Новини

И през 2023 г. търсенето на труд остава високо, но силно неравномерно разпределено между отделните региони на страната и различните професии, сочи актуалното Проучване на потребностите от работна сила на Агенция по заетостта сред работодателите. Докато сред професиите с най-високо търсене остават машинните оператори, шивачите и готвачите, то при специалистите с висше образование анализът отчита значителен дефицит на медицински сестри, лекари и учители. В настоящия текст се спираме само на непосредствените потребности на работодателите, а дългосрочните очаквания и структурни дисбаланси ще разгледаме в предстоящ анализ .

Индикативен за състоянието на пазара на труда е делът на работодателите, които срещат трудности в наемането на работници, като за 2023 г. това са 64% от включените в допитването. На национално ниво посочената за 12 месеца след провеждането на анкетата обща потребност от работна сила на предприятията в периода – е 268 хил. души, което надхвърля значително регистрираните по последни данни за декември безработни, чиито брой достига 158 хил. души. Очаквано, най-често посочваната причина – според 38% от работодателите – за невъзможността за запълване на недостига е липсата на квалификация или образование на кандидатите.

Най-общият поглед към разпределението на търсенето на труд сочи, че индустрията ще продължава да генерира най-много работни места в непосредствено бъдеще, с 31% от заявените потребности. Сериозно покачване обаче има и в сферата на търговията, транспорта, хотелите и ресторантите (25% от търсенето), най-вече в резултат на значително по-бързото от очакваното възстановяване на туризма. Значителни дефицити (17%) има и в държавното управление, образованието и здравеопазването, съсредоточени най-вече в училищата и болниците. Растящият отрасъл на строителството се нарежда на четвърто място с 14% от общото търсене на работна ръка, а далеч назад на пето място с 5% е селското стопанство.

При квалифицираните специалисти най-острият регистриран недостиг е при машинните оператори – 14,8 хил. души, следван от шивачите (8,7 хил.), готвачите (8,6 хил.), строителите (8,3 хил.) и сервитьорите и барманите (6,5 хил.). Интересно е, че търсенето е разпределено най-общо в две категории – професии, в които съществува недостиг на квалифицирани специалисти и такива, в които равнищата на заплащане не са конкурентни спрямо останалата част от икономика (и не само националната, но и отворения общ пазар на труд в ЕС), и съответно няма търсене на работни места в тях. Особено видимо е това в професиите, свързани със шивашката индустрия, както и в туризма.

Регистрираният от АЗ недостиг на специалисти с висше образование е съсредоточен в няколко професии, свързани тясно с бюджетната сфера – медицински сестри (4,7 хил.), лекари (4,4 хил.) и учители (4,4). Прави впечатление, че според анкетното проучване търсенето на ИКТ специалисти е относително ниско – едва хиляда души, въпреки сериозната експанзия на сектора през последните години. Справка в данните, публикувани от jobs.bg наистина сочи към значителен спад на търсенето на ИКТ експерти, но до чувствително по-високо равнище. При недостига на другите групи висшисти най-вече личат разминаванията между структурата на изучаваните специалности във висшето образование и пазара на труда, но и хронично лошите условия на труд и заплащане в част от професиите, особено ясно изразени например при медицинските сестри.

Регионалното разпределение на текущото търсене на работници също крие някои изненади. На първо място според анкетата излиза Бургас с над 10% от цялото търсене, или 27,4 хиляди работници. Столицата е на второ място с 26,7 хиляди, Варна на трето с 25,8 хиляди, а досегашният лидер Пловдив е на четвърто с 18,9 хиляди работници. Отрасловият профил на търсенето в областите е много разнороден, като в много области водещ е туризмът, търговията и транспорта, в Бургас и столицата – строителството, в Пловдив – индустрията. Относително равномерно е разпределен недостигът на кадри в образованието и здравеопазването. Прави впечатление, че въпреки неяснотите около енергийния преход търсенето в Стара Загора остава значително, а на преден план излизат и области с по-ниско ниво на икономическо развитие като Смолян, Благоевград и Кърджали – най-вече поради засилващата се роля на преработващата промишленост. Обратно, на дъното са областите Видин, Монтана и Ямбол, където слабото търсене означава и слаб потенциал за експанзия на пазара на труд в непосредствено бъдеще.

