Новини

Данните на НОИ показват, че получателите на пенсии за инвалидност са над половин милион души (вижте тук). Регионалното разпределение обаче разкрива съществени различия между областите. При еднаква национална нормативна рамка и централизирана система на медицинска експертиза, подобни отклонения насочват към ролята на местните социално-икономически условия, възможностите за заетост и институционалните практики при прилагане на правилата.

В абсолютен брой най-много получатели на пенсия за инвалидност поради общо заболяване (най-голямата група с дял от близо 90% от всички пенсии за инвалидност) са в София-град – близо 70 хил. получатели, следвана от Пловдив с над 34 хил. и Варна с около 21 хиляди. Тези стойности до голяма степен отразяват разпределението на населението и сами по себе си не дават достатъчна информация.

Данните за броя на получателите на пенсия за инвалидност спрямо населението обаче показва значителни регионални дисбаланси. През 2024 г. стойностите варират от 7 получатели на хиляда души в Бургас до 30 на хиляда души в Силистра. Враца също се нарежда сред областите с много висока концентрация – 27 на хиляда души, следвана от Габрово с 22 и Разград с 20. В противоположния край са Благоевград, Сливен и Стара Загора с по 8 получатели на хиляда души, както и Варна, Русе, Смолян и Хасково с около 9. Разликата между най-ниската и най-високата стойност е повече от четирикратна, което ясно показва, че мястото на живеене е силен фактор за вероятността дадено лице да бъде получател на пенсия за инвалидност.

Естествено предположение е, че тези различия са следствие от възрастова структура на населението (средната възраст на получателите на пенсии за инвалидност е над 60 години). Данните за дела на населението над 65-годишна възраст потвърждават, че демографията има значение, но същевременно показват, че тя не е достатъчно обяснение. Области като Видин, Габрово, Смолян и Силистра например са сред най-застаряващите, но имат огромни разлики в относителния брой хора с увреждания.

Сравненията с различни данни от социално-икономическото развитие на областите показват, че пенсиите за инвалидност имат сравнително силна връзка със състоянието на пазара на труда и по-специално – с коефициента на безработица.

Регионите с най-висок брой получатели на инвалидна пенсия на хиляда души – като Силистра, Враца и Разград – са и региони, които традиционно се характеризират с по-ниска икономическа активност и ограничени възможности за заетост.

В този контекст високият интензитет на инвалидните пенсии може да се разглежда като индикатор за социално-икономически натиск, при който системата на медицинската експертиза поема функции, които излизат извън чисто медицинската оценка. Обратно, области с по-добра икономическа среда и по-разнообразен пазар на труда – като София-град, Варна и Бургас – показват значително по-ниски стойности, което подсказва, че наличието на възможности за заетост може да ограничи попадането в системата на инвалидните пенсии.

В обобщение, регионалните данни за 2024 г. показват, че разпределението на честотата на получателите на пенсии за инвалидност е  силно неравномерно между областите. Това прави регионалния анализ особено важен за оценката на ефективността на действащата система на медицинската експертиза и оттам – за формулирането на политики, насочени към по-добри възможности за трудова активност и по-добро таргетиране на финансовата подкрепа от социалната система.

Класация на областите в България по категория социално развитие | Класация на областите в България по категория икономическо развитие

Изследването на ИПИ „Регионални профили“ проследява икономическото и социалното развитие на областите в България вече над десетилетие. Анализът включва десетки данни в 12 разнообразни категории – шест за икономическото развитие и шест за социалното. Като цяло се вижда трайна поляризация между водещите икономически ядра и периферните области.  

Икономическо развитие

Тази сфера включва данни за доходите, бедността и стандарта на живот на местното население, инвестициите и бизнес активността, инфраструктурата и местните политики.

За последното десетилетие се открояват някои интересни тенденции:

• София (столица) е лидер през целия период;
• Пловдив и Варна губят позиции в началото, но наваксват;
• Стара Загора, Габрово и Русе остават сред водещите;
• София област и Враца бележат напредък;
• Монтана и Смолян губят позиции;
• Шумен, Хасково и Пазарджик се изкачват, но остават в средата;
• Видин, Кърджали и Силистра са в дъното и в началото, и в края на периода.

