Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

20.10.2014Всекидневна трудова миграция между областите 1975-2011

Явор Алексиев, Мария Неева

 

Всекидневните трудови мигранти са една от важните групи на пазара на труда от аналитична гледна точка, тъй като илюстрират неговата адаптивност и донякъде – мобилността на трудовия ресурс. Това са хора, които живеят в едно населено място, но ежедневно напускат пределите му, за да отидат на работа в друго. Общият им брой през 2011 г. е 400,3 хиляди души, което значи, че с подобен статут са около 14% от работещите в страната. От тях 104,3 хиляди души напускат не само пределите на населеното място, в което живеят, но и тези на областта си.

Всекидневните трудови мигранти обикновено изкарват парите си на едно място, но ги харчат на друго, като по този начин спомагат за развитието на собствения си град или село и за намаляването (или поне по-бавното задълбочаване) на различията между регионите. Увеличаването на дела на всекидневните трудови мигранти в работната сила се интерпретира като показател за повишаваща се трудова мобилност на населението, а в дългосрочен план – и на цялостната конкуренция за кадри на пазара на труда. Данни за динамиката на всекидневната миграция дава Преброяването на населението от 1975, 1985, 2001 и 2011 година.

Правят впечатление няколко тенденции:

Делът на всекидневните трудови мигранти през 1975 и през 2011 г. е на практика еднакъв – 14% от всички заети. В същото време, в годините между 1975 и 2011 г. се наблюдава повишаване на дела на всекидневните трудови мигранти, които напускат пределите на областта, в която живеят, за да отидат на работа. В периода 1975-2001 г. той се повишава бавно от 10,2% на 11,5%. В периода между 2001 и 2011 г. този дял стига малко над 26%, което е свидетелство за бързо увеличаваща се трудова мобилност между отделните области в страната в годините между последните две преброявания.

Любопитно е и разпределението на пътуващите работещи в зависимост от това дали работното им място се намира в град или в село. Донякъде противно на интуитивните възприятия за развитието на пазара на труда, значителна част от пътуващите работещи продължават да намират заетост в селата през целия период между 1975 и 2001 година, като по-значимо увеличаване на дела на заетите в градовете се забелязва едва през 2011 година.

Фигура 1: Дял на всекидневните трудови мигранти в зависимост от вида на населеното място, в което работят (1975-2011), %

Източник: НСИ, ИПИ

Причината за това е споменатото вече увеличаване на дела на всекидневните мигранти между отделните области. По-голямата част от тях традиционно напускат границите на областта, за да отидат да работят в град, който се намира извън нея.

Всекидневна трудова миграция между областите

Въпреки че в повечето области делът на пътуващите работещи от общо заетите остава стабилен, има и някои области, в които се наблюдават промени. Най-значителните изменения са именно в периода между Преброяване 2001 и Преброяване 2011, когато делът на всекидневните трудови мигранти, работещи извън рамките на областта, в която живеят, се увеличава във всички области, въпреки общия спад на пътуващите работещи в някои от тях.

 

 

Ръст на всекидневните трудови мигранти (брой души)

Ръст на заетите в областта (брой души)

Общо ръст на ВТМ

ВТМ, работещи в същата област

ВТМ, работещи в други области

Общо за страната

236 810

71561

4 996

66 575

Благоевград

5 282

2807

1 128

1 679

Бургас

18 276

5435

4 470

965

Варна

37 695

2494

442

2 052

Велико Търново

44

4597

2 794

1 813

Видин

-5 000

-30

-447

417

Враца

-4 670

1847

-581

2 428

Габрово

-4 732

442

-434

876

Добрич

4 553

2323

7

2 316

Кърджали

-12 224

197

-1 866

2 063

Кюстендил

-2 077

-2151

-4 371

2 220

Ловеч

-2 369

1706

-20

1 726

Монтана

-12 530

2710

665

2 045

Пазарджик

8 135

6306

652

5 654

Перник

5 990

4194

-1 613

5 807

Плевен

-6 391

2951

330

2 621

Пловдив

33 701

11565

8 350

3 215

Разград

-10 440

2433

438

1 995

Русе

4 178

2854

1 815

1 039

Силистра

-3 727

395

-903

1 298

Сливен

-3 107

3009

882

2 127

Смолян

-2 187

1512

-475

1 987

София

9 726

6098

21

6 077

София (столица)

157 797

-4114

-11 125

7 011

Стара Загора

15 426

2880

1 138

1 742

Търговище

1 254

2538

1 337

1 201

Хасково

3 530

1971

189

1 782

Шумен

442

2249

802

1 447

Ямбол

205

2343

1 371

972

Източник: НСИ, ИПИ

В абсолютни стойности най-голямо е увеличението за София (столица). Докато през 2001 г. едва 627 души са работили извън рамките на областта, техният брой през 2011 г. вече е 7011 души. В същото време делът на всекидневните трудови мигранти от столицата (1,22%) остава нисък.

