Клъстеризация на областите според социално-икономическото им състояние

доц. д-р Александър Цветков, Региостат

 

При характеризиране на развитието на областите важна изследователска задача е установяването на специфични типове регионални профили, чрез които да се идентифицират приликите и различията между тях въз основа на изследване на съвместното влияние на показателите, характеризиращи социално-икономическото им състояние.

За основни критерии при определянето и структурирането на регионалните профили са използвани комплексните измерители за 12-те направления в анализа – доходи и условия на живот, пазар на труда, инвестиции, инфраструктура, данъци и такси, администрация, демография, образование, здравеопазване, сигурност и правосъдие, околна среда, култура.

Използваният досега клъстерен анализ на областното състояние и развитие е допълнен и обогатен. Формирането на типовете регионални профили е извършено чрез свързаното използване на факторния анализ и невронните мрежи. Предимство на факторния анализ е, че той позволява редуцирането на първичния набор от показатели до по-малък брой обобщени фактори, наречени главни компоненти. Тези фактори са наричани още „скрити“, тъй като не присъстват в явен вид в изходния масив от показатели. Всеки от тези „скрити“ фактори или главни компоненти може да бъде разглеждан като „съвкупност“ от достатъчно силно взаимосвързани помежду си изходни показатели, някои от които са водещи и определящи при формирането му. Например определящи за фактора „Доходи и сигурност“, коментиран по-нататък в текста, са изходните комплексни измерители за инвестиции, доходи и сигурност.

Методът на главните компоненти позволява характеризирането на областите без съществена загуба на изходна информация и дава възможност да се откроят определени типологии на базата на скритите (невидими преди редукцията) фактори – главни компоненти. По този начин е възможен анализ на състоянието на областите по отношение на всеки един от скритите фактори. Тъй като при факторния анализ по метода на главните компоненти факторите се получават с нулеви линейни корелации помежду им, се открива възможност те да бъдат интерпретирани като независими, а това от своя страна позволява да се покаже каква част от различията (вариацията) между областите е резултат от въздействието на всеки от „скритите“ фактори. Открояват се взаимовръзките между отделните изходни показатели, което позволява анализ на взаимните им влияния и използването на последните като механизми при разработването на ефективни политики.

Типовете регионални профили, както и идентифицираните главни компоненти със съставящите ги изходни показатели е възможно да бъдат използвани за идентифициране на комплексни положителни или отрицателни явления, за разкриване и анализ на причините, породили тези явления, за формулиране на общи или секторни политики и др.

Различия в социално-икономическото състояние на областите

Като резултат от факторния анализ са идентифицирани 4 „скрити“ фактора – главни компоненти. Относителното им влияние (делът в %) при определяне на различията (вариацията) между областите, както и определящите ги изходни показатели са представени на следващата фигура[1]:

Фигура 1. Главни компоненти („скрити“ фактори), определящите ги изходни показатели и дял на вариацията (различията), дължащ се на съответния фактор (%)

Забележка: Показателите с червен цвят имат обратна връзка с главния компонент. Общата вариация, определена от „скритите“ фактори, е 73%.

Поредността на представяне на факторите показва тяхната значимост при формиране на различията между областите. Определящо, с най-силно влияние е икономическото развитие, измерено чрез фактора „Доходи и сигурност“. На второ място по значимост са качеството на работната сила, демографският потенциал и възможностите на местното самоуправление да формират благоприятна за развитие среда чрез равнищата на местните данъци и такси – фактор „Работна сила и самоуправление“. На трето място е състоянието на инфраструктурата, а на четвърто – състоянието на системите на здравеопазване и образование – фактор „Социална среда“.

Първият „скрит“ фактор, смислово интерпретиран като „Доходи и сигурност“, обобщава в себе си показателите за доходи и инвестиции и определя почти 30% от различията между тях. От друга страна, но с обратен знак, икономическото развитие се оказва пряко свързано с проблеми в сферата на сигурността и правосъдието. От данните следва, че инвеститорите се влияят много повече от други фактори при взимането на решение за инвестиционна локация, отколкото от равнището на сигурността.

