Новини

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта нараства и е деветият най-висок в страната. И заетостта, и безработицата остават сравнително благоприятни. Значително увеличение, което поставя Русе на първото място, се наблюдава при дела на приходите от износ в нетните приходи от продажби. Русе е сред областите с най-висока гъстота на железопътната мрежа в страната. Усредненият размер на местните данъци е над средните нива в страната. Рейтингът за прозрачност на органите на местното самоуправление намалява леко, но остава над средния.

Естественият прираст на населението е силно влошен. Представянето на учениците се доближава до средното. Броят на студентите спрямо населението нарежда областта сред първенците по този показател. Здравеопазването продължава да страда от липса на общопрактикуващи лекари. Броят на престъпленията нараства, но се запазва сравнително нисък, а разкриваемостта им е над средната за страната. Инсталираните ВЕИ мощности са изключително малко. Русе е сред областите с интензивен културен живот, но туристическият сектор не е силно застъпен.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Русе нараства до 18,7 хил. лв. на човек и остава деветият най-висок в страната през 2022 година. Заплатите и пенсиите също се увеличават, въпреки че темпът им на нарастване е по-нисък от средния за страната. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 17,2 хил. лв., а средната месечна пенсия е 736 лв. през 2023 година.

Коефициентът на Джини, измерващ подоходното неравенство, е под средния за страната и през 2023 година. Бедността леко се повишава, но делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, остава сравнително нисък със стойност от 20,0% (при 20,6% в страната).

• Пазар на труда

Показателите за област Русе подреждат областта в челната петица в тази категория.

Делът на трудоспособното население в областта леко намалява и достига 57,0% (при 58,5% в страната). През 2023 г. заетостта нараства, а безработицата намалява. Коефициентът на заетост е 78,6% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 5,5% (при 5,3% в страната).

Русе е и сред областите с високообразована работна сила. Делът на хората с основно и по-ниско образование сред населението на 25–64 години е 11% (при 15%), а на висшистите – 29% (при 31% в страната). Хората със средно образование пък представляват 60% от 25–64-годишните (при 55% в страната).  

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в областта нарастват и са сравнително добри. Броят на предприятията е 65 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната) през 2022 година. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи продължават да се увеличават и достигат 3,7 хил. лв. на човек. Преките чуждестранни инвестиции се увеличават до 2,8 хил. евро на човек. Стойността на произведената продукция на нает също бележи ръст и остава сравнително висока – 135,0 хил. лева.

Значително увеличение, което поставя Русе на първото място по този показател, се наблюдава при дела на приходите от износ в нетните приходи от продажби – 58% (при 29% в страната).

Разходите за научноизследователска и развойна дейност нарастват до 99 лв. на човек от населението и са по-високи от тези в повечето области.

Усвоените европейски средства в областта също се повишават с бърз темп и са над средните за страната на човек от населението. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 3275 лв. на човек (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много европейски средства усвоява община Бяла.

• Инфраструктура

Русе е сред областите с най-висока гъстота на железопътната мрежа в страната. Гъстотата на пътната мрежа е малко по-ниска, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е над средния – 22% в областта при 19% в страната. Качеството на пътищата леко намалява, но остава над средното с 43% от настилката в добро състояние (при 40% в страната) през 2023 година.

Достъпът на домакинствата до интернет намалява и се задържа под средния за страната.

Делът на населението с достъп до обществена канализация продължава да е сравнително ограничен – 68% (при 75% в страната), но цялата мрежа е свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води (при 67% в страната) през 2022 година.

• Местни данъци

Усредненият размер на местните данъци в общините от област Русе е над средните нива в страната през 2024 година. От разглежданите данъци единствено при ставката върху прехвърлянето на собственост разликата е значителна, като в общините в област Русе тя е по-ниска. Данъкът върху търговията на дребно пък е по-висок, но разликата със средните нива е малка. При данъка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица общините в Русе имат едни от най-високите ставки – средната за областта е 2,75‰ (при 2,15‰ в страната).

В рамките на областта най-високи са средните нива на ставките в община Русе, а най-ниски – в общините Сливо поле и Ветово.

