нарушената територия е над средния за страната (0,6% при 0,4% в страната) през 2023 година. Инсталираните ВЕИ мощности са над средните за страната спрямо населението. Кюстендил е сред областите с най-малка нужда от охлаждане през топлите дни, но и сред тези с най-високо потребление на питейна вода.

• Култура и туризъм

Културният живот в област Кюстендил не е особено интензивен и през 2023 година. Единствено посещенията на местните музеи спрямо населението са повече от средния им брой в страната – 1062 на хиляда души в областта при 770 на хиляда души в страната. Относителният брой на посещенията на кината, театрите и библиотеките остава значително под средните за страната стойности.

Броят на леглата в местата за настаняване леко се свива до 38 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), но реализираните нощувки нарастват до 2290 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната). Голям скок се вижда и при броя на нощувките през онлайн платформите на споделената икономика, въпреки че и неговата относителна стойност е сравнително ниска.

Кърджали е сред областите с най-слабо представяне в измерването на доходите и стандарта на живот на населението. Заетостта намалява, а безработицата се повишава. Инвестиционната и бизнес активност в областта се подобряват, въпреки че остават сравнително ниски. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока от средната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е сравнително малък. Данъците върху търговията на дребно и върху недвижимите имоти на юридическите лица в общините от областта са значително по-ниски от средните. Електронното управление не е добре развито.

Коефициентът на естествен прираст е сравнително висок. Представянето на учениците от областта остава ниско. Здравеопазването страда от хроничен недостиг на лекари и на болнични легла. Продължителността на живота е висока. Броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността е малък, а разкриваемостта на престъпленията – висока. Обемът на образуваните битовите отпадъци е нисък, но и малка част от него се предава за третиране и рециклиране. Културният и туристическият живот в област Кърджали са сред най-слабо активните.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Кърджали е сред областите с най-слабо представяне в измерването на доходите и стандарта на живот на населението.

През 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кърджали нараства значително, въпреки че остава относително нисък – 15,4 хил. лв. при 26,0 хил. лв. в страната. Пенсиите растат бавно и остават най-ниските в страната – 633 лв. средна месечна пенсия (при 784 лв. в страната). Заплатите в областта също отбелязват най-малкото увеличение в страната през 2022 г. – 8% (при 13% в страната), достигайки 15,7 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната).

Коефициентът на Джини, измерващ подоходното неравенство, е сравнително нисък в областта, но нивото на бедност нараства и е високо. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 27,3% в областта при 20,6% в страната през 2023 година.

• Пазар на труда

Населението в трудоспособна възраст намалява и остава на по-ниско ниво от средното – 56,8% в областта при 58,5% в страната през 2023 година. Същевременно заетостта намалява, а безработицата се повишава. Коефициентът на заетост достига 70,6% (при 76,2% в страната), а този на безработицата се увеличава до 10,2% (при 5,3% в страната).

Предизвикателство пред пазара на труда остава образователната структура на работната сила, която дори се влошава през 2023 година. Делът на населението на възраст 25–64 години с основно и по-ниско образование е 20% (при 15% в страната), а на висшистите – 22% (при 31% в страната).

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в областта се подобряват през 2022 г., въпреки че остават сравнително ниски. Относителният брой на нефинансовите предприятия нараства и вече не е най-ниският в страната с 48 предприятия на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи се повишават до 1,8 хил. лв. на човек, а преките чуждестранни инвестиции отбелязват ръст до 3,0 хил. евро на човек. Произведената продукция в областта също се увеличава, въпреки че остава значително под средната за страната спрямо броя на наетите – 69,8 хил. лв. в Кърджали при 122,4 хил. лв. в страната. Значително по-висок от средния обаче е делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби (38% при 29% в страната), което има връзка и с разположението на областта на държавната граница.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност на човек от населението в областта остават ниски и през 2022 година.

