Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

07.12.2012Кои сектори доминират в различните области и има ли това връзка с бедността?

Стоян Христов*

Един интересен въпрос, който възниква при анализа на регионалното развитие е доколко доминирането на определени сектори има отношение към степента на бедност или богатство в този регион. За да отговорим на него ще използваме част от данните, събрани за целите на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2012”, което бе публикувано неотдавна.

Един от начините да се проследи тази зависимост е чрез Брутната добавена стойност (БДС) по икономически сектори. За да сравним отделните региони, ще използваме относителния дял от БДС на всеки един от секторите в икономиките на областите. Данните за 2009г. (последните, с които разполагаме) показват, че безспорен лидер за повечето области е секторът на услугите. Неговият дял е най-голям в 24 от областите. В останалите 4 – София област (62%), Стара Загора (58%) и Габрово (48%) и Враца (46%) – водещ е индустриалният сектор. Тенденцията е в регионите с големите градове секторът на услугите да е относително по-голям, като първенец разбира се е София-столица с близо 79%, следвана от Варна с 68,6%.

Източник: НСИ

Съвсем очаквано данните показват, че аграрният сектор заема малък дял от БДС, както по региони, така и общо за страната. Въпреки това се наблюдава корелация между размера на аграрния сектор от една страна и икономическото развитие на областта и бедността от друга.

Основен показател за икономическото развитие на регионите е БВП на човек от населението. На следващата графика се вижда, че има отрицателна връзка между БВП на човек и дела на аграрния сектор[1]. Нещо повече, едновременно с тази обратнапропорционална зависимост се обособяват 2 основни групи. Първата група включва регионите с относително по-развит аграрен сектор и БВП на човек под средните нива за страната. Втората група включва области с относително по-слабо развит аграрен сектор и БВП на човек над средните нива за страната[2].

Източник: НСИ

Това насочва вниманието в две посоки. От една страна се оказва, че областите с по-висок дял на аграрния сектор – над средния за страната – се представят по-слабо в икономически аспект. Типичен пример са области като Силистра, Видин и Разград, които имат относително голям аграрен сектор и едновременно с това се отличават с лошо икономическо състояние и отрицателни демографски тенденции[3]. Едновременно с това се вижда, че броят на областите в тази първа група е по-голям. С други думи, това са именно по-слабо населените територии, които изостават по редица показатели. Като направим справка с изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2012“ на ИПИ, ще открием потвърждение на горните заключения. Средната оценка за показателя „Икономика“ на областите от първата група е „незадоволително“, докато при втората група тази оценка е „добро“.

От друга страна силно развитите в икономически аспект области са предимно с нисък относителен дял на аграрния сектор – под средното за страната. Всъщност има 1 единствено изключение – Враца - като дори и там делът на аграрния сектор е с над 14 процентни пункта по-нисък от първенеца в това отношение - Силистра. С други думи областите в тази втора група са именно най-развитите в България по редица показатели. Според изследването на ИПИ те се отличават с една от най-благоприятните среди за развиване на бизнес (Стара Загора, Търговище), имат добро социално-икономическо състояние (Бургас, Варна, Пловдив) и обещаващи тенденции за развитие (Русе, София).

Но дали всичко това означава, че населението в тези региони е по-бедно? Тук резултатите зависят от това как разглеждаме бедността: 1) в абсолютно изражение (доходи) или 2) като необходим минимум за поддържане на стандарт на живот над прага на бедността. Първият вариант донякъде се припокрива с това, което разгледахме до момента, а именно икономическото развитие на регионите, като изводите са сходни. В НСИ предлагат алтернативен начин – втория вариант. Ако разгледаме индикаторите за бедност и социално включване, ще забележим, че съществува връзка, макар и по-слаба, между относителния дял на аграрния сектор и линията на бедност. Графиката по-долу показва, че с увеличаване на дела на аграрния сектор линията на бедност се понижава[4]. Това означава, че там е необходим по-нисък доход за осигуряване на живот над прага на бедността или с други думи – там стандартът на живот е по-нисък. Въпреки това, ако разгледаме процентът от населението под линията на бедност, ще видим, че стойностите трудно могат да бъдат свързани с дела на аграрния сектор.

Източник: НСИ

Като заключение, можем да кажем, че въпреки малкия дял на аграрния сектор в България се вижда, че той е в ясно изразена обратнопропорционална връзка със социално-икономическото състояние на отделните области. Когато говорим за бедност обаче, тази корелация трудно може да обясни защо някои райони са по-бедни от други или броят на бедните е по-голям. Все пак можем да обобщим, че в регионите с по-развит аграрен сектор линията на бедност е по-ниска, а това е индикация за стандарта на живот в тези региони.

*Авторът е стажант в ИПИ.


[1] В изчисленията не е включена София-столица.

[2] Претеглянето на двата показателя е на база населението в съответните региони.

[3] http://www.regionalprofiles.bg/bg/

[4] В изчисленията не е включена София-столица

 

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Област Ямбол – подобрение на образователните резултати и нарастващи заплати, но ограничени инвестиции и малко туризъм 06.06.2025

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Ямбол продължават да нарастват. Делът на трудоспособното...

Област Шумен – нарастваща заетост и бързо правораздаване, но слабо образование и малко туризъм 30.05.2025

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Шумен продължават да нарастват. Увеличението при коефициента...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design