Новини

Непосредствено преди избухването на пандемията поставихме фокус върху развитието на Пловдив и Варна като двата най-силни икономически центъра в страната след столицата (виж „Потенциалът отвъд София – поглед към Пловдив и Варна”). Интересен момент в представянето им е съревнованието за титлата „втори по големина град в България”, което е неизбежно през последните години. Имайки предвид, че предстои преброяване на населението през 2021 г. и отчитайки текущите социално-икономически процеси в Пловдив и Варна, можем да погледнем към този спор и да внесем малко яснота.

На първо място е важно да отбележим, че се фокусираме не върху населението на областта или общината, а конкретно на града. За целта ползваме данните на НСИ от преброяванията на населението, както и някои текущи наблюдения за последните 10 години. Не използваме данните на ГРАО за населението по постоянен или настоящ адрес – това също е възможен подход, но предпочитаме да стъпим на по-дългия исторически ред от преброяванията. Данните за населението не отчитат и туристическия поток, който би бил голям плюс за Варна през летните месеци. 

Обичайното знание у нас е, че Пловдив е вторият по големина град в България. Ако погледнем преброяванията на населението през годините, то това е вярно твърдение. През по-голямата част от 20-те век и двата града постоянно увеличават своето население. Пловдив винаги води, като най-голяма е разликата при преброяването от 1946 г., когато тя е почти 50 хил. жители – 127 хил. в град Пловдив спрямо 77 хил. в град. Варна. Последното преброяване по време на комунизма (проведено през 1985 г.) отчита огромното развитие на двата града, но като абсолютен брой разликата е сходна – 342 хил. в Пловдив спрямо 302 хил. във Варна. Преходът обаче носи различна динамика за двата града.

След промените населението на град Пловдив “замръзва“, а това на град Варна продължава да расте. Всъщност Варна е може би единственият друг град освен София, който неизменно увеличава своето население през всяко едно преброяване в последните над 100 години. Преброяванията на населението от 1985 г., 1992 г., 2001 г. и 2011 г. дават население на град Пловдив в рамките на 338-342 хил. души (338 хил. през 2011 г.). В същото време град Варна постепенно увеличава своето население от 302 хил. през 1985 г. до 334 хил. през 2011 година – така при последното преброяване разликата между двата града е едва 3 283 души.

Ако следваме логиката от последните преброявания, то Варна би следвало да изпревари Пловдив в преброяването през 2021 г. Това обаче съвсем не е сигурно. Последните 10 г. промениха социално-икономическата траектория в някои региони, като една от отчетливите промени е успехът на Пловдив. Градът пот тепетата успя да рестартира своя ръст и отново печели население. Това е видимо както от икономическите процеси – развитието на индустрията в периферията на Пловдив и новите работни места в дигиталния сектор, така и от културните тенденции – появата и успешното развитие на „Капана”, като квартал на творческите индустрии. Пловдив винаги е бил силен индустриален и културен център, но последните 10 г. динамиката е отчетлива и това „обърна” демографията на града.

Варна, в същото време, не е в ситуация да променя траекторията на своята демография, която така или иначе е подкрепяна от постоянния приток на млади хора – привлечени от „летния капитал” на морската столица и шестте университета в града (виж „Варна – град на знанието”). Подобно на Пловдив, подемът на Варна също е подкрепен от силна индустрия в широката периферия на града, ръст в дигиталния сектор и развитие в сферата на културата.

Колко точно е ръстът през последните 10 години?

Текущите данни за населението на НСИ дават сравнително скромен ръст във Варна в последните 10 години и по-солиден ръст в Пловдив, тоест очакването е Пловдив да задържи своето второ място. Проблемът тук е, че две поредни преброявания (2001 и 2011 г.) показват, че в текущите данни НСИ подценява населението на Варна и надценява това на Пловдив. В периода 2001-2011 г. например НСИ всяка година отчита ръст на населението в град Пловдив, след което при преброяването се оказва, че в действителност то леко се е свило спрямо 2001 г. 