Данните от анкетата на Агенция по заетостта ясно посочват, че очакванията за забавяне на икономическия ръст през 2024 г. на този етап не се отразяват осезаемо негативно върху търсенето на труд. Дори обратно – недостигът на кадри в някои ключови сфери, било то заради липса на специалисти, било то заради лоши условия и заплащане, се е превърнал в сериозен ограничител на потенциала за експанзия на редица бизнеси и оттам – на икономическия растеж в средносрочен план.

Данните за инвестициите по области за 2022 г. показват сериозно раздвижване на регионалните икономики. Докато общите инвестиции, измерени през разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА), нарастват в почти цялата страна (с изключение на област Разград – подробности по-долу), при външните инвестиции се наблюдават значителни разлики между областите. В цели седем области преките чуждестранни инвестиции с натрупване намаляват към края на 2022 г. в сравнение с края на предходната година – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Бургас, Стара Загора и Благоевград.

Враца и Силистра губят чужди инвестиции

Въпреки че най-голям е спадът в Бургас и Стара Загора (с по над 230 млн. евро), намалението в областите с по-слабо развитие и по-малко население е по-осезаемо. Област Враца губи над 80 млн. евро инвестиции, а област Силистра – 17 млн. евро, като и в двете спадът е с над 40%. За сравнение намалението с близо 240 млн. евро в област Бургас се равнява на 10%-тен спад на общия размер натрупани до момента чужди инвестиции. Между Враца и Силистра обаче има съществена разлика – при почти еднакво процентно свиване на чуждите инвестиции, област Враца е рекордьор в страната по ръст и на общите инвестиции в основен капитал, и на стойността на произведената продукция. Разходите за придобиване на ДМА в областта нарастват с 86% (при 19% за страната), а на произведената продукция – с 84% (при 30% в страната). Същевременно в област Силистра, която остава сред най-слабо развитите икономически области, увеличението на тези два показателя е значително по-ограничено – съответно с 24% и 23%.

Столицата и област София – обичайните лидери, Пловдив догонва

Столицата и област София остават на първите места с най-много привлечени инвестиции до момента и произведена продукция на човек от населението. В столицата преките чуждестранни инвестиции нараства с близо 300 млн. евро, достигайки почти 15 млрд. евро, или 11,7 хил. евро на човек от населението. Разходите за придобиване на ДМА нарастват с над 1 млрд. лв. спрямо 2021 г. (до 11 млрд. лв. през 2022 г. или 8,8 хил. лв. на човек), а стойността на произведената продукция – с 20 млрд. лв. (до 101 млрд. лв. или 78,8 хил. лв. на човек). При област София увеличенията също са значителни, а произведената продукция на човек от населението почти достига тази в столицата, достигайки 72,3 хил. лева. Област Пловдив пък отбелязва най-високия приток на чужди инвестиции в страната – 314 млн. евро., с което общият им обем с натрупване достига 2,5 млрд. евро. По-високи от средните са и увеличенията на вътрешните инвестиции и произведената продукция.

Велико Търново е рекордьор по ръст на чуждите инвестиции

Голямо положително развитие се вижда при външните инвестиции в област Велико Търново. През последното десетилетие те са сравнително малко, а през 2021 г. областта се подрежда на дъното на класацията по натрупани преки чуждестранни инвестиции на човек от населението с около 300 евро, или над десет пъти по-малко от средното ниво за страната. През 2022 г. обаче Велико Търново успява да привлече над 200 млн. евро чужди инвестиции, което е близо тройно увеличение на външните инвестиции в областта (при средно 4% в страната). Така Велико Търново се премества от 28-мото място на дъното до 16-то място в регионалната класация според размер на чуждите инвестиции на човек от населението.

Разград отбелязва консистентен спад на вътрешните инвестиции

Разград е единствената област, в която разходите за придобиване на ДМА през 2022 г. намаляват. Спрямо предходната година спадът е с близо 8 млн. лв., което е понижаване с 3% (при ръст от 19% за страната) до 215 млн. лева. Спрямо броя на населението тази загуба премества областта от 15-то място през 2021 г. до 23-то място през 2022 година. Нещо повече – разходите за придобиване на ДМА в областта намаляват за трета поредна година. Все пак трябва да се отбележи, че въпреки че и те остават сравнително ниски, чуждите инвестиции и произведената продукция в областта нарастват по-бързо от средното увеличение в страната.

