Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Икономически център Загоре
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи

Икономически център Загоре

ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР "ЗАГОРЕ"

  •  ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ И КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ

  • СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ

Център „Загоре“ се състои от четири ядра – Ста­ра Загора, Раднево, Гълъбово и Казанлък, и пет периферни общини – Опан, Мъглиж, Павел баня, Нова Загора и Симеоновград. Община Мъглиж попада в периферията и на Стара Загора, и на Кърджали, а Гълъбово и Раднево са включени в обхвата на центъра, тъй като привличат голям брой работници – всеки ден до тях пътуват общо 4,5 хил. души. В относително изражение най-тяс­но свързани са пазарите на труда на Стара Заго­ра и Опан, като 31% от работниците от перифе­рията пътуват до ядрото. Центърът се отличава и с това, че включва общини от три администра­тивни области – Хасково, Стара Загора и Сливен.

  •  ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

Общият размер на произведената продукция на икономическия център през 2021 г. достига 10,6 млрд. лв., или 35,3 хил. лв. на човек от насе­лението. Ръстът на добавената стойност през по­следното десетилетие е 82% – сред по-високите в страната. Заради водещата роля на енергетиката и добива с най-висока добавена стойност е общи­на Раднево – 34% от общата за центъра, следвана от Стара Загора с 30%, Казанлък със 17% и Гълъ­бово с 14%. Заради правилата за конфиденциал­ност на НСИ, които не позволяват публикуването на част от данните, не е известен точният дял на някои ключови сектори в добавената стойност за община Раднево, но взети заедно, добивната промишленост и енергетиката формират общо 53% от добавената стойност на центъра. Значи­телна роля играе и преработващата промиш­леност с дял от 23%, съсредоточена най-вече в Стара Загора и Казанлък, както и търговията с 12% от добавената стойност. На територията на центъра извършват дейност някои от най-го­лемите работодатели не само в региона, но и в цялата страна – оръжейният завод „Арсенал“ на­ема 7,2 хил. работници, „Мини Марица-Изток“ – 6,9 хил. души, няколко дружества на „Рудник Тро­яново“ – 5,2 хил. души.

Към края на 2021 г. общият размер на привлече­ните чуждестранни инвестиции в центъра дости­га 1,1 млрд. евро. Те са съсредоточени най-вече в община Гълъбово – 65% от всички ПЧИ, почти изцяло в енергийния сектор. Разпределението на разходите за придобиване на ДМА е по-рав­номерно, като от общо 848 млн. лв., инвестирани през 2021 г., 42% са в индустрията, а 19% – в тър­говията, транспорта и туризма. Инвестиционната дейност е съсредоточена в Стара Загора, където са реализирани 46% от разходите за машини, земя и сгради, други 21% са в Казанлък, 5% – в Радне­во. Приходите от износ са ниски спрямо размера на местната икономика – 2,2 млрд. лв., но това не включва износа на произведена от предприяти­ята на територията на центъра електроенергия. Благодарение на структурата на икономиката със силно доминираща роля на енергетиката и добива център „Загоре“ има най-високата произ­водителност на труда от 16-те центъра в страна­та – 29,5 хил. лв. добавена стойност на един нает годишно.

  • ПАЗАР НА ТРУДА

През 2022 г. средният коефициент на безработица е 3,9% според данните на Агенцията по заетостта, а отчетливо по-висок е той в Симеоновград (13%) и Мъглиж (7,2%). В част от малките общини има значителен дял на трайно безработните, като с регистрация в бюрата по труда над година са 6% от трудоспособните в Симеоновград и 1,6% в Опан. Относително висока е и младежката безра­ботица – делът на безработните сред население­то на възраст от 15 до 29 години е 2,5% в Раднево и Гълъбово и 6% в Симеоновград. Коефициентът на заетост е сред по-високите в страната – 62,1% от населението в работоспособна възраст, но ва­рира от 41,7% в Симеоновград до 67,4% в Стара Загора. Повечето заети са концентрирани в Ста­ра Загора – 61 хил. души, други 26 хил. души са в Казанлък.

