Новини

Най-често прегледът на класирането на училищата на различните изпити се фокусира върху най-добрите и най-желаните училища. По-малко внимание се обръща на тези с най-слабите резултати, въпреки че именно в тях са заключени истинските проблеми и провали на образователната система. По тази причина в настоящия текст правим кратък преглед на най-долния край на разпределението, в опит да представим някои важни наблюдения.

На пролетната сесия на зрелостния изпит по български език и литература училищата със среден резултат чисто Слаб (2)[1] са 21. Броят им е намалял с 6 спрямо предишната година, но въпреки това самото им съществуване е белег за наличие на системни провали. Докато в няколко от тях на изпита се явяват по 1-2 деца, в други има по 10-12, където вече трудно причината за провала на зрелостния изпит може да се търси в отделните ученици. Общият брой на учениците, положили изпита в такива училища, пък е бил 115.

Трудно може да се търси регионално разпределение – сред училищата с пълни двойки са и такива в села като Хитрино и Якимово, в по-малки областни центрове като Благоевград и Кърджали, но и едно училище в Пловдив и две в София. Много ясно обаче личи, че слабото им представяне не е ограничено само до изпитите по български език и литература – средният им успех и на почти всички други зрелостни изпити е чисто Слаб (2), а нито един ученик от тях не се е явил на ДЗИ по математика. Не може и да се направи и ясно разграничение по типа на училището – доколкото 42-ма от 115-те ученици са се явили на изпит по професионална квалификация, то можем да допуснем, че останалите са учили в профилирани паралелки.

Леко увеличение има обаче в броя на училищата, в които средната оценка е под Среден (3) – тоест тези, в които има ученици с оценка, различна от Слаб (2), но училището взето заедно не би издържало зрелостния изпит. Такива са 318 училища през 2023 г., леко повишение спрямо 307-те миналата година. Общият брой на учениците в тях е бил 7702 или приблизително 16% от всички, положили изпита в страната.

Разпределението на тези ученици между областите в страната ясно демонстрира много големите различия между резултатите на отделните регионални образователни системи (с всички, разбира се, уточнения доколко матурите са подходящ измерител за това). Очаквано, номиналните струпвания на ученици в училища със средна оценка под Среден (3) са в големите области – в Бургас в такива са учили 730 зрелостници в 22 училища, в Пловдив – 598 в 26 училища, във Варна – 501 в 18 училища.

Дяловете сред всички ученици, положили изпита обаче, са далеч по-показателни – докато в Смолян в училища с под средна оценка Среден (3) са учили едва 1,9% от всички ученици, в Габрово – 4,2%, в столицата – 4,8%, то в Ловеч същият дял надхвърля 39%, в Шумен – 38%, в Кюстендил достига 35%. Това означава, че достъпът до училищно образование, което осигурява поне покриването на минимума, е изключително неравномерно разпределен между отделните части на страната.

Показателен е и изборът на втори зрелостен изпит в най-слабите училища на страната. Сред всички 7,7 хиляди ученици в училищата с под Среден (3) да се яви на матура по математика е избрал само един. Това навежда на възможните изводи, че този фундаментален предмет или практически не се преподава в профилирана подготовка извън специализираните елитни училища, или нивото му извън тях е изключително ниско, а интересът на учениците – нулев. Същевременно значителна част от учениците в най-слабите училища са се явили на някой от трите изпита за професионална квалификация – почти 5,5 хиляди[2], което отново посочва към значителна разлика между качеството на образованието по общообразователните предмети в средните и професионалните училища и паралелки.

Това разбира се не означава, че и извън областните центрове и елитните училища няма интересни позитивни примери, които следва да бъдат анализирани, а опитът им – възприет. Тъкмо обратното – прегледът на данните откроява училища като профилираната гимназия в Елхово, която постига най-високия среден резултат по математика, езиковата гимназия в Смолян или природо-математическата гимназия във Враца. Всички те постигат много високи резултати сред достатъчно голям брой ученици, че да няма как да се отрече видимото влияние на образователния процес и преподаването в самото училище върху тях. Именно върху тези примери следва да се съсредоточи анализът, а реформата в училищното образование да приложи техните практики върху най-изостаналите училища.

Въпреки това, представеният тук бърз преглед много ясно посочва един от основните проблеми, от които страда българското училищно образование. Докато водещите училища  в страната обучават най-добрите ученици и са в състояние да се конкурират на световно ниво, почти 1/3 не са в състояние да осигурят базисна грамотност на учениците си. Именно фокус върху изоставащите училища и ученици обаче може да доведе до рязка промяна както в средното качество на образованието, така и впоследствие върху знанията и уменията на работната сила и стопанското развитие на страната.

[1] Това означава, че всички ученици, явили се на изпита, са получили оценка слаб (2).

[2] Тук трябва да вземем предвид и обстоятелството, че  професионални паралелки има и в училища, които формално не са определени като такива.

На 6-ти юли 2023 г. ИПИ публикува анализ „Местните форми за борба с корупцията на местно ниво – между централизацията и децентрализацията”.

Пълен текст на анализа можете да откриете ТУК.        

Преустановяването на личното облагодетелстване на лица, упражняващи властнически функции, включително и лица от местната администрация при изпълнение на служебните им задължения, е цел, която обществото отдавна иска да види постигната.

Настоящият анализ има задачата да проследи регламентацията и практиките по приложението от страна на общинската администрация на разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) в частта, уреждаща административните форми на борба с корупцията сред служителите в местната администрация.

