Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Икономически център Кърджали
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи

Икономически център Кърджали

ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР "КЪРДЖАЛИ"

  •  ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ И КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ

 

  • СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ

„Кърджали“ е най-малкият по размер на местна­та икономика център в България. В състава му влиза областният център Кърджали като ядро и три по-малки периферни общини – Момчилград, Черноочене и Джебел. Ядрото приема общо 1,3 хил. ежедневни трудови мигранти от пери­ферията си, като тези процеси имат най-голямо значение за икономиката на Момчилград, къде­то 17% от заетите работят в община Кърджали. Още две общини – Кирово и Ардино, са много близо до критерия от 10% трудови мигранти, което означава, че в близко бъдеще и те най-ве­роятно ще станат част от центъра. Кърджали е нов за изданието от 2023 г. икономически цен­тър, като отговаря на критериите за гъстота на наетите и за трудова миграция, но не и за произ­ведена продукция.

  • ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

Това е най-малкият по размер на икономиката център в страната, като през 2021 г. комбинира­ната произведена продукция на четирите общи­ни в него е 1,45 млрд. лв. Икономическият ръст в рамките на последното десетилетие е 106%, което поставя център „Кърджали“ на трето мяс­то по този показател след тези около столицата и Пловдив. Местната икономика се характеризи­ра с най-ниската производителност на труда от всички икономически центрове в страната със средно 13,5 хил. лв. добавена стойност на един нает в нефинансовия сектор.

Водещият сектор за икономиката на центъра е преработващата промишленост, като през 2021 г. той е формирал 48% от обема на добаве­ната стойност в четирите общини. Търговията от своя страна осигурява 11% от добавената стой­ност, строителството – 8%, здравеопазването – 6%. От гледна точка на разпределението между отделните общини ядрото Кърджали съставлява 75% от местната икономика, а сред периферните общини по-сериозна тежест има Джебел. Иконо­миката на центъра е доминирана от няколко го­леми предприятия – производителя на каучукови изделия за автоиндустрията „Теклас България“, който наема почти 3 хил. души, многопрофилна­та болница в Кърджали, минната „Горубсо“ и про­изводителя на хидравлични цилиндри „Кяшиф“.

Именно тези големи предприятия оформят зна­чителна част от профила и разпределението на трудовата миграция в рамките на центъра.

На фона на относително малкия размер на мест­ната икономика център „Кърджали“ привлича сравнително много чуждестранни инвестиции, като размерът им достига 167 млн. евро към края на 2021 г., или 1802 евро на човек от населението. Почти всички – 164 млн. евро – чужди инвестиции в центъра са реализирани в ядрото. Разходите за придобиване на ДМА, които отразяват текущата инвестиционна дейност на предприятията, въз­лизат на 167 млн. лв. през 2021 г., като 41% от тях са реализирани в индустрията на центъра, 14% – в строителството, 13% – в търговията, транспорта и туризма. Голяма част от инвестиционните раз­ходи – 134 млн. лв., са фокусирани в община Кър­джали, а други 15 млн. лв. – в Джебел. Центърът е сред по-слабо експортно ориентираните от раз­глежданите в настоящото изследване, като обе­мът на приходите от износ достигат 775 млн. лв. през 2021 г., съсредоточени почти изключително в преработващата промишленост.

  • ПАЗАР НА ТРУДА

Пазарът на труда на икономически център „Кър­джали“ дава смесени сигнали. От една страна, средната безработица, измерена от Агенцията по заетостта, остава висока – 7,7% на фона на об­щото възстановяване през 2022 г., а в Джебел тя надхвърля 16%. След пика на безработицата по време на ковид пандемията тенденциите са към спад. Проблемите с безработицата в региона са по-скоро структурни, а не толкова последствие от кризата през 2020 г. Периферните общини се характеризират и с висок дял на трайно безра­ботните, а неактивните в центъра са над 20 хил. души. Коефициентът на заетост на население­то на 15–64 години е сравнително нисък – 51%, а сред всички центрове с по-ниска стойност е единствено „Козлодуй“.

Същевременно обаче в рамките на последните 5 години центърът регистрира леко повишение с 0,1% (до 24,3 хил. души) в броя на наетите по трудово и служебно правоотношение в период, в който повечето други центрове губят работе­щи. Икономическото ядро концентрира в себе се почти всички работници, като през 2021 г. броят на наетите в община Кърджали е 19 хил. Средните заплати в центъра също постигат сери­озен ръст в този период – 54%, до 1215 лв. сред­но брутно на месец, като те са малко по-високи в Джебел (1295 лв.). Секторите, които предлагат най-високите заплати в рамките на центъра, са здравеопазването в Кърджали (1897 лв. на месец) и Момчилград (1819 лв. на месец), както и културата, спортът и развлечението в Кърджали (1879 лв. на месец).

  • ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Образователната структура на населението на център „Кърджали“ според преброяването от 2021 г. е особено неблагоприятна. Общините в него са с най-ниския дял на населението с висше образование на възраст 7 и повече години – едва 16,7%; същевременно делът на това с основно и по-ниско образование достига цели 41%, а 2,6% са неграмотните. Разпределението в малките периферни общини е дори още по-не­благоприятно.

На този фон резултатите на учениците в чети­рите общини са близки до средните за страната и далеч надхвърлят тези в други от по-малките икономически центрове. Прави впечатление, че тези резултати са относително консистент­ни между ядрото и периферията, ако оставим настрана матурата по БЕЛ, където община Кър­джали постига средна оценка „Добър“ 3,83.

Сред силните страни на център „Кърджали“ са положителните на фона на повечето части на страната демографски показатели. В рамките на десетилетието между двете преброявания общото население е спаднало с 9% до 92,5 хил. души – динамика, сравнима с тази на икономи­чески най-силните центрове. Относително висок – 62,5%, е и делът на трудоспособното население на икономическия център, а делът на население­то в пенсионна възраст надхвърля 24%, което също е относително благоприятно.

Демографските процеси сочат към запазване на добрите показатели на центъра в средносро­чен план. „Кърджали“ има най-високия механи­чен прираст от всички икономически центрове в страната – 23‰, най-вече благодарение на стабилна миграция от Турция. Основна цел на миграцията са областният център и Джебел. Ес­тественият прираст от –8‰ също е относително висок, особено в сравнение с по-слабо развитите части на страната.

Към началото
Изтегляне на PDF

Икономически центрове

  • Благоевград
  • Бургас-Несебър
  • Варна-Девня
  • Велико Търново
  • Загоре
  • Козлодуй
  • Кърджали
  • Пазарджик
  • Плевен
  • Пловдив-Марица-Раковски
  • Русе-Търговище-Разград
  • Севлиево-Габрово
  • Сливен-Ямбол
  • София-Перник-Ботевград
  • Хасково
  • Шумен

Последни новини

Област Търговище – бързо правораздаване и ниски данъци, но слабо образование и застаряващо население 19.05.2025

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Търговище нараства значително. Заплатите и пенсиите също...

Област Стара Загора – много инвестиции и ниски данъци, но висока престъпност и голям дял на нарушената територия 09.05.2025

Доходите в област Стара Загора продължават да се повишават значително и стандартът на живот расте. Заетостта и...

Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design