Новини

Проблемът с ограничения достъп до лекарства в много населени места на територията на страната не е скорошен и на този етап е много далеч от решен. Но поне вървим ли в правилна посока и предприема ли държавата действия , които помагат за преодоляването му? Влязлата в сила през 2024  “Методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа” е предлаганото решение. Данните сочат, че към момента той не постига целта за подобряване на достъпа до лекарства и е напълно логично да е така.Този неуспех  дава основание да зададем и на един по-общ въпрос – не е ли по-логично свободният пазар да решава проблемите с недостиг на даден продукт или услуга по силата на икономическата логика, а държавата просто, ако не помага, то поне да не  пречи?

• Ситуацията с аптеките по общини.

Към 2024 г. в 23 общини в България няма нито една аптека.  Това са предимно малки общини с население около 1-3 хил. души като Чупрене, Антоново и Макреш. За сравнение – през 2023 г. те са 22, а през 2022 г. – 20. Много общини, като Антон, Бобошево и Медковец, с население около 1-3 хил. души имат една единствена аптека. Община Каолиново, обхващаща 8 населени места и над 10 хил. души население също разполага с една аптека. А на първо място по недостиг след общините без аптека се нареждат община Тунджа с 20-хилядно население и 44 населени места, в която има една единствена работеща аптека и община Добрич-селска със 17-хилядно население, 68 населени места и само една аптека. Този недостиг през годините принуждава хората да намират алтернативни начини за набавяне на необходимите им лекарства – през роднини в градовете или съседи, които пътуват и купуват лекарства за всички. Необходимостта от такива практики не е отпаднала и днес, въпреки субсидията. Кметът на село Соколарци в община Котел например доставя лекарства на хората от селото с трактор през зимата.1 Предвид, че в община Котел има общо пет аптеки, това повдига въпроса дали недостигът няма да бъде реално разрешен само ако във всяко населено място, а не просто във всяка община, има аптека. Решение в тази посока биха били мобилни аптеки, които да обикалят между малките населени места през определен период и така да снабдяват хората с лекарства. По такъв начин е решен проблемът в село Чупрене, където от няколко години се предлагат услугите на подвижна аптека във всеки делничен ден.2 Тук е редно да се запитаме и  необходима ли е непременно “пълномащабна” аптека в едно малко населено място, за да удовлетвори базовите нужди на населението? Ежеседмични доставки по списък на изписаните лекарства, заедно със списък от базови лекарствени продукти, продавани без рецепта, би могъл да бъде напълно достатъчен, за да не се налага хората да разчитат на съседи, роднини и кметове, а кметовете да не са принудени да прибягват до мерки, за които все още не съществува ясна законова рамка, каквито са мобилните аптеки. Добре е да се запитаме и дали основния проблем е финансирането или липсата на кадри. Доколкото например една по-голяма компания би могла да си позволи да разкрие аптека в малко населено място, остава въпросът ще намери ли магистър-фармацевт, който да я управлява. В сегашното законодателство помощник-фармацевт може да отвори аптека, ако в населеното място няма такава, но няма право да продава лекарства с рецепта, каквито най-често са необходими на възрастните хора по селата. Всъщност до 2008 г. помощник-фармацевтите могат да отварят аптеки и да продават лекарства с рецепта. Такава аптека е имало например в село Шейново, но след промените е превърната в дрогерия.3 И примерът с Тунджа става още по-показателен в това отношение – единствената аптека там е всъщност ръководена от помощник-фармацевт и следователно не може да предлага лекарства с рецепта. Подобна е ситуацията с аптеките и в много села.

Въпросът дали самата субсидия реално отива на местата с критичен недостиг също заслужава да се повдигне. От общо 10 милиона около 1,2 милиона отиват в големите общини Столична, Пловдив, Варна и Бургас. Това се случва главно по критерия на работа през цялото денонощие. Добре е, разбира се, да има денонощни аптеки, но не трябва и да се губи фокусът от основният проблем – ограниченият достъп до лекарства в малките общини и населени места.

• Идеи за решение на проблема

Обобщената картина на продължаващия проблем с липсата на достъп до аптеки в много населени места и на опитите за туширането му на местно ниво показва, че субсидията за аптеките не е достатъчно ефективна мярка. И проблемът не е в размера на финансирането.

