Новини

Петър Ганев

През изминалата седмица НСИ публикува данните  за регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 г. Тези данни ни дават възможността да се ориентираме в икономическите процеси на регионално ниво, макар и да са с година назад. Традиционно новините за регионалния БВП се фокусират върху различията между областите. И през 2017 г., например, София е далеч напред с БВП на човек от населението в размер на 30 295 лв., а на последно място е Силистра с едва 6 687 лв. Много рядко обаче се влиза в детайлите на отрасловата структура на областните икономики. Именно това ще направим тук, като се фокусираме върху брутната добавена стойност (БДС) по икономически сектори на областно ниво.

Общата структура на икономиката на страната е ясна – 67% са услугите, 28% е индустрията и едва 5% е селското стопанство. Тези съотношения са доста устойчиви. През последните 5 години (2013-2017) индустрията добави общо само един процентен пункт към своята сметка, който дойде поравно от лек спад и в услугите, и в селското стопанство. Какъв обаче е профилът на отделните области и кои са индустриалните и земеделски региони в страната? За да ги откроим ще ползваме дела на основните отрасли в добавената стойност на областно ниво. Отделно, ще разгледаме и добавената стойност по отрасли на човек от населението за конкретните области – последното показва дали наистина този сектор е силен или просто има висок дял поради слабо развитие на другите основни сфери от икономическия живот. Важно е да поясним още веднъж, че претегляме данните спрямо населението на областите, тъй като в противен случай в челото винаги ще бъдат най-големите области.

Какъв е отрасловият профил на областите в страната:

Индустриални области – Стара Загора, Софийска област, Враца и Габрово.

Данните за индустриалните области в страната са съвсем категорични. Четирите изброени са единствените области, в който индустрията е отговорна за поне половината от брутната добавена стойност на цялата област – 66% в Стара Загора, 61% в Софийска област и по около 50% във Враца и Габрово. Интересното е, че всяка една от тези области бележи ръст на дела на индустрията в добавената стойност – с по 5-6 процентни пункта общо за последните пет години (2013-2017). Ако гледаме не просто дела, а размера на добавената стойност от индустрията на човек от населението, то абсолютно същите области са на първите четири места, при това в същия ред – 9 985 лв. в Стара Загора, 8 177 лв. в Софийска област, 5 305 лв. в Габрово и 5 300 лв. във Враца.

Обяснението за индустриалния профил на тези области не е изненада. В тях влизат значими индустриални предприятия като големите енергийни комплекси в Раднево и Гълъбово на територията на област Стара Загора, АЕЦ „Козлодуй” на територията на област Враца, както и някои от големите добивни предприятия от Средногорието (например в Челопеч и Пирдоп) на територията на Софийска област. Габрово е единственият пример за индустриална област без голямо енергийно или добивно предприятие, но областният център има дългогодишни индустриални традиции (не случайно наричан „българският Манчестър”), а в областта влизат и големите предприятия в Севлиево.

Области на услугите – столицата София, Варна и Бургас

Определянето на областите с по-силно изразен профил на услугите не е толкова лесна задача. Единствено столицата София е очевидна, с чувствително най-висока добавена стойност в услугите (22 575 лв. на човек) и цели 86% дял на услугите в добавената стойност на областта. След това е област Варна, където делът на услугите в добавената стойност е 69%, а добавената стойност на услугите е над 8 320 лв. на човек. Област Бургас също влиза тук, макар и не толкова категорично – делът на добавената стойност на услугите е 64% (висок, но все пак сходен с този във Велико Търново и Плевен), но добавената стойност на услугите е 6 790 лв. на човек, което е пред всички останали области, с изключение на столицата София и Варна.

