Новини

Преди няколко седмици разгледахме няколко алтернативи на въведената тази година формула за определяне на минималната работна заплата. Демонстрирахме, че е възможно изчислението на МРЗ на база обективни показатели за динамиката на цените, икономическия растеж и развитието на пазара на труда, който избягва проблемите, които възникват от директното ѝ обвързване със средната. Това обаче по никакъв начин не адресира изключително големите регионални различия в съотношението на минималната заплата, фиксирана на национално ниво, и средните заплати в отделните части на страната, което е показател за състоянието на местната икономика. В резултат, нивото на МРЗ поставя различни бариери на входа на регионалните пазари на труд. Тук разглеждаме няколко потенциални подхода към регионалното определяне на този ключов за пазара на труда индикатор, отново чрез обвързване с обективни индикатори на местната икономика.

Първата – и най-проста – възможност е да приложим модела на изчисление на националната МРЗ, фиксирайки я на 50% от средната заплата на регионално равнище. Представеното тук изчисление за улеснение ползва средната стойност за предишната година, вместо на две тримесечия от предишната и две от настоящата година преди бюджетната процедура. За сравнение разглеждаме данни от 2016 г. нататък.

Фиксирането на минималната заплата за отделните области на 50% от средната създава разпределение, при което в областта с най-висока МРЗ тя е приблизително два пъти над  тази с най-ниска, като това съотношение се запазва през последното десетилетие – очаквано, предвид че темповете на нарастване на заплатите на работещите са сходни, макар отправните точки да се отличават. През годините този подход би поставил повечето области под равнището на реалната, историческа минимална заплата. През 2016 г. да речем МРЗ е била 420 лв., като много близо до това равнище би била област Варна, над нея – четири други области, а с най-висока минимална заплата – столицата. През 2023 г. най-близо до реалната минимална заплата от 780 лв. е Стара Загора, а по-висока е тя в четири области, в столицата – цели 1196 лв. Това е резултат от по-бързи ръст на заплатите във водещите центрове. Същевременно би имало и области с по-слабо развити пазари а труда, където прагът на МРЗ би бил значително по-нисък, като с под 600 лв. биха били Благоевград, Кюстендил, Хасково, Видин и Смолян.

Този подход обаче страда от ключовия проблем с повишението на средната заплата заедно с минималната – тоест, ако в рамките на миналото десетилетие беше прилагана формула с 50% от средната заплата, най-вероятно разликите между областите щяха да са дори по-големи. За тази цел прилагаме и същата формула, която ползвахме на национално ниво – комбинация от промяната в брутния вътрешен продукт на областите, изменението в потребителските цени и динамиката на коефициента на безработица (по-подробно за избора на индикаторите – тук).

Изчислените като функция на икономическия ръст, ръста на цените и безработица регионални минимални заплати срещат някои видими ограничения в данните. Едното е самата им достъпност – данни за БВП по области са  достъпни до 2021 г., което е и причината да липсва изчислена стойност на МРЗ за 2023 г. На регионално ниво изцяло липсва изчисление на равнищата на потребителски цени, което означава, че всички области ползват един и същи ценови индекс. С други думи, очевидно при евентуално възприемане на подобен подход ще е необходимо подобряване на статистиката – и откъм достъпност на данни, и откъм тяхната навременна публикация. Редно е да напомним и за липсата на редовно изчисление на медианна заплата (и липсата на такова поначало на регионално ниво).

Извън тези проблеми, представеното в Таблица 2 разпределение постига сходни разлики между областите в сравнение с първия подход. Основната разлика идва от по-умерения ръст в областите с по-високи средни заплати, като само столицата успява да надхвърли реалната МРЗ за 2021 г. от 710 лв. Видимо ще е необходимо и да се ползват корективи механизми, в резултат на много по-динамичните икономически процеси на местно ниво в сравнение с националните, които могат да доведат до нежелани резултати при ползването на „чиста“ формула – пример за това е много бързото повишение на представената тук МРЗ за Кърджали, резултат от значителния ръст на БВП след започването на работата на мината в Крумовград. Въпреки това, така получената МРЗ е по-ниска от реално национално определената, което би означавало и че ще представлява по-малка пречка на входа на пазара на труд в областта.

