Новини

Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Смолян продължават да се увеличават. Нивото на бедност намалява. Заетостта и безработицата се повишават, като и двата показателя остават сравнително неблагоприятни. Наблюдава се подобрение на бизнес и инвестиционната активност. В областта липсват железопътни линии, автомагистрали и първокласни пътища. Местните данъци са сравнително ниски. Смолян е сред трите области с най-нисък дял на собствените от общите приходи на общините и е на второ място с най-слабо покритие на общинските разходи с местни приходи.

Населението на областта е сред най-застаряващите в страната. Смолян продължава да бъде една от областите с най-добри образователни резултати. Здравноосигурителната система на практика обхваща цялото население на областта. Натовареността на местните съдилища е сравнително слаба, което се отразява на бързината на правораздаването. Смолян е областта с най-малко регистрирани престъпления. Нарежда се на първо място и по най-висок дял на горската територия и най-нисък на нарушената територия. Интензитетът на културния живот остава слаб, но туризмът е силно застъпен.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Смолян продължава да се повишава и през 2022 г., достигайки 16,4 хил. лева. Заплатите и пенсиите също нарастват, но с по-нисък от средния темп. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 14,6 хил. лв., оставайки под средните стойности в останалите области. Средната месечна пенсия пък е 761 лв. и е близо до средната за страната.

Коефициентът на Джини за подоходното неравенство се свива и е значително по-нисък от средния за 2023 година. Нивото на бедност в областта също намалява рязко – наполовина спрямо предходната година. През 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, достига 14,7% (при 20,6% в страната).

• Пазар на труда

Делът на населението в трудоспособна възраст в област Смолян продължава да намалява и е по-нисък от средния за страната – 56,0% в областта при 58,5% в страната през 2023 година. Заетостта и безработицата нарастват едновременно, като и двата показателя остават по-неблагоприятни от средните за страната. Коефициентът на заетост е 74,7% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 10,2% (при 5,3% в страната).

Образователният статус на работната сила в областта се запазва сравнително добър. През 2023 г. делът на населението между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование е 13% (при 15% в страната), а хората с висше образование са 25% (при 31% в страната).

• Инвестиции и бизнес

Подемът при местната бизнес и инвестиционна активност продължава и през 2022 г., но представянето на областта като цяло остава незадоволително. Броят на нефинансовите предприятия в областта е 61 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението се повишават до 3,1 хил. лв., а преките чуждестранни инвестиции – до 866 евро на човек. Произведената продукция нараства до 69,7 хил. лв. на нает и все още е една от най-ниските за страната. По-малко от средните са и разходите за научноизследователска и развойна дейност на човек от населението, а делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби намалява леко до 20% (при 29% в страната).

Усвояването на европейски средства в област Смолян е сравнително добро. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 3,8 хил. лв. на човек от населението (при 3,2 хил. лв. в страната). Най-много средства в областта усвоява община Смолян.

• Инфраструктура

Географското местоположение на Смолян като гранична област и планинският характер на територията обуславят и сравнително по-слабото развитие на инфраструктурата. В областта липсват железопътни линии, автомагистрали и първокласни пътища. Гъстотата на пътната мрежа остава под средната. Качеството на пътната настилка е сравнително високо и през 2023 г., като делът на пътищата в добро състояние достига 58% (при 40% за страната).

Достъпът на домакинствата до интернет намалява, но остава около средния за страната.

През 2022 г. в област Смолян 71% от населението живеят в селища с обществена канализация (при 75% в страната). Свързването на канализационните мрежи с пречиствателни станции за отпадъчни води обаче изостава по-чувствително – покритието е 45% от населението в областта (при 67% за страната).

• Местни данъци

Смолян е сред областите със сравнително ниски местни данъци и през 2024 година. Най-големи разлики спрямо средните за страната нива се наблюдават при търговията на дребно и при превозните средства. През 2023 г. усредненото ниво на данъка върху търговията на дребно в общините в област Смолян е 8,02 лв. на кв. м (при 13,09 лв. на кв. м в страната). Размерът на ставката върху превозните средства и леките автомобили е 1,38 лв. на kW (при 1,56 лв. на kW в страната). От разглежданите данъци по-високи са ставките при облагането на недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица.

В рамките на областта най-ниски са средните данъци в община Борино, а най-високи – в община Доспат.

• Администрация

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ продължават да нарастват, но остават под средните и през 2024 година. Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление също остава под средната – 63,4% в областта при 69,3% в страната.

Смолян е сред трите области с най-нисък дял на собствените от общите приходи на общините (16% при 27% в страната) и на второ място (само преди област Търговище) с най-ниско покритие на общинските разходи с местни приходи – 48% при 74% в страната.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Населението в Смолян е сред най-застаряващите в страната и демографската картина поставя областта сред трите с най-лоши показатели (преди областите Видин и Габрово). Както естественият, така и механичният прираст са силно отрицателни и през 2023 година. Коефициентът на естествен прираст е –11,8‰ (при –6,8‰ в страната). Коефициентът на механичен прираст за поредна година е най-ниският в страната със стойност от –1,6‰.

Смолян е и областта с най-малко на брой деца. Делът на децата до 4-годишна възраст е 2,9% (при 4,5% в страната), а този на населението над 65 години – 28,9% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението остава около средната за страната – 1217 души на кв. км в областта при  1221 души на кв. км в страната.

• Образование

Област Смолян продължава да бъде една от областите с най-добри образователни показатели (веднага след столицата и област Варна). Областта държи първото място по дял на децата в детските градини – 97% (при средно 88% в страната) през 2023 година. Нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас също е най-високият в страната (95% при средно 90% на национално ниво), а този на второгодниците – най-ниският (0,3% при 1,2% в страната). Индексът на съответствие между професионалното образование и профила на местната икономика обаче е нисък – 34,8 т. (при 53,1 т. в страната). Основната причина за това е слабият интерес към специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на относително голям брой учащи в ИКТ специалности.

Представянето на учениците от областта продължава да е много по-добро от средното в страната и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване след VII клас по математика е 44,3 т. (при 42,9 т. в страната). Оценката на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,48 (при „Добър“ 4,30 в страната), което нарежда областта на второ място (след столицата). Делът на слабите оценки пък е 4,1% (при 8,7% в страната) и също е на второто най-добро място.

• Здравеопазване

Здравноосигурителната система на практика обхваща цялото население на областта. Средната продължителност на живота е сред най-високите в страната, а коефициентът на детска смъртност – сред по-ниските през 2023 година. Достъпът до общопрактикуващи лекари е на сравнително високо ниво, но все още броят на специалистите е значително по-нисък от средния за страната.