Всичко казано дотук показва, че битката за втория град не е решена. Варна има по-добър дългосрочен тренд през последните 30 години, но Пловдив отчита рестарт през последните 10 години и също дърпа напред. И двата града имат отчетливо добри години непосредствено преди пандемията и печелят от динамиката на дигиталния сектор в страната. Ефектът на пандемията може да играе ключова роля в тази надпревара – от една страна силен удар върху туризма, но пък и стимул за миграция на заети от дигиталния сектор. В по-широк регионален план обаче, съревнованието между дата града е полезно, като отнема твърде големият фокус към столицата и дава алтернативи за регионалното развитие в страната.

Малко след края на извънредното положение в страната екип на ИПИ проведе работна среща с над 20 кметове на кметства и кметски наместници от селата на територията на община Габрово. По време на разговора на няколко пъти беше коментирано, че пандемията е довела до оживление в селата и до ръст на регистрациите по настоящ адрес. Месеци по-късно решихме да проверим това твърдение, като го съпоставим с официалните данни. За целта използваме тримесечните данни за населението от ГРАО и сравняваме данните по населени места към 15 март и 15 юни 2020 г.

Данните за Габрово са категорични: по време на пандемията има сериозен ръст на населението по настоящ адрес в селата, като на практика почти всички села увеличават своето население. По-долу са показани данните за избрани 15 села, в т.ч. 8-те най-големи в община Габрово, за всяко от които има ясно изразен ръст на населението по настоящ адрес. Макар при най-големите села ръстът да е по-малък – например в с. Яворец и с. Поповци в рамките на 10-20 човека, в по-малките ръстът е осезаем. Различни по големите села на практика се удвояват – с. Армените от 111 на 243 жители, с. Златевци от 63 на 133 жители, с. Харачерите от 24 на 52 жители и т.н. Има и любопитни примерни като с. Петровци, което расте от 4 на 20 жители по настоящ адрес, без обаче да има нито един регистриран жител по постоянен адрес.

За същия период се наблюдава намаление на населението по настоящ адрес в град Габрово – спад от над 1 600 души за 3 месеца, което подсказва, че движението в регистрациите е било в голяма степен вътрешно за общината – регистрациите по настоящ адрес са прелели от града към близкото село по време на извънредното положение. Причини за това безспорно е в карантината и ограничителните мерки пред движението между населените места. Хора, които живеят или имат близки роднини на село и съответно пътуват често между селото и града, са намерили своя мотив да сменят настоящия си адрес. Регистрацията по настоящ адрес в селото дава основание да се пътува до Габрово и обратно през контролно-пропускателни пунктове на входа на областния град.

Ключовият въпрос тук е дали говорим за реално оживление в селата –приток на хора по време на карантината, които иначе не са били там, или по-скоро за административна промяна – регистрацията на лица, които така или иначе живеят, имат роднини или често пребивават в съответните села?Разговорите по места показват, че в голямата си част това са хора, които така или иначе имат връзка със селата – имат къща, роднини и т.н., и промяната по-скоро официализира този факт. Много по-малко са примерите за реална промяна в настоящия адрес и съответно нов приток на хора към селата.

Преглед на данните за страната показва, че подобен ефект не се наблюдава навсякъде. Да, в много случаи се вижда известен ръст на жителите по настоящ адрес в селата, но толкова категоричен е по-скоро на определени места. В рамките на община Велико Търново например се наблюдават сходни процеси – ръст на жителите в селата, в т.ч. примери за ръст от 50 или 100 души. В община Враца от друга страна също има ръст, но често е в рамките на 10-20 души. В община Хасково пък ръст се наблюдава само в определени села, докато повечето не отчитат някаква промяна. Примери различни, но е факт, че на места – както е случая с Габрово, промяната е наистина значителна.

За отбелязване е фактът, че единично и извънредно събитие, каквото е пандемията и ограничителни мерки, може драматично да промени данните за едно или друго населено място. Промяната идва от външния стимул – ограниченията пред пътуванията, към гражданите да променят своя настоящ адрес. В нормално време обаче стимулите явно не са толкова силни. Липсва и какъвто и да е било данъчен или бюджетен стимул, тоест фактът, че в с. Армените в община Габрово има удвояване на жителите по настоящ адрес през 2020 г. не носи никакви дивиденти за самото населено място. Могат да се борят за повече ресурс от голямата община, но само дотам – по дизайн на системата, повечето хора в селото, не носят повече пари за местната власт. 

