Макроикономически предимства и недостатъци на Велико Търново, Габрово и Русе
ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Графика 1: Оценки на област Велико Търново в ключови социално-икономически категории, по-високото е по-добро
Източник: Институт за пазарна икономика, Регионални профили 2025 г.
Велико Търново има положителна траектория на развитие в сравнение с много региони в Северна България, макар по някои показатели все още да изостава от средните нива за страната. Доходите растат, бедността намалява, а пазарът на труда остава сравнително стабилен. На фона на неблагоприятните демографски тенденции и застаряването, Велико Търново запазва силни позиции в образованието с висока концентрация на студенти и добър обхват на децата в образователната система. Областта се отличава и с добра административна прозрачност, сравнително ефективно правораздаване и активен културен живот, а интересът на инвеститорите продължава да се засилва.
Велико Търново е най-голямата икономика на Северния централен регион с 2,3 млрд. евро БВП през 2024 г., но отстъпва по БВП на човек както на Русе, така и на Габрово. На фона на общото забавяне в преработващата промишленост, областта се представя относително добре, отчасти благодарение на силните резултати на преработващата промишленост. Инвестиционните разходи обаче са ниски – 1,8 хил. евро на човек по последни данни – високи на фона на региона, но не и в контекста на водещите икономически центрове. Характерно за областта е ниското спрямо равнището на икономическо развитие присъствие на чуждестранни инвестиции, но и те нарастват през последните години. На общинско ниво местната икономика е относително деконцентрирана, като извън областния център с високо равнище на стопанско развитие са и Лясковец, Горна Оряховица и Стражица.
През последните няколко години областта регистрира постепенен спад на заетостта, но делът на работещите остава над средния за страната – 78%, като този процес не е съпроводен с повишение на безработицата. Сред ключовите предимства на областта е много добрата образователна структура на работната сила – едва 6,2% хора с основно и по-ниско образование, съчетан с над 1/3 висшисти, при това с тенденция към повишаване. Силното представяне на образованието в областта е видимо както в много широкия обхват на образователната система, така и в добрите резултати на учениците на различните изпитвания в хода на училищното образование.
В сравнение с повече области след пандемията, Велико Търново остава по-встрани от процесите на положителна миграция. Населението расте в резултат на нетната миграция, но с бавен темп – по 0,2-0,3% годишно. Същевременно естественият прираст е -0,12%, почти два пъти по-негативен от средния за страната, а взети заедно тези два индикатора обуславят бързо застаряване и спад на броя на трудоспособните в областта.
ГАБРОВО
Графика 2: Оценки на област Габрово в ключови социално-икономически категории, по-високото е по-добро
Източник: Институт за пазарна икономика, Регионални профили 2025 г.
Габрово се развива стабилно след пандемията с нарастващ брутен вътрешен продукт, висока заетост и сравнително силна инвестиционна активност, въпреки че доходите все още остават под средните за страната. Областта продължава да се сблъсква с тежки демографски предизвикателства и силно ограничен дял на трудоспособните, но същевременно запазва добри позиции в образованието, здравното осигуряване и сигурността. Сред по-силните ѝ страни се открояват доброто развитие на електронното управление и активният културен живот. Остават и предизвикателства, свързани с качеството на пътната инфраструктура и по-ограниченото развитие на възобновяемата енергия.
Габрово е най-развитата областна икономика на Северния централен регион и на шесто място в страната с БВП на човек от населението от 12,7 хил. евро през 2024 година. Икономическият модел на региона е особен, тъй като индустриалните общини Севлиево и Трявна изпреварват областния център по степен на икономическо развитие със съответно 11 и 10 хил. лв. добавена стойност на човек спрямо 7 хил. евро на човек в община Габрово. Откроеният двигател на развитие е преработващата промишленост, като на областно ниво индустрията създава 39% от общата добавена стойност. Областта се характеризира с една от най-големите концентрации на чуждестранни инвестиции в страната, но текущата инвестиционна активност е потисната в сравнение с водещите региони.
Областта има третата най-висока заетост при групата на 20-64-годишните в страната, като само между 2023 и 2024 г. коефициентът се е повишил с 5 пр.пункта. Същевременно безработицата (4,1%) е третата най-ниска сред 28-те области на страната, след тези в столицата и във Варна. Благодарение на засилената конкуренция на пазара на труд и високата производителност, областта се характеризира с относително високи заплати, приближаващи 1,1 хил. евро месечно към края на 2025 година.
Демографията несъмнено е най-сериозното предизвикателство пред средносрочното развитие на Габрово. Към 2024 г. делът на хората в трудоспособна възраст е 54%, като по-нисък е той само в Ямбол и във Видин. Областта има и вторият най-нисък естествен прираст - -0,15% и относително ниска положителна нетна миграция. В резултат на това делът на хората в пенсионна възраст вече надхвърля 30% от населението.
РУСЕ
Графика 3: Оценки на област Русе в ключови социално-икономически категории, по-високото е по-добро
Източник: Институт за пазарна икономика, Регионални профили 2025 г.
Русе има бърз ръст на икономиката, доходите и заетостта, което допринася за намаляване на бедността. Инвестициите остават на добро равнище, пътната инфраструктура е сравнително добре развита, а финансовата самостоятелност на местната власт е стабилна. Наред с това обаче областта е изправена пред сериозни демографски предизвикателства, свързани със застаряването на населението, както и пред проблеми в здравеопазването заради недостига на лекари. Образованието се представя сравнително добре, културният живот е активен, но екологичните показатели и туристическата активност остават по-слаби страни на областта.
Русе е втората по големина регионална икономика в Северния Централен регион, с 2,2 млрд. евро БВП през 2024 г. (след Велико Търново) и отстъпва с малко на Габрово по БВП на човек от населението. Активността е силно концентрирана в областния център, а най-близо по степен на развитие към община Русе (8,3 хил. лв. добавена стойност на човек) се приближава Ветово (5 хил. евро на човек). През последната година инвестиционната активност се забавя в голяма част от областта, в унисон с общия тренд на крайдунавския район.
От 2021 г. в Русе има тенденция към постепенно повишаване на равнището на безработица, което към 2024 г. достига 6%, малко над средното за страната. Доколкото това е съчетано с ръст на заетостта, която достига 81% - същото равнище като столицата – да се говори за проблеми на местния пазар на труд е по-скоро рано. Заплатите в областта са най-високите в рамките на региона. И при Русе демографията изглежда като най-големият ограничител на средносрочния потенциал, но в по-малка степен в сравнение със съседните области. Нетната миграция е 0,2% с тенденция към повишаване, но естественият прираст достига -0,12%. В резултат делът на хората на 65-годишна възраст се е увеличил от 22 на 27% в рамките на десетилетие.
Автор: Адриан Николов
