Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

21.12.2012Къде хората запазиха работата си през последните 10 години

Един по-задълбочен поглед на ситуацията на пазара на труда на местно ниво разкрива притеснителни тенденции в някои области.

Явор Алексиев

През последните няколко години ситуацията на пазара на труда в България може да бъде описана най-добре по следния начин:

  • огромен брой закрити работни места
  • спадаща заетост и нарастваща безработица
  • повишаваща се осигурителна тежест

Един по-задълбочен поглед на ситуацията на пазара на труда на местно ниво разкрива притеснителни тенденции в някои области. За да илюстрираме това, условно ще обособим два периода от последните десет години, за които има налични данни на областно ниво. Това са предкризисният 2002-2008 г. и кризисният 2008-2011 г.

Повишаването на икономическата активност в България в периода преди кризата протича неравномерно, т.е. покачването на заетостта води и до задълбочаване на различията между областите. Основен катализатор на този процес е икономическото и демографско развитие на София (столица). В периода преди кризата средното ниво на заетостта в страната се покачва бързо именно поради големия брой новооткрити работни места в столицата. Заетостта в някои по-малки области като Добрич, Пазарджик, Смолян и Ямбол също се покачва бързо до 2008 г., но поради непрекъснато намаляващия брой на населението в тях и ниската база в началото на периода, ефектът от това покачване върху средната заетост в страната е малък.

Заетост по области през 2002 и 2011 г.

През 2002 г. в страната има девет области, в които средногодишният коефициент на заетост е по-висок от средния за страната. В четири от тях - Благоевград, Варна, Кърджали и област София, този коефициент надхвърля горната граница на стандартното отклонение от средната стойност за страната.

Графика 1: Коефициент на заетост на населението над 15 г. по области (2002), %

Източник: Изчисления на ИПИ по данни от НСИ

В края на 2011 г. областите, в които заетостта е по-висока от средните нива са само пет, като в едва две от тях – Благоевград и София (столица), заетостта е по-висока от горната граница на стандартно отклонение (Графика 2). Това се случва на фона на повишаващо се средногодишно ниво на заетост в икономиката – от 40,3% през 2002 г. до 45,6% през 2011 г.

Графика 2: Коефициент на заетост на населението над 15 г. по области (2011), %

Източник: Изчисления на ИПИ по данни от НСИ

Областите София (столица) и Благоевград успяват да запазят лидерските си позиции си по отношение на заетостта на населението. Заетостта в Благоевград и столицата е най-висока както през 2002 г., така и през 2011 г. София (столица) запазва лидерството заради високата си икономическа активност. Силно се представя и Благоевград, благодарение на добрата си бизнес среда. Сравнително ниските местни данъци и такси, високата усвояемост на средства по оперативните програми на ЕС към общините и качествените административни услуги са все фактори, които спомагат за икономическата жизненост на региона. Положително влияние оказва и фактът, че Благоевград е и една от областите с най-благоприятна демографска картина в страната. Сред стабилно представящите се области са още Перник, Пловдив, Софийска област и Стара Загора. В същото време, обаче, заетостта в много от по-големите области като Бургас, Стара Загора, Габрово и София (област) нараства по-бавно от средните за страната темпове и пада на нива под средните през 2011 г.

Графика 3: Динамика на заетостта в предкризисния и кризисния период, п.п.

Източник: Изчисления на ИПИ по данни от НСИ

Както се вижда от Графика 3, Търговище е единствената област в страната, в която заетостта се повишава в края и на двата периода, съответно от 30,6% през 2002 г. до 43,1% през 2008 г., а в последствие и до 45,40% края на 2011 г. Въпреки че най-високата заетост е регистрирана през 2009 г. (45,6%), ефектът на кризата върху работните места в областта е най-слабият в страната. За тези 10 години Търговище се превръща от областта с най-ниска заетост в тази с шестата най-висока такава, като достига нива, близки до средните за страната. Доброто представяне на областта в тази насока е следствие както от ниската база, така и от подобряващата се бизнес среда и разгръщането на инвестиционната активност в областта.

На другия полюс се намира Кърджали. Областта е единствената, която отбелязва спад на заетите хора от населението в активна възраст както по време на кризата, така и в периода преди това.� Любопитно е, че през 2002 г. заетостта в Кърджали е по-висока от тази в столицата, като тогава по-висока такава е регистрирана единствено в Благоевград. Въпреки това за последните 10 години тя спада с близо 10 процентни пункта, което я оставя далеч от средните стойности за страната през 2011 г.

По отношение на заетостта кризата на практика заличава целия напредък в областите Хасково, Смолян, Габрово и Варна.

Какво да очакваме през 2013 г.?

