Новини

• Материал на ИПИ подготвен за годишната среща на местните власти в Албена (12-14 октомври 2025 г.) 

Годишната среща на местните власти, организирана от НСОРБ, традиционно събира всички кметове в страната и е най-голямото събитие за местни политики и тенденции в местното самоуправление в България. Срещата е и своеобразен форум за открита дискусия между местната и централната власт, като голямата част от министрите в кабинета взимат участие във форума.  

ИПИ за поредна година участва активно в събитието, като представи и специално подготвен материал, които цели да провокира по-широка дискусия за отключване на потенциала на регионите в страната. Материалът поставя регионалните различия в контекста на две десетилетия на икономически растеж и конвергенция, анализира основните институционални и фискални лимити пред местните власти и дава посока за промени в модела на управление на регионално развитие.  

ИПИ предлага цялостна визия, която включва обновена концепция за пространствено развитие и по-силен фокус върху програмирането на общинско ниво, мерки за засилване на финансовата автономия на общините и устойчиво финансиране на общинските инвестиционни програми, укрепване на ролята и капацитета на регионалните съвети и подобряване на достъпа до актуални данни за социално-икономическото развитие на местно ниво, както и решения за повишаване на административния капацитет чрез окрупняване на малки общини и споделени административни функции.  

 *

• Виж материала на ИПИ „Икономически растеж и регионална конкурентоспособност (2025 г.)“ 
• Виж обобщение на панела с участието на ИПИ за индустриалното развитие на местните икономики 

В дебата за финансовото състояние на местната власти и размера на собствените приходи данъците върху недвижимите имоти често излизат на преден план, най-вече заради безкрайно остарелите данъчни оценки и липсата на адекватен механизъм за обновяването им. Именно този данък заема ключово място в наскоро публикувания доклад Преосмисляне на общинските финанси: Преглед на публичните финанси на поднационално ниво в България[1] на Световната банка за България. Институцията анализира подробно актуалното състояние на имотния данък и предлага конкретни стъпки за адекватното му актуализиране към пазарните условия.

Имотният данък изглежда стабилен на хартия, но реално в много части на страната изостава от икономиката и от пазара на жилища. През 2023 г. общините събират около 400 млн. лв. (0,22% от БВП) при 0,32% от БВП през 2014 г.; средно това са близо 62 лв. на човек, но вариацията е огромна – от около 502 лв. на човек в туристическата община Несебър до под 4 лв. в малката и икономически слабо развита Сатовча. Анализът на Световната банка установява, че данъчната основа е административна и статична, не следва цените и не различава добре между квартали и типове имоти.

Облагането се изчислява върху базова стойност на квадратен метър и набор от коефициенти за зона, инфраструктура, характеристики, етажност и износване на конкретния недвижим имот. Компонентите обаче не се индексират автоматично и практически не са обновявани от 2009 г., посочва се в анализа. В резултат пазарът на недвижими имоти се развива, цените растат, а данъчната основа и приходите на общините тъпчат на място. В София данъчните оценки изостават средно между три и половина и четири и половина пъти спрямо реалните цени, като в най-търсените квартали разликата стига пет–шест пъти; в Пловдив и Бургас типичният разрив е около три–три и половина пъти, в някои морски общини – до четири пъти. Сходни жилища често плащат много различен данък само защото са попаднали в остарели зони или в коефициенти, които вече не отразяват реалността на пазарната среда средата.

Системата е допълнително отслабена от широки универсални преференции – най-вече 50% отстъпка за основно жилище и пълно освобождаване под праг на данъчна оценка – които свиват базата, но не са диференцирани според дохода на домакинството. Анализът посочва, че приблизително една трета от потенциалния имотен данък не постъпва в общините заради подобни облекчения. Когато това се комбинира с различно качество на регистрите и неравномерна събираемост, резултатът е ниска ефективност и растяща зависимост на местната власт от трансферите от централния бюджет.

