Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

21.02.2025Новите райони за планиране: Формула 3+1

Становище на ИПИ относно проект за решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България – 21.02.2025 г.

Становище на ИПИ относно проект за решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България – 21.02.2025 г.

 

Във връзка с внесения за обществено обсъждане Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България Институтът за пазарна икономика предлага коментар на направените предложения за ново райониране и своя алтернатива. Приветстваме осъзнатата нужда от промяна на районирането на ниво NUTS-2, която да отрази както промените в демографските реалности, така и силно подобрената икономическа позиция на столицата, която влошава достъпа до кохезионно финансиране на останалите области  в настоящия Югозападен район за планиране.

При прегледа, анализа и предложението на вариант за ново райониране на ниво NUTS-2 трябва да се имат предвид следните основни принципи:

  • Да гарантира равен достъп за финансиране по кохезионните инструменти на всички области в страната, които изостават от средноевропейското ниво на развитие по показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност. Това категорично включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област).
  • Да се балансира максимално равнището на икономическо развитие между отделните райони за планиране, което да гарантира достъп до пълно съфинансиране на всички райони за максимално дълъг период от време. Този подход следва да взема предвид и последните тенденции в темповете на икономически растеж и икономическата позиция на водещите области в страната. Това налага по необходимост извеждането на София (столица) в отделен район за планиране, но и пакетирането на относително икономически по-силни и по-слаби области заедно.
  • Да отговаря на формалните критерии в рамките на ЕС за определяне на райони на ниво NUTS2 в дългосрочен план. Това означава определените райони да имат устойчиво население между 800 хил. и 3 млн. души, без да се налага преформатиране на картата преди всеки нов програмен период. В най-добрия случай подходът трябва да вземе предвид заложените демографски прогнози до края на столетието.
  • Картата на районите да отчита икономическите взаимовръзки между областите в България и да спомага за по-ефектива регионална политика. Това налага да не се разделят естествено възникналите икономически ареали (виж изданието на ИПИ „Икономически центрове“) със силни и вече постигната вътрешна интеграция от гледна точка на общите дейности и трудова миграция, например широкият икономически център който обединява Русе, Разград и Търговище.
  • Трябва да се вземат предвид съществуващите инфраструктурни връзки. Предвид бавния темп на развитие на националната пътна мрежа, новите райони за планиране не бива да разчитат на планирани промени в съществуващата свързаност. При този анализ най-важна роля играе Стара планина, която ограничава връзките между регионите по линия Север-Юг по цялото си продължение освен около столицата, благодарение на магистрала Хемус. Това означава, че обединяване на области от двете страни на Стара планина е желателно единствено в Западна България, поне до построяването на магистрала Черноморие и тунела под Шипка. Чисто географския подход на обединяване – тип дунавски и черноморски регион, е примамлив, но не винаги отразява реалната инфраструктурна, икономическа и социална свързаност между областите.

С оглед на тези принципи можем да разгледаме предложенията, налични в приложението към проекта за решение.

1) Вариант 1: Вариантът предлага създаване на четири района – Столичен, Северен, Южен и Източен (подход 3+1). Този вариант страда от няколко видими слабости, които го правят не особено подходящ, особено от гледна точка на икономическите взаимовръзки и инфраструктурната свързаност. Обединяването на повечето области (без Шумен, Добрич и Варна) от Северна България създава известен демографски риск, тъй като в него се групират областите с най-нисък естествен прираст, най-ниска имиграция и най-бързо застаряване в страната. При евентуално ускоряване на тези процеси на фона на сегашните им трендове има възможност от доближаване на критерия. По-сериозните аргументи против този вариант обаче са от инфраструктурен и икономически характер. Той разделя в различни райони за планиране два близко свързани икономически ареала – Шумен от Търговище и Разград, както и Сливен и Ямбол и Стара Загора и Хасково, а и София-област от Враца и Монтана. Част от обединенията в рамките на един район също изгледат необосновани – докато е обяснимо включването на Варна, Добрич и Бургас в един район заради туристическата икономика, то Шумен, Сливен и Ямбол нямат много общо с този особен отрасъл. По същия начин икономическите връзки между югозападните области и тези на централна южна Българя днес не са много ясно изразени. Поставянето на Варна и Бургас в един район изглежда отразява плановете за изграждане на магистрална връзка между двата големи черноморски града, но на този етап завършването ѝ изглежда далеч в бъдещето. Освен това, настоящите икономически тенденции сочат към значително по-бавен средносрочен растеж в така формираният Северен район в сравнение с останалите.

2) Вариант 2: В този вариант се предлагат пет района (подход 4+1), като се формира по-широк Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и столичен район. Този вариант до голяма степен следва съществуващите икономически връзки, като в Западния район попада цялата широка икономическа периферия на столицата, както и районите около нея. На север се запазват и връзките в широкия икономически център около Русе, Разград и Търговище. Отчита се и ролята на Стара планина като разделител със слаби инфраструктурни връзки. По-малко обяснимо е обаче разделението на Южен централен и Югоизточен район, които, по подобие на северните области биха могли да бъдат обединени в един район с по-голямо население, като по този начин ще се постигне сближаване с равнищата на икономическо развитие на другите два нови района за планиране.

2) Вариант 3: И този предложен вариант предвижда пет района (подход 4+1), но разделение на Западен, Южен, Северен, Източен и Столичен. Предимството му пред вариант №2  е, че запазва съществуващите връзки между Стара Загора, Хасково и Сливен от една страна и Русе, Разград и Търговище от друга. Остават обаче изложените при прегледа на вариант №1 аргументи против създаването на един черноморски регион. Към тях се добавя и относителен дисбаланс в икономическото развитие на новите райони за планиране. Освен това, демографската перспектива към Северния район е относително къса, което може да наложи ново прерайониране преди 2050 г.

  • Предложение на ИПИ за ново райониране

С оглед на анализа на предложените варианти става ясно, че е необходимо внасяне на корекции. Вариантът за нова райониране, който ИПИ смята за най-подходящ е близък до представения в проекта вариант №2, но с един голям Южен район. Резултатът изглежда по следният начин:

Район Средногодишно население 2023 г., НСИ Население – прогноза 2050 г., НСИ БВП – номинал 2022 г., НСИ БВП – СПС, % от ЕС-27, 2021 г., Евростат, изчисление на ИПИ
Столичен: София (столица) 1,28 млн. души 1,26 млн. души 68,7 млрд. лв. 127%
Западен: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, София, Благоевград, Перник, Кюстендил 1,40 млн. души 1,01 млн. души 24,6 млрд. лв. 39,2%
Северен: Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра, Варна, Добрич, Шумен, Търговище 1,51 млн. души 1,19 млн. души 28,8 млрд. лв. 40,8%
Южен: Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Пловдив, Хасково, Пазарджик, Смолян, Кърджали 2,25 млн. души 2,08 млн. души 45,8 млрд. лв. 40,5%

Този подход има няколко важни характеристики:

  • Отделянето на София (столица) позволява в останалите три района да се постигне  равномерно ниво на икономическо развитие – разликите в средния БВП на човек от населението спрямо средноевропейското ниво е в рамките на два процентни пункта и гарантира равен достъп за цялата страна до кохезионно финансиране.
  • Въпреки че така полученият Южен район е със значително по-голямо население от останалите, то остава в рамките на критерия под 3 милиона души, като приближава 2 милиона според прогнозата за 2050 г.
  • Всички райони за планиране отговарят на демографските критерии, както и на средносрочната перспектива.
  • Разпределението им следва логиката на съществуващата, а не планираната инфраструктурна свързаност.
  • Отчитат се максимално съществуващите връзки между областите и общини в икономиката и трудовата миграция.