Колкото по-развита икономически е една област, толкова повече проблеми се срещат както в работата на правосъдната система, така и при регистрираните престъпления срещу личността и собствеността.

Област София (столица) е икономически най-силно развита. Според доходите и инвестициите втора след нея е област Бургас, а трета – област Габрово, но разликата между първата и втората област е повече от 2 пъти, докато разликите между следващите са много по-малки. Това още веднъж потвърждава формулираните и в предходни изследвания изводи, че област София (столица) се различава съществено от цялата останала територия на страната.

Положението на областите на другия край на скалата се определя предимно от състоянието на правосъдието и сигурността – „последните“ две области (Кърджали и Смолян) са в най-добро състояние. По отношение на сигурността и правосъдието София (столица) е с най-лоши показатели.

Фигура 2. Петте области с най-високи и петте области с най-ниски стойности за главен компонент „Доходи и сигурност“

Забележка: Разликите в диаметрите показват мащаба на разликите между областите.

Демографското състояние, пазарът на труда и равнищата на местните данъци и такси, определяни от общинските власти, формират втория фактор – „Работна сила и самоуправление“. Той предопределя около 20% от вариацията между областите. Общините в областите в относително по-добро демографско състояние (спрямо останалите, но с характеристики на общата неблагоприятна демографска ситуация) и с по-добри условия на пазара на труда очевидно могат да си позволят по-високи равнища на местните данъци и такси и поради това този показател e корелиран с обратен знак. От друга страна, общините в области с по-неблагоприятни демографски показатели или с по-лоша ситуация на пазара на труда се стремят чрез по-ниските нива на данъци и такси да се конкурират, доколкото това изобщо е възможно, с останалите. Към момента този подход не дава съществен резултат, тъй като нивата на данъците и таксите са само един от много фактори, определящи както инвестиционните решения, така и решенията за заселване или емиграция.

Различията между областите по този главен компонент не са така значими, както при първия, което може да се види на фиг. 11 (вж. разлики в диаметрите).

Фигура 3. Петте области с най-високи и петте области с най-ниски стойности за главен компонент „Работна сила и самоуправление“

Забележка: Разликите в диаметрите показват мащаба на разликите между областите.

Факторът „Инфраструктура“ е представен от един-единствен изходен показател – комплексния измерител за състоянието на инфраструктурата, формиращ 13% от различията между областите.

С най-добра инфраструктура са областите Русе и Габрово. Областите Разград и Силистра, които са в относително лошо социално-демографско състояние, по отношение на инфраструктурата се нареждат сред първите пет.

Враца е с най-лошо състояние на инфраструктурата, следвана от Бургас. Различията са по-големи, отколкото при фактора „Работна сила и самоуправление”, но не толкова, колкото при първия фактор.

Различията между областите според този главен компонент са представени на фиг. 12.

Фигура 4. Петте области с най-високи и петте области с най-ниски стойности за главен компонент „Инфраструктура“

Забележка: Разликите в диаметрите показват мащаба на разликите между областите.

Последният, четвърти „скрит“ фактор, интерпретиран като „Социална среда“, определя около 12% от различията между областите и е доминиран от изходните показатели за здравеопазване и образование.

Тук различията са значими, подобно на тези при първия фактор. Област Смолян е следвана от област София (столица) с повече от два пъти разлика. Различията между втората и следващите области не са така големи.

Областите Разград, Сливен и Силистра са с най-влошена социална среда, що се отнася до системите на здравеопазване и образование.

Фигура 5. Петте области с най-високи и петте области с най-ниски стойности за главен компонент „Социална среда“

Забележка: Разликите в диаметрите показват мащаба на разликите между областите.

 

Типове регионални профили

След идентифицирането и интерпретирането на 4-те „скрити“ фактора – главни компоненти, за формиране на типовете регионални профили е приложен методът на невронните мрежи. В резултат са формирани 8 клъстера или типове регионални профили.

Въпреки че броят на клъстерите е еднакъв с този от предходните две години, при интерпретацията им следва да се имат предвид направените методологически промени. Сега за формиране на клъстерите са използвани 4‑те идентифицирани „скрити“ фактора, докато в предходните години са използвани директно изходните показатели. Освен това има промени и в изходния масив, като допълнително са включени нови показатели.

