Новини

Кърджали е сред областите с най-слабо представяне в измерването на доходите и стандарта на живот на населението. Заетостта намалява, а безработицата се повишава. Инвестиционната и бизнес активност в областта се подобряват, въпреки че остават сравнително ниски. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока от средната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е сравнително малък. Данъците върху търговията на дребно и върху недвижимите имоти на юридическите лица в общините от областта са значително по-ниски от средните. Електронното управление не е добре развито.

Коефициентът на естествен прираст е сравнително висок. Представянето на учениците от областта остава ниско. Здравеопазването страда от хроничен недостиг на лекари и на болнични легла. Продължителността на живота е висока. Броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността е малък, а разкриваемостта на престъпленията – висока. Обемът на образуваните битовите отпадъци е нисък, но и малка част от него се предава за третиране и рециклиране. Културният и туристическият живот в област Кърджали са сред най-слабо активните.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Кърджали е сред областите с най-слабо представяне в измерването на доходите и стандарта на живот на населението.

През 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кърджали нараства значително, въпреки че остава относително нисък – 15,4 хил. лв. при 26,0 хил. лв. в страната. Пенсиите растат бавно и остават най-ниските в страната – 633 лв. средна месечна пенсия (при 784 лв. в страната). Заплатите в областта също отбелязват най-малкото увеличение в страната през 2022 г. – 8% (при 13% в страната), достигайки 15,7 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната).

Коефициентът на Джини, измерващ подоходното неравенство, е сравнително нисък в областта, но нивото на бедност нараства и е високо. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 27,3% в областта при 20,6% в страната през 2023 година.

• Пазар на труда

Населението в трудоспособна възраст намалява и остава на по-ниско ниво от средното – 56,8% в областта при 58,5% в страната през 2023 година. Същевременно заетостта намалява, а безработицата се повишава. Коефициентът на заетост достига 70,6% (при 76,2% в страната), а този на безработицата се увеличава до 10,2% (при 5,3% в страната).

Предизвикателство пред пазара на труда остава образователната структура на работната сила, която дори се влошава през 2023 година. Делът на населението на възраст 25–64 години с основно и по-ниско образование е 20% (при 15% в страната), а на висшистите – 22% (при 31% в страната).

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в областта се подобряват през 2022 г., въпреки че остават сравнително ниски. Относителният брой на нефинансовите предприятия нараства и вече не е най-ниският в страната с 48 предприятия на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи се повишават до 1,8 хил. лв. на човек, а преките чуждестранни инвестиции отбелязват ръст до 3,0 хил. евро на човек. Произведената продукция в областта също се увеличава, въпреки че остава значително под средната за страната спрямо броя на наетите – 69,8 хил. лв. в Кърджали при 122,4 хил. лв. в страната. Значително по-висок от средния обаче е делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби (38% при 29% в страната), което има връзка и с разположението на областта на държавната граница.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност на човек от населението в областта остават ниски и през 2022 година.

Усвояването на европейски средства в областта нараства, но продължава да изостава от средните нива. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Кърджали достига 2529 лв. на човек от населението (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-много средства усвояват общините Кърджали и Момчилград, но и в двете те са под средното ниво за страната.

• Инфраструктура

Гъстотата на железопътната мрежа в област Кърджали е сред най-ниските в страната и през 2023 година. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока от средната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е сравнително малък (11% при 19% в страната). Делът на пътната настилка в добро състояние е близък, но под средния (35% при 40% в страната).

Делът на домакинствата с достъп до интернет намалява и остава под средния и през 2023 година.

Делът на населението в селища в обществена канализация е сред най-ниските в страната – 43% (при 75% в страната). Сред най-малките е и делът на канализацията, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води – 38% (при 67% в страната).

• Местни данъци

Нивото на местните данъци в общините в област Кърджали остава сравнително ниско и през 2024 г., като особено голяма е разликата при размера на данъците върху търговията на дребно и върху недвижимите имоти на юридическите лица. Данъците върху прехвърлянето на собственост и върху превозните средства и леките автомобили са малко по-високи от средните за страната. В рамките на областта най-ниски като цяло са местните данъци в община Черноочене, а най-високи – в община Ардино.

• Администрация

Представянето на общините от област Кърджали в тази категория поставя областта на предпоследното място в тази категория (само преди област Видин).

