Икономическото оживление на европейския континент се чувства все по-силно и в българската икономика. Съвкупното производство в повечето области нараства през 2015 г., което влияе благоприятно върху стандарта и условията на живот в тях. За поредна година обаче от тези положителни процеси са изключени части от Северозападна и Северна Централна България (областите Враца, Ловеч, Разград, Силистра), както и областите Сливен, Стара Загора и Перник, които отчитат свиване на икономиките си или стагнация.
Паралелно с това подемът на пазара на труда и все по-острият недостиг на кадри водят до повсеместно покачване на заплатите, като това наблюдение е валидно за абсолютно всички области през 2015 г. Бързото нарастване на минималната заплата (с 9% средно за 2015 г.), на минималните и максималните осигурителни доходи (съответно с 6 и 8%) също допринася за ръста на декларираните заплати. Средно за страната брутните годишни заплати нарастват с около 7% през 2015 г., като в отделните области ръстът се движи в границите между 3 и 8%. При доходите на домакинствата средно за страната също имаме увеличение в периода 2015–2016 г., но там картината на областно ниво е по-пъстра. Някои области отчитат покачване на доходите, други – спад, а трети – постоянни колебания нагоре-надолу. Това се дължи както на факта, че заплатите са само един от компонентите на общия доход на домакинствата, така и на присъщите статистически слабости на извадковите изследвания като това за доходите.
Ръстът на икономиката и стабилното покачване на заплатите, което в много области означава и по-високи доходи на домакинствата, имат своето отражение и върху условията на живот. Макар и да остава страната в ЕС с най-висок дял от населението, живеещо с материални лишения, България отчита подобрение на този показател през 2016 г. Ако през 2014 г. около 34% от населението живеят с материални лишения, то през 2015 г. този дял се свива до 32%. Забележително е, че само в 5 области броят на живеещите с материални лишения не бележи намаление (Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Стара Загора и Ямбол). Въпреки това по отношение на относителната бедност – дял на населението, живеещо под националната линия на бедност, страната не може да се похвали с подобрение, като това важи за повечето области. Делът на бедните остава относително стабилен в тесния интервал между 21 и 23% през последните години въпреки все по-изявената експанзия на икономиката.
Оживлението на пазара на труда, изглежда, вече е достигнало своя пик, ако се съди по динамиката на показателите през 2016 г. Заетостта на населението в най-активна възраст (15–64 години) остава стабилна на национално ниво през последните две години – 63%. На практика заетостта в момента почти е достигнала пиковите си нива отпреди кризата – през 2008 г. коефициентът на заетост е 64%.
По-нататъшното повишаване на заетостта ще зависи от активизирането на икономически неактивни лица и тяхната (пре)квалификация, както и от обръщането на тенденцията към нетна емиграция и дори внос на работна ръка от чужбина. Връзката между заетостта и квалификацията е видима на ниво област – колкото по-голям е делът на хората с основно и по-ниско образование, толкова по-ниска е заетостта е областта, и обратно – висок дял на висшистите върви ръка за ръка с висок коефициент на заетост.
Що се отнася до икономическата активност, там динамиката през 2016 г. е в обратна посока. Макар и безработицата да пада, това не се дължи на разкриването на нови работни места, а на по-ниската икономическа активност на населението. Това ще рече, че част от предишните безработни, които активно са търсили работа, вече не са на пазара на труда. Сред възможните причини за това са ръстът на заплатите след 2014 г. и възможността един работещ в семейството да осигурява препитанието, раздвижването на имотния пазар и повечето източници на доходи от имоти, както и повечето възможности за предприемачество (било то и в неформалния сектор) при възхода на икономиката. Последното се вижда ясно и от данните за действащите нефинансови предприятия в страната, чийто брой расте с близо 10 000 през 2016 г. Добрата новина е, че броят на предприятията се увеличава в почти всички области с изключение на две – областите Видин и Ловеч. Другата област с много висок дял на бедните – над 50%, е област Пазарджик, която традиционно се характеризира с висока бедност и значителен дял на живеещите с материални лишения.