В тази посока бяха и исканията на кметовете на малки населени места през месец септември. Тогава темата беше всяко населено място да има своя финансова рамка и съответно предвидимост. Това, обаче следва да върви и с промяна нагоре – повече финансова самостоятелност за голямата община от държавния бюджет и по-ясни правила за финансовата рамка на малките населени места. В подобна рамка, увеличаването на живеещите в едно или друго населено място вече могат да водят автоматично до повече ресурс и съответно публични инвестиции.

Виж повече за кампанията за финансова децентрализация на https://www.dvenasto.bg/

Настоящата година минава в условията на някои знакови събития, които доминират икономическия и обществен дневен ред у нас – приемането в ERM II, пандемията и икономическата криза, протестите и исканията за оставка на правителството и главния прокурор. Покрай тези теми обаче вървят и други процеси, които също са от огромно значение за развитието на страната. Точно такъв е случаят с регионалното планиране за следващите 7 години (за периода 2021-2027 г.), което ще предопредели траекторията на развитие на общините и регионите у нас.

Всички общини в България в момента са в процес на изготвяне на своите Планове за интегрирано развитие за периода 2021-2027 г., на база на които ще се случат всички значими публични инвестиции на местно ниво през следващите седем години. Тези планове се базират на Интегрираните териториални стратегии за развитие на шестте региона за планиране, които вече са в почти завършен вариант и всеки гражданин може да се запознае с тях (виж докладите на НЦТР тук).

Именно на базата на въпросните териториални стратегии можем сравнително бързо да се ориентираме за посоката на развитие на шестте района в страната. За целта ще разгледаме приоритетите, които са заложени в стратегията за всеки регион, както и ключовите показатели, спрямо които ще се оценя дали се постигат желаните резултати. Всеки регион има три основни приоритета, които макар и да имат някои различия, могат да бъдат представени обобщено.

Икономически подем

И шестте региона за планиране в страната извеждат като основен приоритет икономическото развитие и трансформация на икономиката. Всеки регион го разписва по различен начин – икономически подем, ускоряване на растежа, трансформация и повишаване на динамичността, устойчива и интелигентна икономика и т.н. Посоката обаче е ясна и в нея е не просто икономическият растеж, но и процесите на промяна в родната икономика, която се ориентира към влагането на повече знание и по-високата добавена стойност.

Основните индикатори в приоритета с фокус върху икономически подем, за които са зададени и цели, са: 1) БВП на човек, 2) инвестиции, като тук се включват и двата основни индикатора – разходи за дълготрайни материални активи и чуждестранни преки инвестиции и 3) зает персонал в научна и развойна дейност. Последното очевидно отразява желанието за трансформация на икономиката. Тези индикатори се срещат в почти всички документи, но при някои региони има и различия.

Южен централен регион и Югоизточен регион например залагат като индикатор индекс на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото. В Югоизточен има и други по-специфични индикатори – например иновативни предприятия от общия брой в индустрията, както и развитие на крайбрежния туризъм, което е обяснимо с присъствието и ролята на Бургас в региона. Югозападен регион, който е доминиран от столицата, също има индикатор за иновативните предприятия, но също и такъв за брой на индустриалните и бизнес зони. Това е единственият регион, който е извел индустриалните зони в отделен индикатор, макар и номинален брой на зоните да не дава достатъчен ориентир за размер и влияние на самите зони.

Общото впечатление обаче е, че фокусът наистина е върху трансформацията на икономиката, като развитието на индустриалните зони, привличането на инвестиции, навлизането на цифровите технологии и повече наети в научна и развойна дейност ще са определящи в следващите седем години. В този приоритет е и най-голяма ролята на частния сектор, който е водещ в трансформацията на икономиката.

