Новини

Икономиките на Габрово и Велико Търново отбелязват силен растеж през 2022 г., воден от доброто представяне на преработващата промишленост. Този процес е съпроводен с почти повсеместен ръст на инвестиционната активност. Пазарите на труда отбелязват лека негативна динамика, но генерално остават едни от най-благоприятните в Северна България, с ниска безработица и висока заетост. Качественото образование и добрата образователна структура остават сред ключовите предимства на региона, а негативната демографска динамика и застаряването – основното средносрочно предизвикателство.

• Повсеместният ръст на север от Балкана

За разлика от много други части на Северна България, където икономическият ръст е съсредоточен предимно в земеделските райони и най-силните градски центрове и прилежащите им индустриални периферии, всички общини в състава на областите Велико Търново и Габрово регистрират повишение на добавената стойност през 2022 г. Прави впечатление, че експанзията на местните икономики в Габрово – ако оставим на страна Трявна, където се наблюдава трицифрен растеж – е чувствително по-бавна в сравнение с тази на общините във Велико Търново, като в Севлиево покачването на добавената стойност е с едва 4% на годишна база, в Дряново – 12%, в Габрово – 17%. За сравнение, повечето общини във Велико Търново отбелязват ръст от порядъка на 30-40%, малко по-бавен в областния център – 17%. Причина за тази разлика може да се търси най-вече в силното представяне на индустриалните икономики на Габрово и Севлиево в хода на пандемията от ковид-19, когато при тях имаше забавяне на ръста, но не и спад на добавената стойност. По-силната експанзия на великотърновските икономики през 2022 г. е подкрепено и от силното представяне на оръжейната индустрия.

Лидер по степен на икономическо развитие в региона е Севлиево, с 18,2 хил. лв. добавена стойност на човек от населеното, концентрирано в няколко водещи за страната преработващи предприятия, а на второ място излиза Лясковец, където е разположено голямо оръжейно предприятие, с 14,8 хил. лв./човек, На трето през 2022 г. е Трявна, където е разположен един от заводите на монтански оръжеен производител с 13,6 хил. лв./човек, а челната петица се допълва от двата областни центъра, с много близка степен на икономическо развитие - 10,3 хил. лв./човек за община Габрово и 10,5 хил. лв./човек за община Велико Търново. Ако оставим настрана Златарица и Сухиндол, по-малките общини в тези две области също се характеризират с относително висока, особено за Северна България, степен на икономическо развитие.

Най-голямата общинска икономика в района през 2022 г. е тази на Велико Търново, с 811 млн. лв. добавена стойност, а на второ и трето място са тези на Севлиево и Габрово, съответно с 530 млн. лв., следвани от тези на Горна Оряховица, Лясковец и Павликени. Важно е да отбележим, че и двата областни центъра се характеризират с нетипичен за големите градски общини висок дял на преработващата промишленост в добавената стойност, която е и основен двигател на местното развитие.

• Новите инвестиции

Възходът на местните икономики е съпроводен очаквано с ръст на инвестиционната активност, като само четири общини – Дряново, Елена, Павликени и Полски Тръмбеш регистрират спад в разходите за дълготрайни материални активи през 2022 г., при повечето от останалите има повишение от порядъка на 30-60%, а шампион отново е Трявна, с над 200% ръст на годишна база, но от една от най-ниските стойности през 2021 г. Номинално най-много инвестиции – 368 млн. лв. са реализирани през 2022 г. във Велико Търново, Севлиево (156 млн. лв.) и Габрово (139 млн. лв.), а отнесени спрямо населението – в Севлиево (5,4 хил. лв. на човек) и Велико Търново (4,8 хил. лв. на човек).

Чуждестранните инвестиции в региона са съсредоточени най-вече в Севлиево, където ПЧИ с натрупване към края на 2022 г. достигат 289 млн. евро, или 9,9 хил. евро на човек от населението, което нарежда общината сред лидерите на национално ниво. Сериозен ръст – от 22 до 229 млн. евро регистрира в рамките на годината община Велико Търново в резултат на положителна динамика в индустрията. Значително присъствие на чужди капитали има и в община Габрово – 62 млн. евро, както и в Стражица – 18 млн. евро. Габровските общини са и начело на националната класация по употреба на средства от европейските фондове, като областния център е с 4,9 хил. лв. на човек от населението от началото на европрограмите в страната, малките общини – с по 2,3-2,5 хил. лв. на човек. За сравнение, във Великотърновска област единствено областния център, Павликени и Свищов успяват да прехвърлят 2 хил. лв. на човек от населението.