Освен от наличието на подходяща работна ръка по-нататъшната експанзия на икономиката ще зависи и от способността и` да привлича чужди и да генерира местни инвестиции. По последни данни инвестициите в страната растат, като чуждестранните преки инвестиции (ЧПИ) с натрупване се увеличават с 1,6 млрд. евро към края на 2015 г. спрямо година по-рано. Основната част от новите чужди инвестиции са в област Бургас (767 млн. евро ръст спрямо края на 2014 г.), като капиталът е инвестиран най-вече в нови мощности в „Лукойл Нефтохим“. На второ място по ръст на чуждите инвестиции през 2015 г. е област София (столица), където те нарастват с 437 млн. евро. Областите Варна, Добрич, Пловдив, Стара Загора, Хасково също се радват на приток на чужди инвестиции. Всъщност това са и областите, които бележат най-бързо развитие в последните 2–3 години, като всяка от тях е домакин на един или няколко от отраслите, които растат с бурни темпове след кризата – ИТ индустрията, аутсорсинга на бизнес услуги, туризма, редица подотрасли на промишлеността (части за коли, каучук и пластмаси, фармацевтика, машини и оборудване и др.).
Паралелно с притока на чужди инвестиции в повечето области нараства също и другият основен показател за инвестиционна активност – разходите за дълготрайни материални активи (ДМА). По последни данни разходите за ДМА доближават 3000 лв./човек годишно (2015 г.) средно за страната.
Не е изненада, че в София те са близо два пъти повече от средните за страната, докато има няколко области, в които са по-малко и от половината (Кърджали, Кюстендил, Перник, Сливен, Хасково). Тук трябва да се отбележи, че разходите за ДМА включват и капиталовите разходи на държавни и местни органи и поради това се влияят значително от усвояването на европейски средства. Видно е, че в области с висока степен на усвояване по оперативните програми разходите за ДМА също са относително високи. Такива примери са Габрово и Ловеч, които традиционно се нареждат сред лидерите по изплатени суми.
Инфраструктурата е важен елемент на инвестиционната среда. При равни други условия инвеститорите биха предпочели територии с добра инфраструктурна свързаност, качествени пътища и лесен достъп до магистрали и първокласни пътища, прозрачна и модерна администрация. За съжаление, въпреки значителните инвестиции в пътна инфраструктура покрай достъпа до европейски фондове делът на магистралите и първокласните пътища почти не се е променил в последните 7 години, като се увеличава плахо от 17,5% през 2009 г. до 18,6% през 2015 г. Същото се отнася и за качеството на пътните настилки през последните 5 години – делът на пътищата в страната с добро качество на настилките се повишава символично от 40,3% през 2012 г. до 41,5% през 2016 г. На база на тези наблюдения може да се направи изводът, че докато се строят и пускат в експлоатация нови пътища, вкл. магистрали, инвестициите в поддръжката на съществуващата пътна мрежа са ограничени. Причина за това са условията по европейските фондове за инфраструктура, според които средствата могат да се използват само за строеж на нови отсечки и пътища, но не и за рехабилитация.
Сред областите с най-добра оценка по отношение на инфраструктурата се открояват Варна, Стара Загора, Шумен и Пловдив, а най-лошо са представени относително слабо развити области като Кърджали, Плевен и Смолян, където подобряването на инфраструктурата и особено увеличаването на инвестициите в строеж на първокласни пътища и магистрали са крайно необходими, за да може да се позиционират по-добре на инвестиционната карта на България.