Задълбочаването на разликите в нивата на икономическа активност между областите в страната ще продължи и през следваща година. Основания за това дават много фактори като негативните демографски процеси, относително ниските чуждестранни инвестиции и повишаващата се осигурителна тежест. Последната има особено силно негативно влияние върху по-малките области в страната, където поради по-ниската икономическа активност и ограничените местни пазари, заплащането в много сектори е близко до минималните законово установени нива.

В същото време развитието на пазара на труда в Търговище и Кърджали е достатъчно показателно за това доколко важни са усилията на местната администрация за създаване на благоприятната бизнес среда. Именно наличието на последната предполага повишаването на инвестиционната атрактивност на една област, която от своя страна води до повишаване на икономическата активност и нови работни места.

 

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

 

Към началото Прочети повече

12.12.2012Изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2012" цитирано в годишен доклад на парламентарна комисия

Неотдавна публикуваното изследване за степента на развитие на регионите, „Регионални профили: показатели за развитие 2012” вече достига и до политиците и служи за изготвянето на стратегически документи и доклади.

Неотдавна публикуваното изследване за степента на развитие на регионите, „Регионални профили: показатели за развитие 2012” вече достига и до политиците и служи за изготвянето на стратегически документи и доклади. Резултатите от изследването са намерили място в годишния доклад за управление на средствата от ЕС в Република България на парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, както може да се види от самия доклад.

Изследването е послужило и при изготвянето на част от препоръките на Комисията за по-добро насочване и усвояване на европейски средства през следващия програмен период (2014-2020 г.).

 

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Към началото Прочети повече

07.12.2012Кои сектори доминират в различните области и има ли това връзка с бедността?

Един интересен въпрос, който възниква при анализа на регионалното развитие е доколко доминирането на определени сектори има отношение към степента на бедност или богатство в този регион.

Стоян Христов*

Един интересен въпрос, който възниква при анализа на регионалното развитие е доколко доминирането на определени сектори има отношение към степента на бедност или богатство в този регион. За да отговорим на него ще използваме част от данните, събрани за целите на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2012”, което бе публикувано неотдавна.

Един от начините да се проследи тази зависимост е чрез Брутната добавена стойност (БДС) по икономически сектори. За да сравним отделните региони, ще използваме относителния дял от БДС на всеки един от секторите в икономиките на областите. Данните за 2009г. (последните, с които разполагаме) показват, че безспорен лидер за повечето области е секторът на услугите. Неговият дял е най-голям в 24 от областите. В останалите 4 – София област (62%), Стара Загора (58%) и Габрово (48%) и Враца (46%) – водещ е индустриалният сектор. Тенденцията е в регионите с големите градове секторът на услугите да е относително по-голям, като първенец разбира се е София-столица с близо 79%, следвана от Варна с 68,6%.

Източник: НСИ

Съвсем очаквано данните показват, че аграрният сектор заема малък дял от БДС, както по региони, така и общо за страната. Въпреки това се наблюдава корелация между размера на аграрния сектор от една страна и икономическото развитие на областта и бедността от друга.

Основен показател за икономическото развитие на регионите е БВП на човек от населението. На следващата графика се вижда, че има отрицателна връзка между БВП на човек и дела на аграрния сектор[1]. Нещо повече, едновременно с тази обратнапропорционална зависимост се обособяват 2 основни групи. Първата група включва регионите с относително по-развит аграрен сектор и БВП на човек под средните нива за страната. Втората група включва области с относително по-слабо развит аграрен сектор и БВП на човек над средните нива за страната[2].

Източник: НСИ

Това насочва вниманието в две посоки. От една страна се оказва, че областите с по-висок дял на аграрния сектор – над средния за страната – се представят по-слабо в икономически аспект. Типичен пример са области като Силистра, Видин и Разград, които имат относително голям аграрен сектор и едновременно с това се отличават с лошо икономическо състояние и отрицателни демографски тенденции[3]. Едновременно с това се вижда, че броят на областите в тази първа група е по-голям. С други думи, това са именно по-слабо населените територии, които изостават по редица показатели. Като направим справка с изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2012“ на ИПИ, ще открием потвърждение на горните заключения. Средната оценка за показателя „Икономика“ на областите от първата група е „незадоволително“, докато при втората група тази оценка е „добро“.

От друга страна силно развитите в икономически аспект области са предимно с нисък относителен дял на аграрния сектор – под средното за страната. Всъщност има 1 единствено изключение – Враца - като дори и там делът на аграрния сектор е с над 14 процентни пункта по-нисък от първенеца в това отношение - Силистра. С други думи областите в тази втора група са именно най-развитите в България по редица показатели. Според изследването на ИПИ те се отличават с една от най-благоприятните среди за развиване на бизнес (Стара Загора, Търговище), имат добро социално-икономическо състояние (Бургас, Варна, Пловдив) и обещаващи тенденции за развитие (Русе, София).

