Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

16.06.2014Бизнесът е оптимистично настроен за броя на наетите през следващите 12 месеца

ИПИ проведе социологическо проучване сред 1680 фирми в цялата страна.

Явор Алексиев

За целите на предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, през месец май 2014 г. ИПИ проведе социологическо проучване сред 1680 фирми в цялата страна.

Проучването включваше въпроси, оценяващи очакванията на бизнеса за динамиката на инвестиционната активност и приходите на предприятията, както и за броя на наетите лица. Резултатите, които получихме, са в унисон с консенсуса за стабилизиране на трудовия пазар и вещаят повече работни места и по-висока инвестиционна активност през следващите 12 месеца.

Основни резултати

Докато през същия период на миналата година бизнесът очакваше увеличение на броя на заетите в едва 10 области на страната, през тази година навсякъде се очаква запазване или увеличаване на броя на наетите лица.

По-съществено увеличение на наетите се очаква в девет области, от които три са в Североизточния район (Варна, Търговище и Шумен), една в Югозападния (Кюстендил), три в южния централен район (Пазарджик, Пловдив и Хасково) и две в Югоизточния район (Сливен и Бургас).

Групата области, в които бизнесът счита, че по-скоро броят на наетите ще се запази или ще се увеличи минимално, отколкото да се увеличи включва Велико Търново, Стара Загора, Разград, Плевен, Перник, Габрово и Благоевград.

Сред тези очаквания прозират три тенденции, към които ИПИ насочи вниманието още през лятото на миналата година:

  • През 2012 и 2013 г. Южният централен и Югозападният район на страната предвождаха възстановяването на пазара на труда; с оглед на очакванията на бизнеса може да се очаква тази тенденция да продължи и през 2014 и 2015 година.
  • Пазарът на труда в Южна България се възстановява далеч по-бързо от този в северната част на страната; в Северозападния и Северния централен район на страната няма нито една област, където са налице ясно изразени очаквания за повече заетост.
  • Повишаването на икономическата активност в област Варна най-вероятно ще спомогне за повишаването на заетостта в Шумен, Търговище и Добрич през втората половина на 2014 и първата половина на 2015 година;

Основни фактори, оказващи влияние върху бизнеса

Като основни фактори, благоприятстващи бизнеса на местно ниво, бизнесът посочва достъпа до кредит и европейските средства. И двата фактора се радват на по-позитивни оценки от страна на по-големите предприятия (тези с персонал над 50 души), но възприятията сред микро фирмите и малките фирми също са преобладаващо позитивни. В същото време, въпреки високата средна оценка, която бизнесът дава на европейските средства като фактор, цели 32,5% от анкетираните предприятия не могат да преценят ефекта от предоставянето им.

В унисон с резултатите от предходни изследвания и направените от екипа на ИПИ анализи на пазара на труда от началото на годината, като основен негативен фактор пред бизнеса е очертан местният пазар на труда. Бизнесът е най-силно затруднен в намирането на подходящи за дейността си кадри в областите София (област), Добрич, Перник, Враца и Сливен.

През тази година фактори като инфраструктурата и качеството и бързината на административните услуги са обособени по-скоро като неутрални по отношение на бизнес средата. От своя страна, големината на местния пазар (местното потребление) е проблем най-вече за микро фирмите и малките предприятия.

Допълнителна информация за данните от проучването на ИПИ сред бизнеса ще бъдат публикувани на страницата на проекта „Регионални профили: показатели за развитие” през следващите седмици.

Към началото Прочети повече

13.06.2014Икономическото развитие на Южна България – Благоевград, Пловдив и Стара Загора

Между 9 и 12 юни 2014 г. ИПИ организира поредица от кръгли маси в страната с фокус върху актуални проблеми на регионалното развитие.

Между 9 и 12 юни 2014 г. ИПИ организира поредица от кръгли маси в страната с фокус върху актуални проблеми на регионалното развитие. Първите три събития се проведоха в Благоевград, Пловдив и Стара Загора, като в тях взеха участие редица представители на местния бизнес и неправителствения сектор, както и на общинските и областните администрации в съответните области.