Областите на услугите всъщност очаквано се покриват с най-големите областни центрове в страната – единствено Пловдив не е тук, но за него ще пишем в отделна точка. Икономиката на София и тази на областите Варна и Бургас обаче са много различни. В столичната икономика, например, над 10% от всички наети са в сектор ИКТ (данни за 2017 г.), тоест във високо технологичен сектор на услугите, който дърпа заплатите нагоре. В областите Варна и Бургас този сектор все още не е на такова ниво – една 1-2% от наетите са в ИКТ сектора. В същото време туризмът във Варна и Бургас играе водеща роля – 14% от наетите в Бургас и 9% от наетите във Варна са в хотели и ресторанти, докато в София те са едва 4% (данни за 2017 г.). С други думи докато икономиката на услугите в София има по-високотехнологичен профил, то във Варна и Бургас има ясно изразени традиционни сектори.

По-земеделски области – много и все бедни

Определянето на аграрните области е може би най-трудно, тъй като са повече и относително бедни. Съответно слабото развитие на други сектори понякога прави развитието на селското стопанство да изглежда определящо. Все пак следните области са с най-високите дялове на селското стопанство спрямо всички останали области в страната– Силистра (23%), Видин (18%), Монтана (16%), Разград (16%), Добрич (16%), Кърджали (15%), Търговище (14%), Шумен (13%) и Ямбол (13%). В тези области и добавената стойност на селското стопанство на човек от населението е най-висока – в рамките на 1 000-1 300 лв. на човек.

Това, което веднага прави веднага впечатление е, че областите, където селското стопанство заема над 10% в добавената стойност, се нареждат на дъното по богатство – имат категорично най-нисък БВП на човек от населението. Това е така, тъй като добавената стойност в земеделието остава много ниска – най-високата добавена стойност на човек от населението в селското стопанство (1 327 лв. в Силистра) е близо 3 пъти по-ниска от средната добавена стойност на индустрията в страната (3 522 лева) и 6 пъти по-ниска от средната добавена стойност на услугите в страната (8 281 лева). Силистра и Видин също така са единствените области в страната, където добавената стойност на човек в индустрията е толкова ниска, че е под добавената стойност на селското стопанство в съответната област.

Каква е динамиката и къде е Пловдив?

Общата динамика по области за последните 5 години показва, че нарастването на дела на индустрията в добавената стойност е водено именно от тези области, който имат по-силно изразен индустриален профил. Областите на услугите, с изключение на столицата, също леко покачват дела на индустрията – по-видимо в Бургас и по-скромно във Варна, където обаче услугите носят и повече добавена стойност по принцип. Относително по-аграрните области, с изключение на северозападните Видин и Монтана, свиват дела на селското стопанство. Интересен е случаят на Враца, където се наблюдава огромен ръст на индустрията за сметка както на услугите, така и на селското стопанство. Това е резултат от добрите резултати на АЕЦ „Козлодуй” – 100 млн. лв. повече приходи през 2017 г.

Липсата на област Пловдив в профилираните области се дължи на разнообразието на икономиката в областта, която комбинира силна индустрия и услуги, които вече видяхме, че са неизбежно водещи в областите на най-големите градове. По размер на добавената стойност от индустрията и услугите Пловдив се нарежда веднага след цитираните области в двете категории – 5 946 лв. на човек в услугите и 4 143 лв. на човек в индустрията. След по-ясно изразен ръст на индустрията през последните години съотношението в Пловдив се установи на 56-57% услуги и 40% индустрия в общата добавена стойност. Подобни са и процесите в област Русе, която се нарежда близо до Пловдив по добавена стойност на човек в индустрията и услугите, а има и много сходна отраслова структура.

За седма поредна година Институтът за пазарна икономика представя изданието „Регионални профили: показатели за развитие” – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България. Регионалните профили, както е по-известно изданието, се превърна в безспорна запазена марка на Института за пазарна икономика. 

| свалете цялото изследване или вижте профила на отделните области |

Благодарение на работата на институциите, събиращи и предоставящи статистически данни, изданието с всяка следваща година включва все по-актуална и обхватна информация за икономиките и социалната среда на областите. В тазгодишното издание болшинството от данните се отнася за последната година - 2017 г. Изключенията не са много и се изчерпват с няколко показателя, които се публикуват с повече от година закъснение – областните данни за БВП на глава от населението и заплатите, както и отделни индикатори в сферата на инвестициите, околната среда, инфраструктурата и образованието. Анализът стъпва и на някои данни за 2018 г. (в сферата на администрацията, местните данъци и такси и резултатите от матурите), там, където такива са били налични към средата на 2018 година.