Легловата база в многопрофилните болници е около средната – 6,0 легла на хиляда души в областта при 6,1 на хиляда души в страната. Използваемостта на болничните легла обаче остава сравнително ниска – 48% (при 56% в страната). Около националното ниво е броят на аптеките спрямо населението.

• Ред и сигурност

Смолян е първенец в категорията, оценяваща реда и сигурността. Натовареността на местните съдилища е сравнително слаба, което се отразява на бързината на правораздаването. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е най-високият в страната – 98% (при 91% в страната). Този на административните дела – 88% (при 72% в страната), а на гражданските – 84% (при 65% в страната) през 2023 година.  

Смолян е и областта с най-малко престъпления. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 5,0 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната), а разкриваемостта им е висока – 63% (при 53% в страната). Относителният брой на полицаите също е сравнително висок – 5,2 на хиляда души (при 4,2 на хиляда души в страната).

• Околна среда

Областта е с най-добро представяне в страната по индикаторите, оценяващи околната среда. Именно Смолян е областта с най-висок дял на горската територия (71% при 33% в страната) и с най-малко нарушена територия (0,1% при 0,4% в страната) през 2023 година. Нуждата от охлаждане в областта също е най-ниска.

Образуваните битови отпадъци в областта са сравнително малко – 355 кг на човек годишно (при 488 кг на човек за страната), но и делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци е нисък, въпреки че се повишава до 66% (при 76% в страната) през 2022 година.

Инсталираните ВЕИ мощности са почти тройно над средните за страната спрямо населението.

• Култура

Културният живот в областта не е особено интензивен и през 2023 г., въпреки че при всички разглеждани индикатори има подобрение. Посещенията на кината достигат 169 на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната). Тези в театрите – 177 на хиляда души (при 349 на хиляда души в страната), а в музеите – 470 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната). Местните библиотеки привличат 183 посещения на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната).

Туризмът в областта обаче е силно застъпен и през 2023 година. Броят на леглата в местата за настаняване е 130 на хиляда души и остава четвъртият най-висок относителен брой след този в крайморските области (Бургас, Добрич, Варна). Броят на реализираните нощувки в областта също е висок, като я подрежда на четвърто място с 8773 на хиляда души.

Въпреки че брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Сливен се увеличава, той е сред най-ниските в страната. Заетостта и безработицата нарастват едновременно. Предизвикателство на пазара на труда остава образователният статус на работната сила. Инвестиционната активност е изключително слаба. Базовата физическа инфраструктура продължава да бъде на сравнително добро ниво. Ставките върху търговията на дребно са значително по-ниски от средните в страната. Прозрачността в работата на общините в областта остава висока.

Демографската картина в  областта я нарежда на едно от челните места в страната. В същото време по образователните и здравните показатели Сливен е сред най-слабо представящите се области. Отличава се със силен недостиг както на общопрактикуващи лекари, така и на специалисти. Относителният брой на престъпленията в областта е близък до средния, но разкриваемостта им е значително по-висока. Относителният обем на използваната питейна вода пък е най-ниският в страната. Културният и туристическият сектор в областта са сравнително слабо интензивни.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Сливен нараства, но увеличението е по-малко от средното и стойността му остава изключително ниска – 12,6 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната). Повишението при заплатите и пенсиите също е сравнително скромно и те също продължават да са ниски.

Коефициентът на Джини за подоходното неравенство намалява и е относително малък през 2023 година. Същевременно при бедността се наблюдава огромно свиване – делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, силно се приближава до средния, достигайки 21,4% (при 20,6% в страната).

• Пазар на труда

Делът на населението в трудоспособна възраст в областта е сравнително нисък – 55,0% (при 58,5% в страната) през 2023 година. Заетостта и безработицата нарастват едновременно. Коефициентът на заетост се увеличава значително (до 70,1%), въпреки че остава под средния за страната (76,2%). Коефициентът на безработица пък достига 8,1% (при 5,3% в страната).

Предизвикателство пред пазара на труда остава образователната структура на работната сила, въпреки че през 2023 г. се наблюдава известно подобрение. Делът на населението на 25–64 години с основно и по-ниско образование в областта намалява до 34% (при 15% в страната), но продължава да е най-високият в страната за трета поредна година. Делът на висшистите пък се увеличава до 23% (при 31% в страната).

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната активност в област Сливен е изключително слаба и областта се нарежда на предпоследно място в тази категория (само преди област Видин). Броят на нефинансовите предприятия е 55 на хиляда души от населението през 2022 г. и се запазва сравнително нисък – средно за страната показателят е 70 предприятия на хиляда души. Размерът на вътрешните и външните инвестиции също остава нисък, макар че отбелязва ръст. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват до 2,3 хил. лв. на човек (при 4,3 хил. лв. на човек в страната). Преките чуждестранни инвестиции са 783 евро на човек и остават значително по-ниски от средните (4544 евро на човек).

Произведената продукция в областта е 94,4 хил. лв. на нает (при 122,4 хил. лв. в страната).

Сливен е и областта с най-ниска степен на усвояване на европейски средства. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми по оперативните програми е 1893 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много средства е усвоила община Сливен, но и там сумата е далеч под средните стойности.

• Инфраструктура

Базовата физическа инфраструктура в област Сливен продължава да бъде на много добро ниво. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в областта е сравнима със средната за страната. Делът на автомагистралите и първокласните пътища е сравнително висок и през 2023 г. – 22% (при 19% в страната).

Сливен продължава да е областта с най-висок дял на пътната настилка в добро състояние и през 2023 г. – 88% (при 40% средно за страната). Делът на домакинствата с достъп до интернет се повишава, но остава под средния за страната.

Предизвикателство остава ниският дял на населението в жилища с достъп до обществена канализация (63% при 75% в страната) и с такава, свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води (56% при 67% в страната).

• Местни данъци

От разглежданите местни данъци единствено средното ниво на ставките върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица през 2024 г. в областта е по-високо от това в страната. Същевременно ставките върху търговията на дребно са значително по-ниски от средните. Данъците върху превозните средства и върху прехвърлянето на собственост са съизмерими със средните в страната.

В рамките на областта най-високи са средните данъци в община Сливен, а най-ниски – в община Твърдица.

• Администрация

Сливен е сред областите със сравнително добро представяне в категорията, представяща работата на администрацията. Прозрачността в работата на органите на местното самоуправление продължава да се повишава и през 2024 г. позиционира областта на първото място, достигайки средно 84,0% в областта (при 69,3% в страната).

