Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

04.07.2022Зрелостни изпити ’22 в областите – по-ниски оценки и в пъти повече двойки

Външните оценявания, които вече се провеждат на четири етапа от училищното образование – след четвърти, седми, десети и дванадесети клас – със сигурност са много далеч от пълна и точна диагноза на качеството и проблемите в него. Въпреки това обаче те дават проста и ясна оценка на поне един аспект на постиженията на учениците. Резултатите след седми клас тази година регистрираха почти повсеместно влошаване в сравнение с предишната, големи регионални различия, но пък след десети поне в математиката се регистрира леко подобрение. За сметка на това, през учебната 2021/22 г. се наблюдава всеобщо и значително влошаване на зрелостните изпити, които са и от най-голямо значение са по-нататъшната реализация на дванадесетокласниците във висшето образование.

Данните за резултатите от зрелостните изпити по български език и литература през 2022 г. на областно равнище, получени от ИПИ по ЗДОИ сочат значително по-ниски оценки във всички области на страната – нито една не е регистрирала ръст спрямо 2021г. Спадът далеч не е равномерен между отделните области, като най-видимо се понижават средните оценки в Разград – с цели 43 стотни, което поставя областта на последното място в страната с Добър (3,53). Значителен спад има и в Шумен и Добрич, с по 40 стотни, както и в Хасково (-38 стотни) и Плевен (-36 стотни), като тези области също клонят към дъното на класацията. Обратно, най-високите оценки са в традиционните лидери София (столица), Смолян и Варна. Прави впечатление обаче, че в случая на Смолян, често сочен като пример за успех в структурирането и управлението на средното образование в България също има много голям спад на годишна база – с 32 стотни, което поставя областта само на няколко стотни от Пловдив и Варна.

Аналогично повсеместно влошаване на резултатите се наблюдава и при дела на слабите оценки сред явилите се на зрелостния изпит ученици. И тук има много големи разлики между различните области, като през 2022 г. най-висок е делът на провалилите се на първата сесия на матурата по БЕЛ в Хасково (28% от явилите се ученици), Шумен и Разград (по 27%), както и в Кърджали и Плевен (по 26%). Най-слабо представилите се области в много от случаите удвояват и утрояват дела на неиздържалите зрелостния изпит, а в шест от тях повишението е с над 15 пр.п. в рамките на една година. Дори при областите с най-нисък дял на слабите оценки ръстът е в пъти – в София (столица) той се повишава от 1,8% през 2021 г. до 6,8% през 2022 г., в Смолян – от 2,4 на 9,6%.

При сравняването на резултатите от отделни издания на зрелостния изпит обаче следва да имаме предвид, че те не са напълно еквивалентни – винаги има известни отлики в нивото на трудност, което неизменно се отразява и на крайните резултати на учениците. Това важи с особена сила за настоящото издание, което внася значителни промени в структурата на изпита и в неговото оценяване. Своята роля неизменно носи и продължителният период на дистанционно обучение в хода на Covid пандемията, когато достъпът до образование на по-бедните и децата в неблагоприятна семейна среда се влоши значително.

Въпреки проблемите със сравнимостта, на база на данните от новите зрелостни изпити може да се заключи, че неравенствата в образователната система между областите в България, които водят и до голямо разслоение в постиженията на учениците остават, и дори се задълбочават. От значение е и динамиката – докато в някои области нарастването на дела на слабите оценки е с 15 пункта, а в други – с 5. Така се вижда, че на местата с по-слабо работещо училищно образование има много повече деца, които досега едва са издържали изпита, а при леко завишаване на критериите изпадат под чертата. Това от своя страна подчертава и потребността от реформа, насочена към подобряване на учебния процес и качеството на образование не само в елитните училища, но и сред най-слабо представящите се днес.

Големият ръст на слабите оценки има и практически последствия. От една страна, много повече ученици ще се явят на поправителна сесия на зрелостния изпит, което изисква допълнителни ресурси за нейната организация. По-важен е обаче ефектът върху самите ученици – за най-слабо подготвените се от тях расте реалният риск да не успеят да завършат средното си образование, което поставя значителна пречка към реализирането им на пазара на труда. Това създава проблеми и пред висшите училища, които вече срещат трудности в запълването на обявените места за студенти на фона на негативните демографски процеси, а по-ниските средни оценки на зрелостния изпит ще означават и още по-лесен достъп до специалностите, за които те са определящи.

Разбира се, прекалено рано е на база само на една година на рязко влошаване да преценяваме какви ще са дългосрочните тенденции в зрелостните изпити, особено ако припомним, че в предишните няколко години и средните оценки на областите, и делът на слабите оценки оставаха относително стабилни. Въпреки това обаче тези значително по-слаби резултати за пореден път подчертават нуждата от провеждане на отдавна отлагана реформа, която да адресира проблеми в качеството на училищното образование и големите неравенства между отделните училища и населени места.

 




Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Няколко стъпки за актуализация на имотния данък 25.08.2025

В дебата за финансовото състояние на местната власти и размера на собствените приходи данъците върху недвижимите...

Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 29.07.2025

Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез...

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design