Социално развитие

В сферата на социалното развитие и по отделни категории се отличават различни области: Сливен в демографията, Смолян в образованието, Плевен в здравеопазването, Търговище в реда и сигурността, Пазарджик в околната среда, Велико Търново в културата, Бургас в туризма.

За последното десетилетие се открояват някои интересни тенденции:

• София (столица) е лидер през целия период;
• Пловдив и Варна са сред най-добре представящите се;
• Благоевград, Бургас и Пазарджик бележат напредък;
• Враца, Велико Търново и Габрово губят позиции;
• Монтана, Видин, Разград и Силистра остават близо до дъното.

***

Изследването „Регионални профили: показатели за развитие“ е практичен инструмент за публични политики и бизнес решения. Той систематизира съпоставими данни и комплексни оценки, които ясно показват силните и слабите страни на всяка област и къде целенасочени мерки – от качеството на човешкия капитал и средата за стартиране на бизнес до инфраструктура и по-ефективни общински финанси – могат да ускорят сближаването и да ограничат дълбокото изоставане.

***

Пълен текст на изследването, както и всички данни и материали – www.regionalprofiles.bg

Вече над десетилетие Институтът за пазарна икономика представя изданието „Регионални профили: показатели за развитие” – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България. Регионалните профили, както е по-известно изданието, се превърна в безспорна запазена марка на ИПИ. 

Цялото издание, профилите на областите и всички данни:https://www.regionalprofiles.bg/bg/

И в тазгодишното издание най-високите оценки както за икономическото, така и за социалното развитие са за столицата. Проследяването на представянето на отделните регионални данни в различните категории обаче показва, че редица други области заслужават признание за развитието на една или друга сфера от икономическия и социален живот.

РЕГИОНАЛНИ НАГРАДИ 2025

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот: Стара Загора

Областта се нарежда на трето място в тази категория (след столицата и Варна). Брутният вътрешен продукт на човек от населението в Стара Загора е вторият най-висок, а заплатите отбелязват най-големият ръст в страната. Размерът на пенсиите също е сравнително висок. Нивото на бедност в областта обаче все още остава над средното.  

• Пазар на труда: Русе

Заетостта продължава да нараства и става все по-висока от средната, достигайки 81,1% (при 76,8% в страната) през 2024 година. Безработицата пък е ниска. Русе е сред областите с най-добър образователен статус на работната сила. Предизвикателство остава сравнително ниският дял на населението в трудоспособна възраст.

• Инвестиции и бизнес: София

София е втората област (след столицата) с най-висока инвестиционна и бизнес активност. Именно София е областта с най-висока стойност на произведената продукция на нает и дял на приходите от износ – почти двойно по-големи нива от средните за страната. Вътрешните и външните инвестиции продължават да нарастват. Високо остава и усвояването на европейските фондове.

• Инфраструктура: Варна

Гъстотата на пътната и железопътната мрежи във Варна е по-висока от средната за страната. Областта е и сред първенците по дял на автомагистралите и първокласните пътища, както и по качество на пътната настилка. Сравнително голяма част от населението живее в селища с обществена канализация и с такава, свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води.

• Местни данъци: Монтана

Монтана е областта с най-ниско усредненото ниво на местните данъци през 2025 година. Особено големи разлики между средните нива за страната и общините в областта се наблюдават по отношение на данъчни ставки върху търговията на дребно, превозните средства, недвижимите имоти на юридическите лица.

• Администрация и управление: Пловдив

Общините в Пловдив получават високи оценки едновременно при оценката за прозрачността на тяхната работа и при самооценката си за развитието на електронното правителство и на предоставянето услуги на „едно гише” през 2025 година. Пловдив е и сред областите с най-голям дял на собствените приходи на общините и най-високо покритие на общинските разходи с местни приходи.    

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография: Сливен

Демографската картина в Сливен остава една от най-благоприятните в страната основно благодарение на сравнително високата раждаемост. Именно Сливен е областта с най-висок дял на децата до 4-годишна възраст – 6,2% (при 4,4% в страната) през 2024 година. Делът на населението над 65-годишна възраст е нисък. Гъстотата на населението е малка. Областта обаче не успява да привлича население и коефициентът на механичен прираст е отрицателен. 

