Новини

Пловдив е сред най-големите икономически центрове в страната, в a годините преди кризата от 2020 г.  областта отбелязва бурно развитие на местната икономика, съчетано с експанзия на пазара на труда и ръст на доходите. Положителната динамика е движена най-вече от преработващата промишленост, а свиването на достъпната работна сила кара индустриалните предприятия да привличат работна сила от целия Южен централен регион. Общините в областта оглавяват класациите на износа, като Марица влиза в топ 3. Въпреки положителната икономическа динамика обаче, пазарът на труда в Пловдив не достига постиженията на водещите области, но пък и ударът върху заетостта и ръстът на безработицата в кризисната 2020 г. са чувствително по-слаби. В резултат на по-ограничения обхват на трудовия пазар бедността и материалните лишения остават относително високи. Бъдещото развитие на областта зависи и от развитието на услугите и особено от възможността за привличане на част от ИТ бизнеса, който търси пазари извън столичния.

• Магнитът за население

За разлика от повечето области, в целия период след миналата криза Пловдив привлича население в резултат на миграционните процеси, като през втората половина на десетилетието коефициентът на механичен прираст гравитира около 3‰. Пловдив е пример за много голяма концентрация на миграция в рамките на областта, като над половината движение на населението – 14,4 хиляди души - през 2020 г. остава в границите ѝ. Особено за 2020 г. е и че близките до областния център общини – Куклен, Марица, Родопи, Брезово, Калояново, Съединение – увеличават населението си в резултат на миграционните процеси, докато самата община Пловдив се свива. Това е до някаква степен следствие и от административното деление, което разделя градската част на Пловдив от индустриалните и земеделските райони около нея, но и отразява привлекателността на малките общини и завръщането на българи от чужбина в хода на пандемията. Област Пловдив е регионален магнит за население за целия Южен централен район за планиране, като сред основните източници на миграция към нея са от съседните Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Хасково, Кърджали. Благодарение на подобренията в инфраструктурата, тези области са и източник на ежедневна трудова миграция, като привлекателната сила са най-вече добре платените работни места в индустриалните части на Пловдив. Географската близост със София поставя столицата на трето място като източник на нови заселници.

• Шампионите на износа

Част от формулата на успеха на пловдивската индустрия е големият фокус върху износа. През 2019 г. община Марица влиза в топ 3 по най-висока стойност на приходите от износ след Божурище и Девня, с 46 хиляди лева на човек от населението (с необходимото уточнение, че данните на част от лидерите – в Средногорието, например – са конфиденциални), а Раковски и Сопот влизат в топ 10 със съответно 23,4 хиляди лева и 24,5 хиляди лева на човек. Раковски и Марица са сред общините, които влизат в състава на „Тракия икономическа зона“, която приютява много от водещите преработващи предприятия в страната, а основна роля във високия износ на Сопот играе производителят на оръжие ВМЗ. Самият областен център пък е с 12 хиляди лева приходи от износ на човек от населението, като основна причина за това най-вероятно е регистрацията на КЦМ в града, а не в община Куклен, където е разположено самото предприятие.

• Забавянето на пазара на труда

Въпреки бързия икономически ръст, пазарът на труда на област Пловдив така и не достига постиженията на водещите области на върха на цикъла. Докато в области като София, столицата, Велико Търново и Стара Загора заетостта на активното население надхвърля 75% (на възраст между 15 и 64 години), то най-високата стойност на коефициента на заетост в Пловдив е 70,3% през 2019 година. От значение за по-ниската заетост е хетерогенният характер на областта и неравномерното разпределение на икономическата активност в него, в резултат на което повечето работни места са концентрирани в района около областния център и индустриалните територии. Важна роля играе и образователната структура на работната сила – въпреки че основното търсене е на хора със средно и професионално образование, почти 20% от населението в активна възраст в областта е с основно и по-ниско образование, което прави интегрирането им в пазара на труда значително по-трудно, а през изминалото десетилетие няма особена промяна в този индикатор. Благодарение на стабилността на работните места в преработващата промишленост обаче спадът на пазара на труда през 2020 г. в Пловдив е малък в сравнение с други области, като средногодишният коефициент на безработица се увеличава от 2,4 до 3,0%, а заетостта се свива с 1,5 пр. пункта.

