Областите в Южна България: профил и траектория на развитие
Като част от представянето на новите „Регионални профили 2020“, през седмицата ИПИ проведе фокусирана дискусия върху развитието на Южна България. Целият разговор може да проследите тук, а презентацията е достъпна тук.
За разлика от икономиките на Северна България, където няколко икономически центрове с относително равностойна тежест се конкурират, на юг София съставлява повече от половината размер на цялата икономика, с брутен вътрешен продукт от 51 милиарда лева през 2019 г., и почти 55 милиарда, когато добавим и неразривно свързаните със столицата общини на София (област). В Южния централен район пък доминираща е индустриалната икономика на Пловдив със своите 9,6 милиарда лева БВП, а в Югоизточния се наблюдава своеобразно равновесие между Бургас и Стара Загора, съответно с по 5,5 и 5,1 милиарда лева БВП.
Графика1: БВП на областите в Южна България, 2019 г., милиони лева
Източник: НСИ
Структурата на стопанската активност в основните икономически дейности обаче е доста различна. Въпреки че столицата продължава да има превес с 5,8 милиарда лева брутна добавена стойност в индустрията, останалите водещи области не са далеч назад – Пловдив има почти 3 милиарда лева БДС в индустрията за 2019 г., а Стара Загора – 2,5 милиарда лева. Това до голяма степен е обусловено от ключовата роля, която инвестициите и развитието на преработващата промишленост изиграха за икономическия подем на почти всички области извън столицата през последното десетилетие.
Обратно, при услугите доминацията на София е още по-значителна, като стойността на БДС в услугите при нея през 2019 г. е била 38,4 милиарда лева, а втората област – Пловдив – е с едва 5,1 милиарда лева. Подобна концентрация не е изненада – от една страна в столицата живее почти 1/5 от населението на страната, при това именно тази част с най-високи доходи и покупателна способност. От друга страна почти целият ИКТ и аутсорсинг отрасъл е съсредоточен в София – тези дейности са както сред най-бързо растящите през последните години, така и тези, които осигуряват най-високите средни заплати в българската икономика. Именно тази част от услугите може да се превърне в двигател на развитие и на някои от другите области, особено тези от тях с по-благоприятна структура на работната сила.
Графика 2: Наети лица в ИКТ сектора, 2019 г.
Източник: НСИ
Ако можем да говорим за развитие „на две скорости“, то планинските райони на Южна България остават по-назад от процесите на бурно икономическо развитие след 2014 г. Не че и при тях няма значително подобрения в почти всички показатели – от безработицата, през доходите на домакинствата до инвестициите, но не може и да се говори за ръст, сравним с този на София или Пловдив.
Разликите в икономическото развитие в немалка степен се обясняват и със структурата и особеностите на работната сила. Областите, където високите технологии пробиват най-лесно са и тези, в които има най-много висшисти, а в „индустриалните“ области преобладават работниците със средно и професионално образование. Видими икономически проблеми обаче има в областите, където хората с основно и по-ниско образование съставляват значителна част от работната сила – през 2019 г. те надхвърлят 20% в Сливен, Кърджали, Хасково, Ямбол и Пазарджик.
Графика 3: Образователна структура на работната сила, 2019 г., %
Източник: НСИ, собствени изчисления
Скоростта на икономическо развитие предопределя и динамиката на демографията, и особено - на вътрешната миграция. Това е и причината, поради която Пловдив, Бургас и София са с положителен коефициент на механичен прираст през последните години, а Сливен, Смолян, Кюстендил и Ямбол постепенно губят хора заради миграция към по-динамичните икономически центрове или пък в чужбина.
Графика .. Коефициент на механичен прираст, 2019 г., промили
Източник: НСИ
Накрая, няма как да пропуснем и изминалата година и кризата с Covid-19. Тя се отрази неравномерно върху областите в Южна България. Въпреки че няма незасегнати, областите, в които индустрията и високите технологии имат по-сериозна тежест преживяха по-скоро моментен шок в първите ѝ месеци докато проблемите за областите, които разчитат силно на туризъм и преработваща промишленост с по-ниска добавена стойност единствено се задълбочават, особено ако разгледаме състоянието на пазара на труда.