Според авторите на анализа първата необходима стъпка е в рамките на 12–18 месеца да се актуализира данъчната база и да се сложи край на натрупването на изоставане спрямо пазарната реалност. Това означава еднократно повишаване на базовата стойност на квадратен метър в националната формула – за да се навакса част от натрупаната разлика – и паралелно преначертаване на зоните в големите и средноголемите  градове. Зонирането следва да отразява днешната инфраструктура и търсене: нови квартали, променени транспортни връзки, реално качество на средата. Веднага след корекцията трябва да заработи автоматична индексация въз основа на индекс на цените на жилищата, която актуализира базата всяка година с малки и предвидими стъпки.

Наред с това според Световната банка е важно да се премине от универсални към таргетирани облекчения. Поголовните намаления са скъпи и слабо насочени – действат и там, където няма нужда. По-добре е отстъпките от данъка да се предоставя временно и по доход – например чрез ваучер или намаление за домакинства под праг на бедността – финансирано открито през бюджета, без да се обезсилват актуализираните данъчни оценки. Така домакинство със скромен доход и малко жилище в скъпа зона получава защита, но без да се подарява отстъпка на всички, включително на високодоходни домакинства.

Този подход обаче няма да сработи без по-добри данни и администриране. Тук според Световната банка са необходими синхронизация на кадастъра, имотния регистър и ЕСГРАОН; изчистване на дубликати и празни записи; електронни известия и плащания; автоматични напомняния и последователно прилагане на закона при просрочия. Добра практика е и плавното въвеждане, особено в общини с по-голям ефект, в т.ч. временни горни граници за годишното увеличение на дължимата сума за отделен имот и активна публична комуникация.

Анализът предлага и дългосрочно, системно решение, което прави имотния данък устойчив: пазарна оценка на база всеобхватен анализ на данни с ясна методология, прозрачни източници на данни и контрол на качеството. Този подход може да се изпробва пилотно в един–два големи града, за да се валидират моделите, да се изгради междудисциплинарен екип (данни, статистика, ГИС, право) и да започнат да се издават редовни доклади за точността на оценките. Когато системата заработи, цикъл на преоценка на всеки две–три години, подпомогнат от междинна индексация, ще държи базата близо до пазара и ще намали зоналните изкривявания. Най-важното е, че сходни апартаменти ще плащат сходни данъци, което постига относителна справедливост при имотния данък.

Реформата трябва да бъде управлявана внимателно, за да е социално приемлива и политически защитима. Затова са нужни ясни преходни разпоредби и дори кратък „тестов“ период, в който към сметките се добавя информационна бележка с хипотетичната дължима сума след пълното въвеждане. В градовете, където таксата за битови отпадъци все още е обвързана с данъчната оценка, актуализацията на имотния данък трябва да върви паралелно с реформа на таксата в посока „замърсителят плаща“, посочват от Светната банка, иначе се създава риск от прехвърляне на изкривяванията от една система в друга. Комбинацията от индексация и зониране с подредени преференции и по-добра събираемост и масова оценка в дългосрочен план с ясни правила за обновяване прави облагането по-равно и предвидимо, а местните бюджети – по-устойчиви. Това не е „повече данък на всяка цена“, а повече ред и честност: данък, който следва пазара с малки и обясними стъпки, вместо да изненадва собствениците с трицифрен ръст на десет години.

[1] https://documents1.worldbank.org/curated/en/099062525063022714/pdf/P502777-8fb107fa-febd-4eea-96e3-24066a0c678f.pdf

Изследването на ИПИ анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професионални специалности и разпределението на заетостта на хора с придобита професионална квалификация (ППК) в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение.

През 2025 г. индексът общо за страната достига 52,8 точки, което показва, че при около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им.

Стойността на индекса намалява леко през последните години. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора. Въпреки че това прави несъответствието още по-високо, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна в дългосрочен план.

Данните показват голям дял на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).

Различията между областите са значителни. На едната крайност се нареждат Добрич (64,9 т.), Ямбол (62,0 т.) и Силистра (60,2 т.), където професионалното образование е сравнително добре съобразено с нуждите на икономиката, най-вече в селското стопанство и туризма.

