Новини

Русе е сред по-силните икономики на Северна България, но между различните общини в състава на областта се наблюдават големи разлики в нивата на стопанско развитие. Доколкото основният двигател на местните икономики е преработващата промишленост, ударът на кризата върху тях е относително ограничен, включително от гледна точка на пазара на труда, където ръстът на безработицата от 2020 г. е коригиран бързо след връщането към растеж през следващата година.  В същото време обаче областта среща сериозно предизвикателство по отношение на големите неравенства при местните системи на образование, както и заради влошаващите се демографски показатели.

• Индустриалните лидери

Икономиките на общините в Русенска област се характеризират с неравномерни равнища на икономическо развитие – няколко от тях са с много над средното за страната ниво на добавена стойност по факторни разходи на човек от населението през 2020 г., но останалите остават далеч назад. Водеща според последните данни е община Сливо поле, с 9800 лева/човек годишно, която за първа година задминава областния център Русе (9306 лева/човек), като причина за това са много големият ръст спрямо предишната година – докато Сливо поле отбелязва повишение на добавената стойност с 14%, то ръстът в община Русе е едва 0,8%. Относително добре развити икономики и ръст от над 10% на годишна база имат и общините Ветово и Бяла, но останалите общини – Иваново, Две могили, Борово и Ценово остават с по под 3500 лева добавена стойност на човек от населението. Номинално най-голямата местна икономика, с общ обем от 1,45 милиарда лева е тази на община Русе, следвана от тази на Сливо Поле с 96 милиона лева и Ветово, със 78 милиона лева.

Гръбнакът на местната икономика на Русе и близките до областния център общини е преработващата промишленост, като в нея се разполагат водещи за страната фирми в химичната промишленост, автомобилното производство, добива. В областта работи и пазарният лидер в пощенските услуги - „Еконт“, но като цяло водещите фирми в услугите са съсредоточени в община Русе. Силната индустрия поставя областта като цяло сред лидерите в страната по брутен вътрешен продукт, с 12,6 хиляди лева/човек през 2020 г., но се отбелязва лек спад спрямо предходната година. Това от своя страна води до относително високи заплати и ниска бедност в Русе.

• Фокусираните инвестиции

Значителното присъствие на международни капитали в Русе поставя областта на едно от първите места в страната по обем на чуждестранните преки инвестиции, който надхвърля 2,1 хиляди евро на човек от населението към края на 2020 г. Фирмите с чужда собственост обаче са изключително концентрирани в областния център, като от общо 445 милиона евро 341 милиона са в община Русе. С други думи, обемът на чуждите инвестиции в областния център са 2,2 хиляди евро на човек от населението, а данните за останалите общини освен Бяла (където те възлизат на едва 87 евро/човек) са конфиденциални.

По тази причина по-индикативни са данните за текущата инвестиционна дейност, представена през разходите за придобиване на дълготрайни активи (РДМА) на нефинансовите предприятия. През последните две години най-видима е инвестиционната активност в община Ветово, където обемът на разходите за ДМА достига 2,6 хиляди лева на човек, в сравнение с 2,1 хиляди лева/човек в Сливо поле и 2 хиляди лева/човек в областния център. Всички общини освен Сливо поле обаче отбелязват спад на инвестиционните разходи през 2020 г. в следствие на влошаването на общите икономически условия и повишаването на несигурността заради пандемията и извънредното положение.

Общините в Русенска област не се справят особено добре и с привличането на средства от европейските фондове, като единствената която към средата на 2022 г. е успяла да надхвърли границата от 2000 хиляди лева на човек от населението общо от началото на програмите на ЕС в България, е областният център. Повечето други общини в състава на областта привличат 500-700 лева на човек, което е далеч под средното за страната ниво.

• Държеливият пазар на труда

Благодарение на индустриалния профил на областта (и относително малката роля на услугите и в частност на туризма)  пазарът на труда в общините ѝ остава относително незасегнат от рязкото влошаване в пандемичната година. Най-осезаемо спада делът на наетите сред населението на 15 и повече години в икономически най-активните общини: в Русе - с 3,4 процентни пункта между 2019 и 2020 г., в Сливо поле - с 1,6. Много големи разлики се наблюдават и в заетостта между отделните общини. Делът на наетите варира между 32% от населението на 15 и повече години в областния център до едва 5,5% в община Ценово. Тези различия отразяват както общото предлагане на работни места в различните общини, така и значително по-големия избор.

Според данните за безработицата, публикувани от Агенция по заетостта, 2021 г. е година на възстановяване на регионалните пазари на труда в Русе. Делът на безработните сред трудоспособното население намалява във всички общини освен в Ценово -  в повечето с относително бързи темпове от 2-3 пункта в рамките на една година. И тук обаче се наблюдават много големи различия – докато в областния център безработицата е едва 3,2% през 2021 г., то в повечето общини надхвърлят 10%, а в Ценово и Ветово надхвърля дори 20%. Това навежда на извода, че проблемите на пазара на труда в малките общини на Русе са свързани не толкова с краткосрочния шок от ковид кризата, а по-скоро са следствие на дълготрайно по-ниските равнища на икономическо развитие.

• Слабото образование

Бъдещото развитие на пазара на труда в Русе зависи до голяма степен от продукта на местната образователна система и кадрите, до които бъдещи инвеститори биха имали достъп. Постиженията на учениците в повечето общини обаче не дават особени поводи за оптимизъм. Погледът към резултатите на външното оценяване след VII клас сочи, че единствено учениците в община Русе успяват да постигнат повече от 30 точки от възможни 100 по български език и литература, налице са и характерните за повечето общини в страната много големи разлики с резултата по математика, който почти навсякъде е много по-нисък. Сходно е и разпределението на зрелостните изпити - прави впечатление, че има значителни отстояния между резултатите на няколко елитни училища в областния център и всички останали. В някои от по-малките общини в Русе има значителни проблеми с отпадането на ученици от системата на училищно образование, като в Борово делът на напусналите до VII клас достига 18%, a в Две могили – 6%. Напускането в ранен етап означава изключително затрудняване на достъпа до пазара на труда в бъдеще.

• Демографското предизвикателство

Подобно на останалите области в Северна България (с изключение на Варна), Русе е изправена пред изключително сериозни демографски проблеми под натиска на застаряването, миграцията извън областта и ниската раждаемост. От гледна точка на естествения прираст най-добре се представя областният център, където разликата между раждаемостта и смъртността през 2021 г. е 14,7 ‰, а в общините Иваново и Ценово индикаторът надхвърля 30‰. През последната година се наблюдава значително влошаване на естествения прираст в цялата област (само с 5 пункта в самата община Русе), в резултат най-вече от пика на смъртността в резултат на пандемията. Подобно на останалите големи икономически центрове, и тук през 2020 г. се наблюдава отлив на население от областния център към периферните общини, като община Русе губи 1,3% от населението си, а най-голям ръст за сметка на това има в Иваново (12%) и Сливо поле (7%). През 2021 г. обаче миграционните процеси се нормализират и успокояват, като областният център отново бележи положителен баланс на напусналите и заселилите се на територията си.

Автор: Адриан Николов