• Образование: Смолян

Смолян продължава да е сред първенците в тази категория. Именно Смолян е областта с най-висок дял на децата в предучилищното и в прогимназиалното образование. Резултатите на учениците са високи – на второ място по успех на матурата по български език и литература.

• Здравеопазване: Плевен

Осигуреността на областта с лекари е значително по-висока от средната за страната както по отношение на общопрактикуващите лекари, така и що се отнася до лекарите от водещите специалности. Плевен остава и областта с най-голяма леглова база в страната – 13,3 легла на хиляда души в многопрофилните болници при 6,2 легла на хиляда души в страната. Използваемостта на леглата също е над средната.

• Сигурност и правосъдие: Търговище

Често в по-малките и слабо развити области регистрираните престъпления са сравнително малко, а правораздаването – относително бързо. Търговище е сред областите с най-нисък относителен брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността и втората област по разкриваемост на престъпленията. Областта е и на второ място по най-висок дял на административните и гражданските дела, приключили в тримесечен срок.

• Околна среда: Пазарджик  

Основната причина за доброто представяне на Пазарджик в тази категория е първото място на областта по инсталираните ВЕИ мощности. Висока е оценката и заради сравнително големия дял на горската територия и ниската нужда от охлаждане. Образуваните битови отпадъци са много, но голяма част от тях се предават за третиране и рециклиране.  

• Култура и туризъм: Бургас

Бургас заема първото място в тази категория основно заради силното представяне на туризма. Дори претеглени през населението, броят на леглата и реализираните нощувки в областта са около шест пъти повече в сравнение със средните за страната. Посещенията на местните музеи, кина, театри и библиотеки, отнесени към населението, са около средните за страната.

В тазгодишното издание изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ 2025 столицата отново се откроява като безспорен лидер в повечето категории на икономическото развитие на областите. Съсредоточаването на инвестиции (вътрешни и външни), високи заплати и нови компании води до това, че при някои индикатори София е единствената област с над средната за страната стойност. По този начин често традиционно силните области, обикновено също със силни сектори на услугите и индустрията, не могат изпъкнат в общата статистика.

По-ясна картина на икономическото развитие на местно ниво може да се добие при разглеждането на индикаторите чрез медианната им стойност. В случая медианата е тази стойност при всеки индикатор, която разделя областите на две групи – половината отчитат стойност по-висока от медианата, а другата половина – по-ниска. Поради същността си тя е устойчива на екстремни стойности (като данните за столицата) за разлика от средното аритметично.

Основните категории, при които разликата между средноаритметичната и медианната стойност на индикаторите е особено голяма, въпреки че са претеглени спрямо населението, са „Доходи и стандарт на живот“ и „Инвестиции и бизнес“. По-конкретно става дума за показателите за брутния вътрешен продукт (БВП), средната годишна брутна заплата на наетите, разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА), преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Най-актуалните сурови данни на националната статистика за тези показатели за последното издание „Регионални профили“ 2025 са за 2023 година.

Областните данни за БВП показват, че само столицата и област Стара Загора имат БВП на човек над средно аритметичната стойност за страната. Дори разликата между тях е значителна: за столицата – близо 62 хил. лв., а за Стара Загора – 36 хил. лева. На следващите места с БВП от около 27 хил. лв. са областите Враца и Варна, а около 24 хил. лв. е БВП в Габрово и София област.

Брутната годишна работна заплата пък е един от показателите, при които единствено столицата с 34 хил. лв. е над средната стойност за страната (24 хил. лева). Медианата  обаче е с около пет хиляди лева по-ниска – под 19 хил. лева. Заплатите в областите Варна, Стара Загора и София са над 22 хил. лв., а във Враца и Пловдив – над 20 хил. лева.  

При вътрешните и външни инвестиции само по три области са над средната стойност за страната на човек от населението – съответно столицата, Пловдив и София при ДМА и столицата, София и Бургас при ПЧИ. Сред областите с по-високи от медианата за показателя инвестиции се нареждат области с добре развита индустрия като Габрово, Русе, Стара Загора, Пазарджик.