• Администрация

Самооценките на общините от областта за развитието на електронното правителство се запазват и през 2024 г. и са малко под средните за страната. Самооценките за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ пък остават сравнително високи.

Рейтингът за прозрачност на органите на местното самоуправление намалява леко, но се задържа над средния – 71,5% за областта при 69,3% в страната.

Делът на собствените от общите приходи в общините от областта намалява и е малко под средния (26% в областта при 27% в страната), но покритието на общинските разходи с местни приходи е високо (80% в областта при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Естественият прираст на населението в област Русе е силно влошен и през 2023 г. коефициентът му е –10,7‰ (при –6,8‰ в страната). Същевременно Русе привлича население, въпреки че коефициентът на механичен прираст е нисък (1,2‰).

Застаряването на населението в областта се вижда и през възрастовата структура на жителите. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,8% (при 4,5% в страната), а на хоратанад 65 години – 26,9% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението в областта е близка, но под средната за страната.

• Образование

Делът на децата в детските градини в областта се задържа над средния за страната. Сравнително висок е и коефициентът на записване на населението в V–VII клас, въпреки че има лек спад през 2023 година. Делът на второгодниците е третият най-нисък в страната (след тези в област Смолян и столицата) и над двойно по-малък от средния. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката е сравнително високо най-вече заради високия брой учащи и заети в секторите на преработващата промишленост и на транспорта.

Представянето на учениците от областта се приближава до средното за страната и през 2024 година. Резултатът от националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е 42,3 т. (при 42,9 т. в страната). Средният успех на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,28 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки – 8,1% (при 8,7% в страната).

Броят на студентите спрямо населението нарежда областта сред първенците по този показател.

• Здравеопазване

Здравеопазването в област Русе продължава да страда от липса на общопрактикуващи лекари и през 2023 година. Един местен общопрактикуващ лекар се грижи средно за 2220 души от населението (при 1701 души на лекар в страната). Броят на лекарите специалисти обаче е близък до средния в страната.

През последните години се наблюдава увеличаване на относителния брой на леглата в многопрофилните болници на територията на областта, които достигат 6,3 на хиляда души (при 6,1 на хиляда души в страната) през 2023 година. Използваемостта на болничните легла също е сравнително висока. Аптечната мрежа в областта е относително гъста.

Средната продължителност на живота в областта е близка, но под средната, но коефициентът на детска смъртност намалява и се задържа нисък.  

• Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в област Русе остава сравнително ниска и през 2023 г., което се отразява и на бързината на правораздаването. Средната натовареност на съдиите в Окръжния съд е 11,1 дела месечно (при 14,4 в страната), а в Административния съд – 13,8 дела (при 14,8 в страната). В 3-месечен срок приключват 95% от наказателните дела (при 91% в страната). При делата в Административния съд този дял е 84% (при 72% в страната), а при гражданските дела в Окръжния – 83% (при 65% в страната).

Броят на престъпленията нараства, но остава под средния, а разкриваемостта им е над средната за страната. През 2023 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 11,1 на хиляда души от населението при 11,3 на хиляда души в страната. Разкриваемостта им пък нараства до 59% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението е под средния за страната.  

• Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта нараства значително и е над средния (574 кг на човек годишно при 488 кг на човек в страната), а делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци остава по-нисък – 69% при 76% в страната през 2022 година.

Делът на горската територия през 2023 г. е сравнително нисък (15% при 33% в страната), а на нарушената – по-висок (0,5% при 0,4% в страната).

Инсталираните ВЕИ мощности в областта са изключително малко – 0,3 kW на човек (при 1,0 kW на човек в страната) през 2024 година. Индексът за нуждата от охлаждане е сравнително висок.

• Култура и туризъм

Русе е сред областите със сравнително интензивен културен живот и през 2023 година. Посещенията в кината достигат 817 на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната). Посещенията в местните театри и музеи също нарастват значително. Посещенията в библиотеките са 734 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната).

Туристическият сектор не е силно застъпен в областта. Броят на леглата в местата за настаняване е 13 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната). Реализираните нощувки също са сравнително малко – 1063 на хиляда души в областта (при 4167 на хиляда души в страната), като броят на тези през онлайн платформи на споделената икономика нараства двойно, но все още  е ограничен.