Материали от кръгли маси:

Благоевград | Пловдив | Стара Загора

Основни впечатления на ИПИ от проведените срещи в Южна България

И през 2014 г. възстановяването на икономиката на страната продължава да бъде предвождано от Южния централен район и Югоизточния район на страната. Редица области (като Пазарджик, Пловдив и Сливен) се радват на засилен инвеститорски интерес и повишаваща се заетост както през 2013 г., така и от началото на 2014 година. Продължава възстановяването и на област Бургас, която при силен туристически сезон може да изпрати 2014 г. с нива на средногодишна заетост, надминаващи тези преди кризата. Пазарът на труда в Югозападния район на страната остава потиснат, което оказва негативно влияние върху икономическото възстановяване на областите Благоевград, Перник и Кюстендил. През 2013 г. и първото тримесечие на 2014 г. позитивни тенденции в този район се забелязват единствено в София (столица).

  • Повишаващ се икономически потенциал и инвеститорски интерес към сектора на информационните технологии в област Пловдив;
  • Отлагане на планирани съкращения в някои водещи предприятия в Стара Загора и района, въпреки продължаващата икономическа несигурност;
  • Положителен ефект от въвеждането в експлоатация на магистрала „Тракия” върху икономическата активност в Ямбол и Сливен;
  • Повишена инвестиционна активност в една от най-бедните области на страната – Сливен, съчетана с тенденция към повишаване на броя на работните места през втората половина на 2014 година;
  • Положителни очаквания на бизнеса по отношение на динамиката на заетостта, инвестициите и приходите в преобладаващата част от областите в Южна България, включително в някои от най-бедните;
  • Местната администрация в Пловдив осъзнава пропуснатите възможности за по-активно участие по Оперативните програми – предприети са мерки за повишаване на темпа на усвояване на европейски средства, налице са реалистични, по наша преценка, очаквания за подобряване на ефективността в близко бъдеще;
  • Наблюдава се положително отношение към идеята за повишаване на финансовите правомощия и независимост на общините (например за задържане на част от данъка върху доходите на физическите лица в общините), с цел създаването на допълнителни стимули за местните власти за привличане на инвестиции.

Негативни тенденции:

  • Липсата на подходяща за нуждите на бизнеса (включително чуждестранния) работна ръка е проблем, който в голяма степен анулира две от основните конкурентни предимства на българската икономика – ниско данъчно бреме и ниски разходи за труд;
  • Въпреки че на места (Благоевград) са налице скорошни примери за успешно сътрудничество между бизнеса и образователната система, забавеното приемане на по-модерна нормативна уредба в тази сфера затруднява синхронизацията между нуждите на пазара на трудаи образователните институции;
  • Бизнесът е затруднен от продължаващата политическа нестабилност в страната;
  • Местната власт е силно обезпокоена от потенциалното спиране на някои европейски програми;
  • Като основен проблем пред местния бизнес (най-вече в Стара Загора) се очертава несигурността в енергийния сектор;
  • Липсата на стратегически инвеститори и новооткрити големи предприятия в някои области на страната (като Благоевград) е сериозен проблем. Остава впечатлението, че голяма част от чуждестранния капитал бива привличан от желание за бързи печалби, което не дава възможност за дълготрайно развитие и повишаване на доходите.

През следващата седмица ИПИ ще организира кръгли маси в още три области: Варна, Габрово и Враца:

�

Понеделник, 16 юни 2014 г. Варна | изтегли програма

  • Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Варна и Североизточния район, последвано от дискусия
  • Място: Радио Варна-Концертно студио
  • Начало: 09:45 часа

Сряда, 18 юни 2014 г. Габрово | изтегли програма

  • Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Габрово и Северния централен район, последвано от дискусия
  • Място: Технически университет – Габрово, зала на Библиотеката
  • Начало: 09:45 часа

Четвъртък, 19 юни 2014 г. Враца | изтегли програма

  • Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Враца и Северозападния район, последвано от дискусия
  • Място: Конферентна зала на Търговско-промишлена палата Враца
  • Начало: 09:45 часа

�

Заповядайте! За повече информация и регистрация:

Весела Добринова | vessela@ime.bg | (+359 2) 952 62 66

Поредицата от кръгли маси е част от подготовката на предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, издавано с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

Към началото Прочети повече

05.06.2014ИПИ ще посети Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Варна, Габрово и Враца

Екип от икономисти на ИПИ ще посети и организира поредица от кръгли маси в областите Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Варна, Габрово и Враца.