Изследването е и поредното, насочващо вниманието към процесите, протичащи на общинско ниво като част от регионалната инициатива[1] на ИПИ.

Важността на такова изследване се определя с оглед на заявените намерения от страна на политическите сили и участниците в политическия процес да изменят и допълнят регламентацията на тази област, пропускайки тази тема.

В настоящото изследване направихме запитване по реда на Закона за достъп до обществена информация до всички 265 общини в Република България за приложението на закона за периода 01.01.2019 г. – 01.01.2023 г., тоест за действащия режим по ЗПКОНПИ.

Резюмирайки получените отговори от 75% от общините изглежда, че

На общинско ниво всички задължени лица подават редовно декларации за конфликт на интереси; при проверките на декларациите не се установяват несъответствия; гражданите не виждат корупционни практики, за които да подават сигнали; не се открива завишен корупционен риск при проверка на единичните сигнали; на практика няма никакви установени конфликти на интереси.

В същото време, изследване на „Прозрачност без граници“ показва[2], че според 11,3% от анкетираните, местната власт е вземала участие в корупционни практики. Друг анализ[3] на организацията от 2018 г. посочва, че според анкетираните втората най-важна задача за новосформираната нова антикорупционна комисия е „Разследване на корупция в местната власт“ (63,7%). Пак там, политическите и роднински назначения, конфликтът на интереси и търговията с влияние в местната власт са посочени от 54,2% от анкетираните като основен проблем, който трябва да се адресира.

Този рязък контраст между усещанията и очакванията на гражданите, както и техните усилия от една страна и приложението на антикорупционното законодателство от общините показва, че сегашната система за борба с корупцията на местно ниво НЕ РАБОТИ. Това не е изненада, но настоящото усилие доказва на практика това, което усещат гражданите.

Конкретните данни показват, че:

• За последните три години в цялата страна около 340-350 служители от общинската администрация не са подали декларации в срок;
• С доклади за съответствие са приключили много голяма част от проверките (над 99%), като с доклад за несъответствие са приключили 5 проверки – три в Свиленград и по една в Радомир и Алфатар. 
• Сигналите с данни за корупционно нарушение или за конфликт на интереси по смисъла на ЗПКОНПИ за лица от местната администрация, подадени в общините за 2019-2022 г. са общо 46 за всички общини;
• Само при един от сигналите, подаден за периода, е установено наличие на завишен корупционен риск;
• Конфликт на интереси е установен веднъж в Алфатар през 2020 г. и в Добрич – град през 2021 г., а за 2022 г. по веднъж в Шабла и Радомир. Съответно установени случаи с данни за извършено престъпление през разглеждания период са налице в Алфатар през 2020 г. и в Добрич – град през 2021 г.

На база на емпиричното изследване може да се направи извод, че държавата не желае да регламентира уредба, която по задоволителен и задълбочен начин да разреши корупционните зависимости на местно ниво. Това води до практическия отказ гражданите и заинтересованите страни да подават сигнали за корупция и конфликт на интереси.

[1] За достъп до всички регионални анализи и данни виж тук – www.regionalprofiles.bg. Проектът на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

[2] Виж тук.

[3] Виж тук.

След пандемията почти всички местни икономики на Варна бележат бързо и стабилно възстановяване. Въпреки това обаче големите неравенства между лидерите Девня и община Варна и останалите малки периферни общини остават. Пазарите на труда също бележат прогрес, но остават зад показателите на лидерите в страната. Образователната структура и представянето на местната образователна система са сред конкурентите предимства на областния център, но поставят значителни предизвикателства в периферията и малките общини. На фона на повечето северни области Варна се представя относително добре демографски и привлича население от съседите си.

• Икономическите неравенства на Варна

В унисон с положителните тенденции в страната като цяло, почти всички общински икономики в състава на област Варна бележат значителен икономически ръст през 2021 г., годината на отърсване от щетите на ковид пандемията. Ръстът обаче далеч не е равномерен – лидер е индустриалния център Девня, с 36% повишение на добавената стойност на годишна база, както и по-малките общини Бяла и Ветрино с по 35% и 32% съответно. И в трите водещи общини двигателите на растежа са различни – докато при Девня водеща роля играе възстановяването на преработващата промишленост, то при Ветрино става дума за ръст в транспорта, при Бяла – в земеделието. Останалите общини в състава на областта бележат значително по-умерен ръст, като повечето са в диапазона между 10-20% повишение в рамките на годината. При три от тях обаче – Аврен, Белослав и Вълчи дол се наблюдава истински срив на локалната икономика, със спад на добавената стойност от 70-75% на годишна база. Рано е да се твърди обаче за трайно изоставане, доколкото данните за 2021 г. може да се движени от стопански проблеми в отделни чувствителни отрасли (в случая на Белослав – енергийният) и дори конкретни предприятия в най-малките общини. Областният център пък регистрира относително добър ръст от 10% на годишна база.

