Пет тренда за икономиките по река Дунав
В унисон с общите процеси, икономиките на общините по река Дунав преживяват икономически подем, движен тук най-вече от добрите резултати на земеделието и няколко ограничени индустриални центъра. С някои малки изключения обаче те остават с ниска степен на икономическо развитие, и, ако съдим по плахата инвестиционна активност през последните години, няма особени изгледи това да се промени в близко бъдеще. Това се превежда и в свит и статичен пазар на труда, който се характеризира с висока и продължителна безработица и ниска заетост, както и ниски доходи и стандарт на живот. Човешкият капитал на региона, особено ако оставим настрана Русе и още няколко по-големи градове е силно ограничен, а остро негативната демографската динамика и бързото застаряване се явяват най-силния ограничител на потенциала за развитие в средносрочен план.
- Малките дунавски икономики
С няколко основни изключения, икономиките на общините по Дунав (тук разглеждаме всички общини, за които реката образува част от границата на територията) са малки по размер и с ниска степен на икономическо развитие. Към 2022 г. само четири от тях – тези на Вълчедръм, Крушари, Генерал Тошево и Русе са с над 10 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, като при трите по-малки основен двигател е доброто представяне на земеделския сектор през годината, в частност отглеждането и търговията на зърнени култури. Поглед към по-стари данни сочи, че с най-висока степен на икономическо развитие сред дунавските общини е доминираната от ядрената енергетика община Козлодуй – лидер не само в тази група, но и в страната като цяло – но информацията за нея е конфиденциална отпреди пандемията. Далеч пред останалите през 2021 г. е и община Сливо поле, 20,5 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, два пъти повече от втората община Русе и почти три пъти повече от третата Генерал Тошево. При липсата на данни за нея през 2022 г. лидер остава Русе с 12,2 хил. лв. на човек, а 15 от общо 25 дунавски общини са с ниска степен на стопанско развитие, с под 5 хиляди лева добавена стойност на човек от населението. Общият поглед към групата сочи, че западните общини са генерално със значително по-ниско развитие.
Най-голямата дунавска икономика е тази на община Русе, със 1,7 милиарда лева добавена стойност през 2022 г. На второ място се нарежда областният център Силистра с 274 милиона лева, следван от Видин с 230 милиона лева. Относително големи по размер са и икономиките на Сливо поле – 203 милиона лева, но по последни данни за 2021 г., както и тази на Свищов, 159 милиона лева. Останалите общински икономики по Дунав са с размер на добавената стойност под 100 милиона лева.
На фона на ниската степен на икономическо развитие, дунавските общини регистрират относително слаб растеж през 2022 г. В Ново село и Ситово има спад на добавената стойност, а на повечето места повишението е от порядъка на 20-25%, близо до темпа на инфлация. Най-висок ръст отбелязват Оряхово и Димово, които са сред най-малките икономики на крайречния регион. Русе отбелязва относително бавен ръст – 13%, което в реално изражение означава спад на добавената стойност. Същото е вярно за Силистра, където повишението е със 7% на годишна база, но пък община Видин, където то достига 40% спрямо 2021 г.
- Ниските инвестиции край Дунав
Годината след пандемията беше период на бърз ръст в инвестициите в голяма част от общинските икономика, но в много от малките дунавски общини вместо това се наблюдава допълнителен спад в разходите за придобиване на дълготрайни материали активи. Някои по-малки общини – Долна Митрополия, Крушари, Шабла, Лом отбелязват значителен пик на инвестициите. В областните центрове Русе, Видин и Силистра ръстът е по-умерен.
Очаквано, най-високите инвестиции през годината са реализирани в община Русе – 427 милиона лева разходи за машини, земя и сгради, а с над 100 милиона лева е още само община Силистра. Претеглени спрямо населението обаче, лидери по инвестиции през 2022 г. са малки общини – Вълчедръм достига 4,4 хиляди лева на човек, Генерал Тошево – 4,3 хиляди лева, Ситово – 3,1 хиляди лева. Видимо доброто представяне на земеделието е довело до повишаване на инвестиционните разходи на фирмите в отрасла. С относително високи относителни инвестиции е и община Русе, както и близко свързаната с икономиката ѝ Сливо поле.
Преки чуждестранни инвестиции в общините по Дунав почти отсъстват, ако оставим настрана община Русе, където размерът им достига 403 милиона евро с натрупване в края на 2022 г. Извън нея значителни чужди капитали има в Генерал Тошево (22 милиона евро) и областния център Силистра (15 милиона евро). Спрямо населението Русе постига 2,9 хиляди евро на човек от населението, Генерал Тошево – 2,2 хиляди евро на човек, като и в двете общини тенденцията е към повишение на чуждите инвестиции. Много от дунавските общини се представят добре в употребата на средства от европейските фондове, като лидер тук е Белене с 5,4 хиляди лева на човек от населението от началото на европейските програми до средата на 2023 г., което е сред най-високите стойности не само в региона, но и в страната като цяло.