За да се разшири аптечната мрежа, е необходимо процедурата и регулациите за откриване на аптека да бъдат максимално улеснени свободни. Идеи  в тази посока могат да се вземат и от опитите на хората и местната власт в отделни общини да облекчат проблема. Следните предложения биха могли да дадат положителен ефект:

1. Разрешаване на онлайн доставки на лекарства с рецепта – налице са всички предпоставки, за да работи ефективно това решение (наличие на електронни рецепти, добре развита куриерска мрежа и лесно установяване на личните данни на лицата, на които са изписани лекарствата). Подобен подход ще направи ненужно наличието на физическа аптека навсякъде и ще улесни максимално достъпа на пациентите до изписаните им лекарства.
2. Аптеките да могат да отварят филиали, ръководени от помощник-фармацевт, свободен да продава лекарства с рецепта. Филиалите да могат да бъдат контролирани от един магистър-фармацевт, без да се изисква неговото присъствие.
3. Отпадане на изискването за минимална площ на приемното помещение – това би разширило набора от възможни локации в малките населени места.
4. Отпадане на ограничението едно лице да може да отвори най-много четири аптеки – подобна мярка пречи на лица с успешен опит в аптечния бизнес и вече отворени четири аптеки да навлязат и в малките населени места.
5. Създаване на законова рамка за отваряне на мобилни аптеки. – В момента неформално такива мобилни аптеки така или иначе съществуват и осигуряват необходимите лекарства на населението и добавянето им в закона е логична мярка.4
6. Отпадане на таксата за молба за откриване на аптека от 5000 лв – Предвид, че със субсидията държавата цели да финансира аптеките, отговарящи на определени условия, съвсем логично би било такава такса да не съществува.

Цялостното улесняване на отварянето на аптека е мярка, насочена към основния, все още нерешен проблем – затруднен достъп до лекарства на част от населението. В крайна сметка ако в едно населено място аптека изобщо няма, субсидията реално не постига нищо.

1. Репортаж на Евроком

2.Репортаж на БНР

3.Репортаж на “24 часа“

4.Репортаж на “24 часа“

Повече материали от ИПИ на тема „Здраве“ ще откриете тук.

Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Пазарджик продължават да нарастват, но остават сравнително ниски. Заетостта и безработицата се увеличават едновременно. Инвестиционната и бизнес активност в областта са слаби. Гъстотата на пътната мрежа, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища са по-ниски от средните, но качеството на пътната настилка в областта остава сравнително високо. Усредненият размер на местните данъци е нисък. Прозрачността в работата на администрацията се оценява сравнително ниско.

Коефициентът на естествен прираст в област Пазарджик се повишава и изпреварва средния за страната. Резултатите на учениците се запазват сравнително ниски. Достъпът до общопрактикуващи лекари е по-добър от средния за страната, но при лекарите специалисти има определен недостиг. Престъпленията остават сравнително малко, а разкриваемостта им е над средната за страната. Пазарджик продължава да е първенец по инсталирани ВЕИ мощности. Посещенията на театрите спрямо населението се увеличават и се задържат над средните стойности за страната.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт в област Пазарджик продължава да нараства сравнително бързо и през 2022 г., но остава сравнително нисък. Стойността му на човек от населението достига 15,5 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната). Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 16,4 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Пенсиите растат с близко до средното увеличение за страната и през 2023 г., достигайки с 712 лв. месечно (при 784 лв. в страната).

Коефициентът на Джини за подоходно неравенство е близък, но под средния за страната и през 2023 година. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, запазва нивото си над средното за страната – 27,2% в областта (при 20,6% в страната).

• Пазар на труда

Делът на населението в трудоспособна възраст в областта  през 2023 г. продължава да намалява до 57,4% и да се отдалечава от средния за страната –58,5%.. Заетостта и безработицата нарастват едновременно. Коефициентът на заетост достига 75,3% (при 76,2% в страната), а този на безработица – 8,0% (при 5,3% в страната).

Предизвикателство за местния пазар на труда остава образователният профил на работната сила. Делът на висшистите леко се повишава, но и през 2023 г. е най-ниският в страната с 15% (при среден 31%). Делът на работната сила с основно и по-ниско образование пък намалява, но и той остава сравнително висок – 23% (при 15% в страната). 

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в областта са слаби и през 2022 г., въпреки че се забелязват някои положителни тенденции. Броят на предприятията остава нисък – 51 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните и външните инвестиции нарастват и са над тези в повечето области. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 3,3 хил. лв. на човек от населението, а преките чуждестранни инвестиции – 3,0 хил. евро на човек. Стойността на произведената продукция в областта продължава да се повишава и достига 100,0 хил. лв. на нает. Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби се задържат на малко под средното ниво.