Брутният вътрешен продукт в областта продължава да нараства, но с по-малък от средния темп, и стойността му на човек от населението остава сравнително ниска. Заетостта и безработицата се повишават едновременно. Инвестиционната и бизнес активност в областта отчитат известно подобрение. Делът на автомагистралите и първокласните пътища, както и този на пътната настилка в добро състояние са изключително ниски. Усредненото ниво на местните данъци в общините от област Разград е значително по-ниско от средното за страната. Самооценката за развитието на електронното управление нараства.

Областта успява да привлича население и коефициентът на механичен прираст е положителен. Резултатите на учениците са изключително слаби. Разград е сред областите с най-голям недостиг на лекари – както общопрактикуващи, така и специалисти. Броят на престъпленията леко нараства, но остава сравнително нисък. Разкриваемостта им обаче също се увеличава и се запазва значително над средната за страната. Разград е сред областите с най-малък обем на отпадъците, които се предават за третиране и рециклиране. Културният и туристическият живот са слабо интензивни.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт в областта продължава да нараства, но с по-малък от средния темп, и стойността му на човек от населението остава сравнително ниска – 15,9 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната) през 2022 година. По-бавно се повишават и заплатите, и пенсиите в областта. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 17,0 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Средната месечна пенсия през 2023 г. е 647 лв. (при 784 лв. в страната) и е сред трите най-ниски в страната.

Коефициентът на Джини за подоходното неравенство в областта леко се повишава през 2023 г., но остава сред сравнително ниските в страната. Същевременно нивото на бедност също бележи ръст и се задържа сред най-високите. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 31,3% (при 20,6% в страната).

• Пазар на труда

Делът на трудоспособното население в областта намалява и се отдалечава от средното ниво в страната. През 2023 г. той достига 57,9% (при 58,5% в страната). Заетостта и безработицата нарастват едновременно, като и двата показателя са значително по-неблагоприятни от средните. Коефициентът на заетост в областта през 2023 г. е 64,5% (при 76,2% в страната), а този на безработица – 9,7% (при 5,3% в страната).  

Образователната структура на работната сила в областта също остава сред предизвикателствата на пазара на труда. Делът на висшите сред населението на 25–64 години намалява до 24% (при 31% в страната), а този на хората с основно и по-ниско образование се свива до 29%, но остава почти двойно по-висок от средния (15% в страната).

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в областта отчитат известно подобрение и през 2022 година. Броят на предприятията е 50 на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за дълготрайни материални активи леко се повишават до 2,1 хил. лв. на човек (при 4,3 хил. лв. в страната). Чуждите инвестиции достигат 2,3 хил. евро на човек, а произведената продукция – 120,9 хил. лв. на нает. Нарастващ и значителен е делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби – 44% (при 29% в страната). Ограничени пък остават разходите за научноизследователска и развойна дейност – 19 лв. на човек (при 195 лв. в страната).

Усвояването на европейски средства изостава. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2380 лв. на човек от населението (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-високо е усвояването на средства в общините Кубрат и Исперих.

• Инфраструктура

Гъстотата на железопътната мрежа в областта е близка, но малко над средната за страната. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока, но делът на автомагистралите и първокласните пътища (11% при 19% в страната), както и този на пътната настилка в добро състояние (25% при 40% в страната) са изключително ниски и през 2023 година. Делът на домакинствата с достъп до интернет се свива леко до 84% и остава под средния за страната (89%). Разград е областта с най-нисък дял на населението с достъп до обществена канализация (42% при 75% в страната) през 2022 година. Канализацията е изцяло свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води, но покритието остава изключително малко с дял от 42% от населението (при 67% в страната). 

• Местни данъци

Усредненото ниво на местните данъци в общините от област Разград е значително по-ниско от средното за страната и през 2024 година. Сред разглежданите четири местни данъка единствено ставката върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица е по-висока от средната за страната, но с много малко.

Значително по-ниски от средните в страната пък са местните данъци върху прехвърлянето на собственост и върху търговията на дребно.

