Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

16.11.2022ИПИ представи "Регионални профили: показатели за развитие - 2022"

От 2012 г. Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили стъпват на 68 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области. През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социална карта на страната – забавяне на инвестициите и растежа, пандемия и последвалата рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна и енергийна криза в Европа. Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка различията между областите остават, а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително. В по-общ план, икономическите дисбаланси между Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата свързаност.

16 ноември 2022 г.

 От 2012 г. Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили стъпват на 68 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.

  • Всички данни и материали - www.regionalprofiles.bg

 През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социална карта на страната – забавяне на инвестициите и растежа, пандемия и последвалата рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна и енергийна криза в Европа. Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка различията между областите остават, а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително. В по-общ план, икономическите дисбаланси между Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата свързаност.

Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера – добро е, например образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие. Разгръщането му в осезаемо и трайно подобрение на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в големите икономически центрове и тяхната периферия, така и от развитието на вторичните икономически центрове, които все още изостават.

Към добре представящите се в цялост области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията.

Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина. Преброяване‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, включително столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) показват още по-дълбоко свиването на човешкия капитал - 20 от 28-те области са загубили поне една пета от работната сила. И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за забавянето му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики.

Липсата на адаптация към намаляващото население обаче, въпреки че е протичащ процес от години, продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка. Проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции допълнително ще се задълбочават в посока по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика.

 

 

Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие – сред областите с добри показатели са най-вече тези с  развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги. Има успешни примери (една група от общини в Средногорието, да речем), които показват, че няма непреодолими бариери пред икономическо и социално преобразяване на местно ниво.

Съвсем скоро очакваме данните да покажат нова област в Северна България, в която ще видим  значително подобрение на качеството на живот и която ще се  превърне в динамично икономическо ядро, което прелива своето влияние в периферните населени места – процес, който вече позволява на редица по-малки центрове в Южна България да задържат и привличат хора и инвестиции.

Това зависи от множество политики на национално ниво, но също така и от правомощията, капацитета и финансовата независимост на местните власти.

 

  • Видео от събитието (фейсбук): https://fb.watch/gQzbnzLsLh/ 
  • Презентация от събитието: https://ime.bg//var/images/Presentation_ALL.pdf
  • Резюме на изследването: https://www.regionalprofiles.bg/var/docs/RESUME_RegionalProfiles2022.pdf  
  • Годишен доклад: https://www.regionalprofiles.bg/var/docs/Reg_Profiles_BG_2022.pdf
  • Данни: https://www.regionalprofiles.bg/bg/data/ 

Проектът "Регионални профили: показатели за развитие" e подкрепен от Фондация "Америка за България".

Към началото Прочети повече

15.11.2022Покана за представяне на 11. издание на "Регионални профили: показатели за развитие" 2022 - 16 ноември 2022

Повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили на ИПИ стъпват на 68 индикатора, които представят реалната картина в 28-те области в страната и позволяват да се задълбочи разговорът за регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти. Фокусът на представянето през тази година попада върху реалните демографки условия на местно ниво, които стъпват върху последното преброяване на населението.

ПОКАНА

за представяне на изследването на ИПИ

Регионални профили: показатели за развитие 2022

 

 

  • Кога: 11:00 – 12:00 ч. / 16 ноември 2022 г. (сряда)
  • Къде: на живо в Пресклуб на БТА | онлайн на фейсбук страниците на ИПИ и Регионални профили

Повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България.

Регионалните профили на ИПИ стъпват на 68 индикатора, които представят реалната картина в 28-те области в страната и позволяват да се задълбочи разговорът за регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти.

Фокусът на представянето през тази година попада върху реалните демографки условия на местно ниво, които стъпват върху последното преброяване на населението.