Усвояването на европейски средства в областта нараства, но продължава да изостава от средните нива. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Кърджали достига 2529 лв. на човек от населението (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-много средства усвояват общините Кърджали и Момчилград, но и в двете те са под средното ниво за страната.

• Инфраструктура

Гъстотата на железопътната мрежа в област Кърджали е сред най-ниските в страната и през 2023 година. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока от средната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е сравнително малък (11% при 19% в страната). Делът на пътната настилка в добро състояние е близък, но под средния (35% при 40% в страната).

Делът на домакинствата с достъп до интернет намалява и остава под средния и през 2023 година.

Делът на населението в селища в обществена канализация е сред най-ниските в страната – 43% (при 75% в страната). Сред най-малките е и делът на канализацията, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води – 38% (при 67% в страната).

• Местни данъци

Нивото на местните данъци в общините в област Кърджали остава сравнително ниско и през 2024 г., като особено голяма е разликата при размера на данъците върху търговията на дребно и върху недвижимите имоти на юридическите лица. Данъците върху прехвърлянето на собственост и върху превозните средства и леките автомобили са малко по-високи от средните за страната. В рамките на областта най-ниски като цяло са местните данъци в община Черноочене, а най-високи – в община Ардино.

• Администрация

Представянето на общините от област Кърджали в тази категория поставя областта на предпоследното място в тази категория (само преди област Видин).

Самооценките на местната администрация за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2024 г. остават изключително ниски. Ниска и е оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление – 67,8% (при 69,3% в страната).

Подобно на случващото се в останалите области делът на собствените от общите приходи в общините от областта през 2023 г. намалява и достига 18% (при 27% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи се свива до 56% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Естественият прираст остава по-благоприятен от средния, въпреки че и той е отрицателен с коефициент от –6,5‰ (при –6,8‰ в страната). Областта продължава да привлича голям брой хора и коефициентът на механичен прираст отново е най-високият в страната.

Делът на децата до 4-годишна възраст в област Кърджали е по-нисък от средния (4,1% при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – по-висок (26,4% при 23,8% в страната).

Въпреки че малка част от населението живее в градовете, гъстотата му е сравнително висока – 1702 души на кв. км (при 1221 души на кв. км в страната).

• Образование

Кърджали е сред трите области в дъното на класацията в тази категория заедно с Ловеч и Сливен.

Записването на населението в V–VII клас в областта бележи спад и е сред най-ниските в страната. Същевременно обаче делът на второгодниците остава сравнително малък. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката в областта е под средното за страната и през 2024 година.

Представянето на учениците от областта остава слабо и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 36,8 т. (при 42,9 т. в страната). Средният успех на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,22 (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки пък е 14,7% (при 8,7% в страната).

Висшето образование е слабо представено в областта с 3,6 студенти на хиляда души от населението (при 29,6 на хиляда души в страната).

• Здравеопазване

Здравното осигуряване на практика покрива цялото население на област Кърджали и през 2023 година. Продължителността на живота е сред най-високите в страната (заедно с тази на жителите на столицата). Същевременно здравеопазването в областта страда от хроничен недостиг на лекари и на болнични легла. Кърджали е областта с най-малък брой и на общопрактикуващи лекари, и на специалисти спрямо населението. На един общопрактикуващ лекар се падат средно по 2950 души (при 1701 души на лекар в страната).

Броят на леглата в местните многопрофилни болници спрямо населението остава изключително нисък – 3,8 легла на хиляда души (при 6,1 на хиляда души в страната). Сравнително ограничен е и относителният брой на аптеките в областта.

• Ред и сигурност

Представянето на Кърджали в тази категория поставя областта в челната тройка. През 2023 г. натовареността на съдиите в Окръжния съд е сред най-ниските в страната, но в Административния – сравнително висока. Правораздаването в областта е бързо. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 97% (при 91% в страната), на административните – 78% (при 72% в страната), а на гражданските – 85% (при 65% в страната).