• Високата бедност

В следствие на по-слабото представяне на пазара на труда, Пловдив остава и с по-негативни индикатори за бедността и доходите на домакинствата. През 2019 г. средният годишен доход на лице от домакинство достига 6163 лева - малко над средното за страната, и отбелязва стабилен ръст спрямо 4300 лева средно годишно през 2015 година. Повод за притеснение обаче е високият дял на населението, което живее в материални лишения – ¼ от всички през 2019 г., като се наблюдава ръст спрямо предишната година. Сходен ръст, с почти 3 процентни пункта в рамките на година, има и при дела на населението под националната линия на бедност, който достига 22,7%. Високото неравенство в рамките на областта личи и по големите разлики в средните заплати на общините в нея – докато в Марица през 2019 г. средното брутно месечно заплащане достига 1294 лева, в Пловдив – 1128 лева на месец, то средната заплата в Родопи е едва 826 лева месечно, в Карлово – 889 лева месечно.

• Проблемите в училище

Пловдив е сред областите с най-висок дял на напусналите средното и основното образование – 3,7% от всички за 2019 г., като чувствително по-слабо се представят единствено Сливен, Силистра и Добрич. През последните няколко години обаче се наблюдава спад на повтарящите ученици - до 0,77% от всички спрямо 2% през 2016 година. Влошава се обхватът на системата на училищно образование, като делът на записаните в прогимназиалната фаза е намалял от 89,3% през 2018 г. до 87,6% през 2020 година. Същевременно областта традиционно постига добри резултати както на зрелостните изпити, така и на външните оценявания след седми и десети клас. Основната причина за това е голямото неравенство между училищата, които влизат в състава ѝ – докато водещите са начело на националната класация, то повечето постигат относително ниски резултати. Това е видимо и в разликите в оценките между областния център и общините в периферията.

Автор: Адриан Николов

През последните няколко години област Кърджали е много привлекателна за нови имигранти, най-вече от чужбина. Втората половина на изминалото десетилетие се характеризира и със значителен ръст на инвестициите, които носят със себе си и много висок ръст на заплатите в малките общини в областта. Слабото представяне на пазара на труда обаче възпрепятства значителни подобрения в структурата на домакинските бюджети и свиване на бедността, а индикаторите на образователната и здравната система разкриват значителни дефицити.

• Магнитът за миграция

Въпреки значителния икономически подем на втората половина на изминалото десетилетие, демографските проблеми остават голямо предизвикателство пред много от областите в страната. Още през 2014 г. обаче Кърджали успява да обърне миграционната тенденция, като от оттогава коефициентът на механичен прираст на областта е положителен – от минималните 0,1‰ през 2016 г. до цели 37,2‰ през 2019 година. Интересно е да се отбележи също, че докато за почти всички останали области 2020 г. носи обръщане на миграционните тенденции благодарение на връщането на българи от чужбина и отлив на население от големите градове, то за Кърджали предишната 2019 г. отбелязва дори по-висока положителна миграция. Причина за това е най-вече обстоятелството, че двигателят на положителните демографски процеси в областта е друг – преселването през южната граница на страната, като от над 10 хиляди души, заселили се в областта през 2019 г. едва 2,5 хиляди са дошли от България, от тях 1,6 хиляди са се преместили от една към друга част на Кърджали. Основните източници на ново население сред другите области са Хасково, Пловдив и столицата, но ролята им е пренебрежимо малка в сравнение с миграцията от чужбина и вътре в самата област. Ефектът на положителната миграция далеч не е разпределен равномерно по територията на цялата област -  най-висок е прирастът в Джебел (+108‰ за 2019 г. и +38‰ за 2020 г.) и Кирково (+58‰ за 2019 г. и 28‰ за 2020 г.). Прави впечатление също, че за разлика от повечето други региони, областният център не е основният магнит за ново население.

