Новини

Сливен и Ямбол са толкова подобни, колкото са и различни. Въпреки че и двете области несъмнено демонстрират подобрения в икономическото и социалното си развитие в годините преди настъпването на новата икономическа криза в началото на 2020 г., те изостават далеч зад по-развитите области в Южна България. Ако не знаехме къде се намират географски, а съдехме само по данните, щяхме да ги класираме близо до икономически изостаналите региони в Северозападна България. Още повече, събитията от последните няколко месеца допълнително поставят под въпрос догонването на по-развитите райони.

• ЗАБАВЕНИЯТ РАСТЕЖ

През цялото изминало десетилетие Сливен и Ямбол остават доста зад средните за страната равнища на икономическо развитие. Докато двете области тръгват от практически еднакви нива на брутен вътрешен продукт на човек от населението, Ямбол успява да се откъсне по-бързо в периода след кризата, благодарение на по-високите инвестиции в областта. През 2008 г. Сливен е покривал 52% от средния за страната БВП на човек, а Ямбол – 55%, то при Сливен се наблюдава дивергенция, като през 2018 г. вече покритието е едва 48%, а Ямбол достига 62%. В Сливен БВП на човек възлиза на 7600 лева, като по-ниска стойност на този показател има единствено Силистра.

Тук от основно значение е профилът на местната индустрия – докато Ямбол привлича инвестиции в производствени сектори с относително висока добавена стойност, то водещата роля на текстилната индустрия обрича Сливен на по-бавен растеж.

• РОЛЯТА НА ИНДУСТРИЯТА

Съдейки само по общия обем на произведената продукция на нефинансовите предприятия, към 2018 г. Сливен е по-голямата от двете областни икономики, но не с много. Особено голяма разлика има при преработващата промишленост, където Сливен произвежда с над една пета повече от Ямбол, а видими разлики има и при транспорта и строителство. Ямбол от своя страна води с малко при селското стопанство и търговията. Структурата на месните икономики е важна най-вече заради голямото съсредоточаване в сферата на индустриалното производство; услугите, които имат все по-водеща роля в по-развитите областни икономики, особено тази на столицата, тук почти отсъстват. Дума не може да става и за ИКТ и аутсорсинг, които тласкат напред водещите местни икономики. Ясно изразеният индустриален профил е нож с две остриета – от една страна прави областите по-атрактивни за инвестиционна дейност в сектора, но в контекста на кризата по-малко диверсифицираните икономики са по-податливи на шокове.

• ПЛАХИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

Сливен и Ямбол са сред областите с относително ниска инвестиционна дейност. Що се отнася до чуждестранните инвестиции, с натрупване към края на 2018 г. в Ямбол те възлизат на 870 лева на човек от населението, в Сливен – почти 1700. Сливен е интересен от тази гледна точка, тъй като само смяната на статута на най-голямата инвестиция в областта от чуждестранна на местна „срива“ и обема на ПЧИ в нея почти пет пъти между 2013 и 2014 г. В Ямбол пък обемът им е видимо по-нисък, но по-стабилен през последното десетилетие. Там обаче се наблюдава значително по-високо равнище на разходите за придобиване на ДМА, което говори и за по-високи нива на местните инвестиции. От гледна точка на усвояването на средства от европейските фондове, Ямбол също се справя почти два пъти по-добре, като към средата на 2020 г. общият обем на усвоените средства от двата програмни периода достига 1800 лева на човек от населението. Сливен пък вече е единствената област, където обемът на усвоените европейски средства e под 1000 лева на човек, което я поставя на последно място в страната.

•  НЕГАТИВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТРУКТУРА

Основният фактор, който обуславя относително по-добрите икономически постижения и по-високите инвестиции в Ямбол спрямо Сливен е образователната структура на работната сила. Най-общо казано, областите фокусирани върху икономиката на услугите имат нужда най-вече от висшисти; областите, където индустрията е от по-голямо значение се ползват най-често от работниците със средно, и особено средно-професионално образование. Тук Ямбол прилича на останалите „промишлени“ области – повече от половината работна сила е със средно образование, а делът на висшистите - приблизително 1/5 – е чувствително по-нисък от средния за страната, но предвид основните потребности на местния пазар на труда това не е особена пречка. В Сливен обаче делът на работоспособните с основно и по-ниско образование през 2019 г. достига 38%, и значителна част от тях срещат трудности при интеграцията си на пазара на труда, съдейки по ниската заетост(65% по последни данни) в областта. Ниската заетост обаче е съчетана и с относително ниска безработица, което от своя страна означава, че голям дял от работоспособните остават изцяло извън пазара на труда. Още по-притеснителна е тенденцията – в Сливен делът на работоспособните с основно образование нараства с 8 пункта за десетилетие. В Ямбол той също се движи нагоре, но не с толкова рязък темп. Съдейки по обстоятелството, че Сливен е и с най-големите дял на отпадналите от училищно образование (5,7%) и на повтарящите ученици (3,2%), то повече от очевидно става, че областта има системи проблеми с образователната система, които спъват икономическото ѝ развитие.