Отделянето на столицата в отделен район я поставя сред развитите части на ЕС, което ще ограничи достъпа до финансиране за големи и важни проекти – довършването на метрото, модернизацията на транспорта, новите пътни връзки, което налага търсене на алтернативни източници на финансиране. Трябва да се отбележи също, че много страни в Централна и Източна Европа са извадили столицата си в отделен район за планиране (такъв например е случаят с Букурещ, Будапеща, Братислава и Прага) и насочват европейските средства приоритетно към другите части на страната.

В допълнение трябва да се отбележи, че вариантът на ИПИ, както и Вариант 2 сред поставените на обсъждане, са единствените, които запазват текущите граници на районите за планиране. Това означава, че има окрупняване на райони, както и отделяне на София, но в крайна сметка запазване на текущите очертания на картата. Това позволява много по-плавен преход по отношение на всички стратегически и аналитични документи, както и данните на ниво NUTS-2. Потенциалното приемане на вариант, който разбърква картата в по-голяма степен – създавайки изцяло ново райониране – би означавало рестартиране и на цялото стратегическо планиране за развитие на регионите.

В заключение считаме, че инициативата за ново райониране е изключително важна и трябва да бъде подкрепена. Общите елементи на предложения подход – окрупняване на райони и изваждане на столицата София в отделен район, са логични, подкрепени с нужните данни и отговарят на всички изисквания. Считаме, че Вариант 2 на НСИ отговаря в най-голяма степен на предизвикателствата пред регионалното развитие, като предложението на ИПИ е за развитие на Вариант 2, чрез обединяването на двата южни района в един голям, който отговаря на добрата свързаност и задълбочаващите се икономически връзки между големите икономически центрове на юг.

С уважение,

Адриан Николов, ИПИ (nikolov@ime.bg)

Петър Ганев, ИПИ (ganev@ime.bg)

Към началото Прочети повече

17.02.2025Област Монтана – най-ниските данъци и малко отпадъци, но слабо образование и застаряло население

Монтана е сред областите със сравнително ниски доходи и стандарт на живот. Заетостта и безработицата нарастват едновременно и остават значително по-неблагоприятни от средните за страната. Инвестиционната и бизнес активност в областта са сравнително слаби. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава по-ниска от средната за страната. Усредненото ниво на местните данъци в общините от областта е най-ниското в страната. Делът на собствените от общите приходи в общините от областта е силно ограничен. Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Резултатите на учениците са ниски. Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е сравнително висок. Броят на леглата в многопрофилните болници остава значително по-голям от средния за страната. Относителният брой на регистрираните престъпления е сравнително висок. Обемът на отпадъците в областта е малък, а управлението им – добро. Културният живот и туризмът в област Монтана са сред най-слабо интензивните в страната.

Монтана е сред областите със сравнително ниски доходи и стандарт на живот. Заетостта и безработицата нарастват едновременно и остават значително по-неблагоприятни от средните за страната. Инвестиционната и бизнес активност в областта са сравнително слаби. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава по-ниска от средната за страната. Усредненото ниво на местните данъци в общините от областта е най-ниското в страната. Делът на собствените от общите приходи в общините от областта е силно ограничен.

 

Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Резултатите на учениците са  ниски. Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е сравнително висок. Броят на леглата в многопрофилните болници остава значително по-голям от средния за страната. Относителният брой на регистрираните престъпления е сравнително висок. Обемът на отпадъците в областта е малък, а управлението им – добро. Културният живот и туризмът в област Монтана са сред най-слабо интензивните в страната.

 

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

  • Доходи и стандарт на живот

Монтана е сред областите със сравнително ниски доходи и стандарт на живот. Брутният вътрешен продукт на човек от населението нараства, но стойността му остава ниска – 14,7 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната) през 2022 година. Заплатите и пенсиите също се повишават, но са относително ниски. Брутната годишна средна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 15,5 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната) през 2022 г., а месечната пенсия – 704 лв. (при 784 лв. в страната) през 2023 година.

Тези показатели предопределят и високото ниво на бедност в областта. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, намалява, но е сред трите най-високи в страната (след областите Търговище и Видин) – 33,4% (при 20,6% в страната).

  • Пазар на труда

Неблагоприятните тенденции на местния пазар на труда отново поставят Монтана на последното място в тази категория. Делът на населението в трудоспособна възраст продължава да намалява и достига 55,1% (при 58,5% в страната) през 2023 година. Заетостта нараства, но остава най-ниската в страната с коефициент от 61,6% (при 76,2% в страната). Едновременно с това безработицата също се увеличава, достигайки 12,3% (при 5,3% в страната).

Делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование намалява леко до 16% (при 31% в страната) и е вторият най-нисък в страната (само преди този в област Пазарджик). Делът на хората с основно и по-ниско образование пък се задържа на 17% (при 15% в страната).

  • Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в областта са слаби и през 2022 година. Монтана е сред трите области с най-нисък относителен брой на нефинансовите предприятия (заедно с областите Видин и Враца) – 44 на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната).

Вътрешните и външните инвестиции нарастват, но също остават изключително ограничени. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 1,6 хил. лв. на човек от населението и са най-ниските в страната (при 4,3 хил. лв. на човек средно), а преките чуждестранни инвестиции – 509 евро на човек, са третите най-ниски (при 4,5 хил. евро на човек в страната). 

Стойността на произведената продукция в областта нараства до 101,2 хил. лв. на нает (при 122,4 хил. лв. в страната).

Усвояването на европейски средства в област Монтана напредва с бързи темпове и е сравнително високо. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 3366 лв. на човек от населението (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Монтана, а най-малко – в общините Брусарци, Вълчедръм и Якимово.

  • Инфраструктура

Представянето на област Монтана в тази категория е най-слабото сред областите. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава по-ниска от средната за страната. Над два пъти по-малък пък е делът на автомагистралите и първокласните пътища – 9% в областта при 19% в страната. Това може да обясни и сравнително лошото състояние на пътищата – 22% от пътната настилка е в добро състояние при 40% в страната през 2023 година.

Достъпът до интернет в областта е изключително нисък. Малък остава и делът на населението в селища с обществена канализация (60% при 75% в страната), както и този на канализацията, свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води (36% при 67% в страната). 

  • Местни данъци

Усредненото ниво на местните данъци в общините от областта я поставят на първото място в страната в тази категория и през 2024 година. Средната стойност на данъка върху превозните средства е най-ниският в страната (1,22 лв./kW при 1,56 лв./kW в страната). Областта пък е на второ място с най-малка усреднена ставка върху търговията (5,06 лв. на кв. м при 13,09 лв. на кв. м в страната) и върху недвижимите нежилищни имоти на юридически лица (1,72‰ при 2,15‰ в страната). Размерът на данъка върху прехвърлянето на собственост средно за общините от областта също е значително под средната за страната стойност.

В рамките на областта най-ниски са средните данъци в община Георги Дамяново, а най-високи – в община Чипровци.

  • Администрация

През 2024 г. самооценките на местните администрации за развитието на електронното управление намаляват, но средният резултат за областта е над този в страната. Самооценките за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ обаче са на сравнително ниско ниво. Рейтингът за прозрачност в работата на органите на местното самоуправление също е по-нисък, макар и с малко, от средните стойности, достигайки 68,9% при 69,3% в страната.

