Новини

Регионалните лидери увеличават преднината*

Дълбокото регионално неравенство остава едно от най-устойчивите предизвикателства пред икономическото развитие на България. Данните за 2024 г. ясно показват, че макар националната икономика да продължава да расте и да се доближава до средноевропейските равнища, този напредък е силно неравномерно разпределен. Водещите икономически центрове – на първо място столицата – не само запазват преднината си, но и я увеличават спрямо по-слабо развитите региони, особено в Северна България.

София все по-отчетливо се оформя като доминиращ икономически полюс, концентриращ близо половината от брутния вътрешен продукт на страната и значителната част от инвестициите. Наред с нея ограничен брой области – като Стара Загора, Пловдив и Варна – успяват да поддържат сравнително високи нива на икономическа активност и доходи. В същото време голяма част от регионите остават в застой или дори отстъпват, видимо както в стопанската динамика, така и в заетостта и доходите.

 Ръст във водещите региони, спад в най-слабо развитите

През 2024 г. столицата продължава да откъсва икономически останалите региони на страната, като БВП на човек от населението достига 35,4 хил. евро. В резултат на голямата тежест на софийската икономика само още една област  - Стара Загора – е над средното за страна равнище на икономическо развитие, с 22,4 хил. евро БВП на човек от населението. Относително добър резултат имат и Варна (15,2 хил. евро/човек), Враца (15,2 хил. евро/човек), а в топ 5 се класира и Пловдив (13,1 хил. евро/човек). Отстоянието от най-слабо икономически развитата област и столицата вече е почти 5,3 пъти, в сравнение с 4,8 пъти година по-рано.

През 2024 г. се наблюдава и поредното разместване на регионите на опашката, като Сливен застава на последното място с 6,7 хил. евро/човек, а под 8 хил. евро на човек са и Силистра, Хасково и Монтана. Разликите на дъното на класацията обаче остават малки, така че последващи размествания изглеждат много вероятни. Относителната тежест на отделните области в националната икономика също е неравномерно разпределена. Столицата отговаря за 44% от брутния вътрешен продукт на Българя (46 млрд. евро), Пловдив – за 8% (8,3 млрд. евро), Варна и Стара Загора – по 6%, Бургас – 4%. Цели 9 области, предимно в Северна България, формират по под 1% от общия БВП.

Темповете на растеж се успокояват след утихването на двойния ефект на острия спад туризма през 2020-2021 и енергийната криза през 2022-2023 г. Въпреки това обаче тенденциите в областите са неравномерни, като най-бърз номинален ръст (без да се отчита ефектът на цените) се наблюдава в областите Стара Загора (19% на годишна база), Пловдив (16%) и столицата (13%). Значителен повод за притеснение е обаче обстоятелството, че в няколко области – Сливен, Ловеч и Монтана – има спад в номиналния БВП, а в още няколко – Габрово, София (област), Разград е под или близо до средногодишната инфлация, което означава спад в реалния БВП. Тази разнопосочна динамика създава предпоставки за продължаващо разслоение в икономическото развитие и стандарта на живот между водещите региони и тези на опашката.

Подобрението е особено видимо в динамиката на добавената стойност, която през 2024 г. расте в 208 общини, за които са публикувани данни, и намалява в 44. Малки общини оглавяват  класацията по добавена стойност  - традиционният лидер Девня остава начело с с45 хил. евро/човек, следван от Раднево (37 хил. евро/човек), Сопот (34 хил. евро/човек), Божурище и Столицата (по 21 хил. евро на човек). Общо 19 общини са с над 10 хил. евро на човек добавена стойност, а с под 5 хиляди са почти всички – общо 199. И при общините се потвърждава областната тенденция, че най-развитите, особено тези с фокус върху бързо растяща през последните години индустрия – тук добър пример са Сопот и Лясковец, където водещо е производството на оръжие – реализират и най-бързото покачване на добавената стойност през последните години.

Инвестиции на три скорости

Инвестиционната активност расте почти повсеместно, като само две области – Търговище и Добрич – отчитат чувствителен спад на разходите за придобиване на дълготрайни активи (ДМА). Три области – столицата, Ямбол и Сливен - от своя страна регистрират повишение с над 1000 евро на човек от населението, но в повечето ускорението е по-скромно. Разликите в инвестициите обаче остават много високи, като столицата привлича над 5,5 хил. евро на човек от населението, но региони като Монтана и Кърджали се задържат под 1000 евро на човек, а дори и икономически най-развитите области след столицата се задържат под 3 хил. евро на човек. В номинално изражение инвестиционните разходи са дори по-концентрирани във водещите региони, като София привлича над 7 млрд. евро разходи за ДМА, Пловдив – малко под 2 млрд. евро, но останалите области остават с под 1 млрд. евро, а Разград, Монтана, Видин, Кюстендил, Благоевград и Търговище с по около 100 млн. евро.

