Новини

Всяка година ИПИ обработва и публикува информация за разпределението на европейски средства по области и общини в рамките на изследването „Регионални профили: показатели за развитие“. Това проучване е от съществено значение, тъй като европейските средства са голям и важен ресурс за капиталови инвестиции, осигуряващи качество на живот, бизнес среда и  развитие, но в същото време тяхното изплащане не винаги е насочено там, където е най-нужно. 

Към 30 юни 2023 година в България са изплатени над 25 млрд. лева европейски средства по оперативните програми.

На областно ниво най-много средства в номинално изражение са усвоени в столицата – почти 5,5 млрд. лева. В още три области изплатените суми са над 1 млрд. лв. – Пловдив (1,4 млрд. лева), Благоевград (1,2 млрд. лева) и Бургас (1,0 млрд. лева). Най-малко пък са усвоените средства в областите Търговище (малко над 165 млн. лева), Перник и Кюстендил (по 192 млн. лева).

Основните проекти, по които са изплатени най-много европейски средства, включват:

• Разширение на метрото в столицата;
• Модернизиране на градския транспорт в София, Бургас, Варна и Русе;
• Изграждане на автомагистрала „Струма” и на автомагистрала „Европа“;
• Подкрепа на малки и средни предприятия, засегнати от противоепидемичните мерки, основно в столицата;
• Подобряване на водната инфраструктура в Плевен, Добрич, Пловдив, Враца, Силистра, Бургас и др.;
• Подкрепа за покриване на основните нужди на бежанците от Украйна в столицата;
• Развитие на Национален център по мехатроника и чисти технологии в столицата;
• Изграждане и реконструкция на училища и детски градини в Столична община;
• Подобряване на градската среда в Стара Загора.

Отнесени към броя на населението изплатените средства достигат средно 2836 лв. на човек – или с 13% повече в сравнение със сумата към 30 юни 2022 година. Отново най-много изплатен финансов ресурс е в столицата (4176 лв.), следвана от областите Габрово (4021 лв.), Благоевград (3925 лв.) и Враца (3434 лв.). Спрямо 2018 г. изплатените европейски средства нарастват с от 10 до 17% годишно и до този момент общата им стойност почти се е удвоила.

Карта: Изплатени средства по европейските фондове, 2007 - 06.2023 г.

Прегледът на базите данни в Информационните системи за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН и ИСУН 2020) позволява проследяване и сравнение на изплатените суми по европейски програми и по общини.

На общинско ниво ясно се откроява една община с над 8 хил. лв. средно на човек от населението – Добрич (град). Следват общините Бяла (Варна) и Свиленград, където евросредствата са над 6 хил. лв. на човек. Топ 10 се допълва от общините Малко Търново, Костинброд, Приморско, Белене, Хисаря, Созопол и Враца с по над 5 хил. лв. на човек. Общините с по под хиляда лева средно на човек са 70, като най-малко са изплатените средства в Дулово и Хитрино – по под 400 лв. на човек от населението.

Карта: Изплатени средства по европейските фондове на човек от населението, 2007 - 06.2023 г.

Важно е да се отбележи, че инвестициите , финансирани със средства от ЕС често имат ефект в повече от една община извън тази, в която са реализирани и отчетени. Примери за подобни проекти са изграждането на компостиращи инсталации и подобряването на водните цикли.

От разгледаните данни можем да стигнем до заключението, че има доста голяма разлика между общините по отношение на изплатени европейски средства на човек – индикатор за изразено икономическо разграничение между тях. Нещо повече, предвид ограничения административен капацитет, в много случаи общините предпочитат да изпълняват европейски програми за подобряване на инфраструктурата, които дават незабавен и разпознаваем ефект, за сметка на полагане на дългосрочни усилия за привличане на нови частни инвестиции и подобряване на бизнес средата.

Най-често прегледът на класирането на училищата на различните изпити се фокусира върху най-добрите и най-желаните училища. По-малко внимание се обръща на тези с най-слабите резултати, въпреки че именно в тях са заключени истинските проблеми и провали на образователната система. По тази причина в настоящия текст правим кратък преглед на най-долния край на разпределението, в опит да представим някои важни наблюдения.

На пролетната сесия на зрелостния изпит по български език и литература училищата със среден резултат чисто Слаб (2)[1] са 21. Броят им е намалял с 6 спрямо предишната година, но въпреки това самото им съществуване е белег за наличие на системни провали. Докато в няколко от тях на изпита се явяват по 1-2 деца, в други има по 10-12, където вече трудно причината за провала на зрелостния изпит може да се търси в отделните ученици. Общият брой на учениците, положили изпита в такива училища, пък е бил 115.

Трудно може да се търси регионално разпределение – сред училищата с пълни двойки са и такива в села като Хитрино и Якимово, в по-малки областни центрове като Благоевград и Кърджали, но и едно училище в Пловдив и две в София. Много ясно обаче личи, че слабото им представяне не е ограничено само до изпитите по български език и литература – средният им успех и на почти всички други зрелостни изпити е чисто Слаб (2), а нито един ученик от тях не се е явил на ДЗИ по математика. Не може и да се направи и ясно разграничение по типа на училището – доколкото 42-ма от 115-те ученици са се явили на изпит по професионална квалификация, то можем да допуснем, че останалите са учили в профилирани паралелки.

Леко увеличение има обаче в броя на училищата, в които средната оценка е под Среден (3) – тоест тези, в които има ученици с оценка, различна от Слаб (2), но училището взето заедно не би издържало зрелостния изпит. Такива са 318 училища през 2023 г., леко повишение спрямо 307-те миналата година. Общият брой на учениците в тях е бил 7702 или приблизително 16% от всички, положили изпита в страната.