• Големите инвестиции

През последните няколко години инвестиционната дейност в Кърджали се засилва сериозно. В рамките на десетилетието между 2010 и 2019 г. преките чуждестранни инвестиции са нараснали с 357%, до 3935 лева на човек от населението на областта – това е и най-бързото покачване на чуждите инвестиции сред областите в страната. Сходна динамика се наблюдава и сред разходите за придобиване на ДМА, като за 2019 г. достигат 3861 лева на човек от населението – втората най-висока стойност в страната след столицата – а ръстът им спрямо началото на десетилетието е почти 750%. Трябва да се има предвид, обаче, че тази бурна инвестиционна активност е съсредоточена най-вече в Крумовград и следствие с подготовката и стартирането на работата на новата мина на „Дънди прешъс метълс“. Извън нея, единствено областният център община Кърджали достига равнището на чуждестранни инвестиции от 4 хиляди лева на човек, а разходите за дълготрайни активи никъде другаде в областта не надхвърлят хиляда лева на човек от населението. Струва си да се спомене и обстоятелството, че Кърджали е на едно от последните места в страната по усвояване на средства от европейските фондове, което е едва 1516 лева на човек от населението реално изплатени средства (при 2217 лева на човек в страната).

• Ръстът на заплатите

Реализираните инвестиции видимо се отразяват на динамиката на заплатите в областта. За периода между 2016 и 2019 г. две общини – Черноочене и Крумовград - се нареждат в челната тройка по ръст а средните брутни заплати, със съответно 78% и 57% повишение, а в останалите общини в Кърджали повишението е от порядъка на 30-40%. Номинално ръстът също изглежда значителен. В Крумовград средното брутно заплащане се повишава от 666 лева на 1045 лева месечно, в Черноочене – от 559 до 997 лева месечно, като и двете по-малки общини успяват да задминат областния център по среден размер на заплащането. Въпреки това обаче средното за областта заплащане остава доста зад средното в България – 946 лева средно брутно месечно за 2019 г. спрямо 1267 за страната като цяло. Вследствие на по-ниската заетост обаче доходите на домакинствата в Кърджали остават ниски – 4173 лева средно годишно на лице от домакинство спрямо 6013 средно за страната за 2019 г., като доходите вече са по-ниски единствено в най-бедната област в страната, Видин. Ниските доходи и по-слабото представяне на местните пазари на труда водят и до висока бедност - 35,2% от домакинствата в областта живеят под линията на бедността (по-слабо се справят единствено областите Враца и Монтана), а 23% от населението живеят в материални лишения. Свиването на парите от чужбина и доходите от сезонна работа също се отразяват негативно на финансовото състояние на домакинства в годината след началото на пандемията.

• Ролята на образованието

По-слабото представяне на пазара на труда на област Кърджали (заетостта на активното население така и не надскача 64% дори през 2019 г. - най-силната година на пазара на труда в България), въпреки ускоряването на икономическото развитие до голяма степен се предопределя от образователната структура. За 2020 г. цели 34% от населението на възраст между 25 и 64 години е с основно и по-ниско образование – над два пъти над националната стойност, и тяхната реализация на съвременния пазар на труда става все по-трудна. В резултат на това по-малките общини в областта имат и относително висок коефициент на безработица – според данните от бюрата по труда в Джебел тя достига 18,3% през 2020 г., в Ардино – 17,5%. Подобряването на образователната структура на населението на областта в близко бъдеще също не изглежда особено вероятно, ако съдим по резултатите на местната система на училищно образование. Кърджали има третия най-нисък обхват на образователната система в страната (77% от учениците на възраст за прогимназия) и същевременно най-високия дял на слабите оценки на последния зрелостен изпит по български език и литература  - 18% от явилите се, спрямо 7% средно за страната.