На общинско ниво различията са дори по-остри. Малките индустриални и енергийни общини съсредоточават най-много инвестиции – Девня с 10 хил. евро на човек, Козлодуй със 7,7 хил. евро на човек, Божурище със 7,5 хил. евро. Сред лидерите с по над 4 хил. евро на човек от населението през 2024 г. са и Съединение, Брезник, Сопот, Раднево, Елин Пелин и столична община. Голям брой общини обаче са с ниско равнище на инвестиции, като 86 се задържат под 1000 евро на човек. Тенденциите са разнопосочни, като 117 общини отчитат спад на инвестициите, а 131 – ръст. В абсолютно изражение с над милиард евро инвестиции сред общините само София и Пловдив, а сред тези с над 100 млн. евро се класират предимно областни центрове, но и малки силно развити икономически общини като Несебър, Казанлък и Елин Пелин.

Разликите при чуждестранните инвестиции са още по-остри. С натрупване към края на 2024 г. ПЧИ в столицата надхвърлят 14 хил. евро на човек от населението, а София (област) постепенно догонва, с над 11 хил. евро на човек от населението. Значително присъствие на чужди капитали има и в Бургас (5,6 хил. евро/човек) и Габрово (5,1 хил. евро/човек), но остават региони като Кюстендил, Ямбол и Силистра, където такива практически липсват. Повечето региони, най-видимо в София (област) отбелязват ръст в ПЧИ, но има и значителни спадове, най-видимо в Кюстендил и Варна. Сред общините контрастът е още по-видим, като малки индустриални общини имат много висока концентрация на чужди инвестиции – Девня е традиционен лидер със 101 хил. евро на човек през 2024 г., следван от Гълъбово ( 44 хил. евро/човек) и Божурище (34 хил. евро/човек).

Още по-фокусирани са разходите за наука и развойна дейност. Към 2023 г., последната за която има достъпни данни, столицата е абсолютен лидер с почти 450 евро на човек от населението; в нито една друга област те не надхвърлят 100 евро на човек. Взети заедно, инвестиционните показатели ясно показват различния средносрочен потенциал за развитие на областите. Не личи потенциал за конвергенция на останалите региони към столицата нито в степента на икономическо развитие, нито в стандарта на живот. Това не означава, че средата в тях не се подобрява – това личи и в сближаването им със средноевропейските равнища – но София през следващите години ще продължи да откъсва напред.

Смесени сигнали от пазара на труд

Регионалните дисбаланси на трудовите пазари остават много дълбоки. Въпреки че на национално ниво Агенция по заетостта (АЗ) отчита повишение на безработицата от 0,1 пр.п. до 5,5% от трудоспособното население[1], в редица области (Шумен, Силистра) ръстът достига 0,5 пр.п., като това се наблюдава в регионите с по-висока безработица. Докато в София делът на търсещите работа е едва 1,7%, и през 2024 г. има цели шест области – Шумен, Силистра, Монтана, Видин, Враца и Благоевград – в които той надхвърля 10%, всички без една в Северна България. Не е без значение и характерът на безработицата: докато в най-динамичните градски центрове дяловете на безработните с над година регистрация е пренебрежимо нисък, то в регионите с висока безработица той надхвърля 15-20%. Това е знак за структурни проблеми на пазара на труд – ниско образование и умения, лоши транспортни връзки, застаряване, които хронично не позволяват на безработните да заемат свободните работни места. Сред общините се запазват клъстъри с безработица над 20%, най-отчетливи в Северозапада и Североизтока.

Въпреки лекото покачване на безработицата, заетостта също продължава да нараства, до 76,8% при 20-64 г. през 2024 г. Разликите между областите са драстични, като делът на работещите в Монтана е едва 61%, във Варна – 86%, а столицата и Русе също надхвърлят 80%. Само за година в няколко области има много големи спадове в заетостта, като в Кюстендил свиването е с 4,6%, в Кърджали – 3,4%. Свиване има в онези региони, които са изправени пред многогодишен недостиг на инвестиции и създават по-малко нови работни места. Прави впечатление, че лек спад има и в столицата, което отразява най-вече спадът на търсенето на труд в аутосорсинга на услуги и преструктурирането в сектора на информационните технологии.

Отстоянието в заплатите между София и областите на опашката остава почти двукратно, като към третото тримесечие на 2025 г. средната брутна заплата в столицата приближава 1800 евро, то в областите на опашката – Кюстендил, Видин, Смолян, Хасково, Благоевград – равнището остава под 950 евро. Водещите области извън столицата се разполагат в диапазона 1100-1200 евро месечно.  Разликите са ясно следствие както от производителността на труда и профилите на регионалните икономики, така и от търсенето и конкуренцията при наемането на работници. Тази зависимост е особено видима на общинско ниво, където най-високите заплати в страната са в малки, силно съсредоточени в преработването, добива или енергетиката като тези на Средногорието, Козлодуй и перифериите на София, Пловдив и Варна.

Търсенето на работна ръка е силно географски концентрирано, като относително малък брой региони представляват голям дял от търсенето на персонал, посочено в годишната анкета на Агенция по заетостта. Първите 10 области представляват над 64% от всички очаквани назначения, докато първите 6 взети заедно съставляват около 46%. Регионите с най-високо отчетено търсене съчетават градски икономики на услугите, но и такива със силна индустриална, и туристическа активност. Пловдив има най-високото потенциално наемане на персонал (27 хил. души; 12% от цялото в страната), следван от София-град (20 хил.; 9%), Благоевград (16 хил.; ), Варна и Бургас (15 хил.). За сметка от това, най-ниските абсолютни очаквани обеми на наемане са в Ямбол (1,2 хил.) и  Перник (1,5 хил.).