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2024 г. са под средните за страната.

Делът на собствените от общите приходи в общините от областта през 2023 г. е 19% (при 27% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи – 69% (при 74% в страната).  

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Демографската картина в Сливен подрежда областта на едно от челните места в страната и през 2023 година. Естественият прираст е вторият най-висок в страната (след този в столицата) с коефициент от –3,0‰ (при –6,8‰ в страната). В същото време механичният прираст е нулев.

Сливен е областта с най-висок дял на децата до 4-годишна възраст – 6,1% (при 4,5% в страната), и е една от областите с най-малък дял на населението над 65 години – 22,4% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението е сравнително ниска – 987 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната).

• Образование

Сливен е областта с най-ниска оценка по образователните показатели и в тазгодишното издание.

Делът на децата в детските градини, както и този на записване на децата в V–VII клас са най-ниските в страната – съответно 75% (при 88% в страната) и 79% (при 90% в страната). Най-висок пък остава делът на второгодниците – 3,6%, тройно по-голям от средния за страната (1,2%).

Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е високо – 61,9% (при 53,6% в страната) през 2024 г., което е продиктувано от високите нива на прием и заетост в сектора на промишлеността и от ниските в ИКТ сектора и строителството.

Резултатите на учениците са ниски и през 2024 година. Средният успех на учениците на националното външно оценяване по математика след VII клас е 31,7 т. (при 42,9 т. в страната) и е третият най-слаб в България (след тези в областите Видин и Враца). Резултатите на матурата по български език и литература също са сравнително ниски – „Добър“ 4,12 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е 11,5% (при 8,7% в страната).

Относителният брой на студентите в областта се повишава до 8,7 на хиляда души от населението, но остава сравнително малък.

• Здравеопазване

И през 2023 г. в областта се отчита силен недостиг на лекари – както общопрактикуващи, така и специалисти. Един общопрактикуващ лекар в областта се грижи средно за 1872 души (при 1701 души на лекар в страната). Броят на леглата в многопрофилните болници също продължава да е сравнително нисък – 5,0 на хиляда души (при 6,1 на хиляда души в страната), но използваемостта им е близка до средната – 53% в областта при 56% в страната.

Сливен е и сред областите с най-малък брой на аптеките спрямо населението – една аптека на 2937 души при една аптека на 1982 души в страната.

Средната продължителност на живота също е сравнително ниска.  

• Ред и сигурност

През 2023 г. натовареността на съдиите в Окръжния и Административния съд е сравнително ниска, а правораздаването – относително бързо. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 94% (при 91% в страната), на административните – 78% (при 72% в страната), а на гражданските – 88% (при 65% в страната).

Относителният брой на престъпленията в областта е близък до средния, но разкриваемостта им е значително по-висока. През 2023 г. в област Сливен са регистрирани 11,5 престъпления срещу личността и собствеността на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им е 64% (при 53% в страната).

Броят на полицаите е сравнително нисък – 3,9 на хиляда души в областта при 4,2 на хиляда души в страната.

• Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта е близък, но под средния за страната – 464 кг на човек годишно в областта при 488 кг на човек в страната през 2022 година. Делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци пък е почти равен на средния – 75% в областта при 76% в страната.

Делът на горската територия е сравнително висок – 42% (при 33% в страната), а този на нарушената – около средния. Инсталираните ВЕИ мощности нарастват и значително изпреварват средните за страната спрямо броя на населението.

Нуждата от охлаждане в областта е сравнително висока. Относителният обем на използваната питейна вода пък е най-ниският в страната (заедно с този в област Търговище) – 72 литра на човек дневно (при 103 литра в страната).

• Култура и туризъм

Културният и туристическият живот в областта са сравнително слабо интензивни. Посещенията на кината нарастват до 71 на хиляда души, но са най-ниските в страната спрямо населението и в пъти по-ниски от средните (684 на хиляда души). Посещенията на местните театри и музеи също изостават значително. Единствено посещенията на библиотеките са близо, макар и също под средните за страната – 668 на хиляда души в областта при (679 на хиляда души в страната).

Туристическият сектор също е слабо застъпен и през 2023 година. Броят на леглата в местата за настаняване е 12 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки – 588 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната). Броят на реализираните нощувки през онлайн платформи на споделената икономика също е ограничен.

Заплатите и пенсиите продължават да се увеличават, но все още са сравнително ниски. Нивото на бедност в областта се свива, но остава високо. Развитието на местния пазар на труда е незадоволително. Вътрешните инвестиции нарастват значително, но външните изостават. Вследствие на ниската степен на урбанизация относително малък дял от населението живее в селища с обществена канализация. Усредненото ниво на местните данъци в област Силистра е сравнително ниско. Делът на собствените от общинските приходи е изключително нисък. 

Силистра е сред областите с най-влошена демографска картина. Резултатите на учениците са сравнително слаби. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е високо. Здравеопазването страда от липса на лекари. Натовареността на местните съдии е значително по-ниска от средната. Броят на престъпленията се повишава, но остава сравнително нисък, а разкриваемостта е висока. Силистра е и сред областите с най-слабо представяне по показателите за околна среда. Туризмът в областта не е добре развит.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Силистра отново е областта с най-ниска оценка в тази категория. Брутният вътрешен продукт на човек от населението забавя ръста си въпреки ниската база, достигайки 12,1 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната) през 2022 година. Заплатите и пенсиите също продължават да се увеличават, но също все още са сравнително ниски. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 14,8 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Средната месечна пенсия е 654 лв. (при 784 лв. в страната) през 2023 година.

Коефициентът на Джини, измерващ подоходното неравенство, нараства, но остава сравнително нисък. Нивото на бедност в областта остава високо, но се свива значително, което вероятно е обвързано и с бързия ръст на пенсиите през последните няколко години. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, достига 25,6% (при 20,6% в страната).

• Пазар на труда

Развитието на местния пазар на труда остава незадоволително и през 2023 г., подреждайки Силистра на предпоследното място (само преди област Монтана). Делът на населението в трудоспособна възраст намалява до 55,3% (при 58,5% в страната).

Заетостта и безработицата нарастват едновременно. Коефициентът на заетост достига 63,6% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 10,7% (при 5,3% в страната).

Предизвикателство пред пазара на труда продължава да е образователната структура на работната сила. През 2023 г. делът на населението на възраст 25–64 години с основно и по-ниско образование е 27% (при 15% в страната), а на хората с висше образование намалява до 20% (при 31% в страната).