Разбира се, важно е да подчертаем дебело, че представеното в настоящия текст е много далеч от работещ модел за изчисление на регионална МРЗ. Дори и при тези първоначални изчисления обаче излизат наяве важни проблеми – актуалността на данните, необходимостта от включване на „спирачки“, решението дали при спад на икономическата активност или ръст на безработицата минималната заплата да намалява, или да остава без промяна. Тези подходи, разбира се, по никакъв начин не адресират и големите разлики в заплащането в различните отрасли в рамките на регионите. Тези и много други казуси ще трябва да бъдат решени, ако се намери политическа воля за регионално диференциране на минималната заплата в опит да се ограничат максимално негативните ѝ последствия върху по-слабо икономически развитите части на страната.

Повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България.

Регионалните профили на ИПИ стъпват на 73 индикатора, които представят реалната картина в 28-те области в  страната и позволяват да се задълбочи разговорът за регионалното развитие и предизвикателствата пред      местните власти.

Представянето тази година включва правен фокус и дискусия.

Кога: 15:00 – 17:00 ч. / 22 ноември 2023 г. (сряда)

Къде: Launchee, ЦУМ, бул. „Мария Луиза“ №2 | Онлайн във Фейсбук

ПРЕДСТАВЯНЕ: Регионални профили: показатели за развитие 2023

• В кои области заплатите, заетостта и инвестициите са най-високи?
• Къде местните данъци са най-високи и как работи администрацията?
• В кои области са най-качественото образование и най-доброто здравеопазване?
• Защо местното правосъдие е бавно и къде престъпността е най-висока?
• Къде културният живот е най-интензивен и къде се развива туризмът?

ФОКУС: Борба с корупцията на местно ниво

• Доколко местната администрация успява да се бори с корупцията?
• Ефективна ли е законовата уредба?
• Централизация или децентрализация на борбата срещу корупцията?

ДИСКУСИЯ: Регионални предизвикателства и тенденции

• Какви са тенденциите в регионалното развитие и къде има потенциал?
• Защо областите се развиват по различен начин и увеличават ли се разликите?
• Кои са основните регионални предизвикателства и решения?

Всички анализи, данни и други материали, свързани с изследването, ще бъдат публикувани на специализирания сайт: www.regionalprofiles.bg

За въпроси: Весела Добринова, 02/952 62 66, mail@ime.bg 

Очакваме Ви!

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“

Вторият тур на изборите ще отмине и е време да погледнем към хоризонта отвъд пускането на бюлетината и изборната вечер на коментаторите и безкрайните графики в телевизиите. По традиция, фокусът върху местната власт бързо ще изчезне и всички ще се втурнат да говорят за бъдещето на правителството. Бюджетът е бомба със закъснител – в политически и фискален смисъл, където, ако „сглобката“ не се е разклатила достатъчно от цирка с машинния вот (на първи план хеш код, на втори план добре познати аналогови физиономии), спорът за държавните финанси може спокойно да катурне всякакви планове за ротация и политическа стабилност. Разговорът за конституцията също ще убие всякаква мисъл за местната власт. Въпреки всичко, независимо от това дали ще наблюдаваме разпад в управлението, изборите дават нова енергия на местната власт, която ще си е там през следващите четири години. Затова е важно да очертаем някои посоки на развитие, които изглеждат вероятни.