През 2023 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в област Кърджали леко се повишава, но остава сред най-ниските в страната – 5,7 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им пък продължава да е изключително висока – 69% (при 53% в страната), въпреки че броят на полицаите спрямо населението е по-нисък от средния за страната.

• Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта остава най-ниският в страната – 246 кг на човек (при 488 кг на човек в страната) през 2022 година. Същевременно обаче сравнително малка част от него се предава за третиране и рециклиране – 10% (при 76% в страната).

Кърджали е сред най-залесените области в страната. Делът на горската територия е 54% (при 33% в страната). Нарушената територия пък е сравнително ограничена – 0,1% (при 0,4% в страната) през 2023 година. Инсталираните ВЕИ мощности в областта спрямо населението са повече от средните за страната. Използваната питейна вода от домакинствата спрямо населението е сравнително малко.

• Култура и туризъм

Културният живот в област Кърджали е сред най-слабо активните и през 2023 година (само преди този в област Монтана). Кърджали е областта с най-малко посещения на местните музеи (85 на хиляда души при 770 на хиляда души в страната). Посещенията на кината спрямо населението, въпреки че растат, са над пет пъти по-ниски от средните. Посещенията в местните театри и библиотеки също са относително малко на брой.

Туризмът е слабо оценен и през 2023 година. Броят на леглата в местата за настаняване се повишава, но остава нисък с 19 легла на хиляда души при 56 на хиляда души в страната. Реализираните нощувки също са относително малко – 855 на хиляда души при 4167 на хиляда души в страната. Нощувките през онлайн платформи на споделената икономика пък са над десет пъти по-малко от средните спрямо населението.

Област Враца: развита индустрия и високи заплати, но застаряването продължава

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Враца продължава да нараства. Средната годишна брутна работна заплата на наетите е третата най-висока в страната. Нивата
на заетостта и на безработицата намаляват едновременно. Враца е сред областите с подчертан индустриален профил и делът на работната сила със средно образование е сравнително висок. Икономическата и инвестиционната активност в областта остават сравнително ограничени. Качеството на пътищата не се подобрява. Местните данъци са ниски. Прозрачността в работата на общинските администрации остава слаба.

Коефициентът на естествен прираст се запазва значително по-нисък от средния. Показателите в сферата на основното и средното образование
остават сравнително добри, но резултатите – относително ниски. Здравеопазването страда от недостиг на лекари специалисти и на болнични легла. Враца е областта с най-голям относителен брой на полицаите. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността спрямо населението в областта са сред най-високите в страната. Делът на горската територия е нисък. Културата и туризмът не са силно застъпени.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Враца продължава да нараства. Въпреки че ръстът му е по-нисък от средния, Враца регистрира петия най-висок БВП в страната с 21,8 хил. лв. през 2022 година. Заплатите и пенсиите в областта се увеличават с темп, подобен на средния, и остават сред сравнително високите. Средната годишна брутна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 19,4 хил. лв. и е третата най-висока в страната (след тези в столицата и област Варна) основно заради наетите в АЕЦ-Козлодуй. Средната месечна пенсия е 786 лв. и също е по-висока от тази в повечето области. Нивото на подоходно неравенство обаче продължава да е високо – коефициентът на Джини е 39,0 (при 37,2 в страната). Нивото на бедност намалява значително и за първи път е под средното за страната. През 2023 г. 19,2% от населението на област Враца живее под националната линия на бедност (при 20,6% в страната).

• Пазар на труда

Делът на трудоспособното население в областта намалява и е по-нисък от средния за страната и през 2023 г. – 57,2% (при 58,5% в страната). Същевременно заетостта и безработицата намаляват едновременно, като и двата показателя остават значително по-неблагоприятни от средните. Коефициентът на заетост достига 61,8% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 10,4% (при 5,3% в страната). Враца е сред областите с подчертан индустриален профил и делът на работната сила със средно образование е сравнително висок. Среднистите са 62% (при 55% в страната). Делът на населението на възраст между 25 и 64 години с висше образование се повишава до 22% (при 31% в страната), а този на населението с основно и по-ниско образование се свива до 16% (при 15% в страната).