Естествено, в състава на клъстерите има различия. Изключение прави единствено клъстерът, в чийто състав влиза само област София (столица), който се запазва като такъв през всичките години от наблюдавания период (2012–2015 г.). При анализа на типовете регионални профили е поставен акцент върху показване на типичното и характерното, което определя образуваните клъстери, тъй като във всяко изследвано направление е направено подробно описание на цялостното социално-икономическо състояние на областите.

В резултат на изпълнените процедури с метода на невронните мрежи са обособени следните типове регионални профили (групи/клъстери от области) с различно социално-икономическо състояние:

Много добро социално-икономическо състояние: София (столица)

Област София (столица) за поредна година образува отделен клъстер. Този клъстер силно се отличава от останалите, тъй като областта е най-развитата в социално-икономическо отношение.

Характерно за клъстера е, че е с най-развитата икономика (доходи и инвестиции), най-добро общо демографско състояние и най-силен пазар на труда. Областта е сред водещите в инфраструктурата и социалната среда (образование и здравеопазване). Област София (столица) е единствената в страната с подобни характеристики. Това я отличава силно от всички останали области.

Областта е с най-голям БВП на човек от населението. През 2012 г. стойността на този показател за София (столица) е 2 пъти по-голяма от втората след нея (област София) и близо 5 пъти по-голяма от тази на последната – област Силистра.

Областта е с най-висока средна работна заплата и най-големи инвестиции като разходи за придобиване на ДМА на човек от населението и като ЧПИ на човек.

Средната работна заплата в област София (столица) през 2013 г. е с 40% по-висока от средната за страната и 2 пъти по-висока от тази на последната област – Видин.

Разходите за придобиване на ДМА на човек от населението в област София (столица) са 2,2 пъти по-големи от средните за страната през 2013 г. и 8 пъти по-големи от тези на последната област – отново Видин. ЧПИ на човек от населението към края на 2013 г. са близо 3 пъти по-големи от тези за страната и 33 пъти по-големи от тези на последната област – Монтана.

Областта е с най-висока заетост, но в най-лошо състояние по отношение на сигурността и правосъдието – с 60% по-голям брой регистрирани престъпления срещу собствеността на 10 000 души от средногодишното население от показателя за страната през 2014 г. и с голяма натовареност по щат на наказателните съдии (близо 2 пъти повече от тази за страната през 2013 г.).

Добро общо демографско състояние: Варна, Пазарджик, Пловдив, Хасково, Шумен, Бургас

Определящата характеристика на този клъстер е доброто общо демографско състояние. Три от областите, съставящи клъстера, са сред водещите в страната.

Областите в клъстера са със сравнително нисък отрицателен естествен прираст на населението и с относително добра възрастова структура. В повечето от тях нивата на местните данъци и такси са относително високи.

Областите Варна и Бургас са на 4-то и 5-о място, а област Пловдив – на 7-о при възходящото подреждане на областите по размер на отрицателния естествен прираст в страната.

Област Варна е трета, област Пазарджик – седма, а област Шумен – осма, с относително благоприятно съотношение между населението в по-високите възрастови групи (на 65 и повече години) спрямо младото население (на 0–14 години и съответно на 15–64 години), което предпоставя все още относително добра, но стагнираща възможност за възпроизводство на населението.

Повечето области в клъстера са с по-високи от средните за страната ставки на данъка върху нежилищните имоти на юридическите лица, данъка върху превозните средства и леките автомобили и данъка за прехвърляне на собственост.

Лошо демографско състояние, най-добра инфраструктура: Габрово, Русе

Типично за този профил е лошото демографско състояние и на двете съставящи области, но като контраст – много добрата инфраструктура. Областите Русе и Габрово са съответно първа и втора измежду всички останали по отношение на развитието на инфраструктурата. Само Враца, Видин и Ловеч са по-зле в демографско отношение от Габрово.

Характерни за областите в клъстера са и едни от най-ниските равнища на местните данъци и такси.

