Новини

Последните данни за развитието на европейските региони нееднозначно показват, че България далеч не е единствената страна, в която регионалните различия са първо, значителни и второ, се задълбочават. На практика липсват примери за страни, които да успяват да постигнат едновременно повишаване на благосъстоянието и в най-бедните, и в най-богатите си райони, което в същото време да доведе до видима вътрешна конвергенция.

Накратко за България

Разликите между най-бедния и най-богатия български район (съответно Северозападния и Югозападния) остават значителни. Докато БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност[1] (СПС), в Северозападна България е едва 29% от средното за ЕС, този в Югозападна България достига 76%, основно заради развитието на столицата. “Ножицата” се разтваря най-вече в периода между 2006 и 2010 г., когато показателят за Югозападна България се увеличава от 59 на 77% от стойността за ЕС, докато увеличението в Северозападна България за този период е от 26 на 28%. През 2015 г. средната стойност за страната достига 47% от нивото за ЕС, но всички райони с изключение на Югозападния остават далеч под тази стойност. Най-близко са Североизточния и Югоизточния район (по 39%).

Регионалните различия в ЕС

На първата графика е представена разликата между най-бедния и най-богатия район във всяка една от страните, които имат повече от един район в рамките на Европа и за които Евростат е публикувал сравними данни за 2015 г. Показана е и средната стойност за съответната страна.

Графика 1: БВП на глава от населението (СПС) като % от средното за ЕС, 2015 г.

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ

В процентни пунктове разликата варира от 512 пункта във Великобритания до едва 4 пункта в Хърватия, като стойността за България е 47 пункта – шестата най-ниска в ЕС.

Промяна за периода 2006-2015

В периода 2006-2015 г. тази разлика намалява значително (с повече от 10 пункта) в 6 от общо 21 страни със сравними данни и се увеличава значително (с повече от 10 пункта) в 7 страни, между които и България. Трябва да отбележим, че в повечето страни с намаляващи различия (Белгия, Португалия, Гърция и дори Румъния) този процес се дължи по-скоро на понижаване на относителното благосъстояние в най-богатия район, отколкото на изпреварващо развитие в най-бедния такъв. В Австрия динамиката е двупосочна – ясно изразено повишаване на благосъстоянието в най-бедния район и лек спад при най-богатия. Единствено при Германия имаме по-ясно изразен процес на конвергенция, при който най-богатият район запазва нивото си на благосъстояние (без да го повишава), а най-бедният – постепенно подобрява резултата си.

Графика 2: Страни с намаляващи и увеличаващи се различия (2015 спрямо 2006 г.), пунктове

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ

При страните в червено, в които се наблюдават задълбочаващи се различия между най-бедния и най-богатия район (където е и България), причината обикновено е изпреварващото развитие на втория, но и тук може да обособим две групи:

• В Швеция, Дания, Франция и Великобритания най-бедният район понижава благосъстоянието си, докато БВП на глава в най-богатия нараства;
• В България, Полша и Словакия както най-бедният, така и най-богатият район повишават благосъстоянието си, но разликата се задълбочава поради по-бързото развитие на втория.

Друг поглед към различията

В същото време в ЕС има само четири страни, в които разликата между най-бедния и най-богатия регион (в пъти) е по-голяма от тази в България – Великобритания, Словакия, Чехия и Белгия. Над два пъти е още разликата в Италия, Германия, Унгария, Полша и Франция. Най-малки разлики се наблюдават в Хърватия, Словения, Румъния и Португалия.

Графика 3: Разлика в БВП на глава от населението (изразен в СПС) между най-бедния и най-богатия район на страните в ЕС (в пъти), 2015 г.

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ

[1] Стандартът на покупателната способност (СПС) е условна валута, която позволява международни сравнения, тъй като взима предвид разликата в цените на стоките и услугите в отделните страни. Агрегатите, изразени в СПС, се получават като агрегатите по текущи цени в националната валута се разделят на съответния паритет на покупателната способност.

Явор Алексиев

Излизането на окончателните резултати от изборите на 44-то НС дава възможност да се направи сравнение между резултата на партиите и коалициите в отделните области, от една страна, и техните социалноикономически характеристики, от друга. След като тествахме корелацията на резултатите с широк набор от индикатори, най-ясна връзка се вижда при БВП на човек от населението, относителния дял на бедното население (спрямо линията за бедност за страната), степента на образование на населението в активна възраст, заетостта, етническия състав на областта (по самоопределение според преброяването от 2011 г.) и степента на урбанизация.