Между 9 и 19 юни 2014 г. екип от икономисти на ИПИ ще посети и организира поредица от кръгли маси в областите Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Варна, Габрово и Враца. Обиколката е част от подготовката на третото издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, изготвяно с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

Кръглите маси се организират със съдействието на централната и местните структури на Българската търговско-промишлена палата.

Понеделник, 9 юни 2014 г. Благоевград | изтегли програма

  • Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Благоевград и Югозападния регион, последвано от дискусия
  • Място: Американски университет в България, Червена зала
  • Начало: 09:45 часа

Сряда, 11 юни 2014 г. Пловдив | изтегли програма

  • Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Пловдив и Южния централен регион, последвано от дискусия
  • Представяне на инвестиционен профил на Пловдив и региона (Индъстри Уоч)
  • Място: Новотел Пловдив, зала „Москва”
  • Начало: 09:45 часа

Четвъртък, 12 юни 2014 г. Стара Загора | изтегли програма

  • Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Стара Загора и Югоизточния регион, последвано от дискусия
  • Място: Търговско-промишлена палата Стара Загора, ул. Георги С. Раковски 66
  • Начало: 09:45 часа

Понеделник, 16 юни 2014 г. Варна | изтегли програма

  • Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Варна и Североизточния район, последвано от дискусия
  • Място: Радио Варна-Концертно студио
  • Начало: 09:45 часа

Сряда, 18 юни 2014 г. Габрово | изтегли програма

  • Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Габрово и Северния централен район, последвано от дискусия
  • Място: Технически университет – Габрово, зала на Библиотеката
  • Начало: 09:45 часа

Четвъртък, 19 юни 2014 г. Враца | изтегли програма

  • Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Враца и Северозападния район, последвано от дискусия
  • Място: Конферентна зала на Търговско-промишлена палата Враца

Начало: 09:45 часа

 

Заповядайте! За повече информация и регистрация:

Весела Добринова | vessela@ime.bg | (+359 2) 952 62 66

 

Цялото изследване, включително профилите на всяка област, различни тематични анализи върху актуални проблеми на регионалното развитие и всички използвани данни на областно ниво могат да бъдат намерени на www.regionalprofiles.bg.

Към началото Прочети повече

27.05.2014Където заплатите бързат, наетите намаляват

Въпреки скорошните добри данни за пазара на труда, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение отчита спад на годишна база във всеки от първите три месеца на 2014 година.

Въпреки скорошните добри данни за пазара на труда, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение отчита спад на годишна база във всеки от първите три месеца на 2014 година. Спадът е съсредоточен най-вече в бедните области на страната и е придружен с покачване на нивото на заплащане - тенденция, която заслужава внимание.

Явор Алексиев

 

Според тримесечното наблюдение на работната сила на НСИ, заетите през първото тримесечие на годината са с 39 хиляди повече от същия период на миналата година. В същото време, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение в страната продължава да намалява във всеки от първите три месеца на годината (на годишна база), достигайки 2,216 млн. души към края на месец март 2014 г., при 2,231 млн. души през март 2013 година.

Разминаването на двата индикатора се дължи на различния обхват на данните за работната сила и за наетите по трудово и служебно правоотношение. В тримесечната статистика за работната сила влизат всички работещи и изследването е извадково, т.е. то се прави на база на анкети сред извадка от цялото население. В същото време, данните за наетите по трудово и служебно правоотношение са на база на извадка от предприятия в частния и държавния сектор. Те включват наетите с действащи трудови договори, но не обхващат т.нар. самонаети, работещи по граждански договори, с авторски възнаграждения и др. под.  