• Инвестиции и бизнес

Икономическата и инвестиционната активност в област Враца са сравнително ограничени и през 2022 година. Броят на нефинансовите предприятия е най-ниският в страната с 43 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват двойно, но преките чуждестранни инвестиции се свиват значително до 745 евро на хиляда души (при 4544 евро на хиляда души в страната). Произведената продукция на човек от населението в областта за втора поредна година отбелязва рекордно увеличение. Размерът и` спрямо населението вече е вторият най-висок в страната (след област София). Същевременно делът на приходите от износ в нетните приходи от продаж-
би намалява и е най-ниският в страната – 4% (при 29% в страната). Разходите за научноизследователска и развойна дейност също са сравнително ниски. Враца остава и сред областите с най-добро усвояване на европейски средства. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 3796 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много средства усвоява община Враца (над 5,5 хил. лева).

• Инфраструктура

Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в област Враца е близка до средните стойности за страната, но качеството на пътищата остава ниско. Делът на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа на областта е 10% (при 19% в страната). Делът на пътната настилка в добро състояние пък е 34% (при 40% в страната) през 2023 година.
Достъпът на домакинствата до интернет също изостава спрямо средните за страната стойности. Сравнително малкият дял на населението в градовете и ниската му гъстота могат да обяснят ограничения дял на населението в селища с обществена канализация – 57% (при 75% в страната), както и слабия му достъп до такава, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води – 53% (при 67% в страната).

• Местни данъци

Усредненото ниво на местните данъци в общините в област Враца е сравнително ниско и през 2024 година. Размерът на ставката на данъка върху търговията на дребно средно за областта е почти двойно по-нисък от средния за страната – 6,84 лв. на кв. м при 13,09 лв. на кв. м в страната. По-ниски са и данъците върху превозните средства и върху прехвърлянето на собственост.
От разглежданите местни данъци единствено усреднената ставка на данъка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица в областта и през 2024 г. е по-висока от средната за страната. В рамките на областта най-високи са данъците в община Козлодуй, а най-ниски – в община Мизия

• Администрация

Усредненият дял на собствените от общите приходи в общините от областта е сравнително нисък – 21% (при 27% в страната). По-ниско от средното ниво в страната е и покритието на общинските разходи с местни приходи – 63% (при 74% в страната). Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на
административни услуги на „едно гише“ нарастват през 2024 г. и изпреварват средните за страната стойности. Прозрачността в работата на местните администрации също се повишава, но остава сравнително ниска.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Коефициентът на естествен прираст остава значително по-нисък от средния със стойност от –10,9‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Същевременно коефициентът на механичен прираст нараства до 2,4‰. Делът на децата до 4-годишна възраст е 4,3% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 25,0% (при 23,8% в страната). Гъстотата на населението в урбанизираните територии в областта е близо двойно по-ниска от средната – 657 души на кв. км при 1221 души на кв. км в страната.

• Образование

Показателите на област Враца в сферата на основното и средното образование остават сравнително добри, но резултатите – относително ниски. Делът на децата в детските градини е висок – 92% (при 88% в страната). Враца е и сред областите с висок нетен коефициент на записване на населението в V–VII клас и през 2023 г. – 91% (при 90% в страната). Делът на второгодниците леко намалява и се изравнява със средния за страната – 1,2%. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката в областта е близо, но под средното ниво за страната. Резултатите на учениците от област Враца са сравнително слаби и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 31,4 т. (при
42,9 т. в страната), отреждайки на областта предпоследното място по този индикатор (само преди област Видин). Средният успех на матурите по български език и литература пък е „Добър“ 4,10 (при „Добър“ 4,30 в страната). Слабите оценки са 8,9% (при 8,7% в страната). Броят на студентите в областта е 8,6 на хиляда души от населението при 29,6 на хиляда души в страната през 2023 година.