Разпределението на тези ученици между областите в страната ясно демонстрира много големите различия между резултатите на отделните регионални образователни системи (с всички, разбира се, уточнения доколко матурите са подходящ измерител за това). Очаквано, номиналните струпвания на ученици в училища със средна оценка под Среден (3) са в големите области – в Бургас в такива са учили 730 зрелостници в 22 училища, в Пловдив – 598 в 26 училища, във Варна – 501 в 18 училища.

Дяловете сред всички ученици, положили изпита обаче, са далеч по-показателни – докато в Смолян в училища с под средна оценка Среден (3) са учили едва 1,9% от всички ученици, в Габрово – 4,2%, в столицата – 4,8%, то в Ловеч същият дял надхвърля 39%, в Шумен – 38%, в Кюстендил достига 35%. Това означава, че достъпът до училищно образование, което осигурява поне покриването на минимума, е изключително неравномерно разпределен между отделните части на страната.

Показателен е и изборът на втори зрелостен изпит в най-слабите училища на страната. Сред всички 7,7 хиляди ученици в училищата с под Среден (3) да се яви на матура по математика е избрал само един. Това навежда на възможните изводи, че този фундаментален предмет или практически не се преподава в профилирана подготовка извън специализираните елитни училища, или нивото му извън тях е изключително ниско, а интересът на учениците – нулев. Същевременно значителна част от учениците в най-слабите училища са се явили на някой от трите изпита за професионална квалификация – почти 5,5 хиляди[2], което отново посочва към значителна разлика между качеството на образованието по общообразователните предмети в средните и професионалните училища и паралелки.

Това разбира се не означава, че и извън областните центрове и елитните училища няма интересни позитивни примери, които следва да бъдат анализирани, а опитът им – възприет. Тъкмо обратното – прегледът на данните откроява училища като профилираната гимназия в Елхово, която постига най-високия среден резултат по математика, езиковата гимназия в Смолян или природо-математическата гимназия във Враца. Всички те постигат много високи резултати сред достатъчно голям брой ученици, че да няма как да се отрече видимото влияние на образователния процес и преподаването в самото училище върху тях. Именно върху тези примери следва да се съсредоточи анализът, а реформата в училищното образование да приложи техните практики върху най-изостаналите училища.

Въпреки това, представеният тук бърз преглед много ясно посочва един от основните проблеми, от които страда българското училищно образование. Докато водещите училища  в страната обучават най-добрите ученици и са в състояние да се конкурират на световно ниво, почти 1/3 не са в състояние да осигурят базисна грамотност на учениците си. Именно фокус върху изоставащите училища и ученици обаче може да доведе до рязка промяна както в средното качество на образованието, така и впоследствие върху знанията и уменията на работната сила и стопанското развитие на страната.

[1] Това означава, че всички ученици, явили се на изпита, са получили оценка слаб (2).

[2] Тук трябва да вземем предвид и обстоятелството, че  професионални паралелки има и в училища, които формално не са определени като такива.

На 6-ти юли 2023 г. ИПИ публикува анализ „Местните форми за борба с корупцията на местно ниво – между централизацията и децентрализацията”.

Пълен текст на анализа можете да откриете ТУК.        

Преустановяването на личното облагодетелстване на лица, упражняващи властнически функции, включително и лица от местната администрация при изпълнение на служебните им задължения, е цел, която обществото отдавна иска да види постигната.

Настоящият анализ има задачата да проследи регламентацията и практиките по приложението от страна на общинската администрация на разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) в частта, уреждаща административните форми на борба с корупцията сред служителите в местната администрация.

Изследването е и поредното, насочващо вниманието към процесите, протичащи на общинско ниво като част от регионалната инициатива[1] на ИПИ.

Важността на такова изследване се определя с оглед на заявените намерения от страна на политическите сили и участниците в политическия процес да изменят и допълнят регламентацията на тази област, пропускайки тази тема.

В настоящото изследване направихме запитване по реда на Закона за достъп до обществена информация до всички 265 общини в Република България за приложението на закона за периода 01.01.2019 г. – 01.01.2023 г., тоест за действащия режим по ЗПКОНПИ.

Резюмирайки получените отговори от 75% от общините изглежда, че

На общинско ниво всички задължени лица подават редовно декларации за конфликт на интереси; при проверките на декларациите не се установяват несъответствия; гражданите не виждат корупционни практики, за които да подават сигнали; не се открива завишен корупционен риск при проверка на единичните сигнали; на практика няма никакви установени конфликти на интереси.

В същото време, изследване на „Прозрачност без граници“ показва[2], че според 11,3% от анкетираните, местната власт е вземала участие в корупционни практики. Друг анализ[3] на организацията от 2018 г. посочва, че според анкетираните втората най-важна задача за новосформираната нова антикорупционна комисия е „Разследване на корупция в местната власт“ (63,7%). Пак там, политическите и роднински назначения, конфликтът на интереси и търговията с влияние в местната власт са посочени от 54,2% от анкетираните като основен проблем, който трябва да се адресира.

Този рязък контраст между усещанията и очакванията на гражданите, както и техните усилия от една страна и приложението на антикорупционното законодателство от общините показва, че сегашната система за борба с корупцията на местно ниво НЕ РАБОТИ. Това не е изненада, но настоящото усилие доказва на практика това, което усещат гражданите.