Повишение има и при усвояването на европейски средства, но те остават сравнително малко. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2149 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Панагюрище, а най-малко – в община Ракитово.

Относителните разходи за научноизследователска и развойна дейност нарастват.

• Инфраструктура

Гъстотата на железопътната мрежа в област Пазарджик е по-висока от средната за страната и през 2023 година. Гъстотата на пътната мрежа, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища са по-ниски от средните, но качеството на пътната настилка в областта остава сравнително високо. Делът на пътната настилка в добро състояние намалява леко до 55% (при 40% в страната).

През 2023 г. достъпът на домакинствата до интернет се свива до 83% и продължава да е по-нисък от средния за страната (89%).

Достъпът до обществена канализация е близък до средния – 72% (при 75% в страната). Свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води обаче изостава значително – 42% (при 67% в страната) през 2022 година.

• Местни данъци

Усредненият размер на местните данъци в общините от област Пазарджик е сравнително нисък и през 2024 година. При всички разглеждани данъци средните ставки в областта са по-ниски от средните за страната. Значително по-ниски от средните са данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица и превозните средства.

В рамките на областта най-ниски са средните данъци в община Батак, а най-високи – в община Ракитово.

• Администрация

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ в областта през 2024 г. като цяло задържат нивото си и са по-ниски от средните за страната. Средната оценка и на двата показателя е 3,2 т. (от максимум 4,0 т.) при 3,4 т. в страната. Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление в областта намалява леко и остава сравнително ниска – 63,1% (при 69,3% в страната) през 2024 година.

Делът на собствените от общите приходи на общините в областта е 20% (при 27% в страната) през 2023 г., а покритието на общинските разходи с местни приходи – 68% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Коефициентът на естествен прираст в област Пазарджик се повишава и изпреварва средния за страната, въпреки че остава отрицателен със стойност от –7,3‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Областта продължава и да привлича население и коефициентът на механичен прираст е положителен – 3,1‰.

Делът на децата до 4-годишна възраст е равен на средния за страната (4,5%), а делът на хората над 65години остава малко по-висок – 24,3% в областта при 23,8% в страната.

Пазарджик е сред областите със сравнително висока гъстота на населението – 1546 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната) през 2023 година.

• Образование

Нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас намалява през 2023 г. и продължава да е по-нисък от средния за страната. Висок остава делът на второгодниците – 2,0% (при 1,2% в страната). Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика се влошава – има недостиг на специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на непропорционално много бройки в ИКТ специалности.

Резултатите на учениците от областта през 2024 г. също остават сравнително ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е 37,5 т. (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,10 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки – 13,5% (при 8,7% в страната).

В областта няма университети или филиали на такива.

• Здравеопазване – Незадоволително

Средната продължителност на живота в областта се повишава, но остава по-ниска от средната за страната. Коефициентът на детска смъртност обаче се увеличава и е сравнително висок и през 2023 година. Делът на здравноосигурените в областта се задържа под средния за страната.

Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е по-добър от средния за страната, но при лекарите специалисти има определен недостиг. Броят на леглата в местните многопрофилни болници традиционно е по-висок от средния и през 2023 г. е 7,4 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната), а използваемостта им е съизмерима със средната (56%), което говори за развита и добре функционираща здравна мрежа. Пазарджик е сред областите с най-голям брой аптеки спрямо населението (само след този в област Бургас).

• Ред и сигурност – Средно

Средната натовареност на съдиите в Окръжния съд в областта е сравнително ниска, но тази на съдиите в Административния е сред най-високите в страната (само след област Благоевград) през 2023 година. Това се отразява и на бързината на правораздаването. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 96% (при 91% в страната), а на гражданските – 73% (при 65% в страната), докато този на административните е 64% (при 72% в страната).

Престъпленията в областта остават сравнително малко, а разкриваемостта им е над средната за страната. През 2023 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта е 8,2 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната), а разкриваемостта расте значително до 64% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението в областта е сравнително нисък.

• Околна среда – Много добро

Представянето на Пазарджик в тази категория отново поставя областта на челните места (на второ място след област Смолян). Основната причина за това е, че Пазарджик продължава да е първенец по инсталирани ВЕИ мощности – 5,9 kW на човек от населението (при 1,0 kW на човек в страната) през 2024 година.

Образуваните битови отпадъци в областта са над средните. Делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци нараства значително и през 2022 г. изпреварва средните стойности – 87% в областта (при 76% в страната).