• Инвестиции и бизнес

Силистра е сред областите със слаба инвестиционна и бизнес активност. Броят на нефинансовите предприятия през 2022 г. е 54 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните инвестиции нарастват значително, но външните изостават. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 2,8 хил. лв. на човек. Преките чуждестранни инвестиции се свиват до 266 евро на човек (при 4544 евро на човек в страната), което е най-ниската стойност в страната.

Произведената продукция нараства до 81,4 хил. лв. на нает, но остава сравнително ниска. Малък е и делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби – 16% (при 29% в страната).

Разходите за научноизследователска и развойна дейност спрямо населението нарастват значително, но са под средните в страната.

Усвояването на европейски средства в област Силистра също изостава. Към 30 юни 2024 г. изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми са 2904 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много средства усвоява община Тутракан.

• Инфраструктура

Гъстотата на пътната мрежа в област Силистра е почти идентична със средната за страната – 18 км пътища на 100 кв. км от територията на областта. Доста под средния обаче е делът на първокласните пътища – 11% в областта при 19% средно в страната през 2023 година. Въпреки това качеството на пътната настилка е сравнително високо – 43% от пътищата са в добро състояние (при 40% в страната).

За повечето области в Северна България е характерна по-ниска гъстота на железопътната мрежа. В Силистра тя е 2,5 км на 100 кв. км от територията (при 3,6 км на 100 кв. км в страната).

Достъп до интернет в областта имат 83% от домакинствата (при 89% в страната).

Вследствие на ниската степен на урбанизация относително малък дял от населението живее в селища с обществена канализация – 52% (при 75% в страната). Независимо от това цялата канализация на областта е свързана с пречиствателна станция (при 67% в страната) през 2022 година.

• Местни данъци

Типично за икономически по-слабо развитите области усредненото ниво на местните данъци в област Силистра е сравнително ниско. През 2024 г. всички разглеждани местни данъци са по-ниски от средните за страната. Най-големи са разликите при размерите на ставките върху търговията на дребно и върху превозните средства.  

В рамките на областта най-ниски са средните данъци в община Ситово, а най-високи – в община Тутракан.

Администрация

През 2024 г. самооценките на администрациите за развитието на електронното правителство в областта намаляват леко, но остават над средните за страната. Самооценките за предоставяне на административни услуги на „едно гише“ се свиват по-значително и са под средната за страната.

Средният рейтинг за прозрачност в работата на органите на местното самоуправление се повишава, но изостава спрямо този за страната – 65,9% в областта при 69,3% в страната.

През 2023 г. делът на собствените от общите приходи в общините в областта е 15% (при 27% в страната), което е една от най-ниските стойности в страната (само преди дела им в област Монтана). Покритието на общинските разходи с местни приходи пък се свива значително до 57% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Демографската картина в област Силистра остава силно влошена и през 2023 година. Коефициентът на естествен прираст на населението е –10,1‰ (при –6,8‰ в страната). Коефициентът на механичен прираст е положителен, но сравнително нисък (0,9‰).

Тези процеси влияят и на възрастовата структура в областта. Делът на децата до 4-годишна възраст е 4,0% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 27,7% (при 23,8% в страната). Гъстотата на населението е почти двойно по-ниска от средната за страната – 680 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната).

• Образование

Делът на децата в детските градини в областта продължава да нараства и през 2023 г. вече е над средния за страната. Коефициентът на записване на населението в V–VII клас обаче леко намалява и остава под средния – 88% в областта при 90% в страната. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е сравнително високо заради относително големия дял на селското стопанство в икономиката, което е свързано и с по-високия дял на приема в селскостопански специалности в професионалното образование. Същевременно ИКТ секторът не е застъпен нито в сферата на заетостта, нито на образованието.

Резултатите на учениците в област Силистра са сравнително слаби и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика е 34,2 т. (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература пък е „Добър“ 3,99 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки – 12,8% (при 8,7% в страната).

В Силистра има само един филиал на висше учебно заведение – на Русенския университет, което предопределя и ниския брой на обучаващите се студенти в областта – 3 на хиляда души от населението при 30 на хиляда души в страната.

• Здравеопазване

Средната продължителност на живота в областта се повишава, но остава сравнително ниска.

Здравеопазването в област Силистра страда от липса на лекари (както общопрактикуващи, така и специалисти), а леглата в болниците и през 2023 година остават под средния брой на леглата в страната. Един местен общопрактикуващ лекар се грижи средно за 2069 души от населението (при 1701 души на лекар в страната). Броят на леглата в местните многопрофилни болници се повишава през последните няколко години, но в сравнение с другите области остава сравнително нисък – 5,0 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Същевременно използваемостта на болничните легла е по-висока от средната за страната.

Гъстотата на аптечната мрежа в областта е сравнително ограничена.

• Ред и сигурност

Натовареността на местните съдии през 2023 г. е значително по-ниска от средната за страната, но това не се отразява в голяма степен на бързината на правораздаването в областта. Средната натовареност на съдиите в Окръжния съд е 10,6 дела месечно (при 14,4 в страната), а в Административния съд – 10,7 дела (при 14,8 в страната). В 3-месечен срок приключват 93% от наказателните дела (при 91% в страната). При делата в Административния съд този дял е 67% (при 72% в страната), а при гражданските дела в Окръжния – 77% (при 65% в страната).

Броят на престъпленията се повишава, но остава сравнително нисък, а разкриваемостта им е висока. През 2023 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта са 9,1 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкритите престъпления са 64% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението е равен на средния за страната – 4,2 на хиляда души.

• Околна среда

Силистра е и сред областите с най-слабо представяне по показателите за околна среда (само преди област Стара Загора, която е на последното място). Една от основните причини за това е изключително ниският дял на предадените за третиране и рециклиране отпадъци – едва 13% (при 76% в страната) през 2022 година. Обемът на образуваните отпадъци пък е подобен на средния за страната – 457 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната).

Делът на горската територия в областта през 2023 г. е нисък – 15% (при 33% в страната), а делът на нарушената е съизмерим със средния – 0,4%. Относителният обем на инсталираните ВЕИ мощности се повишава двойно, но остава сравнително нисък. Силистра е сред областите с висок индекс на нуждата от охлаждане.

• Култура и туризъм

Посещенията на кината в областта нарастват, но остават ниски – 121 на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната). Посещенията на местните музеи са 394 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната). Посещенията на театрите и библиотеките също са сравнително малко.

Туризмът в областта не е добре развит. Броят на леглата в местата за настаняване е 8 на хиляда души (при 56 на хиляда души средно), а реализираните нощувки – 449 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната) през 2023 година. Малко са и реализираните нощувки през онлайн платформи на споделената икономика.  