• Далечните лекари

Кърджали среща значителни предизвикателства и в достъпа до здравни услуги. През 2020 г. областта има най-лошото съотношение на общопрактикуващи лекари към население, като на един лекар се падат 3067 човека от средногодишното население, а индикаторът постепенно се влошава. Негативен е трендът и при болничните легла в многопрофилните болници - на 1000 души от населението се падат 3,92 легла, спрямо 5,52 средно за страната; въпреки това обаче броят на преминалите през здравните заведения е близък до средните стойности, което индикира по-слабо застъпен „болничен туризъм“. Трудният достъп до здравни услуги до голяма степен се обяснява с географските особености на областта и разпределението на населението. Кърджали е с най-ниския дял на градското население в страната – едва 40%, а планинският терен и лошата инфраструктура допълнително затрудняват достъпа.

Автор: Адриан Николов

През последните години Смолян се позиционира като една от водещите области в училищното образование с консистентно високи резултати между отделните общини и училища в нея. Този успех обаче все още не се е пренесъл на пазара на труда, който достига пика на заетостта си няколко години преди началото на новата криза под натиска на търсенето на работна ръка от съседни области. В резултат на това местната икономика се развива по-бавно от преките си конкуренти, но същевременно отбелязва значителни подобрения в областта на бедността и материалните лишения. Сред най-големите проблеми остава значителната емиграция, която продължава дори и през 2020 г., когато повечето региони на страната отбелязват обръщане на негативните тенденции.

• Шампионът в образованието

В почти всички разкази за регионалното развитие на Смолянска област образователните успехи застават в центъра. Причина за това е най-вече обстоятелството, че от години областта се нарежда на второ място след столицата по средна оценка на зрелостните изпити по български език и литература, пред области като Варна и Пловдив. Прави впечатление също, че докато в големите области има значителни разлики между водещите училища и всички останали, Смолян успява да постигне консистентни резултати както между учебните заведения в областта, така и между отделните общини в състава ѝ. Успехите не се ограничават и само в последния етап на училищно образование – напротив, и на външното оценяване след седми клас Смолян също се нарежда на челните места. На оценяването по математика през 2021 г. пет от десетте водещи общини в страната са в областта – Неделино, Рудозем, Доспат, Златоград и Баните, а в топ 10 на класацията по български език и литература се включва и областният център Смолян. Двигателите на успеха на областта в училищното образование са многопластови, но на преден план излиза големият брой преподаватели спрямо учениците, акцентът върху тяхната подготовка и фокуса на местните образователни власти върху работата със семействата на учениците.

• Високата безработица

Въпреки добрите постижения в училище, големи части на Смолян срещат значителни проблеми на пазара на труда в пандемичната 2020 г. Според публикуваните от Агенция по заетостта данни за безработните, през 2020 г. броят им надхвърля 6 хиляди души в цялата област, на фона на под 5 хиляди година по-рано, до коефициент на безработица от 10,6% - с три пункта над средното за страната и далеч зад водещите икономически центрове. Същевременно заетостта пада до 65,2% от населението на 15-64 годишна възраст - с три пункта под средното за страната според оценките на НСИ. Притеснително е и обстоятелството, че за разлика от повечето области, заетостта в Смолян достига своя пик още през 2017 г. – много преди настъпването на кризата и труса на пазара на труда. Факторите, които възпрепятстват развитието на местния трудов пазар са многобройни, но си струва да се спомене по-ниския дял на висшистите, което възпрепятства развитието на услуги в областта, така и малкия брой големи индустриални работодатели, които да създават устойчива заетост. Фирмите в Смолян са и в директно съревнование за работна сила със силната индустрия на Пловдив, чиято индустриална зона привлича служители от всички съседни области. Важно е да се отбележи също, че показателите на пазара на труда в областта са относително постоянни между общините в нея – въпреки че има общини със значително по-висока безработица, например Борино (18%) и Доспат (16%), за разлика от повечето други областни центрове и самата община Смолян се характеризира с висока безработица (7,4% за 2020 г.).

