Новини

Явор Алексиев

Публикуваните преди месец данни от наблюдението на работната сила през 2012 г. и ревизираните данни за състоянието на пазара на труда през 2011 г. очертават някои интересни тенденции на областно ниво.

Прави впечатление, че коефициентът на заетост на населението над 15 г. е ревизирано надолу в едва три области – Пазарджик, Благоевград и Смолян (Фигура 1). Във Варна и София (столица) нивото е оставено без промяна, а във всички останали области коефициентът на заетост е повишен. Средно за страната увеличението е с 1 процентен пункт – от 45,6 на 46,6%.

Фигура 1: Ефект от ревизията на коефициента на заетост на населението на възраст над 15 г. по области,разлика в процентни пунктове спрямо първоначалните данни за 2011 г.

Източник: НСИ

На какво се дължи повишаването на заетостта?

Повишаването на коефициента на заетост на населението е следствие от променената процедура[1] за изчисляване на теглата, прилагана от началото на 2012 г., както и от коригиращия характер на данните за населението от Преброяване 2011. Последните помагат за установяване на реалното демографско състояние[2] на областите, което от своя страна позволява по-точна оценка на икономическата активност на населението. Графика 1 илюстрира част от ефекта на установения от преброяването брой на средногодишното население по области при ревизирането на данните за заетостта.[3]

Графика 1: Ревизия на заетостта през 2011 г. и пропуснато от демографската оценка изменение на средногодишното население на възраст над 15 г. в периода 2002-2011

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Видно е, че в периода 2002-2011 г. коефициентът на заетост в повечето области е бил изкуствено занижен заради по-високата оценка на НСИ за броя на населението. Неприятната новина е, че това е статистически ефект от изпреварващия създаването на работни места процес на свиване на населението и съответно работната сила в страната. Населението намалява по-бързо от очакваното в 26 от 28-те области. Единственото изключение са Варна и София, където то нараства по-бързо от очакваното.

Как стоят нещата през 2012 г?

Според последните данни на НСИ през 2012 г. заетостта се увеличава в 16 области в страната и спада в 11. Единствената област, където няма промяна спрямо предходната година, е Стара Загора.

Фигура 2: Изменение на коефициента на заетост през 2012 г., разлика в процентни пунктове спрямо ревизираните данни за 2011 г.

Източник: НСИ

Въпреки това броят на работните места нараства в едва 9 области. През 2012 г. заетите в област Бургас са се увеличили с 3,9 хил., в Пловдив - с 3,5 хил., в Добрич - с 3,3 хил. , а в Кърджали и Смолян ръстът е с около 3 хил. Тенденциите в област Варна са особено притеснителни, тъй като там заетостта се свива с 2,3 процентни пункта, а броят на заетите - с над 10 хиляди души. С други думи една трета от общо загубените работни места през 2012 г. са в област Варна, а още толкова - в София и Пазарджик.

Графика 2: Динамика на коефициента на заетост и броя заети 2012-2011

Източник: НСИ

Данните за развитието на пазара на труда на областно ниво през последните две години не дават особени основания за оптимизъм през 2013 г. Поне на този етап повишаващата се заетост е следствие не от възстановяване на работни места, а от изпреварващото намаляване на броя на хората в активна възраст. Данните от Преброяване 2011 показват, че заетостта е по-висока, отколкото си мислим, именно защото броят на хората в активна възраст намалява по-бързо, отколкото очакваме. Реалното възстановяване на работни места тепърва предстои.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Десислава Николова

От две години насам ИПИ провежда мащабно изследване на социално-икономическото развитие на областите в България. За целта събираме и анализираме данни на областно ниво за над 50 различни индикатора. Един от тях е средната годишна заплата на наетите (по т.нар. трудови и служебни правоотношения).

