Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

23.12.2022Минималната работна заплата – между популизма и реалността

Както към края на всяка година, и сега минималната работна заплата (МРЗ), в момента 710 лв., отново е обект на препирни и политическо говорене. Популярните идеи и тази година са да се вдигне (до 780 лв.), да се вдигне с много (до 850 лв.) и една малко по-нова – да стане 50% от средната заплата в страната (до около 870 лв. по данни за Q3 2022). През предходните години освен споменатите имаше и по-засукани предложения – да се определя чрез комплекс от показатели, да се индексира с други, да бъде различна по области, по сектори, по професии и т.н.

НАП не дава официална статистика за броя на хората, които работят на минимална заплата, но от управляващите и парламентарната трибуна се чува, че става въпрос за около половин милион души. Една част от тях получават допълнително пари на ръка (вероятно в хотелиерството, транспорта, строителството) и повишаването на МРЗ просто ще налее пари в хазната и осигурителните системи. Друга част са наети от държавата и общините (основно в почистването) и там заплатите ще трябва да се вдигнат при всички положения. Трета част, обаче, реално получава толкова в частния сектор и работодателите ще трябва да повишат заплатите (включително на останалите работниците или поне на тези, които получават малко над минималната), или да намалят наетите, или и те ще минат на варианта „в пликче“.

За високоплатените сектори и длъжности и районите, в които произведената добавена стойност е по-висока, никое от предложените увеличения няма да се отрази в голяма степен, но ситуацията в различните краища на страната и отделните браншове съвсем не е еднаква.

Данните за третото тримесечие на 2022 г. показват, че заплатите са най-ниски в областите Кюстендил, Благоевград и Хасково и там настоящата минимална заплата е над 60% от средната. Ако МРЗ се повиши до 50% от средната заплата за страната, в тези области реалният ѝ дял ще се увеличи до близо 75% от средната. Ясно е, че част от нискоквалифицираните няма останат на работа, а за безработните ще се затворят още повече врати. Същевременно в столицата – областта с най-висока средна заплата  делът на МРЗ ще се повиши от 30% на 36%.

 

По сектори ситуацията също е красноречива. В хотелиерството и ресторантьорството, във ВиК сектора, в строителството и в земеделието делът на МРЗ е над 50%, достигайки 66% при хотелите и ресторантите. Ако МРЗ се повиши до 50% от средната заплата, в тези сектори делът ѝ ще бъде над 65% (до 82% в хотелиерството и ресторантьорството). В ИКТ сектора това увеличение ще промени делът на МРЗ от 17% до 21%.  

Ако разгледаме само заплащането на неквалифицирания труд, виждаме поне 80 хиляди лица в селското стопанство, дървообработването, хранителната и шивашката промишленост, строителството и разнообразните битови и комунални и спомагателни услуги със заплащане средно около 10% над минималната заплата през 2021 година. Към тях може да добавим и още 40 хиляди само в търговията, които получават средно малко над 20% над минималната заплата.

  

От една страна, отделните сектори произвеждат различна добавена стойност, съсредоточават различна по квалификация работна сила и имат различна организация на труда, което означава и големи разлики в заплащането. От друга страна, регионалната карта показва голямата ножица по области. Естествено, трябва да се стремим към кохезия и високи доходи за всички, но не можем в името на популизма да не се съобразяваме с реалността.

 

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Област Търговище – бързо правораздаване и ниски данъци, но слабо образование и застаряващо население 19.05.2025

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Търговище нараства значително. Заплатите и пенсиите също...

Област Стара Загора – много инвестиции и ниски данъци, но висока престъпност и голям дял на нарушената територия 09.05.2025

Доходите в област Стара Загора продължават да се повишават значително и стандартът на живот расте. Заетостта и...

Област София – високи инвестиции и нарастващи заплати, но слабо образование и лоши пътища 25.04.2025

Област София отчита най-ниския ръст на брутния вътрешен продукт на човек от населението и губи второто си място в...

Област Смолян – добро образование и ниска престъпност, но застаряващо население 22.04.2025

Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Смолян продължават да се увеличават. Нивото на бедност...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design