Делът на собствените от общите приходи в общините от областта намалява и вече е най-ниският в страната с 15% (при 27% в страната). Малко е и покритието на общинските разходи с местни приходи – 53% (при 74% в страната) през 2023 година.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

  • Демография

Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Коефициентът на естествен прираст е сред петте най-ниски в страната със стойност от –13,8‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Коефициентът на механичен прираст също е отрицателен (–0,4‰).

За процеса на застаряване може да се съди и от възрастовата структура на населението на областта. Делът на децата на възраст до 4 години е 3,8% (при 4,5% в страната), а на населението над 65 години – 28,2% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението в урбанизираните територии е относително ниска – 718 души на кв. км (при 1221 души на кв. км в страната).

  • Образование

Делът на децата в детските градини в областта се повишава, но остава сравнително ограничен – 86,6% (при 87,9% в страната) през 2023 година. Коефициентът на записване на населението в V–VII клас също е по-нисък от средната за страната стойност. През 2023 г. той е 87,6% (при 89,9% в страната). Делът на второгодниците е над средния. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е слабо.

Резултатите на учениците от област Монтана са сравнително ниски и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 35,2 т. и остава далеч от средните за страната 42,9 точки. Средната оценка на матурата по български език и литература в областта е „Добър“ 4,07 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е близък до средния – 8,4% в областта при 8,7% в страната.

В област Монтана няма университети или филиали на такива.

  • Здравеопазване

Средната продължителност на живота в област Монтана се повишава, но е третата най-ниска в страната (след тази в областите Видин и Враца). Коефициентът на детска смъртност се понижава и през 2023 г. вече е по-нисък от средния.

Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е сравнително висок и през 2023 година. Един местен лекар се грижи средно за 1538 души от населението (при 1701 души на лекар в страната). Броят на лекарите специалисти спрямо населението обаче е относително ограничен. Броят на леглата в многопрофилните болници в област Монтана нараства и остава значително по-висок от средния за страната със 7,6 легла на хиляда души от населението (при 6,1 легла на хиляда души в страната). Използваемостта на леглата обаче е по-ниска от средната. Относително малко са и аптеките в областта.

  • Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в Окръжния съд в Монтана е сравнително ниска, но на тези в Административния съд е над средната за страната и през 2023 година. Монтана е областта с най-нисък дял на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок – 86% (при 91% в страната), и едновременно с това – с най-висок при административните дела – 93% (при 72% в страната). Правораздаването при гражданските дела също е сравнително бързо.

Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта се повишават през 2023 г. и относителният им брой остава сравнително висок – 12,8 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души). Разкриваемостта им пък е под средната, макар и с малко – 52% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението е сравнително висок – 4,6 на хиляда души (при 4,2 на хиляда души в страната).

  • Околна среда

Обемът на битовите отпадъци е сравнително нисък, а тяхното управление – относително добро. През 2022 г. образуваните битови отпадъци в областта са 394 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната), а 94% от тях се предават за третиране и рециклиране (при 76% в страната).

Делът на горската територия е сравнително нисък (23% при 33% в страната), но и този на нарушената е сравнително малък (0,1% при 0,4% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности в областта са по-ниски от средните спрямо населението.

  • Култура и туризъм

Показателите в тази категория поставят Монтана на последното място в страната. Културният живот в областта е сред най-слабо интензивните и през 2023 година. Посещенията на кината се повишават до 212 на хиляда души от населението (при 684 на хиляда души в страната). Местните музеи успяват да привлекат едва 95 посещения на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната), а театрите – 79 на хиляда души (при 349 на хиляда души в страната). От 2015 г. насам в областта няма библиотека, която да е достатъчно голяма, за да влиза в официалната статистика на НСИ.

Относителният брой на леглата в местата за настаняване е сравнително нисък, а реализираните нощувки – малко. Ограничен е и туризмът, реализиран през онлайн платформите на споделената икономика.


Виж повече на REGIONALPROFILES.BG

Към началото Прочети повече

14.02.2025София възстановява 43% дял в националния БВП

Последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво сочат нормализация след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. София възстановява своя 43% дял в националната икономика, но за сметка на това най-бърз ръст регистрират относително слабо развити области. Въпреки това регионалните неравенства остават големи, а на фона липсата на реформи конвергенцията изглежда все по-далеч в бъдещето.

Последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво сочат нормализация след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. София възстановява своя 43% дял в националната икономика, но за сметка на това най-бърз ръст регистрират относително слабо развити области. Въпреки това регионалните неравенства остават големи, а на фона липсата на реформи конвергенцията изглежда все по-далеч в бъдещето.

И през 2023 г. най-голямата регионална икономика остава тази на столицата, с над 79 милиарда лева брутен вътрешен продукт. След аномалиите през 2022 г. се възстановява разпределението на националната икономика сред останалите области, като челната петица се допълва от Пловдив (14 млрд. лв.), Варна (117, млрд. лв.), Стара Загора (10,6 млрд. лв.) и Бургас (8,5 млрд. лв.). Поредното пренареждане е следствие от нормализацията в няколко ключови сектора – от една страна туризмът, който тласка напред икономиката на Бургас, от друга – енергетиката, която носи забавяне в Стара Загора и Враца, от трета – селското стопанство, чиито спад доведе до свиване на добавената стойност в големи части от Северна България. За първи път няма нито една регионална икономика с БВП под 1 млрд. лв., отчасти следствие от значителна инфлация в периода 2022-23 г., отчасти – заради бързия ръст след пандемията.

От гледна точка на степента на икономическо развитие, столицата продължава да води с няколко обиколки поред останалите области, с 62 хил. лв. БВП на човек от населението – ръст с над 7 хил. лв. в рамките на година. Второто място все още се заема от Стара Загора (36,5 хил. лв./човек), следвана от Враца и Варна (по 27 хил. лв./човек). С под 20 хил. лв. на човек остават 18 от 28-те области в страната, а сред икономически най-слабо развитите области и тази година има разместване. На последното място през 2023 г. се нарежда Хасково, но Силистра е с едва 100 лева по-висок БВП на човек, Сливен – с по-малко от 500 лева, така че не е изключено последващо разместване на опашката по развитие. Разпределението на добавената стойност между широките отрасли ясно разграничава моделите на развитие – столицата и Варна са с относително висок дял на услугите, докато при Враца, Стара Загора, Пловдив, София, Габрово водеща роля заема индустрията. Регионите с по-голям дял на земеделието пък са в дъното на класацията.

Динамиката на регионалния БВП е силно неравномерна, но на годишна база има спад само в една област – Стара Загора, в резултат на нормализацията на енергийните пазари спрямо 2022 г.; по същата причина Враца отчита едва 1% номинален ръст. Трябва да имаме предвид обаче, че през 2023 г. има значителна инфлация – почти 10% средногодишно – което от своя страна означава, че в 15 от областите има номинален икономически растеж, но реален спад[1]. С най-висок ръст са няколко северни области, при които възстановяването от ефектите на пандемията дойде със значително забавяне, но пък местната индустрия се представя добре, отчасти поради повишеното търсене на оръжие на международния пазар.

Дългосрочният преглед на разпределението на националната икономика ясно демонстрира растящата тежест на столицата за сметка на повечето останали региони. Докато в началото на хилядолетието столицата е създавала малко над ¼ от националния БВП, то в периода след ковид-19 достига цели 43%, а спадът през 2022 г. изглежда еднократен. Дяловете на другите големи областни икономики остават стабилни за същия период – Пловдив гравитира между 7,5-8%, Варна – 6-6,5% Стара Загора – 5-5,5%, което означава, че концентрацията е насочена най-вече към столицата. При малките регионални икономики обаче се наблюдава отчетлив спад на относителната тежест в националния БВП – делът на Видин, да речем, е намалял от 1,2% през 2000 г. до 0,6% през 2023 г., този на Кюстендил – от 1,9% до 0,9%.