На другия полюс са Кюстендил (32,9 т.), Видин (33,7 т.) и Кърджали (34,5 т.), където има прекомерен прием в неподходящи за структурата на местната икономика направления. София има сравнително висок резултат от 56,8 точки, благодарение на съответствие в ИКТ, транспорт и частично – преработваща промишленост.

***

Анализът стига до извода, че системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса. Оттам идва и необходимостта от реформи в няколко направления:

• По-широко отраслово образование: вместо силно специализирани паралелки – обучение, което развива езикови, математически и технологични умения.
• Развитие на дуалното обучение: учене чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация.
• Професионално ориентиране: информираният избор на специалност е ключов за съответствие с реалните възможности.
• Възможност за трансфер между специалности: учениците трябва да могат да променят посоката си в движение, ако пазарът го налага.
• Повишаване на трудовата мобилност: нужни са усилия за насърчаване на готовността за миграция в търсене на работа, тъй като липсата на мобилност засилва регионалните несъответствия.

пълен текст на анализа

Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) за този материал е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища, грешите. Данните от последните държавни зрелостни изпити показват, че дори и в малки и отдалечени училища има “бели лястовици” – ученици, които избират и успешно полагат трудната профилирана матура по математика. Училищата, в които те се обучават, конкурират по резултати и активност на големи областни математически гимназии Те показват, че няма нищо невъзможно в образованието и за качествена промяна са нужни добри учители и целенасочени усилия.

Няколко общи наблюдения – на ДЗИ по математика през 2025 година са се явили общо 1386 деца, от които 920 – в математически и природоматематически училища[1]. Средният успех от този зрелостен изпит е 4,81 – сравнително висок резултат, който показва доброто ниво на профилираното обучение по този предмет. Въпреки че мнозинството на явилите се на тази матура ученици са учили в специализирани математически гимназии, в този анализ отбелязваме онези, които произхождат от сравнително малки училища извън считаните за „елитни“. Подбрали сме училища с над 5 ученика, успешно издържали ДЗИ по математика – тези училища на практика са обучили повече математически таланти от специализираните математически гимназии в Димитровград, Перник, Монтана, Добрич и Ботевград:

Какво показва проучването:

• Училищата с над 25% ученици, явили се на матура по математика, имат поне една паралелка със STEM профил, а това означава и поне един учител на високо ниво. Училището в с. Вълкосел например приема традиционно една или две паралелки – една с математически профили и/или една – с природни науки. Училището в с. Кочан също обучава една гимназиална паралелка с профил „природни науки“, а това в Елхово – две, от които една математическа. Училищата в Девин и Рудозем в област Смолян също имат математическа паралелка и такава с природни науки. В Чирпан пък едната паралелка е с профил „софтуерни и хардуерни науки“, а втората – „природни науки“.
• Някои училища заместват липсващата в региона математическа гимназия – такъв е случаят с училището в Търговище. Две от четирите му паралелки са СТЕМ (математика и природни науки).
• Повечето училища в таблицата са постигнали по-висок от средния успех на матурата по математика. Успехът на ДЗИ по български език също е висок.

С други думи не е задължително да си ученик на СМГ или МГ, Варна, за да се справиш с предизвикателството на профилираната матура по математика. Наличието на добри учители е задължително условие, а традициите постепенно се създават. Министерството на образованието и науката може само да се поучи от опита на такива училища и да го използва при реализацията на своите намерения за повишаване на интереса към математиката и STEM профилите[2].

И накрая ще отбележим още един феномен – в СУ „Христо Ботев“, гр. Балчик, цели трима ученици са се явили на матура по физика и астрономия на фона на общо 47 в цяла България. Мислим, че си струва да се проучи.