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта нараства и е деветият най-висок в страната. И заетостта, и безработицата остават сравнително благоприятни. Значително увеличение, което поставя Русе на първото място, се наблюдава при дела на приходите от износ в нетните приходи от продажби. Русе е сред областите с най-висока гъстота на железопътната мрежа в страната. Усредненият размер на местните данъци е над средните нива в страната. Рейтингът за прозрачност на органите на местното самоуправление намалява леко, но остава над средния.

Естественият прираст на населението е силно влошен. Представянето на учениците се доближава до средното. Броят на студентите спрямо населението нарежда областта сред първенците по този показател. Здравеопазването продължава да страда от липса на общопрактикуващи лекари. Броят на престъпленията нараства, но се запазва сравнително нисък, а разкриваемостта им е над средната за страната. Инсталираните ВЕИ мощности са изключително малко. Русе е сред областите с интензивен културен живот, но туристическият сектор не е силно застъпен.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Русе нараства до 18,7 хил. лв. на човек и остава деветият най-висок в страната през 2022 година. Заплатите и пенсиите също се увеличават, въпреки че темпът им на нарастване е по-нисък от средния за страната. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 17,2 хил. лв., а средната месечна пенсия е 736 лв. през 2023 година.

Коефициентът на Джини, измерващ подоходното неравенство, е под средния за страната и през 2023 година. Бедността леко се повишава, но делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, остава сравнително нисък със стойност от 20,0% (при 20,6% в страната).

• Пазар на труда

Показателите за област Русе подреждат областта в челната петица в тази категория.

Делът на трудоспособното население в областта леко намалява и достига 57,0% (при 58,5% в страната). През 2023 г. заетостта нараства, а безработицата намалява. Коефициентът на заетост е 78,6% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 5,5% (при 5,3% в страната).

Русе е и сред областите с високообразована работна сила. Делът на хората с основно и по-ниско образование сред населението на 25–64 години е 11% (при 15%), а на висшистите – 29% (при 31% в страната). Хората със средно образование пък представляват 60% от 25–64-годишните (при 55% в страната).  

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в областта нарастват и са сравнително добри. Броят на предприятията е 65 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната) през 2022 година. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи продължават да се увеличават и достигат 3,7 хил. лв. на човек. Преките чуждестранни инвестиции се увеличават до 2,8 хил. евро на човек. Стойността на произведената продукция на нает също бележи ръст и остава сравнително висока – 135,0 хил. лева.

Значително увеличение, което поставя Русе на първото място по този показател, се наблюдава при дела на приходите от износ в нетните приходи от продажби – 58% (при 29% в страната).

Разходите за научноизследователска и развойна дейност нарастват до 99 лв. на човек от населението и са по-високи от тези в повечето области.

Усвоените европейски средства в областта също се повишават с бърз темп и са над средните за страната на човек от населението. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 3275 лв. на човек (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много европейски средства усвоява община Бяла.

• Инфраструктура

Русе е сред областите с най-висока гъстота на железопътната мрежа в страната. Гъстотата на пътната мрежа е малко по-ниска, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е над средния – 22% в областта при 19% в страната. Качеството на пътищата леко намалява, но остава над средното с 43% от настилката в добро състояние (при 40% в страната) през 2023 година.

Достъпът на домакинствата до интернет намалява и се задържа под средния за страната.

Делът на населението с достъп до обществена канализация продължава да е сравнително ограничен – 68% (при 75% в страната), но цялата мрежа е свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води (при 67% в страната) през 2022 година.

• Местни данъци

Усредненият размер на местните данъци в общините от област Русе е над средните нива в страната през 2024 година. От разглежданите данъци единствено при ставката върху прехвърлянето на собственост разликата е значителна, като в общините в област Русе тя е по-ниска. Данъкът върху търговията на дребно пък е по-висок, но разликата със средните нива е малка. При данъка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица общините в Русе имат едни от най-високите ставки – средната за областта е 2,75‰ (при 2,15‰ в страната).

В рамките на областта най-високи са средните нива на ставките в община Русе, а най-ниски – в общините Сливо поле и Ветово.

• Администрация

Самооценките на общините от областта за развитието на електронното правителство се запазват и през 2024 г. и са малко под средните за страната. Самооценките за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ пък остават сравнително високи.

Рейтингът за прозрачност на органите на местното самоуправление намалява леко, но се задържа над средния – 71,5% за областта при 69,3% в страната.

Делът на собствените от общите приходи в общините от областта намалява и е малко под средния (26% в областта при 27% в страната), но покритието на общинските разходи с местни приходи е високо (80% в областта при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Естественият прираст на населението в област Русе е силно влошен и през 2023 г. коефициентът му е –10,7‰ (при –6,8‰ в страната). Същевременно Русе привлича население, въпреки че коефициентът на механичен прираст е нисък (1,2‰).

Застаряването на населението в областта се вижда и през възрастовата структура на жителите. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,8% (при 4,5% в страната), а на хоратанад 65 години – 26,9% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението в областта е близка, но под средната за страната.

• Образование

Делът на децата в детските градини в областта се задържа над средния за страната. Сравнително висок е и коефициентът на записване на населението в V–VII клас, въпреки че има лек спад през 2023 година. Делът на второгодниците е третият най-нисък в страната (след тези в област Смолян и столицата) и над двойно по-малък от средния. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката е сравнително високо най-вече заради високия брой учащи и заети в секторите на преработващата промишленост и на транспорта.

Представянето на учениците от областта се приближава до средното за страната и през 2024 година. Резултатът от националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е 42,3 т. (при 42,9 т. в страната). Средният успех на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,28 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки – 8,1% (при 8,7% в страната).

Броят на студентите спрямо населението нарежда областта сред първенците по този показател.

• Здравеопазване

Здравеопазването в област Русе продължава да страда от липса на общопрактикуващи лекари и през 2023 година. Един местен общопрактикуващ лекар се грижи средно за 2220 души от населението (при 1701 души на лекар в страната). Броят на лекарите специалисти обаче е близък до средния в страната.

През последните години се наблюдава увеличаване на относителния брой на леглата в многопрофилните болници на територията на областта, които достигат 6,3 на хиляда души (при 6,1 на хиляда души в страната) през 2023 година. Използваемостта на болничните легла също е сравнително висока. Аптечната мрежа в областта е относително гъста.

Средната продължителност на живота в областта е близка, но под средната, но коефициентът на детска смъртност намалява и се задържа нисък.  

• Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в област Русе остава сравнително ниска и през 2023 г., което се отразява и на бързината на правораздаването. Средната натовареност на съдиите в Окръжния съд е 11,1 дела месечно (при 14,4 в страната), а в Административния съд – 13,8 дела (при 14,8 в страната). В 3-месечен срок приключват 95% от наказателните дела (при 91% в страната). При делата в Административния съд този дял е 84% (при 72% в страната), а при гражданските дела в Окръжния – 83% (при 65% в страната).

Броят на престъпленията нараства, но остава под средния, а разкриваемостта им е над средната за страната. През 2023 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 11,1 на хиляда души от населението при 11,3 на хиляда души в страната. Разкриваемостта им пък нараства до 59% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението е под средния за страната.  

• Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта нараства значително и е над средния (574 кг на човек годишно при 488 кг на човек в страната), а делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци остава по-нисък – 69% при 76% в страната през 2022 година.

Делът на горската територия през 2023 г. е сравнително нисък (15% при 33% в страната), а на нарушената – по-висок (0,5% при 0,4% в страната).

Инсталираните ВЕИ мощности в областта са изключително малко – 0,3 kW на човек (при 1,0 kW на човек в страната) през 2024 година. Индексът за нуждата от охлаждане е сравнително висок.

• Култура и туризъм

Русе е сред областите със сравнително интензивен културен живот и през 2023 година. Посещенията в кината достигат 817 на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната). Посещенията в местните театри и музеи също нарастват значително. Посещенията в библиотеките са 734 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната).

Туристическият сектор не е силно застъпен в областта. Броят на леглата в местата за настаняване е 13 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната). Реализираните нощувки също са сравнително малко – 1063 на хиляда души в областта (при 4167 на хиляда души в страната), като броят на тези през онлайн платформи на споделената икономика нараства двойно, но все още  е ограничен.

Брутният вътрешен продукт в областта продължава да нараства, но с по-малък от средния темп, и стойността му на човек от населението остава сравнително ниска. Заетостта и безработицата се повишават едновременно. Инвестиционната и бизнес активност в областта отчитат известно подобрение. Делът на автомагистралите и първокласните пътища, както и този на пътната настилка в добро състояние са изключително ниски. Усредненото ниво на местните данъци в общините от област Разград е значително по-ниско от средното за страната. Самооценката за развитието на електронното управление нараства.

Областта успява да привлича население и коефициентът на механичен прираст е положителен. Резултатите на учениците са изключително слаби. Разград е сред областите с най-голям недостиг на лекари – както общопрактикуващи, така и специалисти. Броят на престъпленията леко нараства, но остава сравнително нисък. Разкриваемостта им обаче също се увеличава и се запазва значително над средната за страната. Разград е сред областите с най-малък обем на отпадъците, които се предават за третиране и рециклиране. Културният и туристическият живот са слабо интензивни.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт в областта продължава да нараства, но с по-малък от средния темп, и стойността му на човек от населението остава сравнително ниска – 15,9 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната) през 2022 година. По-бавно се повишават и заплатите, и пенсиите в областта. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 17,0 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Средната месечна пенсия през 2023 г. е 647 лв. (при 784 лв. в страната) и е сред трите най-ниски в страната.

Коефициентът на Джини за подоходното неравенство в областта леко се повишава през 2023 г., но остава сред сравнително ниските в страната. Същевременно нивото на бедност също бележи ръст и се задържа сред най-високите. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 31,3% (при 20,6% в страната).

• Пазар на труда

Делът на трудоспособното население в областта намалява и се отдалечава от средното ниво в страната. През 2023 г. той достига 57,9% (при 58,5% в страната). Заетостта и безработицата нарастват едновременно, като и двата показателя са значително по-неблагоприятни от средните. Коефициентът на заетост в областта през 2023 г. е 64,5% (при 76,2% в страната), а този на безработица – 9,7% (при 5,3% в страната).  

Образователната структура на работната сила в областта също остава сред предизвикателствата на пазара на труда. Делът на висшите сред населението на 25–64 години намалява до 24% (при 31% в страната), а този на хората с основно и по-ниско образование се свива до 29%, но остава почти двойно по-висок от средния (15% в страната).

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в областта отчитат известно подобрение и през 2022 година. Броят на предприятията е 50 на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за дълготрайни материални активи леко се повишават до 2,1 хил. лв. на човек (при 4,3 хил. лв. в страната). Чуждите инвестиции достигат 2,3 хил. евро на човек, а произведената продукция – 120,9 хил. лв. на нает. Нарастващ и значителен е делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби – 44% (при 29% в страната). Ограничени пък остават разходите за научноизследователска и развойна дейност – 19 лв. на човек (при 195 лв. в страната).

Усвояването на европейски средства изостава. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2380 лв. на човек от населението (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-високо е усвояването на средства в общините Кубрат и Исперих.

• Инфраструктура

Гъстотата на железопътната мрежа в областта е близка, но малко над средната за страната. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока, но делът на автомагистралите и първокласните пътища (11% при 19% в страната), както и този на пътната настилка в добро състояние (25% при 40% в страната) са изключително ниски и през 2023 година. Делът на домакинствата с достъп до интернет се свива леко до 84% и остава под средния за страната (89%). Разград е областта с най-нисък дял на населението с достъп до обществена канализация (42% при 75% в страната) през 2022 година. Канализацията е изцяло свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води, но покритието остава изключително малко с дял от 42% от населението (при 67% в страната). 

• Местни данъци

Усредненото ниво на местните данъци в общините от област Разград е значително по-ниско от средното за страната и през 2024 година. Сред разглежданите четири местни данъка единствено ставката върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица е по-висока от средната за страната, но с много малко.

Значително по-ниски от средните в страната пък са местните данъци върху прехвърлянето на собственост и върху търговията на дребно.

В рамките на областта най-ниски са данъците в община Цар Калоян, а най-високи – в община Лозница.

• Администрация

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното управление и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ се повишават през 2024 г. и изпреварват средните оценки в страната.

Оценката на прозрачността в работата на органите на местното самоуправление е 69,0% и отново е под средната за страната, макар и с малко.

Делът на собствените от общите приходи в общините от областта намалява и остава сравнително нисък – 20% (при 27% в страната) през 2023 година. Покритието на общинските разходи с местни приходи пък е 64% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Естественият прираст в област Разград е сравнително нисък с коефициент от –9,7‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Същевременно областта успява да привлича население и коефициентът на механичен прираст е положителен (5,7‰), но не може да компенсира намаляването на населението.

Застаряването на населението се вижда и от възрастовата структура на жителите на областта. Делът на децата до 4-годишна възраст е 4,0% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 25,0% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението в урбанизираните територии в областта е сравнително ниска – 841 души на кв. км (при 1221 души на кв. км в страната).