В рамките на областта най-ниски са данъците в община Цар Калоян, а най-високи – в община Лозница.

• Администрация

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното управление и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ се повишават през 2024 г. и изпреварват средните оценки в страната.

Оценката на прозрачността в работата на органите на местното самоуправление е 69,0% и отново е под средната за страната, макар и с малко.

Делът на собствените от общите приходи в общините от областта намалява и остава сравнително нисък – 20% (при 27% в страната) през 2023 година. Покритието на общинските разходи с местни приходи пък е 64% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Естественият прираст в област Разград е сравнително нисък с коефициент от –9,7‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Същевременно областта успява да привлича население и коефициентът на механичен прираст е положителен (5,7‰), но не може да компенсира намаляването на населението.

Застаряването на населението се вижда и от възрастовата структура на жителите на областта. Делът на децата до 4-годишна възраст е 4,0% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 25,0% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението в урбанизираните територии в областта е сравнително ниска – 841 души на кв. км (при 1221 души на кв. км в страната).

• Образование

Делът на децата в детските градини и коефициентът на записване на населението в V–VII клас и през 2023 г. са малко над средните за страната. Делът на второгодниците нараства, но остава по-нисък от средния. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката е близко, но под средното на страната.

През 2024 г. резултатите на учениците от област Разград са изключително слаби. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 33,9 т. (при 42,9 т. в страната) и е четвъртият най-нисък в страната. Успехът на матурите по български език и литература в областта пък е вторият най-нисък в страната („Добър“ 3,88 при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки – един от най-високите (15,3% при 8,7% в страната).

Висше образование в областта се предлага единствено от филиала на Русенския университет, което обяснява ниския брой студенти. През 2023 г. са отчетени едва двама студенти на хиляда души население при 30 на хиляда души в страната.

• Здравеопазване

Делът на здравноосигурените лица в областта остава изключително висок, като на практика цялото население е здравноосигурено. В същото време Разград е сред областите с най-висок недостиг на лекари – както общопрактикуващи, така и специалисти. През 2023 г. един местен общопрактикуващ лекар се грижи средно за 2402 души от населението (при 1701 души на лекар в страната).

Относителният брой на леглата в местните многопрофилни болници също е сравнително ограничен и спада за една година до 4,4 легла на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Това се отразява на използваемостта на леглата, която, макар и ниска, нараства до 49% (при 56% в страната). Разград е областта с най-малък относителен брой аптеки – една аптека на 3363 души население (при една на 1982 души в страната).

Средната продължителност на живота в областта е сравнително ниска, а коефициентът на детска смъртност – висок.

• Ред и сигурност

Натовареността на местните наказателни съдии е сравнително ниска, което се отразява и на бързината на правораздаването. През 2023 г. един съдия от Окръжния съд в област Разград разглежда средно по 10,4 дела месечно (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния – 8,3 (при 14,8 в страната), което е най-ниската стойност в страната. Наказателните дела, приключили в 3-месечен срок в областта, са 93% (при 91% в страната), административните – 84% (при 72% в страната), а гражданските – 82% (при 65% в страната).

Броят на престъпленията в областта леко нараства, но остава сравнително малък. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 9,3 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им обаче също се увеличава и се задържа значително над средната за страната – 66% в областта при 53% в страната. Броят на полицаите спрямо населението е сравнително нисък.

• Околна среда

Генерираният отпадък в областта продължава да нараства през 2022 г. и е над средния за страната спрямо населението. Образуваните битови отпадъци са 491 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната). Разград е и сред областите с най-нисък обем на отпадъците, които се предават за третиране и рециклиране (само преди област Кърджали) – 11% (при 76% в страната).

Делът на горската територия е сравнително нисък (22% при 33% в страната), но и делът на нарушената територия е малък (0,2% при 0,4% в страната) през 2023 година.

Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението през 2024 г. са сравнително ограничени. Разград е сред областите с висока нужда от охлаждане. Използването на питейна вода в домакинствата обаче е ниско.