[1] По-голямо внимание на математическите гимназии вече обърнахме тук: https://ime.bg/articles/uzh-uchat-v-matematicheski-gimnazii-no-izbirat-matura-po-ezitsi/

[2] https://www.mon.bg/news/ministar-valchev-tryabva-da-varnem-interesa-na-ucheniczite-kam-matematikata-i-prirodnite-nauki/ И накрая под черта ще отбележим още един феномен – в СУ „Христо Ботев“, гр. Балчик, цели трима ученици са се явили на матура по физика и астрономия на фона на общо 47 в цяла България. Струва си да се проучи.

• Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините.
• Виж анализа на ИПИ „Състояние на общинските бюджети в България и възможности за разширяване на финансовата автономия на местните власти“

Разходите по бюджетите на общините в България достигат 14,7 милиарда лева през 2024 г. Значителният ръст на разходите на местно ниво след пандемията е воден почти изцяло от трансферите от централното правителство. През последните 10 години се наблюдава сериозен спад във финансовата автономия на общините, измерена чрез дела на собствените данъчни и неданъчни приходи в общите разходи на местно ниво. Делът на собствените приходи на общините в България се е свил от над 40% през 2015-2017 г. до под 25% през 2024 г.

Прегледът на опита на страните от ЕС и особено на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) показва, че България изостава както по отношение на ролята и отговорностите на местните власти, така и по отношение на финансовата автономия. Общините в България имат по-малка фискална роля спрямо повечето страни от района на ЦИЕ и в по-голяма степен са зависими от трансферите от централното правителство. Това води до по-малко възможности за политики и инвестиции, съобразени с местни цели и приоритети.

Анализът на данъчната политика на общините в България показва, че през последните години има ясно изразена тенденция за увеличение на местните данъци, но без това реално да води до осезаем ефект върху финансовата автономия на общините. Модел, в който местните данъчни приходи зависят почти изцяло от имотния пазар – през данък върху недвижимите имоти и върху възмездното придобиване на имущество, не може да гарантира адекватни собствени приходи на местната власт. Структурна промяна в управлението на местно ниво е възможна чрез преотстъпване и/или споделяне на данъчни приходи с централното правителство.

Оценките на ИПИ сочат, че споделянето на 1/5 от приходите от облагането на доходите на физическите лица би донесло допълнителен ресурс от над 1,2 млрд. лв. в българските общини. Прилагането на принципа „парите следват личната карта“ би гарантирало, че новите данъчни постъпления за общините ще се разпределят в полза на населените места, в които хората живеят – по постоянен адрес, а не по месторабота. Преформатирането на изравнителни механизми също би позволило да се провежда по-ефективна политика в подкрепа на по-слабо развитите общини в страната.

Споделянето на приходите от облагането на доходите на физическите лица с общините би довело до по-висока финансова автономия на местно ниво, както и повече стимули за местните власти да работят за привличане на инвестиции, нови работни места и по-високи възнаграждения. Реалните стъпки за фискална децентрализация би отключило и дебата за административна и териториална реформа, която би следвало да е в посока на естествено окрупняване на общинската карта и свиване на броя на общините в страната.

• Виж финансови показатели за всички общини в България на специализираната страница на ИПИ: www.dvenasto.bg

 

 

 

 

Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) за този материал е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията,  изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Ямбол продължават да нарастват. Делът на трудоспособното население в областта е един от най-ниските в страната. Инвестиционната активност остава слаба. Ямбол се характеризира с висока гъстота на пътната мрежа, но железопътната мрежа е сред най-слабо развитите в страната. Усреднените нива на местните данъци са близки до средните. Самооценките на администрациите в област Ямбол за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ се повишават.

Както естественият, така и механичният прираст в областта са неблагоприятни. Представянето на учениците от областта не е сред добрите, но се отчита подобрение спрямо останалите области. Здравеопазването страда от нисък относителен брой на лекарите специалисти, както и от ограничена леглова база в болниците. Натовареността на местните съдии е значително по-слаба от средната за страната, но правораздаването е сравнително бавно. Обемът на образуваните битови отпадъци е нисък. Туризмът е изключително слабо застъпен.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт в област Ямбол продължава да нараства и достига 15,8 хил. лв. на човек от населението през 2022 година.