Данните за областното икономическо развитие дават повод за умерен оптимизъм, доколкото лидери в растежа са региони от средата на таблицата. Това обаче по никакъв начин не означава, че догонването на лидерите е близо – напротив, десетилетия ще са необходими, за да се изравнят столицата и най-слабо развитите области. Още повече, това сближаване няма как да се случи без целенасочени инвестиции в човешкия капитал и инфраструктурата на слабите региони, както и без работеща децентрализация – теми, които бяха оставени на заден план през последните години, но вече не могат да бъдат заобикаляни.


[1] Поради липсата на регионален дефлатор, ползването на ИПЦ е най-доброто приближение за отчитане на ефекта на цените върху растежа, с всички условности.

Към началото Прочети повече

07.02.2025Област Ловеч: ниски данъци и намаляваща бедност, но влошаване на пазара на труда

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Ловеч забавя ръста си. Бедността намалява, но продължава да е сравнително висока. Пазарът на труда в областта още повече се влошава от нарастващата безработица и намаляването на заетостта. Бизнес и инвестиционната активност нарастват, но остават сравнително слаби. Усвояването на европейски средства е близо до средното за страната. Качеството на пътната настилка се запазва високо. Местните данъци в областта са едни от най-ниските в страната. Прозрачността в работата на органите на местното самоуправление се оценява добре. Заради силно отрицателния естествен прираст Ловеч е сред областите с високо ниво на застаряване. Резултатите на учениците са сравнително ниски, а професионалното образование не отговаря на търсенето в икономиката. Броят на общопрактикуващите лекари остава по-висок от средния за страната. Леглата в многопрофилните болници продължават да са малко. Разкриваемостта на престъпленията е сравнително висока. Обемът на образуваните битови отпадъци не е значителен, но делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци остава изключително малък. Културният живот не е особено интензивен.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Ловеч забавя ръста си. Бедността намалява, но продължава да е сравнително висока. Пазарът на труда в областта още повече се влошава от нарастващата безработица и намаляването на заетостта. Бизнес и инвестиционната активност нарастват, но остават сравнително слаби. Усвояването на европейски средства е близо до средното за страната. Качеството на пътната настилка се запазва високо. Местните данъци в областта са едни от най-ниските в страната. Прозрачността в работата на органите на местното самоуправление се оценява добре.

Заради силно отрицателния естествен прираст Ловеч е сред областите с високо ниво на застаряване. Резултатите на учениците са сравнително ниски, а професионалното образование не отговаря на търсенето в икономиката. Броят на общопрактикуващите лекари остава по-висок от средния за страната. Леглата в многопрофилните болници продължават да са малко. Разкриваемостта на престъпленията е сравнително висока. Обемът на образуваните битови отпадъци не е значителен, но делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци остава изключително малък. Културният живот не е особено интензивен.

 
 

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

  • Доходи и стандарт на живот

След голям скок през 2021 г. нарастването на брутния вътрешен продукт на човек от населението в област Ловеч през 2022 г. се забавя значително и оставя областта в средата на класацията по този показател. Заплатите и пенсиите също се увеличават сравнително бавно. Средната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 15,7 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Средната месечна пенсия през 2023 г. пък е 709 лв. (при 784 лв. в страната).

Бедността в областта намалява, но остава сравнително висока. През 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 26,9% (при 20,6% в страната). Подоходното неравенство обаче е относително ниско и коефициентът на Джини се свива до 30,9 (при 37,2 в страната).  

  • Пазар на труда

Делът на населението в трудоспособна възраст продължава да намалява, достигайки 54,7% (при 58,5% в страната) през 2023 година. Същевременно пазарът на труда в областта още повече се влошава от нарастващата безработица и намаляването на заетостта. Коефициентът на заетост се свива до 70,4% (при 76,2% в страната), а този на безработицата се повишава до 9,6% (при 5,3% в страната).

Сравнително висок дял от населението на възраст 25–64 години в областта е със средно образование (69% при 55% в страната), като и висшистите, и тези с основно и по-ниско образование са с по-малки от средните за страната дялове – съответно 18% (при 31% в страната) и 14% (при 15% в страната).

  • Инвестиции и бизнес

Бизнес и инвестиционната активност в областта нарастват през 2022 г., но остават сравнително слаби. Броят на предприятията достига 53 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните и външните инвестиции се повишават значително. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението достигат 2,1 хил. лв. (при 4,3 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – до 1,2 хил. евро на човек (при 4,5 хил. евро на човек в страната). Стойността на произведената продукция в областта се увеличава до 82,1 хил. лв. на нает (при 122,4 хил. лв. в страната). Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби обаче намалява и също остава под средния – 22% (при 29% в страната).

Усвояването на европейски средства е близо до средното за страната спрямо населението. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 3151 лв. на човек от населението (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в общините Априлци, Троян и Ябланица – над 3,5 хил. лв. на човек.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност се увеличават и са над тези в повечето области – 74 лв. на човек от населението.

  • Инфраструктура

Гъстотата на железопътната мрежа в областта остава под средната и през 2023 година. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока, макар и с малко, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е сравнително ограничен (16% при 19% в страната). Качеството на пътната настилка в областта продължава да се увеличава и трайно е над средното в страната (49% при 40% в страната).

Достъпът на домакинствата до интернет намалява и е под средния за страната. По-нисък от средния е и достъпът на населението до обществената канализация, както и до такава, свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води. 

  • Местни данъци

Усредненото ниво на местните данъци в общините от област Ловеч продължава да е ниско и областта се подрежда на второ място в тази категория (само след област Монтана).  Изключение прави размерът на данъчната ставка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица. В област Ловеч тя е средно 2,20‰ при 2,15‰ в страната. Значително по-ниски от средните данъци пък са ставките върху превозните средства – 1,28 лв./kW (при 1,56 лв./kW в страната) и върху прехвърлянето на собственост – 2,35% (при 2,82% в страната).

В рамките на областта най-ниски са усреднените данъци в община Летница, а най-високи – в община Априлци.

  • Администрация

Самооценките на местните администрации в областта през 2024 г. за развитието на електронното управление са съизмерими със средните за страната, а за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ се задържат над средните, въпреки че леко намаляват.

Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление остава по-висока от средната за страната – 73,6% в областта при 69,3% в страната.

Делът на собствените от общите приходи на общините от областта намалява и остава относително нисък – 18% (при 27% в страната). Покритието на общинските разходи с местни приходи също се свива до 61% (при 74% в страната), което показва сравнително силна зависимост спрямо трансфери от държавния бюджет.  

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

  • Демография

Коефициентът на естествен прираст в област Ловеч през 2023 г. е –11,8‰ и остава значително под средната стойност за страната (–6,8‰). Коефициентът на механичен прираст пък се повишава и вече е положителен, макар и сравнително нисък (1,7‰).

Тези процеси предопределят задълбочаването на тенденцията на застаряване на населението, което се вижда ясно от възрастовата структура на жителите на областта. Делът на децата до 4-годишна възраст е 4,2% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 28,0% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението е сравнително ниска – 757 души на кв. км в урбанизираните територии при 1221 души на кв. км в страната през 2023 година.