• ВЛОШАВАНЕТО НА МАТЕРИАЛНИТЕ УСЛОВИЯ

Негативните условия на трудовите пазари и високия дял на икономически неактивните неизбежно се отразяват и на условията на живот. Към 2019 г. Ямбол е областта с най-големият дял на населението, което живее в материални лишения (40%), а Сливен е на трето място, с 34%. Средният доход на лице от домакинство обаче поставя Ямбол на близки до средните за страната стойности, което подсказва за висока степен на неравенство – работещите имат относително високи доходи, но неактивните живеят в бедност. В тази връзка, делът на населението под линията на бедността и в двете области е по 1/3. Тук наблюдаваме и напълно противоположни тенденции – докато в Сливен индикаторите за бедност постепенно се подобряват във възходящия тренд на икономическия цикъл, в Ямбол от 2015 г. насам се влошават значително – делът на бедните се е удвоил, а делът на населението в материални лишения се е повишили четири пъти. Характерна за Ямбол е и почти пълната липса на

Връхлитането на новата икономическа криза също не вещае добро развитие на тези показатели, предвид очакванията за допълнително свиване на заетостта и инвестициите. 

Автор: Адриан Николов

Изготвянето на бюджет на Столична община за 2021 г. ще е предизвикателство поради няколко причини. На първо място е липсата на разработена детайлна макроикономическа рамка за 2021 г. на национално ниво (виж по-горе). На второ място е неяснотата около изпълнението на бюджета за 2020 г. и евентуалната нужда от втора актуализация в края на годината. На трето място е поради неяснотата от развитието на пандемията и опасността от нова серия карантинни мерки върху стопанския живот.

На фона на всичко това е разумно да се разгледат поне два сценария. И двата сценария са в условията на продължаваща пандемия от коронавирус. Не се разглеждат крайни варианти, като 1) изчезване на вируса, бързо достигане до ефективно медицинско решение и връщане към напълно към нормален живот и 2) много тежки карантинни мерки, в т.ч. забрани за дейност в индустрията и ограничения пред работната сила. Двата сценария са наречени за илюстрация „лято 2020” и „пролет 2020”, като първият е базовия сценарий при запазване на текущите по-леки мерки, а вторият е по-тежкият при връщане на рестриктивните мерки от март/април 2020 г.

 Сценарий „лято 2020” – леки мерки, без строги ограничения на стопанската активност

Базовият сценарий предвижда ситуацията с коронавируса да продължи и през 2021 г., но без да се налага нова карантина на стопанския живот. Това е сценарий „лято 2020”, тъй като през лятото на текущата година вирусът беше активен – реално имаше отчетлива вълна от заболявания, но не бяха наложени строги карантинни мерки върху стопанския живот. На практика липсваха икономически дейности, които да са напълно ограничени – заведенията също функционираха, макар и при някои ограничения в капацитета.

Въпреки това, коронавирусът продължава да оказва своя ефект върху стопанския живот, поради ръст на безработицата и свиване на доходите на директно засегнатите, поради страх и въздържане у потребителите за някои дейности, както и поради пренесен ефект върху определени сектори от ограничените пътувания и сериозната липса на туристи. Този ефект е особено видим и в столицата, като липсата на обичайния поток от туристи оказва негативен ефект върху хотели и ресторанти, транспорт и различни търговски обекти.

В сценарий „лято 2020” очакванията са за ограничен (минимален) ефект върху бюджета на столицата за 2021 г. Големите приходоизточници в бюджета на Столична община – облагането на имуществото и такса битови отпадъци, не биха били тежко ударени при по-леки мерки и липса на нови ограничения пред стопанския живот. Ключови ще бъдат евентуалните ограничения върху детските ясли и градини, които също имат директен негативен ефект върху общинските приходи. При запазване на статуквото, тоест без да бъдат затваряне детски гради и училища, очакването е тези приходи да се изпълнят в нормални рамки.

Големият въпрос при подобен лек вариант е какво ще се случи с имотния пазар и какво ще е съответното изпълнение на приходите от облагането на сделките в столицата. При по-бързо възстановяване на икономическия растеж през 2021 г. може да се очаква отчетлив спад в безработицата и връщане към по-бързите темпове на нарастване на заплатите. Повишените очаквания ще доведат и до активизиране на имотния пазар, както и на покупката на стоки за дълготрайна употреба, сред които са превозните средства.