• Силните пазари на труда

На фона на спадовете в по-голямата част от страната, повечето общини в района регистрират ръст на безработицата през 2022 г., като по данни на Агенция по заетостта тя намалява единствено във Велико Търново, Златарица и Трявна. Това е най-вече резултат от чувствително по-малкия ръст в хода на ковид пандемията, в резултат на което безработицата в повечето общини остана много ниска – във Велико Търново тя е 3,1%, в Севлиево – 3,7%, в Габрово – 3,9%. Проблеми с безработицата обаче има в някои от по-малките великотърновски общини, като тя се задържа над 10% в Полски Тръмбеш, Златарица, Стражица и Сухиндол. Ако оставим Сухиндол настрана в останалите общини безработицата изглежда по-скоро преходна, тъй като делът на регистрираните в бюрата по труда над година безработни са малко, в Габрово и Велико Търново – по 0,1%. Отсъстват и видими проблеми с младежката безработица.

Очаквано на фона на ниската безработица, регионът се характеризира и с висока заетост – според данните от преброяването през 2021 г. в Габрово тя е 70% за населението на 15-64 годишна възраст, във Велико Търново – 69%, в Лясковец – 67%, в Севлиево – 65%., и ако съдим по динамиката на наетите и на заетостта на областно ниво оттогава се е покачила още. Най-големият местен пазар на труда през 2022 г. е този на Велико Търново с 31 хил. наети в нефинансовия сектор, както и тези на Габрово (18 хил.), Севлиево (14 хил.) и Лясковец (11 хил.). Лидер по заплати в региона е Севлиево, с 1595 лв. брутно средно месечно за 2022 г., а повечето останали общини се разполагат с диапазона 1300 – 1400 лева месечно.

• Доброто образование

Сред основните конкурентни предимства – и основен фактор пред много доброто представяне на пазара на труда в региона – е образователната структура на населението. Това важи с особена сила за габровските общини, където делът на висшистите навсякъде надхвърля 25%, в областния център – 38%, а почти цялото останало население е със средно образование, което най-често намира реализация в преработващата промишленост. При Велико Търново областният център е с дори по-висок дял на висшистите – 45%, но в по-малките общини – Златарица, Стражица, Сухиндол той е чувствително по-нисък, а има и значителен дял на хората с начално и без никакво образование. Неграмотността обаче не е проблем, като не надхвърля 1,1% в нито една община.

Добрата образователна структура на региона е резултат от силното представяне на местната система на училищно образование. Областните центрове, които съсредоточават повече училища са сред най-добре представящите се общини на държавните зрелостни изпити в страната, а постигат и добро представяне на националните външни оценявания след седми клас – нареждат се сред лидерите по български език и имат високи резултати по математика, което се среща относително по-рядко на общинско ниво.

• Демографските проблеми

Въпреки добрите икономически показатели и благоприятната социална среда, великотърновските и габровските общини са изправени през едни от най-тежките демографски предизвикателства в страната. В много от тях, в това число в областния център Габрово спадът на населението надхвърля 1/5 между последните две преброявания, а най-значителното свиване е в Свищов – над 35% в рамките на десетилетие. Същевременно тези общини са си със значителна степен на застаряване, като делът на населението на 65 и повече години е далеч над средния за страната, а в много от тях, включително в Габрово, надхвърля 30%. Това от своя страна означава значително по-свита работна сила, което ограничава до известна степен потенциала за инвестиции в региона.

Основната причина за негативната демографска динамика е естественият прираст, който е под 1% от населението единствено в община Велико Търново, а при всички останали се разполага в диапазона 1-2% през 2023 г. При всички общини има видими подобрения след отърсването от високата смъртност от ковид-19, но въпреки това балансът с раждаемостта остава подчертано негативен. В унисон с процесите в почти цялата страна обаче във всички общини, освен Стражица, Свищов и Горна Оряховица, се наблюдава положителна миграция, като механичният прираст достига 3,6% в Златарица, 1,5% в Сухиндол и малко под 1% в Дряново. Повишаването на възнагражденията и икономическият подем на региона в близко бъдеще могат да се превърнат в траен магнит за население, но на този етап миграцията не успява да елиминира ефекта на ниската раждаемост и висока смъртност.

 Автор: Адриан Николов