Видин остава областта с най-малко произведена продукция

Стойността на произведената продукция в Видин нараства по-бавно от средната в страната през 2022 г. и областта остава на дъното на регионалната класация както в абсолютно, така и в относително отношение. Произведената продукция в областта нараства със 186 млн. лв. и достига 845 млн. лв., което е едва 0,3% от общата за страната. Спрямо населението произведената продукция е 11,6 хил. лв. на човек (при 43,3 хил. лв. на човек средно за страната) и ръстът ѝ не е достатъчен, за да „отлепи“ областта от последното място.

Инвестициите са основен източник на благосъстояние

Движението на инвестициите е различно в отделните области. При някои има ръстове, при други – спадове. Някои разчитат повече на вътрешни, а други – на външни инвестиции. В някои инвестициите са насочени предимно към услугите и високотехнологичните производства, в други – в индустрията. При всички положения обаче инвестициите са основен фактор за повишаване на производителността и конкурентоспособността, а оттам – на заетост и високи доходи за населението.

Преди две седмици ИПИ, в партньорство с „24 часа“, проведе първата среща на местната и изпълнителната власт в рамките на формата "Общините - перспектива 2027". Екипът на ИПИ представи последните изводи от изследванията на регионалните профили и икономическите центрове в страната, като поставиха фокус върху финансовата децентрализация и работата на местната власт за привличане на инвестиции. В рамките на събитието бяха представени и изчисления за ефектите от евентуалното преотстъпване на 1/5 от приходите от облагането на доходите на физическите лица към общините.

Днес ИПИ представя на широката публика обновената страница www.dvenasto.bg. Посветената на кампанията „2% в твоята община“ страница предлага кратък финансов профил на всяка една община в страната, който включва информация за разходите по бюджета на общината, размера на собствените приходи и техния дял от общия бюджет, както и данни за общинския дълг. Данните покриват периода 2019-2022 г., което позволява да се проследи развитието в динамика.

Големият принос на страницата е оценката за ефектите от евентуалното преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане на общините. Профилът на всяка община включва данни за населението, броя на заетите лица и средната работна заплата, на база на които е направена и оценка на общо платения данък върху доходите от всички заети в рамките на общината и съответно очаквани приходи за общината при преотстъпване на 1/5 от приходите. В изчисленията си екипът на ИПИ е взел под внимание и всекидневната трудова миграция, което позволява да се види пълният ефект от реформата.

Изчисленията на ИПИ показват, че ефектът от реформата би се равнявал на над 900 млн. лв. допълнителен приход за общините (оценка по данните за 2022 г.). Това означава, че собствените приходи на общините биха се увеличили с близо 30%, като интерактивната страница позволява този ефект да се проследи община по община. Картата показва, че много често в общините, които са в периферията на големите икономически центрове – като Своге или Раковски например, ефектът е най-голям. Това е провокирано от възможността за работа в по-развитото ядро на центъра, където трудовите възнаграждения са по-високи.

Детайлен преглед на страницата www.dvenasto.bg показва, че всички общини биха спечелили от реформата, тоест всички получават допълнителен приход. Най-нисък е ефектът в общините, които така или иначе имат високи собствени приходи – например морските общини (като Созопол и Несебър), както и в най-малките и обезлюдяващи се общини, в които просто няма хора (като Грамада и Макреш). Конкретно за втория тип общини, които срещат сериозни демографски и икономически затруднения, предложената от ИПИ промяна включва и насочването на допълнителен ресурс чрез изравнителни механизми, които да дадат възможност на местната власт да получи по-сериозна подкрепа.

Логиката на реформата е от една страна да се освободят общините да оперират със собствен ресурс и да бъдат успешни, а от друга да се насочат изравнителните механизми към най-нуждаещите се. Към момента имаме един несправедлив модел, който изсмуква ресурс от общините, прави ги напълно зависими от централната власт и европейските средства, а в същото време отново има изравнителна субсидия, която е за почти всички общини. Комбинацията от всичко това води до увеличаване на регионалните неравенства, а не до тяхното свиване. Когато общините получат дял от успеха на своята икономика и възможност да провеждат собствени политики с дългосрочен хоризонт, тогава успехът няма да е концентриран само в столицата или в най-големите градове в страната. 