Резултат на партиите и корелация с водещи показатели

Данните показват, че:

ГЕРБ и БСП постигат по-високи резултати в области с голям относителен дял на градското население, в които живеят най-вече етнически българи, като факторът „урбанизация“ е по-силен при ГЕРБ, отколкото при БСП. Интересно е, че етническият фактор (т.е. наличието на относително висок дял на етнически малцинства) влияе доста по-силно негативно върху резултата на ГЕРБ и БСП отколкото върху резултата на по-малки партии като ВОЛЯ, „Нова Република“ и „Да, България“. В известна степен положителна роля за представянето на ГЕРБ играе още коефициентът на заетост в областта (т.е. колкото по-висока е заетостта, толкова е по-голяма подкрепата за ГЕРБ), както и размерът на БВП на глава от населението. ГЕРБ се представя по-силно в южната част на страната, като явното изключение е северната област Габрово, където партията постига най-силния си резултат (40,1%). БСП се представя най-силно във Видин (38,1%) и Ямбол (38,7%).

Обединените патриоти (ОП) постигат най-силни резултати в Ямбол (13,6%) и Русе (13,3%). Коалицията има сравнително добри резултати и в части от смесените райони, особено в Северна България, което може да се обясни с нейния успех в мобилизирането на вота на българите в области със значително турско и ромско присъствие. Това е причината поне чисто статистически факторът „етнос“ да не оказва особен ефект върху нейното представяне. Благосъстоянието на областта, измерено като БВП на глава от населението, и степента на образование не оказват особено влияние върху резултата на ОП, въпреки че според данните е по-вероятно хора с начално и по-ниско образование да гласуват за тях, отколкото за БСП или ГЕРБ.

Резултатите на ДПС и ДОСТ се намират в почти пълен синхрон, въпреки че първата постига много по-високи резултати. И двете се представят изключително силно в области с висок дял на ромското и турското население и изключително слабо в областите с преобладаващо българско население. Тук е най-ясно видимата отрицателна корелация между резултата на някой от кандидатите и степента на урбанизация – ДПС и ДОСТ печелят предимно гласове от селата. Те постигат най-добър резултат в области с висок дял на населението с начално и по-ниско образование, в които жизненият стандарт (БВП/глава) е нисък (включително има и висок дял на бедното население) и които се характеризират с ниска заетост. Трите най-силни области и за ДПС, и за ДОСТ са Кърджали, Разград и Търговище, където те получават общо 76%, 41,3% и 40,4% от гласовете, като превъзходството на ДПС е значително.

ВОЛЯ постига най-добри резултати във Варна (11,8%), което до известна степен обяснява и единствената по-ясно видима връзка между степента на социалноикономическо развитие и гласовете за партията – степента на урбанизация. ВОЛЯ се представя по-добре в области с по-висока концентрация на населението в градовете. Етническият профил на областите не е определящ за представянето на партията, а корелацията с другите показатели е слаба.

Резултатите на Реформаторския блок също не показват ясна връзка с наблюдаваните от нас индикатори. Най-добрият си резултат РБ постига в Монтана (7,23%).

„Да, България“ и „Нова Република“ се представят най-добре в столицата, където получават съответно 8% и 5,8% от гласовете, следвана от областите Пловдив и Варна. И при двете коалиции се вижда силна положителна корелация с индикатори като БВП на глава от населението, висок дял на висшистите и степента на урбанизация. Това са и коалициите, при които се наблюдава най-силна положителна корелация между резултата и коефициента на заетост в съответната област. Трябва да отбележим още, че всички тези връзки, макар ясно изразени и при двете коалиции, са по-силни по отношение на „Да, България”.

Сред останалите опции за избор, които сме разгледали, прави впечатление изключително високият относителен дял на избирателите, които са избрали „не подкрепям никого” във Видин – близо 6%. Изборът на тази опция е по-често срещан в области с висок дял на етническото българско население и е по-вероятен сред висшистите, отколкото сред хората с начално и по-ниско образование.