• Култура и туризъм

Културният живот в областта не е особено интензивен и през 2023 година. Посещенията на кината, театрите и музеите спрямо населението се увеличават, но остават сравнително малко на брой. Посещенията на библиотеките пък намаляват и по този показател областта се нарежда на едни от последните места в страната.

Разград е сред областите с най-малък брой легла в местата за настаняване – 7 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната). Реализираните нощувки също са ограничени – 474 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната) през 2023 година. Малко са и реализираните нощувки през онлайн платформи на споделената икономика.

През последните 10 години Хасково и Стара Загора следват траектория на умерен растеж, последвана от движена от енергетиката експлозия в Стара Загора след пандемията. Хасково от своя страна постепенно изостава от националните трендове, а през 2023 г. вече е най-слабо развитата област в страната. Инвестициите бележат постепенен ръст, като и в двете области са се удвоили в рамките на десетилетие. Тенденциите на пазара на труда са сходни, но Стара Загора излиза начело както в заетостта, така и при безработицата в края на периода. През последните години и двете области се радват на положителна миграция, но процесите на застаряване продължават.

• Задържането на растежа

В периода 2014-2020 г. Хасково и Стара Загора следват сходна траектория на развитие, с бавен, но постоянен ръст на брутния вътрешен продукт, като отстоянието между двете области остава относително равномерно  - от съответно 6,4 и 14,4 хил. лв. на човек през 2014 г. до 9,1 и 16,2 хил. лв. на човек през 2020 г. В хода на пандемията, заради спада на търсенето както на електроенергия, така и на индустриални продукти в Стара Загора има по-отчетливо забавяне на икономическия растеж, а през 2020 г. дори лек спад спрямо предишната година. По-голяма дивергенция идва обаче след началото на войната, когато заради възходящата динамика на енергийните пазари Стара Загора почти удвои размера на местната икономика и се нареди на второ място след столицата по брутен вътрешен продукт. Очаквано, през 2023 г. на лице е по-скоро задържане и лек спад, който на практика представлява нормализация на икономическата траектория на областта, като имаме всички основания да очакваме последващ спад през 2024 г. В годините след пандемията Хасково регистрира умерен номинален ръст, но по-нисък от темпа на инфлация за същия период. Областта остава най-слабо икономически развитата в страната, с БВП на човек близък до този на Силистра и Сливен.  На общинско ниво, добавената стойност в Стара Загора е относително равномерно разпределена между областния център, Раднево и Казанлък, тази на Хасково – между община Хасково, Гълъбово и Димитровград.

• Новите инвестиции

Изминалите 10 години са период на постоянно увеличение на инвестициите в двете области, Докато през 2014 г. Стара Загора е привличала 2,8 хил. лв. разходи за дълготрайни материални активи на човек от населението, то през 2023 г. размерът им вече достига 4,2 хил. лв. на човек, което класира областта на едно от челните места в страната. Ръстът в Хасково е от 1,4 хил. лв. на човек до 2,7 хил. лв. на човек – почти двойно увеличение, но относително ниска стойност на фона на почти всички области в страната. И двете области преживяват отчетливо забавяне на инвестициите както през 2015-16 г., така и през 2020-21 г., но през останалата част от периода преживяват постоянни подобрения. Докато на общинско ниво в Стара Загора инвестициите са относително равномерно разпределени между областния център, Казанлък и Раднево, то в Хасково почти всичко се концентрира в община Хасково.

От гледна точка на чуждестранните инвестиции, Стара Загора остава един от лидерите в страната, като в периода 2013-2022 г. размерът им се запазва в диапазона 2,9-2,5 хил. евро на човек от населението с натрупване. Хасково от своя страна е сред областите с най-слабо присъствие на чужди капитали, като за същия период размерът им се задържа между 400 и 800 евро на човек от населението, по последни данни – малко под 700. И тук при Стара Загора чуждите инвестиции са разпределени относително равномерно между силните общински икономики, докато в Хасково фокусът е най-вече в Гълъбово.

Стара Загора се представя малко по-добре и в употребата на средства от европейските фондове, като общият им размер с натрупване се е увеличил от 612 до 2684 лв. на човек от населението между 2015 и 2024 г. В Хасково за същия период ръстът е по-скромен – от 739 на 2213 лв. на човек. И при този показател Стара Загора има по-равно разпределение на общинско ниво, докато в област Хасково Свиленград успява да привлече евро средства колкото областния център, което поставя граничната община на едно от водещите места в страната, с над 7 хил. лв. на човек от населението.