Пазарджик е областта с втория най-голям горски фонд (след Смолян) – горската територия е 55% (при 33% за страната). Делът на нарушената територия пък е равен на средния за страната – 0,4%. Горските територии обясняват и сравнително ниската нужда от охлаждане в областта.  

• Култура и туризъм – Незадоволително

Посещенията на кината в областта нарастват – 192 на хиляда души, но остават значително по-малко от средните за страната (684 на хиляда души) през 2023 година. Сравнително малко продължават да са и посещенията на местните библиотеки. Посещенията на театрите спрямо населението се увеличават и се задържат над средните стойности за страната. Близо, но под средните пък са посещенията на музеите в областта.

Броят на леглата в местата за настаняване достига 37 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки за първи път надхвърлят средните за страната – 5014 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната).

Становище на ИПИ относно проект за решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България – 21.02.2025 г.

Във връзка с внесения за обществено обсъждане Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България Институтът за пазарна икономика предлага коментар на направените предложения за ново райониране и своя алтернатива. Приветстваме осъзнатата нужда от промяна на районирането на ниво NUTS-2, която да отрази както промените в демографските реалности, така и силно подобрената икономическа позиция на столицата, която влошава достъпа до кохезионно финансиране на останалите области  в настоящия Югозападен район за планиране.

При прегледа, анализа и предложението на вариант за ново райониране на ниво NUTS-2 трябва да се имат предвид следните основни принципи:

• Да гарантира равен достъп за финансиране по кохезионните инструменти на всички области в страната, които изостават от средноевропейското ниво на развитие по показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност. Това категорично включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област).
• Да се балансира максимално равнището на икономическо развитие между отделните райони за планиране, което да гарантира достъп до пълно съфинансиране на всички райони за максимално дълъг период от време. Този подход следва да взема предвид и последните тенденции в темповете на икономически растеж и икономическата позиция на водещите области в страната. Това налага по необходимост извеждането на София (столица) в отделен район за планиране, но и пакетирането на относително икономически по-силни и по-слаби области заедно.
• Да отговаря на формалните критерии в рамките на ЕС за определяне на райони на ниво NUTS2 в дългосрочен план. Това означава определените райони да имат устойчиво население между 800 хил. и 3 млн. души, без да се налага преформатиране на картата преди всеки нов програмен период. В най-добрия случай подходът трябва да вземе предвид заложените демографски прогнози до края на столетието.
• Картата на районите да отчита икономическите взаимовръзки между областите в България и да спомага за по-ефектива регионална политика. Това налага да не се разделят естествено възникналите икономически ареали (виж изданието на ИПИ „Икономически центрове“) със силни и вече постигната вътрешна интеграция от гледна точка на общите дейности и трудова миграция, например широкият икономически център който обединява Русе, Разград и Търговище.
• Трябва да се вземат предвид съществуващите инфраструктурни връзки. Предвид бавния темп на развитие на националната пътна мрежа, новите райони за планиране не бива да разчитат на планирани промени в съществуващата свързаност. При този анализ най-важна роля играе Стара планина, която ограничава връзките между регионите по линия Север-Юг по цялото си продължение освен около столицата, благодарение на магистрала Хемус. Това означава, че обединяване на области от двете страни на Стара планина е желателно единствено в Западна България, поне до построяването на магистрала Черноморие и тунела под Шипка. Чисто географския подход на обединяване – тип дунавски и черноморски регион, е примамлив, но не винаги отразява реалната инфраструктурна, икономическа и социална свързаност между областите.

С оглед на тези принципи можем да разгледаме предложенията, налични в приложението към проекта за решение.

1) Вариант 1: Вариантът предлага създаване на четири района – Столичен, Северен, Южен и Източен (подход 3+1). Този вариант страда от няколко видими слабости, които го правят не особено подходящ, особено от гледна точка на икономическите взаимовръзки и инфраструктурната свързаност. Обединяването на повечето области (без Шумен, Добрич и Варна) от Северна България създава известен демографски риск, тъй като в него се групират областите с най-нисък естествен прираст, най-ниска имиграция и най-бързо застаряване в страната. При евентуално ускоряване на тези процеси на фона на сегашните им трендове има възможност от доближаване на критерия. По-сериозните аргументи против този вариант обаче са от инфраструктурен и икономически характер. Той разделя в различни райони за планиране два близко свързани икономически ареала – Шумен от Търговище и Разград, както и Сливен и Ямбол и Стара Загора и Хасково, а и София-област от Враца и Монтана. Част от обединенията в рамките на един район също изгледат необосновани – докато е обяснимо включването на Варна, Добрич и Бургас в един район заради туристическата икономика, то Шумен, Сливен и Ямбол нямат много общо с този особен отрасъл. По същия начин икономическите връзки между югозападните области и тези на централна южна Българя днес не са много ясно изразени. Поставянето на Варна и Бургас в един район изглежда отразява плановете за изграждане на магистрална връзка между двата големи черноморски града, но на този етап завършването ѝ изглежда далеч в бъдещето. Освен това, настоящите икономически тенденции сочат към значително по-бавен средносрочен растеж в така формираният Северен район в сравнение с останалите.