  • Образование

Представянето на Ловеч в сферата на образованието е незадоволително и областта за поредна година се нарежда на предпоследното място в тази категория (само преди област Сливен).

Делът на децата в детските градини се повишава, но остава под средния за страната през 2023 година. Нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас леко се увеличава (до 87%), но също е под средния (90%) през 2023 година. Делът на второгодниците продължава да е значително над средните нива.

Ловеч е и областта с най-ниско съответствие между професионалното образование и профила на икономиката, което основно се дължи на това, че се отличава с най-висок дял на обучаващите се за сектора на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) и същевременно със сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност.

Резултатите на учениците в областта са ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 34,9 т. (при 42,9 т. в страната). Средната оценка на матурата по български език и литература пък е „Добър“ 4,10 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е 10,1% (при 8,7% в страната).

Броят на студентите остава изключително нисък и през 2023 г. при наличието само на Техническия колеж – Ловеч, който е филиал на Техническия университет – Габрово, на територията на областта.

  • Здравеопазване

Средната продължителност на живота в област Ловеч се повишава, но остава по-ниска от средната за страната.

Броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението остава по-висок от средния за страната и през 2023 година. Лекарите специалисти обаче са сравнително малко. Делът на здравноосигурените се запазва около средния. Относителният брой на аптеките е близък, но под средния за страната.  

Броят на леглата в многопрофилните болници остава сравнително нисък с 4,5 легла на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта им обаче е сред най-ниските в страната (40% при 56% в страната) заедно с тази в област Перник, което вероятно се дължи на близостта на областите до такива с традиционно силно здравеопазване – съответно столицата и Плевен.

  • Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в Окръжния съд в Ловеч остава сравнително ниска, но на тези в Административния съд е над средната за страната. Това предопределя и относително бавното правораздаване по отношение на административните дела, докато наказателни и гражданските дела, приключили в 3-месечен срок, са над средните – съответно 93% (при 91% в страната) и 86% (65% в страната) през 2023 година.

През 2023 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта намалява леко, но остава сравнително висок – 11,8 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта на престъпленията обаче е над средната – 57% (при 53% в страната). По-голям от средния е и относителният брой на полицаите в областта – 4,8 на хиляда души (при 4,2 на хиляда души в страната).

  • Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци е сравнително нисък (434 кг на човек годишно при 488 кг на човек в страната), но делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци остава изключително малък – 12% (при 76% в страната) през 2022 година.

И през 2023 г. делът на горската територия в областта е близък до средния за страната, а нарушената територия е сравнително ограничена.

Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението са над средните за страната, като за последната година те нарастват тройно. Нуждата от охлаждане в областта е сравнително ниска. Относително ограничено е и потреблението на питейна вода от домакинствата.

  • Култура

Културният живот в област Ловеч не е особено интензивен и през 2023 година. Единствено посещенията на местните музеи спрямо населението са повече от средния им брой в страната – 1125 на хиляда души в областта при 770 на хиляда души в страната. Относителният брой на посещенията на кината, театрите и библиотеките остава значително под средните за страната стойности.

Броят на леглата в местата за настаняване се повишава до 43 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки нарастват до 2720 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната). Увеличение се вижда и при броя на нощувките през онлайн платформите на споделената икономика.

 

Към началото Прочети повече

03.02.2025Област Кюстендил – добри тенденции на пазара на труда, но все още малко инвестиции и лоша демография

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кюстендил нараства, но значително по-бавно от средния. Пазарът на труда се развива добре. Заетостта се увеличава, а безработицата намалява. Инвестиционната активност в област Кюстендил е сред най-слабите в страната. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава висока. Усредненият размер на местните данъци в общините от област Кюстендил е близък до средния. Оценката за прозрачността в работата на местните администрации се повишава, но остава ниска. Кюстендил е сред областите с най-застаряващо население.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кюстендил нараства, но значително по-бавно от средния. Пазарът на труда се развива добре. Заетостта се увеличава, а безработицата намалява. Инвестиционната активност в област Кюстендил е сред най-слабите в страната. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава висока. Усредненият размер на местните данъци в общините от област Кюстендил е близък до средния. Оценката за прозрачността в работата на местните администрации се повишава, но остава ниска.  

Кюстендил е сред областите с най-застаряващо население. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика остава ниско, а резултатите на учениците са незадоволителни. Здравната система в областта е сред тези с най-висок брой на общопрактикуващите лекари. Престъпленията са малко, а разкриваемостта им – висока. Обемът на образуваните битови отпадъци в областта е нисък, но предадените за третиране и рециклиране отпадъци са малко. Културният живот и туризмът в област Кюстендил остават слабо интензивни.

 

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

  • Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кюстендил нараства значително по-бавно от средния, достигайки 13,6 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната) през 2022 година.

Заплатите и пенсиите също се увеличават сравнително бавно. През 2022 г. средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 14,0 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната) и отново е втората най-ниска в страната (след тази в област Благоевград). Средната месечна пенсия за 2023 г. пък достига 821 лв. (при 784 лв. в страната).

Коефициентът на Джини, измерващ подоходното неравенство, намалява и остава по-нисък от средния за страната. Намаляващо и ниско продължава да е и нивото на бедност в областта. През 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 16,1% (при 20,6% в страната).

  • Пазар на труда

През 2023 г. пазарът на труда в областта се развива сравнително добре. Заетостта нараства значително, а безработицата намалява. Коефициентът на заетост достига 78,9% и за трета поредна година се задържа на по-високо от средното ниво (76,2% в страната). Коефициентът на безработица пък се свива до 7,7%, макар че остава над средния (5,3% в страната).

Образователната структура на работната сила също се подобрява. Кюстендил е сред областите с най-висок дял на работната сила със средно образование (70% при 55% в страната), което отговаря на индустриалния профил на областта. Населението на възраст 25–64 години с висше образование нараства до 26% (при 31% в страната), а делът на тези с основно и по-ниско образование е един от най-ниските в страната.

Предизвикателство пред пазара на труда остава застаряването на населението. Делът на населението в трудоспособна възраст се свива до 55,6% (при 58,5% в страната).

  • Инвестиции и бизнес

Инвестиционната активност в област Кюстендил е сред най-слабите в страната и през 2022 година. Броят на нефинансовите предприятия е 64 на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната). Наблюдава се повишение на инвестициите, както и на обема на произведената продукция, но относителният им обем остава нисък. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението достигат 2,1 хил. лв. (при 4,3 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – до 423 евро (при 4,5 хил. евро в страната). Стойността на произведената продукция в областта нараства до 77,3 хил. лв. на нает (при 122,4 хил. лв. в страната). Същевременно делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби е сравнително висок – 35% (при 29% в страната).

Усвояването на европейски средства също изостава. Към 30 юни 2024 г. изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в областта са 2127 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Рила.

  • Инфраструктура

Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в областта остава по-висока от средната в страната и през 2023 година. По-висок е и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 21% (при 19% в страната), както и този на пътната настилка в добро състояние – 56% (при 40% в страната).

Делът на домакинствата с достъп до интернет в областта през 2023 г. намалява до 83% и е по-нисък от средния за страната (89%).  

Дяловете на населението с достъп до обществена канализация и до такава, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води, са близки, макар и по-ниски, от средните за страната – съответно 70% (при 75% в страната) и 62% (при 67% в страната) през 2022 година.

  • Местни данъци

Усредненият размер на местните данъци в общините от област Кюстендил е близък до средния за страната през 2024 година. Размерът на ставките обаче е разнопосочен. Докато местните данъци върху прехвърлянето на собственост и търговията са сравнително ниски, тези върху превозните средства и недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица са по-високи от средните.