Това, което се вижда и с просто око от данните за 28-те области на страната, са огромните и постоянно растящи разлики в заплащането на труда между областите. Докато за 2000 г. разликата между областта с най-добре платени работещи и тази с най-ниско платени работещи е около 1,5 пъти, то през 2011 г. тази разлика нараства до над 2 пъти. Тук е интересно да се отбележи, че докато София-град стабилно и категорично държи първенството по трудови доходи за целия период от 2000 г. до 2011 г., то областта в дъното на класацията в началото на периода е Смолян (до 2005 г.), следвана за кратко от Хасково (2006 г.) и Благоевград (2007 г.). От 2008 г. насам, областта с най-ниски заплати е Видин, което надали е изненада, предвид цялостното икономическо изоставане на северозападния регион и особено на област Видин.

Графика 1: Разлика в заплащането на наетите в най-високо платената и най-ниско платената области (в пъти)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Освен растящата разлика между най-високо и най-ниско платената област, данните показват и постоянно задълбочаваща се разлика между годишните заплати по области, от една страна, и тяхното средното ниво за страната, от друга. Този процес се вижда ясно от динамиката на два свързани статистически показателя - вариацията и стандартното отклонение. Стандартното отклонение ни показва до каква степен годишните стойности за областите се отклоняват от средното ниво за страната – динамиката му от 2000 г. до 2011 г. ясно показва, че разликите със средното се увеличават. Докато стандартното отклонение е било под 500 лева в началото на периода, през 2011 г. то вече превишава 2000 лева, т.е. увеличило се е над четири пъти. Въпреки че работим с номинални стойности, няма как да виним инфлацията за това – инфлацията за периода 2000-2011 г. (декември към декември) е 77,4%, докато при номиналното увеличение на стандартното отклонение говорим за над 400%.

Графика 2: Стандартно отклонение при заплатите по области

Източник: Изчисления на ИПИ

Като цяло данните за заплатите на областно ниво потвърждават един от основните изводи от нашето изследване, а именно, че разликите в социално-икономическото развитие между областите постоянно се задълбочават. Този процес се наблюдава както в периода на висок икономически растеж до 2008 г., така и в последвалата криза и стагнация. Тези разлики са особено силни между центъра, София-град, и останалата част от територията – т.е. страната ясно се разделя на София и всичко останалото, като това разделение става все по-отчетливо през годините.

Крайно време е да започнат да се отчитат задълбочаващите разлики между регионите при изготвянето и провеждането на правителствени политики и по-конкретно по отношение на т.нар. политика по доходите и мерките срещу сивата икономиката. Така например, това, което наблюдаваме година след година, е постоянно повишаване на минималните осигурителни прагове по браншове и длъжности за всички, без оглед на региона, в който живеят. И докато това повишение може да има относителен малък ефект върху работещите в София, чиито заплати така или иначе са над „новия” праг, в по-изостанали области като Видин, например, би могло да бъде пагубно за част от работещите, за които новият праг де факто повишава разходите за труд и би могъл да бъде повод за съкращения.

За съжаление до момента не е публикуван анализ на правителството за ефектите от повишаването на праговете върху заетостта или върху сивата икономика, макар и такъв да се цитира в последния вариант на Националната програма за реформи, която бе качена тези дни на интернет страницата на МФ. В цитата от споменатия анализ, който намираме в програмата, се признава, че „През годините на кризата се наблюдава слабо отрицателно влияние на увеличението на минималните доходи за нискоквалифицираните върху динамиката на осигурените лица по икономически дейности. По-съществена негативна зависимост се наблюдава в регионален аспект между изменението на дела на минималните доходи към средната работна заплата и динамиката на наетите, като в областите, където нарастването на дела на минималния праг към средната заплата е по-голямо от средното за страната, намалението на наетите също има склонност да е по-голямо от средното за икономиката, с някои изключения.” От цитата е видно, че дори и МФ отчита по-силен негативен ефект от повишаването на праговете върху заетостта в някои региони. Положението е аналогично с минималната средна заплата – постоянното ѝ повишаване (с 29% за малко повече от година, между септември 2011 и януари 2013) най-вероятно изхвърля от заетост или изпраща в сивия сектор редица ниско квалифицирани, като най-вероятно този отрицателен ефект е по-силен в регионите, където разликата между минималната и средна заплата е по-малка.