Изданието може да се използва от централните и месните власти, бизнеса и медиите, както и от преподаватели, експерти и представители на гражданския сектор, които се занимават с регионално развитие. Вярваме, че и за всеки гражданин би било интересно да прочете как се представя негова област в сравнение с останалите в различните сфери на икономическия и социалния живот.

Икономическо развитие

През 2016-2017 г. икономиката на страната ускори растежа си до близо 4% годишно, като всички области без изключение отбелязаха ръст на благосъстоянието и стандарта на живот, измерени чрез БВП на човек от населението, заплатите на работещите и доходите на домакинствата. Докато в предишните години на възстановяване на икономиката след рецесията от 2009 г. положителните процеси обхващаха само част от областите, то в последните две години икономическото оживление се разпростря по територията на цялата страна. 

Все пак някои области се отличават с видимо изпреварващи темпове на растеж на всички споменати показатели, което се дължи на бумтяща местна икономика и догонващ ръст на заплатите и доходите. Такъв регионален икономически тигър в последното издание е област Пловдив, която през 2016 г. бележи 10%-тен ръст на БВП на човек и 9%-тен ръст на заплатите. Предвид това, че през 2017 г. доходите в областта нарастват с цели 16%, най-вероятно и 2017 г. е била много силна за местна икономика. Други области с относително висок ръст на БВП на човек през 2016 г. са силните икономически центрове Бургас и Стара Загора, както и по-малките, но бързо догонващи икономики на Перник, Ловеч, Търговище, Разград, Габрово.

Растежът на доходите и потреблението доведоха до подобрение в почти всички области на основния показател за абсолютна бедност – делът на хората, живеещи в материални лишения.

Добрият икономически растеж вървеше ръка за ръка със силен пазар на труда в повечето области. Нещо повече – 2017 г. отбеляза рекордни коефициенти на заетост сред най активното население, това на 15-64 г., в болшинството области. Заетостта вече е около 70% от населението на 15-64 г. средно за страната, като всички области, като в най-силните икономически центрове – областите София, Пловдив и Стара Загора вече надхвърля 70%. Безработицата също в повечето области вече приближава рекордно ниските нива от 2008 г., но все още има области, в които коефициентът остава двуцифрен, което говори за сериозни структурни проблеми на местните пазари на труда, ниска мобилност на населението или дори статистически слабости в областните данни. Почти всички области с безработица над 10% (сред населението на 15-64 г.) са струпани в Северна България – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Търговище, Шумен. Изключенията в Южна България са областите Сливен и Смолян.

Способността на областите да привличат местни и чужди инвестиции е основен фактор за доброто им икономическо развитие. За поредна година, областите с ръст на преките чужди инвестициите на глава от населението през 2016 г. са сред най-силните икономически центрове – София и широката Софийска област, Пловдив, Бургас, Габрово, Русе, както и по-слабо развитата Търговище, където инвестициите водят до бърз ръст на заетостта.

За съжаление процесите при инфраструктурата и особено пътната инфраструктура не са толкова положителни. Въпреки продължаващото строителство на нови отсечки от изграждащите се в момента магистрали, делът на магистралите и първокласните пътища остава реално без промяна общо за страната. В същото време, делът на пътищата с добро качество на настилката намалява през 2017 г. и вече е под 40% от всички, което показва изоставащата рехабилитация на съществуващите пътища.

Социално развитие

През 2017 г. демографската картина в страната продължава да се влошава вследствие на ниската раждаемост и изселването. Областите с най-бързо застаряване на населението са сравнително слабо развитите икономически области като Видин, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Враца. Към тях се причислява и област Габрово и въпреки че икономическото ѝ развитие е сред най-добрите през последните години, възрастовата зависимост на местното население ежегодно отбелязва нови рекорди както за областта, така и за страната. През 2017 г. само шест области в страната привличат повече хора, отколкото губят и това са столицата, Пловдив, Бургас, Варна, Перник и Кърджали.