Размерът на местните данъци върху търговията на дребно в общините от областта е средно 10,14 лв. на кв. м (при 13,08 лв. на кв. м в страната).

В рамките на областта най-ниски като цяло са данъците в община Трекляно, а най-високи – в община Кочериново.

  • Администрация

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на услуги на „едно гише“ се задържат над средните за страната през 2024 година. Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление нараства и вече не е най-ниската в страната, макар да остава сравнително ниска – 58,7% (при 69,3% в страната).

Делът на собствените от общите приходи в общините от областта е 20% (при 27% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи – 67% (при 74% в страната) през 2023 година. Това е показател за високата зависимост на местните финанси от трансфери от държавния бюджет.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

  • Демография

Коефициентът на естествен прираст продължава да е значително под средния за страната със стойност от –13,8‰ в областта при –6,8‰ в страната през 2023 година. Коефициентът на механичен прираст обаче е положителен (4,3‰), макар че не може да компенсира бързото намаляване на населението. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,7% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 28,5% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението е сравнително ниска – 1048 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната) през 2023 година.

  • Образование

Делът на децата в детските градини в областта се повишава и се изравнява със средния за страната – 88% през 2023 година.

Нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас в областта се увеличава през 2023 г. до 91% и е малко над средния за страната (91%). Делът на второгодниците обаче също се повишава и се изравнява със средния (1,2%). Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е изключително ниско най-вече заради раздутия прием в специалности, осигуряващи кадри за ИКТ сектора, и сравнително свития прием за сектора на транспорта.

Резултатите на учениците остават сравнително ниски и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика е 35,8 точки (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература пък е „Добър“ 4,20 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки – 8,9% (при 8,7% в страната).

Кюстендил е сред малкото области, в които няма университет или филиал на такъв.

  • Здравеопазване

Делът на здравноосигурените традиционно е висок и през 2023 г. на практика обхваща цялото население на областта (при 95% в страната). Броят на леглата в местните многопрофилни болници е около, но под средния за страната. Използваемостта им обаче остава ниска – 44% (при 56% в страната). Относителният брой на аптеките е по-малък от средния за страната.

Кюстендил е сред областите с най-висок брой на общопрактикуващите лекари (един лекар на 1443 души население при 1701 души в страната), но при специалистите има относителен недостиг.

Коефициентът на детска смъртност остава нисък, но продължителността на живота е под средната за страната.  

  • Ред и сигурност

През 2023 г. натовареността на наказателните съдии в областта остава под средната, което обаче не се отразява в голяма степен на бързината на правораздаването. Един съдия в Окръжния съд разглежда средно по 12,4 дела месечно (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния съд – 12,5 (при 14,8 в страната).

В 3-месечен срок са приключили 92% от наказателните дела (при 91% в страната) и 75% от административните (при 72% в страната). Кюстендил е областта с най-нисък дял на гражданските дела, приключили в 3-месечен срок – 45% (при 65% в страната).

Относителният брой на регистрираните престъпления в областта леко се повишава, но остава под средния за страната през 2023 година. Същевременно разкриваемостта им се увеличава до 57% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението в областта е по-висок от средния. 

  • Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта остава сред сравнително ниските, но се повишава бързо през последните години. През 2022 г. той е 372 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната). Същевременно обаче предадените за третиране и рециклиране отпадъци са малко над половината – 51% (при 76% в страната).

Делът на горската територия е сравнително висок (42% при 33% в страната), но и делът на нарушената територия е над средния за страната (0,6% при 0,4% в страната) през 2023 година. Инсталираните ВЕИ мощности са над средните за страната спрямо населението. Кюстендил е сред областите с най-малка нужда от охлаждане през топлите дни, но и сред тези с най-високо потребление на питейна вода.

  • Култура и туризъм

Културният живот в област Кюстендил не е особено интензивен и през 2023 година. Единствено посещенията на местните музеи спрямо населението са повече от средния им брой в страната – 1062 на хиляда души в областта при 770 на хиляда души в страната. Относителният брой на посещенията на кината, театрите и библиотеките остава значително под средните за страната стойности.

Броят на леглата в местата за настаняване леко се свива до 38 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), но реализираните нощувки нарастват до 2290 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната). Голям скок се вижда и при броя на нощувките през онлайн платформите на споделената икономика, въпреки че и неговата относителна стойност е сравнително ниска.

 

Към началото Прочети повече

24.01.2025Област Кърджали – добра демография и малко престъпност, но ниски доходи и слабо образование

Кърджали е сред областите с най-слабо представяне в измерването на доходите и стандарта на живот на населението.

 

Кърджали е сред областите с най-слабо представяне в измерването на доходите и стандарта на живот на населението. Заетостта намалява, а безработицата се повишава. Инвестиционната и бизнес активност в областта се подобряват, въпреки че остават сравнително ниски. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока от средната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е сравнително малък. Данъците върху търговията на дребно и върху недвижимите имоти на юридическите лица в общините от областта са значително по-ниски от средните. Електронното управление не е добре развито.

Коефициентът на естествен прираст е сравнително висок. Представянето на учениците от областта остава ниско. Здравеопазването страда от хроничен недостиг на лекари и на болнични легла. Продължителността на живота е висока. Броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността е малък, а разкриваемостта на престъпленията – висока. Обемът на образуваните битовите отпадъци е нисък, но и малка част от него се предава за третиране и рециклиране. Културният и туристическият живот в област Кърджали са сред най-слабо активните.

 

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

  • Доходи и стандарт на живот

Кърджали е сред областите с най-слабо представяне в измерването на доходите и стандарта на живот на населението.

През 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кърджали нараства значително, въпреки че остава относително нисък – 15,4 хил. лв. при 26,0 хил. лв. в страната. Пенсиите растат бавно и остават най-ниските в страната – 633 лв. средна месечна пенсия (при 784 лв. в страната). Заплатите в областта също отбелязват най-малкото увеличение в страната през 2022 г. – 8% (при 13% в страната), достигайки 15,7 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната).

Коефициентът на Джини, измерващ подоходното неравенство, е сравнително нисък в областта, но нивото на бедност нараства и е високо. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 27,3% в областта при 20,6% в страната през 2023 година.

  • Пазар на труда

Населението в трудоспособна възраст намалява и остава на по-ниско ниво от средното – 56,8% в областта при 58,5% в страната през 2023 година. Същевременно заетостта намалява, а безработицата се повишава. Коефициентът на заетост достига 70,6% (при 76,2% в страната), а този на безработицата се увеличава до 10,2% (при 5,3% в страната).

Предизвикателство пред пазара на труда остава образователната структура на работната сила, която дори се влошава през 2023 година. Делът на населението на възраст 25–64 години с основно и по-ниско образование е 20% (при 15% в страната), а на висшистите – 22% (при 31% в страната).

  • Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в областта се подобряват през 2022 г., въпреки че остават сравнително ниски. Относителният брой на нефинансовите предприятия нараства и вече не е най-ниският в страната с 48 предприятия на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи се повишават до 1,8 хил. лв. на човек, а преките чуждестранни инвестиции отбелязват ръст до 3,0 хил. евро на човек. Произведената продукция в областта също се увеличава, въпреки че остава значително под средната за страната спрямо броя на наетите – 69,8 хил. лв. в Кърджали при 122,4 хил. лв. в страната. Значително по-висок от средния обаче е делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби (38% при 29% в страната), което има връзка и с разположението на областта на държавната граница.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност на човек от населението в областта остават ниски и през 2022 година.

