Малките общини постигат по-слаби резултати на оценяването след седми клас
Адриан Николов
Качеството на образованието в България може да се мери по много начини. Самата образователна система на всяка от трите си степени – начално, основно и средно - съдържа външно независимо оценяване на всички ученици. Освен това страната участва и в няколко международни проучвания на качеството, например TALIS и PISA. Най-общо те сочат, че в сравнителен контекст предлаганото от българската образователна система качество е средно в световен план и това му равнище не се изменя значително през годините.
Анализът на ниво държава – особено държава като България, в която има значителни регионални различия – обаче честно скрива неравенствата и неравномерни резултати вътре в самата държава. По тази причина тук ще разгледаме представянето на учениците в отделните общини в страната.
Ползваният измерител на качество е представянето на учениците на външното оценяване по задължителния за всички изпит по български език и литература, провеждан след седми клас. Индикаторът е избран, тъй като покрива на практика цялата страна . Това позволява пълна сравнимост, тъй като се ползват едни и същи тестове за всички ученици в конкретната година.
Резултати от оценяването след седми клас по общини
Видими са значителните разлики между отделните общини. Докато в Ново село, Видинско, средният резултат за общината е едва 7,9 от възможни 65 точки , а в Златарица, Великотърновско – 10,2, седмокласниците в Златоград, Смолянско постигат среден резултат от 39,8, а тези в Смолян - 39,7. Тези екстремни резултати най-вероятно са продукт не само на качеството на преподаване, но и на случайни вариации и относително малкия брой ученици в тези общини.
Въпреки това се откроява ясна правопропорционална зависимост между големината на населеното място и представянето на външното оценяване, т.е. по-големите общини в общия случай постигат по-високи резултати на оценяването. Причина за това най-вероятно е съсредоточаването на по-добри училища и преподаватели в тях, но и насочване на по-добрите ученици към училища в големите градове. Обратното не може да се каже за малките общини, поне не и с висока сигурност – сред тях има и добри, и лоши резултати, но преобладават по-ниските в сравнение с големите общини.
Тези резултатите сочат, че качеството на предлаганото образование е неравномерно между отделните общини, като училищата в малките общини не са сравними като качество и резултати с тези в големите. Дори и да приемем, че семейната и социалната среда в по-малките общини дават по-лош старт на учениците в тях, очевидно е, че училищата не успяват да преодолеят тези дефицити, а ги запазват.
Този проблем би могъл да намери своето решение (поне) по два начина. Първата възможност е целево насочване на човешки и финансови ресурси към местата, където оценяванията сочат по-слаби резултати. Настоящата система обаче вече разпределя финансирането на училищата неравномерно с приоритет на училищата в малките населени места, но въпреки това разликите в качеството остават значителни. Пренасочването на учители от големите към малките градове в голям мащаб изглежда труднопостижимо, дори и при наличие на финансова мотивация, най-вече заради възможностите за развитие и условията на живот в малките населени места.
От няколко години такова насочване на високообразовани млади хора към училища в слабо развити, малцинствени територии и селски общини се прави успешно от програмата „Заедно в час“. Въпреки че програмата създава добри условия и мотивация за млади учители, които днес са рядкост в системата на училищно образование, нейният обхват на този етап е прекалено малък (според уебсайта на програмата, през учебната 2016/17 в нея участват около 170 млади учители), за да доведе до системна промяна в качеството на образование по места. Ако подходът ѝ обаче бъде възприет и репликиран в много по-голям мащаб, той би могъл да предостави решение на проблемите на качеството.
Вторият подход е окрупняване на училищата. Статистическият анализ на ниво училище сочи, че училищата, от които повече ученици се явяват на външното оценяване, постигат по-високи резултати (като ефектът е 0,15 точки за всеки явил се ученик). Освен да осигури достъп до по-качествено образование за повече ученици, окрупняването на училищната система би довело и до спестяване на значителни средства за поддръжка на училищни сгради и персонал на места, където се предлага по-малко качествено образование. Настоящата система на финансиране на училищното образование обаче възпрепятства този процес, тъй като единните разходни стандарти насочват повече средства именно към учениците в по-малките общини. Очевидно, обаче, по-голямата субсидия на ученик за тези училища не гарантира добро образование, а по-скоро обратното – поддържа „на системи” училища с ниско качество на преподаването.