 

В рамките на представянето ще обърнем внимание и на следните въпроси:

  • Как се отрази пандемията върху регионалната карта на стопанско развитие и каква е ролята на местните власти в трансформацията на икономиката?
  • Увеличи ли се разликата между регионите и кои са движещите икономически сили в различните области и населени места?
  • Какви са тенденциите в заетостта, безработица и доходите и защо едни области загубиха ¼ от населението си за десетилетие?
  • Отрази ли се пандемията на резултатите от образователната система и как здравната система отговори на извънредните обстоятелства?
  • Къде престъпността е най-висока и възстанови ли се културният живот на местно ниво? 
  • Какъв е потенциалът и какви са перспективите пред регионите?

 

Всички анализи, данни и други материали, свързани с изследването, ще бъдат публикувани на специализирания сайт: www.regionalprofiles.bg

Можете да проследите събитието онлайн на страницата на БТА

 

Очакваме Ви!

Екипът на ИПИ

 ***

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“




Към началото Прочети повече

14.11.2022Икономическата траектория на областите в Регионални профили 2022

На 16 ноември 2022 г. ИПИ ще представи „Регионални профили 2022“ Погледът към брутния вътрешен продукт на областите и брутната добавена стойност в различните сектори на икономиката позволява да се откроят разликите между севера и юга, както и да се покаже различната траектория на развитие на областите в България. През 2020 г. брутният вътрешен продукт на София (столица) е малко над 51 млрд. лв., което е 43% от общия за страната. На юг се откроява икономиката на Пловдив (с БВП от 9,8 млрд. лв.), която традиционно формира над половината от брутния продукт на Южен централен район. На югоизток Стара Загора (5,1 млрд. лв.) временно изпреварва Бургас (4,6 млрд. лв.), която понесе най-тежко удара на пандемията. Сумарно икономиките на областите Стара Загора и Бургас на практика се равняват на тази на област Пловдив.

На 16 ноември 2022 г. ИПИ ще представи „Регионални профили 2022“ Погледът към брутния вътрешен продукт на областите и брутната добавена стойност в различните сектори на икономиката позволява да се откроят разликите между севера и юга, както и да се покаже различната траектория на развитие на областите в България. През 2020 г. брутният вътрешен продукт на София (столица) е малко над 51 млрд. лв., което е 43% от общия за страната. На юг се откроява икономиката на Пловдив (с БВП от 9,8 млрд. лв.), която традиционно формира над половината от брутния продукт на Южен централен район. На югоизток Стара Загора (5,1 млрд. лв.) временно изпреварва Бургас (4,6 млрд. лв.), която понесе най-тежко удара на пандемията. Сумарно икономиките на областите Стара Загора и Бургас на практика се равняват на тази на област Пловдив. 

На север безспорен лидер остава област Варна (7,3 млрд. лв.), която отчете спад в сферата на услугите по време на пандемията, но запази силната индустрия в периферията на морската столица. Икономиката на Варна носи малко над ¼ от брутния продукт на цяла Северна България. Велико Търново премина сравнително добре през кризата и почти се изравни с Русе на нива от около 2,7 млрд. лв. Двете области се „надбягват“ по размер на икономиката от десетилетия, като в последните години Русе е с едни гърди напред. По-малкият мащаб на икономическите центрове в Северна България – с изключение на Варна, както и по-слабата свързаност между тях предопределят до голяма степен и разликата между Северна и Южна България. 

Графика 1: Брутен вътрешен продукт на областите в България през 2020 г. (млн. лв.)

 

Източник: НСИ

Брутната добавена стойност на човек от населението[1] по области варира от близо 35 хил. лв. в София (столица) до под 8 хил. лв. в Силистра. Икономиката на София се отличава значително от всички останали и е силно доминирана от услугите, които носят 86% от добавената стойност в столицата. На второ място в страната с 15 хил. лв. на човек от населението остава област София, която обхваща индустрията в непосредствената периферия на столицата, но също и голяма част от минното дело и металургията в Средногорието. Наред с област София, промишлеността играе водеща роля[2] в  Стара Загора и Враца, които също са с висок БВП на човек от населението – около 14-15 хил. лв., благодарение на високата добавена стойност, създавана от компаниите в енергетиката. В челото, освен столицата и индустриалните области, попада и област Варна, в която секторът на услугите е водещ. Селското стопанство носи над 10% от добавената стойност в сравнително по-малки и бедни области, разположени най-вече в северната част на страната.