Показателите за образованието продължават да се подобряват, въпреки че темповете са изключително бавни. В страната се забелязва ръст на записаните деца в училище, както и намаление, макар и символично, на отпадналите и на второгодниците в основното и средното образование. Област Смолян продължава да е първенец заради високите оценки на местните ученици на матурите и задържането на ученици и учители в образователната система. Столицата, Габрово, Велико Търново, Варна и Благоевград също са сред областите със сравнително добро представяне в тази категория, докато областите Сливен, Пазарджик, Ямбол и Добрич се задържат в дъното на класацията. Слабото представяне на образователната система именно в някои от най-слабо развитите икономически области задълбочава структурна безработица в тях и пречи на развитието на местния пазар на труда, на привличането на инвестиции и на повишаването на доходите на населението.

За човешкия капитал значение имат и здравните грижи на местно ниво. Традиционно в тази категория най-добре се представят столицата и област Плевен. Като цяло през 2017 г. осигуреността с лекари спрямо населението в страната се запазва, въпреки че в някои области като Кърджали, Сливен, Търговище, Силистра и Разград недостигът на медицински персонал е значителен. През 2017 г. се наблюдава и намаление на легловата база в многопрофилните болници в страната. Ограниченият относителен брой на лекари и легла в местните болници принуждава жителите на редица области да търсят медицински грижи извън областта. Пример за такива области с непропорционално нисък брой на преминалите за лечение болни са Добрич, Велико Търново, Перник, Шумен, Ямбол.

Добрата социална среда предполага и висока степен на сигурност и ефективно правосъдие на местно ниво. Натовареността на полицията и окръжните съдилища в големите и високо развитите области обаче ги оставят на последно място в класацията, докато в по-малките и слабо развити области регистрираните престъпления са сравнително малко, а правораздаването – относително бързо.

Единствено в областите Кърджали и Разград все още над половината от населението няма достъп до обществена канализация, което е един от ключовите показатели в категорията за оценка на околната среда. Традиционно културният живот пък е най-интензивен в столицата и областите Велико Търново и Габрово и 2017 г. не прави изключение.

Явор Алексиев

Установената през последните години тенденция на повишаващи се местни данъци продължава и през 2018 г. Българските общини увеличават ключови местни данъци, за да си осигурят необходимите собствени средства, а в някои случаи - и за да изпълнят ангажиментите си към финансовото министерство, като следствие от получените през последните години безлихвени заеми. Това развитие не е изненадващо предвид спрения процес на фискална децентрализация, но по-високите местни данъци не могат да доведат до решаване на структурните проблеми на общинските бюджети.

Какво показват данните

В периода между 2012 и 2018 г. ИПИ проведе 7 отделни годишни изследвания на нивата на местните данъци като част от инициативата „Регионални профили: показатели за развитие”. Данните се събират чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната, както и чрез проверка на ставките онлайн. Разглеждаме четири от ключовите местни данъци:

• данък върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица;
• данък върху превозните средства и леките автомобили – с мощност от 74 kW - 110 kW;
• годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. търговска площ;
• данък за прехвърляне на собственост.

Получените резултати са недвусмислени: случаите на увеличение на наблюдаваните местни данъци са в пъти по-многобройни от случаите на намаляване на такива, като тенденцията става особено ясно изразена през 2016 и 2017 г., точно след влизането в сила на т. нар. Механизъм за оздравяване на общини.

Фигура 1: Брой промени в нивото на местните данъци и такси през годините (2013-2018)

Източник: ИПИ на база заявления по ЗДОИ до общините

Вижда се, че:

• Тенденцията към покачване на нивото на ключови местни данъци продължава и през 2018 г. Регистрираните от ИПИ случаи на увеличаване спрямо 2017 г. са 37, а намаленията – едва 4 – рекордно нисък брой за периода.
• Общо за периода между 2013 и 2018 г. сме регистрирани 254 случаи на увеличаване на местни данъци, докато случаите на намаление са близо пет пъти по-малко.
• Две трети от увеличенията са регистрирани през последните три години.
• Най-често се увеличава годишният данък върху недвижимите имоти, следван от данъка при възмездно придобиване на имущество и данъците върху превозните средства.

