Новини

Явор Алексиев

По всичко личи, че икономиката най-сетне започна да създава работни места. През второто тримесечие на 2013 г. броят на заетите е с 26,5 хиляди души по-висок от този през същия период на миналата година. В същото време забавящият се икономически ръст е в състояние да обърне тази дълго чакана положителна тенденция. Резултатите от проведено от ИПИ социологическо проучване за целите на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2013” (предстоящо публикуване през ноември 2013 г.), също не дават особено добри индикации за развитието на пазара на труда в страната през следващите 12 месеца.

Ролята на сезонната заетост

От публикуваните през този месец данни на НСИ става ясно, че ръстът на броя на заетите в сезонните отрасли през второто тримесечие (селското стопанство, хотелиерство и ресторантьорство и др.) е чувствително по-висок от наблюдаваните през последните години. В сравнение с 2012 г. наетите в сектор „Селско, горско и рибно стопанство” са с тринадесет хиляди повече, а тези в „Хотелиерство и ресторантьорство” с четиринадесет хиляди повече. Това прави трудна еднозначната оценка доколко новите работни места през последните месеци са следствие от цялостно подобрение в икономиката или от по-силен туристически сезон.

Динамиката на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение за първите две тримесечия в различните райони на страната също сочат по-скоро засилени сезонни тенденции. За периода април-май 2013 г. се наемат хора най-вече в области с традиционно висока заетост през летните месеци. В сравнение с първото тримесечие на годината, средният брой на наетите по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие, се увеличава с 16,8% в Бургас, 7,8% във Варна и 8,8% в Добрич. Следващите добре представящи се през тази година области са Търговище и Шумен, където обаче нарастването е в размер на 2-3%. През 2012 г. ръстът е бил съответно 13,9% в Бургас, 7,0% във Варна и 5,7% в Добрич.

Нагласите на бизнеса

Въпреки положителните сигнали за увеличаваща се заетост през последните месеци, бизнесът не изглежда особено оптимистично настроен за ситуацията на пазара на труда в страната през тази и следващата година.

За целите на предстоящото второ издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, през м. май 2013 ИПИ проведе социологическо проучване сред 1680 фирми в цялата страна. Един от въпросите, включени в него, имаше за цел да провери очакванията на бизнеса относно динамиката на броя на заетите в периода юни 2013-юни 2014 г. Резултатите са показани на приложената графика чрез визуализиране на осреднената оценка на анкетираните представители на бизнеса относно намеренията им за наемане или освобождаване на персонал. Резултат над 3 показва очаквания за наемане на повече хора, а резултат под 3 за съкращения.

Очаквания на бизнеса за динамиката на заетите в периода юни 2013-юни 2014

Източник: ИПИ, „Регионални профили: показатели за развитие 2013”

Бележка: Данните са от м. май 2013 г. Резултат над 3 показва очаквания за наемане на повече хора, а резултат под 3 за съкращения.

Бизнесът очаква увеличаване на броя на заетите в 10 области: Бургас, Търговище, Пазарджик, Перник, Пловдив, Благоевград, Ямбол, Добрич, Сливен и Кърджали. Любопитен факт е, че от тях само Добрич и Търговище са в Северна България. В Кюстендил и Стара Загора промяна на броя на заетите не се очаква, а във всички останали области се очаква спад.

Рано е за оценки

По всичко личи, че ясна оценка за състоянието на пазара на труда в страната ще може да бъде направена най-рано в края на третото тримесечие, когато голяма част от сезонните работници бъдат освободени. Въпросът е дали инерцията на пазара на труда и евентуално на икономиката като цяло ще бъдат достатъчни, за да се запази заетостта на по-добро ниво в сравнение с предходната година. По-силният летен сезон прави предварителни оценки на база динамиката от предходни години несигурни. На този етап данните изглеждат положителни, но нагласите на бизнеса са по-скоро в другата посока.

Петър Ганев

На фона на продължаващите протести в страната и новините за евентуална актуализация на бюджета, през последните дни отново се заговори за промени в осигурителната система. Чуха се всякакви екстравагантни и дори противоконституционни предложения, като това да се „вземат” парите от частните пенсионни фондове, но отново малко внимание бе отделено на влиянието на минималните осигурителни прагове върху заетостта в страната. Нека напомним, че това неглижиране на темата е неизменна критика в докладите и позициите както на ЕК[1], така и на МВФ[2]. Ето че сега разполагаме с още данни, които категорично показват размерите на проблема и досега не са ставали публично достояние.