Графика 2: Брутна добавена стойност на човек от населението по области през 2020 г.

 

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

„Регионални профили 2022“ ясно показват, че макар отпечатъкът на пандемията и последвалото икономическо възстановяване да е видим на регионалната карта, съществуващите отпреди големи различия между областите се запазват. На фона на продължителната политическа нестабилност и изцяло нови стопански предизвикателства в края на 2022 г., развитието и отключването на потенциала на регионите ще са от огромна важност. Местните власти трябва да бъдат изключително активни и да работят в посока трансформация на своята икономика в стремеж към по-висока производителност и конкурентоспособност, в т.ч. привличане на инвестиции и развитие на индустриалните терени, работа с образователните институции и подкрепа за инвестициите в човешки капитал, отвореност за регионални партньорства и мислене отвъд обичайните административни граници. В тези свои усилия общините имат нужда от подкрепа и най-вече – от реални стъпки за финансова децентрализация и повече собствен ресурс.

Повече за Регионални профили: показатели за развитие 2022 г. може да научите на страницата www.regionalprofiles.bg, както и на събитието на ИПИ на 16 ноември 2022 г. в БТА.

 


[1] Екипът на ИПИ е изчислил брутната добавена стойност на човек от населението на база на резултатите от преброяването на населението. Официалните резултати отчитат население на страната от малко над 6,5 млн. души през 2021 г.

[2] Сравнително висок дял на индустрията се наблюдава още в Габрово – заради традициите на преработващата промишленост, както и в Кърджали и Пазарджик, където наред с преработваща промишленост има и успешни предприятия в минната индустрия – съответно в Крумовград и Панагюрище, които отчитат добри резултати през 2020 г.




Към началото Прочети повече

11.11.2022Преброяване ’21: Сериозни проблеми с безработицата и на Североизток

След като миналата седмица се спряхме на образователната структура на населението според данните от последното преброяване на населението, днес се фокусираме върху основните изводи за състоянието на пазара на труда. Тъй като стандартната публикация на НСИ не включва подробни данни за общините се съсредоточаваме върху детайлите за областите и различията между възрастовите групи.

След като миналата седмица се спряхме на образователната структура на населението според данните от последното преброяване на населението, днес се фокусираме  върху основните изводи за състоянието на пазара на труда. Тъй като стандартната публикация на НСИ не включва подробни данни за общините се съсредоточаваме върху детайлите за областите и различията между възрастовите групи.

