Новини

Статията е част от поредица на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика”

Развитието на българската икономика в последните 20-30 години е в голяма степен зависимо от притока на чуждестранни капитали. Разбивката на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) по общини дава интересен поглед към регионалното развитие и в голяма степен обяснява натрупаните различия в страната. В случая, не гледаме просто текущите потоци на чуждестранните инвестиции, а всички преки чуждестранни инвестиции с натрупване – общо 24,9 млрд. евро[1], към края на 2018 г. Важно е тези данни да се гледат както общо, където столицата тежко доминира, така и претеглени спрямо населението, което позволява да се видят интересни регионални особености.

Половината от преките чуждестранни инвестиции са в Столична община – 12,4 млрд. евро, като са разпръснати по различни сектори – транспорт, търговия, недвижими имоти и т.н. Около 2 млрд. евро или близо 16% от ПЧИ в столицата са в индустрията. По общ обем на ПЧИ другите центрове са далеч назад, като Пловдив, Варна и Бургас са в рамките на 1-2 млрд. евро. Различният профил на общините е видим в разбивката на инвестициите. Големите общини по морето привличат капитали в различни сектори, докато в Пловдив например са преобладаващо в индустрията. В периферията им обаче – например в община Марица до Пловдив или община Девня до Варна, инвестициите са солидни и почти изцяло (над 80%) в индустрията.

Интересна обаче е картата на преките чуждестранни инвестиции с натрупване, претеглени спрямо населението, тоест ПЧИ на човек от населението. Водачи по този показател са малки общини със силна индустрия, големите икономически центрове и някои туристически общини. Община Девня в на първо място с 92,3 хил. евро на човек, на второ е община Гълъбово с 57,5 хил. евро на човек, а на трето е Пирдоп с 45,6 хил. евро. Общини като Челопеч и Панагюрище най-вероятно също са сред лидерите, но данните за тях за конфиденциални.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ. Виж интерактивната карта на 265 истории за икономика

Столична община и община Бургас са единствените областни центрове в топ 10 със съответно 9,3 хил. и 8,2 хил. евро на човек. Общини в периферията на големите центрове – като Елин Пелин, Божурище и Костинброд, около столицата, както и община Марица до Пловдив, също са в топ 15. От туристическите общини много напред се класират Каварна, Созопол и Несебър. В последните две е особено видимо, че преките чуждестранни инвестиции са предимно в туризма и недвижимите имоти. 

Картата на чуждите инвестиции на човек ясно показва и разликата по оста север-юг. Общините в близост до река Дунав, особено на запад, се открояват с липсата на чужди капитали – някои от данните за малките общини са конфиденциални, но те едва ли променят общата картина. Тези големи бели петна говорят както за липсата на силен център и по-лоша траектория на развитие спрямо вторичните центрове на юг, така и за малки обезлюдяващи се общини, които често остават изолирани от икономическия подем в страната. По-близо до Балкана – общини като Севлиево и Габрово, стоят сравнително добре, като там над 80% от чуждестранните инвестиции са в индустрията, което отговаря на техния профил. 

В повечето български общини, където има чуждестранни инвестиции, обемът им е под 1 000 евро на човек от населението. Трябва да отбележим също така, че за 113 общини няма данни за ПЧИ или те са конфиденциални. Общият обем на „скритите” или конфиденциални преки чуждестранни инвестиции в тези 113 общини обаче е в рамките на под 1,5 млрд. евро, тоест те не изкривяват драматично картата – голяма част от тях най-вероятно са концентрирани в малките общини в Средногорието.

[1]Статистическото изследване за преките чуждестранни инвестиции на НСИ е годишно, изчерпателно и обхваща нефинансовите предприятия, които имат регистрирано чуждестранно участие в капитала на предприятието от 10 до 100% с дълготраен интерес и влияние на чуждестранния инвеститор в управлението му. С годишния статистически формуляр се осигурява информация за обема на чуждестранните преки инвестиции към 31.12. на отчетната година.

Статията е част от поредица на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика”

Анализът на областните пазари на труда ясно демонстрира, че за повечето от тях последните няколкото години са период на небивал възход и рекордни постижения. Това обаче не означава, че в рамките на самите области същевременно не текат противоположни процеси, а общините, които ги съставляват не се развиват с различна скорост. По тази причина ще се спрем по-подробно на данните на Агенцията по заетостта, които разглеждат в детайл особеностите на безработицата по общини.