Усвояването на европейски средства в областта нараства, но продължава да изостава от средните нива. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Кърджали достига 2529 лв. на човек от населението (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-много средства усвояват общините Кърджали и Момчилград, но и в двете те са под средното ниво за страната.

  • Инфраструктура

Гъстотата на железопътната мрежа в област Кърджали е сред най-ниските в страната и през 2023 година. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока от средната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е сравнително малък (11% при 19% в страната). Делът на пътната настилка в добро състояние е близък, но под средния (35% при 40% в страната).

Делът на домакинствата с достъп до интернет намалява и остава под средния и през 2023 година.

Делът на населението в селища в обществена канализация е сред най-ниските в страната – 43% (при 75% в страната). Сред най-малките е и делът на канализацията, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води – 38% (при 67% в страната).

  • Местни данъци

Нивото на местните данъци в общините в област Кърджали остава сравнително ниско и през 2024 г., като особено голяма е разликата при размера на данъците върху търговията на дребно и върху недвижимите имоти на юридическите лица. Данъците върху прехвърлянето на собственост и върху превозните средства и леките автомобили са малко по-високи от средните за страната. В рамките на областта най-ниски като цяло са местните данъци в община Черноочене, а най-високи – в община Ардино.

  • Администрация

Представянето на общините от област Кърджали в тази категория поставя областта на предпоследното място в тази категория (само преди област Видин).

Самооценките на местната администрация за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2024 г. остават изключително ниски. Ниска и е оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление – 67,8% (при 69,3% в страната).

Подобно на случващото се в останалите области делът на собствените от общите приходи в общините от областта през 2023 г. намалява и достига 18% (при 27% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи се свива до 56% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

  • Демография

Естественият прираст остава по-благоприятен от средния, въпреки че и той е отрицателен с коефициент от –6,5‰ (при –6,8‰ в страната). Областта продължава да привлича голям брой хора и коефициентът на механичен прираст отново е най-високият в страната.

Делът на децата до 4-годишна възраст в област Кърджали е по-нисък от средния (4,1% при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – по-висок (26,4% при 23,8% в страната).

Въпреки че малка част от населението живее в градовете, гъстотата му е сравнително висока – 1702 души на кв. км (при 1221 души на кв. км в страната).

  • Образование

Кърджали е сред трите области в дъното на класацията в тази категория заедно с Ловеч и Сливен.

Записването на населението в V–VII клас в областта бележи спад и е сред най-ниските в страната. Същевременно обаче делът на второгодниците остава сравнително малък. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката в областта е под средното за страната и през 2024 година.

Представянето на учениците от областта остава слабо и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 36,8 т. (при 42,9 т. в страната). Средният успех на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,22 (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки пък е 14,7% (при 8,7% в страната).

Висшето образование е слабо представено в областта с 3,6 студенти на хиляда души от населението (при 29,6 на хиляда души в страната).

  • Здравеопазване

Здравното осигуряване на практика покрива цялото население на област Кърджали и през 2023 година. Продължителността на живота е сред най-високите в страната (заедно с тази на жителите на столицата). Същевременно здравеопазването в областта страда от хроничен недостиг на лекари и на болнични легла. Кърджали е областта с най-малък брой и на общопрактикуващи лекари, и на специалисти спрямо населението. На един общопрактикуващ лекар се падат средно по 2950 души (при 1701 души на лекар в страната).

Броят на леглата в местните многопрофилни болници спрямо населението остава изключително нисък – 3,8 легла на хиляда души (при 6,1 на хиляда души в страната). Сравнително ограничен е и относителният брой на аптеките в областта.

  • Ред и сигурност

Представянето на Кърджали в тази категория поставя областта в челната тройка. През 2023 г. натовареността на съдиите в Окръжния съд е сред най-ниските в страната, но в Административния – сравнително висока. Правораздаването в областта е бързо. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 97% (при 91% в страната), на административните – 78% (при 72% в страната), а на гражданските – 85% (при 65% в страната).

През 2023 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в област Кърджали леко се повишава, но остава сред най-ниските в страната – 5,7 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им пък продължава да е изключително висока – 69% (при 53% в страната), въпреки че броят на полицаите спрямо населението е по-нисък от средния за страната.

  • Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта остава най-ниският в страната – 246 кг на човек (при 488 кг на човек в страната) през 2022 година. Същевременно обаче сравнително малка част от него се предава за третиране и рециклиране – 10% (при 76% в страната).

Кърджали е сред най-залесените области в страната. Делът на горската територия е 54% (при 33% в страната). Нарушената територия пък е сравнително ограничена – 0,1% (при 0,4% в страната) през 2023 година. Инсталираните ВЕИ мощности в областта спрямо населението са повече от средните за страната. Използваната питейна вода от домакинствата спрямо населението е сравнително малко.

  • Култура и туризъм

Културният живот в област Кърджали е сред най-слабо активните и през 2023 година (само преди този в област Монтана). Кърджали е областта с най-малко посещения на местните музеи (85 на хиляда души при 770 на хиляда души в страната). Посещенията на кината спрямо населението, въпреки че растат, са над пет пъти по-ниски от средните. Посещенията в местните театри и библиотеки също са относително малко на брой.

Туризмът е слабо оценен и през 2023 година. Броят на леглата в местата за настаняване се повишава, но остава нисък с 19 легла на хиляда души при 56 на хиляда души в страната. Реализираните нощувки също са относително малко – 855 на хиляда души при 4167 на хиляда души в страната. Нощувките през онлайн платформи на споделената икономика пък са над десет пъти по-малко от средните спрямо населението.

 

 

Към началото Прочети повече

20.01.2025Област Добрич: развит туризъм и ниски данъци, но висока бедност

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Добрич продължава да нараства, но стойността му се запазва сравнително ниска. Висока пък продължава да е относителната бедност в областта. Предизвикателство пред пазара на труда остава ниското образование на работната сила. Бизнес и инвестиционната активност в областта отбелязват сериозен ръст. Пътната настилка е с изключително качество. Нивото на местните данъци в общините от областта е сравнително ниско. Оценката за прозрачността в работата на местните администрации остава висока.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Добрич продължава да нараства, но стойността му се запазва сравнително ниска. Висока пък продължава да е относителната бедност в областта. Предизвикателство пред пазара на труда остава ниското образование на работната сила. Бизнес и инвестиционната активност в областта отбелязват сериозен ръст. Пътната настилка е с изключително качество. Нивото на местните данъци в общините от областта е сравнително ниско. Оценката за прозрачността в работата на местните администрации остава висока.

 

Добрич е сред областите с най-ниска гъстота на населението. Съответствието между професионалното образование и икономиката е високо. Резултатите на учениците са сравнително ниски. Здравеопазването страда от недостиг на лекари специалисти и на болнични легла. Броят на регистрираните в областта престъпления е нисък, а разкриваемостта им – сравнително висока. Делът на горската територия е сравнително нисък, но и нарушената територия е относително ограничена. Добрич е една от областите с най-голям брой легла в местата за настаняване, което показва добри възможности за развитие на туризма.

 

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

  • Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта продължава да нараства, но ръстът му е по-нисък от средния и областта се подрежда в долната половина на класацията по този показател през 2022 година. Заплатите и пенсиите също нарастват сравнително бавно. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 15,8 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната), а средната месечна пенсия е относително ниска  – 699 лв. (при 784 лв. в страната).