Защо увеличаването на местни данъци няма да помогне

Според последните сравними данни на Евростат, приходите на местните власти в България възлизат на едва 7,3% от БВП през 2017 г., което е над два пъти по-ниска стойност от средните за ЕС 15,4%. Въпреки че повишаването на нивото или на събираемостта на ключови местни данъци може в известна степен да доведе до подобрение на състоянието на общинските бюджети, проблемите с тяхната структурата остават.

• Българските общини остават в силна зависимост от трансферите от централната власт, които формират близо 2/3 от всички техни приходи. Това съотношение създава не само теоретични, но и реални политически зависимости и няма как да бъде преодоляно в рамките на съществуващата уредба на местните данъци.
• Наложените канали за осигуряване на собствени средства (основно от имуществени данъци) предоставят ограничено фискално пространство и не създават реална възможност за данъчна конкуренция. Предвид факта, че относителният дял на местните данъци в общото данъчно бреме на гражданите и фирмите е незначителен, промени и в двете посоки нямат особен ефект върху решенията на икономическите агенти.
• С много малко изключения (големи градове, курортни общини и общини с големи концесии), общинските бюджети по никакъв начин не отразяват случващото се в местната икономика.
• Ниският дял на собствените приходи води до невъзможност за реализиране на местни политики, дори при наличие на обществен и политически консенсус на местно ниво, което на места води до обезсмисляне на демократичния изборен процес.

Най-простият и лесно приложим метод за промяна на това статукво е преотстъпването на част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) обратно на общините на принципа „парите следват личната карта”. Преотстъпването на една пета от планираните за 2018 г. приходи от ДДФЛ ще увеличи собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. (т.е. с близо една трета) и ще създаде реални стимули местните власти да работят за привличането на инвестиции и разкриването на нови работни места. Необходимите стъпки за постигане на реална промяна в структурата на общинските бюджети са описани от ИПИ в публикуваното през април 2018 г. изследване „Пътят към фискална децентрализация”, където е направена и оценка на потенциалните приходи, на които може да разчита всяка една община при приемането на тази стъпка.

Пътят към фискална децентрализация

Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не трябва да бъде изолирана, самоцелна и безусловна промяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде гарантиран успехът ѝ, е необходимо да бъдат предприети допълнителни стъпки, между които:

• Преминаване към ефективно програмно бюджетиране на местно ниво, което да доведе по-голяма ефективност и прозрачност на местните финанси;
• Подобряване на ефективността и прозрачността на финансите и управлението на общинските предприятия и общинската собственост;
• Териториално-административна реформа, която да гарантира дългосрочна устойчивост на териториалното устройство;
• Споделянето на данък общ доход с общините предполага и промяна на демократичния модел чрез засилване на политическата отговорност на местно ниво и активното включване на гражданското общество в процеса на правене на местни политики.

Споделянето на постъпленията от ДДФЛ с общините, а впоследствие и евентуалното отдаване на правомощия за определяне на този данък в дадени граници ще доведе до:

• Повишаване на фискалната самостоятелност на общините и по-добро обвързване на бюджетните постъпления със социалните и икономическите процеси, които протичат на тяхна територия;
• Намаляване на съществуващите политически зависимости на местната от централната власт;
• Създаване на стимули за поддържане на добра бизнес среда и привличане на инвестиции с цел повишаването на заетостта и съответно – увеличаване на приходите от ДДФЛ в местния бюджет;
• Възстановяване на изгубената връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво и увеличаване на капацитета на гражданското общество да участва във формулирането на местни политики;
• Създаване на условия за възникване на реална данъчна конкуренция на местно ниво в бъдеще, когато общините получат право да определят размера на ставката на ДДФЛ в по-широки граници.