Поради тази причина, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение винаги е по-малък от този на заетите в икономиката като цяло. Все пак, и при данните за наетите през първото тримесечие е налице известно подобрение. Броят на наетите лица през първото тримесечие спада с едва 0,6% на годишна база, което е най-положителният резултат от години.

Графика 1: Динамика на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение и заетите лица на годишна база, %

Източник: НСИ

През първото тримесечие на 2014 г. на областно ниво се забелязва значителна негативна корелация (-0,58) между ръста на средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение на годишна база през първото тримесечие на 2014 г. и нейното ниво през първото тримесечие на 2013 г. Това означава, че в областите, където заплатите са по-принцип по-високи, те са нараснали с по-малко, отколкото тези в области, където традиционно заплатите са ниски. Това е донякъде очакван резултат от увеличаването на минималната работна заплата от началото на 2014 г. В по-бедните области, където доходите са по-ниски, увеличаването на минималното заплащане оказва натиск в посока увеличаване на средната работна заплата. Данните за динамиката на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение и техните доходи ни дават възможност за някои интересни наблюдения.

София (столица) е единствената област, в която доходите[1] на наетите по трудово и служебно правоотношение са се понижили на годишна база през първото тримесечие на годината (Графика 2). Сред другите области с традиционно високи заплати, но сравнително ниско увеличение са Бургас и Стара Загора. Това означава, че в три от областите с най-високи заплати в страната, увеличението на средното заплащане е под средните за страната 2,3% на годишна база. В същото време в някои от най-бедните области се наблюдават и най-сериозните увеличения на заплатите. Такива са Видин (12,1%), Разград (11,1%) и Силистра (10,1%). Във всяка една от тези три области, обаче, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение продължава да намалява. Паралелният ръст на средното заплащане и спад на наетите може да означава че последното повишаване на минималната заплата е принудило работодателите да продължат да съкращават от най-ниско платените си работници, което статистически измества нагоре средната заплата в предприятията със съкращения, а оттам – и средната за съответните региони.

Графика 2: Средна работна заплата през първото тримесечие на 2013 г. и размер на регистрираното увеличение през първото тримесечие на 2014 г. по области

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

Вижда се, че в 10 от 14-те области, в които увеличението на средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е по-високо от средната за страната (ако изключим ефекта на столицата), а нивата на заплащане са по-ниски, се забелязват три последователни месеца на спад на броя на наетите на годишна база. Сред тях са три области от Северозападния регион на страната – Видин, Ловеч и Монтана, където през март работят с около 5% по-малко души в сравнение със същия период на миналата година. Подобни развития по отношение на броя на заетите се забелязват и в други относително  по-слабо развити области в страната като Силистра и Разград.

Търговище, Ямбол, Смолян и Велико Търново са 4-те области, в които покачването на доходите на наетите с темпове по-бързи от средните за страната, не е съпроводено със спад на техния брой.

В същото време, в областите с традиционно по-високи от средните за страната доходи, където увеличението е по-ниско или в унисон със средния темп (като изключим ефекта на столицата), пазарът на труда се представя сравнително добре, като на повечето места се наблюдава плах ръст или минимален спад на наетите. Такива области са София (област),  Пловдив и Варна.

Възможно е тези данни да се обяснят с процес на изсветляване на икономиката в големите области, което подтиска средните заплати там надолу. Обяснение за този процес може да бъдат въведените данъчни преференции за хората с ниски доходи, а именно възможността тези, получаващи минимална работна заплата през пролетта на 2015 г. да поискат връщане на платения  данък общ доход за 2014 година. В същото време нямаме ръст на наетите по области в огромната част от бедните области (дори напротив), а средната заплата там се вдига. Тоест, може да се спекулира, че биват освобождавани работници, или че те минават в сивия сектор. Предстоящото публикуване на данните за заетите на регионално ниво, според наблюдението на домакинствата, ще позволи по-нататъшното разглеждане на този въпрос.