  • В унисон с общите негативни демографски процеси, икономически активното население (заетите и безработните) се свива през 2021 г., до 2 954 хиляди души – спад с над 350 хиляди спрямо десетилетие по-рано. В икономически план това поставя сериозни предизвикателства пред дългосрочния растеж и подчертава потребността от трансформация към производства и услуги с висока добавена стойност на фона на все по-големия очакван недостиг на работна ръка.
  • При двата пола се наблюдава разнопосочна динамика – докато при мъжете има спад с 0,4 проценти пункта до 48,5% в дела на активните, при жените има ръст от 0,6 пункта до 42,3% в рамките на десетилетието. Това отразява най-вече промяната на структурата на пазара на труда и ръста на заетостта в услугите. И при двата пола, но особено при мъжете, активността е далеч под нивата от предишни преброявания, ако може разбира се да се вярва на акуратността на данните от социалистическия период на страната. В регионален план най-високата активност е в София (79%), най-ниската – в Кърджали (54%).
  • Сходна е и структурата на заетостта на населението на 15-64 години, като и тук лидер е столицата (75%), следвана от Габрово (68%) и Варна (65%). Правят впечатление много големите разлики с оценките на Наблюдението на работната сила (LFS) за някои области – според него заетостта средно за 2021 г. във Велико Търново например е била 72%, според преброяването – 62%, с цели 10 пункта по-малко. Потвърждава се изводът, че преброяването значително подобрява качеството на данните, оттам и разбирането на процесите на пазара на труда.
  • Преработващата промишленост продължава да е основният източник на заетост, с 474 хиляди заети към периода на преброяването. Търговията обаче се приближава, с 418 хиляди души.
  • Преброяването регистрира коефициент на безработица от 10,1% за населението на възраст 15-64. Тези данни поставят под съмнение регистрираната както от Агенция по заетостта, така и от собственото Наблюдение на работната сила на НСИ, според които делът на безработните към същия период е почти два пъти по-нисък. Тази разлика най-вероятно е резултат от по-ниското регистриране на безработица сред младежите на 15-24 години, при които преброяването регистрират най-високи дялове на безработните, както и спецификите на въпросника му.
  • Потвърждава се изводът, че средното образование е ключово за реализацията на пазара на труда, като делът на безработните сред среднистите е три пъти по-нисък от този сред хората с основно  и четири пъти по-нисък от тези с начално и по-ниско образование. В регионален план има известно разместване в областите с най-сериозни проблеми с безработицата, като лидер остава Видин с малко над 20%, но на второто и третото място се нареждат Силистра и Търговище, с по 18%, което насочва към сериозни проблеми с квалификацията и уменията и в Североизточна България.

Най-общо, представените в преброяването данни за икономическия статут на населението и участието в заетост пренареждат някои разпространени доскоро схващания. От още по-голяма полза обаче ще са и разбивките на общинско ниво, които ще позволят открояването на локалните икономически центрове и магнитите за заетост.

 




Към началото Прочети повече

07.11.2022Правосъдието на регионално ниво – по-ниска престъпност, по-слаба натовареност на съдиите

На 16-ти ноември 2022 г. в 11 ч. в БТА Институтът за пазарна икономика ще представи поредното изследване „Регионални профили: показатели за развитие 2022“. В него е включен преглед на икономическото и социалното развитие на всички 28 области в България, разгледани през 68 специфични показатели. Състоянието на правосъдието по региони е само една от темите в профилите, като то представлява сериозен интерес в контекста на настоящата политическа криза, затрудненията пред парламентарно представените партии да формират правителство и изявените от не една от тях амбиции да приоритизират съдебната реформа.

На 16-ти ноември 2022 г. в 11 ч. в БТА Институтът за пазарна икономика ще представи поредното изследване „Регионални профили: показатели за развитие 2022“. В него е включен преглед на икономическото и социалното развитие на всички 28 области в България, разгледани през 68 специфични показатели. Състоянието на правосъдието по региони е само една от темите в профилите, като то представлява сериозен интерес в контекста на настоящата политическа криза, затрудненията пред парламентарно представените партии да формират правителство и изявените от не една от тях амбиции да приоритизират съдебната реформа.

Статистиката на престъпленията срещу личността и собствеността (ако приемем, че те са основа за предоставяне на публичната услуга „правосъдие“) през последните години показва значително намаление – броят на регистрираните престъпления е близо два пъти по-нисък между 2010 и 2021 година (от 17 на 1000 души от населението до 9,8 на 1000). Броят на престъпленията, регистриран в първата година на ковид-19 кризата, се запазва на много близко ниво и през 2021 година.

На регионално ниво данните за регистрираните престъпления срещу личността и собствеността показват големи различия – те се движат между 13,6 на 1000 души от населението в Монтана до 4,5 на 1000 души от населението в Смолян. По-високо ниво на престъпността се забелязва в някои области от северозападна България, както и в по-гъсто населените и по-големи области. Разликите между отделните области се дължат на различни фактори, най-вече на социално икономическо развитие и демография. 