2) Вариант 2: В този вариант се предлагат пет района (подход 4+1), като се формира по-широк Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и столичен район. Този вариант до голяма степен следва съществуващите икономически връзки, като в Западния район попада цялата широка икономическа периферия на столицата, както и районите около нея. На север се запазват и връзките в широкия икономически център около Русе, Разград и Търговище. Отчита се и ролята на Стара планина като разделител със слаби инфраструктурни връзки. По-малко обяснимо е обаче разделението на Южен централен и Югоизточен район, които, по подобие на северните области биха могли да бъдат обединени в един район с по-голямо население, като по този начин ще се постигне сближаване с равнищата на икономическо развитие на другите два нови района за планиране.

2) Вариант 3: И този предложен вариант предвижда пет района (подход 4+1), но разделение на Западен, Южен, Северен, Източен и Столичен. Предимството му пред вариант №2  е, че запазва съществуващите връзки между Стара Загора, Хасково и Сливен от една страна и Русе, Разград и Търговище от друга. Остават обаче изложените при прегледа на вариант №1 аргументи против създаването на един черноморски регион. Към тях се добавя и относителен дисбаланс в икономическото развитие на новите райони за планиране. Освен това, демографската перспектива към Северния район е относително къса, което може да наложи ново прерайониране преди 2050 г.

• Предложение на ИПИ за ново райониране

С оглед на анализа на предложените варианти става ясно, че е необходимо внасяне на корекции. Вариантът за нова райониране, който ИПИ смята за най-подходящ е близък до представения в проекта вариант №2, но с един голям Южен район. Резултатът изглежда по следният начин:

Този подход има няколко важни характеристики:

• Отделянето на София (столица) позволява в останалите три района да се постигне  равномерно ниво на икономическо развитие – разликите в средния БВП на човек от населението спрямо средноевропейското ниво е в рамките на два процентни пункта и гарантира равен достъп за цялата страна до кохезионно финансиране.
• Въпреки че така полученият Южен район е със значително по-голямо население от останалите, то остава в рамките на критерия под 3 милиона души, като приближава 2 милиона според прогнозата за 2050 г.
• Всички райони за планиране отговарят на демографските критерии, както и на средносрочната перспектива.
• Разпределението им следва логиката на съществуващата, а не планираната инфраструктурна свързаност.
• Отчитат се максимално съществуващите връзки между областите и общини в икономиката и трудовата миграция.

Отделянето на столицата в отделен район я поставя сред развитите части на ЕС, което ще ограничи достъпа до финансиране за големи и важни проекти – довършването на метрото, модернизацията на транспорта, новите пътни връзки, което налага търсене на алтернативни източници на финансиране. Трябва да се отбележи също, че много страни в Централна и Източна Европа са извадили столицата си в отделен район за планиране (такъв например е случаят с Букурещ, Будапеща, Братислава и Прага) и насочват европейските средства приоритетно към другите части на страната.

В допълнение трябва да се отбележи, че вариантът на ИПИ, както и Вариант 2 сред поставените на обсъждане, са единствените, които запазват текущите граници на районите за планиране. Това означава, че има окрупняване на райони, както и отделяне на София, но в крайна сметка запазване на текущите очертания на картата. Това позволява много по-плавен преход по отношение на всички стратегически и аналитични документи, както и данните на ниво NUTS-2. Потенциалното приемане на вариант, който разбърква картата в по-голяма степен – създавайки изцяло ново райониране – би означавало рестартиране и на цялото стратегическо планиране за развитие на регионите.