Конкретните данни показват, че:

• За последните три години в цялата страна около 340-350 служители от общинската администрация не са подали декларации в срок;
• С доклади за съответствие са приключили много голяма част от проверките (над 99%), като с доклад за несъответствие са приключили 5 проверки – три в Свиленград и по една в Радомир и Алфатар. 
• Сигналите с данни за корупционно нарушение или за конфликт на интереси по смисъла на ЗПКОНПИ за лица от местната администрация, подадени в общините за 2019-2022 г. са общо 46 за всички общини;
• Само при един от сигналите, подаден за периода, е установено наличие на завишен корупционен риск;
• Конфликт на интереси е установен веднъж в Алфатар през 2020 г. и в Добрич – град през 2021 г., а за 2022 г. по веднъж в Шабла и Радомир. Съответно установени случаи с данни за извършено престъпление през разглеждания период са налице в Алфатар през 2020 г. и в Добрич – град през 2021 г.

На база на емпиричното изследване може да се направи извод, че държавата не желае да регламентира уредба, която по задоволителен и задълбочен начин да разреши корупционните зависимости на местно ниво. Това води до практическия отказ гражданите и заинтересованите страни да подават сигнали за корупция и конфликт на интереси.

[1] За достъп до всички регионални анализи и данни виж тук – www.regionalprofiles.bg. Проектът на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

[2] Виж тук.

[3] Виж тук.

След пандемията почти всички местни икономики на Варна бележат бързо и стабилно възстановяване. Въпреки това обаче големите неравенства между лидерите Девня и община Варна и останалите малки периферни общини остават. Пазарите на труда също бележат прогрес, но остават зад показателите на лидерите в страната. Образователната структура и представянето на местната образователна система са сред конкурентите предимства на областния център, но поставят значителни предизвикателства в периферията и малките общини. На фона на повечето северни области Варна се представя относително добре демографски и привлича население от съседите си.

• Икономическите неравенства на Варна

В унисон с положителните тенденции в страната като цяло, почти всички общински икономики в състава на област Варна бележат значителен икономически ръст през 2021 г., годината на отърсване от щетите на ковид пандемията. Ръстът обаче далеч не е равномерен – лидер е индустриалния център Девня, с 36% повишение на добавената стойност на годишна база, както и по-малките общини Бяла и Ветрино с по 35% и 32% съответно. И в трите водещи общини двигателите на растежа са различни – докато при Девня водеща роля играе възстановяването на преработващата промишленост, то при Ветрино става дума за ръст в транспорта, при Бяла – в земеделието. Останалите общини в състава на областта бележат значително по-умерен ръст, като повечето са в диапазона между 10-20% повишение в рамките на годината. При три от тях обаче – Аврен, Белослав и Вълчи дол се наблюдава истински срив на локалната икономика, със спад на добавената стойност от 70-75% на годишна база. Рано е да се твърди обаче за трайно изоставане, доколкото данните за 2021 г. може да се движени от стопански проблеми в отделни чувствителни отрасли (в случая на Белослав – енергийният) и дори конкретни предприятия в най-малките общини. Областният център пък регистрира относително добър ръст от 10% на годишна база.

Варненска област – отчасти заради големия си размер, отчасти заради струпванията на успешни предприятия в части от нея – е сред областите с най големи икономически неравенства в страната. В състава ѝ влиза Девня, която е втора в страната с 69 хил. лв. добавена стойност на човек от населението, единствено зад Раднево сред общините за които има публични данни. Областният център също се представя относително добре, с 11 хил. лв. добавена стойност на човек, но извън Аксаково и Ветрино останалите общини са с под 4 хил. лв. на човек  което ги поставя в групата на слабо развитите. Номинално най-голямата местна икономика е тази на община Варна, с 3,7 млрд. лв. добавена стойност през 2021 г., следвана от тази на Девня – 586 млн. лв. и Аксаково, със 170 млн. лв., а останалите регионални икономики са относително малки по размер. Силното представяне на Варна, която я поставя на водеща позиция сред областните икономки на Северна България е до голяма степен движено от здравословния микс от различни стопански дейности – от преработване и енергетика през търговия и туризъм до високотехнологичния сектор, който постепенно излиза извън границите на столицата.

• Ръстът на инвестициите

Подемът от 2021 г. закономерно е съпроводен и с ръст на инвестиционната дейност на предприятията във Варна. Значителен спад в разходите за закупуване на машини, земя и сгради на годишна база се наблюдава единствено в Провадия, а Девня остава без промяна спрямо 2020 г. В някои от малките общини обаче има неколкократен ръст, най-видим във Вълчи дол (215%), както и Бяла (196%) и Ветрино (173%), но при тях базата през 2020 г. е относително ниска. В относителен план безспорен лидер е Девня, с 12 хил.лв./човек разходи за дълготрайни активи през 2021 г., следвана от Ветрино с 5 хил. лв./човек, а областният център остава относително назад, с 2,6 хил.лв./човек. В абсолютно изражение обаче община Варна е лидер, като в нея са реализирани инвестиции на стойност 906 млн. лв., а сред останалите общини 100 млн. лв. достига единствено Девня. Най-слабо се представят Суворово и Аврен.

На този фон, значителна част от малките общини – Суворово, Провадия, Долни Чифлик, Аврен, в това число и Девня – отбелязват отлив на чуждестранни инвестиции през 2021 г. спрямо предишната година. За сметка на това пък община Варна регистрира 17% ръст, до 714 млн. евро, или 2 хил. евро/човек през 2021 г. В повечето общини присъствието на чужди капитали е относително ниско – единствено Бяла се представя относително добре, с 3,5 хил. евро/човек, а Девня и по този показател е сред рекордьорите в страната, с 87 хил. евро/човек, или номинално 740 млн. евро. За разлика от другите две морски области, Варна се характеризира с по-слабо усвояване на средства от европейските фондове, като изключение тук е община Белослав.