• Образование

Делът на децата в детските градини и коефициентът на записване на населението в V–VII клас и през 2023 г. са малко над средните за страната. Делът на второгодниците нараства, но остава по-нисък от средния. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката е близко, но под средното на страната.

През 2024 г. резултатите на учениците от област Разград са изключително слаби. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 33,9 т. (при 42,9 т. в страната) и е четвъртият най-нисък в страната. Успехът на матурите по български език и литература в областта пък е вторият най-нисък в страната („Добър“ 3,88 при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки – един от най-високите (15,3% при 8,7% в страната).

Висше образование в областта се предлага единствено от филиала на Русенския университет, което обяснява ниския брой студенти. През 2023 г. са отчетени едва двама студенти на хиляда души население при 30 на хиляда души в страната.

• Здравеопазване

Делът на здравноосигурените лица в областта остава изключително висок, като на практика цялото население е здравноосигурено. В същото време Разград е сред областите с най-висок недостиг на лекари – както общопрактикуващи, така и специалисти. През 2023 г. един местен общопрактикуващ лекар се грижи средно за 2402 души от населението (при 1701 души на лекар в страната).

Относителният брой на леглата в местните многопрофилни болници също е сравнително ограничен и спада за една година до 4,4 легла на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Това се отразява на използваемостта на леглата, която, макар и ниска, нараства до 49% (при 56% в страната). Разград е областта с най-малък относителен брой аптеки – една аптека на 3363 души население (при една на 1982 души в страната).

Средната продължителност на живота в областта е сравнително ниска, а коефициентът на детска смъртност – висок.

• Ред и сигурност

Натовареността на местните наказателни съдии е сравнително ниска, което се отразява и на бързината на правораздаването. През 2023 г. един съдия от Окръжния съд в област Разград разглежда средно по 10,4 дела месечно (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния – 8,3 (при 14,8 в страната), което е най-ниската стойност в страната. Наказателните дела, приключили в 3-месечен срок в областта, са 93% (при 91% в страната), административните – 84% (при 72% в страната), а гражданските – 82% (при 65% в страната).

Броят на престъпленията в областта леко нараства, но остава сравнително малък. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 9,3 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им обаче също се увеличава и се задържа значително над средната за страната – 66% в областта при 53% в страната. Броят на полицаите спрямо населението е сравнително нисък.

• Околна среда

Генерираният отпадък в областта продължава да нараства през 2022 г. и е над средния за страната спрямо населението. Образуваните битови отпадъци са 491 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната). Разград е и сред областите с най-нисък обем на отпадъците, които се предават за третиране и рециклиране (само преди област Кърджали) – 11% (при 76% в страната).

Делът на горската територия е сравнително нисък (22% при 33% в страната), но и делът на нарушената територия е малък (0,2% при 0,4% в страната) през 2023 година.

Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението през 2024 г. са сравнително ограничени. Разград е сред областите с висока нужда от охлаждане. Използването на питейна вода в домакинствата обаче е ниско.

• Култура и туризъм

Културният живот в областта не е особено интензивен и през 2023 година. Посещенията на кината, театрите и музеите спрямо населението се увеличават, но остават сравнително малко на брой. Посещенията на библиотеките пък намаляват и по този показател областта се нарежда на едни от последните места в страната.

Разград е сред областите с най-малък брой легла в местата за настаняване – 7 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната). Реализираните нощувки също са ограничени – 474 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната) през 2023 година. Малко са и реализираните нощувки през онлайн платформи на споделената икономика.

През последните 10 години Хасково и Стара Загора следват траектория на умерен растеж, последвана от движена от енергетиката експлозия в Стара Загора след пандемията. Хасково от своя страна постепенно изостава от националните трендове, а през 2023 г. вече е най-слабо развитата област в страната. Инвестициите бележат постепенен ръст, като и в двете области са се удвоили в рамките на десетилетие. Тенденциите на пазара на труда са сходни, но Стара Загора излиза начело както в заетостта, така и при безработицата в края на периода. През последните години и двете области се радват на положителна миграция, но процесите на застаряване продължават.

• Задържането на растежа

В периода 2014-2020 г. Хасково и Стара Загора следват сходна траектория на развитие, с бавен, но постоянен ръст на брутния вътрешен продукт, като отстоянието между двете области остава относително равномерно  - от съответно 6,4 и 14,4 хил. лв. на човек през 2014 г. до 9,1 и 16,2 хил. лв. на човек през 2020 г. В хода на пандемията, заради спада на търсенето както на електроенергия, така и на индустриални продукти в Стара Загора има по-отчетливо забавяне на икономическия растеж, а през 2020 г. дори лек спад спрямо предишната година. По-голяма дивергенция идва обаче след началото на войната, когато заради възходящата динамика на енергийните пазари Стара Загора почти удвои размера на местната икономика и се нареди на второ място след столицата по брутен вътрешен продукт. Очаквано, през 2023 г. на лице е по-скоро задържане и лек спад, който на практика представлява нормализация на икономическата траектория на областта, като имаме всички основания да очакваме последващ спад през 2024 г. В годините след пандемията Хасково регистрира умерен номинален ръст, но по-нисък от темпа на инфлация за същия период. Областта остава най-слабо икономически развитата в страната, с БВП на човек близък до този на Силистра и Сливен.  На общинско ниво, добавената стойност в Стара Загора е относително равномерно разпределена между областния център, Раднево и Казанлък, тази на Хасково – между община Хасково, Гълъбово и Димитровград.

• Новите инвестиции

Изминалите 10 години са период на постоянно увеличение на инвестициите в двете области, Докато през 2014 г. Стара Загора е привличала 2,8 хил. лв. разходи за дълготрайни материални активи на човек от населението, то през 2023 г. размерът им вече достига 4,2 хил. лв. на човек, което класира областта на едно от челните места в страната. Ръстът в Хасково е от 1,4 хил. лв. на човек до 2,7 хил. лв. на човек – почти двойно увеличение, но относително ниска стойност на фона на почти всички области в страната. И двете области преживяват отчетливо забавяне на инвестициите както през 2015-16 г., така и през 2020-21 г., но през останалата част от периода преживяват постоянни подобрения. Докато на общинско ниво в Стара Загора инвестициите са относително равномерно разпределени между областния център, Казанлък и Раднево, то в Хасково почти всичко се концентрира в община Хасково.