На 22 ноември 2023 г. ИПИ представи 12. издание на единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България.

Регионалните профили на ИПИ стъпват на 73 индикатора, които представят реалната картина в 28-те области в страната и позволяват да се задълбочи разговорът за регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти.

Основни въпроси, обсъдени в представянето и последвалата дисусия:

• В кои области заплатите, заетостта и инвестициите са най-високи?
• Къде местните данъци са най-високи и как работи администрацията?
• В кои области са най-качественото образование и най-доброто здравеопазване?
• Защо местното правосъдие е бавно и къде престъпността е най-висока?
• Къде културният живот е най-интензивен и къде се развива туризмът?
• Какви са тенденциите в регионалното развитие и къде има потенциал?
• Защо областите се развиват по различен начин и увеличават ли се разликите?
• Кои са основните регионални предизвикателства и решения?

Правният фокус тази година беше на тема борбата с корупцията на местно ниво – доколко местната администрация успява да се бори с корупцията, ефективни ли са законовата уредба, централизацията или децентрализацията като подход.

• Пълен текст на Регионални профили: показатели за развитие – 2023
• Презентация от събитието
• Видеозапис от събитието

Всички анализи, данни и други материали, свързани с изследването се публикуват на специализирания сайт: www.regionalprofiles.bg

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“

Туризмът без съмнение беше отрасълът на българската икономика, засегнат най-тежко от ковид-пандемията и ограничителните мерки. Спирането на полетите, изчезването на чужденците и страхът от заразяване на публични места доведоха до невиждан спад на туристите, нощувките и приходите до степен, че години икономически ръст в туристическите общини беше изтрит. Руската война в Украйна също имаше своето негативно отражение. Въпреки това показателите за лято 2023 г. сочат към почти пълно възстановяване на равнищата преди кризата. Слуховете за смъртта на онлайн платформите за краткосрочен наем също изглеждат силно преувеличени.

 Сравнението на общия брой нощувки за петте месеца на активен летен сезон по Черноморието между май и септември сочи почти пълно възстановяване – през 2019 г. реализираните през този период нощувки в страната като цяло са били малко под 21 млн., през 2023 г. – 19,7 млн. Въпреки че в двата най-активни месеца все още има по приблизително 100 хил. нощувки по-малко в сравнение с 2019 г., ако тенденциите останат в същата посока, 2024 г. ще надскочим равнищата отпреди кризата. Това вече се е случило при общия брой пренощували, които през петте летни месеца са били 5,4 млн. души за 2023 г., в сравнение с 5,2 млн. души за 2019 г.

Важно е да отбележим също, че тази динамика се случва на фона на намаляване и на броя на чуждите посетители от 3,1 млн. души през лятото на 2019 г. до 2,7 млн. души през 2023 г. С други думи годините на ковид и войната все пак са се отразили в спад на популярността на страната за чужденците през летния сезон, но част от спада е заместен от повече летуващи българи. Значителна промяна има и в приходите от нощувки[1] – докато през лятото на 2019 г. приходите от нощувки са били 1,172 млрд. лв., то през лятото на 2023 г. вече достигат 1,511 млрд. лв. или ръст от 29%. Прякото сравнение на приходите е трудно на фона на инфлацията, но дава обща насока за тенденцията на развитието на сектора.

Областната динамика сочи към неравномерен темп на възстановяване в различните региони на страната. Трите черноморски области – Бургас, Добрич и особено Варна, все още остават зад предкризисната си равнища на туристическа активност, поне представена през броя на нощувките. На този фон обаче София и Пловдив, където е съсредоточена по-голямата част от останалата туристическа дейност, вече са задминали равнищата от 2019 г., което сочи към по-бързо възстановяване на сегмента на градския туризъм, подкрепен и от връщането на нискотарифните полети.