• Размяната на пазара на труд

През изминалото десетилетие траекториите на пазара на труд в Стара Загора и Хасково до известна степен се разминават, особено от гледна точка на заетостта. Докато до 2016 г. Хасково е с чувствително по-висок коефициент на заетост, то с експанзията на пазара на труда в края на десетилетието Стара Загора добавя много бързо нови работни места, като на предишния пик (през 2019 г.) вече заетостта за възрастовата група  на 15-64 години надхвърля 80%, спрямо 74% в Хасково. Прави впечатление също, че Стара Загора успява да задържи заетостта си на значително по-високи нива в хода на пандемичния шок, като по последни данни тя спада до 79% през 2023 г., спрямо 73% в Хасково. Причина за това е икономическата структура на двата региона – в Стара Загора водеща роля играе енергетиката, подкрепена от силна преработваща промишленост край областния център и в Казанлък, но все по-важна роля играят и услугите в големия град. На общинско ниво, Стара Загора има няколко общини с относително висок дял на наетите – Казанлък, Раднево и областният център – докато в Хасково с добро представяне е единствено Гълъбово.

И в двете области през последните десет години има низходяща тенденция в безработицата – Стара Загора започва с малко над 10% дял на търсещите работа през 2014 г., Хасково - с почти 13%, до 2019 г. коефициентът спада до съответно 4.2% и 6.7%. Пандемията обръща тренда за две години, но през последните години посоката на развитие се разминава – докато Стара Загора успява през 2023 г. да надскочи предишната си рекордно ниска безработица, то в Хасково има пореден ръст. Това отразява най-вече силно неравномерния икономически растеж на отделните региони. И в двете области обаче остават общини с много висока безработица – в Николаево тя достига 30% през 2023 г., в Маджарово – 16%.

Сходна е динамиката и в заплатите – докато спрямо 2014 г. ръстът на средното възнаграждение в Стара Загора е 122%, то в Хасково е малко по-висок – 135%, но и двете области са далеч от лидерите. Номиналните разлики в заплащането обаче са значителните – докато в Стара Загора средната заплата през 2023 г. достига 1853 лв., то в Хасково тя остава 1362 лв., една от най-ниските в страната. Това отразява както структурата на заетостта, така и голямата разлика в производителността на труда.

• Стагнацията в образованието

Образователната структура на работната сила в двете области не търпи особени промени през последните десет години. Има видима тенденция към спад на хората на 25-64 с основно и по-ниско образование, съчетана с повишение на тези с висше. Разликите обаче са относително малки – подобрения от порядъка на 2-3 процентни пункта за целия период, което трудно може да повлияе системно на състоянието на пазара на труда, производителността и структурата на локалните икономики.

Липсата на динамика е до голяма степен обяснима, предвид постиженията на местните образованите системи. С необходимото уточнение, че резултатите на зрелостните изпити и външните оценявания не са непременно точно сравними през годините, двете области не демонстрират особена промяна. В рамките на десетилетието средните оценки на зрелостните изпити остават без промяна, с изключението на големия ръст на слабите оценки след пандемията, които през 2022 г. достигат 16% от явилите се на матура в Стара Загора и 28% в Хасково.

Значителни подобрения има обаче в обхвата на образователната система, най-вече в следствие на действието на механизма за връщане на учениците, въведен преди избухването на пандемията. Докато през 2014 г. в прогимназиалната фаза и в Стара Загора и в Хасково 81% от децата са посещавали училище, то през 2023 г. това вече е вярно съответно за 92% и 85% от релевантната възрастова група. Постепенни подобрения има и в дела на отпадащите ученици, въпреки че най-ниските стойности и в двете области са постигнати през 2018-2019 г.