Област Габрово е с най-влошената възрастова структура в страната. Отношението на населението на 65 и повече години към населението на 0–14 години в областта е с 60 пр.п. по-високо от средното за страната. Единствено областите Видин и Монтана имат по-лош естествен прираст.

По отношение на работната сила област Габрово е с втория най-нисък коефициент на демографско заместване (съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на възраст 60–64 години), което създава големи проблеми с възпроизводството на работната сила.

Област Габрово е с най-голяма гъстота на пътната мрежа, а област Русе е втора по гъстота на железопътната мрежа. Двете области са сред водещите четири по относителен дял на домакинствата с достъп до интернет.

Област Русе е и с най-нисък размер на данъците върху нежилищните имоти на юридическите лица и върху превозните средства и леките автомобили.

Лошо демографско състояние, слаба инфраструктура: Враца, Кюстендил

Типично за този профил е лошото демографско състояние, съпътствано и от лоша инфраструктура. Област Кюстендил е на последно място сред всички останали по общо демографско състояние, а област Враца – с най-влошена инфраструктура.

Област Кюстендил е с третата най-лоша възрастова структура – съотношението на населението на 65 и повече години към това на 0–14 години е над 2 пъти през 2014 г. И двете области са с нисък естествен прираст и отрицателно миграционно салдо. Област Враца е втора, а Кюстендил – четвърта по най-лошо миграционно салдо, т.е. повече са изселванията, отколкото заселванията.

Двете области са с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет в страната – с близо 20% той е по-малък от дела за страната и е почти 2 пъти под този на водещата област, София (столица).

Област Враца е с най-лошо качество на пътната настилка – едва 21% са в добро състояние през 2014 г. при 40% за страната и 80% във водещата област – Сливен.

Относително лоша инфраструктура и социална среда: София, Монтана, Добрич, Търговище

Характерни за този клъстер са относително влошеното общо състояние на инфраструктурата и на социалната среда – и по двата „скрити фактора“ областите в клъстера се представят под установените равнища за страната.

Повечето области в клъстера са с по-малка гъстота на железопътната мрежа от тази за страната. Същото се отнася и до относителния дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, използвали интернет през последните 12 месеца през 2014 г.

В Монтана и Търговище няма нито един колеж или университет, а за всички области от клъстера броят на студентите в колежи и университети на 1000 души от населението е по-малък от този за страната. Областите Търговище, Добрич и Монтана са сред водещите по относителен дял на отпадналите от основното и средното образование.

Най-висока сигурност: Кърджали, Смолян

Заглавието на клъстера определя и типичната му характеристика. Двете съставящи го области са съответно първа и втора по отношение на общото състояние на сигурността и правосъдието в страната.

Област Кърджали е в сравнително добро демографско състояние и с добро общо състояние на пазара на труда през 2014 г., а област Смолян – с най-добра социална среда по отношение на здравеопазването и образованието.

Област Кърджали е на първо място в страната по дял на наказателните дела, свършили в 3-месечен срок (99% през 2013 г.), а област Смолян – четвърта (96%). Двете области са с най-малкия брой регистрирани престъпления срещу личността на 10 000 души от средногодишното население сред всички останали области през 2014 г. – повече от 3 пъти по-малък от средния за страната и почти 5 пъти от този на областта с най-голям брой такива престъпления – Монтана. Същото се отнася и до регистрираните престъпления срещу собствеността на 10 000 души от средногодишното население.

Област Кърджали е с най-ниско равнище на безработица в страната и е сред водещите по коефициент на заетост през 2014 г.

Двете области са водещи в страната по брой на преподавателите в основното и в средното образование на 1000 ученици – в област Смолян те са с около една четвърт повече от средния за страната и с 41% повече от последната област – Ямбол, през 2014 г.

Същото се отнася и до относителния дял на второгодниците. В Смолян той е едва 0,3%, а в Кърджали – 0,5% през 2014 г.

Област Смолян е втора след София (столица) по среден успех от матурите по български език и литература през 2015 г.

Влошена икономика, най-лоша социална среда, добра инфраструктура: Разград, Сливен, Силистра

Характерно за този профил е най-лошото състояние на социалната среда (образование и здравеопазване). Съставящите клъстера области са трите с най-влошена социална среда сред всички останали области в страната. Равнището на доходите и инвестициите на човек от населението също е много под средното за страната.

