Новини

Процесуалните закони предвиждат възможността за отвод по конкретно дело като гаранция за справедлив съдебен процес. Той дава възможност за отстраняване на съдебен състав или отделни членове на състава от дадено производство, ако има основание за съмнение в тяхната безпристрастност.

Изследването разглежда количествените измерения на самоотводите през 2024 г. както и териториалното им разпределение в страната. Освен абсолютния брой самоотводи, анализираме и техния дял спрямо общия брой дела за разглеждане от съответната материя в конкретния орган на съдебна власт. Проследяването на относителния им дял спрямо един и същи репер дава по-коректна и задълбочена перспектива към проблема. Изследването констатира:

• Тревожен и устойчив ръст на самоотводите на съдии в България;
• Впечатляваща разлика между броя на отводите, поискани от страните по дела, и самоотводите;
• Липса на мотиви – в множество случаи, включително по дела, привлекли медийно и обществено внимание, мотивите за самоотвод липсват или са неясни. Обикновено се свеждат до посочване на законова разпоредба без позоваване на конкретни факти и обстоятелства, водещи до пристрастност. Това може да се дължи както на пропуски от страна на съдиите, така и на дефицити в проектирането и функционирането на Регистъра (което възпрепятства пълнотата и прозрачността на въведената информация);
• Териториална концентрация: въпреки че в абсолютна стойност броят им е най-висок в София (следвана от Бургас, Плевен и Варна), анализът по относителен дял спрямо общия брой дела разкрива най-висока честота на самоотводи в Административен съд Бургас (48% от делата за разглеждане), следван от Окръжен съд Плевен (35-37%) и Окръжен съд Варна (30% по граждански дела)

• Липса на последователна и ефективна институционална реакция;
• Самоотводите са индикатор за системни дефицити в администрирането на съдебната власт (подбор, атестация, обучение)

Причини:

• Понякога масовите отводи се дължат на действията на т. нар. кверoланти – лица, злоупотребяващи с процесуални права и заливащи съда с множество жалби/дела срещу и твърдения за пристрастност на съдиите. В СГС например това е хроничен проблем. Ищците са ограничен брой, но тяхната хиперактивност обуславя наличието на няколко хиляди висящи дела, по които не се извършват процесуални действия години наред поради постоянни отводи. За тях съдебните производства се превръщат в кауза, обсесия или форма на компенсаторна активност, насочена срещу институция, която възприемат като източник на несправедливост, а не е търсене на правосъдие по конкретен казус.
• Ако съдиите прибягват до самоотвод не толкова поради действителни обстоятелства, въз основа на които може да се направи категоричен извод за предубеденост или заинтересованост, това може да е симптом за:
• Липса на ефективна и последователна институционална подкрепа за съдийската независимост, включително и защита от неоснователни проверки или натиск от други органи или власти. Въпреки конституционната гаранция за независимост, на практика, съществуват случаи, в които съдии се оказват обект и на специални разузнавателни средства. Дори проверките да завършат без държавна санкция, лични данни и информация за съдии вече са събрани и могат да се ползват недобронамерено;
• Липса на лична устойчивост или зрялост;
• Избягване на прекомерно натоварване или по-сложни и деликатни казуси.

Последици:

• Влошава се срочността и качеството на правораздаването (по наказателни дела риск от повторна виктимизация и риск за безопасността на жертвите на престъпления);
• Компрометира се принципът за случайно разпределение на делата;
• Създават се условия за неравномерна натовареност между съдиите;
• Съдебният процес се оскъпява;
• Възможност за forum shopping или избор на съд;
• Ограничен достъп до или отказ от правосъдие;
• И, в общ смисъл, сриване на доверието в съдебната власт

Какво може да се направи:

• Задълбочен институционален анализ за причините и последиците от големия брой немотивирани самоотводи и лесно постигнати отводи, обхващащ цялата страна. Анализът следва да съдържа препоръки, които не застрашават независимостта на отделния съдия и възможността му да формира вътрешното си убеждение;
• Промени в процесуалните закони, които да въведат възможност за колегиален контрол върху самоотводите. Такава мярка би позволила по-голяма прозрачност и превенция срещу злоупотреби, без да накърнява независимостта на съда. Прилага се в други държави от ЕС (разглежда се от друг съдебен състав, председател на съд и т.н.);
• Гарантиране на физическия интегритет и безопасността на съдии (вкл. ефективна охрана), които са подложени на натиск да се отведат с цел манипулиране на изхода на делото.
• Пълен текст на изследването