Но дали всичко това означава, че населението в тези региони е по-бедно? Тук резултатите зависят от това как разглеждаме бедността: 1) в абсолютно изражение (доходи) или 2) като необходим минимум за поддържане на стандарт на живот над прага на бедността. Първият вариант донякъде се припокрива с това, което разгледахме до момента, а именно икономическото развитие на регионите, като изводите са сходни. В НСИ предлагат алтернативен начин – втория вариант. Ако разгледаме индикаторите за бедност и социално включване, ще забележим, че съществува връзка, макар и по-слаба, между относителния дял на аграрния сектор и линията на бедност. Графиката по-долу показва, че с увеличаване на дела на аграрния сектор линията на бедност се понижава[4]. Това означава, че там е необходим по-нисък доход за осигуряване на живот над прага на бедността или с други думи – там стандартът на живот е по-нисък. Въпреки това, ако разгледаме процентът от населението под линията на бедност, ще видим, че стойностите трудно могат да бъдат свързани с дела на аграрния сектор.

Източник: НСИ

Като заключение, можем да кажем, че въпреки малкия дял на аграрния сектор в България се вижда, че той е в ясно изразена обратнопропорционална връзка със социално-икономическото състояние на отделните области. Когато говорим за бедност обаче, тази корелация трудно може да обясни защо някои райони са по-бедни от други или броят на бедните е по-голям. Все пак можем да обобщим, че в регионите с по-развит аграрен сектор линията на бедност е по-ниска, а това е индикация за стандарта на живот в тези региони.

*Авторът е стажант в ИПИ.


[1] В изчисленията не е включена София-столица.

[2] Претеглянето на двата показателя е на база населението в съответните региони.

[3] http://www.regionalprofiles.bg/bg/

[4] В изчисленията не е включена София-столица

 

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Към началото Прочети повече

05.12.2012Изследването „Регионални профили” продължава да буди интерес

Месец след публикуването на българската версия на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2012”, съдържанието му продължава да е обект на засилен интерес от българските медии, както и от различни групи в правителствения и неправителствения сектор.

Месец след публикуването на българската версия на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2012”, съдържанието му продължава да е обект на засилен интерес от българските медии, както и от различни групи в правителствения и неправителствения сектор.

Преди няколко дни сайтът Economy.bg публикува подробен видео репортаж от форума „Възможности и предизвикателства за бизнеса в Габровския регион”, организиран от Economy.bg и Jobs.bg. На събитието участва старши икономистът от ИПИ и един от авторите на изследването – Петър Ганев, който използва възможността, за да представи резултатите от изследването, както и министърът по управление на средствата от Европейския съюз, Томислав Дончев и икономистът Георги Стоев (Industry Watch).

Информация за изследването разпространиха още международни те портали 4liberty.eu и Stockholm Network.

Пълното медийно отразяване на изследването е достъпно тук.

 

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Към началото Прочети повече

05.12.2012"Регионални профили: показатели за развитие 2012" в пресата

Тук можете да откриете връзки към сканирани копия на страниците, които водещите български ежедневници посветиха на изследването.

Тук можете да откриете връзки към сканирани копия на страниците, които водещите български ежедневници посветиха на изследването.

  • в-к Капитал Daily
  • в-к 24 часа
  • в-к Труд
  • в-к Монитор
  • в-к Преса
  • в-к Стандарт
  • в-к Телеграф
  • в-к Дума

Пълното медийно отразяване на изследването е достъпно тук.

 

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Към началото Прочети повече

03.12.2012Регионални профили 2012 - вече и на английски

Английската версия на сайта беше стартирана на 3 декември 2012 г.

От днес е достъпна англоезичната версия на интернет страницата, посветена на изследването "Регионални профили: показатели за развитие".

Пълният доклад на английски можете да изтеглите оттук. Бутонът за смяна на езика от български на английски и обратно ще намерите в горния десен ъгъл на всяка една от страниците.

На английски са достъпни всички данни, профили на общините, методологически бележки, новини и тематични анализи.

---

Стремежът на екипа на изследването е да направим анализа и събраните данни максимално използваеми за чуждестранни инвеститори, предприемачи и други заинтересовани страни.

Наличието на подробна информация за характеристиките, състоянието и перспективите на отделните области в страната ни са важна предпоставка както за насърчаването на инвестициите, така и за подобряването на прозрачността и отчетността на публичните политики на местно ниво.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

 

Към началото Прочети повече

23.11.2012Регионални разлики между Северна и Южна България – инфраструктурата ли е виновна?