От влизането на България в ЕС и стартирането на оперативните програми в България българските общини са използвали общо 10,7 млрд. лева (данните са към 15 юни 2018 г.). Спрямо населението общините са получили средно по 1 513 лв. на човек. Най-много са изплатените средства в общините Созопол и Костинброд – единствените с по над 5 хиляди лв. на човек, а най-малко – Ковачевци и Дулово – единствените с по под 100 лв. на човек като Ковачевчи няма нито един проект през новия програмен период (2014-2020), а Дулово само един.

Общо 9 от всички 265 общини имат изплатени средства само по един проект в новия програмен период, като само Дулово е с население над 10 хиляди жители. Причина за това може да се търси в ограничения административен капацитет в по-малките общини.

50 общини са получили под 2 млн. лв. по оперативните програми досега, а броят на общините с над 10 млн. лв. достига до 103 като при 16 от тях реално изплатените средства са над 100 млн. лева. Те включват почти изцяло областни центрове, а столицата излиза първенец с голяма разлика, усвоявайки 3,6 млрд. лв., основната част от които са за проекти, свързани с метрото. Спрямо населението Столична община също излиза пред другите области с 2 726 лв. на човек. Малко по-ниско е средната сума на средствата, изплатени в общините от област Габрово – 2 623 лева. Средно най-малко пък усвояват общините от областите Сливен и Кюстендил – под 800 лв. на човек (в тази сума не влизат средствата, изплатени към областните администрации – общите данни по области към 1 май 2018 г. са достъпни ТУК).

Най-скъпите проекти са основно за транспортна инфраструктура (магистрали, пътища, градски транспорт), водни цикли и пречиствателни станции, подобряване на градската среда и образователната структура.

Спрямо предишния програмен период (2007-2013 г.) най-малък ръст на усвояването по европейските програми на човек от населението се наблюдава в крайморските общини Несебър, Созопол и Приморско, които обаче получават сравнително много средства преди 2014 г. и в момента също са от добре представящите се по усвояване, а и имат още две години до приключване на настоящия програмен период.

С най-висок ръст на усвоените средства след 2014 г. пък са общините Невестино, Алфатар и Симеоновград, които в предишния програмен период усвояват изключително малко – средно под 5 лв. на човек, а сега достигат по над 300 лв. на човек, което е сравнително малко спрямо средната стойност за страната, но показва активизиране на местната администрация и задвижване на повече проекти. С едни от най-високите ръстове са и общите Грамада и Сърница, които обаче изцяло се дължат не на високо усвояване през последните години, а на факта, че те не са усвоявали европейски средства в предходния период. Община Грамада е единствената община, която няма проекти преди 2014 г., а община Сърница не съществува до 2015 година. Към 15 юни 2018 г. усвоените средства в тях са около 400 лв. на човек.

Настоящата публикация прави обзор на някои от основните проблеми на регионалното развитие в България, идентифицирани от Института за пазарна икономика (ИПИ) вследствие на дългогодишна работа по темата.

Препоръките на ИПИ за тяхното решаване се базират на:

• 6 годишни изследвания, съдържащи социално-икономически профил на всяка една от 28-те области в страната;
• 65 отделни показателя, характеризиращи социалното и икономическото развитие на областите в периода след 2000 г.;
• Над 70 тематични анализа върху местните финанси, пазара на труда, демографията, образованието, факторите за растеж и други сфери на регионалното развитие;
• Десетки публични събития (кръгли маси, пресконференции, срещи с представители на бизнеса, администрацията и местната общност);
• Близо 1600 заявления по реда на ЗДОИ до всички общини и десетки заявления за информация до НСИ, министерства, агенции и други държавни органи.