Варненска област – отчасти заради големия си размер, отчасти заради струпванията на успешни предприятия в части от нея – е сред областите с най големи икономически неравенства в страната. В състава ѝ влиза Девня, която е втора в страната с 69 хил. лв. добавена стойност на човек от населението, единствено зад Раднево сред общините за които има публични данни. Областният център също се представя относително добре, с 11 хил. лв. добавена стойност на човек, но извън Аксаково и Ветрино останалите общини са с под 4 хил. лв. на човек  което ги поставя в групата на слабо развитите. Номинално най-голямата местна икономика е тази на община Варна, с 3,7 млрд. лв. добавена стойност през 2021 г., следвана от тази на Девня – 586 млн. лв. и Аксаково, със 170 млн. лв., а останалите регионални икономики са относително малки по размер. Силното представяне на Варна, която я поставя на водеща позиция сред областните икономки на Северна България е до голяма степен движено от здравословния микс от различни стопански дейности – от преработване и енергетика през търговия и туризъм до високотехнологичния сектор, който постепенно излиза извън границите на столицата.

• Ръстът на инвестициите

Подемът от 2021 г. закономерно е съпроводен и с ръст на инвестиционната дейност на предприятията във Варна. Значителен спад в разходите за закупуване на машини, земя и сгради на годишна база се наблюдава единствено в Провадия, а Девня остава без промяна спрямо 2020 г. В някои от малките общини обаче има неколкократен ръст, най-видим във Вълчи дол (215%), както и Бяла (196%) и Ветрино (173%), но при тях базата през 2020 г. е относително ниска. В относителен план безспорен лидер е Девня, с 12 хил.лв./човек разходи за дълготрайни активи през 2021 г., следвана от Ветрино с 5 хил. лв./човек, а областният център остава относително назад, с 2,6 хил.лв./човек. В абсолютно изражение обаче община Варна е лидер, като в нея са реализирани инвестиции на стойност 906 млн. лв., а сред останалите общини 100 млн. лв. достига единствено Девня. Най-слабо се представят Суворово и Аврен.

На този фон, значителна част от малките общини – Суворово, Провадия, Долни Чифлик, Аврен, в това число и Девня – отбелязват отлив на чуждестранни инвестиции през 2021 г. спрямо предишната година. За сметка на това пък община Варна регистрира 17% ръст, до 714 млн. евро, или 2 хил. евро/човек през 2021 г. В повечето общини присъствието на чужди капитали е относително ниско – единствено Бяла се представя относително добре, с 3,5 хил. евро/човек, а Девня и по този показател е сред рекордьорите в страната, с 87 хил. евро/човек, или номинално 740 млн. евро. За разлика от другите две морски области, Варна се характеризира с по-слабо усвояване на средства от европейските фондове, като изключение тук е община Белослав.

• Възстановяването на пазара на труда

Както при макроикономическите показатели, и на пазара на труда Девня е лидерът на Варненска област. Делът на наетите по трудово и служебно правоотношение в общото население на 15 и повече години е 82% през 2021 г., но това отразява много високата ежедневна трудова миграция към общината. Относително добре се представя и областният център, с 42% наети сред населението на 15 и повече, но всички останали общини са с под 30%, а най-слаб резултат имат малките общини Аврен, Долни Чифлик, Дългопол – по 13-14%. Спрямо 2020 г. тенденцията е към ръст в почти всички общини, но не особено висок, най-вече тъй като варненските общини не претърпяха толкова тежък удар върху пазара на труда, колкото тези в другите черноморски области.

Възстановяването личи много ясно и в динамиката на безработицата, като през 2021 г. според данните на Агенция по заетостта нито една община не отбелязва ръст на годишна база. Най-големите спадове са в малките общини – Долни чифлик (-4,1 пр.п.), Дългопол (-3,3 пр.п.), Провадия (-3 пр.п.), но въпреки това остават с относително висока безработица. Най-добре тук се представя областния център (3% от активното население), Белослав (3,3%) и Аксаково (5,3%). На фона на равнището на икономическо развитие в областта като цяло обаче безработицата остава относително висока, най-вероятно в следствие на по-ниско търсене на труд и разминаване в уменията на безработните.

Благодарение на преброяването, проведено през 2021 г. разполагаме и с данни за общата заетост на общинско ниво. Има видими разлики спрямо дела на наетите, като тук лидер е областният център (55% заети сред населението на 15 и повече години), следван от Белослав (51%), Аврен (47%), Бяла и Девня (46%). Най-ниска заетост се наблюдава в малките общини  - Дългопол (31%), Вълчи дол (32%), Аврен (34%). В сравнение със централизацията в много области, Варна има относително равномерно разпределение на местните трудови пазари – очаквано най-много заети има в областния център (272 хил.), но значителни струпвания на работещи има и в Аксаково (17 хил.), Провадия (16 хил.), Долни чифлик (13 хил.). Прави впечатление, че това са общини близки го големия град, което означава че и тук водещ фактор е ежедневната трудова миграция до областния център.

Различните нива на икономическо развитие неизбежно водят до големи диспропорции в заплатите във варненските общини. През 2021 г. разликата между водещата по брутно месечно заплащане Девня (1947 лв./месец) и най-слабо представилата се Ветрино (934 лв./месец) е над двойна. Относително високи са и заплатите в Белослав (1514 лв./месец) и областния център (1443 лв./месец), но повечето общини се разполагат в диапазона между 1000-1200 лв./месец.