Въпросът е дали тези числа, икономическата теория и емпиричния анализ на МФ най-накрая ще бъдат взети под внимание при ежегодните дискусиите за праговете и неспирните обещания за по-нататъшно вдигане на минималната заплата? Диференциране на праговете и минималната заплата по региони или по области и обвързването им с местните условия на труд (заетост, заплати, безработица и каквито други индикатори се преценят за подходящи) би могло да омекоти отрицателните ефекти, ако се реши, че премахването на праговете и минималната заплата не са политически приемливи. Може би било добре да се помисли за такава промяна в политиките, ако не искаме да продължим да губим работни места.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Кръгла маса на тема: „Регионалното развитие на областите в България – подходи за анализ и ключови въпроси” (29 януари 2013)

На 29-ти януари 2013 г. в зала Средец на Гранд Хотел София се проведе кръгла маса на тема „Регионалното развитие в България – подходи за анализ и ключови въпроси”. В дискусията взеха участие представители на администрацията, неправителствения сектор, бизнес асоциации и други заинтересовани страни, чиято работа има отношение към темата за регионално развитие.

Екипът на ИПИ представи резултатите от изследването „Регионални профили: показатели за развитие” пред експертна аудитория, която направи изключително полезни препоръки за по-нататъшното развитие и насока на проекта, предвид предстоящите издания през 2013 и 2014 г.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Автор: д-р Александър Цветков, Региостат

Целта на многомерния анализ на регионалното развитие чрез самоорганизиращи се карти на Кохонен, Self-Organizing Maps(SOM), е да проследи и анализира общото социално-икономическо развитие на областите за периода 2008-2010 г. чрез система от показатели, групирани в 7 категории: икономика, инфраструктура, демография, образование, здравеопазване, околна среда, социална среда.

За целите на анализа са формирани две „фиктивни области“. Първата е т.нар. „идеална“ област, която представлява област с най-добри позиции по всички показатели едновременно. Втората, „най-слаба“ област, е областта с най-лоши позиции. Тези „фиктивни области“ служат като репери и база за сравнение за развитието на 28-те области през периода. След това всички области са групирани в клъстери чрез самоорганизиращите се карти на Кохонен. Те позволяват да се проследи развитието на всички области едновременно за целия период като се визуализират степента на различие, посоката на развитие – дали се наблюдава растеж или спад в развитието, динамиката на развитие и наличие/липса на сближаване (кохезия) на областите.

Основният извод като резултат от анализа е, че не се наблюдава сближаване между областите. Напротив – има една област, София (столица), която рязко се отличава от останалите в социално-икономическото си развитие и тази разлика дори се задълбочава през периода.

Общото социално-икономическо състояние на Област София (столица) е най-добро, което се вижда от позицията ѝ най-близо до „идеалната област“ на картата. Областите Варна, Бургас и Пловдив също са близо до нея, но въпреки доброто си състояние те са много по-слабо развити от София (столица). Този извод се налага от цвета на границата между клъстера на София (столица) и тези на трите области – силно наситен цвят, показващ голямо различие.

Според развитието на икономиката наситеният цвят в долния ляв ъгъл, където си намира област София (столица), показва, че тя е най-силно развита в сравнение с всички останали. Област Варна е следваща по степен на развитие, но въпреки това много по-слабо развита от София (столица). Най-слабо икономически развити са областите Силистра, Разград, Видин и Шумен, тъй като цветът на зоната от картата, където те се намират, е най-светъл.

Област Габрово има най-интензивна динамика на развитие на инфраструктурата – 2010 спрямо 2008 година е със силно наситен цвят.

Областите Видин, Ловеч и Монтана са в най-лошо демографско състояние и през трите години от периода – най-светъл цвят на картата. За област Габрово се наблюдават ясно изразени задълбочаващи се негативни тенденции през периода.

Областите с най-лошо състояние на образованието са Сливен, Търговище, Разград и Силистра (най-светъл цвят на картата).

