Правосъдието на регионално ниво – по-ниска престъпност, по-слаба натовареност на съдиите
На 16-ти ноември 2022 г. в 11 ч. в БТА Институтът за пазарна икономика ще представи поредното изследване „Регионални профили: показатели за развитие 2022“. В него е включен преглед на икономическото и социалното развитие на всички 28 области в България, разгледани през 68 специфични показатели. Състоянието на правосъдието по региони е само една от темите в профилите, като то представлява сериозен интерес в контекста на настоящата политическа криза, затрудненията пред парламентарно представените партии да формират правителство и изявените от не една от тях амбиции да приоритизират съдебната реформа.
Статистиката на престъпленията срещу личността и собствеността (ако приемем, че те са основа за предоставяне на публичната услуга „правосъдие“) през последните години показва значително намаление – броят на регистрираните престъпления е близо два пъти по-нисък между 2010 и 2021 година (от 17 на 1000 души от населението до 9,8 на 1000). Броят на престъпленията, регистриран в първата година на ковид-19 кризата, се запазва на много близко ниво и през 2021 година.
На регионално ниво данните за регистрираните престъпления срещу личността и собствеността показват големи различия – те се движат между 13,6 на 1000 души от населението в Монтана до 4,5 на 1000 души от населението в Смолян. По-високо ниво на престъпността се забелязва в някои области от северозападна България, както и в по-гъсто населените и по-големи области. Разликите между отделните области се дължат на различни фактори, най-вече на социално икономическо развитие и демография.
Разкриваемостта на престъпленията също варира между отделните области, като тя е най-висока в област Габрово, където близо 75% от всички регистрирани престъпления са разкрити, а най-ниска – в столицата, където едва една трета от престъпленията се разкриват през 2021 г. Отново се забелязва, че разкриваемостта е относително по-ниска в големите области, както и че в области с ниска престъпност разкриваемостта като цяло е по-висока. Средно за страната 51,7% от регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са били разкрити през 2021 година.
Натовареността на наказателните съдии показва количествено функционирането на съдебната система. Спадът в натовареността в периода между 2010 и 2021 година е слаб и като цяло всеки съдия средно разглежда около 9–10 дела месечно. По време на ковид кризата през 2020 г. натовареността е малко по-ниска, но през 2021 г. тя отново се движи около 9 дела месечно.
На регионално ниво се наблюдават отново сериозни различия, достигащи разлика от четири пъти между най-натоварените съдии в Кюстендил и най-слабо натоварените в Смолян. С изключение на област Варна, относително ниска натовареност имат съдиите в малките по население области. Високата натовареност на съдиите невинаги означава ограничен достъп и ниско качество на правосъдието, тъй като големият брой дела на съдия в дългосрочен план често се свързва с висока квалификация, по-висока ефективност и по-задълбочена съдебна практика поради сблъсък с повече и разнообразни случаи. Къде обаче е границата на ефективност, отвъд която делата стават прекалено много и количеството вреди на качеството на правораздаване, е обект на друг, по-задълбочен анализ.
В заключение ще отбележим, че сериозните различия на местно ниво в количеството и качеството на предоставяните услуги в областта на правосъдието водят и до различно усещане у гражданите за защита. Може би е време съдебната реформа да включи, освен важните постановки за върховенство на закона и борба с корупцията, и разбираеми от гражданите мерки, които ще подобрят свободата за хората и бизнеса и ще повишат защитата и качеството на живот в регионите.
За повече информация и новини по представянето на „Регионални профили: показатели за развитие 2022“ следете уебсайта на ИПИ www.ime.bg и сайта на регионалните профили www.regionalprofiles.bg