 

Разкриваемостта на престъпленията също варира между отделните области, като тя е най-висока в област Габрово, където близо 75% от всички регистрирани престъпления са разкрити, а най-ниска – в столицата, където едва една трета от престъпленията се разкриват през 2021 г. Отново се забелязва, че разкриваемостта е относително по-ниска в големите области, както и че в области с ниска престъпност разкриваемостта като цяло е по-висока. Средно за страната 51,7% от регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са били разкрити през 2021 година.

Натовареността на наказателните съдии показва количествено функционирането на съдебната система. Спадът в натовареността в периода между 2010 и 2021 година е слаб и като цяло всеки съдия средно разглежда около 9–10 дела месечно. По време на ковид кризата през 2020 г. натовареността е малко по-ниска, но през 2021 г. тя отново се движи около 9 дела месечно. 

 

На регионално ниво се наблюдават отново сериозни различия, достигащи разлика от четири пъти между най-натоварените съдии в Кюстендил и най-слабо натоварените в Смолян. С изключение на област Варна, относително ниска натовареност имат съдиите в малките по население области. Високата натовареност на съдиите невинаги означава ограничен достъп и ниско качество на правосъдието, тъй като големият брой дела на съдия в дългосрочен план често се свързва с висока квалификация, по-висока ефективност и по-задълбочена съдебна практика поради сблъсък с повече и разнообразни случаи. Къде обаче е границата на ефективност, отвъд която делата стават прекалено много и количеството вреди на качеството на правораздаване, е обект на друг, по-задълбочен анализ.

 

В заключение ще отбележим, че сериозните различия на местно ниво в количеството и качеството на предоставяните услуги в областта на правосъдието водят и до различно усещане у гражданите за защита. Може би е време съдебната реформа да включи, освен важните постановки за върховенство на закона и борба с корупцията, и разбираеми от гражданите мерки, които ще подобрят свободата за хората и бизнеса и ще повишат защитата и качеството на живот в регионите.

За повече информация и новини по представянето на „Регионални профили: показатели за развитие 2022“ следете уебсайта на ИПИ www.ime.bg и сайта на регионалните профили www.regionalprofiles.bg



Към началото Прочети повече

04.11.2022Пет тренда за икономиките на общините в София (област)

Икономиките на общините в София (област) са неразривно свързани с тази на столицата – докато градът съсредоточава в себе си услугите, то периферните общини се специализират в различни индустриални и транспортни дейности. Между равнищата на икономическо развитие вътре в областта се наблюдават значителни разлики, като водещите общински икономики са тези на Средногорието и близките до София индустриални общини. Това съчетание води до благоприятни условия на местните пазари на труда, но подобно на почти цялата страна налице са значителни демографски предизвикателства.

Икономиките на общините в София (област) са неразривно свързани с тази на столицата – докато градът съсредоточава в себе си услугите, то периферните общини се специализират в различни индустриални  и транспортни дейности. Между равнищата на икономическо развитие вътре в областта се наблюдават значителни разлики, като водещите общински икономики са тези на Средногорието и близките до София индустриални общини. Това съчетание води до благоприятни условия на местните пазари на труда, но подобно на почти цялата страна налице са значителни демографски предизвикателства.

  • Разнообразните икономики на София

Общините в състава на София (област) са с много различни равнища на икономическо развитие – очаквано, предвид много големия ѝ географски обхват и различни модели. Оформят се, най-общо, два центъра. Единият са общините, в непосредствена близост до столицата – Божурище (21,5 хиляди лева добавена стойност на човек през 2020 г.), Елин Пелин (18,6 хиляди лева/човек), Костинброд (13,2 хиляди лева/човек) и Ботевград (12 хиляди лева/човек), които по икономическо развитие застават далеч пред останалите, които не успяват да прехвърлят 5 хиляди лева добавена стойност на човек. Другият е Средногорието – въпреки че поради поверителност там данни за добавената стойност липсват, редица други индикатори (да речем, средните заплати) сочат, че Пирдоп, Челопеч и Мирково са сред най-развитите общини не само в Софийско, но и в страната като цяло.