От гледна точка на чуждестранните инвестиции, Стара Загора остава един от лидерите в страната, като в периода 2013-2022 г. размерът им се запазва в диапазона 2,9-2,5 хил. евро на човек от населението с натрупване. Хасково от своя страна е сред областите с най-слабо присъствие на чужди капитали, като за същия период размерът им се задържа между 400 и 800 евро на човек от населението, по последни данни – малко под 700. И тук при Стара Загора чуждите инвестиции са разпределени относително равномерно между силните общински икономики, докато в Хасково фокусът е най-вече в Гълъбово.

Стара Загора се представя малко по-добре и в употребата на средства от европейските фондове, като общият им размер с натрупване се е увеличил от 612 до 2684 лв. на човек от населението между 2015 и 2024 г. В Хасково за същия период ръстът е по-скромен – от 739 на 2213 лв. на човек. И при този показател Стара Загора има по-равно разпределение на общинско ниво, докато в област Хасково Свиленград успява да привлече евро средства колкото областния център, което поставя граничната община на едно от водещите места в страната, с над 7 хил. лв. на човек от населението.

• Размяната на пазара на труд

През изминалото десетилетие траекториите на пазара на труд в Стара Загора и Хасково до известна степен се разминават, особено от гледна точка на заетостта. Докато до 2016 г. Хасково е с чувствително по-висок коефициент на заетост, то с експанзията на пазара на труда в края на десетилетието Стара Загора добавя много бързо нови работни места, като на предишния пик (през 2019 г.) вече заетостта за възрастовата група  на 15-64 години надхвърля 80%, спрямо 74% в Хасково. Прави впечатление също, че Стара Загора успява да задържи заетостта си на значително по-високи нива в хода на пандемичния шок, като по последни данни тя спада до 79% през 2023 г., спрямо 73% в Хасково. Причина за това е икономическата структура на двата региона – в Стара Загора водеща роля играе енергетиката, подкрепена от силна преработваща промишленост край областния център и в Казанлък, но все по-важна роля играят и услугите в големия град. На общинско ниво, Стара Загора има няколко общини с относително висок дял на наетите – Казанлък, Раднево и областният център – докато в Хасково с добро представяне е единствено Гълъбово.

И в двете области през последните десет години има низходяща тенденция в безработицата – Стара Загора започва с малко над 10% дял на търсещите работа през 2014 г., Хасково - с почти 13%, до 2019 г. коефициентът спада до съответно 4.2% и 6.7%. Пандемията обръща тренда за две години, но през последните години посоката на развитие се разминава – докато Стара Загора успява през 2023 г. да надскочи предишната си рекордно ниска безработица, то в Хасково има пореден ръст. Това отразява най-вече силно неравномерния икономически растеж на отделните региони. И в двете области обаче остават общини с много висока безработица – в Николаево тя достига 30% през 2023 г., в Маджарово – 16%.

Сходна е динамиката и в заплатите – докато спрямо 2014 г. ръстът на средното възнаграждение в Стара Загора е 122%, то в Хасково е малко по-висок – 135%, но и двете области са далеч от лидерите. Номиналните разлики в заплащането обаче са значителните – докато в Стара Загора средната заплата през 2023 г. достига 1853 лв., то в Хасково тя остава 1362 лв., една от най-ниските в страната. Това отразява както структурата на заетостта, така и голямата разлика в производителността на труда.

• Стагнацията в образованието

Образователната структура на работната сила в двете области не търпи особени промени през последните десет години. Има видима тенденция към спад на хората на 25-64 с основно и по-ниско образование, съчетана с повишение на тези с висше. Разликите обаче са относително малки – подобрения от порядъка на 2-3 процентни пункта за целия период, което трудно може да повлияе системно на състоянието на пазара на труда, производителността и структурата на локалните икономики.

Липсата на динамика е до голяма степен обяснима, предвид постиженията на местните образованите системи. С необходимото уточнение, че резултатите на зрелостните изпити и външните оценявания не са непременно точно сравними през годините, двете области не демонстрират особена промяна. В рамките на десетилетието средните оценки на зрелостните изпити остават без промяна, с изключението на големия ръст на слабите оценки след пандемията, които през 2022 г. достигат 16% от явилите се на матура в Стара Загора и 28% в Хасково.

Значителни подобрения има обаче в обхвата на образователната система, най-вече в следствие на действието на механизма за връщане на учениците, въведен преди избухването на пандемията. Докато през 2014 г. в прогимназиалната фаза и в Стара Загора и в Хасково 81% от децата са посещавали училище, то през 2023 г. това вече е вярно съответно за 92% и 85% от релевантната възрастова група. Постепенни подобрения има и в дела на отпадащите ученици, въпреки че най-ниските стойности и в двете области са постигнати през 2018-2019 г.

• Обръщането на миграционните тенденции

Заедно с почти цялата страна, в Хасково и Стара Загора миграционните тенденции се обръщат през последните няколко години, като Стара Загора поддържа положителен механичен прираст от порядъка на 2-4‰ след ковид-19. През последната година ръстът в Хасково е по-значителен – над 7, но след застой през 2021 и спад през 2022 г. Интересно е да отбележим, че и за разлика от много други, двете области имат положителен миграционен баланс и в началото на миналото десетилетие, като за Хасково вероятно това е следствие от близостта с Турция и активната трансгранична миграция, за Стара Загора – от привлекателните, стабилни и добре платени работни места. И двете области обаче запазват отрицателен естествен прираст през последните десет години, с пик от -14-15‰ през 2021 г. в резултат на свръх смъртността. През целия период 2014-2023 г. обаче и Хасково, и Стара Загора се задържат с под -5‰ естествен прираст, което от своя страна означава, че населението се свива въпреки относително благоприятната миграция.

На този фон текат и бързи процеси на застаряване на населението, като в рамките на 10 г. в Хасково делът на населението над 65 годишна възраст се е увеличил от 21 на 26%, в Стара Загора – от 21 на 25%. Въпреки това обаче, тези области са сред по-малко застарелите в страната, което им дава икономическо предимство от гледна точка на относително високите дялове на трудоспособното население.

На 12 март 2025 г. в Международния център на УниКредит Булбанк - София Институтът за пазарна икономика представи специално за международната общност ключовите изводи от най-новото издание на „Регионални профили: показатели за развитие – 2024 г.“. и предложи поглед, както към регионалните предизвикателства, така и към перспективите на България за приемане на еврото през 2026 г.

• към презентацията от събитието

• Regional Profiles: Indicators of Development 2024 – пълно издание на английски

• Данни за развитието на българските региони на ниво община от други инициативи на ИПИ вижте на:
• https://265obshtini.bg/
• https://dvenasto.bg/

Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) за „Регионални профили: показатели за развитие – 2024“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.