На първо място, самият коефициент на безработица по общини сочи към значителни разлики в рамките на много области, още повече в страната като цяло (Карта 1) . Към края на 2019 г. той варира от 1,8% от трудоспособните в София-столица до 51,6 във видинската община Ружинци. С под 10% безработни са 143 общини, а с над 25% - едва 29. Общините с висока безработица обаче далеч не са равномерно разпределени в територията на страната; тъкмо обратното, почти всички от тях са в Северна България. На юг от Стара планина, с над една четвърт дял на безработните вече са само шест общини, като сред тях само Братя Даскалови не е предимно планинска. Длъжни сме да отбележим обаче и факта, че на фона на общия ръст на пазара на труда в Южна България все пак остават няколко „ядра“ на относително висока безработица – по границите със Сърбия и Турция, както и в планинските райони.

Източник: АЗ, изчисления на ИПИ (натисни върху картата за интерактивна версия)

По много по-различен начин обаче седят нещата в Северна България; там високата безработица е правилото, а не изключението, както на юг. Видимо се оформя нов широк икономически център около Габрово, Севлиево и Велико Търново, където е и най-голямата зона с ниска безработица на север. Извън нея, и другото традиционно силно и икономически активно ядро около Варна, общините с под 10% безработица са предимно областни центрове. Като цяло, данните на Агенцията по заетостта за пореден път подчертават извода, че дори и на върха на икономическия цикъл има много общини и цели райони в Северна България, които остават настрана от положителните развития.

В допълнение, данните на агенцията ни позволяват и поглед към трайната безработица, през данните за безработните с регистрация в бюрата по труда за поне една година. Докато наличието на безработица в определени граници е нормално за работещ пазар на труда и белег за наличие на трудова мобилност, то трайната безработица говори единствено за наличие на труднопреодолими структурни проблеми. Карта 2, която визуализира дела на трайно безработните към 2019 г., ясно демонстрира, че това явление е характерно, преди всичко, за Северна България, а почти половината общини, в които то нахвърля 10% от работната сила са съсредоточени в Северозапада.

Карта 2: Трайно безработни като дял от работната сила по общини в края на 2019 г.

Източник: АЗ, изчисления на ИПИ (натисни върху картата за интерактивна версия)

Големите разлики между Северна и Южна България в дългосрочната безработица трудно могат да бъдат обяснени с един-единствен фактор. С голяма доза сигурност обаче можем да твърдим, че става дума за комбинация от по-ниско ниво на образование, по-бързо застаряващо население, неподходящи на нуждите на настоящия пазар на труда умения, по-лоша инфраструктурна свързаност и липса на инвестиции (без претенция този списък да е изчерпателен).

В заключение, последните данни за безработицата за пореден път подчертават, че пазарът на труда в България се движи на поне две скорости и няма изгледи разликата между Северна и Южна  България да се стопи в близко бъдеще. По-подробен преглед заслужава примерът на икономическите центрове около Габрово-Севлиев-Велико Търново и Варна-Добрич, които успяват, въпреки че се намират от „грешната“ страна на Балкана, да се възползват от добрите икономически условия и почти да елиминират безработицата си.

Един от основните акценти в последните „Регионални профили” на ИПИ е наблюдението, че периферията на големите икономически центрове в страната дърпа сериозно напред. Софийска област, която приютява както индустриалните зони на София – например в Божурище и Костинброд, така и част от тежката индустрия от Средногорието – например в Пирдоп и Челопеч, вече догонва София-столица както по заетост, така и по произведена продукция на човек от населението. Дори и този извод от изследването обаче беше отразен в контекста на дискусията за регионалните различия и пропастта между столицата и всички останали. Другите центрове с голяма периферия – основно Пловдив и Варна, често биват пренебрегвани, макар през последните години да показват много добра динамика.

Фокусът върху вторичните центрове си заслужава, тъй като по-дълбоката промяна на регионалната карта започва именно от тях. Няма как да говорим за икономическо развитие и/или свиване на регионалните неравенства, без първо да погледнем към подема на най-големите градове извън столицата. Пловдив и Варна са особено интересни не само защото са вторият и третият по големина градове в страната, но и защото, заедно с перифериите си, вече обхващат над 1 млн. жители. Под „периферии“ разбираме тези населени места – заобикалящи ги общини, които имат тесни икономически връзки с големия град и на практика допълват икономическия център (виж тук).