Резултат на партиите на областно ниво (% от гласовете)

На 16 март 2017 г. ИПИ представи за пръв път пред студенти изследването „Регионални профили: показатели за развитие”.

Акцент беше поставен върху темата за бедността и подоходното неравенство на регионално ниво. Освен д-р Десислава Николова и Явор Алексиев от ИПИ, в семинара взеха участие още проф. Нено Димов от СУ „Св. Климент Охридски” и доц. д-р. Александър Цветков от „Региостат”.

Презентациите от събитието са достъпни тук:

• „Бедност и неравенство – измерване и интерпретация на резултатите”
• „Бедността и неравенствата в България”

Негативните демографски процеси, които протичат в страната през последните десетилетия, доведоха до чувствителен спад на населението в редица български общини. С всяка изминала година този процес прави все по-актуален въпроса за провеждане на териториално-административна реформа.

Първото по ред изискване на чл. 8 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) за създаване на нова община е наличието на население над 6 хиляди души. Това изискване обаче не се прилага по отношение на вече съществуващи общини, както се вижда от приложената карта.

Общини с население под 6 хиляди души

През 2015 г. в страната има 69 общини, които не отговарят на този първоначален критерий за създаване на община, докато през 2000 г. те са били 32. По-голямата част от тях се намират в пограничните райони, като особено ясна концентрация се наблюдава в Северозападна България. В допълнение, има 16 общини, в които населението е над 6 хиляди, но под 7 хиляди души. Населението в повечето от тези общини е с ясна тенденция към спад, като изключения от това правило са общините Никола Козлево, Приморско, Куклен и Минерални бани.

Въпросът защо изискванията за създаване на нова община не важат за съществуващи вече такива остава отворен, но води до редица проблеми, като:

• превръщането на много общини и общински предприятия във водещ местен работодател, което създава очевидни рискове пред местния демократичен процес
• невъзможност от провеждане на адекватни политики (вкл. успешна реализация на европейски проекти) поради липса на административен капацитет и достатъчно средства
• достигане на изключително високи нива на съотношението между броя на общинските служители и местното население

Нормативната уредба съдържа редица “вратички”, които позволяват създаване и на по-малки общини (по реда на чл. 8 във връзка с чл. 9 от ЗАТУРБ), като в общи линии процесът се свежда до изразяване на волята на местните жители (чрез подписка, последвана от референдум) и решение на Министерски съвет. Такъв беше случаят с най-новата българска община - Сърница.

Има изисквания още за отстояние от не повече от 40 км. на населените места от общинския център, както и за доказване на възможност за финансиране на разходите на съответната община в размер не по-малко от половината от средното им равнище за страната по данни от последния годишен отчет за изпълнението на бюджетите на общините. Последното правило също масово не се прилага от съществуващите общини, като анекдотичен е примерът с най-малката по население българска община - Трекляно. Нейните собствени приходи са около 70 хил. лв. годишно, от които 45 хил. идват от наем на земя и имущество. Годишните разходи на общината са близо 10 пъти по-високи.

При една бъдеща и все по-необходима административно-териториална реформа, всички тези изисквания ще трябва да бъдат изменени. По отношение на условието за доказване на възможност за финансиране е важно да се даде приоритет на процеса на финансова децентрализация и да бъдат оценени ефектите от него, преди да бъдат правени съответните законови промени в ЗАТУРБ. Така най-ясно ще се види кои общини могат да се самофинансират, поне до някаква степен, и за кои ще бъде нужна допълнителна финансова подкрепа.

При всички случаи изискването за отдалеченост от 40 км. от общинския център ще трябва да отпадне, а долният праг по отношение на населението трябва да бъде достатъчно висок, за да гарантира период на устойчивост на новите граници.

Окрупняването на общини не може да се разглежда като панацея на проблемите на регионалното развитие, но текущата раздробеност прави адекватното провеждане на регионална политика невъзможно във все повече региони на страната.

Явор Алексиев

Регионалният поглед към данните на НСИ и АЗ за развитието на пазара на труда в страната през 2016 г. показва, че въпреки продължаващия спад на безработицата, разкриването на работни места в много региони от страната постепенно забавя ход.