• Здравеопазване

Средната продължителност на живота в област Враца се повишава до 70,9 години (при 73,5 години в страната) и е втората най-ниска в страната (след тази в област Видин). Делът на здравноосигурените традиционно е по-висок от средния – 96% (при 95% в страната). Здравеопазването в областта страда от недостиг на лекари специалисти и на болнични легла. През 2023 г. броят на леглата в многопрофилните болници е 4,8 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната), а използваемостта им остава сравнително висока – 58% (при 56% в страната). Коефициентът на детска смъртност намалява и е под средния за страната. Броят на аптеките спрямо населението е сходен със средния.

• Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в област Враца е сходна със средната за страната и през 2023 г., но правораздаването е сравнително бързо. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 96% (при 91% в страната), на административните – 79% (при 72% в страната), а на гражданските – 68% (при 65% в страната). Враца е областта с най-висок относителен брой на поли-цаите – 6,5 на хиляда души от населението (при 4,2 на хиляда души в страната). Броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността намалява, но остава сред трите най-високи в страната (след областите Видин и Варна) – 13,8 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната). Делът на разкритите престъпления се повишава и остава над средния – 60% в областта при 53% в страната.

• Околна среда

Обемът на образуваните в областта битови отпадъци се запазва относително нисък и през 2022 г. – 344 кг на човек годишно (при 488 кг в страната). По-нисък обаче продължава да е и делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци – 57% (при 76% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението в областта са над средните за страната. Делът на горската територия е нисък – 16% (при 33% в страната), а нарушената е 0,2% от общата територия на областта (при 0,4% в страната) през 2023 година.

• Култура и туризъм

Културата и туризмът не са силно застъпени и областта изостава от средните показатели за страната и през 2023 година. Посещенията на кината се увеличават, но остават сравнително малко на брой – 321 на хиляда души от населението (при 684 на хиляда души в страната). Посещенията на местните музеи пък дори се свиват леко – до 138 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната). Посещенията на театрите са 107 на хиляда души (при 349 на хиляда души в страната), а на библиотеките – 610 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната). Броят на леглата в местата за настаняване спрямо населението в областта е изключително нисък – 9 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната) през 2023 година. Реализираните нощувки също са сравнително малко, въпреки че нарастват до 748 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната), а нощувките през онлайн платформи на споделената икономика са 25 на хиляда души (при 500 на хиляда души в страната).

Видин е сред областите с най-слаби показатели в сферата на доходите и стандарта на живот. Образователната структура на работната сила се подобрява, но безработицата продължава да е изключително висока. Инвестиционната и бизнес активност в област Видин са сравнително слаби, а инфраструктурата е недобре развита. Видин е сред областите с най-нисък усреднен размер на разглежданите местни данъци. Показателите, оценяващи работата на местната администрация, подреждат областта сред най-слабо представящите се.

 

Видин остава областта с най-неблагоприятна демографска картина в страната. Резултатите на учениците са сравнително ниски. Здравеопазването в областта страда от недостиг на лекари специалисти и на легла. Натовареността на местните наказателни съдии е слаба, което се отразява и на бързината на правораздаването. Обемът на образуваните битови отпадъци остава сравнително нисък. Относителният брой на посещенията в местните кина, музеи и библиотеки в областта се повишава, но остава по-нисък от средния за страната.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Видин е сред областите с най-слаби показатели в сферата на доходите и стандарта на живот. През 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението продължава да нараства, но увеличението му е сравнително ограничено (16% при 28% в страната) и размерът му остава нисък – 13,3 хил. лв. – малко над половината от средното за страната. Заплатите и пенсиите се повишават с подобен на средния за страната темп, но и те се запазват сравнително ниски. Средната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 14,6 хил. лв. през 2022 г. (при 21,2 хил. лв. в страната), а месечната пенсия е 695 лв. (при 784 лв. в страната).