Интересен поглед към възстановяването на туризма дават експерименталните данни на Евростат за употребата на платформи за наеми от споделената икономика. Последните достъпни данни се отнасят за 2022 г., тъй че очаквано в тях личи по-бавно възстановяване спрямо 2019 г. в сравнение с данните за изминалото лято. Интересно е обаче разпределението в отделните области – през 2022 г. 873 хил. нощувки в Бургас са били реализирани през платформи от споделената икономика, а на второ място е столицата със 678 хил. нощувки, 440 хил. във Варна. 191 хил. в Благоевград и 154 хил. в Пловдив. Ако съдим по отношението спрямо общия брой нощувки в областите, наемането на апартаменти и стаи през платформите е видимо по-популярно за градски туризъм, отколкото за почивки по морето. Данните също така ясно сочат, че твърденията за отказ от ползване на онлайн платформите в полза на традиционните хотелски услуги след пандемията у нас са силно преувеличени. Въпреки че употребата им все още не е достигнала нивата отпреди 2020 г., те по-скоро следват общите тенденции в туризма, но и запазват своя дял.

Възстановяването на туризма поставя и още един важен въпрос в контекста на обсъжданията около държавния бюджет – говорим, разбира се, за отстъпката от данъка добавена стойност за хотелите и ресторантите. Специалната по-ниска ставка беше въведена с ясната цел да тушира ефектите от локдауните и отлива на чужденци. Съдейки по данните за последното лято обаче нощувките, броят на летовниците и приходите на туристическия бранш отдавна са се отърсили от ефекта на пандемията и ограниченията. С това изчезва и причината за специалното данъчно третиране, което от своя страна означава, че пълният размер на ДДС следва да бъде възстановен.

[1] Те в общия случай съставляват приблизително ½ от всички разходи на туристите за цялата почивка.

В София (област) се оформят няколко ясни ядра на стопанска активност, инвестиции и работни места, най-вече благодарение на развитието на промишлеността, логистиката и мините в широката периферия на столицата. Местните пазари на труда отдавна са се отърсили от негативния ефект на ковид-19, а тук са и няколко от общините с най-високи заплати в  страната. Образователната структура обаче създава видими пречки пред по-нататъшното икономическо развитие, особено на по-малките общини. Демографските показатели са значително по-благоприятни в сравнение с останалата част от страната.

• Многообразните лидери на София (област)

Тъй като София (област) е лишена от областен център – или, по-точно, естественият ѝ областен център е административно отделен от нея – тук липсва и ясно изявено икономическо ядро, което да съсредоточава значителна част от икономическата активност. Вместо това се оформят няколко силни регионални лидера, всеки със своята обособена специализация. На първо място трябва да споменем общините на Средногорието, сред тях Пирдоп, Мирково и Челопеч, с фокуса си върху минната индустрия и преработването на метали. Тъй като икономическите им показатели са конфиденциални заради правилата на националната статистика, не можем да ги сравним пряко с останалите общини, но ако съдим по представянето на водещите фирми в тях, най-вероятно са сред лидерите не само в региона, но и в страната. Извън Средногорието най-голямата местна икономика в София (област) през 2021 г. е тази на Елин Пелин с 446 млн. лв. добавена стойност и с водещи отрасли търговия, транспорт и логистика. След нея се нареждат индустриалните центрове Ботевград (381 млн. лв. добавена стойност) и Костинброд (258 млн. лв.), а четвъртата най-голяма общинска икономика е тази на Божурище с 217 млн. лв. добавена стойност. Сред общините с по-голям размер на добавената стойност се нарежда и Самоков със 115 млн. лв.

В по-големите общински икономики водещ отрасъл е преработващата промишленост, като той формира 80% от добавената стойност на Ботевград, 75% в Костинброд и 43% в Божурище. Това разпределение е до голяма степен логично, предвид близостта и лесния достъп до най-големия център на услугите в страната – София, съчетани със значителни инвестиции в развитието на индустриални зони в малките общини около столицата. На сходен извод навежда и профилът на водещите компании в областта, като с най-високи приходи са производителят на мед „Аурубис“, търговецът на горива „Сакса“, веригата за модерна търговия „Лидл“, минната „Дънди Прешъс Метълс“, фирми от индустрията и търговията.