През миналата година публикувахме анализ на осигурителните и административно-регулаторни тежести върху труда в страната и за пръв път посочихме с конкретни данни, че един на всеки четирима се осигурява на или близо до минималния праг. Сега, отново благодарение на работата на колегите от НОИ, разполагаме не само с данните и за 2012 г., но също и с разбивка по региони[3]. Аналитично неведнъж е посочвано, че този проблем е предимно регионален, но досега конкретни данни никога не са били цитирани. А те са повече от тревожни.

Очаквано в София подобен проблем почти няма – едва 5% от работещите в столицата се осигуряват на или близо до минимума. С други думи, заплатите в София са сравнително високи и покачването на минималните прагове не оказва сериозно влияние. В страната обаче положението е коренно различно. В Хасково например, почти 60% от осигурените са на или близо до минимума. Това означава, че всяко покачване на минималните прагове автоматично оскъпява труда на повече от половината заети в Хасково, което неизбежно притиска заетостта надолу.

Осигурени на или близо до минимален праг (% от осигурените по региони, 2010-2012)

Източник: НОИ

* Използвани са данни на НОИ за 16 икономически дейности за периода 2010-2012 г., които обхващат близо 1 млн. осигурени лица. За осигурени на или около минимума се приемат всички, които се осигуряват на или близо до прага – с толеранс от 10% над административно определения праг.

Така е и в други региони – в Благоевград, Видин и Плевен 50% от заетите се осигуряват около минимума. В Русе и във Варна 40% са около минимума. С други думи, ако оставим настрана София, то из страната минималните осигурителни прагове играят изключително важна роля, като всяко тяхно движение автоматично влияе на поне половината заети. Нещо повече, през последните години влиянието на минималните прагове се разширява. Един от най-сериозните удари е във Варна, където през 2010 г. 25% са били около минималния праг, а през 2012 г. вече говорим за близо 40% на и около минимума.

Всичко това съвсем не ни изненадва, а просто потвърждава вече изказани аргументи. Системата на минималните осигурителни прагове има изключително силно влияние в страната, което бива неглижирано на фона на София. Сляпото покачване на минималните прагове в годините на криза, тоест със спадаща заетост, направи така, че вече почти половината от заетите в страната (без София) са на или близо до минимума и всяко покачване на праговете автоматично депресира заетостта в много региони. Това е едно от обясненията за проблемите на пазара на труда и липсата на нови работни места, потвърдено както от международните наблюдатели и институции, така и от конкретните данни. Необяснимо е желанието на институциите да коментират всякакви теми, както посочихме – и противоконституционни такива, но упорито да отбягват всеки критичен поглед към системата на минималните прагове и ефектите върху работните места.

Петър Ганев

От средата на юни 2013 г. ИПИ за втора поредна година започна обиколка на 28-те области в страната като част от предстоящото издание „Регионални профили: показатели за развитие 2013”. Чрез провеждането на срещи с представители на неправителствени организации, бизнеса и администрацията, екипът на ИПИ се опитва да добие преки впечатления за социално-икономическото състояние на отделните области в България.

По време на втората част от обиколката бяха посетени областите Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Шумен, Разград, Русе, Силистра, Добрич и Варна. Заключенията на ИПИ за случващото се ще бъдат използвани при съставянето на профилите на отделните области в предстоящото второ издание. Някои от основните тенденции, които се наблюдават в посетените северни области на страната, са:

