Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

09.05.2024Пет тренда за икономиките по река Дунав

В унисон с общите процеси, икономиките на общините по река Дунав преживяват икономически подем, движен тук най-вече от добрите резултати на земеделието и няколко ограничени индустриални центъра. С някои малки изключения обаче те остават с ниска степен на икономическо развитие, и, ако съдим по плахата инвестиционна активност през последните години, няма особени изгледи това да се промени в близко бъдеще. Това се превежда и в свит и статичен пазар на труда, който се характеризира с висока и продължителна безработица и ниска заетост, както и ниски доходи и стандарт на живот. Човешкият капитал на региона, особено ако оставим настрана Русе и още няколко по-големи градове е силно ограничен, а остро негативната демографската динамика и бързото застаряване се явяват най-силния ограничител на потенциала за развитие в средносрочен план.

  • Малките дунавски икономики

С няколко основни изключения, икономиките на общините по Дунав (тук разглеждаме всички общини, за които реката образува част от границата на територията) са малки по размер и с ниска степен на икономическо развитие. Към 2022 г. само четири от тях – тези на Вълчедръм, Крушари, Генерал Тошево и Русе са с над 10 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, като при трите по-малки основен двигател е доброто представяне на земеделския сектор през годината, в частност отглеждането и търговията на зърнени култури. Поглед към по-стари данни сочи, че с най-висока степен на икономическо развитие сред дунавските общини е доминираната от ядрената енергетика община Козлодуй – лидер не само в тази група, но и в страната като цяло – но информацията за нея е конфиденциална отпреди пандемията. Далеч пред останалите през 2021 г. е и община Сливо поле, 20,5 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, два пъти повече от втората община Русе и почти три пъти повече от третата Генерал Тошево. При липсата на данни за нея през 2022 г. лидер остава Русе с 12,2 хил. лв. на човек, а 15 от общо 25 дунавски общини са с ниска степен на стопанско развитие, с под 5 хиляди лева добавена стойност на човек от населението. Общият поглед към групата сочи, че западните общини са генерално със значително по-ниско развитие.

Най-голямата дунавска икономика е тази на община Русе, със 1,7 милиарда лева добавена стойност през 2022 г. На второ място се нарежда областният център Силистра с 274 милиона лева, следван от Видин с 230 милиона лева. Относително големи по размер са и икономиките на Сливо поле – 203 милиона лева, но по последни данни за 2021 г., както и тази на Свищов, 159 милиона лева. Останалите общински икономики по Дунав са с размер на добавената стойност под 100 милиона лева.

На фона на ниската степен на икономическо развитие, дунавските общини регистрират относително слаб растеж през 2022 г. В Ново село и Ситово има спад на добавената стойност, а на повечето места повишението е от порядъка на 20-25%, близо до темпа на инфлация. Най-висок ръст отбелязват Оряхово и Димово, които са сред най-малките икономики на крайречния регион. Русе отбелязва относително бавен ръст – 13%, което в реално изражение означава спад на добавената стойност. Същото е вярно за Силистра, където повишението е със 7% на годишна база, но пък община Видин, където то достига 40% спрямо 2021 г.

  • Ниските инвестиции край Дунав

Годината след пандемията беше период на бърз ръст в инвестициите в голяма част от общинските икономика, но в много от малките дунавски общини вместо това се наблюдава допълнителен спад в разходите за придобиване на дълготрайни материали активи. Някои по-малки общини – Долна Митрополия, Крушари, Шабла, Лом отбелязват значителен пик на инвестициите. В областните центрове Русе, Видин и Силистра ръстът е по-умерен.

Очаквано, най-високите инвестиции през годината са реализирани в община Русе – 427 милиона лева разходи за машини, земя и сгради, а с над 100 милиона лева е още само община Силистра. Претеглени спрямо населението обаче, лидери по инвестиции през 2022 г. са малки общини – Вълчедръм достига 4,4 хиляди лева на човек, Генерал Тошево – 4,3 хиляди лева, Ситово – 3,1 хиляди лева. Видимо доброто представяне на земеделието е довело до повишаване на инвестиционните разходи на фирмите в отрасла. С относително високи относителни инвестиции е и община Русе, както и близко свързаната с икономиката ѝ Сливо поле.

Преки чуждестранни инвестиции в общините по Дунав почти отсъстват, ако оставим настрана община Русе, където размерът им достига 403 милиона евро с натрупване в края на 2022 г. Извън нея значителни чужди капитали има в Генерал Тошево (22 милиона евро) и областния център Силистра (15 милиона евро). Спрямо населението Русе постига 2,9 хиляди евро на човек от населението, Генерал Тошево – 2,2 хиляди евро на човек, като и в двете общини тенденцията е към повишение на чуждите инвестиции. Много от дунавските общини се представят добре в употребата на средства от европейските фондове, като лидер тук е Белене с 5,4 хиляди лева на човек от населението от началото на европейските програми до средата на 2023 г., което е сред най-високите стойности не само в региона, но и в страната като цяло.