В относително изражение сред общините, за които има данни, с най-висока степен на икономическо развитие е Божурище (22,5 хил. лв. добавена стойност на човек от населението), следвана близо от Елин Пелин (19,1 хил. лв./човек), Костинброд (14 хил. лв./човек) и Ботевград (12,5 хил. лв./човек). Останалите, по-слабо развити общини са с по под 4,5 хил. лв. добавена стойност на човек от населението, но предвид много активната трудова миграция в рамките на областта и към София, това не означава непременно ниско благосъстояние на жителите им.

Икономическата динамика в повечето части на областта е негативна, като през 2021 г. Копривщица отбелязва 43% спад на добавената стойност, Костенец – 42% спад, Етрополе – 40% спад, като най-вероятно това отразява влиянието на ковид-19 върху туризма. Най-видим ръст – 50% в рамките на годината има Своге, а четирите „големи“ икономики, за които разполагаме с данни също бележат повишение на добавената стойност, но по-скромно – по 5% в Божурище и Ботевград, 6% в Костинброд и 2% в Елин Пелин.

• Съсредоточените инвестиции

Разпределението на преките чуждестранни инвестиции сред общините в рамките на София (област) до голяма степен следва това на стопанската активност. Лидер (отново, с необходимото уточнение, че данните за Средногорието са конфиденциални) е Елин Пелин с 430 млн. евро размер на ПЧИ към края на 2021 г., следван от Ботевград (278 млн. евро) и Божурище (263 млн. евро). Размерът на чуждите капитали в Костинброд е относително по-нисък – 86 млн. евро. В Елин Пелин фокусът на чуждестранните инвестиции и търговията, а в останалите общини – преработващата промишленост. Значителният размер на ПЧИ, съпоставен спрямо относително малкото население поставя и Божурище (27 хил. евро/човек), и Елин Пелин (18 хил. евро/човек) и в топ 5 сред всички общини в страната по този показател, като те отстъпват единствено на Девня и Гълъбово.

През 2021 г. повечето общини в състава на София (област) отбелязват значителен ръст в инвестиционните разходи на нефинансовите предприятия. Сред някои от по-големите обаче има забавяне на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи – в Ботевград те намаляват с 62% спрямо 2020 г., в Божурище – с 6,7%. Елин Пелин от своя страна отбелязва повишение с 20%, Костинброд – с цели 82%. В номинално изражение най-високи са разходите за машини, земя и сгради в Елин Пелин – 185 млн. лв. през 2021 г., както и в Самоков (65 млн. лв.), Ботевград (62 млн. лв.), Костинброд (58 млн. лв.) и Божурище (56 млн. лв.).

Степента на употреба на средства от европейските фондове сред общините на София (област) е относително ниска, като в почти всички общата им сума не надхвърля 2 хил. лв. на човек от населението. Изключение е Костинброд, където тя приближава 5,6 хил. лв. на човек от населението – една от най-високите в страната - най-вече в резултат на изграждането на инсталация за преработване на отпадъци.

• Силните пазари на труд

Благодарение на преброяването, проведено през 2021 г., разполагаме с данни за общата заетост на общинско ниво. Коефициентите на заетост за населението на 15 и повече години до голяма степен отразяват равнищата на икономическо развитие на общините, като варират от 55% в Костинброд и 54% в Божурище дo 38% в Долна баня и 39% в Правец. Най-големият брой работещи е в Самоков – 13 хил. души, както и в Ботевград (12 хиляди) и Елин Пелин (10 хиляди).

Преброяването дава и поглед към ежедневната трудова миграция, която в малките общини около София е от особено голямо значение за месните пазари на труда. Най-голяма е тежестта на столицата в Своге, където 48% от заетите пътуват всеки ден за работа до големия град, а това е вярно за 47% от заетите в Божурище, 40% от тези в Костинброд и 38% от тези в Горна Малина. Част от общините на София (област) също са привлекателни за работници от други места – до Ботевград всеки ден пътуват 4,3 хиляди души от други общини, до Елин Пелин – 2,2 хил. души.