• Огромният проблем пред северните области е слабата икономическа активност и липсата на достатъчно работни места. Оставяйки настрана икономическите несгоди, социалната среда продължава да се възприема като добра или казано съвсем сбито: „хубаво е, но няма работа”;
• През последната година се наблюдава някакво раздвижване – макар да преобладават мрачните мнения, подклаждани от годините на спад в оборотите и заетостта, през последната година работещите фирми са поели глътка въздух;
• Разходката из регионите бързо опровергава познатата реплика: „Няма производство. Никъде нищо не работи”. На практика във всяка област има работещи производствени предприятия и чужди инвестиции, някои с добри пазари навън, но наличието на няколко силни предприятия няма как да осигури автоматично подем или заетост за всички;
• Масово е възприятието, че през последните години малкият и среден бизнес е бил подложен на натиск – централизирани решения (осигурителни прагове например) и неработещи институции (корупция, висока административна тежест) са доубили дребния бизнес, осигурявайки комфорт на по-големите;
• Преобладава мнението, че нерегламентираните плащания в работещите фирми са намалели – работниците също все повече искат да бъдат осигурявани, а не да получават пари под масата. Покачването на минималната заплата и праговете са повлияли за по-голямата безработица, особено сред нискоквалифицираните кадри;
• Бизнесът е под постоянен обстрел от всякакви институции – достатъчно е да споменем, че чухме репликата: „Инспекцията по труда е по-страшна от ДАНС”. Потвърди се и впечатлението, че институциите дишат във врата предимно на работещите фирми за сметка на тези, които са тотално нерегламентирани;
• Наблюдава се глад за квалифицирани кадри – на много места съществува парадокс, че хем има висока безработица, хем бизнесът не може да намери работници. Разминаванията на пазара на труда са големи, като младите често нямат никакъв интерес за работа в индустрията;
• Активността на местната администрация е от изключително значение за инвестициите в регионите, но на много места се наблюдава насочване на усилията по-скоро към усвояването на европейски средства, а не толкова към привличане на инвеститори;
• През последните месеци се наблюдава едно замръзване в работата на институциите – покрай протестите от началото на годината и последвалите политически неволи, а сега и покрай смяната на ключови фигури, администрацията леко се е отдръпнала и е заела изчаквателна позиция. Това е както глътка въздух за бизнеса – по-малко проверки и натиск, така и проблем – забавени решения и придвижвания на проекти.

ИПИ иска да благодари на всички партньори и особено на представителите на БТПП по региони за съдействието при организацията и провеждането на работните срещи.

�

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Обичайната практика при оценяване качеството на живот е да се прави оценка на национално, а не на регионално ниво. С изключение на някои публикации, класиращи градовете в различни държави, няма изследване, което да класифицира отделни региони.

Оценките на национално ниво могат да се разделят на общо два вида – обективни и субективни. Вторите използват различни допитвания до населението, за да изчислят приблизителното качество на живот. Обективните се базират на различни статистически данни, комбинирани в една крайна стойност, измерваща качеството на живот. Такива оценки са например The Economist Intelligence Unit’s Quality-of-Life Index от 2005 г., популярният Human Development Index, както и Better Life Index, съставен от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие).

Оценката „Качество на живот в областите”, изготвена от ИПИ, е опит да се комбинират методологиите на световно познатите индекси и да бъдат приложени на регионално ниво в България. Целта на оценката е да бъде, доколкото е възможно, още един фактор, който да бъде взиман под внимание при сравнението на отделните области в България. За бъде сведен до минимум субективизмът, отделните индикатори са равнопоставени – всеки от тях има еднаква тежест в крайния резултат. За основа на оценката е използвано изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие”, като част от индикаторите са директно заимствани.

Източник: Изчисления на ИПИ

Както се вижда от подредбата на областите по представянето им, наличието на голям областен център невинаги означава по-добро качество на живот. Традиционно спряганите като големи и проспериращи области Варна и Бургас отстъпват място на по-малки такива като Габрово и Пазарджик. Голямата разлика между София (столица) и другите области не се дължи на предимство в един от включените индикатори, а в няколко. Това е и едно от основните преимущества на индекса – първенство в един от под-факторите не е достатъчно, за да изкачи областта на високо ниво. Други основни заключения, които могат да бъдат извлечени са:

• София е на първо място по пет от индикаторите и на последно при индикатора за престъпност
• Перник е на последно място по три от индикаторите
• Стара Загора губи няколко места заради значително по-слабото (спрямо останалите области) си представяне в индикатора „Емисии на вредни вещества в атмосферата”
• Кърджали е първенец в три от индикаторите и като цяло се представя много добре в останалите
• Пловдив има едно първо място, а Благоевград едно второ, но доброто общо представяне на двете области ги изкачва съответно на второ и трето място
• Варна и Бургас са на по-ниски позиции спрямо лидерите в индекса, главно заради слабото им представяне при индикаторите на здравеопазването, престъпността и качеството на пътищата
• Бургас се представя по-зле от останалите области и при индикатора за средните годишните доходи.

Методология

При съставянето на оценката са взети данните от последната налична година. Поради естеството на използваните данни и начина на тяхното събиране, актуалността им варира (от 2009 г. до 2012 г.). По-долу може да видите конкретните индикатори и тяхната актуалност.

Следващата стъпка е всички данни да бъдат нормализирани. Така данните се приравняват до близки едни до други стойности. В нашия случай при нормализирането на данните най-високата стойност е приета за 1, а най-ниската - за 0. Останалите данни са разпределени между тези две стойности.

