Малко хора, много общински служители
Силвия Чомакова, Мирослав Хаджийски*
Продължаващият спад на населението в редица райони на страната води до все по-фрапантни съотношения между размера на общинските администрации и броя на обслужваното от тях население. Това се вижда ясно на картата по-долу, която се базира на тримесечните данни на Министерство на финансите за финансовото състояние на общините, които включват и информация за броя на общинските служители.
Данните на МФ показват, че общините с най-малък брой общински служители спрямо населението са Добрич, Бургас, София и Русе - под 2 служителя на 1000 души население. Подобна е ситуацията и в останалите големи областни градове - броят на служителите е сравнително малък спрямо общия брой на населението.
Доста различна е картината в малките общини, като на места се наблюдава над 10 пъти по-високо съотношение между общинските служители и населението. Пример за това е община Трекляно в област Кюстендил, където при население от 889 души имаме 35 общински служители. Аналогични са данните и за общините Бойница (1143 души), Ковачевци (1760) и Макреш (1438), където на 1000 души се падат над 20 общински служители.
Две от горепосочените общини, Бойница и Макреш, са в област Видин, където голям брой общински служители спрямо населението има и общините Грамада, Ново село и Кула. Тези данни показват, че макар териториално-административна реформа в момента да не е на дневен ред, тя няма как да бъде избегната в близко бъдеще, особено ако текущите правомощия и задължения на общините се запазят и занапред или бъдат разширени. Има общини, в които именно местната администрация е един от най-големите работодатели – зависимост, която наред с въпроса за ефективността на публичните харчове, повдига редица притеснения относно политическите процеси на местно ниво.
Значителни разлики в съотношението между общинските служители и местното население се наблюдават и на областно ниво. Трябва да посочим, че данните тук са от два различни източника – официалните годишни отчети на общините (2010 и 2014 г.) и данните на МФ (2016 г.), поради което е възможно съпоставимостта да не е пълна.
Общински служители на 1000 души население
Източник: ИПИ на база данни от МФ и официалните годишни отчети на общините
Наблюдава се намаляване на броя на общинските служители на 1000 души от населението в някои части от страната, като най-ярките примери за това са област Добрич, където през 2014 г. година на 1000 души са се падали по 7,18 служители, а през 2016 броят им е намален до 4,35. Подобна тенденция на свиване броя на общинските служители има и в областите Пловдив, Ямбол, Хасково и Габрово. Тук броят на населението и този на общинските служители се намира в правопропорционална връзка- с намаляване на жителите в областите, намалява и броят на общинските служители в областта.
В противоположната посока обаче се движи броят на служителите в областите Кърджали, Варна, Кюстендил, Враца, Перник и Силистра. Най-ясно в таблицата се вижда покачването на броя на служителите в област Кърджали (където през 2014 г. на 1000 души от населението са се падали 6,72 общински служители, а през 2016 г. те са вече 7,76). Това драстично увеличение се дължи на факта, че макар и населението да намалява, общият брой на общинските служители продължава да се покачва, като това важи както за Кърджали, така и за всяка една от гореспоменатите области.
При равни други условия намаляващият брой на населението в страната следва да доведе и до намаляване на административния апарат, особено в районите, където се наблюдава трайна тенденция на отрицателни естествен и механичен прираст. Превръщането на общинските администрации в основен работодател за района крие редица рискове, особено що се касае до функционирането на местната демокрация. В допълнение, непосредственото съседство между малки общини с високо съотношение на общинските служители към населението (като Трекляно) и големи общини с ниско съотношение (като Кюстендил), още веднъж повдига въпроса за необходимостта от териториално административна реформа.
*Авторите са стажанти в ИПИ