В заключение считаме, че инициативата за ново райониране е изключително важна и трябва да бъде подкрепена. Общите елементи на предложения подход – окрупняване на райони и изваждане на столицата София в отделен район, са логични, подкрепени с нужните данни и отговарят на всички изисквания. Считаме, че Вариант 2 на НСИ отговаря в най-голяма степен на предизвикателствата пред регионалното развитие, като предложението на ИПИ е за развитие на Вариант 2, чрез обединяването на двата южни района в един голям, който отговаря на добрата свързаност и задълбочаващите се икономически връзки между големите икономически центрове на юг.

С уважение,

Адриан Николов, ИПИ (nikolov@ime.bg)

Петър Ганев, ИПИ (ganev@ime.bg)

Монтана е сред областите със сравнително ниски доходи и стандарт на живот. Заетостта и безработицата нарастват едновременно и остават значително по-неблагоприятни от средните за страната. Инвестиционната и бизнес активност в областта са сравнително слаби. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава по-ниска от средната за страната. Усредненото ниво на местните данъци в общините от областта е най-ниското в страната. Делът на собствените от общите приходи в общините от областта е силно ограничен.

Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Резултатите на учениците са  ниски. Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е сравнително висок. Броят на леглата в многопрофилните болници остава значително по-голям от средния за страната. Относителният брой на регистрираните престъпления е сравнително висок. Обемът на отпадъците в областта е малък, а управлението им – добро. Културният живот и туризмът в област Монтана са сред най-слабо интензивните в страната.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Монтана е сред областите със сравнително ниски доходи и стандарт на живот. Брутният вътрешен продукт на човек от населението нараства, но стойността му остава ниска – 14,7 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната) през 2022 година. Заплатите и пенсиите също се повишават, но са относително ниски. Брутната годишна средна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 15,5 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната) през 2022 г., а месечната пенсия – 704 лв. (при 784 лв. в страната) през 2023 година.

Тези показатели предопределят и високото ниво на бедност в областта. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, намалява, но е сред трите най-високи в страната (след областите Търговище и Видин) – 33,4% (при 20,6% в страната).

• Пазар на труда

Неблагоприятните тенденции на местния пазар на труда отново поставят Монтана на последното място в тази категория. Делът на населението в трудоспособна възраст продължава да намалява и достига 55,1% (при 58,5% в страната) през 2023 година. Заетостта нараства, но остава най-ниската в страната с коефициент от 61,6% (при 76,2% в страната). Едновременно с това безработицата също се увеличава, достигайки 12,3% (при 5,3% в страната).

Делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование намалява леко до 16% (при 31% в страната) и е вторият най-нисък в страната (само преди този в област Пазарджик). Делът на хората с основно и по-ниско образование пък се задържа на 17% (при 15% в страната).

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в областта са слаби и през 2022 година. Монтана е сред трите области с най-нисък относителен брой на нефинансовите предприятия (заедно с областите Видин и Враца) – 44 на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната).

Вътрешните и външните инвестиции нарастват, но също остават изключително ограничени. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 1,6 хил. лв. на човек от населението и са най-ниските в страната (при 4,3 хил. лв. на човек средно), а преките чуждестранни инвестиции – 509 евро на човек, са третите най-ниски (при 4,5 хил. евро на човек в страната). 

Стойността на произведената продукция в областта нараства до 101,2 хил. лв. на нает (при 122,4 хил. лв. в страната).

Усвояването на европейски средства в област Монтана напредва с бързи темпове и е сравнително високо. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 3366 лв. на човек от населението (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Монтана, а най-малко – в общините Брусарци, Вълчедръм и Якимово.

• Инфраструктура

Представянето на област Монтана в тази категория е най-слабото сред областите. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава по-ниска от средната за страната. Над два пъти по-малък пък е делът на автомагистралите и първокласните пътища – 9% в областта при 19% в страната. Това може да обясни и сравнително лошото състояние на пътищата – 22% от пътната настилка е в добро състояние при 40% в страната през 2023 година.

Достъпът до интернет в областта е изключително нисък. Малък остава и делът на населението в селища с обществена канализация (60% при 75% в страната), както и този на канализацията, свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води (36% при 67% в страната). 

• Местни данъци

Усредненото ниво на местните данъци в общините от областта я поставят на първото място в страната в тази категория и през 2024 година. Средната стойност на данъка върху превозните средства е най-ниският в страната (1,22 лв./kW при 1,56 лв./kW в страната). Областта пък е на второ място с най-малка усреднена ставка върху търговията (5,06 лв. на кв. м при 13,09 лв. на кв. м в страната) и върху недвижимите нежилищни имоти на юридически лица (1,72‰ при 2,15‰ в страната). Размерът на данъка върху прехвърлянето на собственост средно за общините от областта също е значително под средната за страната стойност.

