Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

16.09.2021Пет тренда за икономиката на област Варна

Варна е най-големият икономически център на Северна България, като местната икономика съчетава туризъм, силен сектор на услугите и производствен отрасъл с транспортен хъб. През последните години областта отбелязва и демографски подем, което също я поставя в остър контраст с всички останали на север. Заради важната роля на туризма и свързаните с него услуги в местната икономика обаче Варна понесе относително по-сериозен удар в хода на кризата с коронавируса, което от своя страна носи и по-малък потенциал за растеж в тези отрасли до нормализирането на международната ситуация.

  • СИЛНАТА ИКОНОМИКА НА ВАРНА

През 2019 г. Варна застава на втора позиция в страната по брутен вътрешен продукт на човек от населението, като произведеното от местната икономка достига 16,340 лева/човек, като с малко задминава енергийния център Стара Загора, но стойността на индикатора остава над 2 пъти по-ниска от тази на столицата. Това обаче по никакъв начин не означава, че равнищата на икономическо развитие вътре в областта са равномерни – тъкмо обратното. Големият двигател на местната икономика е силно развитата индустриална община Девня, където добавената стойност на човек от населението за 2019 г. достига 57 хиляди лева; тази стойност поставя общината сред най-производителните в страната. На следващите места се нареждате Белослав (11 хиляди лева на човек) и областният център Варна (10 хиляди лева на човек), но в четири общини – Дългопол, Аврен, Долни чифлик, Провадия - добавената стойност е под 3 хиляди лева на човек, което индикира по-слаба икономическа активност. От значение е и много голямото разнообразие на варненската икономика – тя комбинира няколко от водещите индустриални предприятия на страната, силен транспорт благодарение на натовареното пристанище, развит туризъм и настъпващи информационни технологии и аутсорсинг. Положителните тенденции през последните години обуславят и относително високите заплати в областта, както и свиването на бедността и материалните лишения.

  • ДЕМОГРАФСКОТО ПРИВЛИЧАНЕ

Високото (за страната) ниво на икономическо развитие, съчетано със силния пазар на труда, високите заплати и стандарт на живот превръщат Варна в единствения демографски магнит в северната част на страната. В рамките на изминалото десетилетие между 2010 и 2020 г. тя е единствената област в Северна Българя, която успява да увеличи населението си – докато останалите губят по над 10% от него, Варна нараства с 1,1%, или над 5000 души. Доколкото няма област в страната, която има положителен естествен прираст, повишението на населението на Варна е резултат единствено на миграционните процеси, като през изминалото десетилетие коефициентът на механичен прираст на областта се движи между 1-3 промила годишно. Важно е да се отбележи, че преди 2020 г. основната привлекателна точка е самият областен център, докато в пандемичната година, подобно на други силни икономически центрове, миграционните потоци се насочват към съседни, по-малки общини. В рамките на 2020 г. община Варна е загубила 0,7 промила от населението си, а най-силна положителна динамика се наблюдава в съседните Суворово, Аврен и Аксаково. Това може да отразява и официализирането на случила се в предишни години миграция, но със сигурност част от обръщането на процеса се дължи и на повишаване на доходите, търсене на по-големи жилища и къщи извън големия град, достъпни за все по-голям дял от населението на Варна.

  • СПАДЪТ НА ТУРИЗМА

Доколкото област Варна е сред водещите туристически райони на страната, няма как да не се спрем и на влиянието на рязкото свиване на международните туристически потоци върху областната икономика. Сравнението между 2019 и 2020 г. (с допускането, че 2019 г. е била „нормална“) сочи, че през месеците на строг локдаун в периода март-май туристическият поток практически прекъсва, като през април областта е била посетена от едва 1,4 хиляди души, на фона на 59 хиляди преди година. Що се отнася до самия летен сезон, най-видим е спадът през юни, когато вместо над 200 хиляди туристи областта е била посетена от 26 хиляди; за сметка на това през август ниската заболеваемост и отпускането на мерките позволяват относително възстановяване на туристическия поток. Интересен е паралелът с другите черноморски области Добрич и Бургас, където спадовете и месечната динамика следват сходни тенденции, въпреки че те разчитат по-сериозно на притока на туристи от чужбина. Въпреки това, постепенното възстановяване на туристическите потоци ще е от ключово значение за възстановяването и връщането към растеж на икономиката на Варна през следващите години, тъй като задържането на българите в страната през 2020 г. предотврати по-сериозен срив, но те в никакъв случай не са достатъчни, за да поддържат черноморската туристическа икономика в средносрочен план.

  • ИНВЕСТИЦИОННИЯТ ЦЕНТЪР

През 2019 г. Варна се нарежда на четвърто място в страната по обем на преките чуждестранни инвестиции с натрупване, след столицата, Бургас и Пловдив, с почти 1,75 милиарда евро чужди капитали в местната икономика. Претеглено спрямо (постоянно растящото) население на областта, последните седем години са период на значителен ръст на чуждестранните инвестиции в областта, от 3005 евро на човек през 2013 г. до пик от 3967 евро на човек през 2018 г. Както видяхме и при другите индикатори на областта обаче, инвестициите далеч не са равномерно разпределени между отделните части на областта, като с над 92 хиляди евро на човек от населението индустриалният център Девня е абсолютен шампион не само в областта, но и в страната (с необходимото условие, че данните за общините в Средногорието са конфиденциални, но вероятно с близки стойности). На второ място се нарежда областният център Варна, с 2,7 хиляди евро на човек през 2019 г, а в останалите общини чуждестранни инвестиции почти отсъстват. Дори и след като вземем предвид влиянието на съсредоточаването на населението в областния център, съсредоточаването на инвестициите в Девня отново подчертава важната роля на общината за развитието на икономиката на Варненска област. Трябва, разбира се, да имаме предвид и че общинските граници не са непременно и икономически, като между общините в състава на областта тече активна ежедневна трудова миграция и съответно пренос на доходи и приходи.

  • РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Бъдещото развитие на местната икономика и пазар на труда до голяма степен зависи и от качеството и постиженията на областната образователна система. През последните години образователната система на Варна значително подобрява своите показатели за задържане на учениците в училище и предотвратяване на напускането им. Коефициентът на записване на учениците в прогимназиалната фаза (84,7% от релевантната възрастова кохорта) обаче остава под средния за страната, а най-вероятно месеците на дистанционно обучение няма да се отразят благотворно за разширяване на обхвата на местната образователна система. Съдейки по резултатите на зрелостните изпити, областта приютява едни от водещите училища в страната, не бива да се пренебрегва и ролята на университетите, някои от които предоставят уникално за България образование (в морското дело, да речем). Свиването на броя на студентите (от 81 на хиляда души в областта през 2009 г. до 51 през 2019 г.) принуждава висшите училища да търсят алтернативни източници на финансиране и да разширяват дейността си извън предоставянето на образование, към повече взаимодействие с бизнеса и научна дейност.

Автор: Адриан Николов

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Няколко стъпки за актуализация на имотния данък 25.08.2025

В дебата за финансовото състояние на местната власти и размера на собствените приходи данъците върху недвижимите...

Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 29.07.2025

Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез...

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design