От светлия цвят на зоните на картата се вижда, че областите Разград и Търговище са с най-влошено състояние на здравеопазването през целия период.

Видно от много бледия цвят на картата с най-проблемна околна среда за целия период е област Стара Загора. Наситеният цвят на картата, показващ добро състояние на околната среда, е характерен и при трите години от периода за област Габрово, която е водеща в това отношение за цялата страна.

За разлика от други категории (икономика, например) динамиката на социалната среда е по-силно изразена. От наситеността на цветовете на картата се вижда, че за целия период най-добро е било състоянието на социалната среда през 2008 г. в областите Хасково, Перник, Габрово. При тях обаче се регистрират негативни тенденции на развитие, тъй като за състоянията им през следващите години не са характерни така силно наситени цветове.

Пълният текст на анализа и всички карти на Кохонен се намират на сайта на Регионални профили: показатели за развитие.

Пълният текст на анализа и всички карти на Кохонен е достъпен тук.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

През пролетта на 2012 г. ИПИ разпрати въпросници до всички 264 общини в страната, като целта бе да съберем данни за местните данъци и такси, както и за развитието на електронните услуги и работата на „едно гише”. Бяха нужни три месеца, за да получим отговори от близо 200 общини, които представяме тук на вашето внимание.

ИЗТЕГЛЕТЕ ДАННИТЕ

Данните включват информация за данък върху недвижимите имоти на юридически лица, данък върху превозните средства, патентен данък за търговия на дребно, такса битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица, такса за ползване на пазари за търговия с промишлени стоки, както и самооценката на общините за степента на предоставяне на услуги по електронен път и етапа на готовност за работа на „едно гише”.

Представените тук данни са не само за 2012 година, но и за предходните години. Коментар по тези данни може да намерите в тематичният анализ „Данъчна политика на местно ниво”. Данните бяха използвани и при оценката на бизнес средата по области.

През настоящата година ИПИ отново ще разпрати въпросници до всички общини, за да актуализираме базата данни, като този път ще се опитаме да обхванем на практика всички общини. Надяваме се на съдействие от местните власти в това ни начинание.

Базата данни е достъпна в xlsx формат тук, както и в страницата с данните, използвани за целта на изследването.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Явор Алексиев

През последните няколко години ситуацията на пазара на труда в България може да бъде описана най-добре по следния начин:

• огромен брой закрити работни места
• спадаща заетост и нарастваща безработица
• повишаваща се осигурителна тежест

Един по-задълбочен поглед на ситуацията на пазара на труда на местно ниво разкрива притеснителни тенденции в някои области. За да илюстрираме това, условно ще обособим два периода от последните десет години, за които има налични данни на областно ниво. Това са предкризисният 2002-2008 г. и кризисният 2008-2011 г.

Повишаването на икономическата активност в България в периода преди кризата протича неравномерно, т.е. покачването на заетостта води и до задълбочаване на различията между областите. Основен катализатор на този процес е икономическото и демографско развитие на София (столица). В периода преди кризата средното ниво на заетостта в страната се покачва бързо именно поради големия брой новооткрити работни места в столицата. Заетостта в някои по-малки области като Добрич, Пазарджик, Смолян и Ямбол също се покачва бързо до 2008 г., но поради непрекъснато намаляващия брой на населението в тях и ниската база в началото на периода, ефектът от това покачване върху средната заетост в страната е малък.

Заетост по области през 2002 и 2011 г.

През 2002 г. в страната има девет области, в които средногодишният коефициент на заетост е по-висок от средния за страната. В четири от тях - Благоевград, Варна, Кърджали и област София, този коефициент надхвърля горната граница на стандартното отклонение от средната стойност за страната.