Подоходното неравенство в областта е близко до средното за страната, но нивото на бедност остава високо, въпреки че намалява през последните няколко години. През 2023 г. 33,7% от жителите на областта (при 20,6% в страната) живеят под националната линия на бедност, което е втората най-висока стойност след тази в област Търговище.

• Пазар на труда

И през 2023 г. Видин е областта с най-нисък дял на населението в трудоспособна възраст – 53,5% (при 58,5% в страната). Безработицата в областта пък е най-високата – 14,7% (при 5,3% в страната). Заетостта също продължава да е сред най-ниските в страната – 65,9% (при 76,2% в страната).

През 2023 г. отново се наблюдава подобрение на образователната структура на работната сила. Делът на населението с основно и по-ниско образование намалява до 12% (при 15% в страната). Същевременно делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование също леко намалява до 21% (при 31% в страната).  

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в област Видин са сравнително слаби и през 2022 година. Броят на предприятията спрямо населението остава сред най-ниските в страната – 44 на хиляда души от населението при 70 на хиляда души в страната.

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението продължават да нарастват, но също остават сред най-ниските – 1,8 хил. лв. при 4,3 хил. лв. в страната. За трета поредна година в областта има отлив на преките чуждестранни инвестиции и размерът им достига 490 евро на човек.

Относителният обем на произведената продукция се увеличава, но продължава да е най-ниският в страната – 53,2 хил. лв. на нает (при 122,4 хил. лв. на нает в страната). Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби остава нисък, макар да нараства до 17% (при 29% в страната).

Усвояването на европейски средства остава интензивно. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 3666 лв. на човек (при 3175 лв. на човек в страната).

• Инфраструктура

Гъстотата на железопътната мрежа в областта е близка до средната за страната. Гъстотата на пътната мрежа е сравнително висока (20 км на 100 кв. км територия при 18 км на 100 кв. км в страната), но типично за Северна България, делът на автомагистралите и първокласните пътища остава нисък (12% при 19% в страната). Качеството на пътната настилка се подобрява, но и то остава на сравнително ниско ниво – 37% от пътищата в областта са в добро състояние при 40% в страната през 2023 година.

Делът на домакинствата с достъп до интернет нараства и вече трайно е над средния за страната.

Делът на населението с достъп до обществена канализация намалява леко и продължава да е сравнително нисък – 54% (при 75% в страната). Ограничена остава и свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води – 49% (при 67% в страната).

• Местни данъци

Видин е сред областите със сравнително нисък усреднен размер на разглежданите местни данъци и през 2024 година. Особено голяма е разликата при облагането на търговията на дребно, където Видин е първенец сред областите с 4,60 лв. на кв. м търговска площ средно за областта (при 13,09 лв. на кв. м в страната). Ниско е и нивото на данъците върху превозните средства (1,46 лв./kW при 1,56 лв./kW в страната). От разглежданите данъци усреднените нива на данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридически лица и на данъците върху прехвърляне на собственост са малко по-високи от средните.

В рамките на областта общината с най-ниски средни данъци е Чупрене, а с най-високи – Брегово.

• Администрация

Представянето на Видин в тази категория отново е сравнително слабо. През 2024 г. самооценката на местните администрации за развитието на електронното управление и на предоставянето на административни услуги на „едно гише“ остават сред най-ниските в страната. Сравнително слаба продължава да е и прозрачността в работата на органите на местното самоуправление с рейтинг от 56,2 т. (при 69,3 т. в страната).

Общините в област Видин са сред най-силно зависимите от трансфери от държавния бюджет. Делът на собствените от общите приходи в през 2023 г. намалява и остава нисък – 16% (при 27% в страната). Относително ограничено е и покритието на общинските разходи с местни приходи – 58% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Видин остава областта с най-неблагоприятна демографска картина в страната и през 2023 година. Коефициентът на механичен прираст нараства и се запазва положителен (2,7‰), но не може да компенсира изключително ниската стойност на коефициента на естествен прираст от –16,2‰, което е над двойно под средното ниво за страната (–6,8‰).  