През последните 5 години се наблюдава отно­сително бързо свиване на заетостта, като спря­мо 2017 г. броят на наетите в центъра е намалял със 7,6%. Поради посочените по-горе проблеми с конфиденциалността на данните не можем да оценим дяловете на енергетиката и на добива в общата заетост. Преработващата промишленост дава работа на 37% от всички наети, следвана от търговията с 16%. От гледна точка на територи­алното разпределение 47% от наетите са в Стара Загора, 25% – в Казанлък, а сред двете „енергий­ни“ ядра по-голямото е Раднево с 14% от всички наети в центъра.

През последните 5 години средната заплата расте най-бавно сред 16-те икономически центъра – с 39,8% до 1304 лв. месечно, като резултат най-ве­че от високата база към началото на периода. Центърът включва две от общините с най-висо­ки средни заплати в страната – Раднево (2040 лв. на месец през 2021 г.) и Гълъбово (1985 лв. на месец). Най-високите заплати в Стара Загора също са в енергетиката (2259 лв. на месец), както и в културата, спорта и развлеченията (1929 лв. на месец), а в Казанлък – в здравеопазването (1882 лв. на месец).

  •  ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

В периода между последните две преброявания населението на „Загоре“ е намаляло с 12% до 301 хил. души. Делът на хората на възраст 65 и повече години е 24% – близък до средния за стра­ната, като осезаемо застаряваща е единствено община Опан (43%). Показателите за демограф­ско заместване също свидетелстват за относител­но по-бавно застаряване. През 2021 г. делът на населението в трудоспособна възраст е 61%, или 184 хил. души, от тях 91 хил. в Стара Загора, други 40 хил. – в Казанлък, 17 хил. – в Нова Загора.

Взети заедно, общините в центъра привличат мигранти, като средният механичен прираст през 2022 г. е бил 2,3‰. Население обаче привличат единствено Стара Загора, Казанлък и Нова Заго­ра, а в останалата част на центъра, в т.ч. в остана­лите две ядра, механичният прираст е отрицате­лен. Естественият прираст на центъра е –11,1‰, близо до средното за страната, но е значително по-нисък в Раднево (–16‰), Гълъбово (–19‰) и Опан (–33‰).

Център „Загоре“ има особена образователна структура, като според данните от преброяване­то делът на висшистите е 22% от населението на възраст 7 и повече години, а делът на хората с основно и по-ниско образование – 29%. Това от своя страна означава, че най-големият дял от на­селението – и от работната сила – е със средно образование, което е до голяма степен очаквано предвид профила на местната икономика. Висок е обаче делът на неграмотните – 2,1%, най-ви­димо в Мъглиж (9,6%), която е сред общините с най-голям дял на неграмотните в страната. Ре­зултатите на учениците са близки до средните за страната, като средната оценка на матурите по БЕЛ през 2022 г. е „Добър“ 3,74, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас – 31,8 от 100 възможни.

Към началото
Изтегляне на PDF

Икономически центрове

  • Благоевград
  • Бургас-Несебър
  • Варна-Девня
  • Велико Търново
  • Загоре
  • Козлодуй
  • Кърджали
  • Пазарджик
  • Плевен
  • Пловдив-Марица-Раковски
  • Русе-Търговище-Разград
  • Севлиево-Габрово
  • Сливен-Ямбол
  • София-Перник-Ботевград
  • Хасково
  • Шумен

Последни новини

Област Търговище – бързо правораздаване и ниски данъци, но слабо образование и застаряващо население 19.05.2025

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Търговище нараства значително. Заплатите и пенсиите също...

Област Стара Загора – много инвестиции и ниски данъци, но висока престъпност и голям дял на нарушената територия 09.05.2025

Доходите в област Стара Загора продължават да се повишават значително и стандартът на живот расте. Заетостта и...

Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design