На база публикуваните до този момент данни, очакваме[1] средногодишен спад на броя на заетите на възраст 15-64 години през 2016 г. с около 20 хиляди души спрямо предходната година. Въпреки това, поради по-бързо намаляващия брой на населението на страната, очакваме статистиката да отчете лек ръст на средногодишния коефициент на заетост в същата възрастова група – до 63,4% (от 62,9% предходната година).

На база на тримесечните данни, може да се очаква спад на коефициента на заетост с повече от 1 процентен пункт в 5 от 28-те области на страната, покачване с повече от 1 процентен пункт в 11 и запазване на заетостта около нивата от 2015 г. - в 12 области.

Северозападен район

През 2016 г. заетостта спада във всички области на Северозападна България, като най-голям е спадът в областите Ловеч (2,2 пр. п), Видин (1,8 пр. п) и Плевен (1,7 пр. п). Докато във Видин и Плевен тенденциите през последните години са по-скоро положителни, то в другите три области (и особено Враца), последствията от кризата са ясно видими и заетостта остава далеч от предкризисните нива.

Очакваме през 2016 г. Враца да е регистрирала най-ниското ниво на заетост от 2005 г. насам, като това е и областта с най-нисък коефициент за цялата страна. Ловеч (52,4%) и Монтана (53,3%) са съответно трети и четвърти в тази негативна класация, а второто място е за Силистра (52,2% заетост през 2016 г.). Данните на АЗ за 2016 г. показват, че именно в Северозападния район на страната е и най-голямата концентрация на общини с коефициент на безработица над 25%. С изключение на областните центрове Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, единствената друга община, в която безработицата е под 10%, е Троян.

Северен централен район

Заетостта в област Велико Търново запазва нивото си от миналата година (65%), което е и най-високата стойност за целия период след 2003 г. Заетите в областта намаляват през последните тримесечия, но остават над 100 хиляди души въпреки спада на населението на областта. Заетостта в Габрово също остава сравнително висока, макар да не е достигнала нивата от 2008 и 2009 г.

Най-трайна положителна тенденция на нарастване на заетостта се наблюдава в област Разград, но поради ниската база тя остава чувствително по-ниска от средната както за района, така и за страната. След дълъг кризисен период, подобрение се наблюдава и в другите две области на Северния централен район – Русе (през 2015 и 2016 г.) и Силистра (2016 г.). Последната, обаче, остава с втория най-нисък коефициент на заетост в страната. Област Русе, от своя страна, отбелязва седмо поредно тримесечие на ръст на броя на заетите на годишна база в края на 2016 г., макар темпът на създаване на работни места постепенно да се забавя.

Североизточен район

Всички области в Североизточния район на страната, с изключение на Варна, отбелязват ръст на заетостта през 2015 и 2016 г., като в Добрич и Шумен тя достига рекордните съответно 62,6% и 61,2%.

Заетостта в Търговище се повишава за трета поредна година, достигайки 53,6%, но остава далеч от предкризисните нива и е сред най-ниските в страната. След като регистрира своеобразен рекорд от 68,4% през 2015 г., заетостта във Варна спада до 65,9%. Макар да остава най-високата в района и четвъртата най-висока в страната, това е и най-големият годишен спад за 2016 г.

Югоизточен район

Югоизточният район на страната е единственият, в който заетостта през 2016 г. нараства във всяка една от областите.

Възстановяването на пазара на труда в област Бургас приключи (в унисон с прогнозите на ИПИ) и вече спокойно можем да говорим за експанзия. Средногодишният коефициент на заетост ще е по-висок от този през 2015 г. и ще достигне своеобразен рекорд от 63,6%. Експанзията обхваща и по-малки общини като като Камено и Айтос, в които коефициентът на безработица (по данни на АЗ) през 2016 г. спада под 10%.

Данните за развитието на пазара на труда в другите три области (Сливен, Стара Загора и Ямбол) също са положителни, като Ямбол задминава, а Сливен наближава предкризисното ниво на заетост. В същото време, единствената община в област Сливен, в която коефициентът на безработица през 2016 г. е под 10%, е Нова Загора. Макар да е част от област Сливен, нейното териториално разположение между областните центрове Сливен и Стара Загора и данните за ежедневната трудова миграция от областта показват, че икономиката ѝ е обвързана по-скоро със западната област - Стара Загора. Пазарът на труда в област Стара Загора продължава да бъде разпокъсан, като в две от общините, Казанлък и Стара Загора, безработицата е под 5%, а в Раднево и Гълъбово – под 10%. Ситуацията в общини като Мъглиж, Николаево, Гурково и Братя Даскалови остава кризисна, като в някои от тях безработицата дори е над нивата от 2011 г.

