Новини

През последните 10 години Хасково и Стара Загора следват траектория на умерен растеж, последвана от движена от енергетиката експлозия в Стара Загора след пандемията. Хасково от своя страна постепенно изостава от националните трендове, а през 2023 г. вече е най-слабо развитата област в страната. Инвестициите бележат постепенен ръст, като и в двете области са се удвоили в рамките на десетилетие. Тенденциите на пазара на труда са сходни, но Стара Загора излиза начело както в заетостта, така и при безработицата в края на периода. През последните години и двете области се радват на положителна миграция, но процесите на застаряване продължават.

• Задържането на растежа

В периода 2014-2020 г. Хасково и Стара Загора следват сходна траектория на развитие, с бавен, но постоянен ръст на брутния вътрешен продукт, като отстоянието между двете области остава относително равномерно  - от съответно 6,4 и 14,4 хил. лв. на човек през 2014 г. до 9,1 и 16,2 хил. лв. на човек през 2020 г. В хода на пандемията, заради спада на търсенето както на електроенергия, така и на индустриални продукти в Стара Загора има по-отчетливо забавяне на икономическия растеж, а през 2020 г. дори лек спад спрямо предишната година. По-голяма дивергенция идва обаче след началото на войната, когато заради възходящата динамика на енергийните пазари Стара Загора почти удвои размера на местната икономика и се нареди на второ място след столицата по брутен вътрешен продукт. Очаквано, през 2023 г. на лице е по-скоро задържане и лек спад, който на практика представлява нормализация на икономическата траектория на областта, като имаме всички основания да очакваме последващ спад през 2024 г. В годините след пандемията Хасково регистрира умерен номинален ръст, но по-нисък от темпа на инфлация за същия период. Областта остава най-слабо икономически развитата в страната, с БВП на човек близък до този на Силистра и Сливен.  На общинско ниво, добавената стойност в Стара Загора е относително равномерно разпределена между областния център, Раднево и Казанлък, тази на Хасково – между община Хасково, Гълъбово и Димитровград.

• Новите инвестиции

Изминалите 10 години са период на постоянно увеличение на инвестициите в двете области, Докато през 2014 г. Стара Загора е привличала 2,8 хил. лв. разходи за дълготрайни материални активи на човек от населението, то през 2023 г. размерът им вече достига 4,2 хил. лв. на човек, което класира областта на едно от челните места в страната. Ръстът в Хасково е от 1,4 хил. лв. на човек до 2,7 хил. лв. на човек – почти двойно увеличение, но относително ниска стойност на фона на почти всички области в страната. И двете области преживяват отчетливо забавяне на инвестициите както през 2015-16 г., така и през 2020-21 г., но през останалата част от периода преживяват постоянни подобрения. Докато на общинско ниво в Стара Загора инвестициите са относително равномерно разпределени между областния център, Казанлък и Раднево, то в Хасково почти всичко се концентрира в община Хасково.

От гледна точка на чуждестранните инвестиции, Стара Загора остава един от лидерите в страната, като в периода 2013-2022 г. размерът им се запазва в диапазона 2,9-2,5 хил. евро на човек от населението с натрупване. Хасково от своя страна е сред областите с най-слабо присъствие на чужди капитали, като за същия период размерът им се задържа между 400 и 800 евро на човек от населението, по последни данни – малко под 700. И тук при Стара Загора чуждите инвестиции са разпределени относително равномерно между силните общински икономики, докато в Хасково фокусът е най-вече в Гълъбово.

Стара Загора се представя малко по-добре и в употребата на средства от европейските фондове, като общият им размер с натрупване се е увеличил от 612 до 2684 лв. на човек от населението между 2015 и 2024 г. В Хасково за същия период ръстът е по-скромен – от 739 на 2213 лв. на човек. И при този показател Стара Загора има по-равно разпределение на общинско ниво, докато в област Хасково Свиленград успява да привлече евро средства колкото областния център, което поставя граничната община на едно от водещите места в страната, с над 7 хил. лв. на човек от населението.