Сходното между Пловдив и Варна е, че и двата центъра имат изключително силна индустрия, разположена в периферните общини. Марица и Раковски до Пловдив, както и Девня до Варна, са в топ 10 общини в страната по произведена продукция в преработващата промишленост – всяка в рамките на 1-1,5 млрд. лв. (данни за 2018 г.). Силната индустрия влияе и на заплащането, като особено периферията на Варна се отличава с три общини в топ 15 на страната по заплати – това са Белослав, Суворово и Девня със средна заплата от около 1 300 лв. до 1 700 лв. на месец (данни за 2018 г.). По подобие на индустрията около столицата, Пловдив и Варна показват, че силната промишленост в периферните общини е ключова за перспективите пред големия град.

Пловдив и Варна са и сред малкото областни центрове, които през последните години успяват да увеличават своето население. Това означава, че положителният приток на хора – т.е. повече заселвания, отколкото изселвания, успява да компенсира негативния естествен прираст, характерен за цялата държава. Причините за това, наред със силната индустрия, са както във високия брой студенти – над 50 на всеки 1000 души и в двете области, така и в увеличаващите се възможности пред младите хора в сферата на услугите. И макар Варна да остава силно зависима от морския туризъм, в случая визираме развитието на информационните технологии.

Общият поглед към ИКТ сектора показва, че в момента това е най-динамичната икономическа дейност в страната – с най-сериозен ръст на наетите лица през последните години и безспорно най-високите заплати. София остава абсолютен лидер в тази сфера, но през последните години се наблюдава и движение към по-големите вторични центрове. В Пловдив вече има 4 хил. наети в ИКТ сектора при средна заплата в рамките на 2 500 лв. на месец, а във Варна са 3,6 хил. наети при средна заплата около 1 900 лв. на месец (данни за 2018 г.). Тази бройка може и да изглежда все още силно ограничена, но тя е ясен сигнал за отпушването на ИКТ сектора в Пловдив и Варна и появата на перспектива за високо платена работа за младите хора, извън традиционната индустрия.

Ако погледнем към следващите по големина вторични центрове – това биха били Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен, то ще видим, че те неизменно имат по една или няколко слабости спрямо дискутираните Пловдив и Варна. Дали ще имат по-слаба индустрия в периферията (Бургас), силно негативни демографски тенденции (Плевен и Русе), влошена образователна структура на населението (Стара Загора) или по-малък брой студенти (Бургас, Плевен, Стара Загора) все фактори, които по един или друг начин ограничават техния потенциал. ИКТ секторът, макар и да прави плахи стъпки в тези градове, все още не дава реално отражения на средата.  

Всичко казано дотук идва да покаже, че следващата регионална новина най-вероятно ще е в подема на водещите вторични центрове. Големите градове, които традиционно имат приток на студенти и привличат млади хора, висшистите им са солиден дял от работоспособното население, имат силна индустрия в своята периферия и успяват да се „закачат“ за ръста на ИКТ сектора, започват да разкриват своя потенциал. Това е видимо не само от икономическите индикатори, но и от промяната в социалната среда – в т.ч. появата на множество алтернативи градски пространства. Следващите ги вторични центрове, като Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен също имат своя потенциал, но пред тях стои и предизвикателството да обърнат демографските процеси устойчиво в своя полза.

Тази седмица ИПИ стартира инициативата „265 истории за икономика”. Всяка седмица екипът на ИПИ ще представя и коментира по една карта с данни за общинските икономики. Започваме с картата на заплатите, която традиционно провокира сериозен интерес.

Картата на заплатите* показва данни за средната брутна месечна заплата (в лева) на наетите лица в нефинансовите предприятия по общини за 2018 г. Данните потвърждават наблюдението, че общините с най-висока заплата в България не са задължително големите областни центрове.

Лидерите по заплати остават сравнително малки общини, в които има големи предприятия – основно в енергетиката и добивната промишленост. Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия също имат много сериозна „тежест” на картата. Всеки може сам да се разходи по интерактивната карта на заплатите тук.

Източник: ИПИ, 265 истории за икономика

Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2018 г. е в община Челопеч (2 178 лв.) и Козлодуй (2 090 лв.). Това са единствените общини със средна месечна заплата над 2 хил. лв. Следват Раднево (1 910 лв.), Пирдоп (1 796 лв.), Девня (1 677 лв.) и Гълъбово (1 598 лв.). Столична община остава на 8-мо място (1 554 лв.), а топ 10 се затваря от Панагюрище (1 445 лв.). Столицата на практика е единственият областен център, който попада в топ 20 на страната.