В рамките на областта най-ниски са средните данъци в община Георги Дамяново, а най-високи – в община Чипровци.

• Администрация

През 2024 г. самооценките на местните администрации за развитието на електронното управление намаляват, но средният резултат за областта е над този в страната. Самооценките за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ обаче са на сравнително ниско ниво. Рейтингът за прозрачност в работата на органите на местното самоуправление също е по-нисък, макар и с малко, от средните стойности, достигайки 68,9% при 69,3% в страната.

Делът на собствените от общите приходи в общините от областта намалява и вече е най-ниският в страната с 15% (при 27% в страната). Малко е и покритието на общинските разходи с местни приходи – 53% (при 74% в страната) през 2023 година.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Коефициентът на естествен прираст е сред петте най-ниски в страната със стойност от –13,8‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Коефициентът на механичен прираст също е отрицателен (–0,4‰).

За процеса на застаряване може да се съди и от възрастовата структура на населението на областта. Делът на децата на възраст до 4 години е 3,8% (при 4,5% в страната), а на населението над 65 години – 28,2% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението в урбанизираните територии е относително ниска – 718 души на кв. км (при 1221 души на кв. км в страната).

• Образование

Делът на децата в детските градини в областта се повишава, но остава сравнително ограничен – 86,6% (при 87,9% в страната) през 2023 година. Коефициентът на записване на населението в V–VII клас също е по-нисък от средната за страната стойност. През 2023 г. той е 87,6% (при 89,9% в страната). Делът на второгодниците е над средния. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е слабо.

Резултатите на учениците от област Монтана са сравнително ниски и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 35,2 т. и остава далеч от средните за страната 42,9 точки. Средната оценка на матурата по български език и литература в областта е „Добър“ 4,07 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е близък до средния – 8,4% в областта при 8,7% в страната.

В област Монтана няма университети или филиали на такива.

• Здравеопазване

Средната продължителност на живота в област Монтана се повишава, но е третата най-ниска в страната (след тази в областите Видин и Враца). Коефициентът на детска смъртност се понижава и през 2023 г. вече е по-нисък от средния.

Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е сравнително висок и през 2023 година. Един местен лекар се грижи средно за 1538 души от населението (при 1701 души на лекар в страната). Броят на лекарите специалисти спрямо населението обаче е относително ограничен. Броят на леглата в многопрофилните болници в област Монтана нараства и остава значително по-висок от средния за страната със 7,6 легла на хиляда души от населението (при 6,1 легла на хиляда души в страната). Използваемостта на леглата обаче е по-ниска от средната. Относително малко са и аптеките в областта.

• Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в Окръжния съд в Монтана е сравнително ниска, но на тези в Административния съд е над средната за страната и през 2023 година. Монтана е областта с най-нисък дял на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок – 86% (при 91% в страната), и едновременно с това – с най-висок при административните дела – 93% (при 72% в страната). Правораздаването при гражданските дела също е сравнително бързо.

Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта се повишават през 2023 г. и относителният им брой остава сравнително висок – 12,8 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души). Разкриваемостта им пък е под средната, макар и с малко – 52% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението е сравнително висок – 4,6 на хиляда души (при 4,2 на хиляда души в страната).

• Околна среда

Обемът на битовите отпадъци е сравнително нисък, а тяхното управление – относително добро. През 2022 г. образуваните битови отпадъци в областта са 394 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната), а 94% от тях се предават за третиране и рециклиране (при 76% в страната).

Делът на горската територия е сравнително нисък (23% при 33% в страната), но и този на нарушената е сравнително малък (0,1% при 0,4% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности в областта са по-ниски от средните спрямо населението.

• Култура и туризъм

Показателите в тази категория поставят Монтана на последното място в страната. Културният живот в областта е сред най-слабо интензивните и през 2023 година. Посещенията на кината се повишават до 212 на хиляда души от населението (при 684 на хиляда души в страната). Местните музеи успяват да привлекат едва 95 посещения на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната), а театрите – 79 на хиляда души (при 349 на хиляда души в страната). От 2015 г. насам в областта няма библиотека, която да е достатъчно голяма, за да влиза в официалната статистика на НСИ.

Относителният брой на леглата в местата за настаняване е сравнително нисък, а реализираните нощувки – малко. Ограничен е и туризмът, реализиран през онлайн платформите на споделената икономика.