- Свитите пазари на труд
Въпреки почти повсеместното икономическо оживление, показателите на пазара на труда остават негативни в почти целия крайдунавски регион. Едва три от 27-те общини – Русе, Иваново и Свищов са с под 5% безработица през 2022 г. а с под 10% са общо 11 от тях. Същевременно в региона са няколко от „рекордьорите“ в страната по безработица – в Димово тя е 58% от икономически активното население, в Кайнарджа – 37%, във Вълчедръм – 30%. На фона на общото подобрение, тенденциите в тази част на страната са разнопосочни, като 11 общини регистрират спад на безработицата – сред тях и тези с най-висок растеж, разгледани по-горе – но останалите 16 са с повишение. В Русе коефициентът остава непроменен в рамките на година, но в другите два областни центъра, разположени на реката – Видин и Силистра – безработицата расте. Характерът на безработицата също има значение, като в повечето дунавски общини, с изключение на Русе, Крушари и Шабла трайно безработните, останали извън заетост за повече от година надхвърлят 10%, а я някои – Вълчедръм, Оряхово, Димово, Главиница, Кайнарджа – надминават 50%. Това от своя страна означава, че вероятността тези хора с ниско образование и умения да се реализират в близко бъдеще не изглежда много голяма.
Високата безработица се комбинира с ниска заетост – според данните от преброяването делът на работещите е най-нисък в Кайнарджа, 21% от населението в трудоспособна възраст, а в повечето общини по реката той варира между 30 и 50%. Над 60% е заетостта само в три от тук разглежданите общини – Русе, Силистра и Шабла. Слабото представяне на пазара на труд отразява най-вече ниските инвестиции в повечето местни икономики, но и отлива на образовано население към други части на страната и чужбина. Благодарение на по-ниската производителност на труда, заплатите са сред по-ниските в страната, като изключение от това е Козлодуй, където средното възнаграждение достига 2949 лева месечно през 2022 г., заради водещата роля на ядрената централа като основен работодател. Извън нея с над 1500 лева месечно средна заплата е единствено Вълчедръм.
- Проблемите в образованието
Потенциалът за експанзия на пазара на труда и привличане на инвестиции като цяло на дунавските общини е силно ограничен от образователната структура на работната сила. Висшистите сред населението на 25-64 годишна възраст са относително малко, като надхвърлят 30% единствено в Русе, Козлодуй, Свищов и Силистра. Същевременно има общини като Кайнарджа и Крушари, където хората с висше образование са под 5% в тази група. В тях доминират хората с основно и по-ниско образование, тук-там се виждат и високи дялове на неграмотните, особено в Силистренско и Добричко. Тези особености на работната сила предопределят характера на инвестициите, които могат да се правят в региона, което изключва услугите с добавена стойност и високотехнологичния сегмент на индустрията, които имат и най-голям потенциал за изпреварващо развитие.
Погледът към постиженията на образователната система на крайдунавските общини не дава особен повод за оптимизъм за подобрения в близо бъдеще, като тук е една от малкото общини с чиста оценка Слаб (2) на последния зрелостен изпит по български език и литература – в Крушари нито един дванадесетокласник не е постигнал различен резултат. Повечето общини пък са в диапазона Среден (3) – Добър (3,50). На малко по-окуражителен извод навеждат и постиженията на последното НВО след седми клас, където ако извън трите областни центъра относително високи резултати постигат и общини като Лом, Ценово, Свищов, Тутракан.
- Голямото демографско предизвикателство
На фона на обрисуваната дотук подчертано негативна картина, най-сериозното предизвикателство пред развитието на дунавския регион несъмнено е демографската динамика. Тук са някои от общините, чиито население намалява най-бързо в периода между последните две преброявания на населението, като спадът в повечето в рамките на десетилетието е между 20 и 30%. Изключение от това правило са общини като Русе и Козлодуй, където възможностите за реализация и доход позволяват забавяне на демографския процес, но и при тях свиването е около 15%. Същевременно в региона са и едни от най-застарелите общини в страната, като в някои от тях делът на хората над 65 годишна възраст приближава 40%, а този на трудоспособните приближава 50%.
Последните тенденции дават някои поводи за умерен оптимизъм, като в унисон с общите тенденции в половината общини през 2023 г. нетната миграция вече е положителна, най-видимо в Ново село (9%) и Крушари (3%). Повод за притеснение е обаче обстоятелството, че в Русе миграцията е едва балансирана, а останалите по-големи градове – Силистра, Видин, Лом, Свищов, Козлодуй – продължават да отдават повече население, отколкото получават. Въпреки че свръх смъртността от пандемията вече е оставена назад, повечето общини в региона имат подчертано негативен естествен прираст, движен както от висока смъртност, но и от слаба раждаемост, като повечето общини губят 1,5-2,5% от общото си население само в резултат на естествените процеси.