Новини

Между 9 и 19 юни 2014 г. екип от икономисти на ИПИ ще посети и организира поредица от кръгли маси в областите Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Варна, Габрово и Враца. Обиколката е част от подготовката на третото издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, изготвяно с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

Кръглите маси се организират със съдействието на централната и местните структури на Българската търговско-промишлена палата.

Понеделник, 9 юни 2014 г. Благоевград | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Благоевград и Югозападния регион, последвано от дискусия
• Място: Американски университет в България, Червена зала
• Начало: 09:45 часа

Сряда, 11 юни 2014 г. Пловдив | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Пловдив и Южния централен регион, последвано от дискусия
• Представяне на инвестиционен профил на Пловдив и региона (Индъстри Уоч)
• Място: Новотел Пловдив, зала „Москва”
• Начало: 09:45 часа

Четвъртък, 12 юни 2014 г. Стара Загора | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Стара Загора и Югоизточния регион, последвано от дискусия
• Място: Търговско-промишлена палата Стара Загора, ул. Георги С. Раковски 66
• Начало: 09:45 часа

Понеделник, 16 юни 2014 г. Варна | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Варна и Североизточния район, последвано от дискусия
• Място: Радио Варна-Концертно студио
• Начало: 09:45 часа

Сряда, 18 юни 2014 г. Габрово | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Габрово и Северния централен район, последвано от дискусия
• Място: Технически университет – Габрово, зала на Библиотеката
• Начало: 09:45 часа

Четвъртък, 19 юни 2014 г. Враца | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Враца и Северозападния район, последвано от дискусия
• Място: Конферентна зала на Търговско-промишлена палата Враца

Начало: 09:45 часа

Заповядайте! За повече информация и регистрация:

Весела Добринова | vessela@ime.bg | (+359 2) 952 62 66

Цялото изследване, включително профилите на всяка област, различни тематични анализи върху актуални проблеми на регионалното развитие и всички използвани данни на областно ниво могат да бъдат намерени на www.regionalprofiles.bg.

Въпреки скорошните добри данни за пазара на труда, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение отчита спад на годишна база във всеки от първите три месеца на 2014 година. Спадът е съсредоточен най-вече в бедните области на страната и е придружен с покачване на нивото на заплащане - тенденция, която заслужава внимание.

Явор Алексиев

Според тримесечното наблюдение на работната сила на НСИ, заетите през първото тримесечие на годината са с 39 хиляди повече от същия период на миналата година. В същото време, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение в страната продължава да намалява във всеки от първите три месеца на годината (на годишна база), достигайки 2,216 млн. души към края на месец март 2014 г., при 2,231 млн. души през март 2013 година.

Разминаването на двата индикатора се дължи на различния обхват на данните за работната сила и за наетите по трудово и служебно правоотношение. В тримесечната статистика за работната сила влизат всички работещи и изследването е извадково, т.е. то се прави на база на анкети сред извадка от цялото население. В същото време, данните за наетите по трудово и служебно правоотношение са на база на извадка от предприятия в частния и държавния сектор. Те включват наетите с действащи трудови договори, но не обхващат т.нар. самонаети, работещи по граждански договори, с авторски възнаграждения и др. под.  

Поради тази причина, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение винаги е по-малък от този на заетите в икономиката като цяло. Все пак, и при данните за наетите през първото тримесечие е налице известно подобрение. Броят на наетите лица през първото тримесечие спада с едва 0,6% на годишна база, което е най-положителният резултат от години.

Графика 1: Динамика на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение и заетите лица на годишна база, %

Източник: НСИ

През първото тримесечие на 2014 г. на областно ниво се забелязва значителна негативна корелация (-0,58) между ръста на средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение на годишна база през първото тримесечие на 2014 г. и нейното ниво през първото тримесечие на 2013 г. Това означава, че в областите, където заплатите са по-принцип по-високи, те са нараснали с по-малко, отколкото тези в области, където традиционно заплатите са ниски. Това е донякъде очакван резултат от увеличаването на минималната работна заплата от началото на 2014 г. В по-бедните области, където доходите са по-ниски, увеличаването на минималното заплащане оказва натиск в посока увеличаване на средната работна заплата. Данните за динамиката на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение и техните доходи ни дават възможност за някои интересни наблюдения.

София (столица) е единствената област, в която доходите[1] на наетите по трудово и служебно правоотношение са се понижили на годишна база през първото тримесечие на годината (Графика 2). Сред другите области с традиционно високи заплати, но сравнително ниско увеличение са Бургас и Стара Загора. Това означава, че в три от областите с най-високи заплати в страната, увеличението на средното заплащане е под средните за страната 2,3% на годишна база. В същото време в някои от най-бедните области се наблюдават и най-сериозните увеличения на заплатите. Такива са Видин (12,1%), Разград (11,1%) и Силистра (10,1%). Във всяка една от тези три области, обаче, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение продължава да намалява. Паралелният ръст на средното заплащане и спад на наетите може да означава че последното повишаване на минималната заплата е принудило работодателите да продължат да съкращават от най-ниско платените си работници, което статистически измества нагоре средната заплата в предприятията със съкращения, а оттам – и средната за съответните региони.