Очакване за по-високи данъци на местно ниво

Добре е да го кажем още преди втория тур. Някои местни данъци и такси ще се увеличат в следващите години. Първо, защото са много ниски и това няма да е вечно – в страната масово хора плащат повече за годишна винетка, отколкото за данък върху имота си. И второ, защото структурата на държавните финанси е сбъркана, тя изсмуква собствените приходи на общините, прави ги зависими от трансфери и подаръци от централната власт, и води до хронична липса на ресурс дори в годините на изобилие за държавната хазна. В допълнение към това, очакването винаги е за някакво повишение на общинските налози в началото на новия мандат на местната власт. Тук обаче има важен детайл. Вдигането на местните данъци и такси по-скоро няма да е дело на новите общински съвети.

Най-големият приход за общините обикновено идва от данъка върху сделките с имущество – там обаче масово общините са на максимума по закон и вече няма пространство за покачване на размера на данъка. Фокусът по-скоро би попаднал върху облагането на имотите, но не върху ставката, а върху данъчната оценка. Административният модел на данъчни оценки не е променян смислено от над 10 години, в него няма динамични компоненти свързани с пазарната стойност на имотите, което означава, че и самата данъчна оценка е пропуснала развитието на имотния пазар в последното десетилетие. Изглежда повече от вероятно парламентът да се заеме с данъчните оценки на имотите (приложение в ЗМДТ), като или ще промени т. нар. коефициент за местоположение (лесният начин за осъвременяване на данъчната оценка) или ще тръгне към някаква форма на квази пазарна оценка за целите на облагането. И в двата случая, очакването е за чувствително повишение на данъка върху имотите, провокирано от промени в закона.

Нов модел за финансиране на регионални инвестиции

Политическата нестабилност и липсата на един силен играч, който да държи политическата власт, би следвало да доведе до различен модел за финансиране на големи инвестиционни проекти с регионално и общинско значение. Моделът на джипката и черната кутия на централния бюджет – по който можеш да построиш голям булевард във Варна или два нови стадиона в Пловдив, изглежда трудно приложим в момента. Ако липсата на силна власт, концентрирана само в една партия, доведе до ясни правила за финансиране на регионални и общински проекти и форма на капиталова програма, която не е скрита в централния бюджет, а е публична и гласувана в парламента, това може да е едно от най-смислените постижения на „сглобката“.

По-малко стратегии, повече проекти и работа

През последните три години общините в България хвърлиха огромна енергия в стратегическо планиране – т. нар. планове за интегрирано развитие за периода 2021-2027 г., свързано основно с усвояването на европейските средства по новите оперативни програми. Този процес се превърна в една безкрайна мъка, която разкъса местната власт между реалната работа и опитите пъстрият живот в една община да се вмести в кутийките на различните европейски проекти. Така или иначе, това вече свърши. Новата местна власт няма да има задачата тепърва да пише стратегии, а ще трябва бързо да се ориентира в реализирането на заложените и в някои случаи – вече започналите – големи проекти, както и в новите възможности за финансиране – най-вече печално пренаписвания и муден Национален план за възстановяване и устойчивост. Възможности за финансиране на трансформация на местно ниво във всякакъв смисъл на тази дума в момента има и точно затова много ясно ще се види разликата между работещите местни власти и тези, за които основната задача е била спечелването на изборите.

Силна роля на общинските звена за инвестиции

През последните 4-5 години се наблюдава един постоянен тренд на оформяне на екипи за привличане на инвестиции във водещите общини в страната. Моделите са различни – понякога е отделна общинска агенция (като СОАПИ в София), понякога е силна дирекция в общината (както е случаят в Стара Загора), а понякога е активен заместник кмет, който отговаря за бизнес развитието. Тези екипи започват все по-често да се появяват на регионалната карта и дори да търсят възможности за сътрудничество помежду си. Напълно постижимо е в следващите четири години оформянето на визията и маркетирането на инвестиционните дестинации в страната, както и планирането за развитието на индустриални терени, оформянето на висок клас бизнес пространства и партньорства с образователни институции да се случва в по-голяма степен между тези екипи, а не предимно в кабинетите на централната власт. Тук важна ще е и ролята на големите икономически центрове извън София, които могат да бъдат много по-смели в ролята си за промяна на регионалната карта.