Тези показатели водят и до сравнително високо ниво на бедност. През 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, нараства до 32,1% (при 20,6% в страната). Подоходното неравенство също е голямо, като коефициентът на Джини в областта е най-високият в страната – 41,2 при 37,2 в страната през 2023 година.

  • Пазар на труда

Делът на населението в трудоспособна възраст в областта е сравнително нисък и през 2023 г. спада до 56,4% (при 58,5% в страната). Заетостта също намалява и остава сравнително ограничена, но и безработицата е ниска. Коефициентът на заетост през 2023 г. е 68,9% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 4,8% (при 5,3% в страната).

Предизвикателство пред пазара на труда остава сравнително ниското образование на работната сила и през 2023 година. Делът на хората на възраст 25–64 години с висше образование нараства до 19% (при 31% в страната), но този на населението с основно и по-ниско образование също се увеличава, достигайки 28% (при 15% в страната).  

  • Инвестиции и бизнес

През 2022 г. бизнес и инвестиционната активност в областта отбелязват сериозен ръст. Броят на нефинансовите предприятия спрямо населението почти достига средния за страната. Вътрешните и външните инвестиции пък подреждат областта в първата половина на класацията. Разходите на придобиване на дълготрайни материални активи са 3,3 хил. лв. на човек, а чуждите инвестиции – 2,3 хил. евро на човек. Стойността на произведената продукция също се увеличава значително, достигайки 112,2 хил. лв. на нает. Нисък остава делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби – 13% (при 29% в страната).

Усвояването на европейски средства в областта продължава да нараства, но и увеличението, и обемът остават по-ниски от средните за страната спрямо населението. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2452 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много средства усвоява община Добрич, а най-малко – Тервел.

  • Инфраструктура

Гъстотата на инфраструктурата в областта, особено на железопътната, остава ниска. Близо двойно по-нисък от средния е делът на автомагистралите и първокласните пътища в областта и през 2023 г. – 10% при 19% в страната. Пътната настилка е с лошо качество.

Достъпът на домакинствата до интернет нараства, но остава под средния – 86% (при 89% в страната) през 2023 година.

Делът на населението в селища с обществена канализация все още е по-нисък от средния за страната (71% в областта при 75% в страната), но тя изцяло е свързана  с пречиствателни станции за отпадъчни води през 2022 година.

  • Местни данъци

Нивото на местните данъци в общините от областта е под средното и през 2024 година. Особено голяма е разликата със средните за страната стойности по отношение на усреднените размери на данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица – 1,60‰ в областта, което е най-ниското ниво в страната (при средно 2,15‰). По-висок от средния пък остава налогът за прехвърляне на собственост и е сред най-високите в страната.

В рамките на областта най-ниски са местните данъци в община Тервел, а най-високи – в община Шабла.

  • Администрация

По показателите, измерващи работата на администрацията, представянето на общините в област Добрич е добро. Основна причина за това е високата оценка за прозрачността на органите на местното самоуправление – 81,3%, което през 2024 г. е вторият най-висок в страната резултат след този на Сливен (при 69,3% средно).

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ са близки до средните за 2024 година.

Делът на собствените от общите приходи в общините от областта намалява до 24% (при 27% в страната) през 2023 г., а покритието на общинските разходи с местни приходи е 63% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

  • Демография

Коефициентът на естествен прираст в област Добрич е сравнително нисък и през 2023 г. е –10,7‰ (при –6,8‰ средно за страната). Механичният прираст се повишава и е положителен (6,8‰), но не може да компенсира тенденцията към намаляване на броя на жителите на областта. Застаряването на населението се вижда и във възрастовата му структура. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,9% (при 4,5% в страната), а на този на хората над 65 години – 26,8% (при 23,8% в страната).

Добрич е сред областите с най-ниска гъстота на населението в урбанизираните територии (само преди област Видин) – 565 души на кв. км (при 1221 души на кв. км в страната).

  • Образование

Коефициентът на записване на населението в V–VII клас в областта се свива и остава сравнително нисък – 83% (при 90% в страната) през 2023 година. Делът на второгодниците пък се повишава и е вторият най-висок в страната (след този в област Сливен) през 2022 година. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката е високо и през 2024 г., особено в сферата на селското стопанство – с висок брой на приема на ученици в селскостопански специалности и сравнително голям брой на заетите с професионална квалификация в сектора, което се наблюдава и в други области в Добруджа (по-специално в Силистра и Разград).

Резултатите на учениците през 2024 г. остават сравнително ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 33,8 т. (при 42,9 т. в страната). Средният успех на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,12 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е 9,9% (при 8,7% в страната).

Висшето образование в област Добрич е слабо представено от филиалите на Шуменския университет и на Техническия университет – Варна. Броят на студентите в областта е 3,4 на хиляда души от населението (при 29,6 на хиляда души за страната).

  • Здравеопазване

Делът на здравноосигурените лица в област Добрич се повишава и през 2023 г. и се задържа на по-високо от средното за страната ниво. Областта страда от остър недостиг на лекари специалисти, въпреки че броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението е сравнително висок. Добрич е и сред областите с най-нисък брой легла в местните многопрофилни болници – 3,1 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта на леглата пък е под средната за страната. Сравнително недостатъчно са и аптеките в областта.

Коефициентът на детска смъртност в областта намалява и е сравнително нисък през 2023 година. Очакваната продължителност на живота на населението в областта расте до 72 години, но все още е под средната за страната.

  • Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в област Добрич продължава да е сравнително ниска. През 2023 г. един съдия в Окръжния съд разглежда средно по 10,2 дела на месец (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния – 14,4 (при 14,8 в страната). Същевременно делът на наказателните и гражданските дела, приключили в 3-месечен срок, е по-висок от средния, но бързината на разглеждане на административните дела изостава.

Броят на регистрираните в областта престъпления срещу личността и собствеността нараства, но остава по-нисък от средния за страната (10,1 на хиляда души при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им обаче също се повишава, достигайки 61% (при 53% в страната). Относителният брой на полицаите е идентичен с този в страната спрямо населението.

  • Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта нараства и значително изпреварва средния за страната – 540 кг на човек (при 488 кг на човек в страната), но делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци – 97% (при 76% в страната), остава на едно от най-високите нива в страната.

Делът на горската територия е сравнително нисък – 12% (при 33% в страната), но и нарушената територия е относително ограничена – 0,1% (при 0,4% в страната). Добрич е сред първенците по инсталирани ВЕИ мощности на човек от населението.

  • Култура и туризъм

Посещенията в местните музеи и библиотеки се повишават през 2023 г. и изпреварват средните стойности за страната спрямо населението. Посещенията на музеите достигат 1070 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната), а на библиотеките – 827 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната). Същевременно посещенията в кината и театрите изостават, въпреки че и те отбелязват ръст през 2023 година.  

Добрич е една от областите с най-висок брой на леглата в местата за настаняване спрямо населението (след област Бургас) – 193 на хиляда души от населението (при 56 на хиляда души в страната). Висок е и броят на реализираните нощувки – 10 890 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната), както и на тези през онлайн платформи на споделената икономика. Причината за развитието на туризма е най-вече е територията на Северното Черноморие, част от областта.

Към началото Прочети повече
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 32
  • 33
  • ...
  • 45
  • 46
Изтегляне на PDF

Последни новини

Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 29.07.2025

Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез...

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Област Ямбол – подобрение на образователните резултати и нарастващи заплати, но ограничени инвестиции и малко туризъм 06.06.2025

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Ямбол продължават да нарастват. Делът на трудоспособното...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design