Подобна значителна негативна корелация между тези два фактора – покачването на заплащането в областите и ефектът върху доходите в местата, където трудът не е толкова добре заплатен, се наблюдава за пръв път от началото на кризата. Това може да е признак за достигането на границата на възможностите на бизнеса в някои области да заплаща по-високо минимално възнаграждение. Въпреки че данните за наблюдението на работната сила дават известна надежда, че повишението на минималната работна заплата е било понесено сравнително добре, всяко последващо увеличение трябва да бъде обект на внимателен анализ на случващото се на пазара на труда в по-малките области.

 


[1] Ако изключим София (столица) от сметките, средната заплата през първото тримесечие на миналата година е била не 778 лв., а 641 лв. В същото време, средното за страната увеличение на годишна база през първото тримесечие на 2014 г. е не 2,3%, а 5,4%.
Към началото Прочети повече

19.05.2014Кои области и общини усвояват най-много европейски средства

Продължаващото изоставане на някои общини заплашва да превърне усвояването на европейски средства във все по-трудно разрешим проблем в някои от районите на страната, където нуждата от такива проекти е най-голяма.

Явор Алексиев

 

Пред последните няколко години усвояването на европейски средства се превърна в основен инструмент за реализиране на редица местни политики в сферата на благоустройството, инфраструктурното развитие и опазването на околната среда. Макар средно за цялата страна към края на януари 2014 г. изплатените суми по договори на общините като бенефициенти на оперативните програми да възлизат на по-малко от 40% от стойността на сключените договори, данните за темпа на усвояване от отделните общини разкриват една изключително пъстра картина.

За целта сме използвали наличните към 31 януари 2014 г. данни от Информационна система за управление и мониторинг на структурните фондове на ЕС в България (ИСУН)[1]. Към тази дата стойността на изплатените суми по договори на общините като бенефициенти по оперативните програми на ЕС възлиза на 2,76 млрд. лв. при сключени договори за 7,55 млрд. лв.

Ситуацията на областно ниво

Най-много средства до началото на 2014 г. са усвоили общините в област Бургас – 285,7 млн. лв., а най-малко - тези в област Кюстендил, 23,2 млн. лв. С цел по-добрата съпоставка между скоростта на усвояване на европейски средства, на приложената карта е показано усвояването на европейски средства на глава от населението[2]. Най-висока усвояемост се наблюдава в областите Габрово, Бургас и София (област), а най-ниска в областите Русе, Кюстендил и Стара Загора.

Източник: ИПИ

Общинско ниво

При направена съпоставка с данните на ИПИ за развитието на електронните услуги в 226 общини (които самите общини ни подават) не е открита зависимост между тяхната степен на развитие и темпа на усвояване на европейски средства. Съществуват много примери както за общини с ниска степен на развитие на електронните услуги, които са успели да усвоят значителни суми (като Пирдоп и Хисаря), така и за общини с добре развити електронни услуги, където усвояването на европейски средства е сравнително слабо (като Петрич и Пазарджик). Малко по-силна, но незначителна положителна връзка се наблюдава между готовността за работа на едно гише на общините и усвоените от тях средства по оперативни програми. С други думи, не са налице доказателства, че тези два фактора имат отношение към способността на общините да привличат проекти, което може да се отдаде на специфичните характеристики на механизмите за разпределение на европейските средства. Модерната администрация далеч не e предпоставка за одобряването на един или друг проект, но теоретично може да има отношение към неговото изпълнение.

Ако се разгледат данните за усвояемостта на общинско ниво спрямо местното население, най-много средства на глава от населението са усвоени от Община Пирдоп – 4n373 лв. на човек, при население от едва 8 хиляди души. Общият обем на усвоените от общината пари като бенефициент на оперативните програми на ЕС е 35,5 млн. лв. към 31 януари 2014 г., като общината има сключени договори за още около 10 млн. лв. За сравнение – община Казанлък, в която живеят над 70 хиляди души, успява да усвои едва 20,2 млн. лв. Тоест – близо два пъти по-малко средства при над девет пъти по-голямо население.