• Възстановяването на пазара на труда

Както при макроикономическите показатели, и на пазара на труда Девня е лидерът на Варненска област. Делът на наетите по трудово и служебно правоотношение в общото население на 15 и повече години е 82% през 2021 г., но това отразява много високата ежедневна трудова миграция към общината. Относително добре се представя и областният център, с 42% наети сред населението на 15 и повече, но всички останали общини са с под 30%, а най-слаб резултат имат малките общини Аврен, Долни Чифлик, Дългопол – по 13-14%. Спрямо 2020 г. тенденцията е към ръст в почти всички общини, но не особено висок, най-вече тъй като варненските общини не претърпяха толкова тежък удар върху пазара на труда, колкото тези в другите черноморски области.

Възстановяването личи много ясно и в динамиката на безработицата, като през 2021 г. според данните на Агенция по заетостта нито една община не отбелязва ръст на годишна база. Най-големите спадове са в малките общини – Долни чифлик (-4,1 пр.п.), Дългопол (-3,3 пр.п.), Провадия (-3 пр.п.), но въпреки това остават с относително висока безработица. Най-добре тук се представя областния център (3% от активното население), Белослав (3,3%) и Аксаково (5,3%). На фона на равнището на икономическо развитие в областта като цяло обаче безработицата остава относително висока, най-вероятно в следствие на по-ниско търсене на труд и разминаване в уменията на безработните.

Благодарение на преброяването, проведено през 2021 г. разполагаме и с данни за общата заетост на общинско ниво. Има видими разлики спрямо дела на наетите, като тук лидер е областният център (55% заети сред населението на 15 и повече години), следван от Белослав (51%), Аврен (47%), Бяла и Девня (46%). Най-ниска заетост се наблюдава в малките общини  - Дългопол (31%), Вълчи дол (32%), Аврен (34%). В сравнение със централизацията в много области, Варна има относително равномерно разпределение на местните трудови пазари – очаквано най-много заети има в областния център (272 хил.), но значителни струпвания на работещи има и в Аксаково (17 хил.), Провадия (16 хил.), Долни чифлик (13 хил.). Прави впечатление, че това са общини близки го големия град, което означава че и тук водещ фактор е ежедневната трудова миграция до областния център.

Различните нива на икономическо развитие неизбежно водят до големи диспропорции в заплатите във варненските общини. През 2021 г. разликата между водещата по брутно месечно заплащане Девня (1947 лв./месец) и най-слабо представилата се Ветрино (934 лв./месец) е над двойна. Относително високи са и заплатите в Белослав (1514 лв./месец) и областния център (1443 лв./месец), но повечето общини се разполагат в диапазона между 1000-1200 лв./месец.

• Предизвикателствата на образованието

Преброяването дава и поглед към образователната структура на общините, което също насочва към определени фактори, които ограничават потенциала за растеж. По линия на висшистите, сред населението на 7 и повече години делът им е висок единствено в община Варна – 37%, но в повечето общини той е в порядъка 10-15%, най-нисък в Девня и Дългопол, по едва 7,5%. Ясно личат и общините с индустриален фокус, по високия дял на хората със средно образование – в Девня те са 54%, в Белослав – 56%. Повод за притеснение е обаче струпването на хора с основно и по-ниско образование в част от малките общини – в Дългопол те са цели 56%, в Долни чифлик – 53%, във Вълчи дол – 46%. Тези общини са и с много голям дял на неграмотните, по над 3% от населението на 9 и повече години, в пъти над средното за страната. Тези са и общините, които в бъдеще ще срещат сериозни проблеми пред развитието си, тъй като интегрирането на хора с ниско образование и умения в съвременния пазар на труда става все по-трудно, работните места подходящи за тях – все по-малко.

Този извод се затвърждава от големите разлики в постиженията на изпитите в хода на училищното образование. Със средна оценка над Добър (4) на последния зрелостен изпит по БЕЛ е единствено областният център, а училищата в редица общини – Провадия, Суворово, Аксаково, Вълчи дол са под Среден (3), много от останалите са близо до тази оценка. Сходно е и разпределението и на външните оценявания след 7 и 10 клас. Възможно обяснение тук е изтеглянето на по-добрите ученици от водещите училища в община Варна, които са сред най-силните в страната, но това засилва големите неравенства на пазарите на труда и в икономическото развитие в състава на областта като цяло.

• Неравномерната демография

Общините в състава на Варна следват общите негативни демографски тенденции, но се представят относително добре на фона на много други, особено в контекста на Северна България. Всички общини регистрират спад на населението между двете преброявания през 2011 и 2021 г., но с много различни темпове. Най-малък спад се наблюдава в Аврен (-3,2% за десетилетието), и Аксаково (-4,5%), но в най-бързо свиващите се общини той приближава ¼ от цялото население (Вълчи дол) и 1/5 (Долни чифлик, Провадия). Областният център от своя страна намалява със 7% за същия период.

Тази динамика е движена от тенденции в естествения прираст и миграцията. Очаквано естественият прираст е отрицателен в цялата област, но варира от -7‰ в областния център до -28‰ във Ветрино през 2021 г., като почти всички общини са с над -10‰. И тук ясно личи влиянието на ковид-19, който влошава естествения прираст в областния център с 3 пр.п. в рамките на година, в  по-малките общини – с 5-7 пр.п. В този смисъл можем да очакваме подобрения след свиването на свръх смъртността.