Възприемането на препоръките, изложени в настоящата публикация, ще спомогне за:

• Намаляване на политическата и фискална зависимост на местните власти от централната власт и засилване на института на местната демокрация;
• Възстановяване на връзката между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво;
• Създаване на стимули за привличане на частни инвестиции, вместо за механично усвояване на средства по европейските програми от местните власти;
• Подобряване на качеството на образованието, оптимизиране на училищната мрежа и осигуряването на подходящи кадри за нуждите на пазара на труда;
• Намаляване на различията между общините и областите посредством повишаването на ежедневната трудова миграция, която е доказан инструмент за икономическо сближаване на териториите;
• Повишаване на ролята на местните власти за регионалното развитие посредством създаването на естествени стимули за подобряване на бизнес средата и привличането на инвестиции, създаващи работни места;
• Запазване на конкурентоспособността на бизнеса в по-бедните райони на страната чрез внимателната употреба на инструменти като минималната работна заплата;
• Осигуряването на максимален достъп до европейски средства за всички райони на страната след 2020 г.

| пълен текст на публикацията |

Споделяне на данък общ доход с общините

| пълен текст на изследването |

Изминалото десетилетие се характеризира с отказа на българските правителства да осъществят стратегическия си ангажимент към гражданите за фискална децентрализация. Последните значителни стъпки в посока повишаване на финансовата самостоятелност на българските общини бяха направени в далечната вече 2007 г., когато общинските съвети получиха право да определят размера на местните данъци и такси в предварително зададени граници. Последвалият период показа, че тази стъпка е била недостатъчна и не е довела до съществена промяна в структурата на общинските бюджети:

• Общинските бюджети остават в силна зависимост от държавните трансфери. Близо 2/3 от бюджетите на общините се финансират от държавните трансфери, а отделно капиталовите разходи на местни ниво са почти изцяло зависими от усвояването на европейските средства.
• Провеждането на самостоятелна фискална политика е силно затруднено от липсата на достатъчни собствени приходи. Тежкото финансово състояние на общинските бюджети и начинът на действие на въведената през 2016 г. Процедура за финансово оздравяване на общини с финансови затруднения доведоха до стимули за увеличаване на съществуващите местни данъци и създадоха предпоставки за нарастваща политическа зависимост заради възможността за отпускане на безлихвени заеми и последващото им евентуално „опрощаване”.
• Липсата на собствени средства ограничава ролята на местната демокрация и лишава общините от необходимите инструменти за формиране на местни политики – под въпрос е дали при сегашната система те изобщо могат успешно да провеждат дългосрочна политика в интерес на своите граждани.

Решението: фискална децентрализация

Фискалната децентрализация почива на два основни принципа - „местно самоуправление” и „субсидиарност”. Първото понятие се свързва с правото и реалната способност на местните власти да управляват съществена част от обществените дела на своя отговорност, а второто – със схващането, че проблемите се решават най-бързо, лесно и ефективно на възможно най-ниското ниво, на което могат да бъдат решени.

Реална промяна по отношение на финансовата самостоятелност на българските общини е възможна единствено чрез преструктуриране на съществуващата данъчната система. В експертните среди е налице известен консенсус, че добра първа стъпка в посока фискална децентрализация би било споделянето на една пета от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) с общините. При заложени в бюджет 2018 г. приходи от данъка върху доходите на физическите лица в рамките на 3,372 млн. лв., преотстъпването на такава част от постъпленията би увеличило собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. или с 30,4%.

| таблица с ефекта върху българските общини |

Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не трябва да бъде изолирана, самоцелна и безусловна промяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде гарантиран успехът ѝ, е необходимо да бъдат предприети допълнителни стъпки, между които:

• Преминаване към ефективно програмно бюджетиране на местно ниво, което да доведе по-голяма ефективност и прозрачност на местните финанси;
• Подобряване на ефективността и прозрачността на финансите и управлението на общинските предприятия и общинската собственост;
• Териториално-административна реформа, която да гарантира дългосрочна устойчивост на териториалното устройство.

Споделянето на данък общ доход с общините предполага и промяна на демократичния модел чрез засилване на политическата отговорност на местно ниво и активното включване на гражданското общество в процеса на правене на местни политики.

