Почти пълен обхват на здравно осигуряване, какво следва
Делът на здравноосигуреното население на национално ниво расте и надхвърля 95%, което до известна степен опровергава мита за ниския обхват и за големия брой неосигурени, товарещи здравеопазването.
Новото издание на ИПИ „Регионални профили 2025“ включва отделна категория показатели, които оценяват представянето на областите при осигуряването на здравни услуги на населението и постигнатите в процеса здравни резултати. Здравноосигурителният обхват е един от тези показатели. По данни на НАП здравноосигурените българи са 6,138 млн., а 293 хиляди нямат здравноосигурителни права. За десет години здравноосигурителният обхват се е увеличил с близо 7 п.п. На графиката е виден ефектът от преброяването през септември, 2021 година, който коригира дела здравноосигурени с точния брой на населението.
Данните по области също показват интересни тенденции. Вече има 5 области, в които на практика цялото население е здравноосигурено – Смолян, Разград, Кюстендил, Кърджали и Габрово. В още две области – Видин и Шумен над 99% от населението е с непрекъснати здравноосигурителни права. Изброените области се характеризират с по-възрастно население, голяма част от което са пенсионери – т.е. осигурени за сметка на държавата, което до известна степен обяснява високите нива.
На другия край на спектъра са София (област), Бургас, Сливен и Варна. За ниското ниво на здравно осигуряване в София (област) обяснение може да се търси в трудовата миграция към столицата на хора, живеещи в областта. Бургас и Варна пък се характеризират с по-високо ниво на заетост в туризма, който има сезонен характер.
Фактори за относително по-ниския обхват на здравно осигуряване на отделни места са още делът на сивата икономика, дълготрайно безработните лица, емиграцията и други.
Бележка: Областните данни за здравноосигурените лица страдат от някои ограничения. В таблицата са представени данните за здравноосигуреното население по място на сключен трудов договор, което в някои случаи се отличава от постоянния адрес на наетото лице.
Високият обхват на здравно осигуряване означава, че системата включва много голяма част от населението като източник на приход. Остават нерешени обаче други въпроси, например за бъдещето на здравноосигурителния модел, особено в контекста на настоящия бюджетен дебат. С други думи в края на годината се говори за пари, но не и за реформи и този разговор никога не преминава в следваща фаза. Или както министър председателят сподели преди няколко дни: „Този бюджет не създава политики, а следва политики, които са създадени в българското законодателство …. Разговорът за реформи се прави в обстановка, когато има достатъчно време за общественополитически дебат.“[1] Но такова време никога не остава, защото бюджетната процедура е цикъл, разположен в рамките на годината и винаги е по-лесно да се мисли за една (или две) години напред, отколкото за дългосрочни и дълбоки промени.
В този смисъл нека припомним, че здравното осигуряване у нас се основава на принципа на единствен платец – НЗОК, а липсата на конкуренция на осигурителния пазар ограничава избора на пациентите и възможностите за контрол върху дейността на финансиращия орган. Това обикновено води до по-високи цени и картелиране на доставчиците на здравни услуги при преговорите с единствения платец. Ще тръгнем ли скоро към разширяване на конкуренцията на пазара на здравно осигуряване, а защо не и въвеждане на лични здравни сметки, или всяка есен ще се оправдаваме с това, че бюджетът отразява вече приети политики, а време за промяната им няма?
[1] https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/21706269