Общините от периферията на големите центрове влизат сериозно в топ 20. Това са Божурище, Костинброд и Елин Пелин, които са в периферията на София, Марица до Пловдив, както и Девня, Суворово и Белослав до Варна. Общото наблюдение е, че високите заплати са в големите икономически центрове и тяхната периферия – особено около София и Варна, в минната индустрия и съответно в малките общини от Средногорието, както и в общини с големи енергийни предприятия.

*Данните за заплатите през 2018 г. за три общини – Бойница, Мирково и Челопеч, са конфиденциални по правилата на НСИ и съответно не се публикуват. За общините Бойница и Челопеч екипът на ИПИ използва данните за 2017 г.

Един от основните акценти в последните „Регионални профили” на ИПИ е наблюдението, че периферията на големите икономически центрове в страната дърпа сериозно напред. Софийска област, която приютява както индустриалните зони на София – например Божурище и Костинброд, така и част от тежката индустрия от Средногорието – като  Пирдоп и Челопеч, вече догонва столицата както по заетост, така и по произведена продукция на човек от населението. Ето защо е важно да излезем от познатите коловози на дискусията, която все набляга на големите регионалните различия и на

пропастта между столицата и всички останали.

Другите центрове с голяма периферия – основно Пловдив и Варна, често биват пренебрегвани, макар през последните години да показват много добро развитие. 

Фокусът върху вторичните центрове е важен, защото по-дълбоките промени на регионалната карта започват именно от тях. Няма как да говорим за икономическо развитие и/или свиване на неравенства между бедните и богатите региони, без първо да обърнем внимание на подема на най-големите градове извън столицата. Пловдив и Варна са особено интересни, не само защото са вторият и третият по големина градове в страната, но и защото, заедно с перифериите си, вече обхващат над 1 млн. жители. Под „периферии“ разбираме тези населени места – заобикалящи ги общини, които имат тесни икономически връзки с големия град и на практика допълват икономическия център.

Сходното между Пловдив и Варна е, че и двата центъра имат изключително силна индустрия, разположена в периферните общини. Марица и Раковски до Пловдив, както и Девня до Варна, са в топ 10 общини в страната по произведена продукция в преработващата промишленост – всяка в рамките на 1-1,5 млрд. лв. на година. Силната индустрия влияе и на заплащането, като особено сред сателитите на морската столица се отличават три общини, които попадат в топ 15 на страната по заплати. Това са Белослав, Суворово и Девня със средни заплати 1300 - 1700 лв. на месец. По подобие на индустрията около столицата, Пловдив и Варна показват, че силната промишленост в периферните общини е ключова за перспективите пред големия град.

Пловдив и Варна са и сред малкото областни центрове, които през последните години

успяват да увеличават своето население.

Това означава, че положителният приток на хора – т.е. повече заселвания, отколкото изселвания, успява да компенсира негативния естествен прираст, характерен за цялата държава. Причините за това, наред със силната индустрия, са както във високия брой студенти – над 50 на всеки 1000 души и в двете области, така и в увеличаващите се възможности пред младите хора в сферата на услугите. И макар Варна да остава силно зависима от морския туризъм, в случая визираме развитието на информационните технологии.

Общият поглед към ИКТ сектора показва, че в момента това е най-динамичната икономическа дейност в страната – с най-сериозен ръст на наетите лица през последните години и безспорно най-високите заплати. София остава абсолютен лидер в тази сфера, но през последните години се наблюдава и движение към по-големите вторични центрове. В Пловдив вече има 4 хил. наети в ИКТ сектора при средна заплата в рамките на 2 500 лв. на месец, а във Варна са 3,6 хил. наети при средна заплата около 1 900 лв. на месец. Тази бройка може и да изглежда все още силно ограничена, но тя е ясен сигнал за отпушването на ИКТ сектора в Пловдив и Варна и появата на перспектива за високо платена работа за младите хора, извън традиционната индустрия.