Безспорно множеството инвестиции, развитият сектор на услугите и високите заплати в столицата я поставят начело на показателите за икономическо развитие, но в много други области индустрията е основен източник на доходи и благосъстояние на населението.

Новото издание на Регионални профили 2025 представя и десетки други показатели за икономическото и социалното развитие на областите в страната.   

Делът на здравноосигуреното население на национално ниво расте и надхвърля 95%, което до известна степен опровергава мита за ниския обхват и за големия брой неосигурени, товарещи здравеопазването.

Новото издание на ИПИ „Регионални профили 2025“ включва отделна категория показатели, които оценяват представянето на областите при осигуряването на здравни услуги на населението и постигнатите в процеса здравни резултати. Здравноосигурителният обхват е един от тези показатели.  По данни на НАП здравноосигурените българи са 6,138 млн., а 293 хиляди нямат здравноосигурителни права. За десет години здравноосигурителният обхват се е увеличил с близо 7 п.п. На графиката е виден ефектът от преброяването през септември, 2021 година, който коригира дела здравноосигурени с точния брой на населението.

Данните по области също показват интересни тенденции. Вече има 5 области, в които на практика цялото население е здравноосигурено – Смолян, Разград, Кюстендил, Кърджали и Габрово. В още две области – Видин и Шумен над 99% от населението е с непрекъснати здравноосигурителни права. Изброените области се характеризират с по-възрастно население, голяма част от което са пенсионери – т.е. осигурени за сметка на държавата, което до известна степен обяснява високите нива.

На другия край на спектъра са София (област), Бургас, Сливен и Варна. За ниското ниво на здравно осигуряване в София (област) обяснение може да се търси в трудовата миграция към столицата на хора, живеещи в областта. Бургас и Варна пък се характеризират с по-високо ниво на заетост в туризма, който има сезонен характер.

Фактори за относително по-ниския обхват на здравно осигуряване на отделни места са още делът на сивата икономика, дълготрайно безработните лица, емиграцията и други.

Бележка: Областните данни за здравноосигурените лица страдат от някои ограничения. В таблицата са представени данните за здравноосигуреното население по място на сключен трудов договор, което в някои случаи се отличава от постоянния адрес на наетото лице.

Високият обхват на здравно осигуряване означава, че системата включва много голяма част от населението като източник на приход. Остават нерешени обаче други въпроси, например за бъдещето на здравноосигурителния модел, особено в контекста на настоящия бюджетен дебат. С други думи в края на годината се говори за пари, но не и за реформи и този разговор никога не преминава в следваща фаза. Или както министър председателят сподели преди няколко дни: „Този бюджет не създава политики, а следва политики, които са създадени в българското законодателство …. Разговорът за реформи се прави в обстановка, когато има достатъчно време за общественополитически дебат.“[1] Но такова време никога не остава, защото бюджетната процедура е цикъл, разположен в рамките на годината и винаги е по-лесно да се мисли за една (или две) години напред, отколкото за дългосрочни и дълбоки промени.

В този смисъл нека припомним, че здравното осигуряване у нас се основава на принципа на единствен платец – НЗОК, а липсата на конкуренция на осигурителния пазар ограничава избора на пациентите и възможностите за контрол върху дейността на финансиращия орган. Това обикновено води до по-високи цени и картелиране на доставчиците на здравни услуги при  преговорите с единствения платец. Ще тръгнем ли скоро към разширяване на конкуренцията на пазара на здравно осигуряване, а защо не и въвеждане на лични здравни сметки, или всяка есен ще се оправдаваме с това, че бюджетът отразява вече приети политики, а време за промяната им няма?

[1] https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/21706269

***

„Регионални профили: показатели за развитие 2025“ обобщава актуалната статистика за 28-те области и проследява развитието им по широк спектър от теми – от икономика, пазар на труда и инвестиции до инфраструктура, местни финанси, демография, образование, здравеопазване, сигурност, околна среда, култура и туризъм. Индикаторите покриват най-вече 2024 г., като в част от разделите са включени и данни за 2025 г., което позволява надеждна сравнимост между регионите и проследяване на тенденциите във времето.