Фигура 2: Брой на всекидневните трудови мигранти, работещи в друга област през 2011 г.

Източник: НСИ, ИПИ

Както и през 2001 г., най-много работещи напускат ежедневно пределите на областите София и Перник – съответно 20,6 хиляди и 12,0 хиляди души, като това движение е следствие от силната притегателна сила от столицата като основен бизнес център в страната и съответно – близостта на Софийска и Пернишка област до нея. Най-ниският брой на всекидневните трудови мигранти е регистриран в област Видин – едва 436 души.

В периода 2001-2011 г. броят на заетите лица в цялата икономика се увеличава от 2,59 на 2,83 милиона души (с 236,8 хиляди души), докато броят на ежедневните трудови мигранти между отделните области се увеличава от 37,7 на 104,3 хил. души (или с 66,6 хиляди души). Условно това означава, че 28 от всеки 100 допълнителни работни места, през 2011 г. в сравнение с 2001 г., са заети от трудови мигранти. В някои области на страната, ръстът в броя на трудовите мигранти е почти равен на общия спад в броя на заетите. Така например, в област Смолян се отчита намаляване на заетите с 2 187 души и ръст на трудовите мигранти с 1 987 души. По този начин всекидневната трудова миграция спомага за запазването на трудовите доходи на домакинствата и на заетостта в по-малките области, компенсирайки закриването на част от работните места в тях. В някои области увеличението в броя на трудовите мигранти е дори по-високо от общия ръст на броя на заетите – така например, в област Шумен се наблюдава увеличение на общия брой заети с 442 души и увеличение на всекидневните трудови мигранти с 1447 души. Това означава, че част от лицата, които преди са работили в областта, са се ориентирали към заетост извън нейните граници, без обаче да сменят местожителството си.

В големите икономически центрове на страната, нещата стоят по коренно различен начин. Въпреки увеличаващия се брой на всекидневните трудови мигранти в тях, едва 4 от всеки 100 нови работни места в София (столица) през 2011 г. в сравнение с 2001 г. са заети от трудови мигранти, напускащи територията на областта. Подобни са съотношенията и в Бургас (5/100), Варна (5,100), Пловдив (10/100) и Стара Загора (11/100).

Във всички области на Северозападна България увеличаването на броя на всекидневните трудови мигранти към други области не е достатъчен, за да компенсира общия спад на броя на заетите. Част от обяснението за това може да бъде териториалната отдалеченост на част от областите (като Монтана и Видин) от силните икономически центрове в страната. Слабото инфраструктурно развитие в сравнение с други райони на страната вероятно също оказва негативен ефект върху мобилността на работната ръка.

По-нататъшното увеличаване на интензитета на всекидневната трудовата миграция е от съществено значение за запазването на икономическата виталност на някои от по-отдалечените и бедни райони на страната. От динамиката на броя на всекидневните трудови мигранти между двете преброявания от 2001 и 2011 г. е видно, че трудовата миграция между областите се увеличава. Това е тенденция, чието продължение ще спомогне за естествената кохезия или поне – по-бавното задълбочаване на разликите между отделните райони на страната.

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Област Търговище – бързо правораздаване и ниски данъци, но слабо образование и застаряващо население 19.05.2025

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Търговище нараства значително. Заплатите и пенсиите също...

Област Стара Загора – много инвестиции и ниски данъци, но висока престъпност и голям дял на нарушената територия 09.05.2025

Доходите в област Стара Загора продължават да се повишават значително и стандартът на живот расте. Заетостта и...

Област София – високи инвестиции и нарастващи заплати, но слабо образование и лоши пътища 25.04.2025

Област София отчита най-ниския ръст на брутния вътрешен продукт на човек от населението и губи второто си място в...

Област Смолян – добро образование и ниска престъпност, но застаряващо население 22.04.2025

Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Смолян продължават да се увеличават. Нивото на бедност...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design