Виж повече на REGIONALPROFILES.BG

Последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво сочат нормализация след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. София възстановява своя 43% дял в националната икономика, но за сметка на това най-бърз ръст регистрират относително слабо развити области. Въпреки това регионалните неравенства остават големи, а на фона липсата на реформи конвергенцията изглежда все по-далеч в бъдещето.

И през 2023 г. най-голямата регионална икономика остава тази на столицата, с над 79 милиарда лева брутен вътрешен продукт. След аномалиите през 2022 г. се възстановява разпределението на националната икономика сред останалите области, като челната петица се допълва от Пловдив (14 млрд. лв.), Варна (117, млрд. лв.), Стара Загора (10,6 млрд. лв.) и Бургас (8,5 млрд. лв.). Поредното пренареждане е следствие от нормализацията в няколко ключови сектора – от една страна туризмът, който тласка напред икономиката на Бургас, от друга – енергетиката, която носи забавяне в Стара Загора и Враца, от трета – селското стопанство, чиито спад доведе до свиване на добавената стойност в големи части от Северна България. За първи път няма нито една регионална икономика с БВП под 1 млрд. лв., отчасти следствие от значителна инфлация в периода 2022-23 г., отчасти – заради бързия ръст след пандемията.

От гледна точка на степента на икономическо развитие, столицата продължава да води с няколко обиколки поред останалите области, с 62 хил. лв. БВП на човек от населението – ръст с над 7 хил. лв. в рамките на година. Второто място все още се заема от Стара Загора (36,5 хил. лв./човек), следвана от Враца и Варна (по 27 хил. лв./човек). С под 20 хил. лв. на човек остават 18 от 28-те области в страната, а сред икономически най-слабо развитите области и тази година има разместване. На последното място през 2023 г. се нарежда Хасково, но Силистра е с едва 100 лева по-висок БВП на човек, Сливен – с по-малко от 500 лева, така че не е изключено последващо разместване на опашката по развитие. Разпределението на добавената стойност между широките отрасли ясно разграничава моделите на развитие – столицата и Варна са с относително висок дял на услугите, докато при Враца, Стара Загора, Пловдив, София, Габрово водеща роля заема индустрията. Регионите с по-голям дял на земеделието пък са в дъното на класацията.

Динамиката на регионалния БВП е силно неравномерна, но на годишна база има спад само в една област – Стара Загора, в резултат на нормализацията на енергийните пазари спрямо 2022 г.; по същата причина Враца отчита едва 1% номинален ръст. Трябва да имаме предвид обаче, че през 2023 г. има значителна инфлация – почти 10% средногодишно – което от своя страна означава, че в 15 от областите има номинален икономически растеж, но реален спад[1]. С най-висок ръст са няколко северни области, при които възстановяването от ефектите на пандемията дойде със значително забавяне, но пък местната индустрия се представя добре, отчасти поради повишеното търсене на оръжие на международния пазар.

Дългосрочният преглед на разпределението на националната икономика ясно демонстрира растящата тежест на столицата за сметка на повечето останали региони. Докато в началото на хилядолетието столицата е създавала малко над ¼ от националния БВП, то в периода след ковид-19 достига цели 43%, а спадът през 2022 г. изглежда еднократен. Дяловете на другите големи областни икономики остават стабилни за същия период – Пловдив гравитира между 7,5-8%, Варна – 6-6,5% Стара Загора – 5-5,5%, което означава, че концентрацията е насочена най-вече към столицата. При малките регионални икономики обаче се наблюдава отчетлив спад на относителната тежест в националния БВП – делът на Видин, да речем, е намалял от 1,2% през 2000 г. до 0,6% през 2023 г., този на Кюстендил – от 1,9% до 0,9%.

Данните за областното икономическо развитие дават повод за умерен оптимизъм, доколкото лидери в растежа са региони от средата на таблицата. Това обаче по никакъв начин не означава, че догонването на лидерите е близо – напротив, десетилетия ще са необходими, за да се изравнят столицата и най-слабо развитите области. Още повече, това сближаване няма как да се случи без целенасочени инвестиции в човешкия капитал и инфраструктурата на слабите региони, както и без работеща децентрализация – теми, които бяха оставени на заден план през последните години, но вече не могат да бъдат заобикаляни.

[1] Поради липсата на регионален дефлатор, ползването на ИПЦ е най-доброто приближение за отчитане на ефекта на цените върху растежа, с всички условности.