Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

14.12.2021Пет тренда за икономиката на област Смолян

През последните години Смолян се позиционира като една от водещите области в училищното образование с консистентно високи резултати между отделните общини и училища в нея. Този успех обаче все още не се е пренесъл на пазара на труда, който достига пика на заетостта си няколко години преди началото на новата криза под натиска на търсенето на работна ръка от съседни области. В резултат на това местната икономика се развива по-бавно от преките си конкуренти, но същевременно отбелязва значителни подобрения в областта на бедността и материалните лишения. Сред най-големите проблеми остава значителната емиграция, която продължава дори и през 2020 г., когато повечето региони на страната отбелязват обръщане на негативните тенденции.

  • Шампионът в образованието

В почти всички разкази за регионалното развитие на Смолянска област образователните успехи застават в центъра. Причина за това е най-вече обстоятелството, че от години областта се нарежда на второ място след столицата по средна оценка на зрелостните изпити по български език и литература, пред области като Варна и Пловдив. Прави впечатление също, че докато в големите области има значителни разлики между водещите училища и всички останали, Смолян успява да постигне консистентни резултати както между учебните заведения в областта, така и между отделните общини в състава ѝ. Успехите не се ограничават и само в последния етап на училищно образование – напротив, и на външното оценяване след седми клас Смолян също се нарежда на челните места. На оценяването по математика през 2021 г. пет от десетте водещи общини в страната са в областта – Неделино, Рудозем, Доспат, Златоград и Баните, а в топ 10 на класацията по български език и литература се включва и областният център Смолян. Двигателите на успеха на областта в училищното образование са многопластови, но на преден план излиза големият брой преподаватели спрямо учениците, акцентът върху тяхната подготовка и фокуса на местните образователни власти върху работата със семействата на учениците.

  • Високата безработица

Въпреки добрите постижения в училище, големи части на Смолян срещат значителни проблеми на пазара на труда в пандемичната 2020 г. Според публикуваните от Агенция по заетостта данни за безработните, през 2020 г. броят им надхвърля 6 хиляди души в цялата област, на фона на под 5 хиляди година по-рано, до коефициент на безработица от 10,6% - с три пункта над средното за страната и далеч зад водещите икономически центрове. Същевременно заетостта пада до 65,2% от населението на 15-64 годишна възраст - с три пункта под средното за страната според оценките на НСИ. Притеснително е и обстоятелството, че за разлика от повечето области, заетостта в Смолян достига своя пик още през 2017 г. – много преди настъпването на кризата и труса на пазара на труда. Факторите, които възпрепятстват развитието на местния трудов пазар са многобройни, но си струва да се спомене по-ниския дял на висшистите, което възпрепятства развитието на услуги в областта, така и малкия брой големи индустриални работодатели, които да създават устойчива заетост. Фирмите в Смолян са и в директно съревнование за работна сила със силната индустрия на Пловдив, чиято индустриална зона привлича служители от всички съседни области. Важно е да се отбележи също, че показателите на пазара на труда в областта са относително постоянни между общините в нея – въпреки че има общини със значително по-висока безработица, например Борино (18%) и Доспат (16%), за разлика от повечето други областни центрове и самата община Смолян се характеризира с висока безработица (7,4% за 2020 г.).

  • По-бавната икономика

Още през 2018 г. икономиката на Смолян надхвърля БВП от 10 хиляди лева на човек от населението, а през 2019 г., на върха на икономическия цикъл, достига 11,7 хиляди лева на човек. Областта застава по средата между съседните Пловдив (14,7 хиляди лева на човек) и Хасково (9 хиляди лева на човек), като темповете ѝ на развитие са значително по-бавни от тези на Пловдив, но по-бързи от тези на Хасково, особено във втората половина на изминалото десетилетие. Прави впечатление също и относително високият дял от 9% на земеделието в  брутната добавена стойност на областта, което в България е характерно за икономически по-слабо развитите региони. Разликите в нивото на икономическо развитие със съседните области се обяснява в немалка степен от производителността на месните икономики – докато произведената продукция в Смолян за 2019 г. е 15,9 хиляди лева на човек от населението, то в Пловдив тя е 28,0 хиляди лева на човек, а в Хасково – 12,9 хиляди лева. В Смолян отсъства голямо местно преработващо предприятие, което да дърпа напред местното икономическо развитие, като със системно значение за областната икономика са „Девин“, няколко фирми за производство на авточасти, „Рубела“ и „Амер спортс“.

  • Ниската бедност

След корекциите в индикаторите за бедност и социално изключване през 2018 г., Смолян претърпява една от най-драматичните промени. Най-големият спад е в дела на домакинствата, които живеят в материални лишения, който се срива от 43% през 2017 до 13% през 2019 г. – далеч под средните за страната 20%. Това надали обаче отразява фактически промени в статута на домакинствата в областта, а по-скоро подобряване на качеството на данните и на разбирането на въпросниците от страна на респондентите на изследването на НСИ. Значителни подобрения има и при дела на домакинствата в бедност – от 27 на 21% между 2017 и 2019 г. Особеност на областта е и че въпреки чувствително по-ниските от средните за страната и околните области заплати, доходите на домакинствата са по-високи – 6,4 хиляди лева на лице от домакинство годишно спрямо 6 хиляди средно за страната за 2019 г. Това отразява както значителната трудова миграция към околните области, така и важната роля, която играят парите, изпращани от чужбина и сезонната работа извън страната за бюджетите на домакинствата.

  • Демографските проблеми

В пандемичната година станахме свидетели на особена тенденция – в много от регионите на страната негативните миграционни процеси се обърнаха за сметка на големите градове и областните центрове. Това е следствие както от завръщане на българи от чужбина, така и на преселване от градовете към периферните им райони. Смолян е обаче сред местата, където негативните миграционни трендове продължават дори през 2020 г., като в едва три общини – Доспат, Златоград и Чепеларе – коефициентът на механичен прираст става положителен; за самата област той достига -1,6 промила. Трябва да се отбележи, че това е значително подобрение на фона на предишни години, когато спадът на населението в резултат на миграция е достигал дори до 15 промила годишно, но на този етап не се стига до обръщане на тенденцията. На този етап основният двигател на емиграцията от областта е търсенето на по-добре платени работни места, най-вече в близкия Пловдив, както и висшето образование, тъй като в Смолян има единствено филиали на Пловдивския и Варненския свободен университет. Областта има и бързо влошаващ се коефициент на естествен прираст,  който от -4 промила през 2010 г. достига до -14 промила през 2020 г., и взети заедно двата индикатора говорят за бързо свиване и застаряване на местното население.

 Автор: Адриан Николов

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Няколко стъпки за актуализация на имотния данък 25.08.2025

В дебата за финансовото състояние на местната власти и размера на собствените приходи данъците върху недвижимите...

Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 29.07.2025

Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез...

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design