Новини

Явор Алексиев

Излизането на окончателните резултати от изборите на 44-то НС дава възможност да се направи сравнение между резултата на партиите и коалициите в отделните области, от една страна, и техните социалноикономически характеристики, от друга. След като тествахме корелацията на резултатите с широк набор от индикатори, най-ясна връзка се вижда при БВП на човек от населението, относителния дял на бедното население (спрямо линията за бедност за страната), степента на образование на населението в активна възраст, заетостта, етническия състав на областта (по самоопределение според преброяването от 2011 г.) и степента на урбанизация.

Резултат на партиите и корелация с водещи показатели

Данните показват, че:

ГЕРБ и БСП постигат по-високи резултати в области с голям относителен дял на градското население, в които живеят най-вече етнически българи, като факторът „урбанизация“ е по-силен при ГЕРБ, отколкото при БСП. Интересно е, че етническият фактор (т.е. наличието на относително висок дял на етнически малцинства) влияе доста по-силно негативно върху резултата на ГЕРБ и БСП отколкото върху резултата на по-малки партии като ВОЛЯ, „Нова Република“ и „Да, България“. В известна степен положителна роля за представянето на ГЕРБ играе още коефициентът на заетост в областта (т.е. колкото по-висока е заетостта, толкова е по-голяма подкрепата за ГЕРБ), както и размерът на БВП на глава от населението. ГЕРБ се представя по-силно в южната част на страната, като явното изключение е северната област Габрово, където партията постига най-силния си резултат (40,1%). БСП се представя най-силно във Видин (38,1%) и Ямбол (38,7%).

Обединените патриоти (ОП) постигат най-силни резултати в Ямбол (13,6%) и Русе (13,3%). Коалицията има сравнително добри резултати и в части от смесените райони, особено в Северна България, което може да се обясни с нейния успех в мобилизирането на вота на българите в области със значително турско и ромско присъствие. Това е причината поне чисто статистически факторът „етнос“ да не оказва особен ефект върху нейното представяне. Благосъстоянието на областта, измерено като БВП на глава от населението, и степента на образование не оказват особено влияние върху резултата на ОП, въпреки че според данните е по-вероятно хора с начално и по-ниско образование да гласуват за тях, отколкото за БСП или ГЕРБ.

Резултатите на ДПС и ДОСТ се намират в почти пълен синхрон, въпреки че първата постига много по-високи резултати. И двете се представят изключително силно в области с висок дял на ромското и турското население и изключително слабо в областите с преобладаващо българско население. Тук е най-ясно видимата отрицателна корелация между резултата на някой от кандидатите и степента на урбанизация – ДПС и ДОСТ печелят предимно гласове от селата. Те постигат най-добър резултат в области с висок дял на населението с начално и по-ниско образование, в които жизненият стандарт (БВП/глава) е нисък (включително има и висок дял на бедното население) и които се характеризират с ниска заетост. Трите най-силни области и за ДПС, и за ДОСТ са Кърджали, Разград и Търговище, където те получават общо 76%, 41,3% и 40,4% от гласовете, като превъзходството на ДПС е значително.

ВОЛЯ постига най-добри резултати във Варна (11,8%), което до известна степен обяснява и единствената по-ясно видима връзка между степента на социалноикономическо развитие и гласовете за партията – степента на урбанизация. ВОЛЯ се представя по-добре в области с по-висока концентрация на населението в градовете. Етническият профил на областите не е определящ за представянето на партията, а корелацията с другите показатели е слаба.

Резултатите на Реформаторския блок също не показват ясна връзка с наблюдаваните от нас индикатори. Най-добрият си резултат РБ постига в Монтана (7,23%).

„Да, България“ и „Нова Република“ се представят най-добре в столицата, където получават съответно 8% и 5,8% от гласовете, следвана от областите Пловдив и Варна. И при двете коалиции се вижда силна положителна корелация с индикатори като БВП на глава от населението, висок дял на висшистите и степента на урбанизация. Това са и коалициите, при които се наблюдава най-силна положителна корелация между резултата и коефициента на заетост в съответната област. Трябва да отбележим още, че всички тези връзки, макар ясно изразени и при двете коалиции, са по-силни по отношение на „Да, България”.

Сред останалите опции за избор, които сме разгледали, прави впечатление изключително високият относителен дял на избирателите, които са избрали „не подкрепям никого” във Видин – близо 6%. Изборът на тази опция е по-често срещан в области с висок дял на етническото българско население и е по-вероятен сред висшистите, отколкото сред хората с начално и по-ниско образование.

Резултат на партиите на областно ниво (% от гласовете)