• Предизвикателствата на образованието

Преброяването дава и поглед към образователната структура на общините, което също насочва към определени фактори, които ограничават потенциала за растеж. По линия на висшистите, сред населението на 7 и повече години делът им е висок единствено в община Варна – 37%, но в повечето общини той е в порядъка 10-15%, най-нисък в Девня и Дългопол, по едва 7,5%. Ясно личат и общините с индустриален фокус, по високия дял на хората със средно образование – в Девня те са 54%, в Белослав – 56%. Повод за притеснение е обаче струпването на хора с основно и по-ниско образование в част от малките общини – в Дългопол те са цели 56%, в Долни чифлик – 53%, във Вълчи дол – 46%. Тези общини са и с много голям дял на неграмотните, по над 3% от населението на 9 и повече години, в пъти над средното за страната. Тези са и общините, които в бъдеще ще срещат сериозни проблеми пред развитието си, тъй като интегрирането на хора с ниско образование и умения в съвременния пазар на труда става все по-трудно, работните места подходящи за тях – все по-малко.

Този извод се затвърждава от големите разлики в постиженията на изпитите в хода на училищното образование. Със средна оценка над Добър (4) на последния зрелостен изпит по БЕЛ е единствено областният център, а училищата в редица общини – Провадия, Суворово, Аксаково, Вълчи дол са под Среден (3), много от останалите са близо до тази оценка. Сходно е и разпределението и на външните оценявания след 7 и 10 клас. Възможно обяснение тук е изтеглянето на по-добрите ученици от водещите училища в община Варна, които са сред най-силните в страната, но това засилва големите неравенства на пазарите на труда и в икономическото развитие в състава на областта като цяло.

• Неравномерната демография

Общините в състава на Варна следват общите негативни демографски тенденции, но се представят относително добре на фона на много други, особено в контекста на Северна България. Всички общини регистрират спад на населението между двете преброявания през 2011 и 2021 г., но с много различни темпове. Най-малък спад се наблюдава в Аврен (-3,2% за десетилетието), и Аксаково (-4,5%), но в най-бързо свиващите се общини той приближава ¼ от цялото население (Вълчи дол) и 1/5 (Долни чифлик, Провадия). Областният център от своя страна намалява със 7% за същия период.

Тази динамика е движена от тенденции в естествения прираст и миграцията. Очаквано естественият прираст е отрицателен в цялата област, но варира от -7‰ в областния център до -28‰ във Ветрино през 2021 г., като почти всички общини са с над -10‰. И тук ясно личи влиянието на ковид-19, който влошава естествения прираст в областния център с 3 пр.п. в рамките на година, в  по-малките общини – с 5-7 пр.п. В този смисъл можем да очакваме подобрения след свиването на свръх смъртността.

Миграционните процеси се отразяват разнопосочно в отделните общини. Докато през 2020 г. всички освен областния център нарастват в резултат на механично движение, през 2021 г. тенденциите до голяма степен се нормализират и носят 8‰ механичен прираст в община Варна и относителен баланс в останалите общини. Важно е да отбележим също, че на областно ниво Варна е нетен реципиент на мигранти, особено от близките северни области, което повишава потенциала за икономическо развитие.

Автор: Адриан Николов

Последните години са бурни за икономиките на Бургаските общини – през 2020 г. те понесоха един от най-тежките удари на кризата в цялата страна, но пък през 2021 г. се връщат към бърз растеж, заради възстановяването на туризма и преработващата промишленост. Сред основните предимства на областта е добрата демографска структура, но пък има видими предизвикателства от гледна точка на образованието и уменията, както и в качеството на местното училищно образование.

• Бързото възстановяване на бургаските икономики

Годината на пандемия беше особено тежка за локалните икономики на Бургас по две линии – силното свиване на туризма и изчезването на чуждестранните посетители от една страна и острото повишаване на несигурността в търсенето на продукцията на преработващата промишленост. Само в рамките на една година, между 2019 и 2020 г. област Бургас загуби 17% от брутния си вътрешен продукт на човек от населението, което я постави на последно място по дългосрочен растеж на икономиката сред всичките 28 области на страната. През 2021 г. обаче областта реализира и едно от най-бързите възстановявания в страната, като добавя 4,4 хиляди лева БВП на човек от населението, до общо 15,8 хиляди лева/човек. Ако съдим по тенденциите както в туризма, така и в основните производства на областта през 2022 г. имаме всички основания да смятаме, че положителната тенденция в Бургас продължава и през изминалата година.

Това обаче в никакъв случай не означава, че равнищата на стопанско развитие или пък темповете на възстановяване в състава на областта са равномерни. Между 13-те общини, които формират Бургас нивото на икономическо развитие варират от 9,9 хиляди лева/човек добавена стойност в нефинансовия сектор в Бургас и 8,5 хиляди лева/човек в Несебър за 2021 г. до едва 1,7 хиляди лева/човек в Сунгурларе и 1,9 хиляди лева/човек в Айтос – с други думи, разликите между лидерите и най-слабо развитите общини са почти 5 пъти.

В номинално изражение най-голямата местна икономика е тази на областния център Бургас – малко над 2 милиарда лева, следвана от тази на туристическия център Несебър (257 милиона лева) и Карнобат (150 милиона лева). В годината на бързо възстановяване само две общини – Сунгурларе и Карнобат регистрират спад на добавената стойност, като в Карнобат свиването е минимално – с 4%, на фона на 24% спад в Сунгурларе. Водещи по ръст пък са Средец (68% ръст), Малко Търново и Несебър (по 40% ръст) и самата община Бургас (39% ръст). Икономическият профил на общините е разнообразен – преработващата промишленост се съсредоточава в преработването на петрол и автомобилната индустрия, но водеща роля играе и туризмът. Областният център пък е сред лидерите в услугите и основните градски центрове в страната.