Отпушване на разговора за финансовата децентрализация

Общият знаменател на всички тези теми е промяната в структурата на публичните финанси и засилването на ролята на общината. Въпреки наличния потенциал на местно ниво, в т.ч. различни възможности за финансиране на големи инвестиционни проекти, без финансова самостоятелност на общините и обвързване на местния бюджет с местната икономика, кметът никога няма да има ясен хоризонт пред себе си. Пренареждането на местната власт в страната е най-добрият повод за отпушване на разговора за финансовата децентрализация, в т.ч. за споделяне на приходите от някои преки данъци. Каквито и фондове за инвестиции на местно ниво да се правят от централната власт, те не могат да заметат несправедливостта от изсмукването на ресурс от регионите.

През последните 12 години Институтът за пазарна икономика представя изследването „Регионални профили – показатели за развитие“. Тазгодишният анализ включва 73 индикатора, разпределени в 12 категории за икономическото и социално развитие на българските области и ще бъде представен детайлно в края на месец ноември 2023 година. Една от ключовите категории е „Здравеопазване“. Тя подрежда областите в зависимост от резултатите им по 7 ключови за здравната система индикатора, като в последното издание е включен допълнително нов показател – „средна очаквана продължителност на живота в години“. Тук накратко представяме промените в позициите на всяка област за последните 5 години и се опитваме да изследваме основните причини за тях.

На национално ниво се отчита подобряване в част от наблюдаваните показатели за здравеопазване, например обслужване на населението от общопрактикуващи лекари и по-ниска детска смъртност. Броят преминали през МБАЛ болни все още е на нива, по-ниски от тези преди началото на пандемията, въпреки че за втора поредна година хоспитализациите в страната нарастват. Делът на здравноосигурените значително се подобрява, вероятно поради по-ниския регистриран брой на населението в преброяването през 2021 г. Показателят за очаквана продължителност на живота обаче за трета поредна година отбелязва намаление вследствие все още на ефекта на пандемията от ковид-19.

Какви са тенденциите по области през последните 5 години?

Източник: ИПИ

Подредбата на областите в категория „Здравеопазване“ показва някои тенденции, като само част могат да бъдат обяснени в промените в методологията на изследването и добавянето на нов индикатор, отчитащ продължителността на живота на местното население:

• Няколко области бележат рязко подобрение за последната една година – това са Шумен, Кърджали и Варна. В случаите на Шумен и Кърджали причините са много високият дял здравноосигурени лица и ниският коефициент на детска смъртност. Подобрението в класирането на Варна е свързано с високата средна продължителност на живота и значителния брой лекари – специалисти. Варна, заедно с лидера през последните години – област Плевен, е една от четирите области с медицински университет на своята територия, което в значителна степен предопределя доброто осигуряване с ресурси .
• Област Смолян за първи път оглавява класацията в категория „Здравеопазване“ през 2023 година, като възходът на областта започва преди 3 години. Причината не е само във високата продължителност на живота на населението, а и в ниската детска смъртност, сравнително доброто осигуряване с общопрактикуващи лекари и почти напълно здравноосигуреното население. Смолян успява да поддържа брой легла в многопрофилните си болници на равнището на средното за страната, независимо от планинската територия на областта и затрудненията в транспорта и придвижването. Близки до тези са и показателите на област Габрово, която отбелязва високата трета позиция за втора поредна година.
• Няколко области бележат постепенно, но стабилно подобряване в класирането – например Благоевград, Перник и Хасково. Те отбелязват подобряване в показателите за детска смъртност и приближаване до средните показатели за осигуряване с лекари, но страдат от липса на лекари специалисти и по-малък брой легла в многопрофилните болници. Последният индикатор се компенсира от географската им близост до други големи области, което вероятно позволява на населението им да търси и получава там болнични услуги.
• Няколко области за съжаление не променят значително позициите си в дъното на класацията – например Сливен, Ямбол, Силистра и Добрич. Всяка от тях регистрира недостиг на общопрактикуващи лекари и лекари специалисти, ниска очаквана продължителност на живота и висока детска смъртност. В резултат продължителността на живота на населението е една от най-ниските в страната. Трайно ниските позиции на тези области в категория „Здравеопазване“ показват наличие на структурни проблеми в управлението на местните здравни системи, но и наслагване на други фактори върху слабите здравни показатели.
• Накрая, но не на последно място, ще отбележим и силно променливите позиции на области като Видин, Стара Загора, Пазарджик и Монтана. В тях действат фактори, които краткосрочно се отразяват по-значимо на здравните показатели, например броя преминали за лечение болни и коефициента на детска смъртност (следва да се има предвид, че поради относително ниския брой на населението в някои области този показател не е толкова устойчив през годините). Възможностите за подобрение на здравеопазването в тези области са големи и следва да се използват за повишаване на здравния статус на населението и качеството на живот като цяло.