Получените резултатите са сумирани и разделени на общия брой индикатори (12). Това означава, че реално им се дават еднакви тежести.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Икономическата криза продължава да задълбочава различията между столицата и останалите области в страната. Това важи не само по отношение на индикатори като безработица и заетост, но и за нивата на средногодишния доход на гражданите. В случая визираме общия доход, който включва паричните доходи (приходи от работна заплата и извън нея, пенсии, социални обезщетения, приходи от продажби и други видове трансфери), както и остойностените натурални приходи.

За периода 2001-2011 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,36%, при среден темп на нарастване за страната от 9,06%. В 19 от всички 28 области в страната доходите нарастват с по-бавен от средния за страната темп. Единствената област, в която през този период доходите нарастват по-бързо от тези в столицата, е Стара Загора – 12,54% на година. Въпреки това, заради по-ниската база в началото на периода, средногодишният доход на лице от домакинството в Стара Загора остава с близо една четвърт по-нисък от този в София (столица) през 2011 г.

Графика 1: Средногодишен темп на нарастване на общия доход на лице от домакинството за периода 2001-2011 г., %

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Забележка: Като „бърз” сме определили темпа на нарастване в области, където последният надвишава с поне 1 процентен пункт (пр.п) средните за страната стойности. Средният темп означава изпреварване или изоставане от средният темп за страната с по-малко от 1 пр.п. Изоставане с повече от 1 пр.п. означава, че областта попада в групата с „бавно” нарастване на общия доход.

Ако средногодишният темп, наблюдаван през периода 2001-2011 г., се запази, настигане на столицата би било невъзможно.[1] По тази причина, за да илюстрираме изоставането в нивото на доходите в години, приемаме че доходите в отделните области ще продължат да нарастват със средногодишния темп от периода 2001-2011 г. В същото време приемаме, че реалният ръст на доходите в столицата спира през 2012 г., като от този момент натам те нарастват единствено с темпа на инфлация.[2]

Графика 2: Момент на настигане на столицата от останалите области в страната

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Ако доходите в столицата бяха спрели да нарастват през 2012 г., а тези в областите бяха запазили своя темп, първите, които биха настигнали София, са Стара Загора и Перник (през 2014 г.). Няколко години по-късно това биха могли да сторят Смолян, Русе, Плевен и Пловдив. На опашката се нареждат Видин (2033 г.), Силистра (2037 г.) и Пазарджик (2039 г.).

Тази динамика, разбира се, е условна, но дава добра представа за времевата разлика между нивата на общия доход в столицата и останалата част от страната.

Следва да се отбележи и различният начин, по който кризата се отрази на темпа на нарастване на доходите в отделните области. Така например, през последните години в някои области, сред които Стара Загора, Шумен, Търговище и Смолян, средногодишният ръст на доходите е по-бърз от този в столицата. Независимо от развитието на тези тенденции, обаче, значителни промени в общата динамика в дългосрочен план изглеждат малко вероятни.

[1] Математически това може да направи единствено Стара Загора и то през 2174 г.

[2] За примера сме използвали среден темп на годишната инфлация от 3%.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Работна среща в Търговско-промишлена палата - Стара Загора (18 юни 2013). В срещата взеха участие икономистите Калоян Стайков и Явор Алексиев от ИПИ, председателят на Палатата Олег Стоилов, изпълнителният директор на Агенцията за регионално икономическо развитие Румяна Грозева, представители на браншови организации и на бизнеса.

От средата на юни 2013 г. ИПИ за втора поредна година започна обиколка на 28-те области в страната, като част от предстоящото издание „Регионални профили: показатели за развитие 2013”. Чрез провеждането на срещи с представители на неправителствени организации, бизнеса и администрацията, екипът на ИПИ се опитва да добие преки впечатления от социално-икономическото състояние на отделните области в България и да идентифицира общите проблеми и трудности, които те срещат.

| прочетете повече |

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Явор Алексиев

От средата на юни 2013 г. ИПИ за втора поредна година започна обиколка на 28-те области в страната, като част от предстоящото издание „Регионални профили: показатели за развитие 2013”. Чрез провеждането на срещи с представители на неправителствени организации, бизнеса и администрацията, екипът на ИПИ се опитва да добие преки впечатления от социално-икономическото състояние на отделните области в България и да идентифицира общите проблеми и трудности, които те срещат.