Ако погледнем към следващите по големина вторични центрове – това биха били Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен, то ще видим, че те неизменно имат по една или няколко слабости спрямо дискутираните Пловдив и Варна. Дали ще имат по-слаба индустрия в периферията (Бургас), силно негативни демографски тенденции (Плевен и Русе), влошена образователна структура на населението (Стара Загора) или по-малък брой студенти (Бургас, Плевен, Стара Загора) все фактори, които по един или друг начин ограничават техния потенциал. ИКТ секторът, макар и да прави плахи стъпки в тези градове, все още не е заел своята водеща роля.

Всичко казано дотук идва да покаже, че следващата регионална новина най-вероятно ще е в

подема на водещите вторични центрове.

Големите градове, които традиционно имат приток на студенти и привличат млади хора, висшистите им са солиден дял от работоспособното население, имат силна индустрия в своята периферия и успяват да се „закачат“ за ръста на ИКТ сектора, започват да разкриват своя потенциал. Това е видимо не само от икономическите индикатори, но и от промяната в социалната среда – в т.ч. появата на множество алтернативи градски пространства.

Следващите ги вторични центрове, като Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен също имат своя потенциал, но пред тях стои и предизвикателството да обърнат демографските процеси устойчиво в своя полза.

| ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО |

Тазгодишният фокусен анализ, който съпровожда изданието на Регионални профили: Показатели за развитие се съсредоточава върху последните развития на областните трудови пазари и опитва да очертае ключовите предизвикателства пред развитието им в близко бъдеще. Въпреки рекордите в заетостта в повечето области и чувствителния спад на безработицата, няколко области остават настрана от общото положително развитие,  а структурни проблеми поставят трудни предизвикателства пред бъдещето.

Към третото тримесечия на 2019 г., заетите са съсредоточени най-вече във водещите икономически центрове – София вече е надхвърлила 700 хиляди заети, Пловдив е с 324 хиляди, Варна – с 229 хиляди. Обратно, в областите с хронични проблеми на пазара на труда броят на заетите остава под 30 хиляди. Ръстът в заетостта също така е неравномерен, като областите които се развиват най-бързо са най-вече онези, в които са струпани инвестициите в преработващата промишленост.

На фона на рекордите в много региони, не всички области обаче са постигнали нивата си от предишния пик на трудовия пазар, точно преди настъпването на икономическата криза (графика 1). Пет области не са успели да нахвърлят предишното си най-добро постижение – Монтана, Ямбол, Смолян, Кюстендил и Видин, но само при една от тях спадът е особено чувствителен. Заетостта на населението на Монтана в активна възраст намалявас цели 15 пункта спрямо десетилетие по-рано, и на този етап няма индикации че тя ще се възстанови в близко бъдеще.

Графика 1: Разлика в коефициента на заетост на възрастовата група 15-64 години между Q3 2008 и Q3 2019

Източник: НСИ, Наблюдение на работната сила, собствени изчисления

Интересен е случаят с Велико Търново, която през последната година поставя абсолютни рекорди в заетостта за България – заетост над 80% от активното население е рядко срещано явление в икономическата история като цяло – но засега е трудно да се прогнозира до каква степен областта ще успее да запази тези равнища. От друга страна, водещите икономически центрове надминават 70% заетост за последните 6 до 8 тримесечия. На фона на все по-голямото търсене на работна ръка няма изгледи този коефициент да започне да намалява, освен в случай на значителна икономическа криза, за каквато поне понастоящем няма индикации. Интересно е също обстоятелството, че в някои области – най-видимо в Сливен, Габрово и Кърджали, динамиката на заетостта е разнопосочна при мъжете и при жените, като броят заети мъже расте, а жените намаляват.

Към края на 2019 г., регистрираните безработни в страната са малко под 195 хиляди души. Разпределението им по области (графика 2) е доста по-равномерно от това на заетите, но въпреки това водещите икономически центрове имат и най-много безработни лица, най-вече заради чувствително по-големия размер на работната си сила. Прави впечатление, че в област Благоевград, въпреки относително по-малкия размер на икономиката, понастоящем има най-голям брой безработни. Това е от следствие от свиването през последните години на два отрасъла, които доскоро бяха водещи за местната икономика – производството на дрехи и производството на тютюневи изделия.

Графика 2:  Разпределение на безработните по области към края на 2019 г.

Източник: Агенция по заетостта

Дори и в края на 2019 г. остават седем области, в които безработицата все още не е намаляла под 10% от населението в активна възраст. Само в столицата равнището ѝ е паднало под „санитарните“ 2%, които показват начало на стагнация на пазара на труда и затруднена трудова мобилност. В повечето области делът на безработните е между 5 и 10%, което от своя страна сочи към бъдещ потенциал за разрастване на заетостта в тях през следващата година-две. По-трудно би било това в областите, които имаха най-агресивната експанзия последните няколко години – Варна, Стара Загора, Габрово, където безработицата постепенно намалява.