В контраст на столицата, където основният двигател на развитието са услугите, София (област) дължи значителния си икономически растеж в пред кризисния период на силната индустрия. Това важи с особена сила за Божурище, където инвестициите в преработващата промишленост доведоха до един от най-бързите ръстове на заетостта и доходите през последните години. Сходен е и моделът на развитие на Костинброд и географски по-отдалечения от столицата Ботевград, където развиват дейността си част от водещите индустриални предприятия в страната като цяло. Елин Пелин от своя страна съсредоточава значителна част от логистиката в Западна България, благодарение на близостта си както до магистралата, така и на много добрата си свързаност със София-град. Част от по-близките на столицата общини – Своге, Ихтиман, Сливница – пък играят ролята най-вече на източник на работна сила, както личи от високата ежедневна трудова миграция. Ясното разделение между средоточието на услугите в София и силната индустрия в околните ѝ общини и Средногорието демонстрират потребността да се мисли отвъд границите на областите и общините в посока на интегрирани икономически единици.

  • Фокусираните инвестиции

И при прегледа на разпределението на инвестициите в регионасе сблъскваме с липсата на данни за водещите икономики на Средногорието – иначе и тук Челопеч, Пирдоп и Мирково биха се наредили сред лидерите както по чуждестранни капитали, така и по разходи за дълготрайни активи. Извън тях, номинално лидерът по ПЧИ в областта е Елин Пелин, който към края на 2020 г. е привлякъл общо 414 милиона евро чуждестранен капитал, следван от Ботевград с 256 милиона евро и Божурище с 228 милиона евро. Извън тези три общини (и Средногорието) значително присъствие на външни инвестиции има и в Костинброд, където обемът им достига 86 милиона евро. Очаквано, повечето инвестиции са струпани в сферата на промишленото производство, а в Елин Пелин – и в транспорта и логистиката. Претеглени спрямо населението, лидер по ПЧИ в областта е Божурище, с 23,6 хиляди евро на човек от населението, следван от Елин пелин (17,7 хиляди евро/човек), като и двете общини са сред топ 10 в цялата страна по този показател. Годината на Ковид-19 се характеризира с малки промени в обема на инвестициите, като изключение от това е Костинброд, където се наблюдава свиване от 16 милиона евро.

От гледна точка на текущите инвестиционни дейности, най-много разходи за придобиване на ДМА през 2020 г. са реализирани в Ботевград (165 милиона лева), Елин Пелин (154 милиона лева) и Божурище (60 милиона лева). Важно е да отбележим обаче, че докато в Ботевград става дума по-скоро за еднократна голяма инвестиция, то в останалите равнищата на разходите за машини, земя и сгради са относително постоянни и ритмични. Що се отнася до разходите по европейските фондове, почти всички общини в периферията на столицата се характеризират с ниска степен на усвояване. Изключение тук прави Костинброд, където от началото на европейските инвестиции в страната до средата на 2021 г. са били изхарчени 5,4 хиляди лева на човек от населението – една от най-високите суми в страната, благодарение най-вече на изграждането на инсталации за третиране на отпадъци.

  • Неравномерният пазар на труда

Също както при макроикономическите показатели, и при тези на пазара на труда се наблюдават големи разлики между отделните общини в състава на София (област). Това е най-видимо в дела на наетите сред населението на 15 и повече години, който варира между впечатляващите 81% в Челопеч до едва 11% в Антон. Прави впечатление, че общините с голяма местна заетост са и тези, където има активна локална икономика и високи инвестиции – в Ботевград, Божурище, Пирдоп, Елин Пелин и Костинброд делът на наетите надхвърля 40% от населението в трудоспособна възраст, но в останалите е под 25%. Важно е да отбележим, че този индикатор не включва работещите в съседни населени места, което означава, че реалната заетост на местата, свързани най-тясно със столицата е по-висока. В динамика, повечето общини претърпяват свиване на местните пазари на труда през 2020 г., в по-сериозните случаи от порядъка на 3-4 пр.п. в дела на наетите. Изключение прави Божурище, която и в пандемичната година продължава да добавя нови работни места.