По време на първата част от обиколката бяха посетени областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали и Смолян. Заключенията на ИПИ за случващото се ще бъдат използвани при съставянето на профилите на отделните области в предстоящото второ издание. Някои от основните тенденции, които се наблюдават в посетените области от Южния централен и Югоизточния регион на страната са:

Работа на администрацията: В преобладаваща част от посетените области все още липсват достатъчно традиции и примери за успешно сътрудничество между администрацията и неправителствения сектор. Нивото на предоставяните административни услуги постепенно се подобрява, но електронното правителство и прозрачността продължават да бъдат огромен проблем. На много места личните познанства и контактите се разглеждат като необходима предпоставка за бързото и безпроблемно общуване с местните администрации. В същото време качествената и бърза работа на местната администрация е от изключително важно значение за цялостното състояние на бизнес средата в по-малките области.

Бизнес среда: Микро и малките предприятия в по-малките области изпитват сериозни затруднения в опитите си да пригодят дейността си към непрекъснато променящото се законодателство. Свитите обороти не им позволяват да отговарят достатъчно бързо на законовите изисквания. В резултат на това те често са обект на финансови санкции. Честата промяна в нормативната уредба означава, че инвестициите се правят при едни условия, а работата се извършва при други. Това пречи на реализацията на плановете за развитие на бизнес и възпира търсенето на кредити.

Данъчна политика: Огромна част от представителите на бизнеса и неправителствения сектор, считат че има резон в предложението нивото на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове да бъдат определяни на регионален принцип. Повишаването на нивото на минималните осигурителни прагове има негативен ефект върху заетостта в по-малките и бедни области. В много случаи това води и до преминаване на фирми в сивия сектор.

Вдигането на данъчната оценка на имотите доведе до увеличаване на разходите за покриване на такса смет. През последните години цените на имотите падат, но данъчната оценка остава същата, въпреки че имотите са непродаваеми на тези цени. Начинът на определяне на такса смет е некоректен, тъй като няма отношение към количеството генерирани отпадъци, и има отрицателен ефект върху инвестиционната активност.

Европейски проекти: Инфраструктурата в региона се подобрява постепенно. Огромната част от проектите са в сферата на градоустройството и се финансират по европейски програми. Програмите за повишаването на квалификацията на вече работещите се разглеждат като далеч по-ефективни от тези за обучаване на трайно безработни лица. Бизнесът разглежда вторите като явна форма на социално подпомагане.

Образование: Има силна липса на средни специалисти. Причините са както в спада на интереса към професионалните гимназии (бившите техникуми), така и в недостатъчно добрата подготовка на навлизащите на пазара на труда млади кадри, които все пак са завършили подобни училища. На бизнеса често се налага да обучава наново своите служители, което отнема време и ресурси и затруднява разширяването на дейността.

Обществени поръчки: Масово се правят нарушения в сферата на обществени поръчки, като причините за тях са както в липсата на необходимия за определянето на параметрите на поръчките капацитет в някои общини, така и на целенасочени злоупотреби с цел облагодетелстване на определени фирми.

Работни срещи на ИПИ с представители на местния бизнес, неправителствени организации, администрация и медии

По време на посещенията на отделните области бяха организирани и няколко работни срещи – в Стара Загора, Пловдив, Хасково и Кърджали.

Работна среща в Търговско-промишлена палата - Стара Загора (18 юни 2013). В срещата взеха участие икономистите Калоян Стайков и Явор Алексиев от ИПИ, председателят на Палатата Олег Стоилов, изпълнителният директор на Агенцията за регионално икономическо развитие Румяна Грозева, представители на браншови организации и на бизнеса.Повече информация за срещата е достъпна тук: chambersz.com

Работна среща в Хасковската търговско-промишлена палата (20 юни 2013). В срещата взеха участие икономистите Калоян Стайков и Явор Алексиев от ИПИ, Николай Нанев, временно изпълняващ длъжността областен управител на Област Хасково, Янчо Янев, председател на Хасковската търговско-промишлена палата, представители на бизнеса, синдикатите, банковия сектор и журналисти. Повече информация за срещата е достъпна тук: haskovo.net | infobusiness.bcci.bg | novinarug.com

ИПИ иска да благодари на Търговско-промишлена палата - Стара Загора, Търговско-промишлена камара – Пловдив, Хасковската търговско-промишлена палата и Търговско-промишлена палата Кърджали, за съдействието при организацията и провеждането на работните срещи по места.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”