Несъмнено най-важният фактор, който предопределя динамиката на пазара на труда в областите на България са образователната структура и характеристиките на притежаваните умения на населението  в работоспособна възраст.  Образователната структура (графика 3) със сигурност се отразява на способността на областите да създават нова заетост. Що се отнася до общия дял на висшистите в работната сила, столицата води с много всички останали области, а същевременно има и най-малкия дял на ниско образованото население. С дял на висшистите от под 20% са шест области, и освен София-област нито една от тях не е сред постигналите особено добро състояние на пазара на труда през последните години.

Графика 3: Разпределение на трудоспособните (25-64 години) по най-високо завършено образование, 2018 г.

Източник: НСИ

Подчертано негативните демографски процеси и застаряването на населението несъмнено са също са  най-значимите проблеми пред регионалните икономики в близко бъдеще. Засега преструктурирането на икономиката и ръста на дейностите с висока добавена стойност успява до голяма степен да смекчи влиянието на свиването на работната сила, но в средносрочен план то може да представи по-труднопреодолими пречки.

| ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО |

Резюме и съобщение до медиите

30 януари 2020 г.

За осма поредна година Институтът за пазарна икономика представя „Регионални профили: показатели за развитие” – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България. Изследването се основава на 62 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната. Всички данни са представени в изданието, както и на специализираната страница на ИПИ – www.regionalprofiles.bg

Изданието може да се използва от централните и местните власти, бизнеса и медиите, както и от преподаватели, експерти и представители на гражданския сектор, които се занимават с проблемите на регионалното развитие.

Екипът на ИПИ изказва благодарност на Фондация „Америка за България“ за партньорството и дългогодишната подкрепа за изследването „Регионални профили: Показатели за развитие“.

---------------------------------------------

| ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО|           |ПРЕЗЕНТАЦИЯ ОТ СЪБИТИЕТО|

Икономическият подем в България остава осезаем, въпреки анемичния растеж в Европа.В периода 2017–2019 г. реалният ръст на брутния вътрешен продукт у нас се запазва над 3% на годишна база, икономическата активност на населението се повишава значително, а коефициентът на безработица спада до 3,7% през третото тримесечие на 2019 г.Продължаващата трансформация на българската икономика, в т.ч. ориентирането на промишлеността към производства с по-висока добавена стойност и сериозната динамика в информационните технологии, оформя и регионалната карта, като ясно разграничава типологичните характеристики на икономическите центрове в страната.

Големите икономически центрове – например София, Пловдив и Варна, все повече се ориентират към по-високотехнологични производства и максимално използване на потенциала на своите периферии. Силно изразен в това отношение е примерът на столицата София, като периферните област София и област Перник отбелязват сериозни положителни тенденции в производството. Информационните технологии, макар и концентрирани в столицата, също постепенно намират път към другите големи центрове – основно Варна и Пловдив, но с потенциал и за някои от вторични центрове.

Трудоемките производства, чийто модел се основава на ниската цена на труда, се ориентират към региони със съответното предлагане на работна сила – например около Хасково-Кърджали или Плевен-Враца. Високата заетост и растящата цена на труда ще стават все по-определящи фактори за инвестиционните решения на компаниите в промишлеността. На фона на пъстрата карта и различния икономически профил на областите в страната, отговорността на местните власти да оценят своята ниша и потенциал за развитие е в основата на регионалното развитие.  

Икономическо развитие

Най-богатата област категорично остава София (столица) с БВП на човек от населението в размер на 30 295 лв. (2017 г.), което е далеч пред втория – област Стара Загора с 17 550 лв. В столицата се концентрирани и най-много чуждестранни инвестиции – 12,3 млрд. евро за 2017 г., докато във Варна, Бургас и Пловдив поотделно те са в рамките на около 1,9 млрд. лв. Област София, която приютява индустриалните зони на столицата, е сред лидерите по привлечени чуждестранни инвестиции и заема втора позиция по произведена продукция в страната. Бурното развитие на периферията около столичния град е една от новините на тазгодишното издание.

Фиг. 1. БВП и произведена продукция на човек от населението през 2017 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ.

