Област Перник – растящи заплати и ниска бедност, но слабо здравеопазване и малко култура
Заплатите и пенсиите в област Перник продължават да се повишават, а нивото на бедност остава ниско. Работната сила е представена от сравнително висок дял от населението със средно образование. Инвестиционната активност е слаба. Перник е сред областите с най-висока гъстота на пътната настилка. Делът на населението, живеещо в селища с обществена канализация, остава висок. Средните ставки на данъците върху превозните средства и върху търговията на дребно в областта са сравнително ниски. Оценката за прозрачността в работата на общините е по-ниска от средната за страната. Механичният прираст в областта е нарастващ и положителен, но не може да компенсира значителното намаляване на населението. Резултатите на учениците традиционно са по-ниски от средните. Перник е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници. Броят на престъпленията и делът на разкриваемостта им са близки до средните за страната. Обемът на образуваните битови отпадъци е най-високият в страната, но на практика целият отпадък се предава за третиране и рециклиране. Културният живот и туризмът в областта са слабо интензивни, което вероятно е свързано и с близостта ѝ до столицата. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Перник нараства и през 2022 г., но остава относително нисък. По-високо от средното е увеличението на заплатите в областта, но и те се задържат на сравнително ниски нива. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 16,2 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Средната пенсия пък е една от най-високите в страната – 861 лв. (при 784 лв. средно). Причината за това е фактът, че част от жителите на областта са работили в столицата с по-високи възнаграждения, в резултат на което и пенсиите им са относително по-високи. Коефициентът на Джини за подоходното неравенство в Перник е сравнително нисък, което е типично за области с високо равнище на пенсиите. Относително ограничено остава и нивото на бедност. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, през 2023 г. е 15,2% (при 20,6% в страната). Делът на трудоспособното население в област Перник се задържа на 57,1% и продължава да е по-нисък от средния за страната (58,5%) през 2023 година. Заетостта и безработицата намаляват едновременно, но докато коефициентът на заетост остава по-нисък от средния (72,5% при 76,2% в страната), този на безработица е по-благоприятен (4,1% при 5,3% в страната). Работната сила е представена от сравнително висок дял от населението със средно образование. Докато 55% от хората в страната са със средно образование, в област Перник те са 66%. Същевременно висшистите остават сравнително малко, а делът на работната сила с основно и по-ниско образование се повишава и изпреварва средния за страната – 17% в областта при 15% в страната. Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба и през 2022 година. Близостта ѝ до столицата се отразява както на броя на предприятията, така и на привлечените инвестиции. В областта функционират 55 предприятия на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните и чуждестранните инвестиции се увеличават. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 2,4 хил. лв. на човек (при 4,3 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – 2,5 хил. евро на човек (при 4,5 хил. евро на човек в страната). Стойността на произведената продукция също се повишава – до 112,9 хил. лв. на човек (при 122,4 хил. лв. на човек в страната). За една година усвояването на европейски средства в областта нараства с най-големия ръст в страната, но относителният обем на изплатените суми все още остава сравнително нисък. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Перник е 2191 лв. на човек (при 3175 лв. на човек в страната). Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в област Перник остава значително по-висока от средната за страната и през 2023 г.: на пътната мрежа е 24 км на 100 кв. км територия (при 18 км на 100 кв. км в страната) и е втората най-висока в страната (след тази в област Габрово), а на железопътната – 4,8 км на 100 кв. км (при 3,6 км на 100 кв. км в страната). Делът на автомагистралите и на първокласните пътища остава по-нисък – 16% (при 19% в страната). Достъпът на домакинствата до интернет в област Перник нараства значително през последните години и през 2023 г. изпреварва средния за страната с дял от 90% в областта при 89% в страната. Делът на населението, живеещо в селища с обществена канализация, остава висок – 80% (при 75% в страната) през 2022 година. Висока е и свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води – 75% (при 67% в страната). Усредненият размер на местните данъци в общините от област Перник е близък до средния в страната през 2024 г., въпреки че ставките по отделните разгледани данъци са разнопосочни. Докато средните ставки на данъците върху превозните средства и върху търговията на дребно в областта са сравнително ниски, то тези върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица и върху прехвърлянето на собственост са по-високи от средните. В рамките на областта най-ниски са местните данъци в община Земен, а най-високи – в община Ковачевци. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2024 г. остават под средните за страната. Рейтингът за активна прозрачност на органите на местното самоуправление в общините от областта леко се повишава, но през 2024 г. е най-ниският в сравнение с останалите области – 54,6% (при 69,3% в страната). Делът на собствените от общите приходи в общините в областта през 2023 г. е 25% (при 27% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи достига 62% (при 74% в страната). СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ Естественият прираст на населението в област Перник остава значително по-нисък от средния за страната със стойност от –13,8‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Механичният прираст е нарастващ и положителен (7,4‰), но не може да компенсира значителното намаляване на населението. Бързият темп на застаряване на населението на областта се вижда и във възрастовата му структура. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,8% (при 4,5% в страната), а на населението над 65 години – 26,1% (при 23,8% в страната). Гъстотата на населението е сравнително ниска – 921 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната). Делът на децата в детските градини е над средния за страната. Равен на средния пък е делът на записаните в V–VII клас през 2023 година. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е над средното за страната. Съответствие се наблюдава по отношение на ниския дял на учащите и наетите в селскостопанския сектор и на високия – в строителството. Същевременно Перник е областта, в която делът на обучаващите се в ИКТ сектора и този в транспорта, складирането и пощите са сред най-високите, въпреки че и двата сектора не предоставят много регионални възможности за заетост. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е сравнително нисък – 35,7 т. (при 42,9 т. в страната). Резултатите на матурата по български език и литература също традиционно са по-слаби от средните – „Добър“ 4,21 (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки пък намалява значително до 6,7% (при 8,7% в страната) и е сред най-ниските в страната. Причината за ниския брой на студентите в областта може да се търси в наличието на един университет с малък капацитет на територията на областта – Европейския политехнически университет. Перник е най-слабо представящата се област в категорията здравеопазване. Причината за това може да се търси в близостта ѝ до столицата и в търсенето на здравни грижи именно там. Делът на здравноосигурените лица в областта се повишава, но леко изостава от средния за страната. Броят на общопрактикуващите лекари е сравнително висок, но и през 2023 г. има недостиг на лекари специалисти. Перник продължава да е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници – 2,9 на хиляда души от населението, което е над два пъти по-малко от средния брой в страната (6,1 легла на хиляда души). Използваемостта им пък е сред най-ниските в страната (заедно с тази на леглата в област Ловеч, която пък е в близост до друга област с развито здравеопазване – област Плевен). Броят на аптеките спрямо населението също е сравнително ограничен. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната. Коефициентът на детска смъртност се повишава. Натовареността на Окръжния съд в Перник е сравнително висока, а на Административния – ниска. Това се отразява и на бързината на правораздаването в областта. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е равен на средния за страната (91%), а на административните – изключително висок (88% при 72% в страната) през 2023 година. Гражданските дела също се решават сравнително бързо – 78% от тях приключват до 3 месеца (при 65% в страната). Броят на престъпленията в областта и разкриваемостта им са близки до средните за страната. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта през 2023 г. са 11,7 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната), а разкриваемостта им е 53% (колкото и в страната). Броят на полицаите спрямо населението е сравнително висок. Перник продължава да е областта с най-голям обем на образуваните битови отпадъци и през 2022 г. – 630 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната). Същевременно обаче на практика целият отпадък се предава за третиране и рециклиране (при 76% в страната). Делът на горската територия е сравнително висок (41% при 33% в страната), но нарушената територия е двойно над средната – 1,0% в областта при 0,4% в страната през 2023 година. Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението остават сравнително малко. Перник е сред областите с най-малка нужда от охлаждане. Област Перник е със сравнително слабо проявен културен и туристически живот, което вероятно се дължи на близостта на областта до столицата. Посещенията в кината в областта спрямо населението се свиват леко и остават под средните за страната през 2023 година. Значително по-малко на брой пък са посещенията на местните библиотеки. Посещенията на музеите отбелязват значителен ръст. Броят на леглата в местата за настаняване е 5 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки – 428 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната). 