По отношение на нивата на местните данъци и такси през 2017 г. се наблюдава продължаване на тенденцията към покачване на местната данъчна тежест. Случаите на регистрираните от ИПИ увеличения през 2017 г. са 62, а намаленията – едва 8. Общо за периода 2013–2017 г. сме регистрирали 210 случаи на увеличения и 50 случаи на намаления на четири основни данъка – данъка върху недвижимите имоти на юридическите лица, данъка върху превозните средства, данъка при прехвърляне на собственост и патентния данък при търговия на дребно. Възможно е увеличенията да са и повече предвид факта, че на заявленията за достъп до информация на ИПИ отговарят около 75–80% от общините. Причините за покачването на данъците са лошото състояние на общинските бюджети в редица общини и отказът от децентрализация, които принуждават общините да прибягват до вдигане на местните данъци и такси, които са в техните правомощия. Въпреки все по-масовото покачване на местните данъци нашите наблюдения за поредна година потвърждават относително незначителната роля, която те играят при избора на община за бизнес или преселване.
Традиционно местната данъчна тежест е по-висока в областите с относително силна икономика – София, Варна, Бургас, и е ниска в слабо развитите области като Видин, Враца, Монтана, Перник, Силистра. Това правило обаче има твърде много изключения – относително силно развити области като Стара Загора и Габрово се характеризират с ниски местни данъци и такси, докато изоставащи в своето икономическо развитие области като Кърджали и Разград имат относително високо данъчно бреме. Причината за тези „аномалии“ може да се търси в липсата на връзка между местните данъци и такси, от една страна, и решението за започване на бизнес или преместване в конкретна община. Незначителната роля на местните данъци и такси не е изненада, тъй като плащанията заемат относително малка част в общата данъчна тежест както върху бизнеса, така и върху гражданите.
Що се отнася до администрацията, там най-добрата новина е рязкото покачване на прозрачността на местните власти, измерена с Рейтинга на активната прозрачност на неправителствената организация „Програма Достъп до информация“. Средният за страната рейтинг се покачва от 49% през 2016 г. до 59% през 2017 г. Само три области бележат известно влошаване на рейтинга си за прозрачност – Бургас, Сливен и София (столица). В същото време самооценките на местните власти за развитието на електронно управление и услуги на „едно гише“ като цяло стагнират от години и бележат едва символично подобрение през 2017 г.
Покритието на територията от кадастъра, което е изключително важно за инвестициите и строителството, също напредва с бавни темпове, като последната година се увеличава от 20 до 23%. И докато само в областите София (столица) и Ловеч можем да говорим за високо покритие от кадастралните карти (респ. 98 и 81%), в редица относително бързо развиващи се области като Пловдив, Бургас и Стара Загора от кадастралните карти е обхваната по-малко от 1/4 от територията. В някои от най-изоставащите в своето развитие области като Кърджали, Перник, Хасково, Видин и Враца покритието на кадастъра не надхвърля 10%, което допълнително създава пречки за инвестициите в тях.
Областите с най-лошо демографско състояние и тенденции са и тези, в които обикновено инвестициите са по-малко, заетостта и заплатите са по-ниски, безработицата е висока. Областите Видин, Враца, Ловеч, Кърджали, Кюстендил се нареждат на дъното по застаряване на населението и общи демографски процеси. За поредна година към тази група обаче се присъединява и област Габрово, която се нарежда веднага след лидера София (столица) по цялостно икономическо развитие. Габрово се отличава с най-изявеното застаряване на населението в страната въпреки растящата икономика и с втората най-висока заетост след столицата. Коефициентът на възрастова зависимост в област Габрово като съотношение между населението на 65 и повече години и това до 14 години е твърде неблагоприятен: на всяко дете се падат по 2,5 души в напреднала възраст, а на всеки човек в работоспособна възраст (15–64 години) – по близо 0,5 души в напреднала възраст.
Като цяло демографските тенденции в страната остават силно негативни, макар че през 2016 г. в тях се наблюдава известно „туширане“ – естественият прираст се повишава леко, но остава отрицателен (–6‰), а коефициентите на възрастова зависимост се влошават с по-бавен темп, отколкото през 2015 г. Въпреки това нетното изселване от страната се засилва през 2016 г., като достига –1,3‰. Областите, които с най-бързи темпове губят население заради миграция, са Смолян, Видин и Враца, докато областите, които продължават да печелят от механичното движение на населението, намаляват все повече и през 2016 г. броят им се изчерпва със силните икономически центрове – столицата, Варна, Бургас и Пловдив. Най-неблагоприятното естествено движение на населението е „запазено“ за поредна година за областите Видин, Монтана, Кюстендил, Габрово, Перник, Ловеч и Враца, където отрицателният естествен прираст е двуцифрено число.