• По-бавната икономика

Още през 2018 г. икономиката на Смолян надхвърля БВП от 10 хиляди лева на човек от населението, а през 2019 г., на върха на икономическия цикъл, достига 11,7 хиляди лева на човек. Областта застава по средата между съседните Пловдив (14,7 хиляди лева на човек) и Хасково (9 хиляди лева на човек), като темповете ѝ на развитие са значително по-бавни от тези на Пловдив, но по-бързи от тези на Хасково, особено във втората половина на изминалото десетилетие. Прави впечатление също и относително високият дял от 9% на земеделието в  брутната добавена стойност на областта, което в България е характерно за икономически по-слабо развитите региони. Разликите в нивото на икономическо развитие със съседните области се обяснява в немалка степен от производителността на месните икономики – докато произведената продукция в Смолян за 2019 г. е 15,9 хиляди лева на човек от населението, то в Пловдив тя е 28,0 хиляди лева на човек, а в Хасково – 12,9 хиляди лева. В Смолян отсъства голямо местно преработващо предприятие, което да дърпа напред местното икономическо развитие, като със системно значение за областната икономика са „Девин“, няколко фирми за производство на авточасти, „Рубела“ и „Амер спортс“.

• Ниската бедност

След корекциите в индикаторите за бедност и социално изключване през 2018 г., Смолян претърпява една от най-драматичните промени. Най-големият спад е в дела на домакинствата, които живеят в материални лишения, който се срива от 43% през 2017 до 13% през 2019 г. – далеч под средните за страната 20%. Това надали обаче отразява фактически промени в статута на домакинствата в областта, а по-скоро подобряване на качеството на данните и на разбирането на въпросниците от страна на респондентите на изследването на НСИ. Значителни подобрения има и при дела на домакинствата в бедност – от 27 на 21% между 2017 и 2019 г. Особеност на областта е и че въпреки чувствително по-ниските от средните за страната и околните области заплати, доходите на домакинствата са по-високи – 6,4 хиляди лева на лице от домакинство годишно спрямо 6 хиляди средно за страната за 2019 г. Това отразява както значителната трудова миграция към околните области, така и важната роля, която играят парите, изпращани от чужбина и сезонната работа извън страната за бюджетите на домакинствата.

• Демографските проблеми

В пандемичната година станахме свидетели на особена тенденция – в много от регионите на страната негативните миграционни процеси се обърнаха за сметка на големите градове и областните центрове. Това е следствие както от завръщане на българи от чужбина, така и на преселване от градовете към периферните им райони. Смолян е обаче сред местата, където негативните миграционни трендове продължават дори през 2020 г., като в едва три общини – Доспат, Златоград и Чепеларе – коефициентът на механичен прираст става положителен; за самата област той достига -1,6 промила. Трябва да се отбележи, че това е значително подобрение на фона на предишни години, когато спадът на населението в резултат на миграция е достигал дори до 15 промила годишно, но на този етап не се стига до обръщане на тенденцията. На този етап основният двигател на емиграцията от областта е търсенето на по-добре платени работни места, най-вече в близкия Пловдив, както и висшето образование, тъй като в Смолян има единствено филиали на Пловдивския и Варненския свободен университет. Областта има и бързо влошаващ се коефициент на естествен прираст,  който от -4 промила през 2010 г. достига до -14 промила през 2020 г., и взети заедно двата индикатора говорят за бързо свиване и застаряване на местното население.

 Автор: Адриан Николов

За десета поредна година Институтът за пазарна икономика представи единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили на ИПИ стъпват на 66 индикатора, които представят реалната картина в 28-те области в страната и позволяват да се задълбочи разговорът за регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти. Фокусът на представянето през тази година попада върху здравеопазването в областите в условията на COVID-19.

