Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

14.06.2013Заетостта се покачва там, където доходите изостават

Явор Алексиев

 

Преди малко повече от месец ИПИ направи опит да проследи динамиката на покачването на доходите на работещите и нивото на безработица в отделните части на страната.[1] Целта беше да отговорим на въпроса как пазарът на труда в различните области реагира на комбинацията от покачващи се заплати и продължаваща висока безработица. В следствие на анализа разделихме условно областите в четири групи:

  • Група 1: Области с бавно нарастващи заплати и намаляваща безработица през 2012 г. –Бургас, Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Плевен, Смолян и Хасково. Безработицата в тях се понижава през 2012 г., като в същото време средногодишното ниво на заплатите нараства с по-бавни темпове от средните за страната.
  • Група 2: Области с бавно нарастващи заплати и увеличаваща се безработица през 2012 г. - Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Ловеч, Перник, Русе, Сливен и Ямбол. Комбинацията от нисък ръст на заплатите и продължаващ ръст на безработицата говори за липса на гъвкавост на пазара на труда в тези области.
  • Група 3: Области с бързо нарастващи заплати и увеличаваща се безработица през 2012 г. - там заплатите през 2012 г. се увеличават по-бързо от средния за страната темп, което е придружено и от покачваща се безработица. Това са Монтана, Пазарджик, Пловдив, Разград, Силистра, София (столица), Стара Загора и Търговище.
  • Група 4: Области с бързо увеличаващи се доходи и намаляваща безработица през 2012 г. – има само две области, в които темпът на нарастване на заплатите изпреварва средния за страната без това да окаже негативно влияние върху пазара на труда. Това са Шумен и София (област).

Запазвайки тези четири групи, в настоящия анализ ще разгледаме какво се случи със средногодишния коефициент на заетост на населението на възраст над 15 г. в тях.

В условията на продължителна висока безработица, от водещо значение за тълкуване на процесите на пазара на труда е именно проследяването на заетостта, тъй като тя показва какъв дял от работоспособното население има работа. Сам по себе си, спадът на безработицата в някои области, ако не е придружен с покачваща се заетост, не показва действително възстановяване на пазара на труда.

Графика 1: Промяна на коефициента на заетост в областите с бавно нарастващи заплати и намаляваща безработица през 2012 г. (Група 1), пр. п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

В седем от осемте области, в които заплатите през 2012 г. нарастват с по-бавен от средния за страната темп се забелязва и покачване на заетостта. Най-много са създадените работни места в Бургас – близо 4 хиляди. В Добрич и Смолян броят на заетите се е увеличил със съответно 3,3 и 2,9 хиляди души. Единствено в Кюстендил заетостта се свива, като през 2012 г. заетите в тази област намаляват с 1,7 хиляди души.

Това е и групата области с най-благоприятно развитие на пазара на труда през 2012 г., изразяващо се в намаляваща безработица и увеличаваща се заетост. По-бавният ръст на доходите в тези области помагат на хората да запазят работните си места и в същото време води до разкриването на нови такива.

Графика 2: Промяна на коефициента на заетост в областите с бавно нарастващи заплати и увеличаваща се безработица през 2012 г. (Група 2), пр. п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

В пет от деветте области, в които през 2012 г. е налице паралелно увеличаване на безработицата и бавен ръст на доходите, заетостта също отбелязва спад. Това говори за сериозна липса на гъвкавост на пазара на труда в тези области.

Най-тревожна е ситуацията в Сливен. Минималният ръст на заплатите, разглеждан в комбинация със свиваща се заетост и покачваща се безработица, може да бъде тълкувано като знак че пазарът на труда в областта не успява да поеме административно налагания ръст на трудовите възнаграждения. Увеличаването на последните оказва влияние най-вече върху области с по-ниски заплати, каквато е и Сливен.

Освен Сливен средногодишното ниво на заплатите отбелязва най-нисък ръст в Благоевград, Велико Търново, Перник, Русе и Ямбол. Това са и петте области с най-добро представяне по отношение на заетостта в групата, като заетостта нараства в четири от тях.

Графика 3: Промяна на коефициента на заетост в областите с бързо нарастващи заплати и увеличаваща се безработица през 2012 г. (Група 3), пр. п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

В четири от осемте области, в които през 2012 г. доходите нарастват по-бързо от средния за страната темп, а безработицата се увеличава, се наблюдава и спад на нивото на заетост. Забележим ръст в броя на заетите има единствено в Пловдив, но и той остава на ниво под 1 процентен пункт. Следва да се отбележи, че в рамките на тази група, трите области, в които заетостта нараства през 2012 г. (Пловдив, Силистра и Монтана), са и областите с най-ниско отклонение от средния за страната темп на нарастване на възнагражденията. В останалите пет области те растат по-бързо, което има негативен ефект върху заетостта.

Графика 4: Промяна на коефициента на заетост в областите с бързо увеличаващи се доходи и намаляваща безработица през 2012 г. (Група 4), пр. п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

През 2012 г. не се наблюдават резки промените в коефициента на заетостта в двете области с намаляваща безработица и бързо повишаващи се заплати. Въпреки ръста на доходите и заетостта в Шумен, областта остава една от тези с най-висока безработица.

Графика 5: Разпределение на четирите групи области според промяната на коефициента на заетост на населението над 15 г. през 2012 г., пр.п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

Вижда се, че заетостта през 2012 г. се покачва с повече от един процентен пункт само в области с по-нисък от средния за страната темп на нарастване на месечните възнаграждения.

Увеличаване на заетостта се наблюдава в 11 от 17-те области, в които заплатите през 2012 г. се увеличават с темп по-нисък от средния за страната. Бавният ръст на доходите в някои от най-бедните области през 2012 г. продължава да помага за повишаването на заетостта в тези области и от началото на 2013 г. В други области обаче, дори забавеното покачване на заплатите не успява да окаже положителен ефект върху заетостта. В същото време в 5 от 10-те области, в които нарастването на заплатите изпреварва средния за страната темп, средногодишното ниво на заетост през 2012 г. е било по-ниско от това през 2011 г.

В Група 1 и Група 2 (области с по-бавен ръст на заплатите) се намират четири от едва шестте области, в които и през първото тримесечие на 2013 г. се наблюдава увеличаване на броя на заетите в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2012 г. Това са Видин, Габрово, Кюстендил и Перник. С изключение на Монтана и Шумен, заетостта през първото тримесечие на 2013 г. намалява във всички останали области в страната.

 

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”


[1] За целта са използвани данните за месечните възнаграждения на наетите по трудово и служебно отношение през 2011 и 2012 г. На база на тяхното движение на годишна база (спрямо съответния месец на 2011 г.) е изчислено увеличаването на средногодишното заплащане във всяка една от областите, както и отклонението му от средния за страната темп на повишаване. Получените данни сме разгледали наред с данните за динамиката на безработицата по области.

Поради недостатъчно представителните данни на НСИ за ситуацията на пазара на труда в Кърджали, областта е изключена от предходния и настоящия анализ.

 

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Няколко стъпки за актуализация на имотния данък 25.08.2025

В дебата за финансовото състояние на местната власти и размера на собствените приходи данъците върху недвижимите...

Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 29.07.2025

Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез...

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design