Миграционните процеси се отразяват разнопосочно в отделните общини. Докато през 2020 г. всички освен областния център нарастват в резултат на механично движение, през 2021 г. тенденциите до голяма степен се нормализират и носят 8‰ механичен прираст в община Варна и относителен баланс в останалите общини. Важно е да отбележим също, че на областно ниво Варна е нетен реципиент на мигранти, особено от близките северни области, което повишава потенциала за икономическо развитие.

Автор: Адриан Николов

Последните години са бурни за икономиките на Бургаските общини – през 2020 г. те понесоха един от най-тежките удари на кризата в цялата страна, но пък през 2021 г. се връщат към бърз растеж, заради възстановяването на туризма и преработващата промишленост. Сред основните предимства на областта е добрата демографска структура, но пък има видими предизвикателства от гледна точка на образованието и уменията, както и в качеството на местното училищно образование.

• Бързото възстановяване на бургаските икономики

Годината на пандемия беше особено тежка за локалните икономики на Бургас по две линии – силното свиване на туризма и изчезването на чуждестранните посетители от една страна и острото повишаване на несигурността в търсенето на продукцията на преработващата промишленост. Само в рамките на една година, между 2019 и 2020 г. област Бургас загуби 17% от брутния си вътрешен продукт на човек от населението, което я постави на последно място по дългосрочен растеж на икономиката сред всичките 28 области на страната. През 2021 г. обаче областта реализира и едно от най-бързите възстановявания в страната, като добавя 4,4 хиляди лева БВП на човек от населението, до общо 15,8 хиляди лева/човек. Ако съдим по тенденциите както в туризма, така и в основните производства на областта през 2022 г. имаме всички основания да смятаме, че положителната тенденция в Бургас продължава и през изминалата година.

Това обаче в никакъв случай не означава, че равнищата на стопанско развитие или пък темповете на възстановяване в състава на областта са равномерни. Между 13-те общини, които формират Бургас нивото на икономическо развитие варират от 9,9 хиляди лева/човек добавена стойност в нефинансовия сектор в Бургас и 8,5 хиляди лева/човек в Несебър за 2021 г. до едва 1,7 хиляди лева/човек в Сунгурларе и 1,9 хиляди лева/човек в Айтос – с други думи, разликите между лидерите и най-слабо развитите общини са почти 5 пъти.

В номинално изражение най-голямата местна икономика е тази на областния център Бургас – малко над 2 милиарда лева, следвана от тази на туристическия център Несебър (257 милиона лева) и Карнобат (150 милиона лева). В годината на бързо възстановяване само две общини – Сунгурларе и Карнобат регистрират спад на добавената стойност, като в Карнобат свиването е минимално – с 4%, на фона на 24% спад в Сунгурларе. Водещи по ръст пък са Средец (68% ръст), Малко Търново и Несебър (по 40% ръст) и самата община Бургас (39% ръст). Икономическият профил на общините е разнообразен – преработващата промишленост се съсредоточава в преработването на петрол и автомобилната индустрия, но водеща роля играе и туризмът. Областният център пък е сред лидерите в услугите и основните градски центрове в страната.

• Ръстът на инвестициите

След значителното забавяне през пандемичната година, в контекста на бързото възстановяване общините в Бургас регистрират и повсеместен ръст на инвестициите. Измерено през годишните разходи на предприятията за дълготрайни материални активи, повишението в инвестициите се вижда най-ясно в малките общини Камено (+96%) и Царево (+97%). В почти всички общини ръстът на инвестициите на годишна база са от порядъка на 30-50%, с изключение на южните Созопол (12%) и Приморско (без промяна), а в областния център разходите за земя, сгради и машини растат с 41%. Очаквано инвестиционните разходи са съсредоточени в най-голямата локална икономика – областният център – където в рамките на 2021 г. са реализирани инвестиции на стойност 796 милиона лева. В Несебър са инвестирани 129 милиона лева, в Поморие – 73 милиона, а в Карнобат – 41 милиона, но в останалите общини размерът на инвестициите е относително малък, в диапазона 15-20 милиона лева. Отнесени към населението пък най-интензивна е инвестиционната дейност в Несебър, с 4,3 хиляди лева разходи за ДМА на човек, както и в Бургас – 3,9 хиляди лева.

На фона на значителните разходи реализирани през годината в повечето общини общият обем на чуждестранните инвестиции остава относително непроменен. Очаквано и тук лидер е Бургас, с малко над 2 милиарда евро ПЧИ, или 9,9 хиляди евро на човек от населението, но в общината се регистрира лек спад спрямо 2020 г. По-значително присъствие на чужди капитали има и в Несебър – 113 милиона евро, както и в Карнобат – 33 милиона евро. Значителен позитивен тренд пък се наблюдава в Приморско – 32% ръст за година, но от много ниска база. Няколко общини в състава на Бургаска област са сред лидерите в страната по усвояване на средства от европейските фондове, като Приморско и Созопол са с над 5 хиляди лева на човек от населението, Поморие – 4 хиляди. Значителна част от тези европейски инвестиции обаче са от най-ранните програмни периоди, когато крайморските градове разработваха пречиствателни станции за питейна вода и цялостни водни цикли.