Графика 2: Средна работна заплата през първото тримесечие на 2013 г. и размер на регистрираното увеличение през първото тримесечие на 2014 г. по области

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

Вижда се, че в 10 от 14-те области, в които увеличението на средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е по-високо от средната за страната (ако изключим ефекта на столицата), а нивата на заплащане са по-ниски, се забелязват три последователни месеца на спад на броя на наетите на годишна база. Сред тях са три области от Северозападния регион на страната – Видин, Ловеч и Монтана, където през март работят с около 5% по-малко души в сравнение със същия период на миналата година. Подобни развития по отношение на броя на заетите се забелязват и в други относително  по-слабо развити области в страната като Силистра и Разград.

Търговище, Ямбол, Смолян и Велико Търново са 4-те области, в които покачването на доходите на наетите с темпове по-бързи от средните за страната, не е съпроводено със спад на техния брой.

В същото време, в областите с традиционно по-високи от средните за страната доходи, където увеличението е по-ниско или в унисон със средния темп (като изключим ефекта на столицата), пазарът на труда се представя сравнително добре, като на повечето места се наблюдава плах ръст или минимален спад на наетите. Такива области са София (област),  Пловдив и Варна.

Възможно е тези данни да се обяснят с процес на изсветляване на икономиката в големите области, което подтиска средните заплати там надолу. Обяснение за този процес може да бъдат въведените данъчни преференции за хората с ниски доходи, а именно възможността тези, получаващи минимална работна заплата през пролетта на 2015 г. да поискат връщане на платения  данък общ доход за 2014 година. В същото време нямаме ръст на наетите по области в огромната част от бедните области (дори напротив), а средната заплата там се вдига. Тоест, може да се спекулира, че биват освобождавани работници, или че те минават в сивия сектор. Предстоящото публикуване на данните за заетите на регионално ниво, според наблюдението на домакинствата, ще позволи по-нататъшното разглеждане на този въпрос.

Подобна значителна негативна корелация между тези два фактора – покачването на заплащането в областите и ефектът върху доходите в местата, където трудът не е толкова добре заплатен, се наблюдава за пръв път от началото на кризата. Това може да е признак за достигането на границата на възможностите на бизнеса в някои области да заплаща по-високо минимално възнаграждение. Въпреки че данните за наблюдението на работната сила дават известна надежда, че повишението на минималната работна заплата е било понесено сравнително добре, всяко последващо увеличение трябва да бъде обект на внимателен анализ на случващото се на пазара на труда в по-малките области.

Петър Ганев

Данните за бедността и неравенството на регионално ниво в страната невинаги привличат внимание, макар да водят до интересни наблюдения. Знае се, че всеки пети българин попада под линията на бедността, но регионалните различия често се пренебрегват – например във Видин и в Сливен на практика всеки трети е под линията на бедността. Нещо повече, всяка област си има своя линия на бедността, която се формира спрямо медианния доход в самата област, тоест това е измерение на относителната бедност в рамките на отделните области. Линията на бедността във Видин е почти два пъти по-ниска спрямо тази в столицата София и въпреки това във Видин относителният брой на хората, попадащи под тази линия, е два пъти по-висок спрямо този в София. Означава ли това, че когато една област се развива, подоходните неравенства намаляват и обратното – липсата на развитие води ли до неравенство в доходите?

Тук трябва отново да направим уговорката, че линията на бедността в България мери относителната бедност, тоест неравенствата, тъй като тя се формира спрямо медианния доход или казано по-просто, беден е този, който изостава твърде много спрямо останалите. При всичките условности на данните, общата картина за областите в страната по-скоро дава положителен отговор на поставените по-горе въпроси – по-богатите области, тоест с по-висок БВП на човек от населението, са обикновено и тези с по-малък дял на хората, попадащи под линията на бедността за областта или с по-малко относително бедни. Подобна е и картината с неравенството, измерено чрез отношението на най-богатите и най-бедните 20% от домакинствата в областите. Това отношение варира от 3,5 пъти в Благоевград до над 10 пъти в Видин, Пазарджик и Сливен.

Все пак и в двете сравнения има примери за бедни области, които стоят добре от гледна точка на неравенството, но почти липсват примери за богати области, които изпъкват като неравни. Кърджали и Ловеч например са бедни области, които обаче стоят добре по отношение на неравенството. Стара Загора пък е пример за по-скоро богата област, която обаче не стои добре в данните за неравенството. Общата картина обаче не показва някаква противопоставяне между развитието и неравенството. Всички тези наблюдения общо взето се потвърждават и ако вземем коефициента на Джини на областно ниво.