• Ръстът на инвестициите

След значителното забавяне през пандемичната година, в контекста на бързото възстановяване общините в Бургас регистрират и повсеместен ръст на инвестициите. Измерено през годишните разходи на предприятията за дълготрайни материални активи, повишението в инвестициите се вижда най-ясно в малките общини Камено (+96%) и Царево (+97%). В почти всички общини ръстът на инвестициите на годишна база са от порядъка на 30-50%, с изключение на южните Созопол (12%) и Приморско (без промяна), а в областния център разходите за земя, сгради и машини растат с 41%. Очаквано инвестиционните разходи са съсредоточени в най-голямата локална икономика – областният център – където в рамките на 2021 г. са реализирани инвестиции на стойност 796 милиона лева. В Несебър са инвестирани 129 милиона лева, в Поморие – 73 милиона, а в Карнобат – 41 милиона, но в останалите общини размерът на инвестициите е относително малък, в диапазона 15-20 милиона лева. Отнесени към населението пък най-интензивна е инвестиционната дейност в Несебър, с 4,3 хиляди лева разходи за ДМА на човек, както и в Бургас – 3,9 хиляди лева.

На фона на значителните разходи реализирани през годината в повечето общини общият обем на чуждестранните инвестиции остава относително непроменен. Очаквано и тук лидер е Бургас, с малко над 2 милиарда евро ПЧИ, или 9,9 хиляди евро на човек от населението, но в общината се регистрира лек спад спрямо 2020 г. По-значително присъствие на чужди капитали има и в Несебър – 113 милиона евро, както и в Карнобат – 33 милиона евро. Значителен позитивен тренд пък се наблюдава в Приморско – 32% ръст за година, но от много ниска база. Няколко общини в състава на Бургаска област са сред лидерите в страната по усвояване на средства от европейските фондове, като Приморско и Созопол са с над 5 хиляди лева на човек от населението, Поморие – 4 хиляди. Значителна част от тези европейски инвестиции обаче са от най-ранните програмни периоди, когато крайморските градове разработваха пречиствателни станции за питейна вода и цялостни водни цикли.

• Подемът на пазара на труда

Икономическият ръст от 2021 г. закономерно води и до възстановяване на трудовите пазари в бургаските общини. Единственото изключение, където делът на наетите сред населението на 15 и повече години е бил по-висок през 2020 г. е Карнобат, при това разликата е много малка – с 0,1 пр.п., до 33,6%, а Созопол остава без промяна. Чувствителен ръст – с над 3 пункта, до 45,2% регистрира Несебър, с възстановяването на туризма, но трябва да имаме предвид, че в наетите тук най-вероятно влиза и значителен брой приходящи работници от съседни общини. Висок е и делът на наетите в Бургас – 39,1%, но повишението спрямо предишната година не е особено високо. В половината общини в Бургаска област делът на наетите е под 20%.

Повишението при наетите и създаването на нови работни места е съчетано и със закономерен спад в безработицата в общините в състава на област Бургас. Най-бърз спад – с 4,4 пр.п. се наблюдава в Руен, както и в Поморие (3,2 пр.п.) и Созопол (3 пр.п.), а единствената община, в която има повишение през 2021 г. спрямо предишната е Средец. На фона на останалата част от страната общините в Бургас се характеризират с относително ниска безработица – с над 10% са единствено Сунгурларе и Средец, a в областния център безработицата вече е под 4%. Повечето общини се разполагат в диапазона 4-6% безработни, което говори за добре функциониращ местен пазар на труда.

В годината на преброяването на населението имаме информация и за общата заетост в общините. Разпределението е сходно като при наетите, като тук лидер е областния център Бургас с 53% от населението на 15 и повече години, следван от Несебър с 50%, Приморско с 47% и Поморие с 44%. Най-ниска пък е заетостта с Сунгурларе (32%), Малко Търново и Средец (по 34%), но на фона на други малки периферни общини представянето им е относително добро. Очаквано най-голям е регионалният пазар на труда на областния център, където според преброяването броят на заетите през 2021 г. е бил 88 хиляди. Всички други общини са с под 10 хиляди работещи, като сред периферните с най-много заети са Несебър (9,8 хиляди) и Поморие (9,4 хиляди), а най-малко са те в Малко Търново – едва 777 души.

На фона на доброто представяне на местните пазари на труда, заплатите на работещите в общините на Бургас остават ниски. Три общини – Царево, Приморско и Руен – остават с под хиляда лева средно брутно месечно заплащане през 2021 г. Най-високите заплати са в община Бургас – 1360 лева/месец, но те също изостават зад останалите водещи икономически центрове. Останалите общини се разполагат в диапазона 1000-1200 лева месечно. Възможно обяснение за ниските според статистиката заплати може и да е водещата роля на сектора на хотелите и ресторантите в много от общините.

• Образователните предизвикателства

Преброяването ни позволява да разгледаме и образователната структура на населението на общинско ниво, която е пряко свързана с потенциала за развитие на локалните икономики и привлекателността за инвестиции. С над 20% висшисти сред населението на седем и повече години са Несебър (24%) и Бургас (32%). Очаквано предвид възрастовата сегментация на данните от преброяването в повечето общини доминираща е групата на хората със средно образование, като делът ѝ е най-висок в Несебър и Приморско (по 51%), а в повечето общини тя съставлява 45-50%. В някои от най-малките общини обаче най-голям дял имат хората с основно и по-ниско образование – в Руен  те са цели 63%, в Сунгурларе – 56%. Има видим проблем и с неграмотността, като в Малко Търново, Сунгурларе и Средец те съставляват по 5% от населението на 9 и повече години, а единствено в Несебър и Бургас неграмотните са под 1% - В резултат, областта има една от най-негативните структури в цялата страна. Това до голяма степен ограничава потенциала за развитие на малките и отдалечени общини по линия на уменията на работната сила.

