Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

13.10.2022Пет тренда за икономиките на общините в Русе

Русе е сред по-силните икономики на Северна България, но между различните общини в състава на областта се наблюдават големи разлики в нивата на стопанско развитие. Доколкото основният двигател на местните икономики е преработващата промишленост, ударът на кризата върху тях е относително ограничен, включително от гледна точка на пазара на труда, където ръстът на безработицата от 2020 г. е коригиран бързо след връщането към растеж през следващата година.  В същото време обаче областта среща сериозно предизвикателство по отношение на големите неравенства при местните системи на образование, както и заради влошаващите се демографски показатели.

  • Индустриалните лидери

Икономиките на общините в Русенска област се характеризират с неравномерни равнища на икономическо развитие – няколко от тях са с много над средното за страната ниво на добавена стойност по факторни разходи на човек от населението през 2020 г., но останалите остават далеч назад. Водеща според последните данни е община Сливо поле, с 9800 лева/човек годишно, която за първа година задминава областния център Русе (9306 лева/човек), като причина за това са много големият ръст спрямо предишната година – докато Сливо поле отбелязва повишение на добавената стойност с 14%, то ръстът в община Русе е едва 0,8%. Относително добре развити икономики и ръст от над 10% на годишна база имат и общините Ветово и Бяла, но останалите общини – Иваново, Две могили, Борово и Ценово остават с по под 3500 лева добавена стойност на човек от населението. Номинално най-голямата местна икономика, с общ обем от 1,45 милиарда лева е тази на община Русе, следвана от тази на Сливо Поле с 96 милиона лева и Ветово, със 78 милиона лева.

Гръбнакът на местната икономика на Русе и близките до областния център общини е преработващата промишленост, като в нея се разполагат водещи за страната фирми в химичната промишленост, автомобилното производство, добива. В областта работи и пазарният лидер в пощенските услуги - „Еконт“, но като цяло водещите фирми в услугите са съсредоточени в община Русе. Силната индустрия поставя областта като цяло сред лидерите в страната по брутен вътрешен продукт, с 12,6 хиляди лева/човек през 2020 г., но се отбелязва лек спад спрямо предходната година. Това от своя страна води до относително високи заплати и ниска бедност в Русе.

  • Фокусираните инвестиции

Значителното присъствие на международни капитали в Русе поставя областта на едно от първите места в страната по обем на чуждестранните преки инвестиции, който надхвърля 2,1 хиляди евро на човек от населението към края на 2020 г. Фирмите с чужда собственост обаче са изключително концентрирани в областния център, като от общо 445 милиона евро 341 милиона са в община Русе. С други думи, обемът на чуждите инвестиции в областния център са 2,2 хиляди евро на човек от населението, а данните за останалите общини освен Бяла (където те възлизат на едва 87 евро/човек) са конфиденциални.

По тази причина по-индикативни са данните за текущата инвестиционна дейност, представена през разходите за придобиване на дълготрайни активи (РДМА) на нефинансовите предприятия. През последните две години най-видима е инвестиционната активност в община Ветово, където обемът на разходите за ДМА достига 2,6 хиляди лева на човек, в сравнение с 2,1 хиляди лева/човек в Сливо поле и 2 хиляди лева/човек в областния център. Всички общини освен Сливо поле обаче отбелязват спад на инвестиционните разходи през 2020 г. в следствие на влошаването на общите икономически условия и повишаването на несигурността заради пандемията и извънредното положение.

Общините в Русенска област не се справят особено добре и с привличането на средства от европейските фондове, като единствената която към средата на 2022 г. е успяла да надхвърли границата от 2000 хиляди лева на човек от населението общо от началото на програмите на ЕС в България, е областният център. Повечето други общини в състава на областта привличат 500-700 лева на човек, което е далеч под средното за страната ниво.

  • Държеливият пазар на труда

Благодарение на индустриалния профил на областта (и относително малката роля на услугите и в частност на туризма)  пазарът на труда в общините ѝ остава относително незасегнат от рязкото влошаване в пандемичната година. Най-осезаемо спада делът на наетите сред населението на 15 и повече години в икономически най-активните общини: в Русе - с 3,4 процентни пункта между 2019 и 2020 г., в Сливо поле - с 1,6. Много големи разлики се наблюдават и в заетостта между отделните общини. Делът на наетите варира между 32% от населението на 15 и повече години в областния център до едва 5,5% в община Ценово. Тези различия отразяват както общото предлагане на работни места в различните общини, така и значително по-големия избор.

Според данните за безработицата, публикувани от Агенция по заетостта, 2021 г. е година на възстановяване на регионалните пазари на труда в Русе. Делът на безработните сред трудоспособното население намалява във всички общини освен в Ценово -  в повечето с относително бързи темпове от 2-3 пункта в рамките на една година. И тук обаче се наблюдават много големи различия – докато в областния център безработицата е едва 3,2% през 2021 г., то в повечето общини надхвърлят 10%, а в Ценово и Ветово надхвърля дори 20%. Това навежда на извода, че проблемите на пазара на труда в малките общини на Русе са свързани не толкова с краткосрочния шок от ковид кризата, а по-скоро са следствие на дълготрайно по-ниските равнища на икономическо развитие.

  • Слабото образование

Бъдещото развитие на пазара на труда в Русе зависи до голяма степен от продукта на местната образователна система и кадрите, до които бъдещи инвеститори биха имали достъп. Постиженията на учениците в повечето общини обаче не дават особени поводи за оптимизъм. Погледът към резултатите на външното оценяване след VII клас сочи, че единствено учениците в община Русе успяват да постигнат повече от 30 точки от възможни 100 по български език и литература, налице са и характерните за повечето общини в страната много големи разлики с резултата по математика, който почти навсякъде е много по-нисък. Сходно е и разпределението на зрелостните изпити - прави впечатление, че има значителни отстояния между резултатите на няколко елитни училища в областния център и всички останали. В някои от по-малките общини в Русе има значителни проблеми с отпадането на ученици от системата на училищно образование, като в Борово делът на напусналите до VII клас достига 18%, a в Две могили – 6%. Напускането в ранен етап означава изключително затрудняване на достъпа до пазара на труда в бъдеще.

  • Демографското предизвикателство

Подобно на останалите области в Северна България (с изключение на Варна), Русе е изправена пред изключително сериозни демографски проблеми под натиска на застаряването, миграцията извън областта и ниската раждаемост. От гледна точка на естествения прираст най-добре се представя областният център, където разликата между раждаемостта и смъртността през 2021 г. е 14,7 ‰, а в общините Иваново и Ценово индикаторът надхвърля 30‰. През последната година се наблюдава значително влошаване на естествения прираст в цялата област (само с 5 пункта в самата община Русе), в резултат най-вече от пика на смъртността в резултат на пандемията. Подобно на останалите големи икономически центрове, и тук през 2020 г. се наблюдава отлив на население от областния център към периферните общини, като община Русе губи 1,3% от населението си, а най-голям ръст за сметка на това има в Иваново (12%) и Сливо поле (7%). През 2021 г. обаче миграционните процеси се нормализират и успокояват, като областният център отново бележи положителен баланс на напусналите и заселилите се на територията си.

Автор: Адриан Николов

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Няколко стъпки за актуализация на имотния данък 25.08.2025

В дебата за финансовото състояние на местната власти и размера на собствените приходи данъците върху недвижимите...

Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 29.07.2025

Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез...

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design