• Обръщането на миграционните тенденции

Заедно с почти цялата страна, в Хасково и Стара Загора миграционните тенденции се обръщат през последните няколко години, като Стара Загора поддържа положителен механичен прираст от порядъка на 2-4‰ след ковид-19. През последната година ръстът в Хасково е по-значителен – над 7, но след застой през 2021 и спад през 2022 г. Интересно е да отбележим, че и за разлика от много други, двете области имат положителен миграционен баланс и в началото на миналото десетилетие, като за Хасково вероятно това е следствие от близостта с Турция и активната трансгранична миграция, за Стара Загора – от привлекателните, стабилни и добре платени работни места. И двете области обаче запазват отрицателен естествен прираст през последните десет години, с пик от -14-15‰ през 2021 г. в резултат на свръх смъртността. През целия период 2014-2023 г. обаче и Хасково, и Стара Загора се задържат с под -5‰ естествен прираст, което от своя страна означава, че населението се свива въпреки относително благоприятната миграция.

На този фон текат и бързи процеси на застаряване на населението, като в рамките на 10 г. в Хасково делът на населението над 65 годишна възраст се е увеличил от 21 на 26%, в Стара Загора – от 21 на 25%. Въпреки това обаче, тези области са сред по-малко застарелите в страната, което им дава икономическо предимство от гледна точка на относително високите дялове на трудоспособното население.

На 12 март 2025 г. в Международния център на УниКредит Булбанк - София Институтът за пазарна икономика представи специално за международната общност ключовите изводи от най-новото издание на „Регионални профили: показатели за развитие – 2024 г.“. и предложи поглед, както към регионалните предизвикателства, така и към перспективите на България за приемане на еврото през 2026 г.

• към презентацията от събитието

• Regional Profiles: Indicators of Development 2024 – пълно издание на английски

• Данни за развитието на българските региони на ниво община от други инициативи на ИПИ вижте на:
• https://265obshtini.bg/
• https://dvenasto.bg/

Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) за „Регионални профили: показатели за развитие – 2024“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Проблемът с ограничения достъп до лекарства в много населени места на територията на страната не е скорошен и на този етап е много далеч от решен. Но поне вървим ли в правилна посока и предприема ли държавата действия , които помагат за преодоляването му? Влязлата в сила през 2024  “Методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа” е предлаганото решение. Данните сочат, че към момента той не постига целта за подобряване на достъпа до лекарства и е напълно логично да е така.Този неуспех  дава основание да зададем и на един по-общ въпрос – не е ли по-логично свободният пазар да решава проблемите с недостиг на даден продукт или услуга по силата на икономическата логика, а държавата просто, ако не помага, то поне да не  пречи?

• Ситуацията с аптеките по общини.

Към 2024 г. в 23 общини в България няма нито една аптека.  Това са предимно малки общини с население около 1-3 хил. души като Чупрене, Антоново и Макреш. За сравнение – през 2023 г. те са 22, а през 2022 г. – 20. Много общини, като Антон, Бобошево и Медковец, с население около 1-3 хил. души имат една единствена аптека. Община Каолиново, обхващаща 8 населени места и над 10 хил. души население също разполага с една аптека. А на първо място по недостиг след общините без аптека се нареждат община Тунджа с 20-хилядно население и 44 населени места, в която има една единствена работеща аптека и община Добрич-селска със 17-хилядно население, 68 населени места и само една аптека. Този недостиг през годините принуждава хората да намират алтернативни начини за набавяне на необходимите им лекарства – през роднини в градовете или съседи, които пътуват и купуват лекарства за всички. Необходимостта от такива практики не е отпаднала и днес, въпреки субсидията. Кметът на село Соколарци в община Котел например доставя лекарства на хората от селото с трактор през зимата.1 Предвид, че в община Котел има общо пет аптеки, това повдига въпроса дали недостигът няма да бъде реално разрешен само ако във всяко населено място, а не просто във всяка община, има аптека. Решение в тази посока биха били мобилни аптеки, които да обикалят между малките населени места през определен период и така да снабдяват хората с лекарства. По такъв начин е решен проблемът в село Чупрене, където от няколко години се предлагат услугите на подвижна аптека във всеки делничен ден.2 Тук е редно да се запитаме и  необходима ли е непременно “пълномащабна” аптека в едно малко населено място, за да удовлетвори базовите нужди на населението? Ежеседмични доставки по списък на изписаните лекарства, заедно със списък от базови лекарствени продукти, продавани без рецепта, би могъл да бъде напълно достатъчен, за да не се налага хората да разчитат на съседи, роднини и кметове, а кметовете да не са принудени да прибягват до мерки, за които все още не съществува ясна законова рамка, каквито са мобилните аптеки. Добре е да се запитаме и дали основния проблем е финансирането или липсата на кадри. Доколкото например една по-голяма компания би могла да си позволи да разкрие аптека в малко населено място, остава въпросът ще намери ли магистър-фармацевт, който да я управлява. В сегашното законодателство помощник-фармацевт може да отвори аптека, ако в населеното място няма такава, но няма право да продава лекарства с рецепта, каквито най-често са необходими на възрастните хора по селата. Всъщност до 2008 г. помощник-фармацевтите могат да отварят аптеки и да продават лекарства с рецепта. Такава аптека е имало например в село Шейново, но след промените е превърната в дрогерия.3 И примерът с Тунджа става още по-показателен в това отношение – единствената аптека там е всъщност ръководена от помощник-фармацевт и следователно не може да предлага лекарства с рецепта. Подобна е ситуацията с аптеките и в много села.