Сред добре представящите се открояват относително малки, курортни общини като nХисаря (3 204 лв.), Приморско (2 852 лв.) и Созопол (2 463 лв.). Костинброд също прави впечатление със своите 3 419 лв. на човек. Най-слабо усвояване на средства се наблюдава при общините Грамада (0 лв. на човек), Ковачевци (0 лв.), Алфатар (2 лв.), Симеоновград (4 лв.) и Невестино (5 лв.). Общините Грамада и Ковачевци нямат нито един сключен договор, като първата е подала едва две проекти предложения, които са били отхвърлени.

  • В 26 общини са усвоени над 1000 лв. на човек от населението. Сред тях са Габрово и Добрич-град, които са единствените два областни центъра в тази група. Прави впечатление присъствието на община Бяла (област Варна), в която живеят малко над 3 хиляди души, но която до 31 януари 2014 г. е усвоила над 7 млн. лв.
  • В 64 общини са усвоени под 1000 лв., но над средните за страната 379,8 лв. на човек от населението. Дванадесет от тях са областни центрове, сред които Бургас, Враца и Ловеч.
  • В най-голямата група, състояща се от 121 общини, са усвоени под средните 379,8 лв. за страната, но над 100 лв. на глава от населението.
  • В 52 общини са усвоени под 100 лв. на човек, като сред тях са и общините Пловдив и Кюстендил – единствените областни центрове с толкова нисък резултат. Следва да се направи уговорката, че и двете общини имат сключени договори за близо 100 млн. лв., чието усвояване, обаче, изостава от това в други общини.

Самият факт, че през седмата година от членството на страната ни в ЕС все още има общини, които не са усвоили нито лев, е показателен за характера на проблемите. Освен чисто административната немощ на някои по-малки общини, като важни обстоятелства се очертават още качеството на стратегическите документи за развитие, както и координацията между местната и централните власти. Продължаващото изоставане на някои общини заплашва да превърне усвояването на европейски средства във все по-трудно разрешим проблем в някои от районите на страната, където нуждата от такива проекти е най-голяма. Причината е, че други общини трупат проектен опит и добри практики, докато споменатите 52 общини, в които към 31 януари 2014 г. са усвоени под 100 лв. на човек от местното население, стават все по-неспособни да се конкурират за европейски средства. Въпросните общини са разпръснати из територията на цялата страна, като с изключение на столицата, единствено в областите Габрово, Търговище и Шумен няма такива общини.

Източник: ИПИ

В приложената база данни могат да се видят усвоените средства от всяка една от общините в страната, за които има информация към 31.01.2014 година. Посочени са най-добре справящите се и най-лошо справящите се общини във всяка една от областите на страната.

 

| данни в .xlsx формат |

 


[1] ИСУН не предоставя данни за проектите и договорите на община Бобошево.

[2] За съпоставка между отделните общини са използвани данните за средногодишното население през 2013 г. Този подход предполага известна условност, предвид протичащите с различна скорост демографски процеси на територията на всяка една от общините и дългия период на усвояване на европейски средства. В същото време подходът като цяло дава добра представа за темпа на усвояване, поради факта, че над 55% от общо усвоените средства до 31 януари 2014 г. са усвоени в периода 1 януари 2013 – 31 януари 2014 г.

Към началото Прочети повече

19.05.2014Развитие и неравенство на местно ниво

Фокусът на политиките за намаляване на бедността трябва да е върху новите работни места, а не както традиционно попада върху т. нар. политика на доходите.