Поведението на банковия сектор по отношение на активизиране на кредитирането ще допринесе благоприятно чрез улеснения достъп до финансиране. Дори и да не се достигне до ръст на приходите като предходни години – често над 10% ръст за година, то очакването е приходите от облагането на сделките да продължат възходящата си тенденция, още повече, че и пълният ефект от по-високата данъчна ставка би се разгърнал – при липса на карантина през 2020 г. спрямо 2019 г.

В този сценарий очакваме ограничен ефект върху бюджета на столицата – основно по линия на по-нисък ръст в основните данъци, в т.ч. върху сделките, и евентуално по-ниски приходи от туристически данък и такса тротоарно право, които зависят от притока на чужденци и интензивността на социалния живот в столицата.

 Сценарий „пролет 2020” – строги мерки, с ограничения на стопанската активност

Негативният сценарий предвижда своеобразно повторение на мерките тип „пролет 2020” и през следващата година. Този сценарий включва по-сериозни ограничения, в т.ч. временно затваряне на училища и детски градини, затваряне на хотели и ресторанти, ограничения пред придвижването и нов удар върху пазара на труда.

Реалистично е в този сценарий да се очаква сходен отговор на държавата и на Столична община по отношение на определени данъчни плащания – отлагане на вноски по имуществените данъци, облекчения и/или отлагания на плащания за общински наеми и различни такси (тротоарно право) и т.н. Най-вероятно тези мерки ще бъдат бързо повторно приложени при нова ситуация, а нищо чудно да се разглеждат и идеи за допълнителни облекчения, стъпвайки на опита от пролетта на 2020  г.

В този сценарий може да се очаква отлагане на плащания и изоставане на приходите от имуществените данъци към момента на евентуалната карантина. Характеристиките на тези данъци обаче, както и опитът от 2019 г., показват, че приходите ще бъдат в голяма степен наваксани в месеците след стопирането на стопанската активност. По-сериозен би бил отново ефектът върху данъкът за придобиване на имущество по възмезден начин, който би пострадал от по-малкото сделки в условията на по-тежки мерки.

Сериозен негативен ефект би имало и в неданъчните приходи, в т.ч. общинските такси. Евентуално карантина, в т.ч. затваряне на училища и детски градини и на хотели и ресторанти, би имало директен ефект върху приходите от такса за ползване на детски градини, както и върху приходите от тротоарно право и наеми – при очаквани облекчаващи мерки на Столична община. В този сценарий трудно би се отчел значим ръст на приходите в бюджета спрямо текущата 2020 г.

 Целият анализ е достъпен тук.

Презентацията от представянето е достъпна тук.

Кризата на общественото здраве от последните месеци изведе на преден план редица проблеми на здравната система. Сред тях е и осигуреността с подходящи кадри и равният достъп до здравеопазване. Тъй като тези проблеми обаче далеч не засягат еднакво отделните области на страната, настоящият текст се спира в по-големи подробности върху достъпа до лекари-специалисти в отделните области на България.

За целите на тазгодишното издание на „Регионални профили: показатели за развитие“, екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2019 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на отделните области е представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари от конкретната специалност, а общият индекс на достъпност (графика 1) – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.

Графика 1: Индекс на достъпност до лекари-специалисти по области, 2019 г. (по-ниското е по-добро)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Според приложения подход, достъпът до лекари-специалисти в Плевен е най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари-специалисти в Пловдив и Варна, а София-област също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително сходна стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Кърджали и Ямбол. Повечето области споделят сходни проблеми в достъпа – най-често такива има при кардиолозите, акушер-гинеколозите, психиатрите.

В отделните специалности най-малки регионални различия в  достъпа (графика 2) има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 210 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 28, а във цялата видинска област има само един. Обратно, най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от почти 1800 кардиолози над 400 са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище има едва деветима. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни. 

Графика 2: Индекс на достъпност до лекари-специалисти според специалността, 2019 г. (по-ниското е по-добро)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Неравномерният достъп до лекари-специалисти между различните области на страната поставя много конкретен проблем пред дефинирането на здравни политики. Основно предизвикателство, видимо, остава привличането на лекари с „престижни специалности“ извън водещите болници в най-икономически развитите общини, което създава предпоставки (и на практика, нужда) за „здравен туризъм“.

Половин година след началото на извънредното положение и съпътстващата го икономическа криза, пазарът на труда дава признаци на възстановяване. Въпреки това, регионалната динамика в равнищата на безработица разкрива задълбочаващи се проблеми на общинско ниво.