Застаряването на населението е силно изразено. Делът на децата до 4-годишна възраст е вторият най-нисък в страната (след този в област Смолян) – 3,4% (при 4,5% в страната), а този на хората над 65 години е най-високият – 31,3% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението в урбанизираните територии в областта е най-ниската в страната – 543 души на кв. км (при 1221 души на кв. км в страната) през 2023 година.

• Образование

През 2023 г. делът на децата в детските градини в областта е близък до средния за страната. Коефициентът на записване на населението в V–VII клас нараства, но остава нисък – 88% (при 90% в страната). Делът на второгодниците пък намалява, но се задържа на по-високо ниво от средното за страната.

Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката в областта остава нисък и през 2024 година.

Представянето на учениците на националното външно оценяване по математика след VII клас е изключително слабо и през 2024 година. С 31,3 т. (при 42,9 т. в страната) областта е на последно място в страната. Резултатите на зрелостниците са по-добри, но също са под средните за страната. Средният успех на матурата по български език и литература в областта е „Добър“ 4,20 (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки е сравнително висок – 9,6% (при 8,7% в страната).

Броят на студентите спрямо населението в областта е нисък.

• Здравеопазване

Видин е сред трите области с най-слабо представяне в тази категория (заедно с Ямбол и Перник). Въпреки известен ръст Видин остава областта с най-ниска средна продължителност на живота – 70,3 години при 73,5 години в страната.

Делът на здравноосигурените в област Видин е 98% през 2023 г. и се запазва над средното ниво за страната (95%). Броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението продължава да е сравнително висок, но здравеопазването в областта страда от недостиг на лекари специалисти и на легла. Броят на леглата в местните многопрофилни болници намалява до 4,3 на хиляда души (при 6,1 на хиляда души в страната). Същевременно използваемостта на леглата е сред най-ниските в страната – 41% (при 56% в страната). Коефициентът на детска смъртност в област Видин е над средния за страната. Броят на аптеките спрямо населението е близък до средния.

• Ред и сигурност

През 2023 г. натовареността на съдиите в областта остава под средната за страната, което се отразява и на бързината на правораздаването. Един съдия в Окръжния съд разглежда средно по 11,4 дела месечно (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния съд – 11,5 (при 14,8 в страната).

В 3-месечен срок са приключили 96% от наказателните дела (при 91% в страната), 85% от административните (при 72% в страната) и 89% от гражданските (при 65% в страната).

Относителният брой на полицейските служители в областта е вторият най-висок в страната (след този в област Враца) – 5,6 на хиляда души от населението (при 4,2 на хиляда души в страната). Той кореспондира и с относително високата престъпност – броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността спрямо броя на населението в областта се повишава през 2023 г. и става най-високият в страната – 15,3 на хиляда души при 11,3 на хиляда души в страната. Същевременно разкриваемостта на престъпленията се повишава и се запазва над средната – 58% в област Видин при 53% в страната.

• Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта остава сравнително нисък и през 2022 г. – 419 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната). В същото време обаче делът на отпадъците, предадени за третиране и рециклиране, продължава да е много малък – 21% (при 76% в страната).

Делът на горските територии е нисък (26% при 33% в страната), но и на нарушените – също (0,2% при 0,4% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението са по-ниски от средните.

• Култура и туризъм

Относителният брой на посещенията в местните кина, музеи и библиотеки в област Видин се повишава, но остава по-нисък от средния за страната през 2023 година. Посещенията на театрите нарастват значително и относителният им брой е над средния – 438 на хиляда души в областта при 349 на хиляда души в страната.

Въпреки слабия ръст през 2023 г. броят на леглата в местата за настаняване остава силно ограничен (15 на хиляда души при 56 на хиляда души в страната), но и относителният брой на реализираните нощувки също остава нисък (990 на хиляда души при 4167 на хиляда души в страната). Броят на нощувките през онлайн платформите на споделената икономика пък е 47 на хиляда души (при 500 на хиляда души в страната).