Обезпокоително е дълготрайното влошаване на показателите на здравни системи на определени места. И ако реформата в здравеопазването е поставена „на трупчета“ на национално ниво и липсва яснота в посоката на развитие на системата, то няма как това да не се отрази негативно и на другите показатели на областите, и на населението в тях. По-дълъг живот в по-добро здраве, съпътстван от качествени здравни услуги и грижа за пациента, са целите на здравната реформа, но остава да видим как те ще се реализират на практика. 

Очаквайте в края на ноември 2023 г. представяне на подробните профили на областите с анализ и оценки за всички 12 категории за икономическо и социално развитие.

Новото издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие“ 2023 вече е готово и в края на месец ноември 2023 г. предстои официалното му представяне и публикуване. Изследването включва 73 показателя, разпределени в 12 категории за икономическото и социалното развитие на областите.

28-те български области изначално имат огромни различия по характерните си базови показатели. Столицата е най-многобройната с население от близо 1,3 млн. души, което е двойно повече от това във втора област (Пловдив с 634 хил. души) и цели 17 пъти – от последната (Видин със 75 хил. души). Последните области в класацията по население – Видин, Смолян, Габрово, Силистра и Търговище, вече са с по под 100 хил. души и са по-малки и от някои общини в страната, което поставя въпроса за административно-териториално реформа не само на общинско, но и на областно ниво.

Разликите в площта на областите също са значителни. Най-голямата област – Бургас е около пет пъти по-голяма от най-малките – столицата и Габрово. София и Благоевград също са сред най-обширните области.

Област Габрово се отличава в почти всички основни показатели. Освен сред най-малките по площ и население, тя е втората с най-много населени места (след Кърджали) и едновременно с това е третата област с най-висок дял на градско население (след столицата и Варна). Обяснение за това може да се търси във факта, че Габрово е първенец сред областите с абсолютно обезлюдени населени места (61 от общо 167 в страната). За сравнение Кърджали е областта с най-голям брой населени места (468 от общо 5257 в страната) и най-нисък дял на населението в градовете (41,8% при среден 73,6% в страната). Разград пък е сред областите с най-малък брой населени места (103) и най-ниско градското население (47,8%).

Тези базови показатели за областите предопределят и редица аспекти на икономическото и социалното им развитие, като възможностите за трансформация на икономиката и инвестициите, доходите и бедността, достъпът до образование и здравеопазване, културният и туристически потенциал, спецификите на инфраструктурата, осигуряването на ред и сигурност, качеството на околната среда. Всички тези категории са и част от новото издание на „Регионални профили: показатели за развитие“ 2023 г., а до представянето му всеки може да провери знания и наблюденията си в Регионалния куиз: кой е по-по-най сред областите.

От десетилетие демографските новини за България са почти изключително негативни – населението се стопява бързо, естественият прираст се влошава, а ковид-19 доведе до рязко повишаване на смъртността. Някои индикатори обаче дават повод за преосмисляне на поне част от общата демографска динамика, и дори за лек оптимизъм. Днес се спираме върху плодовитостта, която отбелязва значително подобрение през 2022 г. и дори се приближава до коефициента си на заместване.