• Подемът на пазара на труда

Икономическият ръст от 2021 г. закономерно води и до възстановяване на трудовите пазари в бургаските общини. Единственото изключение, където делът на наетите сред населението на 15 и повече години е бил по-висок през 2020 г. е Карнобат, при това разликата е много малка – с 0,1 пр.п., до 33,6%, а Созопол остава без промяна. Чувствителен ръст – с над 3 пункта, до 45,2% регистрира Несебър, с възстановяването на туризма, но трябва да имаме предвид, че в наетите тук най-вероятно влиза и значителен брой приходящи работници от съседни общини. Висок е и делът на наетите в Бургас – 39,1%, но повишението спрямо предишната година не е особено високо. В половината общини в Бургаска област делът на наетите е под 20%.

Повишението при наетите и създаването на нови работни места е съчетано и със закономерен спад в безработицата в общините в състава на област Бургас. Най-бърз спад – с 4,4 пр.п. се наблюдава в Руен, както и в Поморие (3,2 пр.п.) и Созопол (3 пр.п.), а единствената община, в която има повишение през 2021 г. спрямо предишната е Средец. На фона на останалата част от страната общините в Бургас се характеризират с относително ниска безработица – с над 10% са единствено Сунгурларе и Средец, a в областния център безработицата вече е под 4%. Повечето общини се разполагат в диапазона 4-6% безработни, което говори за добре функциониращ местен пазар на труда.

В годината на преброяването на населението имаме информация и за общата заетост в общините. Разпределението е сходно като при наетите, като тук лидер е областния център Бургас с 53% от населението на 15 и повече години, следван от Несебър с 50%, Приморско с 47% и Поморие с 44%. Най-ниска пък е заетостта с Сунгурларе (32%), Малко Търново и Средец (по 34%), но на фона на други малки периферни общини представянето им е относително добро. Очаквано най-голям е регионалният пазар на труда на областния център, където според преброяването броят на заетите през 2021 г. е бил 88 хиляди. Всички други общини са с под 10 хиляди работещи, като сред периферните с най-много заети са Несебър (9,8 хиляди) и Поморие (9,4 хиляди), а най-малко са те в Малко Търново – едва 777 души.

На фона на доброто представяне на местните пазари на труда, заплатите на работещите в общините на Бургас остават ниски. Три общини – Царево, Приморско и Руен – остават с под хиляда лева средно брутно месечно заплащане през 2021 г. Най-високите заплати са в община Бургас – 1360 лева/месец, но те също изостават зад останалите водещи икономически центрове. Останалите общини се разполагат в диапазона 1000-1200 лева месечно. Възможно обяснение за ниските според статистиката заплати може и да е водещата роля на сектора на хотелите и ресторантите в много от общините.

• Образователните предизвикателства

Преброяването ни позволява да разгледаме и образователната структура на населението на общинско ниво, която е пряко свързана с потенциала за развитие на локалните икономики и привлекателността за инвестиции. С над 20% висшисти сред населението на седем и повече години са Несебър (24%) и Бургас (32%). Очаквано предвид възрастовата сегментация на данните от преброяването в повечето общини доминираща е групата на хората със средно образование, като делът ѝ е най-висок в Несебър и Приморско (по 51%), а в повечето общини тя съставлява 45-50%. В някои от най-малките общини обаче най-голям дял имат хората с основно и по-ниско образование – в Руен  те са цели 63%, в Сунгурларе – 56%. Има видим проблем и с неграмотността, като в Малко Търново, Сунгурларе и Средец те съставляват по 5% от населението на 9 и повече години, а единствено в Несебър и Бургас неграмотните са под 1% - В резултат, областта има една от най-негативните структури в цялата страна. Това до голяма степен ограничава потенциала за развитие на малките и отдалечени общини по линия на уменията на работната сила.

На сходен извод навеждат и резултатите от изпитите, провеждани на различните етапи от училищното образование. На последното издание на зрелостния изпит по български език и литература единствено община Бургас постига средна оценка над Добър (4), а почти половината общини – Сунгурларе, Камено, Созопол, Средец, Малко Търново – са със средна оценка под Среден (3). Това говори за сериозни проблеми на местната образователна система в малките общини да осигури дори базисна грамотност на много от учениците си.

• Демографското предимство

На фона на изключително негативните демографски процеси в почти цялата страна, общините на Бургас постигат относително добри резултати. В състава на областта е и една от петте общини в страната, която регистрира ръст на населението в периода между преброяванията от 2011 и 2021 г. – Несебър, чиито ръст от 6,3% в рамките на десетилетието я поставя на второ място от 265-те общини в страната, зад Божурище. Относително добър резултат постига и Созопол, където спадът на населението е 5%, както и Приморско (-7,4%) и областния център (-7,7%), което е сред по-добрите резултати на големите градове в страната. Най-бързо намалява населението на граничната община Малко Търново, където спадът е с почти 1/3 в рамките на десетилетието, но всички останали се задържат под 20% спад. Общините в Бургас се представят относително добре и от гледна точка на застаряването, като единствено Малко Търново е с дял на хората над 65 години над 30% от общото население, а в областния център той е 21%.

Положителната демографска динамика е пряк резултат от миграционните и естествения процеси на общините. Балансът между смъртността и раждаемостта навсякъде е отрицателен, но стойностите са сред по-благоприятните в страната – по 7‰ за 2021 г. в Несебър и Руен, 8‰ в Бургас, а много по-нисък е той единствено в Малко Търново (-30‰). Основен фактор в Бургаска област играят миграционните процеси, като в резултат на тях през последната година Несебър е увеличил населението си с почти 4%, Приморско и Царево – с по 3,3%. Областният център също се радва на положителен миграционен баланс от 0,6% за 2021 г., след отлива на население характерен за всички големи градове през 2020 г.