Стабилно остава и увеличаването на доходите и на пенсиите. Средната брутна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 16,5 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Средната месечна пенсия е 763 лв. (при 784 лв. в страната).

След няколко години на спад нивото на бедност в областта се повишава през 2023 година. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, достига 26,7% (при 20,6% в страната). Подоходното неравенство остава под средното за страната.

• Пазар на труда

Делът на трудоспособното население в областта е един от най-ниските в страната (само преди този в област Видин) през 2023 година. Заетостта се повишава, а безработицата – намалява. Коефициентът на заетост достига 74,8% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 5,1% (при 5,3% в страната).  

Предизвикателство за пазара на труда остава образователният статус на работната сила, въпреки че през 2023 г. се наблюдава известно подобрение. Делът на населението на възраст 25–64 години с основно и по-ниско образование намалява до 19% (при 15% в страната), а този с висше образование се повишава до 20% (при 31% в страната).

• Инвестиции и бизнес

През 2022 г. инвестиционната активност в област Ямбол остава ниска. Заради сравнително голямата тежест на преработващата промишленост Ямбол е сред областите с относително малък брой предприятия – 59 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи се увеличават значително – до 2,8 хил. лв. на човек. Ръстът на преките чуждестранни инвестиции обаче е по-скоро символичен и те остават сред най-ниските в страната – 476 евро на човек (при 4,5 хил. евро на човек в страната). Произведената продукция нараства бързо и достига 92,0 хил. лв. на нает. Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби намалява и остава сравнително нисък – 24% (при 29% в страната).

Разходите за научноизследователска и развойна дейност в областта са сравнително ниски спрямо населението.

При усвояването на европейски средства се наблюдава ръст и те все повече се приближават до средните стойности за страната. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Ямбол е 3132 лв. човек от населението (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-много средства усвоява община Болярово.

• Инфраструктура

Ямбол се характеризира с висока гъстота на пътната мрежа, но железопътната мрежа е сред най-слабо развитите в страната (след област Добрич). Делът на първокласните пътища и магистралите е над средния за страната – 21% (при 19% в страната) и през 2023 година. Качеството на пътищата в областта е под средното за страната и през 2023 г. делът на пътната настилка в добро състояние намалява до 29%, изоставайки значително от средния за страната (40%).

Достъпът на домакинствата до интернет намалява и е сравнително нисък и през 2023 година.

Няма значими промени в дела на населението с достъп до обществена канализация и той остава под средния за страната и през 2022 г. – 71% (при 75% в страната). Същевременно делът на домакинствата, чиято канализация е свързана с пречиствателна станция, е над средния – 69% (при 67% в страната).

• Местни данъци

Усреднените нива на местните данъци в област Ямбол и през 2024 г. са близки до средните в страната. Сред разглежданите данъци по-високи от средните са единствено тези върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица, макар и с много малко. Същевременно ставките върху търговията на дребно остават доста под средните. Размерът на данъчната ставка за търговия на дребно средно за област Ямбол е 8,17 лв. на кв. м (при 13,09 лв. на кв. м в страната).

В рамките на областта най-високи са средните данъци в община Ямбол, а най-ниски – в община Елхово.

• Администрация

Самооценките на администрациите в област Ямбол за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ се повишават през 2024 г. и са над средните за страната. Рейтингът за прозрачност в работата на органите на местното самоуправление обаче намалява и е под средния с оценка 68,8% в областта при 69,3% в страната.

Делът на собствените от общите приходи на общините в областта през 2023 г. е 21% (при 27% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи е 64% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Както естественият, така и механичният прираст в областта са неблагоприятни спрямо средните за страната и през 2023 година. Коефициентът на естествен прираст е –9,0‰ (при –6,8‰ в страната). Този на механичния прираст също е отрицателен (–0,9‰).

Делът на децата под 4-годишна възраст е по-висок от средния – 4,8% в областта при 4,5% в страната, но и този на населението над 65 години също е сравнително висок – 26,8% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението в урбанизираните територии е значително по-нисък от средния – 680 души на кв. км в областта при 1221 души на кв. км в страната.

