Няма „малка“ или „голяма“ община – всяка община печели свобода и пари с идеята за 2%
Днес всички основни данъци отиват в държавния бюджет. Данъкът върху дохода, който всеки изработва, поема по пътя към столицата, където парите са оставени на волята и усмотрението на политиците в правителството, според техните приоритети или партийни нужди. От волята на премиера и финансовия министър зависи каква част от тези средства да се върнат обратно към улицата, водопровода, детската градина или парка на града, в който данъкоплатецът създава стойност с труд и предприемачество, живее и отглежда децата си.
Този модел създава зависимост, забавя развитието и размива отговорността между правителството и общините.
- Централизацията на общинския живот в България (графика)
- Предложението „2% за общините“ е ключът към промяната.
То е просто: една пета от подоходния данък (равняваща се на 2% от доходите) да остава автоматично там, където е създаден доходът, т.е. в общината. Без условия. Без чакане. Без корупция.
Независимо дали говорим за Аврен (690 хил. евро), Троян (2 192 хил. евро) или Гърмен (935 хил. евро), всяко населено място получава шанс за нов старт.
Четирите стълба на промяната:
- Край на опашките за финансиране – общините спират да бъдат на изчакване пред централната власт. Проектите – от ремонта на тротоара през патронажната грижа за самотните хора до модернизацията на болницата – се случват според местните нужди, а не според политическите симпатии в София.
- Ясна отговорност – когато парите остават в общината, кметът вече няма извинение. Отговорността е директна: всеки вижда как данъците работят за общността и може да настоява за резултати веднага.
- Инвестиция в успеха – общината най-накрая има стимул да помага на бизнеса и да привлича инвестиции. Колкото по-успешна е местната икономика, колкото повече добре платени работни места са създадени – толкова по-богата е общината. Просперитетът на хората и местния бизнес определят общинския бюджет.
- Сигурност за бъдещето – собствените приходи дават предвидимост. Това означава дългосрочно планиране за децата, за инфраструктурата, за социалните услуги и за качеството на живот, което не зависи от следващите избори на национално ниво.
Това не е нов данък. Това е връщане на решенията и ресурсите близо до хората.
Какво означава това на практика
ИПИ изчисли какъв допълнителен ресурс би получила всяка община при преотстъпването на 1/5 от подоходния данък, или 2% от доходите на жителите си (таблицата по-долу).
Ефектът е за всички общини, независимо от размера им. Дори в най-малките български общини допълнителните средства ще са десетки хиляди евро, които могат да се използват за конкретни местни приоритети – според нуждите на хората, които са ги генерирали и решенията на местната власт.