От друга страна, състоянието на инфраструктурата е относително добро.

Областите Разград и Силистра са с най-слабия среден успех от матурите по български език и литература от всички области в страната – около 3,9 при средно за страната 4,2 и спрямо 4,6 за водещата област – София (столица), през 2015 г.

Област Сливен е втора по големина на относителния дял на второгодниците в страната през 2014 г. и с най-висок дял на отпаднали от основното и средното образование през 2013 г. Областта се нарежда на второ място по най-малък брой на преподавателите в основното и в средното образование на 1000 ученици през 2014 г. Област Разград е втора по дял на оценките от матурите по български език и литература под среден 3,00 през 2015 г. През 2014 г. област Силистра е с най-ниския относителен дял на населението с висше образование в страната на възраст между 25 и 64 години.

Област Разград е с най-голям брой население на един общопрактикуващ лекар в страната, а Силистра – с най-голям брой лица на един лекар със специалност „Вътрешни болести“ през 2014 г. Двете области са и сред тези с най-голям брой лица на един лекар със специалност „Кардиология“ – съответно първа и трета.

Област Сливен е с най-висок коефициент на детска смъртност в страната – 15,4‰ през 2014 г., както и с най-високо ниво на бедност през 2012 г. – 31,6% при 21,0% за страната.

Област Силистра е с най-малък БВП на човек от населението (към 2012 г.) и с най-нисък доход на лице от домакинството – над 2 пъти по-нисък от този на водещата област, София (столица), през 2014 г.

Според относителния дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, използвали интернет през последните 12 месеца, област Разград се нарежда втора след София (столица) през 2014 г., а по отношение на качеството на пътната настилка област Сливен е водеща в страната.

Без характерен профил: Велико Търново, Благоевград, Плевен, Видин, Стара Загора, Перник, Ловеч, Ямбол

Този клъстер не притежава типична, определяща го характеристика. Социално-икономическото състояние на съставящите го области варира около средното за страната. Единствено област Видин прави изключение с една от най-влошените демографски картини и с един от най-потиснатите пазари на труда.

Област Видин е с най-неблагоприятното съотношение на населението на 65 и повече години към населението на 15–64 години и с второто най-лошо съотношение на населението на 65 и повече години към населението на 0–14 години през 2014 г., което поражда изключително тежки проблеми, свързани със застаряването на населението и неговото възпроизводство. Областта е с най-ниския коефициент на естествен прираст и с второто най-високо равнище на безработица през 2014 г.

 

Обобщение

Въз основа на извършения факторен анализ за установяване на влиянието на различните фактори върху социално-икономическото развитие на областите и формираните клъстери могат да се направят следните обобщения:

Област София (столица) се отличава от всички останали области в страната и е водеща в социално-икономическо отношение. През целия период на изследване на регионалните профили тя формира отделен клъстер със значителни разлики в стойностите на изследваните показатели в сравнение с останалите области.

За поредна година областите Разград и Силистра затвърждават лошото си социално-икономическо състояние.

При всички типове профили са наблюдават както положителни, така и отрицателни характеристики в различни аспекти на социално-икономическото им състояние с изключение на клъстера, състоящ се от София (столица). Единствено той има цялостно благоприятен социално-икономически профил.

Обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние, остава по-широк, отколкото на тези с относително добро състояние.

Икономическото развитие е пряко свързано с проблеми в сферата на сигурността и правосъдието. Взимането на решение за инвестиционна локация се влияе повече от други фактори, отколкото от равнището на сигурността и правораздаването.

Към момента подходът чрез ниски местни данъци и такси да се компенсират лоши демографски характеристики чрез евентуално привличане на инвеститори и мигранти не дава съществен резултат. Това може да се дължи на факта, че нивата на данъците и таксите са само един от многото фактори, определящи както инвестиционните решения, така и решенията за заселване или емиграция.

 

Анекс

Фигура 6. Главни компоненти, съставящи ги изходни показатели и корелационни коефициенти, показващи силата и посоката на връзката им с тях