• Образование

Делът на децата в детските градини остава сравнително нисък и през 2023 година. Коефициентът на записване на учениците в V–VII клас обаче е  близък до средния. Делът на второгодниците е висок. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е сравнително голямо, особено в секторите на промишлеността и селското стопанство.

Представянето на учениците от областта бележи подобрение спрямо останалите области през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 40,4 т. (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,25 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е нисък – 7,1% (при 8,7% в страната), което поставя областта на четвърто място по този показател (след столицата, Смолян и Перник).

Броят на студентите в областта спрямо населението намалява в унисон със свиването им в страната и достига 6 на хиляда души от населението (при 30 на хиляда души в страната).

• Здравеопазване

Слабото представяне на областта в сферата на здравеопазването е обусловено преди всичко от ниския относителен брой на лекарите специалисти (само преди този в област Кърджали), ограничената леглова база в болниците, както и от високия коефициент на детска смъртност през 2023 г. (8,5‰ при 4,9‰ в страната). Същевременно броят на общопрактикуващите лекари в областта е близък до средния за страната спрямо населението. Продължителността на живота на жителите на областта изостава от средната за страната с малко над една година. Броят на леглата в местните многопрофилни болници нараства, но остава сравнително нисък – 3,9 на хиляда души (при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта им също е по-ниска е средната.

Делът на здравноосигурените се повишава, но все още е под средния за страната. По-ограничена е и аптечната мрежа в областта.

• Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в област Ямбол е значително по-ниска от средната за страната, а правораздаването е сравнително бързо. През 2023 г. един местен съдия в Административния съд разглежда средно по 10,1 дела месечно (при 14,8 дела на съдия в страната), а в Окръжния съд – 12,7 дела месечно (при 14,4 дела на съдия в страната). Делът на гражданските дела, приключили в 3-месечен срок, е 84% (при 65% в страната), на административните – 84% (при 72% в страната), а на наказателните – 91% (колкото и в страната).

Броят на престъпленията в областта е близък, макар и над средния, а разкриваемостта им е относително висока. През 2023 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 11,5 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им е 67% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението е над средния за страната.

• Околна среда

Образуваните битови отпадъци в областта са относително малко, а управлението им – сравнително добро. През 2022 г. в областта са образувани 417 кг отпадъци на човек (при 488 кг на човек в страната), а 88% от тях се предават за третиране и рециклиране (при 76% в страната).

Делът на горската територия е нисък (15% при 33% в страната), но и този на нарушената е ограничен (0,2% при 0,4% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности са над средните за страната спрямо населението.

Индексът на нуждата от охлаждане в областта е най-високият в страната. Същевременно използването на питейна вода от домакинствата е сравнително малко.

• Култура

Посещенията в кината достигат до 449 на хиляда души от населението (при 684 на хиляда души в страната), а на библиотеките – 471 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната). Относителният брой на посещенията на музеите е сред най-ниските в страната, макар че през 2023 г. нараства до 189 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната). Сред разглежданите индикатори в тази сфера единствено броят на посещенията на местните театри спрямо населението е по-висок от средния – 358 на хиляда души в областта при 349 на хиляда души в страната.

Туризмът е изключително слабо застъпен. Броят на леглата в местата за настаняване е 7 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната) през 2023 година. Реализираните нощувки пък са 452 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната).

 

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Шумен продължават да нарастват. Увеличението при коефициента на заетост в областта е значително и той за първи път изпреварва средния за страната. Инвестиционната активност остава сравнително ниска. Шумен е областта с най-голям дял на първокласните пътища и автомагистралите в страната. Общините в област Шумен имат относително ниски равнища на местните данъци. Рейтингът за прозрачността на органите на местното самоуправление остава значително по-висок от средния.