За положителното влияние на София върху местните пазари на труда въпреки големите разлики в заетостта говори и ниската безработица в по-голямата част на областта. През 2021 г. коефициентът на безработица според Агенция по Заетостта е бил под 5% в 10 общините, а над 10% е той единствено в Долна Баня и Правец, като и в двете има ясна тенденция към спад спрямо предишната година. Почти всички (без четири – Божурище, Ботевград, Антон и Челопеч) общини в областта регистрират спад на безработицата спрямо пандемичната година.

София (област) съдържа в състава си и общините, които традиционно оглавяват класацията по заплати в страната. Традиционен лидер по този показател е Челопеч, където през 2020 г. средната брутна заплата на наетите надхвърля 2,6 хиляди лева месечно. Високо е заплащането и в Пирдоп – над 1,9 хиляди лева, както и в Елин Пелин (1,6 хиляди лева).

  • Образователните постижения

Въпреки че често добрите ученици от София (област) се насочват към водещите училища в столицата, вместо да учат в малките общини, повечето постигат относително добри резултати в училищното образование. Това личи особено ясно при прегледа на данните от националното външно оценяване след седми клас, като за учебната 2021/22 г. повечето общини (освен Антон) постигат над 40 от възможни 100 точки на изпита по български език и литература. Не толкова еднозначни са резултатите по математика, където нито една община не постига среден резултат от над 50 точки. Тази значителна разлика между българския език и математиката обаче е повсеместен проблем, характерен за почти всички общини в страната. При държавните зрелостни изпити повечето общини в областта постигат високи резултати, като изключение прави Ихтиман. На този етап от образованието обаче конкуренцията на елитните гимназии в София има още по-голям ефект за привличане на най-добрите ученици. Прави впечатление също, че богатите общини в Средногорието успяват да привлекат голям брой преподаватели, като отношението учители/ученици в тях е едно от най-благоприятните в страната.

  • Демографските предизвикателства

Подобно на почти всички общини в страната, и тези на София (област) страдат от значителни демографски проблеми. Пандемията обаче доведе до сериозен прилив на население в общините непосредствено до столицата. През 2020 г. всички части на София (област) регистрираха значителен положителен механичен прираст, до цели 190‰ в Горна Малина и 152‰ в Божурище. Ефектът на пандемията е по-скоро временен, като през 2021 г. почти всички общини отново започват да губят население от миграционните процеси. Изключение правят Чавдар и Челопеч, които запазват значителен положителен механичен прираст и през миналата година. От гледна точка на натуралната динамика на населението всички общини имат отрицателен естествен прираст, като според последните данни единствено в Ихтиман и Правец коефициентът е под 10‰, а в цели пет общини е надхвърлил 20‰. Същевременно общините по границата със Сърбия са сред тези с най-застаряло население в страната.

 Автор: Адриан Николов

Към началото Прочети повече

22.10.2022Кои общини скоро могат останат без училище

Наличието на училище във всяка община се смята за определящо за нейната жизнеспособност. Причините за това са различни - свикнали сме да мислим, че училището означава деца, бъдеще и перспективи, а липсата му – застаряване, застой и липса на възможности. Образованието е ключова публична услуга с централно място в общинския бюджет, управление и живот.

Наличието на училище във всяка община се смята за определящо за нейната жизнеспособност. Причините за това са различни - свикнали сме да мислим, че училището означава деца, бъдеще и перспективи, а липсата му – застаряване, застой и липса на възможности. Образованието е ключова публична услуга с централно място в общинския бюджет, управление и живот. Данните от преброяването през 2021 г. обаче показват, че за последните десет години в почти всички общини в България се наблюдава намаляване на населението, в някои – с над 30%. Това неизменно означава и намаляване на децата в училищна възраст. Как това ще се отрази на предлагането на образователна услуга?