Въпросът дали самата субсидия реално отива на местата с критичен недостиг също заслужава да се повдигне. От общо 10 милиона около 1,2 милиона отиват в големите общини Столична, Пловдив, Варна и Бургас. Това се случва главно по критерия на работа през цялото денонощие. Добре е, разбира се, да има денонощни аптеки, но не трябва и да се губи фокусът от основният проблем – ограниченият достъп до лекарства в малките общини и населени места.

• Идеи за решение на проблема

Обобщената картина на продължаващия проблем с липсата на достъп до аптеки в много населени места и на опитите за туширането му на местно ниво показва, че субсидията за аптеките не е достатъчно ефективна мярка. И проблемът не е в размера на финансирането.

За да се разшири аптечната мрежа, е необходимо процедурата и регулациите за откриване на аптека да бъдат максимално улеснени свободни. Идеи  в тази посока могат да се вземат и от опитите на хората и местната власт в отделни общини да облекчат проблема. Следните предложения биха могли да дадат положителен ефект:

1. Разрешаване на онлайн доставки на лекарства с рецепта – налице са всички предпоставки, за да работи ефективно това решение (наличие на електронни рецепти, добре развита куриерска мрежа и лесно установяване на личните данни на лицата, на които са изписани лекарствата). Подобен подход ще направи ненужно наличието на физическа аптека навсякъде и ще улесни максимално достъпа на пациентите до изписаните им лекарства.
2. Аптеките да могат да отварят филиали, ръководени от помощник-фармацевт, свободен да продава лекарства с рецепта. Филиалите да могат да бъдат контролирани от един магистър-фармацевт, без да се изисква неговото присъствие.
3. Отпадане на изискването за минимална площ на приемното помещение – това би разширило набора от възможни локации в малките населени места.
4. Отпадане на ограничението едно лице да може да отвори най-много четири аптеки – подобна мярка пречи на лица с успешен опит в аптечния бизнес и вече отворени четири аптеки да навлязат и в малките населени места.
5. Създаване на законова рамка за отваряне на мобилни аптеки. – В момента неформално такива мобилни аптеки така или иначе съществуват и осигуряват необходимите лекарства на населението и добавянето им в закона е логична мярка.4
6. Отпадане на таксата за молба за откриване на аптека от 5000 лв – Предвид, че със субсидията държавата цели да финансира аптеките, отговарящи на определени условия, съвсем логично би било такава такса да не съществува.

Цялостното улесняване на отварянето на аптека е мярка, насочена към основния, все още нерешен проблем – затруднен достъп до лекарства на част от населението. В крайна сметка ако в едно населено място аптека изобщо няма, субсидията реално не постига нищо.

1. Репортаж на Евроком

2.Репортаж на БНР

3.Репортаж на “24 часа“

4.Репортаж на “24 часа“

Повече материали от ИПИ на тема „Здраве“ ще откриете тук.