Областите на юг и на север от София – различни проблеми, различни решения?
Няма съмнение, че регионът около София е икономически най-развитата част на България, като по много индикатори столицата се приближава или дори надхвърля средноевропейските стойности. Областите на юг и на север от нея обаче често остават на дъното на класациите за икономическо развитие, било то по доходи, производство или инвестиции. Това обаче не означава, че западните области страдат от едни и същи проблеми или биха се повлияли от едни и същи решения. По тази причина, ще разгледаме в малко повече подробности особеностите на икономическото развитие на няколко от областите на север и на юг от София – от едната страна това са Кюстендил и Благоевград, а от другата са Видин и Монтана, в опит да разграничим индивидуалните им проблеми.
1) Демографски различия. Анализът на икономическото развитие и потенциал на областите на север и на юг от София често, и с право, се фокусира върху демографското им развитие и потенциал. Разглеждайки структурата населението им (Графика 1), изглежда че Благоевград се различава чувствително от останалите, най-вече по чувствително по-големия си дял на трудоспособното население (15-64 годишните), и малко по-висок дял на младежите под 15 годишна възраст. Същевременно останалите три области имат сравнително повече хора в пенсионна възраст. Структурата на населението има пряко отношение към потенциала за развитие на отделните области, което неизменно се отразява както на интереса на инвеститорите, така и на особеностите на работата на здравните и социалните системи.
Бъдещата динамика на населението на четирите области също изглежда различно. Докато Кюстендил, Монтана и Видин са с най-ниските коефициенти на естествен прираст в страната (-13‰, -14‰ и -16‰ съответно), то Благоевград (-4,5‰) е с едно от най-добрите отношения между раждаемостта и смъртността в страната. Същото важи и за механичния прираст – въпреки че и чертите области са с отрицателен баланс между заселващи и изселващи се хора, това е много по-голям проблем в двете северни области, които годишно губят по 6-8‰ от населението си в следствие на миграционни процеси. От значение е и разпределението на градското и селското население – Благоевград е с чувствително по-нисък дял на градското (60% на фона на 70% в Кюстендил и по 65% в двете северни области). Прегледът на структурата и динамиката на населението сочи, че запазването му и забавянето на застаряването в близко бъдеще ще е значително предизвикателство за три от областите на юг и на север от София, и в по-малка степен за Благоевград.
2) Пазар на труда и образование. В индикаторите на пазара на труда различията по линията север-юг вече са ясно видими. Докато безработицата в Благоевград и Кюстендил достига рекордно ниска нива през 2018 г., то в Монтана и Видин тя остава двуцифрена с тенденция към влошаване през последната година (Графика 2). Южните области до голяма степен успяват да се възползват от възстановяването след кризата и подобряват условията на трудовите си пазари, но това не важи за северните. Аналогично е състоянието на заетостта –коефициентът на заетост на работоспособните в Благоевград вече достига 71%, в Кюстендил – 68%, а в двете северни области той е под 60%, включително с подчертано отрицателен тренд в Монтана.
Трябва да отбележим, че е трудно обяснението за тези различия да се търси в образователната структура на четирите области. Монтана е единствената от тях с много нисък дял на висшистите (12,6% от работоспособните, с тенденция към спад). Благоевград пък е със сравнително висок дял на хората с основно и по-ниско образование – почти 1/5, но това очевидно не пречи на експанзията на трудовия пазар, което най-вероятно се обяснява с преобладаващия профил на производството в областта, където, особено доскоро, беше доминираща шивашката промишленост.
3) Инвестиции. Инвестиционната активност също чувствително разделя четирите области, но по тази група индикатори Кюстендил също прилича по-скоро на северните области, отколкото на Благоевград (Графика 3). Интересно е да отбележим обаче, че Монтана и Видин са сред областите, които се справят относително добре с усвояването на европейски средства – и двете са със стойност над средната. Въпреки това слабото развитие на тези области за пореден път подкрепя тезата, че европейските фондове не са успешен заместител на частните инвестиции, и не успяват да създадат устойчиво подобрение в икономическото и социалното състояние на населението.
4) Стандарт на живот и доходи. За разлика от останалите, тази категория позволява да се прави директен паралел между областите на север и на юг от София, тъй тук класирането им е много сходно. Видно е че, по-високите инвестиции и по-активния пазар на труда в Благоевград все още не водят до чувствително подобрение нито при заплащането (Графика 4), нито при доходите на домакинствата. Що се отнася до доходите, Видин е единствената област от разглежданите, която остава далеч назад – годишен доход от 3,5 хиляди лева на лице от домакинство през 2017 г. , на фона на 4,5–5 хиляди лева за останалите три. Това е най-вече в следствие на големия дял на доходите от пенсии и ниския дял на доходите от работна заплата във Видин, което не позволява на областта чувствителен ръст на доходите.
От гледна точка на материалните лишения и бедността пък Кюстендил е единствената от четирите области с относително добро представяне – 15% от населението ѝ през 2017 г. живее в материални лишения (спрямо 30% във Видин), а 16% е под линията на бедността (спрямо 46% в Монтана). И четирите обаче остават с по-слаби от средните за страната показатели за стандарт на живот.
Заключение
Прегледът на няколко от ключовите икономически показатели на областите на север и на юг от София сочи, че опитите за групиране и търсене на общи решения според географското разположение са по-скоро необосновани. Докато предизвикателството пред северните области и Кюстендил понастоящем е противодействие на застаряването и свиването на населението, както и привличането на инвестиции, Благоевград има проблем не толкова с наличието, а с качеството на инвестициите, както и с повишаването на заплатите и стандарта на живот. Ако това сравнение се прави не на областно, а на общинско равнище вероятно резултатите биха били съвсем различни, заради значителните различия и неравенства вътре в самите области, и техния до голяма степен случаен географски състав.