Определението на тоталния коефициент на плодовитост e „средният брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен период (от 15 до 49 години) съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година“. Най-често се приема, че заместване има когато коефициентът достигне поне 2,1 – с други думи, когато средностатистическата жена има средно 2,1 деца. В средносрочен план това означава задържане на населението и демографска стабилност, а всяка по-висока стойност води до постепенно повишаване.

Плодовитостта в България се регистрира повече от век, като постига своя исторически пик в периода по време и след Първата световна война – около 5,5 деца на една жена. Следващите видими пикове са веднага след Втората световна война (около 3,5-4 деца) и през 70-те години на ХХ век, когато за последен път страната е над „заместването“ от 2,1 деца. Обратно, абсолютното дъно е достигнато в годините на най-дълбока икономическа криза в края на 90-те години - едва 1,1 деца. Оттогава насам се наблюдава лек ръст до 1,6 деца в началото на глобалната финансова криза, и до 1,78 деца през 2022 г., което е и най-високата стойност от началото на демократичната история на страната насам.

Съдейки по динамиката, повече от очевидно е кои са факторите, които предопределят динамиката на плодовитостта. В началото на ХХ век икономическата трансформация от аграрна към индустриална икономика води до бърз спад, последват от задържане през периода на Народна република България. По-краткосрочните движения обаче са свързани с много резките промени на средата – периодът след двете световни войни носи оптимизъм, обратно – стопанските шокове и висока несигурност след разпада на социалистическия строй и в хода на двете икономически кризи водят със себе си значителни влошавания. По същия начин, впрочем, може да бъде интерпретирано и задържането на плодовитостта в хода на пандемията от ковид-19.  Съответно периодът от началото на миналото десетилетие се характеризира с постепенно подобрение, а първата година след пандемията -  с подобрение със средно 0,2 деца, сред по-резките в представения исторически преглед.

Погледът към коефициента на плодовитост на отделните области разкрива значителни различия между отделните части на страната, като три области – Сливен (2,57), Ямбол (2,35) и Ловеч (2,11) – са над стойността на заместване. Най-ниските стойности на индикатора пък са в Смолян (1,33) и столицата (1,51). Подобрението спрямо десетилетие по-рано обаче е повсеместно – няма нито една област, в която се наблюдава спад, а при повечето ръстът е от порядъка на 0,2-0,3 пункта в рамките на десетилетието. Все пак  има видим контраст между областите в Северна и Южна България, като в повечето северни области подобрението е значително по-бавно.

На този етап – единично бързо повишение в рамките на една година – няма как да твърдим, че има трайно подобрение в плодовитостта и пряко обвързаната с нея раждаемост в страната. Въпреки това обаче историческата динамика ясно насочва към факторите, които влияят благотворно – повишаването на предвидимостта, премахването на екзистенциалните заплахи и общото подобряване на макроикономическата и социалната среда. С други думи, залагането на демографски цели следва да си полага цели и в тези посоки, които са далеч по-ефективни от данъчните отстъпки и преференциалните жилищни кредити.

Изданието на ИПИ „Икономическите центрове в България – 2023“ цели да изследва и да представи концентрацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната.

Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.

Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.

На територията на 16-те икономи­чески центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.

Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб и типология:

Лидерът София: Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и включва 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души;

Петте големи центъра след София: На картата се открояват още пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионална­та карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас-Не­себър“).

Извън очаквания лидер София и петте по-големи ико­номически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с по-ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта.

Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.

Подобен тип взаи­модействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта.

Източник: ИПИ на база данни от НСИ.

Онлайн издание „Икономическите центрове – 2023“ е достъпно тук.

Презентацията от представянето на анализа ще откриете тук.

 Изданието „Икономическите центрове в България - 2023“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.