Различията в регионите са силно изразени в данните за пазара на труда, като коефициентът на заетост за лицата между 15 и 64 години през 2018 г. варира от над 75% в столицата София до около 52% в Монтана, което е близо 25 процентни пункта разлика. Именно по отношение на заетостта се вижда по-ясно и изоставането на Северозападния регион, като Видин и Враца също регистрират коефициент на заетост под 60%. В региона се наблюдава и най-голямото струпване на малки обезлюдяващи се общини с твърде високи – над 25% -  нива на безработица.

Областите с повече проблеми на пазара на труда имат и влошена структура на работната сила – Разград, Кърджали, Търговище, Сливен и Силистра са с над 30% дял на населението между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование през 2018 г. Докато в тези области на един човек с висше образование се падат по двама с основно или по-ниско, то в повечето други области висшистите са повече от тези с основно или по-ниско образование, а в столицата съотношението е 12 висшисти на един с основно или по-ниско образование.

Фиг.  2. Образователна структура на населението през 2018 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ.

Социално развитие

Демографските процеси в страната продължават да бъдат силно негативни. През 2018 г. населението на над 65 години е вече точно 1/3 от лицата в трудоспособна възраст  (между 15 и 64 години), като възрастните (над 65-годишна възраст) варират от 25% от работоспособното население в столицата София до 50% във Видин. Отрицателният естествен прираст и механичният отлив на население водят до това, че почти всички области устойчиво губят население, като през 2018 г. то намалява с 51 хил. души общо за страната. Единствено София (столица) традиционно увеличава своето население, макар и с едва около 3 хил. души общо за 2017 и 2018 г.

Докато естественият прираст на населението е отрицателен във всички области, и силно влошен в областите от Северозападна България, механичният прираст в някои области е положителен. В столицата и областите Пловдив, Бургас и Варна традиционно повече хора се заселват, отколкото се изселват. Областите Стара Загора и Шумен вече успяват да държат сравнително балансиран броя на изселванията спрямо заселванията, а Кърджали в някои години, например 2018 г., изпреварва всички с положителния си механичен прираст. Най-влошен по традиция е механичният прираст на населението в Смолян, макар през последните три години да се подобрява.

Фиг.  3. Коефициенти на естествен и механичен прираст на населението през 2018 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ.

В сферата на образованието регионалната карта изглежда различно. Столицата отново е напред, но следващите я области, като Габрово, Смолян, Варна и Велико Търново, показват добри резултати в отделни категории. В област Габрово се регистрира най-високият коефициент на записване на населението в V–VIII клас – над 95% за 2018 г., при едва около 76% в Добрич и Търговище. Област Смолян има най-нисък процент на отпадналите от основно и средно образование (под 1%), както и най-нисък дял на второгодниците (едва 0,1%). Учениците там се представят силно и на матурите по български език и литература (4,19 средна оценка за 2019 г.), но лидерите в това отношение са столицата (4,53), Варна (4,26) и Пловдив (4,25). Среден успех под „добър“ 4 на матурата по БЕЛ се наблюдава в областите Силистра, Кърджали, Разград, Ямбол, Хасково, Шумен, Търговище и София. Макар Велико Търново да няма високи резултати в училищното образование, областта, заедно със София (столица), продължава да има  най-много студенти на хиляда души от населението – съответно 69 и 73 студенти на хиляда души.

Фиг.  4. Резултати от матурата по български език и литература през 2019 г.

Източник: МОН, изчисления на ИПИ.

Смолян и Кърджали са областите с най-малко регистрирани престъпления срещу личността и собствеността – по 5 случая на хиляда души, докато в Бургас, Варна и София те са три пъти повече – около 15 случая на хиляда души. Варна и София отчитат и най-ниската разкриваемост – едва 1/3 от случаите са разкрити. Смолян е на първо място и по качество на околната среда – с най-малко образувани битови отпадъци на човек и най-ниски въглеродни емисии. Столицата от своя страна отчетливо води по отношение на интензивността на културния живот – посещенията в кината  и театрите на човек от населението са съответно тройно и двойно повече спрямо средното за страната. В по-общ план картината на социалното развитие е сравнително по-шарена спрямо тази на икономиката, но доходите и възможностите за реализация на пазара на труда традиционно доминират миграционните нагласи у хората. 

| ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО|           |ПРЕЗЕНТАЦИЯ ОТ СЪБИТИЕТО|