Естественият прираст е по-неблагоприятен от средния, но областта успява да привлича население. Резултатите на учениците продължават да са едни от най-слабите в страната. Здравеопазването в област Шумен страда от недостиг на  болнични легла, но използваемостта на легловата база е най-високата в страната. Натовареността на местните съдии остава слаба, което се отразява благоприятно на бързината на правораздаване. Броят на престъпленията в областта е нисък, а разкриваемостта им – висока. Делът на нарушената територия е ограничен. Туризмът в областта е сравнително слабо застъпен.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ          

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт в област Шумен продължава да нараства и достига 15,6 хил. лв. на човек от населението, отреждайки на областта място след средата на подреждането по този показател през 2022 година. Запазва се и тенденцията на увеличаване на доходите и на пенсиите. Средната брутна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 16,7 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната), а средната месечна пенсия – 688 лв. (при 784 лв. в страната).

Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, намалява значително и остава под средната стойност за страната – 15,1% в областта при 20,6% в страната през 2023 година. Коефициентът на Джини за подоходното неравенство също намалява и е трайно под средното ниво за страната.

• Пазар на труда

Делът на населението в трудоспособна възраст е близък, но под средния за 2023 г. – 57,7% в областта при 58,5% в страната. През 2023 г. заетостта и безработицата нарастват едновременно. Увеличението при коефициента на заетост в областта е значително – с над 5 пр.п. до 76,4% – и той за първи път изпреварва средния за страната (76,2%). Коефициентът на безработица обаче също се повишава, достигайки 10,1% и е почти двойно по-висок от средния (5,3%).

Предизвикателство пред пазара на труда в Шумен остава образователният статус на работната сила, въпреки че през 2023 г. се наблюдава значително подобрение. Делът на хората между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование намалява до 24% (при 15% в страната). Делът на висшистите пък се увеличава и достига 29% (при 31% в страната).

• Инвестиции и икономика

Инвестиционната активност в област Шумен остава сравнително ниска и през 2022 година. Броят на предприятията в областта е малък – 54 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват осезаемо, достигайки 2,8 хил. лв. на човек от населението, но са под средните за страната. Почти двойно е увеличението и на външните инвестиции спрямо населението, но и те остават сравнително ниски. Към края на 2022 г. преките чуждестранни инвестиции в областта достигат 1,4 хил. евро на човек (при 4,5 хил. евро на човек в страната). Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби също нараства и е сравнително висок – 35% в областта при 29% в страната. Стойността на произведената продукция достига 112,2 хил. лв. на нает (при 122,4 хил. лв. на нает в страната).

Относителният размер на разходите за научноизследователска и развойна дейност се повишават до 105 лв. на човек от населението и нареждат областта на четвъртото място в страната по този показател.

• Инфраструктура

Шумен е сред добре представящите се области в категорията, оценяваща инфраструктурата. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в областта е по-висока на средната. Шумен е областта с най-голям дял на първокласните пътища и автомагистралите в страната – 37% (при 19% в страната) и през 2023 година. Качеството на пътищата обаче се влошава и остава под средното в страната, като делът на пътната настилка в добро състояние е 30% (при 40% в страната).

Достъпът на домакинствата до интернет се повишава до 88%, но все още е малко под средния в страната (89%).

Няма значими промени в дела на населението с достъп до обществена канализацията и той остава нисък, като през 2022 г. е 58% (при 75% в страната). Делът на домакинствата, чиято канализация е свързана с пречиствателна станция, е 54% (при 67% в страната).

• Местни данъци

Общините в област Шумен имат относително ниски равнища на местните данъци и през 2024 година. При всички разгледани местни данъци усредненото ниво в общините от областта е по-ниско от средното за страната. Най-голяма е разликата при ставките върху прехвърлянето на собственост и върху търговията на дребно.

В рамките на областта най-високи са данъците в община Нови пазар, а най-ниски – в община Хитрино.

• Администрация

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ се свиват през 2024 г. и се изравняват със средните за страната. Намаление има и при рейтинга за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление, но той остава значително по-висок от средния – 75,8% при 69,3% в страната.