На сходен извод навеждат и резултатите от изпитите, провеждани на различните етапи от училищното образование. На последното издание на зрелостния изпит по български език и литература единствено община Бургас постига средна оценка над Добър (4), а почти половината общини – Сунгурларе, Камено, Созопол, Средец, Малко Търново – са със средна оценка под Среден (3). Това говори за сериозни проблеми на местната образователна система в малките общини да осигури дори базисна грамотност на много от учениците си.

• Демографското предимство

На фона на изключително негативните демографски процеси в почти цялата страна, общините на Бургас постигат относително добри резултати. В състава на областта е и една от петте общини в страната, която регистрира ръст на населението в периода между преброяванията от 2011 и 2021 г. – Несебър, чиито ръст от 6,3% в рамките на десетилетието я поставя на второ място от 265-те общини в страната, зад Божурище. Относително добър резултат постига и Созопол, където спадът на населението е 5%, както и Приморско (-7,4%) и областния център (-7,7%), което е сред по-добрите резултати на големите градове в страната. Най-бързо намалява населението на граничната община Малко Търново, където спадът е с почти 1/3 в рамките на десетилетието, но всички останали се задържат под 20% спад. Общините в Бургас се представят относително добре и от гледна точка на застаряването, като единствено Малко Търново е с дял на хората над 65 години над 30% от общото население, а в областния център той е 21%.

Положителната демографска динамика е пряк резултат от миграционните и естествения процеси на общините. Балансът между смъртността и раждаемостта навсякъде е отрицателен, но стойностите са сред по-благоприятните в страната – по 7‰ за 2021 г. в Несебър и Руен, 8‰ в Бургас, а много по-нисък е той единствено в Малко Търново (-30‰). Основен фактор в Бургаска област играят миграционните процеси, като в резултат на тях през последната година Несебър е увеличил населението си с почти 4%, Приморско и Царево – с по 3,3%. Областният център също се радва на положителен миграционен баланс от 0,6% за 2021 г., след отлива на население характерен за всички големи градове през 2020 г.

Автор: Адриан Николов

Областите Ловеч и Плевен страдат от типичните проблеми на Северозапада – застаряващо и намаляващо население, сравнително слаба инвестиционна активност и влошена образователна структура. Въпреки това сред някои от малките общини в двете области има позитивни примери на възходящо икономическо развитие през последните години.

• Големите икономически неравенства

Типично за моделите на Северна България, в състава на Плевен и Ловеч влизат общини с много големи разлики в равнищата на икономическо развитие – въпреки че в част от тях стопанската активност е сравнително висока, показателите на повечето  не са положителни. В състава на Плевен общината с най-висока добавена стойност на човек от населението е Кнежа – 25 хил. лв. на човек от населението през 2021 г. - над 3 пъти повече от областния център Плевен, който регистрира 6,5 хил. лв. на човек. Причина за това е най-вече динамиката на международните пазари на земеделска продукция и в частност на растителни масла, които доминират икономиката на малката плевенска община. Отвъд тези, с относително високо ниво на развитие са и общините Червен бряг и Долна Митрополия (4,4 хил. лв./човек), както и Долни Дъбник (4 хил. лв./човек). В абсолютно изражение най-голяма е икономиката на областния център Плевен – 740 млн. лв., следвана от тази на Кнежа (291 млн. лв.) и Червен бряг  - 104 млн. лв. Спрямо 2020 г. видимо възходящ тренд регистрира Кнежа, където добавената стойност е нараснала със 75%, както и Левски – с цели 88%. По-скромен ръст (10%) в резултат на възстановяването на местното производство и износ има и Червен бряг, но останалите общини в състава на Плевен губят добавена стойност и през 2021 г., въпреки бързия ръст в страната като цяло.

Структурата на икономиката на Ловеч е сходна, като тук лидери са Летница (12 хил. лв./човек) и Троян (7,4 хил. лв/човек) през 2021 г., а областният център Ловеч е с 6 хил. лв/човек. И в двете водещи малки общини двигателят на местната икономика са предприятия от преработващата промишленост – за Летница водещи са спортните стоки, докато при Троян на преден план излизат текстилът, фармацията и обработването на дърво. Номинално най-голяма е добавената стойност на областния център Ловеч – 245 млн. лв., но тази на Троян е близо – 209 млн. лв. през 2021 г., като няма друга община с над 50 млн. лв. обем на местната икономика. За разлика от Плевен обаче, повечето общини в състава на Ловешка област регистрират ръст на добавената стойност през 2021 г. – видими спадове има в Угърчин (-40%) и Ябланица (-29%), а лидер по ръст е Априлци (20%), следвана от областния център (11%).