Икономическото и социалното развитие остава „на две скорости“. Стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси се концентрират в ограничен брой силни градски центрове, които създават по-висока добавена стойност, разчитат на по-добре функциониращи пазари на труда и имат по-качествена инфраструктура. Тази концентрация поставя стабилна основа за растеж при лидерите, но оставя широка група области със системни ограничения – по-ниски доходи, по-слаба фирмена динамика и висока безработица, ниска заетост и дефицити в уменията на работната сила.

• ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Комплексните оценки по икономическо развитие показват ясно разделение. В групата „много добро“ са областите с висок дял на индустрията и услугите и силна инвестиционна активност; сред отличаващите се е и Габрово, чиято концентрирана промишлена база поддържа висок стандарт на живот. „Добро“ икономическо развитие постигат  Русе и София (област), които остават на крачка от лидерите, докато цели девет области са в групата „незадоволително“ – сигнал за ограничена икономическа база и по-ниско качество на работните места.

Инвестиционната география продължава да е водещ фактор за дивергенцията. Настоящото издание отчита изключително неравномерна инвестиционна активност: половината области са оценени като „слаби“ по направление „Инвестиции и фирми“, а още седем – като „незадоволителни“. Големи разлики има и при връзките с външни пазари: делът на приходите от износ достига около половината от оборота в най-експортно ориентираните области (София област, Русе), докато в по-слабите региони остава около една осма – пропаст, която подсилва различията в производителността и доходите.

Пазарът на труда потвърждава асиметрията. Видин и Монтана остават на дъното с уязвима структура на заетостта и отчетливо по-неблагоприятен образователен профил на работната сила. В няколко области делът на хората с основно и по-ниско образование достига една трета, което ограничава способността за запълване на нови, по-квалифицирани работни места. На противоположния полюс  столицата и Варна се открояват с висок дял на населението с висше образование, по-висока заетост и оттам – по-високи доходи и.

При инфраструктурата очаквано липсва голяма промяна за година, но тя остава различна по качество и достъп. През 2025 г. само Монтана получава „слаба“ оценка, докато столицата и Варна са с „много добра“. Гъстотата на пътната мрежа остава почти непроменена; железопътната мрежа е най-развита в столицата, а Смолян остава без жп линии. Това усилва разликите в достъпа до услуги и пазари, особено видими от показателите на Северна България.

При местните финанси данните сочат ограничена фискална самостоятелност на голяма част от общините: собствените приходи покрива едва една четвърт от общите разходи. Успоредно с това, усвояването на средства по оперативни програми остава важен източник за инвестиции в публична инфраструктура и услуги, което допринася за намаляване на част от териториалните различия, но без целенасочени усилия за привличане на частни инвестиции траекторията на изоставащите региони не се подобрява.

Оценка „Икономическо развитие“ на областите, ИПИ – Регионални профили 2025

• СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Социалното развитие се поляризира още по-ясно: шест области получават „много добър“ резултат, като столицата, Варна, Бургас и Пловдив са сред лидерите в почти всички компоненти – от демография и здравеопазване до образование и туризъм. Високият общ резултат може да бъде постигнат и чрез силно представяне в няколко ключови сфери – пример са Смолян (образование и околна среда) и Благоевград (образование и демография). В дъното са области с неблагоприятна демографска траектория и по-слаби слаби резултати на образованието и здравеопазването.

Демографията остава решаващ фактор. След временно облекчение през 2023 г., през 2024 г. естественият прираст се влошава в 24 от 28 области, като различията между регионите са големи: столицата е близо до баланс на раждаемост и смъртност, докато във Видин разликата е многократно по-висока. Положителната миграция, започнала през 2020 г., продължава, но се концентрира в по-развитите райони – Кърджали, Варна, Бургас и София – а в повечето други области нетният приток отслабва, което подсказва за трайно насочване на хората към водещите центрове.

Различията в човешкия капитал и достъпа до услуги се виждат отчетливо и в образованието и здравеопазването. Резултатите от националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити варират чувствително между областите, а достъпът до първична медицинска помощ и очакваната продължителност на живота също показват значителни разлики. Това подсказва, че политиките за качествено образование и здравни услуги в по-слабите региони са ключови за ограничаване на социалната поляризация.