Автор: Адриан Николов

Областите Ловеч и Плевен страдат от типичните проблеми на Северозапада – застаряващо и намаляващо население, сравнително слаба инвестиционна активност и влошена образователна структура. Въпреки това сред някои от малките общини в двете области има позитивни примери на възходящо икономическо развитие през последните години.

• Големите икономически неравенства

Типично за моделите на Северна България, в състава на Плевен и Ловеч влизат общини с много големи разлики в равнищата на икономическо развитие – въпреки че в част от тях стопанската активност е сравнително висока, показателите на повечето  не са положителни. В състава на Плевен общината с най-висока добавена стойност на човек от населението е Кнежа – 25 хил. лв. на човек от населението през 2021 г. - над 3 пъти повече от областния център Плевен, който регистрира 6,5 хил. лв. на човек. Причина за това е най-вече динамиката на международните пазари на земеделска продукция и в частност на растителни масла, които доминират икономиката на малката плевенска община. Отвъд тези, с относително високо ниво на развитие са и общините Червен бряг и Долна Митрополия (4,4 хил. лв./човек), както и Долни Дъбник (4 хил. лв./човек). В абсолютно изражение най-голяма е икономиката на областния център Плевен – 740 млн. лв., следвана от тази на Кнежа (291 млн. лв.) и Червен бряг  - 104 млн. лв. Спрямо 2020 г. видимо възходящ тренд регистрира Кнежа, където добавената стойност е нараснала със 75%, както и Левски – с цели 88%. По-скромен ръст (10%) в резултат на възстановяването на местното производство и износ има и Червен бряг, но останалите общини в състава на Плевен губят добавена стойност и през 2021 г., въпреки бързия ръст в страната като цяло.

Структурата на икономиката на Ловеч е сходна, като тук лидери са Летница (12 хил. лв./човек) и Троян (7,4 хил. лв/човек) през 2021 г., а областният център Ловеч е с 6 хил. лв/човек. И в двете водещи малки общини двигателят на местната икономика са предприятия от преработващата промишленост – за Летница водещи са спортните стоки, докато при Троян на преден план излизат текстилът, фармацията и обработването на дърво. Номинално най-голяма е добавената стойност на областния център Ловеч – 245 млн. лв., но тази на Троян е близо – 209 млн. лв. през 2021 г., като няма друга община с над 50 млн. лв. обем на местната икономика. За разлика от Плевен обаче, повечето общини в състава на Ловешка област регистрират ръст на добавената стойност през 2021 г. – видими спадове има в Угърчин (-40%) и Ябланица (-29%), а лидер по ръст е Априлци (20%), следвана от областния център (11%).

• Ограничените инвестиции

С отпадането на ограниченията и нормализирането на стопанския живот в страната през 2021 г. закономерно се отчита и подем в инвестиционната дейност на нефинансовия сектор на двете области. Това обаче далеч не означава, че инвестиционните разходи са разпределени равномерно между различните им части. През 2021 г. лидер в разходите за дълготрайни материални активи в Плевенска област отново е община Кнежа, с 4,1 хил. лв./човек от населението, следвана от Белене (2,9 хил. лв./човек) и областния център (2,5 хил. лв./човек). Очаквано, предвид размера на локалните икономики, най-много инвестиции са реализирани в община Плевен, на стойност 289  млн. лв., както и в Кнежа – 49 млн. лв. и  Червен бряг – 25 млн. лева. Пир общините в Ловеч и през 2021 г. инвестиционните разходи са по-ниски, като лидер тук е Априлци с 3,2 хил. лв./човек, следвана от Летница и Троян, с по 2 хил. лв./човек. Доколкото Априлци регистрира над 500% ръст на годишна база, най-вероятно става дума за еднократна инвестиция.

От гледна точка на чуждестранните инвестиции, поради конфиденциалност, данни има за относително малък брой от общините в състава на двете области. Лидер тук е Червен бряг с 5,1 хил. евро на човек от населението преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с натрупване, съсредоточени в големия завод за подемна техника в общината. От двете области с над хиляда евро на човек освен нея е и община Плевен. Те са и лидерите по абсолютни стойности – 151 млн. евро ПЧИ с натрупване в Плевен и 122 млн. евро в Червен бряг. Част от общините се представят добре в употребата на средства от европейските фондове, като Троян и Ябланица са с над 3 хил. лв на човек от населението, което ги поставя сред лидерите в страната.

• Възстановяването на пазара на труда

Следвайки общия тренд, всички общини в двете области показват видими подобрения в състоянието на местните си трудови пазари през 2021 година. Единствените общини, при които делът на наетите по трудово и служебно правоотношение сред населението на 15 и повече години е намалял през 2021 г. спрямо 2020 г. са Пордим и Никопол в Плевенско, но и там спадът е символичен. При повечето общини подобрението е с 0,5 до 1 пр.п. на годишна база, а най-видимият положителен тренд е в Червен бряг, където ръстът е с 2,1 пр.п.  Разликите в активността на пазара на труд в рамките на самите области също са големи – в област Плевен дяловете на наетите варират от 13% в Долна Митрополия до 40% в областния център. Различията в Ловеч не са толкова чувствителни - между 18% наети в Тетевен и 45% в Летница, като и тук индустриалната община … и Троян се представят по-добре от областния център.