Южен централен район

Изминалата 2016 г. може да бъде отчетена като „нулева” по отношение на заетостта в Южния централен район на страната. Заетостта в областите Пловдив и Смолян се стабилизира на нивата от 2015 г., но продължава да е с около 1 процентен пункт по-ниска от пика през 2008 г. Тримесечните данни и за двете области, обаче, говорят за постепенно влошаване, като през второто полугодие на 2016 г. заетите в двете области намаляват на годишна база.

Положителни тенденции се наблюдават най-вече в област Хасково. Коефициентът на заетост достига нивата отпреди кризата, а безработицата и в областния център, и в Димитровград намалява. В област Пазарджик е регистрирано минимално повишение на коефициента на заетост до 60,3%.

Югозападен район

Въпреки че очакваме средногодишният брой на заетите в столицата да отбележи нов рекорд, постепенното увеличаване на броя на населението води до това, че столицата все още не е достигнала предкризисния си коефициент на заетост (73,9% през 2008 г.). Именно София (столица), обаче, е основният двигател на процеса на създаване на работни места на национално ниво през 2016 г.

Положителни са данните и за областите Благоевград и Кюстендил, като втората вече доближава предкризисните нива на заетост на населението на възраст 15-64 години. Заетостта в широката Софийска област и Перник намалява, като тримесечните данни подсказват подобрение в края на годината за Перник и по-нататъшно влошаване в София (област).

Заключение

Оценката на ИПИ за трудовите пазари през 2016, изготвена на база данните на НСИ и АЗ показва, че процесът на съзадаване на работни места в редица области постепенно забавя своя ход или е спрял. Това важи както за големи икономически центрове като областите Варна и Пловдив, така и за по-малки такива, в които в предходните години се наблюдаваха трайни положителни тенденции, като област Велико Търново.

Данните за развитието на пазара на труда в Северозападната част на страната са изключително притеснителни, особено що се касае до областите Враца, Ловеч и Монтана.

Единственият район, в който всички области регистрират ръст на заетостта на населението на възраст 15-64 години, е Югоизточният, но възстановяването на някои области е него (като Стара Загора) протича изключително неравномерно, ако се вземат предвид данните за отделните общини.

Силвия Чомакова, Мирослав Хаджийски*

Продължаващият спад на населението в редица райони на страната води до все по-фрапантни съотношения между размера на общинските администрации и броя на обслужваното от тях население. Това се вижда ясно на картата по-долу, която се базира на тримесечните данни на Министерство на финансите за финансовото състояние на общините, които включват и информация за броя на общинските служители.

Данните на МФ показват, че общините с най-малък брой общински служители спрямо населението са Добрич, Бургас, София и Русе - под 2 служителя на 1000 души население. Подобна е ситуацията и в останалите големи областни градове - броят на служителите е сравнително малък спрямо общия брой на населението.

Доста различна е картината в малките общини, като на места се наблюдава над 10 пъти по-високо съотношение между общинските служители и населението. Пример за това е община Трекляно в област Кюстендил, където при население от 889 души имаме 35 общински служители. Аналогични са данните и за общините Бойница (1143 души), Ковачевци (1760) и Макреш (1438), където на 1000 души се падат над 20 общински служители.

Две от горепосочените общини, Бойница и Макреш, са в област Видин, където голям брой общински служители спрямо населението има и общините Грамада, Ново село и Кула. Тези данни показват, че макар териториално-административна реформа в момента да не е на дневен ред, тя няма как да бъде избегната в близко бъдеще, особено ако текущите правомощия и задължения на общините се запазят и занапред или бъдат разширени. Има общини, в които именно местната администрация е един от най-големите работодатели – зависимост, която наред с въпроса за ефективността на публичните харчове, повдига редица притеснения относно политическите процеси на местно ниво.