Значителни разлики между общините има и от гледна точка на безработицата. Най-добре тук се представя Божурище, където отчетеният от Агенция по заетостта коефициент на безработица през 2022 г. е 1,8%. Нисък е делът на безработните и в Елин Пелин (2,4%) и Челопеч (2,6%). С най-висока безработица е Правец – 11%, а повечето общини се разполагат в диапазона 4-6%. Очаквано на фона на общото възстановяване след ковид пандемията в почти всички общини има значително свиване на безработицата, но няколко – Драгоман, Етрополе, Мирково, Правец, Чавдар – регистрират леко повишение спрямо 2021 г.

В рамките на областта са разположени едни от лидерите в страната по размер на заплатите. Челопеч традиционно е общината с най-високата средна заплата в страната, като през 2021 г. тя достига 2930 лв. на месец. В Пирдоп средното възнаграждение на наетите пък е  2205 лв./месец, в Елин Пелин – 1745 лв./месец, в Божурище – 1717 лв./месец.

• Водещото средно образование

Образователната структура на София (област) също се отличава значително от тази на столицата. Тук са значително по-ниски дяловете на висшистите. Според данните от преброяването през 2021 г. най-много са те в Божурище - 29% от населението на 7 и повече години, а по 21% - в Ботевград, Пирдоп, Елин Пелин и Костинброд. Във всички общини водеща роля – с 45-55% в повечето – е средното образование, но в някои се наблюдават и значително високи дялове на населението с основно и по-ниско образование – 42% в Ихтиман, 40% в Долна Баня, 24% в Антон. На места има и значителен дял на неграмотните – 2,5% в Правец, 2% в Ихтиман, по 1% в Мирково, Чавдар и Ботевград. Предвид подчертано индустриалния икономически профил на повечето общини, водещото място на средното образование е до голяма степен обяснимо, но високите дялове на населението с основно и по-ниско образование създава значителни пречки пред по-нататъшното икономическо развитие на някои от по-отдалечените общини.

На сходен извод навеждат и резултатите от зрелостните изпити, като през 2023 г. на изпита по български език и литература единствено Божурище, Челопеч и Правец са със средна оценка над Добър (4), а повечето общини са по-близо до Среден (3). За това, разбира се, спомага и близостта на елитните училища на столицата, които привличат по-добрите ученици от съседните общини.

• Балансираната демография

В София (област) са две от петте общини сред общо 265-те в страната, чието население е нараснало между преброяванията от 2011 и 2021 г. Божурище е увеличила жителите си с 12%, Елин Пелин – с 1,2%. На фона на динамиката в страната като цяло спадовете в повечето общини са относително ниски - от порядъка на 5-10%. Част от причината за това се крие в голямата вълна на емиграция от столицата през 2020 г., когато регистрираното от НСИ население на Горна Малина се увеличава с 19%, това на Божурище – с 15%, на Костинброд – с 13%. Тези процеси, макар и много по-слаби, продължават и през следващите години. През 2022 г. механичният прираст на 11 общини в София (област) е положителен, в други 12 - отрицателен. Най-бързо губят население в резултат на миграционните процеси по-отдалечените от столичния град общини, а по-близките са най-привлекателни.

На този фон обаче естественият прираст навсякъде е отрицателен – до -25‰ в Мирково и -20‰ в Горна Малина. Най-добре откъм баланс между раждаемостта и смъртността се представят Долна Баня (-3,8‰), Ихтиман и Челопеч (по -5,5‰). Видим проблем е и застаряването, като в общини като Драгоман, Годеч и Мирково хората на 65 и повече години приближават 1/3 от цялото население.

Автор: Адриан Николов

Преди няколко седмици разгледахме няколко алтернативи на въведената тази година формула за определяне на минималната работна заплата. Демонстрирахме, че е възможно изчислението на МРЗ на база обективни показатели за динамиката на цените, икономическия растеж и развитието на пазара на труда, който избягва проблемите, които възникват от директното ѝ обвързване със средната. Това обаче по никакъв начин не адресира изключително големите регионални различия в съотношението на минималната заплата, фиксирана на национално ниво, и средните заплати в отделните части на страната, което е показател за състоянието на местната икономика. В резултат, нивото на МРЗ поставя различни бариери на входа на регионалните пазари на труд. Тук разглеждаме няколко потенциални подхода към регионалното определяне на този ключов за пазара на труда индикатор, отново чрез обвързване с обективни индикатори на местната икономика.

