Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

10.02.2017Малко хора, много общински служители

Силвия Чомакова, Мирослав Хаджийски*

 

Продължаващият спад на населението в редица райони на страната води до все по-фрапантни съотношения между размера на общинските администрации и броя на обслужваното от тях население. Това се вижда ясно на картата по-долу, която се базира на тримесечните данни на Министерство на финансите за финансовото състояние на общините, които включват и информация за броя на общинските служители.

Данните на МФ показват, че общините с най-малък брой общински служители спрямо населението са Добрич, Бургас, София и Русе - под 2 служителя на 1000 души население. Подобна е ситуацията и в останалите големи областни градове - броят на служителите е сравнително малък спрямо общия брой на населението.

Доста различна е картината в малките общини, като на места се наблюдава над 10 пъти по-високо съотношение между общинските служители и населението. Пример за това е община Трекляно в област Кюстендил, където при население от 889 души имаме 35 общински служители. Аналогични са данните и за общините Бойница (1143 души), Ковачевци (1760) и Макреш (1438), където на 1000 души се падат над 20 общински служители.

Две от горепосочените общини, Бойница и Макреш, са в област Видин, където голям брой общински служители спрямо населението има и общините Грамада, Ново село и Кула. Тези данни показват, че макар териториално-административна реформа в момента да не е на дневен ред, тя няма как да бъде избегната в близко бъдеще, особено ако текущите правомощия и задължения на общините се запазят и занапред или бъдат разширени. Има общини, в които именно местната администрация е един от най-големите работодатели – зависимост, която наред с въпроса за ефективността на публичните харчове, повдига редица притеснения относно политическите процеси на местно ниво.

Значителни разлики в съотношението между общинските служители и местното население се наблюдават и на областно ниво. Трябва да посочим, че данните тук са от два различни източника – официалните годишни отчети на общините (2010 и 2014 г.) и данните на МФ (2016 г.), поради което е възможно съпоставимостта да не е пълна.

Общински служители на 1000 души население

Източник: ИПИ на база данни от МФ и официалните годишни отчети на общините

Наблюдава се намаляване на броя на общинските служители на 1000 души от населението в някои части от страната, като най-ярките примери за това са област Добрич, където през 2014 г. година на 1000 души са се падали по 7,18 служители, а през 2016 броят им е намален до 4,35. Подобна тенденция на свиване броя на общинските служители има и в областите Пловдив, Ямбол, Хасково и Габрово. Тук броят на населението и този на общинските служители се намира в правопропорционална връзка- с намаляване на жителите в областите, намалява и броят на общинските служители в областта.

В противоположната посока обаче се движи броят на служителите в областите Кърджали, Варна, Кюстендил, Враца, Перник и Силистра. Най-ясно в таблицата се вижда покачването на броя на служителите в област Кърджали (където през 2014 г. на 1000 души от населението са се падали 6,72 общински служители, а през 2016 г. те са вече 7,76). Това драстично увеличение се дължи на факта, че макар и населението да намалява, общият брой на общинските служители продължава да се покачва, като това важи както за Кърджали, така и за всяка една от гореспоменатите области.

При равни други условия намаляващият брой на населението в страната следва да доведе и до намаляване на административния апарат, особено в районите, където се наблюдава трайна тенденция на отрицателни естествен и механичен прираст. Превръщането на общинските администрации в основен работодател за района крие редица рискове, особено що се касае до функционирането на местната демокрация. В допълнение, непосредственото съседство между малки общини с високо съотношение на общинските служители към населението (като Трекляно) и големи общини с ниско съотношение (като Кюстендил), още веднъж повдига въпроса за необходимостта от териториално административна реформа.

*Авторите са стажанти в ИПИ

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Няколко стъпки за актуализация на имотния данък 25.08.2025

В дебата за финансовото състояние на местната власти и размера на собствените приходи данъците върху недвижимите...

Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 29.07.2025

Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез...

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design