Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

04.09.2023Наблюдения върху огромната разлика в бала за математическите гимназии по области

Кампанията по прием в VIII клас за следващата учебна година почти приключи и може би сега е подходящият момент да представим някои наблюдения над този процес и резултатите от него. Приемът в VIII клас е ключовият момент в образователния път на ученика – изборът на вид училище, профил или професия в гимназията предпоставят бъдещето (в професионален и в личен план) на детето. Този избор е силно зависим както от желанието на ученика (и родителите му) да се развива в определена област, така и от резултатите, получени от детето на Националното външно оценяване след VII клас по български език и литература и по математика. Класирането в училищата се извършва по бал, формиран за всяка паралелка поотделно като комбинация от резултатите от НВО и годишните оценки по определени предмети - между 30 и 500 точки. Това означава, че за едни и същи профили баловете за класиране и прием могат да са много различни в различните училища и области в страната.

За да илюстрираме тези различия, ще представим минималните балове на второ класиране за прием в държавните математически и природоматематически гимназии (МГ/ПМГ) в България, в паралелките с математически профил[1] по области. Второто класиране дава възможност за сравнимост на баловете за прием, тъй като то се извършва централно при един и същи списък с желания за кандидатстване за всички места в училищата. Математическият профил в МГ/ПМГ е избран поради относително лесното проследяване на сходни училища[2], с теоретично близко ниво на подготовка, което улеснява и сравняването между тях.

Какво показват данните?

  • Приемът в МГ/ПМГ – а вероятно и в останалите гимназии в страната – изисква бал, различаващ се в пъти между отделни области. Между столицата и Плевен например разликата е 3,6 пъти. Само в четири области в страната минималният бал за профил „Математика“ надхвърля 400 точки. В 7 от 25 области минималният бал е под 200 точки.  Две регионални управления на образованието не предоставят информация за минималните балове на никой от отделните етапи на класиране – Хасково и Кърджали. В една област – Монтана – няма нито една паралелка с математически профил, независимо че в град Монтана има природоматематическа гимназия. 
  • Като цяло профилирането в математиката не е сред масовите желания на ученици и родители. С изключение на няколко гимназии в столицата и математическите гимназии във Варна, Бургас и Русе, в които се наблюдава голяма конкуренция за прием, в останалите математически гимназии приемът е с постижими, сравнително ниски резултати. А дори и в София, извън двете математически гимназии (СМГ и НПМГ), паралелки с математически профил почти не се предлагат, а където се предлагат, баловете им са по-скоро посредствени. Предлагането е следствие на търсенето, така че можем да направим извод, че изборът на профилиране в областта на математическите науки е водено не от желанието на учениците да развиват и специализират тези свои умения, а от името и статута на училището. Този извод се доказва и от относително малкия брой ученици, явяващи се всяка година на профилирана матура по математика след завършване на средно образование.
  • Дори извън математическия профил, сравнително по-ниските балове в повечето провинциални училища за аналогични паралелки показват, че „истерията 7 клас“ вече не е реалност навсякъде в България. Вероятно подготовката, започваща година или две години преди явяването на НВО и значителното количество средства, отделени за частни уроци, школи и допълнителни занимания е непозната за все по-голяма част от учениците и семействата им. А това всъщност е добра новина.

В заключение ще отбележим, че сериозните различия в приемните балове в сходни профили неминуемо имат за резултат и различия в качеството и резултатите на изхода. А качеството на образованието – на национално, но и на регионално ниво, остава важна задача за образователното министерство. За разработване и въвеждане на адекватна система за оценка и стимулиране на доброто качество обаче все още само се говори.


[1] Някои бележки по данните: 1) За Силистра, Добрич и Ямбол са представени резултатите на първо класиране, тъй като за второ класиране в избраните  паралелки няма свободни места. За Добрич е представен балът на математическата паралелка в СУ „Стефан Караджа“, тъй като в природоматематическата гимназия в Добрич няма паралелка с математически профил. 2) В Търговище няма математическа гимназия, използван е балът на паралелка с профил „Математика“ в 1-во СУ „Свети Седмочисленици“, тя е и единствената в областта. 3) За област Кюстендил РУО представя данни за училищата, а не за отделните паралелки. Използван е минималният бал на Природоматематическа гимназия "Проф. Емануил Иванов", гр. Кюстендил.  4) За Хасково и Кърджали няма данни. 5) В отделни области – например София (град) и Стара Загора, има по две математически гимназии, като в таблицата са представени математическите им паралелки с по-нисък минимален бал.

[2] Чуждоезиков профил и профил „Природни науки“ например са по-трудно проследими, тъй като разнородни училища ги предлагат на ученици

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Област Ямбол – подобрение на образователните резултати и нарастващи заплати, но ограничени инвестиции и малко туризъм 06.06.2025

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Ямбол продължават да нарастват. Делът на трудоспособното...

Област Шумен – нарастваща заетост и бързо правораздаване, но слабо образование и малко туризъм 30.05.2025

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Шумен продължават да нарастват. Увеличението при коефициента...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design