Първата – и най-проста – възможност е да приложим модела на изчисление на националната МРЗ, фиксирайки я на 50% от средната заплата на регионално равнище. Представеното тук изчисление за улеснение ползва средната стойност за предишната година, вместо на две тримесечия от предишната и две от настоящата година преди бюджетната процедура. За сравнение разглеждаме данни от 2016 г. нататък.

Фиксирането на минималната заплата за отделните области на 50% от средната създава разпределение, при което в областта с най-висока МРЗ тя е приблизително два пъти над  тази с най-ниска, като това съотношение се запазва през последното десетилетие – очаквано, предвид че темповете на нарастване на заплатите на работещите са сходни, макар отправните точки да се отличават. През годините този подход би поставил повечето области под равнището на реалната, историческа минимална заплата. През 2016 г. да речем МРЗ е била 420 лв., като много близо до това равнище би била област Варна, над нея – четири други области, а с най-висока минимална заплата – столицата. През 2023 г. най-близо до реалната минимална заплата от 780 лв. е Стара Загора, а по-висока е тя в четири области, в столицата – цели 1196 лв. Това е резултат от по-бързи ръст на заплатите във водещите центрове. Същевременно би имало и области с по-слабо развити пазари а труда, където прагът на МРЗ би бил значително по-нисък, като с под 600 лв. биха били Благоевград, Кюстендил, Хасково, Видин и Смолян.

Този подход обаче страда от ключовия проблем с повишението на средната заплата заедно с минималната – тоест, ако в рамките на миналото десетилетие беше прилагана формула с 50% от средната заплата, най-вероятно разликите между областите щяха да са дори по-големи. За тази цел прилагаме и същата формула, която ползвахме на национално ниво – комбинация от промяната в брутния вътрешен продукт на областите, изменението в потребителските цени и динамиката на коефициента на безработица (по-подробно за избора на индикаторите – тук).

Изчислените като функция на икономическия ръст, ръста на цените и безработица регионални минимални заплати срещат някои видими ограничения в данните. Едното е самата им достъпност – данни за БВП по области са  достъпни до 2021 г., което е и причината да липсва изчислена стойност на МРЗ за 2023 г. На регионално ниво изцяло липсва изчисление на равнищата на потребителски цени, което означава, че всички области ползват един и същи ценови индекс. С други думи, очевидно при евентуално възприемане на подобен подход ще е необходимо подобряване на статистиката – и откъм достъпност на данни, и откъм тяхната навременна публикация. Редно е да напомним и за липсата на редовно изчисление на медианна заплата (и липсата на такова поначало на регионално ниво).

Извън тези проблеми, представеното в Таблица 2 разпределение постига сходни разлики между областите в сравнение с първия подход. Основната разлика идва от по-умерения ръст в областите с по-високи средни заплати, като само столицата успява да надхвърли реалната МРЗ за 2021 г. от 710 лв. Видимо ще е необходимо и да се ползват корективи механизми, в резултат на много по-динамичните икономически процеси на местно ниво в сравнение с националните, които могат да доведат до нежелани резултати при ползването на „чиста“ формула – пример за това е много бързото повишение на представената тук МРЗ за Кърджали, резултат от значителния ръст на БВП след започването на работата на мината в Крумовград. Въпреки това, така получената МРЗ е по-ниска от реално национално определената, което би означавало и че ще представлява по-малка пречка на входа на пазара на труд в областта.

Разбира се, важно е да подчертаем дебело, че представеното в настоящия текст е много далеч от работещ модел за изчисление на регионална МРЗ. Дори и при тези първоначални изчисления обаче излизат наяве важни проблеми – актуалността на данните, необходимостта от включване на „спирачки“, решението дали при спад на икономическата активност или ръст на безработицата минималната заплата да намалява, или да остава без промяна. Тези подходи, разбира се, по никакъв начин не адресират и големите разлики в заплащането в различните отрасли в рамките на регионите. Тези и много други казуси ще трябва да бъдат решени, ако се намери политическа воля за регионално диференциране на минималната заплата в опит да се ограничат максимално негативните ѝ последствия върху по-слабо икономически развитите части на страната.