Все по-лошата демографска картина в страната поставя естествен ограничител пред потенциала за растеж на българската икономика. Реалният растеж не успява да надхвърли 4% на годишна база от 2 години и половина, а според скорошни анализи на ЕК и МВФ, в които е включена и България, икономиката или вече работи на нивото на потенциала си, или е близо до него. Основната причина за това е човешкият капитал или по-скоро недостигът му. В тази връзка образованието и квалификацията на населението са от изключителна важност за максималното използване на този все по-оскъден ресурс. Като цяло обаче обучаващите се в университетите в страната намаляват – вероятно както заради по-малкия брой завършващи гимназия младежи, така и заради спадащото качество на университетското образование и търсенето на алтернативи в чужбина. Най-много студенти през 2016 г. губят основните университетски центрове – София, Велико Търново, Варна, Пловдив, Благоевград. Учениците също намаляват общо за страната, като тук причините, освен демографски, са свързани и с неспособността на образователната система най-напред да обхване, а после и да задържи рисковите деца.
Нетният коефициент на записване и делът на отпадналите от училище остават относително стабилни през последната година, като достигат съответно 78% през 2016 г. и 2,9% през 2015 г. Добрич е областта, която се проваля както по отношение на обхвата (с коефициент на записване в V–VІІІ клас едва 68%), така и по отношение на задържането в училище (с дял на отпадналите около 5%). Областите Сливен и Пазарджик, макар и да имат обхват на учениците, който е сравним със средния за страната, са другите две области с около 5% дял на отпадналите от училище.
Общинските данни за отпадналите от училище разкриват още по-пъстра картина. В повечето общини (общо 101) делът на отпадналите от училище е под 2%. Налице са обаче „струпвания“ на общини, в които проблемът с отпадането от училище е значително по-голям – няколко малки общини около Видин и Враца, почти всички в област Добрич, две общини на юг от Бургас и по няколко в близост до Русе, Пловдив и Стара Загора, където отпадането надхвърля 7–8% от учениците. По-зле се представят и други отделни общини – Трън, Летница, Венец, Хитрино, Костинброд. Видим фактор, който предопределя дела на отпадналите от училище, е размерът на общината – големите общини и областните центрове постигат по-добри резултати от малките общини.
В същото време качеството на образованието, ако съдим по резултатите от задължителните матури по български език и литература на изхода от средното образование, варира в много широки граници. Има области, в които над 20% от учениците не успяват да издържат матурата, а оценките са далеч под средните 4,22 за страната през 2017 г. – такива примери са Ямбол и Кърджали, където средните оценки са 3,87 и 3,77 респективно. На другия полюс освен традиционния лидер София (столица) тази година се откроява област Смолян. Смолян успява да се нареди на първо място по цялостна оценка в сферата на образованието след целенасочени усилия за подобряване на местната образователна система в последните години. Там резултатите от матурите са вторите най-високи в страната след столицата, а броят на преподавателите нараства най-сериозно спрямо броя на учениците, което вероятно също допринася за по-добрите резултати.
Като цяло броят на учителите нараства с малко над 2000 през 2016 г. общо за страната, като увеличение се отчита в повечето области. Въпреки това корелацията между промяната в броя на учителите (спрямо учениците) и промяната в средната оценка от матурите, макар и положителна, е слаба. Изглежда по-големият брой на учителите сам по себе си не е достатъчен за сериозна промяна в резултатите от училищното образование.