Един от основните проблеми на икономиката на България безспорно е голямата и нарастващата разлика между икономическото развитие на северните и южните региони.

Автор на статията е Стоян Христов, стажант в ИПИ. Текстът е публикуван за пръв път в седмичния бюлетин на ИПИ на 23 ноември 2012 г.

Един от основните проблеми на икономиката на България безспорно е голямата и нарастващата разлика между икономическото развитие на северните и южните региони. Проблемът беше акцентиран и от финансовия министър Симеон Дянков по време на конференцията Next Year’s Business Plan преди дни. Като основна причина министърът посочи пътната инфраструктура и в частност слабата връзка между пътните мрежи на двете части на страната.

Разделянето на България на региони ни позволява да обобщим съществени тенденции. Типичен пример е изоставането на северните части на страната по редица икономически показатели. Според изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ северните региони изостават както по показател БВП на човек от населението, така и по данните за заетостта. Средният БВП на човек от населението в Северна България е около 6 хил. лв., докато в южните региони е с близо 4 хил. лв. повече. Очевидно е наличието на разлика, но въпросът е дали състоянието на пътната инфраструктура е единствената или водещата причина за нарастващата разлика в благосъстоянието между двете части на страната.

Източник: www.regionalprofiles.bg

Тук изниква въпросът как всъщност се оценява състоянието на пътната инфраструктура. Съществуват различни методи за оценка като например до каква степен са свързани северните и южните региони или самото качеството на пътната мрежа. Ако използваме като показател гъстотата на пътната мрежа[1], се оказва, че всъщност в Северна България има средно 18,57 км. път на 100 кв. км. територия или с 3,81 км. повече от южните части на страната. С други думи, състоянието на пътната инфраструктура, от гледна точка на този показател, в северните региони не изостава спрямо останалите региони в страната.

Проучването на ИПИ ни позволява да направим сравнение между Северна и Южна България по 8 основни категории показател[2] - икономика, бизнес среда, инфраструктура, демография, образование, здравеопазване, социална среда и околна среда. Вижда се, че в 6 от категориите оценките за северните региони изостават. Това са категориите, които отразяват нивото на икономическо развитие, инфраструктурата, динамиката на населението, както и качеството на социалната среда, образованието и здравеопазването. Освен по отношение на икономическите показатели, най-големи разлики в оценките се забелязват при демографските фактори и образованието. Всъщност единствените позитиви могат да се изтъкнат по отношение на околната среда и бизнес средата.

Източник: www.regionalprofiles.bg

Ако има осезаеми различия между северните и южните региони в страната, то те са по-скоро по отношение на демографията и образованието. Именно тези фактори допринасят и за ниската икономическа активност в северните региони. Неслучайно добрите примери (като икономическа активност) на север се отличават именно в тези категории: Варна и Русе с по-добрата си демография или пък Габрово и Враца с добри показатели в образованието. На другия полюс области като Видин и Разград, които са на дъното като икономическа активност, са и областите с лоши показатели, както по отношение на демографията, така и в образованието.

Слабата връзка между пътните мрежи в Северна и Южна България, която посочва Симеон Дянков, е възможна причина за някои разлики между отделните части на страната, но далеч не е единствената или основополагащата. Добрата пътна мрежа е необходимо условие за развиване на бизнес средата, но няма да доведе до осезаем ефект там, където демографските фактори са силно негативни, а образование не е на ниво. Бизнес средата и активността на местните власти също могат да направят разликата и да помогнат на по-слабо развитите региони.

[1] Гъстота на пътната мрежа – сбор от дължина на автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища

[2] Оценките за състоянието на показателите се правят по пет степенна система, като 1 = „слабо“, а 5 = „много добро“

 

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Към началото Прочети повече
  • 1
  • 2
  • ...
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 32
  • 33
  • 34
  • 35
  • 36
  • 37
  • 38
  • 39
  • 40
  • 41
  • 42
  • 43
  • 44
  • 45
Изтегляне на PDF

Последни новини

Област Търговище – бързо правораздаване и ниски данъци, но слабо образование и застаряващо население 19.05.2025

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Търговище нараства значително. Заплатите и пенсиите също...

Област Стара Загора – много инвестиции и ниски данъци, но висока престъпност и голям дял на нарушената територия 09.05.2025

Доходите в област Стара Загора продължават да се повишават значително и стандартът на живот расте. Заетостта и...

Област София – високи инвестиции и нарастващи заплати, но слабо образование и лоши пътища 25.04.2025

Област София отчита най-ниския ръст на брутния вътрешен продукт на човек от населението и губи второто си място в...

Област Смолян – добро образование и ниска престъпност, но застаряващо население 22.04.2025

Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Смолян продължават да се увеличават. Нивото на бедност...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design