Графика 1: Коефициент на заетост на населението над 15 г. по области (2002), %

Източник: Изчисления на ИПИ по данни от НСИ

В края на 2011 г. областите, в които заетостта е по-висока от средните нива са само пет, като в едва две от тях – Благоевград и София (столица), заетостта е по-висока от горната граница на стандартно отклонение (Графика 2). Това се случва на фона на повишаващо се средногодишно ниво на заетост в икономиката – от 40,3% през 2002 г. до 45,6% през 2011 г.

Графика 2: Коефициент на заетост на населението над 15 г. по области (2011), %

Източник: Изчисления на ИПИ по данни от НСИ

Областите София (столица) и Благоевград успяват да запазят лидерските си позиции си по отношение на заетостта на населението. Заетостта в Благоевград и столицата е най-висока както през 2002 г., така и през 2011 г. София (столица) запазва лидерството заради високата си икономическа активност. Силно се представя и Благоевград, благодарение на добрата си бизнес среда. Сравнително ниските местни данъци и такси, високата усвояемост на средства по оперативните програми на ЕС към общините и качествените административни услуги са все фактори, които спомагат за икономическата жизненост на региона. Положително влияние оказва и фактът, че Благоевград е и една от областите с най-благоприятна демографска картина в страната. Сред стабилно представящите се области са още Перник, Пловдив, Софийска област и Стара Загора. В същото време, обаче, заетостта в много от по-големите области като Бургас, Стара Загора, Габрово и София (област) нараства по-бавно от средните за страната темпове и пада на нива под средните през 2011 г.

Графика 3: Динамика на заетостта в предкризисния и кризисния период, п.п.

Източник: Изчисления на ИПИ по данни от НСИ

Както се вижда от Графика 3, Търговище е единствената област в страната, в която заетостта се повишава в края и на двата периода, съответно от 30,6% през 2002 г. до 43,1% през 2008 г., а в последствие и до 45,40% края на 2011 г. Въпреки че най-високата заетост е регистрирана през 2009 г. (45,6%), ефектът на кризата върху работните места в областта е най-слабият в страната. За тези 10 години Търговище се превръща от областта с най-ниска заетост в тази с шестата най-висока такава, като достига нива, близки до средните за страната. Доброто представяне на областта в тази насока е следствие както от ниската база, така и от подобряващата се бизнес среда и разгръщането на инвестиционната активност в областта.

На другия полюс се намира Кърджали. Областта е единствената, която отбелязва спад на заетите хора от населението в активна възраст както по време на кризата, така и в периода преди това.� Любопитно е, че през 2002 г. заетостта в Кърджали е по-висока от тази в столицата, като тогава по-висока такава е регистрирана единствено в Благоевград. Въпреки това за последните 10 години тя спада с близо 10 процентни пункта, което я оставя далеч от средните стойности за страната през 2011 г.

По отношение на заетостта кризата на практика заличава целия напредък в областите Хасково, Смолян, Габрово и Варна.

Какво да очакваме през 2013 г.?

Задълбочаването на разликите в нивата на икономическа активност между областите в страната ще продължи и през следваща година. Основания за това дават много фактори като негативните демографски процеси, относително ниските чуждестранни инвестиции и повишаващата се осигурителна тежест. Последната има особено силно негативно влияние върху по-малките области в страната, където поради по-ниската икономическа активност и ограничените местни пазари, заплащането в много сектори е близко до минималните законово установени нива.

В същото време развитието на пазара на труда в Търговище и Кърджали е достатъчно показателно за това доколко важни са усилията на местната администрация за създаване на благоприятната бизнес среда. Именно наличието на последната предполага повишаването на инвестиционната атрактивност на една област, която от своя страна води до повишаване на икономическата активност и нови работни места.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Неотдавна публикуваното изследване за степента на развитие на регионите, „Регионални профили: показатели за развитие 2012” вече достига и до политиците и служи за изготвянето на стратегически документи и доклади. Резултатите от изследването са намерили място в годишния доклад за управление на средствата от ЕС в Република България на парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, както може да се види от самия доклад.

Изследването е послужило и при изготвянето на част от препоръките на Комисията за по-добро насочване и усвояване на европейски средства през следващия програмен период (2014-2020 г.).

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”