Човешки капитал

Вторият приоритет във всеки регион е насочен към човешкия капитал. Терминологията отново е различна – някои с фокус върху образование, здравеопазване и социални услуги, други по-скоро социална и екологична среда, но в общия случай терминът човешки капитал излиза на преден план в почти всички региони.   

Прегледът на индикаторите в сферата на човешкия капитал показва много повече различия по региони, спрямо тези в сферата на икономиката. На няколко места се появява индикатор за население облагодетелствано от подобрена социална, образователна и здравна инфраструктура или от подобрени публични услуги, което е по-скоро административен показател, свързан директно с усвояването на европейски средства и изпълнението на проекти. Подобна е и посоката на индикатори от сорта на брой изпълнени проекти в една или друга социална сфера.

По-интересни са индикаторите, които имат директно отношение към развитието на даден регион. Подобен пример са индикаторите за човешки капитал в Северен централен регион, които отчитат: 1) състояние на пазара на труда – коефициент на заетост и коефициент на безработица, 2) механичен прираст на населението и 3) дял на населението с висше образование. Това са показатели, който са тясно обвързани с предизвикателствата в Северен централен регион, който се отличава с висок дял на висшистите (в Русе, Велико Търново и Габрово), но и с отлив на млади хора, което е характерно за целия регион.

Териториално развитие и свързаност

Третият приоритет във всеки регион е насочен към териториалното развитие/сближаване и свързаността. Намаляването на неравенствата в рамките на регионите присъстват изрично в някои от стратегиите, но общото при всички е думата свързаност и териториално развитие. Тук очевидно влизат и големите публични инвестиции в инфраструктурата, която е от регионално и местно значение, в т.ч. ключови проекти от пътната инфраструткура. 

В този приоритет индикаторите са в една посока – най-често това е подобрен транспортен достъп и рехабилитирана пътна мрежа. На повечето места се появява и брой реализирани трансгранични проекти, а в някои има и население, живеещо в територия с реализирани планове за градско възстановяване и развитие. Последните отново са по-скоро административни индикатори, които са обвързани с усвояването на европейски средства и реализирането на проекти, а не толкова с реални измерители на териториалното развитие и свързаност.

Финансова тежест на приоритетите

В регионалните стратегии е дадено и евентуално разделение на средствата по отделните приоритети. Евентуално, тъй като това не е съвсем краен вариант на документите, а и защото не е ясно по какъв механизъм точно са се появили тези суми – по всичко личи, че не е отдолу-нагоре, тоест общините не са подавали разчети по проекти, които да се агрегират в регионалната стратегия по приоритети.

Почти всички региони залагат най-много средства в третия приоритет, които е в посока териториални развитие и свързаност, тоест тук са големите инфраструктурни проекти. В Северозападен регион например огромна част от средствата са в териториалната свързаност – 660 млн. лв. от общо 1,1 млрд. лв., което е логично на фона на заявките за публични инвестиции в пътната инфраструктура. Подобна е картината и в Североизточен регион – 585 млн. лв. за териториално развитие и свързаност от общо 945 млн. лв. по приоритетите.

В Южен централен регион и Югоизточен регион картината е по-различна – съответно 386 млн. лв. от общо 1 млрд. лв. и 360 млн. лв. от общо 927 млн. лв. за териториално развитие и свързаност. В тези два района са заложени повече средства в инвестициите в човешкия капитал, тоест ще преобладават социалните проекти. Най-малко средства очаквано се залагат в икономическия приоритет, като варират от 100 до 300 млн. лв. на регион.

Защо всичко това е важно?

Общият преглед на стратегиите показва, че посоката на приоритетите е ясна и в някаква степен консенсусна – икономически подем, човешки капитал и свързаност. Сложното обаче е в детайлите на тези приоритети и в процеса на формиране на проектите. Добрият вариант би бил да се върви отдолу-нагоре и общините да преследват промяна в качествените показатели – например повече инвестиции, повече работещи, повече висшисти, спиране на отлива на млади хора и т.н. Лошият е да се подходи повече административно – с идея да се усвоят максимално средства на всяка цена, както и да се заложат общите рамки отгоре – на база изцяло на макро поглед, а местните власти да се бият помежду си да избутат своите проекти напред.