Дневните изменения на броя на регистрираните безработни е  вероятно най-важният измерител на влиянието на кризата върху пазара на труда. Графика 1 илюстрира динамиката за периода януари – септември през настоящата и миналата година, сравнявайки кризисната година с най-добрата в историята на българския трудов пазар. Разбира се, няма как да сме сигурни, че 2019 г. е „нормална“, но въпреки това дава представа за очакваното движение в броя на безработните в рамките на годината. Видимо, летните месеци са с най-ниски равнища, като броят на безработните през 2019 г. юли и август броят им пада до 170 хиляди души, в резултат на повишеното търсене на работна ръка както от туристическия, така и от земеделския бранш.

Сравнението показва и доколко 2020 г. се разминава с обичайния цикъл на пазара на труда – въвеждането на ограничителните мерки между март и юни води до рязко покачване в броя на безработните, последвано от относително бърз (и почти линеен) спад. Към края на август коефициентът на безработица достига 7,5%, а към 15 септември – последният ден, за който има налични данни – броят им е 242 хиляди души; за сравнение, на същия ден през 2019 г. те са били 173 хиляди. Интересно е също, че въпреки края на туристическия сезон, спадът в броя на безработните на този етап не се забавя, тоест двата процеса не са непременно свързани.

Графика 1: Дневна динамика в броя на безработните, 2019 и 2020 г.

Източник: Агенция по заетостта

Динамиката на безработицата обаче далеч не е разпределена равномерно върху територията на страната. Изменението през последната половин година, представено на карта 1 по-долу, до голяма степен отговаря на първоначалните очаквания. Туристическият сезон, макар и почти без чужденци, успява да намали безработицата в повечето морски общини, а чувствително подобрение има и в земеделските райони на Северна България. Видимо обаче възстановяването се бави в индустриалните региони на страната – както в София-област, така и в ареала около Пловдив, Казанлък  и Габрово. Като цяло почти половината общини в страната към края на август са с по-нисък коефициент на безработица в сравнение с края на февруари, а при останалите ръстът не е особено значителен, но забавеното възстановяване в големите общини (+2 пункта в София, +1,7 пункта в Пловдив, +0,9 пункта във Варна) тласка нагоре безработицата в страната като цяло. Най-големите подобрения през изминалата половин година са в малки земеделски общини  - Крушари (-8,1 пункта), Грамада (-7,9 пункта), Макреш (-7,9 пункта), а най-сериозните влошавания – в планинските курорти – Банско (+ 7,8 пункта), Разлог (+7,1 пункта) и в бзликите до индустриални центрове малки общини, например Николаевно (+20 пункта), Твърдица (+7,2 пункта). 

Карта 1: Промяна в коефициента на безработица по общини, февруари – август 2020 г.

| Интерактивна версия на картата |

Източник: Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ

Сравнението между равнищата на безработица между август 2019 и август 2020 г. (карта 2) позволява – с известно приближение – да се оцени въздействието на кризата върху трудовите им пазари. Общините, които са подобрили безработицата си въпреки ограниченията и кризата са единици, и изглежда трудно да се открие обща черта между тях. И тук обаче ръстът в безработицата по Черноморието е под очаквания – в повечето от тях с по 2-3 процентни пункта, по-чувствително в общините около Варна в сравнение с тези около Бургас. Това обаче не означава непременно, че хотелиерите и ресторантьорите са наели същия брой хора – напълно възможно е работилите в туризма миналото лято да не са се регистрирали като безработни, а да са минали направо в групата на неактивните, като отговор на този въпрос ще имаме чак при публикуването на данните за заетостта през третото тримесечие. И при това сравнение ударът изглежда най-тежък в две групи общини – планинските курорти и малките индустриални общини.

Карта 2: Разлика в коефициента на безработица по общини, август 2019 г. – август 2020 г.

| Интерактивна версия на картата |

Източник: Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ

Съдейки по данните за безработицата на този етап, изглежда че рисковете пред възстановяването на пазара на труда идват най-вече по линия на заетостта в преработващата промишленост, доколкото негативното въздействие върху туризма изглежда по-малко от очакваното. Промишлеността от своя страна обаче зависи в немалка степен от възстановяването на външното търсене, което се случва, макар и относително бавно. Големите фирми в отрасъла са и сред възползвалите се най-много от мерките за запазване на заетостта, съответно възможността за прекратяването им в близко бъдеще създава допълнителен риск. Накрая, сериозна несигурност идва и по линията на евентуална нова вълна от заболявания и ограничителни мерки наесен, което да доведе до динамика на безработните сходна с тази, на която станахме свидетели през март и април. В заключение, изглежда, че пазарът на труда се оказва по-устойчив, отколкото прогнозирахме в началото на кризата, но това далеч не означава, че бъдещето му е безоблачно.