Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Икономически център Пловдив
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи

Икономически център Пловдив

ОБЩ ПРЕГЛЕД

През последното десетилетие ИЦ „Пловдив“ се характеризира със значителен ръст на икономиката и инвестициите, съсредоточени в преработващата промишленост. Демографските тенденции са по-благоприятни от средните за страната. Същото важи и за предлаганото в центъра образование.

ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

ИЦ „Пловдив“ е вторият по големина център в страната след този около столицата. В него влизат 12 общини – Асеновград, Калояново, Кричим, Куклен, Марица, Перущица, Пловдив, Раковски, Родопи, Садово, Съединение и Стамболийски, от общо 18 в Пловдивска област (Сопот и Карлово формират отделен). В центъра живеят 85% от населението на областта, като 51% от него са в ядрото – община Пловдив. С най-голяма ежедневна миграция към ядрото са Родопи (40% от наетите) и Куклен (39%), а с най-малка – Раковски (12%).

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

Икономиката е съсредоточена в ядрото на икономическия център, като към 2015 г. 67% от произведената продукция е в Пловдив. Между 2011 и 2015 г. икономиката расте с относително постоянни темпове, като общият ръст за периода е 39% до общо 13,11 млрд. лв. С най-голям дял е преработващата промишленост – 52% през 2015 г., като сред най-големите фирми в отрасла са металургичната „КЦМ“, както и международните „Liebherr“, „Schneider Electric“, „DB Schenker“ и др. След нея се нареждат търговията (10%) и строителството (10%). С най-малък дял е образованието (0,08%).

В периода 2011–2015 г. се наблюдава ръст на инвестициите в центъра. Средногодишните разходи за придобиване на материални активи нарастват с 17%, като те са основно в индустрията (39% през 2016 г.) и в търговията (31%). РДМА са съсредоточени в община Пловдив (69% от общия обем), а остатъкът е разпределен относително равномерно сред останалите общини с изключение на Марица, която има сравнително голям дял (9%).

Преките чуждестранни инвестиции бележат дори по-голям ръст през 2015 г. спрямо базовата 2011 г. – с 28% до 1,49 млрд. евро (с натрупване) към края на 2015 г. Тук водещият сектор отново е индустрията, като в нея са съсредоточени 76% от ПЧИ, следвана от търговията с 11%. Сред големите чужди инвеститори в последните години могат да се споменат „Liebherr“, „Sensata“, „60k“, „Telus International“. Притокът на инвестиции стои и зад бурното развитие на „Тракия икономическа зона“.

ПАЗАР НА ТРУДА

Наетите са концентрирани в община Пловдив – 73% през 2015 г., но относително висок брой наети има и в Асеновград (6%) и Марица (6%). Общият брой наети в периода 2011–2015 г. се колебае около 185 хил. души, като в ядрото има лек спад (–2%), а в Марица и Съединение – ръст най-вече вследствие на ръста в преработващата промишленост. Наетите в центъра са относително равномерно разпределени по сектори – и тук водеща е преработващата промиш-леност (32%), следвана от търговията (15%), образованието (7,3%) и транспорта (6,6%).

През 2015 г. средната брутна месечна работна заплата е 771 лв. Налице са обаче значителни неравенства както по сектори, така и по общини. Докато средната заплата в енергийния сектор е 1398 лв., то в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ тя е 405 лв. В Пловдив средната заплата е 796 лв., а в Перущица – 549 лв. През целия период се наблюдава ръст на заплатите, като най-значителен е той в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, където в Пловдив има ръст от 76% през 2015 г. спрямо 2011 г.

Безработицата намалява в почти всички общини. През 2016 г. спрямо 2011 г. ръст има само в Перущица (с 1,95 пр.п.) и Раковски (с 0,2 пр.п.). Най-голям е спадът в Съединение (–4,17 пр.п.) и Садово (–3,07 пр.п.). Общата безработица за центъра е 6,2% за 2016 г., като е намаляла с 2 пр.п. спрямо 2016 г. Очаквано най-ниска е безработицата в Пловдив (4,21%).

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Броят на населението остава относително стабилен от началото на хилядолетието насам, като се наблюдава спад от едва 4,5% до 2016 г. Населението на центъра не се променя, а най-големият спад е в общините Родопи (–24%) и Калояново (–18%). През целия период в центъра има положителен механичен прираст (3,54‰ за 2016 г.) най-вече заради община Пловдив. Естественият прираст обаче е отрицателен през целия период за всички общини. През 2016 г. коефициентът му е –3,91‰, но въпреки това е по-добър от средния за страната.

През 2016 г. населението в трудоспособна възраст е 349 хил. души (61,5% от цялото население), като неговият брой е намалял с 1,5% спрямо 2000 г. Това е относително благоприятна тенденция на фона на средния за страната спад от 9,34% за същия период. По-голямата част от трудоспособното население (60%) е в община Пловдив, други 10% са в Асеновград.

Коефициентът на демографско заместване като цяло е 68% към 2016 г. Това показва малко по-благоприятна от средната за страната стойност (62%) и съответно по-добра способност на работната сила да се възпроизвежда. Най-добри са перспективите за възпроизвеждане на работната сила в близко бъдеще в Калояново (87%) и Садово (86%), но те са и сред най-малките по население общини в центъра.

Тъй като е сред най-големите центрове, Пловдивският предлага широк избор на професионално образование. Широкоразпространено е образованието в областта на селското стопанство, селскостопанските технологии и управление – такива училища има в Раковски (75 ученици според план-приема за 2016/2017 г.), Садово (85 ученици), Перущица (85 ученици) и Куклен (60 ученици). Има също така училища по шивачество и моделиерство в Асеновград (60 ученици) и Пловдив (120 ученици), както и такива в областта на хотелиерството, ресторан-тьорството и хранително-вкусовата промишленост – в Асеновград (75 ученици) и Пловдив (150 ученици). Разпространени специалности са и механиката, електрониката и металургията, като този тип образование е съсредоточено в ядрото.

Един от най-големите градове в страната, Пловдив предлага обучение в много и различни специализирани училища – математически, езикови, търговски и хуманитарни. В града има общо 9 университета – два специализирани в сферата на земеделието и управлението на земеделието, два икономически, медицински университет и академия по изкуствата, както и филиал на софийския Технически университет. С най-широк профил е Пловдивският универси-тет, който подготвя кадри в области от физиката и химията до психологията и теологията.

Образователната структура на населението на центъра при преброяването от 2011 г. е относително благоприятна – 21% от живеещите в него са с висше образование, 43% – със средно, а с основно и по-ниско са едва 13%. Най-голям е делът на висшистите в Пловдив – 28%, следван от Асеновград (13%) и Родопи (12%).

Средната за центъра оценка на държавните зрелостни изпити по БЕЛ през 2016 г. е „добър“ 4,17 – оценка, идентична със средното за страната ниво. Това обаче е резултат от високите оценки в община Пловдив (средно 4,49). Извън ядрото всички общини имат оценка „среден“, а в Родопи средната оценка е „слаб“ 2,99.

Икономически центрове в България

Към началото
Изтегляне на PDF

Икономически центрове

  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Габрово-Севлиево
  • Добрич
  • Казанлък
  • Козлодуй
  • Пазарджик
  • Плевен
  • Пловдив
  • Раднево
  • Русе
  • Сопот
  • София
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design