• Размяната на пазара на труд

През изминалото десетилетие траекториите на пазара на труд в Стара Загора и Хасково до известна степен се разминават, особено от гледна точка на заетостта. Докато до 2016 г. Хасково е с чувствително по-висок коефициент на заетост, то с експанзията на пазара на труда в края на десетилетието Стара Загора добавя много бързо нови работни места, като на предишния пик (през 2019 г.) вече заетостта за възрастовата група  на 15-64 години надхвърля 80%, спрямо 74% в Хасково. Прави впечатление също, че Стара Загора успява да задържи заетостта си на значително по-високи нива в хода на пандемичния шок, като по последни данни тя спада до 79% през 2023 г., спрямо 73% в Хасково. Причина за това е икономическата структура на двата региона – в Стара Загора водеща роля играе енергетиката, подкрепена от силна преработваща промишленост край областния център и в Казанлък, но все по-важна роля играят и услугите в големия град. На общинско ниво, Стара Загора има няколко общини с относително висок дял на наетите – Казанлък, Раднево и областният център – докато в Хасково с добро представяне е единствено Гълъбово.

И в двете области през последните десет години има низходяща тенденция в безработицата – Стара Загора започва с малко над 10% дял на търсещите работа през 2014 г., Хасково - с почти 13%, до 2019 г. коефициентът спада до съответно 4.2% и 6.7%. Пандемията обръща тренда за две години, но през последните години посоката на развитие се разминава – докато Стара Загора успява през 2023 г. да надскочи предишната си рекордно ниска безработица, то в Хасково има пореден ръст. Това отразява най-вече силно неравномерния икономически растеж на отделните региони. И в двете области обаче остават общини с много висока безработица – в Николаево тя достига 30% през 2023 г., в Маджарово – 16%.

Сходна е динамиката и в заплатите – докато спрямо 2014 г. ръстът на средното възнаграждение в Стара Загора е 122%, то в Хасково е малко по-висок – 135%, но и двете области са далеч от лидерите. Номиналните разлики в заплащането обаче са значителните – докато в Стара Загора средната заплата през 2023 г. достига 1853 лв., то в Хасково тя остава 1362 лв., една от най-ниските в страната. Това отразява както структурата на заетостта, така и голямата разлика в производителността на труда.

• Стагнацията в образованието

Образователната структура на работната сила в двете области не търпи особени промени през последните десет години. Има видима тенденция към спад на хората на 25-64 с основно и по-ниско образование, съчетана с повишение на тези с висше. Разликите обаче са относително малки – подобрения от порядъка на 2-3 процентни пункта за целия период, което трудно може да повлияе системно на състоянието на пазара на труда, производителността и структурата на локалните икономики.

Липсата на динамика е до голяма степен обяснима, предвид постиженията на местните образованите системи. С необходимото уточнение, че резултатите на зрелостните изпити и външните оценявания не са непременно точно сравними през годините, двете области не демонстрират особена промяна. В рамките на десетилетието средните оценки на зрелостните изпити остават без промяна, с изключението на големия ръст на слабите оценки след пандемията, които през 2022 г. достигат 16% от явилите се на матура в Стара Загора и 28% в Хасково.

Значителни подобрения има обаче в обхвата на образователната система, най-вече в следствие на действието на механизма за връщане на учениците, въведен преди избухването на пандемията. Докато през 2014 г. в прогимназиалната фаза и в Стара Загора и в Хасково 81% от децата са посещавали училище, то през 2023 г. това вече е вярно съответно за 92% и 85% от релевантната възрастова група. Постепенни подобрения има и в дела на отпадащите ученици, въпреки че най-ниските стойности и в двете области са постигнати през 2018-2019 г.

• Обръщането на миграционните тенденции

Заедно с почти цялата страна, в Хасково и Стара Загора миграционните тенденции се обръщат през последните няколко години, като Стара Загора поддържа положителен механичен прираст от порядъка на 2-4‰ след ковид-19. През последната година ръстът в Хасково е по-значителен – над 7, но след застой през 2021 и спад през 2022 г. Интересно е да отбележим, че и за разлика от много други, двете области имат положителен миграционен баланс и в началото на миналото десетилетие, като за Хасково вероятно това е следствие от близостта с Турция и активната трансгранична миграция, за Стара Загора – от привлекателните, стабилни и добре платени работни места. И двете области обаче запазват отрицателен естествен прираст през последните десет години, с пик от -14-15‰ през 2021 г. в резултат на свръх смъртността. През целия период 2014-2023 г. обаче и Хасково, и Стара Загора се задържат с под -5‰ естествен прираст, което от своя страна означава, че населението се свива въпреки относително благоприятната миграция.

На този фон текат и бързи процеси на застаряване на населението, като в рамките на 10 г. в Хасково делът на населението над 65 годишна възраст се е увеличил от 21 на 26%, в Стара Загора – от 21 на 25%. Въпреки това обаче, тези области са сред по-малко застарелите в страната, което им дава икономическо предимство от гледна точка на относително високите дялове на трудоспособното население.