През последните години се увеличава броят на общините, в които има само едно училище – от 38 през 2017/2018 учебна година до 44 през последната учебна година. Това са 17% от българските общини. Намаляването на населението е основната, макар и не единствената причина за намаляване на броя на училищата в общините. Друга сериозна причина е финансовият модел, който стимулира по-пълни паралелки и оттам – по-малко на брой и по-„големи“ училища. Това само по себе си не е лошо – по-големите училища в България имат възможност да концентрират и повече ресурс, който да се насочва както към постигане на по-добри резултатите, така и към подобряване на образователната среда за децата[1].

Как са разпределени тези общини на територията на България?

Най-много общини с едно училище има в София област, както и в северозападна България. Близостта до София дава възможност на семействата с малки деца да се местят в столицата в търсене на по-добро образование, а в Северозапада демографската криза е най-сериозна. На графиката са представени и онези общини с по едно училище, които обаче са защитени. Механизмът на защитените училища гарантира, че едно училище няма да бъде закрито, ако в близост до него няма друго, предоставящото същата услуга[2]. Това означава, че общините, в които има едно, но защитено, училище, са донякъде предпазени от закриване.

Ако демографската тенденция не се обърне, скоро в България вероятно ще има общини без нито едно училище. Кои са най-застрашени? По наша оценка това са общините Ново село, Сухиндол и Алфатар. В тях има само по едно училище, то не е защитено и в него учат по-малко от 100 ученици. Училищата в Сухиндол (90 ученика) и Ново село (63 ученика) са средни, като през последната учебна година в тях са завършили средно образование общо 11 ученици[3]. Училището в Алфатар е основно и в него се обучават 98 ученици. Бъдещето на тези училища е в риск, особено ако общините нямат финансова възможност да ги дофинансират. А като се има предвид, че това са едни сравнително малки като население общини – според последното преброяване от 2021 г. то е съответно 2000 души в Сухиндол, 2278 души в Алфатар и 2375 души в Ново село, можем да направим допускане, че общината има ограничени възможности да поддържа продължително време значима публична услуга със собствени средства. 

В следващата категория са Брегово, Кула, Ветрино, Хитрино и Летница – отново общини с едно незащитено училище, но учениците в тях са между 100 и 200. За тях ще е от ключово значение как ще се развива мрежата на училищата в съседните общини и ще могат ли да привличат ученици.

За момента този проблем няма видимо измерение или ясно решение, но е добре да помислим на какви критерии следва да отговаря една самоуправляваща се общност и територия – както вече писахме част от общините не отговарят на формалния критерий за население според закона за административно-териториалното устройство. А скоро вероятно ще има и такива, които няма да има на кого да предоставят най-ключовата си публична услуга.


[1] https://www.spps.org/cms/lib/MN01910242/Centricity/Domain/10758/school_size_article_national_clearinghouse.pdf https://www.regionalprofiles.bg/bg/news/small-municipalities-achieve-lower-grades/ http://petkoivanov.com/kratak-analiz-na-rezultatite-ot-maturite/

[2] Вж. Постановление № 121 от 23 юни 2017 г. за приемане на критерии за определяне на защитените детски градини и защитените училища и на условия и ред за тяхното допълнително финансиране.

[3] По данни на НСИ за завършили средно образование ученици през учебната 2021/2022 г.




Към началото Прочети повече
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 32
  • 33
  • ...
  • 45
  • 46
Изтегляне на PDF

Последни новини

Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 29.07.2025

Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез...

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Област Ямбол – подобрение на образователните резултати и нарастващи заплати, но ограничени инвестиции и малко туризъм 06.06.2025

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Ямбол продължават да нарастват. Делът на трудоспособното...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design