• Ограничените инвестиции

С отпадането на ограниченията и нормализирането на стопанския живот в страната през 2021 г. закономерно се отчита и подем в инвестиционната дейност на нефинансовия сектор на двете области. Това обаче далеч не означава, че инвестиционните разходи са разпределени равномерно между различните им части. През 2021 г. лидер в разходите за дълготрайни материални активи в Плевенска област отново е община Кнежа, с 4,1 хил. лв./човек от населението, следвана от Белене (2,9 хил. лв./човек) и областния център (2,5 хил. лв./човек). Очаквано, предвид размера на локалните икономики, най-много инвестиции са реализирани в община Плевен, на стойност 289  млн. лв., както и в Кнежа – 49 млн. лв. и  Червен бряг – 25 млн. лева. Пир общините в Ловеч и през 2021 г. инвестиционните разходи са по-ниски, като лидер тук е Априлци с 3,2 хил. лв./човек, следвана от Летница и Троян, с по 2 хил. лв./човек. Доколкото Априлци регистрира над 500% ръст на годишна база, най-вероятно става дума за еднократна инвестиция.

От гледна точка на чуждестранните инвестиции, поради конфиденциалност, данни има за относително малък брой от общините в състава на двете области. Лидер тук е Червен бряг с 5,1 хил. евро на човек от населението преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с натрупване, съсредоточени в големия завод за подемна техника в общината. От двете области с над хиляда евро на човек освен нея е и община Плевен. Те са и лидерите по абсолютни стойности – 151 млн. евро ПЧИ с натрупване в Плевен и 122 млн. евро в Червен бряг. Част от общините се представят добре в употребата на средства от европейските фондове, като Троян и Ябланица са с над 3 хил. лв на човек от населението, което ги поставя сред лидерите в страната.

• Възстановяването на пазара на труда

Следвайки общия тренд, всички общини в двете области показват видими подобрения в състоянието на местните си трудови пазари през 2021 година. Единствените общини, при които делът на наетите по трудово и служебно правоотношение сред населението на 15 и повече години е намалял през 2021 г. спрямо 2020 г. са Пордим и Никопол в Плевенско, но и там спадът е символичен. При повечето общини подобрението е с 0,5 до 1 пр.п. на годишна база, а най-видимият положителен тренд е в Червен бряг, където ръстът е с 2,1 пр.п.  Разликите в активността на пазара на труд в рамките на самите области също са големи – в област Плевен дяловете на наетите варират от 13% в Долна Митрополия до 40% в областния център. Различията в Ловеч не са толкова чувствителни - между 18% наети в Тетевен и 45% в Летница, като и тук индустриалната община … и Троян се представят по-добре от областния център.

Положителната динамика личи и при безработицата, като в Плевен единствено Белене бележи ръст през 2021 г., а най-бързо се възстановяват Искър (-6,1 пр.п.) и Червен бряг (-5,7 пр.п.). Нито една община в Ловеч не регистрира ръст на безработните, а най-бърз спад има в Летница (-6,8 пр.п.). Разликите между общините остават големи, като в областния център на Плевен безработицата е 6,7%, но в пет от малките общини остава над 15%, в Никопол – цели 26%. В Ловеч пък най-добре се представя Троян (7%), най-зле – Угърчин (29%).

В годината на преброяването на населението имаме информация и за общата заетост в общините. Разпределението е сходно като при наетите – заетостта на населението на 15 и повече години в област Ловеч е най-висока в общините Троян (46%) и Ловеч (42%), а най-ниска - в Угърчин (25%) и Летница (27%), като разминаването при последната е следствие от високата ежедневна трудова миграция към нея. Чувствително по-висока – 49% - е заетостта в Плевен. Относително добре се представят и Червен бряг и Белене със съответно 38 и 39%. В абсолютни стойности най-големият трудов пазар в Плевенско е този на областния център – 48 хиляди заети, както и тези на Червен бряг (7,4 хиляди заети) и Левски (4,8 хиляди заети). В другата област пък община Ловеч води с 14,5 хиляди заети, но Троян, на второ място, е относително близо с 11,1 хиляди заети.

Различните нива на икономическо развитие в общините обуславят и големите разлики в заплатите помежду им. Докато във водещите общини в двете области – Летница и Кнежа -  брутните месечни заплати надхвърлят 1600 лева месечно, то в някои от по-изоставащите – Искър, Тетевен, Угърчин, те все още не са достигнали 1000 лева. При областните центрове, които съсредоточават в себе си заетостта по-добре се представя Ловеч (1277 лв./месец) в сравнение с Плевен (1240 лв./месец).

• Образователните проблеми

Преброяването ни позволява да разгледаме и образователната структура на населението на общинско ниво, която е пряко свързана с потенциала за развитие на локалните икономики и привлекателността за инвестиции. От гледна точка на висшето образование в Плевен няма особени различия – всички общини се разполагат в диапазона между 9 и 15% с изключение на Плевен, където висшистите са 29% от населението на седем и повече години. Още по-малки са разликите при средното образование, където във всички общини, освен Никопол, делът им е между 50-57%. Прави впечатление, че в Ловеч има цели три общини – областният център, Троян и Априлци, където висшистите са над 20% от населението на 7 и повече години, а в нито една делът им не е под 10%. Почти навсякъде и в двете области, освен в община Ловеч, делът на хората с основно и по-ниско образование е над 20%, но това отразява най-вече възрастовия диапазон на данните от преброяването, което включва и учениците в разбивките според образованието. Някои общини имат и видим проблем с грамотността – делът на неграмотните е особено висок в Ябланица (9%), Летница (4,5%), Угърчин и Луковит (по 3%), което допълнително ограничава възможностите за експанзия на пазара на труда в тях.