  • Свитите пазари на труд

Въпреки почти повсеместното икономическо оживление, показателите на пазара на труда остават негативни в почти целия крайдунавски регион. Едва три от 27-те общини – Русе, Иваново и Свищов са с под 5% безработица през 2022 г. а с под 10% са общо 11 от тях. Същевременно в региона са няколко от „рекордьорите“ в страната по безработица – в Димово тя е 58% от икономически активното население, в Кайнарджа – 37%, във Вълчедръм – 30%. На фона на общото подобрение, тенденциите в тази част на страната са разнопосочни, като 11 общини регистрират спад на безработицата – сред тях и тези с най-висок растеж, разгледани по-горе – но останалите 16 са с повишение. В Русе коефициентът остава непроменен в рамките на година, но в другите два  областни центъра, разположени на реката – Видин и Силистра – безработицата расте. Характерът на безработицата също има значение, като в повечето дунавски общини, с изключение на Русе, Крушари и Шабла трайно безработните, останали извън заетост за повече от година надхвърлят 10%, а я някои – Вълчедръм, Оряхово, Димово, Главиница, Кайнарджа – надминават 50%. Това от своя страна означава, че вероятността тези хора с ниско образование и умения да се реализират в близко бъдеще не изглежда много голяма.

Високата безработица се комбинира с ниска заетост – според данните от преброяването делът на работещите е най-нисък в Кайнарджа, 21% от населението в трудоспособна възраст, а в повечето общини по реката той варира между 30 и 50%. Над 60% е заетостта само в три от тук разглежданите общини – Русе, Силистра и Шабла. Слабото представяне на пазара на труд отразява най-вече ниските инвестиции  в повечето местни икономики, но и отлива на образовано население към други части на страната и чужбина. Благодарение на по-ниската производителност на труда, заплатите са сред по-ниските в страната, като изключение от това е Козлодуй, където средното възнаграждение достига 2949 лева месечно през 2022 г., заради водещата роля на ядрената централа като основен работодател. Извън нея с над 1500 лева месечно средна заплата е единствено Вълчедръм.

  • Проблемите в образованието

Потенциалът за експанзия на пазара на труда и привличане на инвестиции като цяло на дунавските общини е силно ограничен от образователната структура на работната сила. Висшистите сред населението на 25-64 годишна възраст са относително малко, като надхвърлят 30% единствено в Русе, Козлодуй, Свищов и Силистра. Същевременно има общини като Кайнарджа и Крушари, където хората с висше образование са под 5% в тази група. В тях доминират хората с основно и по-ниско образование, тук-там се виждат и високи дялове на неграмотните, особено в Силистренско и Добричко. Тези особености на работната сила предопределят характера на инвестициите, които могат да се правят в региона, което изключва услугите с добавена стойност и високотехнологичния сегмент на индустрията, които имат и най-голям потенциал за изпреварващо развитие.

Погледът към постиженията на образователната система на крайдунавските общини не дава особен повод за оптимизъм за подобрения в близо бъдеще, като тук е една от малкото общини с чиста оценка Слаб (2) на последния зрелостен изпит по български език и литература – в Крушари нито един дванадесетокласник не е постигнал различен резултат. Повечето общини пък са в диапазона Среден (3) – Добър (3,50). На малко по-окуражителен извод навеждат и постиженията на последното НВО след седми клас, където ако извън трите областни центъра относително високи резултати постигат и общини като Лом, Ценово, Свищов, Тутракан.

  • Голямото демографско предизвикателство

На фона на обрисуваната дотук подчертано негативна картина, най-сериозното предизвикателство пред развитието на дунавския регион несъмнено е демографската динамика. Тук са някои от общините, чиито население намалява най-бързо в периода между последните две преброявания на населението, като спадът в повечето в рамките на десетилетието е между 20 и 30%. Изключение от това правило са общини като Русе и Козлодуй, където възможностите за реализация и доход позволяват забавяне на демографския процес, но и при тях свиването е около 15%. Същевременно в региона са и едни от най-застарелите общини в страната, като в някои от тях делът на хората над 65 годишна възраст приближава 40%, а този на трудоспособните приближава 50%.

Последните тенденции дават някои поводи за умерен оптимизъм, като в унисон с общите тенденции в половината общини през 2023 г. нетната миграция вече е положителна, най-видимо в Ново село (9%) и Крушари (3%). Повод за притеснение е обаче обстоятелството, че в Русе миграцията е едва балансирана, а останалите по-големи градове – Силистра, Видин, Лом, Свищов, Козлодуй – продължават да отдават повече население, отколкото получават. Въпреки че свръх смъртността от пандемията вече е оставена назад, повечето общини в региона имат подчертано негативен естествен прираст, движен както от висока смъртност, но и от слаба раждаемост, като повечето общини губят 1,5-2,5% от общото си население само в резултат на естествените процеси.

Автор: Адриан Николов

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Няколко стъпки за актуализация на имотния данък 25.08.2025

В дебата за финансовото състояние на местната власти и размера на собствените приходи данъците върху недвижимите...

Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 29.07.2025

Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез...

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design