Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

13.10.2023Малко оптимизъм на демографския фронт

От десетилетие демографските новини за България са почти изключително негативни – населението се стопява бързо, естественият прираст се влошава, а ковид-19 доведе до рязко повишаване на смъртността. Някои индикатори обаче дават повод за преосмисляне на поне част от общата демографска динамика, и дори за лек оптимизъм. Днес се спираме върху плодовитостта, която отбелязва значително подобрение през 2022 г. и дори се приближава до коефициента си на заместване.

Определението на тоталния коефициент на плодовитост e „средният брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен период (от 15 до 49 години) съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година“. Най-често се приема, че заместване има когато коефициентът достигне поне 2,1 – с други думи, когато средностатистическата жена има средно 2,1 деца. В средносрочен план това означава задържане на населението и демографска стабилност, а всяка по-висока стойност води до постепенно повишаване.

Плодовитостта в България се регистрира повече от век, като постига своя исторически пик в периода по време и след Първата световна война – около 5,5 деца на една жена. Следващите видими пикове са веднага след Втората световна война (около 3,5-4 деца) и през 70-те години на ХХ век, когато за последен път страната е над „заместването“ от 2,1 деца. Обратно, абсолютното дъно е достигнато в годините на най-дълбока икономическа криза в края на 90-те години - едва 1,1 деца. Оттогава насам се наблюдава лек ръст до 1,6 деца в началото на глобалната финансова криза, и до 1,78 деца през 2022 г., което е и най-високата стойност от началото на демократичната история на страната насам.

Съдейки по динамиката, повече от очевидно е кои са факторите, които предопределят динамиката на плодовитостта. В началото на ХХ век икономическата трансформация от аграрна към индустриална икономика води до бърз спад, последват от задържане през периода на Народна република България. По-краткосрочните движения обаче са свързани с много резките промени на средата – периодът след двете световни войни носи оптимизъм, обратно – стопанските шокове и висока несигурност след разпада на социалистическия строй и в хода на двете икономически кризи водят със себе си значителни влошавания. По същия начин, впрочем, може да бъде интерпретирано и задържането на плодовитостта в хода на пандемията от ковид-19.  Съответно периодът от началото на миналото десетилетие се характеризира с постепенно подобрение, а първата година след пандемията -  с подобрение със средно 0,2 деца, сред по-резките в представения исторически преглед.

Погледът към коефициента на плодовитост на отделните области разкрива значителни различия между отделните части на страната, като три области – Сливен (2,57), Ямбол (2,35) и Ловеч (2,11) – са над стойността на заместване. Най-ниските стойности на индикатора пък са в Смолян (1,33) и столицата (1,51). Подобрението спрямо десетилетие по-рано обаче е повсеместно – няма нито една област, в която се наблюдава спад, а при повечето ръстът е от порядъка на 0,2-0,3 пункта в рамките на десетилетието. Все пак  има видим контраст между областите в Северна и Южна България, като в повечето северни области подобрението е значително по-бавно.

На този етап – единично бързо повишение в рамките на една година – няма как да твърдим, че има трайно подобрение в плодовитостта и пряко обвързаната с нея раждаемост в страната. Въпреки това обаче историческата динамика ясно насочва към факторите, които влияят благотворно – повишаването на предвидимостта, премахването на екзистенциалните заплахи и общото подобряване на макроикономическата и социалната среда. С други думи, залагането на демографски цели следва да си полага цели и в тези посоки, които са далеч по-ефективни от данъчните отстъпки и преференциалните жилищни кредити.

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Няколко стъпки за актуализация на имотния данък 25.08.2025

В дебата за финансовото състояние на местната власти и размера на собствените приходи данъците върху недвижимите...

Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 29.07.2025

Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез...

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design