Положителната динамика личи и при безработицата, като в Плевен единствено Белене бележи ръст през 2021 г., а най-бързо се възстановяват Искър (-6,1 пр.п.) и Червен бряг (-5,7 пр.п.). Нито една община в Ловеч не регистрира ръст на безработните, а най-бърз спад има в Летница (-6,8 пр.п.). Разликите между общините остават големи, като в областния център на Плевен безработицата е 6,7%, но в пет от малките общини остава над 15%, в Никопол – цели 26%. В Ловеч пък най-добре се представя Троян (7%), най-зле – Угърчин (29%).

В годината на преброяването на населението имаме информация и за общата заетост в общините. Разпределението е сходно като при наетите – заетостта на населението на 15 и повече години в област Ловеч е най-висока в общините Троян (46%) и Ловеч (42%), а най-ниска - в Угърчин (25%) и Летница (27%), като разминаването при последната е следствие от високата ежедневна трудова миграция към нея. Чувствително по-висока – 49% - е заетостта в Плевен. Относително добре се представят и Червен бряг и Белене със съответно 38 и 39%. В абсолютни стойности най-големият трудов пазар в Плевенско е този на областния център – 48 хиляди заети, както и тези на Червен бряг (7,4 хиляди заети) и Левски (4,8 хиляди заети). В другата област пък община Ловеч води с 14,5 хиляди заети, но Троян, на второ място, е относително близо с 11,1 хиляди заети.

Различните нива на икономическо развитие в общините обуславят и големите разлики в заплатите помежду им. Докато във водещите общини в двете области – Летница и Кнежа -  брутните месечни заплати надхвърлят 1600 лева месечно, то в някои от по-изоставащите – Искър, Тетевен, Угърчин, те все още не са достигнали 1000 лева. При областните центрове, които съсредоточават в себе си заетостта по-добре се представя Ловеч (1277 лв./месец) в сравнение с Плевен (1240 лв./месец).

• Образователните проблеми

Преброяването ни позволява да разгледаме и образователната структура на населението на общинско ниво, която е пряко свързана с потенциала за развитие на локалните икономики и привлекателността за инвестиции. От гледна точка на висшето образование в Плевен няма особени различия – всички общини се разполагат в диапазона между 9 и 15% с изключение на Плевен, където висшистите са 29% от населението на седем и повече години. Още по-малки са разликите при средното образование, където във всички общини, освен Никопол, делът им е между 50-57%. Прави впечатление, че в Ловеч има цели три общини – областният център, Троян и Априлци, където висшистите са над 20% от населението на 7 и повече години, а в нито една делът им не е под 10%. Почти навсякъде и в двете области, освен в община Ловеч, делът на хората с основно и по-ниско образование е над 20%, но това отразява най-вече възрастовия диапазон на данните от преброяването, което включва и учениците в разбивките според образованието. Някои общини имат и видим проблем с грамотността – делът на неграмотните е особено висок в Ябланица (9%), Летница (4,5%), Угърчин и Луковит (по 3%), което допълнително ограничава възможностите за експанзия на пазара на труда в тях.

От гледна точка на училищното образование резултатите в двете области са ниски – на зрелостните изпити по български език и литература единствено община Ловеч се приближава до средните за страната стойности със средна оценка „Добър“ 4,17. Троян и Плевен постигат равен резултат от по „Добър“ 3,85, но всички останали общини са с оценки близо до „Среден“ 3,00. Резултатите са сходно ниски и на външните оценявания след седми клас.

• Демографските предизвикателства

Северозападна България е районът с най-дълбоки демографски проблеми и бързо застаряване в страната и общините в Плевен и Ловеч не правят изключение. В рамките на областите обаче има много различни темпове на свиване на населението – докато общини като Белене, Никопол и Пордим са загубили приблизително ¼ жители в рамките на десетилетието, при тези с най-висока степен на икономическо развитие спадът е чувствително по-нисък. Примери за това са Летница (4% спад за десетилетието) и Кнежа (-6%). Областният център на Плевен е загубил 14% от жителите си, а Ловеч – 22%.

Факторите, които движат демографската динамика в общините в двете области са разнопосочни. През последните две години няма нито една община, в която естественият прираст да е положителен, като в най-слабо представящите се – Пордим, Никопол, Гулянци, Априлци, коефициентът приближава и дори надхвърля -30‰, а в повечето общини е над -20‰. По-разнопосочни са тенденциите при механичния прираст, като обръщането на миграционните тенденции през 2020 г. не подминава ловешките и плевенските малки общини. И тук областните центрове губят население, но периферията им отбелязва значителен ръст, който в някои случаи (Априлци, Летница) продължава и през 2021 година.

Важно е да отбележим също, че областите Ловеч и Плевен са сред значително застарелите райони на страната, като в някои общини (Гулянци, Долна Митрополия, Искър, Долни Дъбник, Априлци, Угърчин) делът на хората над 65 години надхвърля 30% от населението, а в повечето приближава тази стойност. Това допълнително ограничава потенциала им за развитие от гледна точка на силно ограничения достъп до работна сила.

Автор: Адриан Николов

27 февруари 2023

От 2012 г. Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили стъпват на 68 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.

Тази години основните въпросите, представени по време на дискусията бяха:

• Местен потенциал и перспективи пред регионите;
• Повлия ли пандемията на резултатите на образователната система и как здравната система реагира на извънредната ситуация;
• Тенденциите в заетостта, безработицата и доходите и защо някои области са загубили ¼ от населението си за едно десетилетие;
• Разшири ли се разликата между регионите и какви са движещите икономически сили в различните региони;
• Как се отрази пандемията на регионалната карта и каква е ролята на местните власти в трансформацията на икономиката

• презентация от събитието

The project "Regional Profiles: Development Indicators" is implemented with the support of the “America for Bulgaria” Foundation