 Някои от основните въпроси по време на събитието бяха:

• Кои области бяха водещи в икономическото развитие?
• Ефектът на COVID-19 върху регионалната карта – има ли промяна в траекторията?
• Как се отрази пандемията на пазара на труда и има ли възстановяване?
• Какво се случи с демографията и образованието по време на пандемията?
• Как разликите в достъпа до здравеопазване в областите влияе на справянето с пандемията?
• Къде е потенциалът и какви са перспективите пред регионите?

• Презентация
• прессъобщение
• пълен текст на изследването

Кризата в здравеопазването, причинена от пандемията, поставя множество въпроси относно адекватността на здравната система в страната, нейния капацитет, възможности и проблеми.

Настоящият анализ стъпва върху индикаторите в категория „Здравеопазване“ от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“. Прегледът на редица други данни относно ресурсите, резултатите и ефектите в системата на здравеопазването допълва тази база и очертава някои основни параметри на достъпа до здравни грижи и влиянието на пандемията през 2020 година.

Проследяването на случващото се на местно ниво откроява различията и спецификите на здравеопазването във всяка една българска област. Последните сравними данни на областно ниво са за 2020 г.

Ресурси

• Броят на лечебните заведения за болнична помощ не се променя значително през последните години. Във всяка област има поне една многопрофилна болница, като най-голям е броят им в столицата, а най-малък – в област Видин. В три области няма нито една специализирана болница.
• Броят на болничните легла се увеличава значително през последното десетилетие в почти цялата страната. С най-голяма леглова база спрямо населението и огромен превес над другите области е Плевен.
• Данните показват изключително голямо намаление на броя на лекарите (както общопрактикуващи, така и специалисти) през последното десетилетие. Разликите между различните области също са големи. Най-много са лекарите в Плевен, а най-малко – в Кърджали. Различните специалисти са разпределени неравномерно в страната в зависимост от обективни фактори.

Резултати

• Данните за преминалите за лечение болни показват големи разлики между областите в страната. Забелязва се зависимост между относителния брой на лекуваните и делът на градското население.
• Освен повишената заболеваемост от COVID-19, се наблюдава и скрита допълнителна заболеваемост от други болести, чието лечение временно е било преустановено по време на най-тежките кризисни седмици, в които болничната система не е успяла да поеме всички болни. В областите с по-висока гъстота на населението заболеваемостта от COVID-19 е значително по-широка.

Ефекти

• Общата смъртност в България през 2020 г. бележи сериозен ръст във всички области. Спрямо броя на населението най-висока е смъртността в областите Видин и Монтана.
• През 2020 година COVID-19 за първи път става част от международната класификация на болестите и до края на годината се превръща в една от основните причини за смърт в България. Рекордна смъртност от COVID-19 като дял от всички смъртни случаи в една област е отбелязана в област Благоевград.
• Пандемията от COVID-19 се отразява крайно негативно и върху показателя за очаквана продължителност на живота. По данни на НСИ българите са изгубили средно по около 3 месеца живот за годините от периода 2018 – 2020 г. в сравнение с предходния период 2017 – 2019 г.  в резултат най-вече на COVID-19 пандемията.

Пандемията от COVID-19 води след себе си много промени. Събитие от подобен мащаб, което да влияе толкова значимо върху основни здравни показатели и показатели за качество и продължителност на живота, рядко се наблюдава в историята на човечеството. То поставя под натиск почти всички социални системи и изисква бърза трансформация на доставчиците на здравни, образователни и социални услуги. Допусканията са, че данните за ефектите от пандемията в България през 2021 г. ще са още по-тежки в сравнение с 2020 г., независимо от наличието на ваксини и нови лечения. В дългосрочен план пандемията вероятно ще наложи реформи в системата на здравеопазването, целящи по-бързото ѝ адаптиране към нови вълни на вируса и ориентиране към преодоляване на дългосрочните негативни последици от боледуването.