Споделянето на постъпленията от ДДФЛ с общините, а впоследствие и евентуалното отдаване на правомощия за определяне на този данък в дадени граници ще доведе до:

• Повишаване на фискалната самостоятелност на общините и по-добро обвързване на бюджетните постъпления със социалните и икономическите процеси, които протичат на тяхна територия;
• Намаляване на съществуващите политически зависимости на местната от централната власт;
• Създаване на стимули за поддържане на добра бизнес среда и привличане на инвестиции с цел повишаването на заетостта и съответно – увеличаване на приходите от ДДФЛ в местния бюджет;
• Възстановяване на изгубената връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво и увеличаване на капацитета на гражданското общество да участва във формулирането на местни политики;
• Създаване на условия за възникване на реална данъчна конкуренция на местно ниво в бъдеще, когато общините получат право да определят размера на ставката на ДДФЛ в по-широки граници.

| пълен текст на изследването |

За повече информация и интервюта:

Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ

02/952 62 66 | ganev@ime.bg

Явор Алексиев, старши икономист в ИПИ

02/952 62 66 | yavor@ime.bg

| изтегли изследването |

Сближават ли се нивата на икономическо развитие в рамките на икономическите центрове? На този въпрос се опитва да отговори новото изследване на Института за пазарна икономика. To се основава на анализа „Икономическите центрове в България“, като си поставя за цел да обясни процесите, които протичат в отделните центрове. В най-общ план, изследването си поставя три цели: да установи какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развитие на общините в и извън икономическите центрове, да оцени потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините в рамките на отделните икономически центрове и накрая да провери дали това сближаване вече е факт.

В икономически план, изследването установи, че по основни икономически показатели (произведена продукция на глава от населението, чуждестранни инвестиции и разходи за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове приличат повече на тези извън центровете, отколкото на ядрата. Въпреки това, разликите между общините в периферията на икономическите центрове и тези извън центровете са осезаеми, което от своя страна означава, че няма съмнение в положителния ефект от участието в икономическите центрове върху перифериите.

От гледна точна на демографията, картината далеч не е толкова ясна. В основните показатели за динамиката на населението, чувствителна и еднозначна разлика между общините в и извън икономическите центрове се наблюдава единствено при механичния прираст. В общините извън икономическите центрове се наблюдава значителен превес на трайното изселване над заселването, а перифериите на икономическите центрове – умерен, а в ядрата заселващите се са повече от изследващите се. Това е резултат от възможностите за ежедневна трудова миграция, които предлагат периферните общини към ядрата, където са съсредоточени повечето и по-добре заплатените работни места. С други думи, възможността хората ежедневно да пътуват за работа до близка община със силна икономика означава, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване. Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и икономически изостанали населени места, които са част от периферията на силни икономически центрове. Самата структура на икономиките на големите групи общини е различна, най-вече от гледна точка на баланса между селско стопанство, индустрия и технологии. Докато общините извън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро индустриален. Високотехнологичните дейности пък са почти изключително в ядрата, и отсъстват от другите общини.

Оценката на потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините отговори на очакванията на анализаторите от ИПИ. Тези общини, които в началото на разглеждания период между 2011 и 2015 г. са по-слабо развити, растат по-бързо от тези, които навлизат в периода с по-развити икономики. Интересно е, че този извод важи с по-голяма сила за общините извън икономическите центрове, отколкото за тези в тях.

Що се отнася до процеса на сближаване, в някои икономически центрове наистина се наблюдава сближаване на нивото на икономическо развитие, т.е. стопяване на разликите между периферията и ядрото. За това съдим по изменението в стандартното отклонение на произведената продукция на глава от населението и коефициента на безработица. В повечето центрове има относително равно разпределение на периферните общини между такива, които настигат ядрата на своите центрове и такива, които изостават. С други думи, в много центрове, особено по-големите, се оформят два „кръга“ на периферия – един, чиито темп на икономическо развитие изпреварва този на ядрото и съответно се приближава постепенно към него, и друг, който изостава.

Най-позитивният извод е, че в центровете, където данните позволяват анализ на равнищата на доходите, средните доходи в периферните общини постепенно се доближават до тези в ядрата им. Това е още едно потвърждение на тезата, че бидейки част от силен икономически център е шанс за по-слабите икономически общини да се развиват по-бързо, а тяхното население да разполага с относително добри доходи.

Пълният текст на изследването е достъпен ТУК.

За повече информация за изследването:

Адриан Николов - nikolov@ime.bg