От гледна точка на училищното образование резултатите в двете области са ниски – на зрелостните изпити по български език и литература единствено община Ловеч се приближава до средните за страната стойности със средна оценка „Добър“ 4,17. Троян и Плевен постигат равен резултат от по „Добър“ 3,85, но всички останали общини са с оценки близо до „Среден“ 3,00. Резултатите са сходно ниски и на външните оценявания след седми клас.

• Демографските предизвикателства

Северозападна България е районът с най-дълбоки демографски проблеми и бързо застаряване в страната и общините в Плевен и Ловеч не правят изключение. В рамките на областите обаче има много различни темпове на свиване на населението – докато общини като Белене, Никопол и Пордим са загубили приблизително ¼ жители в рамките на десетилетието, при тези с най-висока степен на икономическо развитие спадът е чувствително по-нисък. Примери за това са Летница (4% спад за десетилетието) и Кнежа (-6%). Областният център на Плевен е загубил 14% от жителите си, а Ловеч – 22%.

Факторите, които движат демографската динамика в общините в двете области са разнопосочни. През последните две години няма нито една община, в която естественият прираст да е положителен, като в най-слабо представящите се – Пордим, Никопол, Гулянци, Априлци, коефициентът приближава и дори надхвърля -30‰, а в повечето общини е над -20‰. По-разнопосочни са тенденциите при механичния прираст, като обръщането на миграционните тенденции през 2020 г. не подминава ловешките и плевенските малки общини. И тук областните центрове губят население, но периферията им отбелязва значителен ръст, който в някои случаи (Априлци, Летница) продължава и през 2021 година.

Важно е да отбележим също, че областите Ловеч и Плевен са сред значително застарелите райони на страната, като в някои общини (Гулянци, Долна Митрополия, Искър, Долни Дъбник, Априлци, Угърчин) делът на хората над 65 години надхвърля 30% от населението, а в повечето приближава тази стойност. Това допълнително ограничава потенциала им за развитие от гледна точка на силно ограничения достъп до работна сила.

Автор: Адриан Николов

27 февруари 2023

От 2012 г. Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили стъпват на 68 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.

Тази години основните въпросите, представени по време на дискусията бяха:

• Местен потенциал и перспективи пред регионите;
• Повлия ли пандемията на резултатите на образователната система и как здравната система реагира на извънредната ситуация;
• Тенденциите в заетостта, безработицата и доходите и защо някои области са загубили ¼ от населението си за едно десетилетие;
• Разшири ли се разликата между регионите и какви са движещите икономически сили в различните региони;
• Как се отрази пандемията на регионалната карта и каква е ролята на местните власти в трансформацията на икономиката

• презентация от събитието

The project "Regional Profiles: Development Indicators" is implemented with the support of the “America for Bulgaria” Foundation

Днес беше публикуван новият „Икономически и инвестиционен профил на София” (2022 г.), изготвен от ИПИ за Столичната агенция за инвестиции (СОАПИ). Профилът показва бурното развитие на София след пандемията, като брутният вътрешен продукт на столицата достига над 59 млрд. лв. през 2021 г. София концентрира над половината от брутната добавена стойност на услугите в националната икономика, а в дигиталния сектор делът на столицата доближава 90%. Един от особено интересните моменти в новия профил на София е възстановяването на туризма и градския живот след пандемията. На графиката по-долу може да се видят реализираните нощувки в София по месеци за периода 2019-2022 г.

Преди пандемията туризма в София е в подем, като през 2019 г. са отчетени близо 2 млн. реализирани нощувки в местата за настаняване, в т.ч. над 1,4 млн. нощувки от чужденци. Пандемията и тежките ограничителни мерки удрят тежко туризма в столицата, като през 2020 г. реализираните нощувки се свиват до под 800 хил. за цялата година. Големият срив е при чуждестранните туристи, като конкретно през април и май 2020 г. в София се реализират по около 4-5 хил. нощувки от чужденци при нива отпреди пандемията от порядъка на 120-130 хил. нощувки от чужденци през пролетните месеци. Всичко това оказва своето негативно влияние върху градския живот и се усеща особено силно в туристическия и развлекателния бранш.

През 2021 г. след постепенно отпадане на повечето ограничения и разпространението на ваксините се наблюдава ръст на туристическите пътувания, като в София се отчитат близо 1,2 милиона нощувки. Възстановяването при туристическите посещения и нощувките на българите е почти пълно, докато данните за чужденците показват, че международните пътувания се възстановяват само частично през 2021 г. Въпреки общия подем на столичната икономика през 2021 г. и растежа на практика във всички сектори, по-бавното възстановяване на туристическите пътувания е един от факторите, които ограничават развитието и връщането към обичайната динамика на градския живот преди пандемията.

През 2022 г. вече се наблюдава силен ръст на туризма, като за първите 11 месеца на годината се отчитат близо 1,9 млн. нощувки, в т.ч. 1,2 млн. нощувки от чуждестранни граждани. Във втората половина на годината реализираните нощувки в местата за настаняване в София „пробиват“ границата от 200 хил. нощувки на месец, което е рекорд за столицата. Казано с други думи, макар отпечатъкът на пандемията върху туризма в София да е отчетлив в период от близо две години, през 2022 г. туристическия поток към столицата вече е напълно възстановен и превишава нивата отпреди кризата. Това безспорно се отразява положително на София, което е видно както от динамичната градска среда, така и от оптимистичните данни в сектори като търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, културата и спорта.

Повече за икономиката на столицата може да прочетете в новия „Икономически и инвестиционен профил на София“ (2022 г.).