Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2026
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

31.03.2026Макроикономически предимства и недостатъци на Велико Търново, Габрово и Русе

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Графика 1: Оценки на област Велико Търново в ключови социално-икономически категории, по-високото е по-добро

Източник: Институт за пазарна икономика, Регионални профили 2025 г.

Велико Търново има положителна траектория на развитие в сравнение с много региони в Северна България, макар по някои показатели все още да изостава от средните нива за страната. Доходите растат, бедността намалява, а пазарът на труда остава сравнително стабилен. На фона на неблагоприятните демографски тенденции и застаряването, Велико Търново запазва силни позиции в образованието с висока концентрация на студенти и добър обхват на децата в образователната система. Областта се отличава и с добра административна прозрачност, сравнително ефективно правораздаване и активен културен живот, а интересът на инвеститорите продължава да се засилва.

Велико Търново е най-голямата икономика на Северния централен регион с 2,3 млрд. евро БВП през 2024 г., но отстъпва по БВП на човек както на Русе, така и на Габрово. На фона на общото забавяне в преработващата промишленост, областта се представя относително добре, отчасти благодарение на силните резултати на преработващата промишленост. Инвестиционните разходи обаче са ниски – 1,8 хил. евро на човек по последни данни – високи на фона на региона, но не и в контекста на водещите икономически центрове. Характерно за областта е ниското спрямо равнището на икономическо развитие присъствие на чуждестранни инвестиции, но и те нарастват през последните години. На общинско ниво местната икономика е относително деконцентрирана, като извън областния център с високо равнище на стопанско развитие са и Лясковец, Горна Оряховица и Стражица.

През последните няколко години областта регистрира постепенен спад на заетостта, но делът на работещите остава над средния за страната – 78%, като този процес не е съпроводен с повишение на безработицата. Сред ключовите предимства на областта е много добрата образователна структура на работната сила – едва 6,2% хора с основно и по-ниско образование, съчетан с над 1/3 висшисти, при това с тенденция към повишаване. Силното представяне на образованието в областта е видимо както в много широкия обхват на образователната система, така и в добрите резултати на учениците на различните изпитвания в хода на училищното образование.

В сравнение с повече области след пандемията, Велико Търново остава по-встрани от процесите на положителна миграция. Населението расте в резултат на нетната миграция, но с бавен темп – по 0,2-0,3% годишно. Същевременно естественият прираст е -0,12%, почти два пъти по-негативен от средния за страната, а взети заедно тези два индикатора обуславят бързо застаряване и спад на броя на трудоспособните в областта.

ГАБРОВО

Графика 2: Оценки на област Габрово в ключови социално-икономически категории, по-високото е по-добро

Източник: Институт за пазарна икономика, Регионални профили 2025 г.

Габрово се развива стабилно след пандемията с нарастващ брутен вътрешен продукт, висока заетост и сравнително силна инвестиционна активност, въпреки че доходите все още остават под средните за страната. Областта продължава да се сблъсква с тежки демографски предизвикателства и силно ограничен дял на трудоспособните, но същевременно запазва добри позиции в образованието, здравното осигуряване и сигурността. Сред по-силните ѝ страни се открояват доброто развитие на електронното управление и активният културен живот. Остават и предизвикателства, свързани с качеството на пътната инфраструктура и по-ограниченото развитие на възобновяемата енергия.

Габрово е най-развитата областна икономика на Северния централен регион и на шесто място в страната с БВП на човек от населението от 12,7 хил. евро през 2024 година. Икономическият модел на региона е особен, тъй като индустриалните общини Севлиево и Трявна изпреварват областния център по степен на икономическо развитие със съответно 11 и 10 хил. лв. добавена стойност на човек спрямо 7 хил. евро на човек в община Габрово. Откроеният двигател на развитие е преработващата промишленост, като на областно ниво индустрията създава 39% от общата добавена стойност. Областта се характеризира с една от най-големите концентрации на чуждестранни инвестиции в страната, но текущата инвестиционна активност е потисната в сравнение с водещите региони.

Областта има третата най-висока заетост при групата на 20-64-годишните в страната, като само между 2023 и 2024 г. коефициентът се е повишил с 5 пр.пункта. Същевременно безработицата (4,1%) е третата най-ниска сред 28-те области на страната, след тези в столицата и във Варна. Благодарение на засилената конкуренция на пазара на труд и високата производителност, областта се характеризира с относително високи заплати, приближаващи 1,1 хил. евро месечно към края на 2025 година.

Демографията несъмнено е най-сериозното предизвикателство пред средносрочното развитие на Габрово. Към 2024 г. делът на хората в трудоспособна възраст е 54%, като по-нисък е той само в Ямбол и във Видин. Областта има и вторият най-нисък естествен прираст - -0,15% и относително ниска положителна нетна миграция. В резултат на това делът на хората в пенсионна възраст вече надхвърля 30% от населението.

РУСЕ

Графика 3: Оценки на област Русе в ключови социално-икономически категории, по-високото е по-добро

Източник: Институт за пазарна икономика, Регионални профили 2025 г.

Русе има бърз ръст на икономиката, доходите и заетостта, което допринася за намаляване на бедността. Инвестициите остават на добро равнище, пътната инфраструктура е сравнително добре развита, а финансовата самостоятелност на местната власт е стабилна. Наред с това обаче областта е изправена пред сериозни демографски предизвикателства, свързани със застаряването на населението, както и пред проблеми в здравеопазването заради недостига на лекари. Образованието се представя сравнително добре, културният живот е активен, но екологичните показатели и туристическата активност остават по-слаби страни на областта.

Русе е втората по големина регионална икономика в Северния Централен регион, с 2,2 млрд. евро БВП през 2024 г. (след Велико Търново) и отстъпва с малко на Габрово по БВП на човек от населението. Активността е силно концентрирана в областния център,  а най-близо по степен на развитие към община Русе (8,3 хил. лв. добавена стойност на човек) се приближава Ветово  (5 хил. евро на човек). През последната година инвестиционната активност се забавя в голяма част от областта, в унисон с общия тренд на крайдунавския район.

От 2021 г. в Русе има тенденция към постепенно повишаване на равнището на безработица, което към 2024 г. достига 6%, малко над средното за страната.  Доколкото това е съчетано с ръст на заетостта, която достига 81% - същото равнище като столицата – да се говори за проблеми на местния пазар на труд е по-скоро рано. Заплатите в областта са най-високите в рамките на региона. И при Русе демографията изглежда като най-големият ограничител на средносрочния потенциал, но в по-малка степен в сравнение със съседните области. Нетната миграция е 0,2% с тенденция към повишаване, но естественият прираст достига -0,12%. В резултат делът на хората на 65-годишна възраст се е увеличил от 22 на 27% в рамките на десетилетие.

 

Автор: Адриан Николов

 

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Търсенето на труд се охлажда, но недостигът на кадри остава висок 06.11.2026

Проучването на Агенцията по заетостта за търсенето на труд през 2026 г. очертава постепенно охлаждане на пазара на труд....

Достъпът до лекари-специалисти става все по-неравномерен 26.10.2026

Достъпът до лекари-специалисти е един от ключовите показатели за състоянието на регионалните здравни системи. Поради...

Финансовата самостоятелност на общините расте леко през 2025 г. 11.09.2026

Ерозията на финансовата автономия на общините у нас е дълъг и траен процес. Докато през 2015 г. делът на собствените...

Сезонните работници от трети страни – къде, колко и какво работят 04.09.2026

Пикът на летния сезон носи със себе си най-голямото струпване на сезонни работници от страни извън ЕС в българската...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2026  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design