Новини

В навечерието на новата учебна година е време да погледнем назад и да направим равносметка за резултатите от последната. В настоящата статия се спираме върху оценките от Националното външно оценяване, което е задължително за всички седмокласници и включва изпити по български език и литература и математика.

Данните за  резултатите от външното оценяване са достъпни на портала за отворени данни, където за всяко училище в страната са публикувани средна оценка по БЕЛ и математика, както и броят на учениците, явили се на всеки от двата изпита. Средната оценка по двата задължителни предмета е изчислена като средната на училищата в нея, претеглена с броя на явилите се ученици. По този начин, да речем, средната оценка на училище с 50 седмокласници би имала 10 пъти по-голяма тежест в средната за разглежданата община от такова с пет. 

|Интерактивна версия на картата|

През 2022г. общо 58 567 ученици са се явили на Националното външно оценяване по БЕЛ, като средният им резултат е 53,63 точки от 100. Явилите се по математика са малко по-малко  - 58 349 - въпреки че и двата изпита са задължителни. Средната оценка тук както обикновено е значително по-ниска – 35,32 точки. Важно е да се отбележи, че тези резултати отчитат и явилите се ученици от чужбина, които са 21 на брой.

Общините с най-високи резултати по БЕЛ са Борино (70,5 точки), Варна (67,88 точки), Неделино (66,47 точки), Златоград (66,17 точки) и Столична (65,31 точки). На сравнително високи позиции се нареждат големите областни центрове, при които по-високата конкуренция между училищата и наличието на повече ресурси допринасят за по-високо качество на образованието. Най-добре се представят много малки общини, отчасти понеже всеки ученик има много голяма тежест за крайната средна оценка; при тях обаче има и значителни разлики в постиженията между отделните години, именно заради голямото влияние на отделните ученици. Така няколко много добри представяния биха могли да изпратят дадена община на върха на класацията, а няколко много слаби – в дъното. Най-малко точки по БЕЛ са получили учениците от Ново село (9,19), Макреш (10), Чупрене и Маджарово (12,80) и Невестинo (16,23), които са сред общините с най-малко явили се ученици.

|Интерактивна версия на картата|

Резултатите по математика наподобяват тези по български по това, че най-горе и най-долу в класацията се намират много малките общини, а големите областни центрове се представят сравнително добре. На челна позиция отново се нарежда община Борино с 64,03 точки, следвана от Баните (61,23), Златоград (54,24), Варна (50,08) и Ценово (49,21). Столична община заема седмо място с 47,33 точки. Най-долу в класацията по математика се нареждат Георги Дамяново (9 точки), Борово (9,02), Якимово (9,96), Ковачевци (10) и Трън (10,97), като в нито една от тези общини не са се явили повече от 30 ученици. Доколкото може  да се говори за клъстери с относително високи резултати по математика, такива са видими в общините в област Смолян, която се характеризира с особено добре развита система на училищно образование, както и в Средногорието.

И през 2022 г. се запазва тенденцията в почти всички общини в страната оценката по БЕЛ да е значително по-висока от тази по математика, като обратното е вярно за едва 10 общини в страната, на фона на 15 общини на предишното външно оценяване. Средната разлика обаче малко се разширява – 15,7 точки в полза на българския език спрямо 14,1 точки година по-рано. Това отразява най-вече ръста в броя на общините, където има екстремни разлики между резултатите по двата предмета – с над 20 точки разлика вече са цели 87 общини, като броят им през 2021 г. е бил 58. Тази динамика е продиктувана в известна степен и от разликите в съдържанието на изпитите между отделните години, които не гарантират сравнимост и напълно равнозначни нива на трудност.

Динамиката на резултатите спрямо предишната година е разнопосочна. При 116 общини се наблюдава подобрение на оценките по математика, а по БЕЛ при 81, като всички с екстремни разлики – и положителни, и отрицателни – са много малки общини, където влиянието на отделните ученици е значително. При най-големите общини резултатите са относително стабилни – в столицата няма промяна в средния брой точки по БЕЛ, а при математиката има спад от 3 точки. Същевременно Пловдив регистрира леко повишение на резултатите по БЕЛ и спад при математиката, а Варна – спад с по точка и на двата изпита.

За разлика от предишни години, през учебната 2021/22 няма публикувана официална скала за приравняване на точките на външното оценяване към стандартната шестобална система. Ако ползваме обаче въведеният нов стандарт за оценка на зрелостните изпити след 12-ти клас и външното оценяване след четвърти, то за учениците биха били нужни 30 точки, за получат оценка Среден (3) и съответно да преминат успешно външното оценяване. Средната оценка на изпита по БЕЛ в 52 общини попада под този праг, докато при математиката резултатите на цели 181 общини не биха достигнали за тройка. Такова приравняване прави съвсем видим проблемът, че в над две трети от общините в страната подготовката по математика е недостатъчна и средният резултат на явилите се ученици в тях не стига за постигане на среден успех над Слаб (2). Ако пък приложим скалата от предишното външно оценяване, което залага значително по-нисък критерий, то под чертата по БЕЛ биха останали 4 общини, но по математика -  цели 29.

Правят впечатление и много големите разлики между отделните училища. Средно над 80 точки на изпита по БЕЛ са постигнали 32 училища, но с под 30 са 489 от общо 1736, участвали във  външното оценяване. Прави впечатление, че в топ 10 на училищата според класирането по БЕЛ шест са с математически или природо-математически профил, което затвърждава извода за като цяло по-високото качество на прогимназиално образование в математическите училища. При математиката неравенството е още по-голямо, като едва 16 училища постигат среден резултат над 80 точки, а с под 30 са повече от половината – цели 1035.

Взети заедно, тези резултати са повод за сериозно притеснение. Те говорят за изключително съсредоточаване на качественото обучение по математика (а и точни науки като цяло) в много малък брой елитни училища, които постигат много високи резултати – не само на националните изпити, но и на международните олимпиади. Извън тях обаче качеството спада много рязко, оттам намалява и броят на учениците, които впоследствие са в състояние да продължат образованието си в насока, която изисква по-сериозна подготовка по математика. От гледна точка на икономическото развитие това обстоятелство спъва потенциала за развитие на редица отрасли, най-вече в сферата на ИКТ и по-високия сегмент на индустриалното производство, които са и сред основните двигатели на растежа в страната в последното десетилетие. Преодоляването на тези неравенства и съответно подобряването на масовото качество на образованието по математика ще е сред най-сериозните предизвикателства пред бъдещото управление.