Казаното дотук допълнително се засилва, ако вместо БВП на човек от населението използваме коефициента на заетост. Тук тезата е, че повечето работни места водят и до свиване на неравенствата, което отново по-скоро намира потвърждение в данните. По-интересното е, че има много силно изразена връзка между коефициента на заетост и самото ниво на линията на бедността, тоест повечето работни места вдигат медианния доход и съответно летвата на бедността, но и оставят по-малко хора под тази линия. Ето още един аргумент защо фокусът на политиките за намаляване на бедността трябва да е върху новите работни места, а не както традиционно попада върху т. нар. политика на доходите. Последната често включва не просто преразпределение, но и намеса на трудовия пазар, която е уж в полза на работещите, но всъщност оскъпява труда и пречи на новите работни места, особено в изостаналите региони.

ИПИ представи английската версия на изданието „Регионални профили: показатели за развитие 2013” на 11 март 2014 г. в хотел „Радисън”. На събитието присъстваха представители на водещи чуждестранни посолства и търговски камари.

д-р Александър Цветков, Региостат

Целта на многомерния анализ на регионалното развитие чрез самоорганизиращи се карти на Кохонен, Self-Organizing Maps (SOM), е да проследи и анализира общото социално-икономическо развитие на областите за периода 2008-2011 г. чрез система от показатели, групирани в 7 категории: икономика, инфраструктура, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.

За целите на анализа са формирани две „фиктивни области“. Първата е т.нар. „идеална“ област, която представлява област с най-добри позиции по всички показатели едновременно. Втората, т.нар. „най-слаба“ област, е областта с най-лоши позиции. Тези „фиктивни области“ служат като репери и база за сравнение за развитието на 28-те области през периода. След това всички области са групирани в клъстери чрез самоорганизиращите се карти на Кохонен. Те позволяват да се проследи развитието на всички области едновременно за целия период, като се визуализират степента на различие, посоката на развитие – дали се наблюдава подобрение или влошаване в развитието и дали се откроява сближаване (кохезия) на областите.

Основният извод в резултат от анализа е, че не се наблюдава никакво сближаване, т.е. кохезия между областите. Напротив – има една област, София (столица), която рязко се отличава от останалите в социално-икономическото си състояние и тази разлика продължава да се задълбочава. На практика не се наблюдава никакъв резултат от регионалната политика, която държавата би следвало да провежда.

Общото социално-икономическо състояние на област София (столица) е най-добро, което се вижда от позицията ѝ най-близо до „идеалната област“ на картата. Областите Варна и Благоевград също са близо до нея, но въпреки доброто си състояние те са много по-слабо развити от София (столица).

• Според развитието на икономиката наситеният цвят в долния ляв ъгъл, където си намира област София (столица), показва, че тя е най-силно развита в сравнение с всички останали. Област Варна е следваща по степен на развитие, но въпреки това - много по-слабо развита от София (столица). Най-слабо икономически развити са областите Силистра, Разград и Видин, тъй като цветът на зоната от картата, където те се намират, е най-светъл.
• Област София (столица) има най-добре развита инфраструктура, особено в края на периода – 2010 и 2011 година.
• Областите Видин, Ловеч и Монтана са в най-лошо демографско състояние през целия период. За област Габрово се наблюдават негативни тенденции през периода.
• Областите с най-лошо състояние на образованието са Сливен, Търговище, Разград и Силистра.
• Област Стара Загора е с най-добре развито здравеопазване, но и най-проблемна околна среда почти през целия период.
• За целия период в повечето области се наблюдава влошаване на социалната среда, например при Благоевград, София (столица), Габрово, Русе, Стара Загора и др. На практика с най-добро състояние на околната среда през 2011 г. е област Смолян, за която тенденциите са всъщност обратни – положително развитие през целия период.

Пълният текст на анализа и всички карти на Кохонен можете да намерите тук.

На 6 февруари 2014 г. ИПИ организира кръгла маса по проекта „Регионални профили: показатели за развитие”, осъществяван с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

В кръглата маса участваха експерти от администрацията и неправителствения сектор, представители на академичните среди и професионалисти в сферата на регионалното развитие и статистика.

На събитието бяха представени основните наблюдения от второто издание на изследването. Проведоха се два дискусионни панела, по време на които бяха разгледани предизвикателства пред социалното и икономическо развитие на областите в страната и ключовите фактори за растеж на областите. Бяха обсъдени и различни насоки за бъдещи тематични анализи в рамките на проекта.

ИПИ иска да благодари на всички експерти, взели участие в дискусията. Направените от тях препоръки и коментари са от ключово значение за подготовката на предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”.