Оценка „Социално развитие“ на областите, ИПИ – Регионални профили 2025

„Регионални профили 2025“ е практичен инструмент за публични политики и бизнес решения. Той систематизира съпоставими данни и комплексни оценки, които ясно показват силните и слабите страни на всяка област и къде целенасочени мерки – от качеството на човешкия капитал и средата за стартиране на бизнес до инфраструктура и по-ефективни общински финанси – могат да ускорят сближаването и да ограничат дълбокото изоставане.

***

• Пълен текст на изследването, както и всички данни и материали – www.regionalprofiles.bg

Подкрепата за инициативата „Регионални профили: показатели за развитие“ на Институт за пазарна икономика (ИПИ) е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Колко се е подобрил стандартът на живот на работещите през последните десет години? Напоследък публично се правят твърдения забавяне на ръста на благосъстоянието и дори за обедняване. Прегледът на динамиката на реалните заплати, след отчитане на инфлацията обаче ясно показва, че подобни твърдения са несъстоятелни и дори заблуждаващи.  

За да оценим ръста на покупателната способност, първо е необходимо да измерим ръста на номиналните заплати. За тази цел, месечните стойности за периода между 2016 и средата на 2025 г.  са индексирани спрямо средната стойност за 2015 г. Така полученият номинален индекс позволява директна сравнимост на повишението на заплатите по области и икономически дейности, но не отчита влиянието на динамиката на цените върху реалната покупателна способност. За да отчетем ефекта на цените, намаляваме (или увеличаваме в редките случаи на дефлация) индекса на заплатите със стойността на хармонизирания индекс на потребителски цени за съответния месец. Резултатът е промяната в относителната покупателна способност през десетгодишния период (която, разбира се, не отчита разликите между различните отрасли и региони в началото му). 

В периода между 2015 и средата на 2025 г. най-голям ръст на секторно ниво се наблюдава в образованието – 180-200% към края на разглеждания период. Това не е изненадващо, предвид целенасочената политика за повишаване на доходите на преподавателите и обвързването на заплатите им с динамиката на средната заплата за страната. Сравним ръст  има и в културата, спорта и развлечението, административните дейности и държавното управление, отчасти заради по-ниската база. Прави впечатление как секторите, в които доминира публичната заетост – образование, здравеопазване, държавно управление – индексът на реалните заплати често играе ролята на догонващ процесите в частния бизнес, заради пряката връзка на динамиката им с държавния бюджет. Това са и секторите, при които има най-бърз ръст на реалния доход в периода преди 2020 г. 

Обратно, най-бавен реален ръст за десетгодишния период има в енергетиката, добива и финансите – 80-100%. Това са сектори, където заплащането вече е относително високо в началото на периода, и независимо от по-бавния ръст то остава от най-високите  и днес. Особено интересни са спадовете в хотелите и ресторантите, както и в културата, спорта и развлеченията в периода на строги  локдауни през 2020 г., когато индексите на реалните заплати падат рязко, почти до стойностите си от 2015 г. в резултат на спирането на дейността на фирмите в тези сектори и големия спад на заетостта в тях (редно е тук да споменем и ролята на сивата икономика която води до често подценяване на истинските доходи в официалната статистика). По-бавна динамика се наблюдава и в транспорта и строителството, но двата сектора бързо наваксват в годните след пандемията, най-вече заради острия недостиг на кадри.  

Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот на работниците има в области, където стартовото равнище е било относително ниско – Перник, Видин, Кърджали, Плевен, докато по-умерена динамика има в области с по-високо заплащане в началото на периода, сред тях Стара Загора, Враца, София (област), Бургас. Няколко области – Сливен, Кърджали, Пазарджик, Ловеч – постигат сериозно подобряване значително по-рано, още към края на пандемията. 

Общият извод е, че въпреки значителната инфлация (според ползваният тук ХИПЦ акумулираният ръст на цените от 2015 г. насам е над 40%), през последното десетилетие покупателната способност на средните възнаграждения на работещите във всички сектори и региони се повишават значително – често над два пъти . Очевидно е обаче, че всякакви наративи за реално обедняване или дори стагнация на стандарта на живот са напълно несъстоятелни и не намират потвърждение в данните.