Делът на собствените приходи на общините в областта през 2023 г. остава нисък (19% при 27% в страната). Ограничено е и покритието на общинските разходи с местни приходи (53% при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Естественият прираст е по-неблагоприятен от средния, но областта успява да привлича население, с което компенсира изцяло неговото намаляване. През 2023 г. коефициентът на естествен прираст е –9,1‰ (при –6,8‰ в страната). Коефициентът на механичен прираст е положителен и сравнително висок (9,6‰).

Делът на децата под 4-годишна възраст е 4,0% (при 4,5% в страната), а този на населението над 65 години – 25,2% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението е ниска и през 2023 г. – 854 души на кв. км в урбанизираните територии при (1221 души на кв. км в страната).

• Образование

Обхватът на децата в детските градини в областта нараства значително и през 2023 година. Делът им достига 91% (при 88% в страната). Коефициентът на записване на учениците в V–VII клас в областта е 89% (при 90% в страната). Делът на второгодниците е равен на средния. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика се повишава и е сравнително високо основно заради съответствието в ниските дялове на учащите и наетите с професионална квалификация в секторите на транспорта и на хотелиерството и ресторантьорството.

Резултатите на учениците продължават да са едни от най-слабите в страната и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 35,2 т. (при 42,9 т. в страната). На матурата по български език и литература зрелостниците от областта отново получават най-ниския резултат в страната – „Добър“ 3,84 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е вторият най-висок (след този в област Плевен) – 17,7% (при 8,7% в страната).

Броят на студентите намалява до 42 на хиляда души население, но остава по-висок от средния за страната (30 на хиляда души).

• Здравеопазване

Здравеопазването в област Шумен страда от недостиг на лекари специалисти и на болнични легла. Броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението обаче нараства и вече е над средната стойност за страната. В областта има един общопрактикуващ лекар на 1627 души (при 1701 души на лекар в страната) през 2023 година. Броят на леглата в местните многопрофилни болници остава изключително нисък – 3,0 легла на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта на леглата пък е най-високата в страната – 67% (при 56% в страната).

Аптечната мрежа е сравнително ограничена.

Детската смъртност през 2023 г. се повишава, но остава под средната за страната, макар и с малко. По-ниска от средната за страната обаче е средната продължителност на живота. Делът на здравноосигурените е сред най-високите в страната.

• Ред и сигурност

Натовареността на местните съдии остава ниска, което се отразява благоприятно на бързината на правораздаване в областта и през 2023 година. Един съдия в Административния съд разглежда средно по 9,9 дела на месец (при 14,8 дела месечно на съдия в страната), а в Окръжния – 10,2 дела на месец (при 14,4 дела в страната). Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 97% (при 91% в страната), на административните – 84% (при 72% в страната), а на гражданските – 68% (при 65% в страната).

Броят на престъпленията в областта е нисък, а разкриваемостта им – висока. През 2023 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността достига 9,5 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им е 65% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението обаче е сравнително нисък.

• Околна среда

Образуваните битови отпадъци в областта се увеличават, но остават относително малко, а управлението им се подобрява, но продължава да не е добро. През 2022 г. те са 452 кг на човек (при 488 кг на човек в страната), а сравнително малко от тях се предават за третиране и рециклиране – 52% (при 76% в страната).

Делът на горската територия е близък до средния за страната, но делът на нарушената територия е доста по-ограничен.

Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението са сравнително малко.

Шумен е сред областите с нисък обем на използването на питейна вода в домакинствата.

• Култура и туризъм

Посещенията на местните музеи и библиотеки продължават да нарастват и през 2023 г. и остават над средните стойности за страната. Броят на посещенията в музеите достига 1139 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната), а в библиотеките – 1626 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната) – една от най-високите стойности за страната. Посещаемостта на кината също се увеличава, но остава изключително ниска – 149 посещения на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната). Подобни са и тенденциите при театрите в областта.

Туризмът в областта е сравнително слабо застъпен. Броят на леглата в местата за настаняване през 2023 г. е 12 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки са 515 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в сраната). Малко са и реализираните нощувки през онлайн платформи на споделената икономика.