Значителни разлики в съотношението между общинските служители и местното население се наблюдават и на областно ниво. Трябва да посочим, че данните тук са от два различни източника – официалните годишни отчети на общините (2010 и 2014 г.) и данните на МФ (2016 г.), поради което е възможно съпоставимостта да не е пълна.

Общински служители на 1000 души население

Източник: ИПИ на база данни от МФ и официалните годишни отчети на общините

Наблюдава се намаляване на броя на общинските служители на 1000 души от населението в някои части от страната, като най-ярките примери за това са област Добрич, където през 2014 г. година на 1000 души са се падали по 7,18 служители, а през 2016 броят им е намален до 4,35. Подобна тенденция на свиване броя на общинските служители има и в областите Пловдив, Ямбол, Хасково и Габрово. Тук броят на населението и този на общинските служители се намира в правопропорционална връзка- с намаляване на жителите в областите, намалява и броят на общинските служители в областта.

В противоположната посока обаче се движи броят на служителите в областите Кърджали, Варна, Кюстендил, Враца, Перник и Силистра. Най-ясно в таблицата се вижда покачването на броя на служителите в област Кърджали (където през 2014 г. на 1000 души от населението са се падали 6,72 общински служители, а през 2016 г. те са вече 7,76). Това драстично увеличение се дължи на факта, че макар и населението да намалява, общият брой на общинските служители продължава да се покачва, като това важи както за Кърджали, така и за всяка една от гореспоменатите области.

При равни други условия намаляващият брой на населението в страната следва да доведе и до намаляване на административния апарат, особено в районите, където се наблюдава трайна тенденция на отрицателни естествен и механичен прираст. Превръщането на общинските администрации в основен работодател за района крие редица рискове, особено що се касае до функционирането на местната демокрация. В допълнение, непосредственото съседство между малки общини с високо съотношение на общинските служители към населението (като Трекляно) и големи общини с ниско съотношение (като Кюстендил), още веднъж повдига въпроса за необходимостта от териториално административна реформа.

*Авторите са стажанти в ИПИ

Явор Алексиев

Възстановяването на пазара на труда в страната продължи и през 2016 г., макар и с по-бавни темпове спрямо 2015 г. Подобрението на ситуацията вече е ясно видима не само на областно, но и на общинско ниво, особено що се касае до увеличаването на броя на общините с относително нисък коефициент на безработица. Според данни на Агенция по заетостта (АЗ), които ИПИ поиска и получи, вече има 16 общини, в които безработицата е под 5% (в тъмно синьо на картата) и 75 общини, в които тя е под 10% (в светло синьо). През 2013 г., в разгара на кризата на пазара на труда, броят на тези общини е бил съответно 3 и 41.

Източник: АЗ

И в тези данни, обаче, виждаме неравномерността на възстановяването на трудовия пазар в страната. Паралелно с общата благоприятна тенденция се забелязва и устойчиво висока безработица в много територии. И през 2016 г. в страната има 10 общини, в които безработицата е над 50%, както и 56 общини, в които тя е между 25 и 50%. Макар и в двете групи да се наблюдава спад спрямо 2013 г., безработицата в много от тях е аналогична с нивата от 2011 г., което показва, че чувствително подобрение на икономическата ситуация в големи части от страната на практика няма.

Източник: АЗ

На регионално ниво прави впечатление по-бързото възстановяване в южната част на страната, като компактни групи от общини с ниска безработица се наблюдават около столицата, Пловдив, Стара Загора и Бургас. В Северна България като такива по-широки региони можем да обособим регионите на Севлиево-Габрово-Велико Търново и Варна-Добрич.

Източник: АЗ

Освен в областните центрове (с изключение на Видин), коефициент на безработица под 10% в Северозападна България се наблюдава единствено в общините Троян и Априлци. Въпреки наличието на редица области с ниска безработица в североизточната част на страната, и там срещаме групи от съседни общини с много високо ниво на безработица.

Данните на АЗ показват, че в страната има много на брой общини, които все още биват заобикаляни от цялостното подобрение на икономическата конюнктура в страната, поне що се касае до осезаем положителен ефект върху пазара на труда. Сред причините за това са слабата бизнес активност в тези и близки до тях общини, както и сравнително ниската трудова мобилност на населението в тези райони, включително и заради проблеми с квалификацията и образованието на работоспособното население.