За човешкия капитал са изключително важни и качеството на живот, и здравните грижи на местно ниво. За поредна година областите с най-добра оценка за местното здравеопазване са София (столица), Плевен и Габрово. Осигуреността на населението с лекари в страната (вкл. общопрактикуващи и лекари от водещи специалности) се подобрява през 2016 г., макар в някои области недостигът на лекари да остава сериозен – Разград, Търговище, Кърджали. Паралелно с увеличението на броя на лекарите нараства и броят на леглата в многопрофилните болници – с над 3000 през 2016 г., като средно за страната осигуреността с легла вече е 5,1 на 1000 души от населението спрямо 4,6 на 1000 души година по-рано. Въпреки това в редица области недостигът на специалисти и малкият капацитет на болниците принуждават местното население често да търси здравни грижи извън областта. Примери за такива области с относително нисък брой на преминалите за лечение болни през местните болници са областите Велико Търново, Добрич, Шумен, Ямбол, Кърджали, Благоевград.
Важни елементи на социалната среда са сигурността и работата на местните правораздавателни органи. Тук подобренията на национално ниво са видими – престъпността (регистрираните престъпления срещу личността и собствеността) намалява, а разкриваемостта се подобрява в повечето области. Както и предходната година, София (столица), Бургас и Варна остават областите с най-висока престъпност и съответно с много ниска разкриваемост. В столицата по-малко от 1/3 от регистрираните престъпления са разкрити при близо 1/2 средно за страната. Паралелно с това работата на наказателните отделения към окръжните съдилища става по-ефикасна – въпреки малко по-голямата натовареност на съдиите през 2016 г. делът на висящите дела намалява, а този на делата, които приключват в рамките на 3 месеца, расте.
По отношение на бързината на правораздаване столицата отново се откроява като лош пример – делът на приключилите в 3-месечен срок дела тук е най-нисък в цялата страна (79% спрямо средно 89%), а делът на висящите дела – най-висок (13% спрямо 8% средно за страната). Причина за това най-вероятно е прекомерната натовареност на съдиите в Софийски градски съд – един наказателен съдия разглежда по 14 дела средно на месец, докато в страната това съотношение е 9 дела на съдия. Все пак има и примери за обратното, при които високата натовареност не пречи на бързината на правораздаване – областите Пловдив и Стара Загора са именно такива.
Околната среда също влияе в голяма степен на местната социална среда. По отношение на околната среда добрите новини са най-вече по линия на свързаността на населението с канализация с пречиствателни станции спрямо 57% година по-рано благодарение на изпълнението на редица проекти за т.нар. водни цикли с финансиране от европейските фондове. Въпреки това все още има области, в които делът на населението, свързано с пречиствателни станции, е под 10% въпреки относително високата свързаност с канализация – това са областите Видин, Силистра и Ямбол. В Силистра пречиствателната станция работи отскоро и това би трябвало да се види в данните за 2016 г. Във Видин изпълнението на изготвения проект за воден цикъл бе спряно заради сигнал за злоупотреби и тепърва предстои възобновяването му, а в Ямбол проектът също се забави.
Паралелно с ускорението на икономическия ръст и растежа на индустрията, в страната се отчита по-високо замърсяване на въздуха през 2015 г. Област Стара Загора остава безспорният лидер по емисии на въглероден диоксид в атмосферата, при това емисиите се увеличават близо 1/5 през 2015 г., достигайки 4384 т/кв.км. Така емисиите в област Стара Загора са над 4 пъти повече от тези във втората по най-мръсен въздух област в страната – София (столица).
В сферата на културата добрите новини през 2016 г. може би са най-много. Благодарение на повишаването на доходите и потреблението, както и на добрата година за туризма всички изследвани показатели за културата през 2016 г. бележат подобрение. Нарастват както посещенията в кината и театрите, така и тези в музеите и библиотеките. София (столица), Габрово и Велико Търново могат да се нарекат културните столици на страната, като и трите области се открояват с много висок брой на посещенията в културни обекти спрямо местното население.
Област Добрич: развит туризъм и ниски данъци, но висока бедност 20.01.2025
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Добрич продължава да нараства, но стойността му се запазва...
Област Габрово – инвестиции и високи доходи, но силно влошена демографска картина 10.01.2025
Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Габрово продължават да нарастват, а нивото на бедност остава...