[1] Проектът „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Най-новото издание ще бъде представено на 07 декември 2021 г. Следете www.regionalprofiles.bg за повече информация.

В края на ноември НСИ ще разполага с окончателните данни за дейността на нефинансовите предприятия в страната през 2020 г. със секторни и регионални разбивки. Тези данни са ключови за детайлното проследяване на ефекта от пандемията и въобще за икономическото състояние на общините в страната. На база на предварителните данни за някои общини, в т.ч. столицата, можем да очертаем общата картина в страната в годината на пандемията.

Общо произведената продукция от нефинансовите предприятия в страната намалява от 194 млрд. лв. през 2019 г. до 188 млрд. лв. през 2020 г. (спад от 3,2%). Представянето на различните сектори обаче е разнопосочно, като ясно си личат най-тежко ударените от пандемията дейности. Предприятията в хотелиерството и ресторантьорството, както и в културата, спорта и развлеченията губят съответно 36% и 50% от своята продукция. Общо свиването на продукцията в тези сектори е за близо 3,9 млрд. лв. Преработващата промишленост губи 9,2% от произведената продукция, като в номинално изражение това е спад от над 6,3 млрд. лв. Нарушените вериги на доставки оказват своето влияние върху промишлеността, като валутните приходите от износ в производствения сектор спадат с над 3,8 млрд. лв. Транспортът губи 7,3% от своята продукция или в номинално изражение близо 1,3 млрд. лв. Това са сферите, които са най-тежко ударени от пандемията и влошават своите резултати в почти цялата страна.

Поне четири сектора обаче успяват да повишат своите резултати през 2020 г. Строителството бележи много сериозен бум, като продукцията в сектора нараства с 34% или с близо 6 млрд. лв. Почти целият спад на продукцията в промишлеността е компенсиран от номиналния ръст в строителството. Най-интересното е, че това бурно развитие е изцяло в София – 97% от ръста в продукцията на строителството на национално ниво през 2020 г. е концентриран в столицата. Добиваната промишленост също се развива добре, като продукцията в сектора на национално ниво нараства с близо 20% или с над 500 млн. лв. Това е провокирано от доброто представяне на минните компании в Средногорието, както и от разработването на рудника в Крумовград. Данните за Панагюрище например показват, че там икономиката отчита ръст през 2020 г., което се дължи на това, че нарастването в добивната промишленост компенсира спада в другите сектори, които са директно засегнати от пандемията.

Здравеопазването също расте на национално ниво с 9%, което представлява ръст на продукцията с над 400 млн. лв. Фирмените данни показват, че в годината на пандемията болниците са увеличили както своите приходи, така и печалбата. Последният с положителна динамика е секторът на информационните и комуникационните технологии, който продължава да се развива и по време на пандемията. Ръстът в продукцията в информационните и комуникационните технологии през 2020 г. е над 900 млн. лв. (7,6% ръст), което е провокирано от продължаващото търсене на външни пазари към този тип услуги – над 1 млрд. лв. е увеличението на приходите от външни пазари в информационния сектор в страната в годината на пандемията. Голяма част то този ръст е концентриран в столицата, която по принцип доминира дигиталния сектор в страната. Всички останали сектори са оцветени в червено, с изключение на търговията, която на национално ниво успява да запази сходни резултати с тези преди пандемията.

Общата картина за страната показва, че поне два типа общини успяват да преминат сравнително добре през пандемията. Първата е столицата София, която заради огромния бум в строителството и продължаващата положителна динамика в дигиталния сектор остава над водата, въпреки проблемите в много сектори по време на пандемията. Другата група включва някои специфични общини с много силна минна индустрия – добив на цветни метали, която остава почти незасегната от кризата и отбелязва ръст в показателите. Всички останали региони, в които липсва силна минна индустрия, няма такъв бум в строителството и дигиталните услуги тепърва навлизат, регистрират отчетливо негативния ефект на пандемията, най-вече през удара по преработващата промишленост, туризма и дейностите в сферата на културата и развлеченията.