Самооценките на местната администрация за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2024 г. остават изключително ниски. Ниска и е оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление – 67,8% (при 69,3% в страната).

Подобно на случващото се в останалите области делът на собствените от общите приходи в общините от областта през 2023 г. намалява и достига 18% (при 27% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи се свива до 56% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Естественият прираст остава по-благоприятен от средния, въпреки че и той е отрицателен с коефициент от –6,5‰ (при –6,8‰ в страната). Областта продължава да привлича голям брой хора и коефициентът на механичен прираст отново е най-високият в страната.

Делът на децата до 4-годишна възраст в област Кърджали е по-нисък от средния (4,1% при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – по-висок (26,4% при 23,8% в страната).

Въпреки че малка част от населението живее в градовете, гъстотата му е сравнително висока – 1702 души на кв. км (при 1221 души на кв. км в страната).

• Образование

Кърджали е сред трите области в дъното на класацията в тази категория заедно с Ловеч и Сливен.

Записването на населението в V–VII клас в областта бележи спад и е сред най-ниските в страната. Същевременно обаче делът на второгодниците остава сравнително малък. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката в областта е под средното за страната и през 2024 година.

Представянето на учениците от областта остава слабо и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 36,8 т. (при 42,9 т. в страната). Средният успех на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,22 (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки пък е 14,7% (при 8,7% в страната).

Висшето образование е слабо представено в областта с 3,6 студенти на хиляда души от населението (при 29,6 на хиляда души в страната).

• Здравеопазване

Здравното осигуряване на практика покрива цялото население на област Кърджали и през 2023 година. Продължителността на живота е сред най-високите в страната (заедно с тази на жителите на столицата). Същевременно здравеопазването в областта страда от хроничен недостиг на лекари и на болнични легла. Кърджали е областта с най-малък брой и на общопрактикуващи лекари, и на специалисти спрямо населението. На един общопрактикуващ лекар се падат средно по 2950 души (при 1701 души на лекар в страната).

Броят на леглата в местните многопрофилни болници спрямо населението остава изключително нисък – 3,8 легла на хиляда души (при 6,1 на хиляда души в страната). Сравнително ограничен е и относителният брой на аптеките в областта.

• Ред и сигурност

Представянето на Кърджали в тази категория поставя областта в челната тройка. През 2023 г. натовареността на съдиите в Окръжния съд е сред най-ниските в страната, но в Административния – сравнително висока. Правораздаването в областта е бързо. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 97% (при 91% в страната), на административните – 78% (при 72% в страната), а на гражданските – 85% (при 65% в страната).

През 2023 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в област Кърджали леко се повишава, но остава сред най-ниските в страната – 5,7 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им пък продължава да е изключително висока – 69% (при 53% в страната), въпреки че броят на полицаите спрямо населението е по-нисък от средния за страната.

• Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта остава най-ниският в страната – 246 кг на човек (при 488 кг на човек в страната) през 2022 година. Същевременно обаче сравнително малка част от него се предава за третиране и рециклиране – 10% (при 76% в страната).

Кърджали е сред най-залесените области в страната. Делът на горската територия е 54% (при 33% в страната). Нарушената територия пък е сравнително ограничена – 0,1% (при 0,4% в страната) през 2023 година. Инсталираните ВЕИ мощности в областта спрямо населението са повече от средните за страната. Използваната питейна вода от домакинствата спрямо населението е сравнително малко.

• Култура и туризъм

Културният живот в област Кърджали е сред най-слабо активните и през 2023 година (само преди този в област Монтана). Кърджали е областта с най-малко посещения на местните музеи (85 на хиляда души при 770 на хиляда души в страната). Посещенията на кината спрямо населението, въпреки че растат, са над пет пъти по-ниски от средните. Посещенията в местните театри и библиотеки също са относително малко на брой.

Туризмът е слабо оценен и през 2023 година. Броят на леглата в местата за настаняване се повишава, но остава нисък с 19 легла на хиляда души при 56 на хиляда души в страната. Реализираните нощувки също са относително малко – 855 на хиляда души при 4167 на хиляда души в страната. Нощувките през онлайн платформи на споделената икономика пък са над десет пъти по-малко от средните спрямо населението.