Петър Ганев

 

Данните за бедността и неравенството на регионално ниво в страната невинаги привличат внимание, макар да водят до интересни наблюдения. Знае се, че всеки пети българин попада под линията на бедността, но регионалните различия често се пренебрегват – например във Видин и в Сливен на практика всеки трети е под линията на бедността. Нещо повече, всяка област си има своя линия на бедността, която се формира спрямо медианния доход в самата област, тоест това е измерение на относителната бедност в рамките на отделните области. Линията на бедността във Видин е почти два пъти по-ниска спрямо тази в столицата София и въпреки това във Видин относителният брой на хората, попадащи под тази линия, е два пъти по-висок спрямо този в София. Означава ли това, че когато една област се развива, подоходните неравенства намаляват и обратното – липсата на развитие води ли до неравенство в доходите?

Тук трябва отново да направим уговорката, че линията на бедността в България мери относителната бедност, тоест неравенствата, тъй като тя се формира спрямо медианния доход или казано по-просто, беден е този, който изостава твърде много спрямо останалите. При всичките условности на данните, общата картина за областите в страната по-скоро дава положителен отговор на поставените по-горе въпроси – по-богатите области, тоест с по-висок БВП на човек от населението, са обикновено и тези с по-малък дял на хората, попадащи под линията на бедността за областта или с по-малко относително бедни. Подобна е и картината с неравенството, измерено чрез отношението на най-богатите и най-бедните 20% от домакинствата в областите. Това отношение варира от 3,5 пъти в Благоевград до над 10 пъти в Видин, Пазарджик и Сливен.

Все пак и в двете сравнения има примери за бедни области, които стоят добре от гледна точка на неравенството, но почти липсват примери за богати области, които изпъкват като неравни. Кърджали и Ловеч например са бедни области, които обаче стоят добре по отношение на неравенството. Стара Загора пък е пример за по-скоро богата област, която обаче не стои добре в данните за неравенството. Общата картина обаче не показва някаква противопоставяне между развитието и неравенството. Всички тези наблюдения общо взето се потвърждават и ако вземем коефициента на Джини на областно ниво.

Казаното дотук допълнително се засилва, ако вместо БВП на човек от населението използваме коефициента на заетост. Тук тезата е, че повечето работни места водят и до свиване на неравенствата, което отново по-скоро намира потвърждение в данните. По-интересното е, че има много силно изразена връзка между коефициента на заетост и самото ниво на линията на бедността, тоест повечето работни места вдигат медианния доход и съответно летвата на бедността, но и оставят по-малко хора под тази линия. Ето още един аргумент защо фокусът на политиките за намаляване на бедността трябва да е върху новите работни места, а не както традиционно попада върху т. нар. политика на доходите. Последната често включва не просто преразпределение, но и намеса на трудовия пазар, която е уж в полза на работещите, но всъщност оскъпява труда и пречи на новите работни места, особено в изостаналите региони.

Към началото Прочети повече

17.03.2014ИПИ представи Регионални профили 2013 на английски

На събитието присъстваха представители на водещи чуждестранни посолства и търговски камари.

ИПИ представи английската версия на изданието „Регионални профили: показатели за развитие 2013” на 11 март 2014 г. в хотел „Радисън”. На събитието присъстваха представители на водещи чуждестранни посолства и търговски камари.

Към началото Прочети повече
  • 1
  • 2
  • ...
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 32
  • 33
  • 34
  • 35
  • 36
  • 37
  • 38
  • 39
  • 40
  • 41
  • 42
  • 43
  • 44
  • 45
Изтегляне на PDF

Последни новини

Област Търговище – бързо правораздаване и ниски данъци, но слабо образование и застаряващо население 19.05.2025

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Търговище нараства значително. Заплатите и пенсиите също...

Област Стара Загора – много инвестиции и ниски данъци, но висока престъпност и голям дял на нарушената територия 09.05.2025

Доходите в област Стара Загора продължават да се повишават значително и стандартът на живот расте. Заетостта и...

Област София – високи инвестиции и нарастващи заплати, но слабо образование и лоши пътища 25.04.2025

Област София отчита най-ниския ръст на брутния вътрешен продукт на човек от населението и губи второто си място в...

Област Смолян – добро образование и ниска престъпност, но застаряващо население 22.04.2025

Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Смолян продължават да се увеличават. Нивото на бедност...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design